Select Language

вторник, 13 октомври 2009 г.

Митът за неутралността и образованието


Строежът на кочината
Има една история за ловец, който година след година непрекъснато носил на пазара големи количества глиганско месо. Никой не разбирал как го прави. Накрая, на неговото смъртно легло, някои от неговите приятели го попитали как го е правил.
“Това изискваше голямо планиране. Първо, поставях хранилки. Възрастните глигани не се приближаваха в началото, но младите идваха и душеха наоколо, и накрая започваха да ядат. Оставях ги да правят това в продължение на месец. Дори и старите глигани започваха да се присъединяват към по-младите на хранилката. Тогава аз построявах ограда зад хранилката. Това ги плашеше в началото, но те откриваха, че е по-лесно да ядат тук, отколкото сами да търсят храна, така че се връщаха. Тогава построявах втора ограда ……. Отнемаше им известно време за да свикнат с това, но накрая свикваха. После правех третата страна и накрая задната страна. Поставях голяма врата на тази последна част от оградата и беше винаги широко отворена. Тя беше на панти. Глиганите продължаваха да идват. Все пак това беше безплатна храна за всички до един. Когато достатъчно от тях влизаха за своята безплатна храна, аз просто затварях вратата. Останалото е лесно.”
Точно това е стратегията, използвана от мразещите Бога хуманисти срещу християните. Безплатната храна се нарича “безплатно образование.” Но хуманистите са дори по-умни от ловеца. Те карат възрастните християни глигани да плащат за ограждането и за хуманистичната помия в хранилките. Тази система се нарича данъчно облагане. Късогледите прасета плащат за клането на своите собствени деца. Прасетата обичат своята безплатна помия, дори когато тя не е безплатна. Предупредете ги, че помията в хранилките е примка за техните прасенца, и ще чуете доста грубо квичене. Ще си създадете много врагове.
Митът за неутралността
Коя е била най-успешната лъжа в историята на християнството? Не може да има съмнение в това отношение, това е митът за неутралността. Този мит е възпирал християните от развиването на ясно формулирани и изключително библейски отговори на своите проблеми в продължение на две хиляди години. Поколение след поколение те са се обръщали към гръцката, римската и съвременната философия и институции, с предположението, че Бог и Сатана, доброто и злото, християните и нехристияните споделят определени основни вярвания, или поне споделят определени схващания за света около тях. Но истината е , че те не ги споделят. Всеки факт е тълкуван факт. Дяволът тълкува света по свой начин, докато Бог го тълкува по друг начин. Сатана гледа на този свят като законно негов, а не на Бога; Бог гледа на него като законно негов, а не на Сатана. Не може да има помиряване между тези два възгледа. Всички опити за помиряването им неизбежно водят до сатанинския възглед: че Бог няма право да ни каже как да тълкуваме Неговия свят.
Няма неутралност. Може да има безразличие. Някой може да не се интересува кой спортен отбор печели играта, но той не може да бъде неутрален за това чие творение е направило играта възможна. Неутралността е най-успешния мит на дявола. Той го използва върху Ева. Той я склони да стане неутрален експериментатор. Тя би могла да изпита Божието Слово, за да види дали ще умре или не в деня, когато изяде плода. “Просто неутрален научен експеримент”, подметна дяволът. “Какво ще загубиш?” Отговорът е всичко.
Съвременната институция, която е съзнателно изградена от гледна точка на мита за неутралността е “общественото” училище, т.е. държавното училище, т.е. финансираното от данъци училище. Неговата законова основа е митът за неутралността. Никакви религиозни или сектантски схващания не трябва да се преподават в държавното училище, защото хората с много различни религиозни вярвания са заставени от закона да го поддържат финансово. Разходите на парите от данъците се предполага, че са неутрални, не религиозни разходи.
Целият този разговор за неутрално образование е чиста глупост. Вие не можете да преподавате без основни схващания за истинско и лъжливо. Наречете една идея лъжлива - еволюирането на вселената от случайна материя, която е експлодирала с голям взрив преди 15 милиарда години - и вие сте атакували дълбоките религиозни убеждения на някои данъкоплатци. Наречете друга идея истина - еволюцията на човека от по-низши животни, например - и вие сте атакували дълбоко вярваните религиозни възгледи на друг данъкоплатец. Вие използвате неговите пари за да промените доктрините в главите на неговите деца с идеи, които той презира. Без изключение, най-големите жертви днес са консервативните християни, чиито деца са под предумишлените религиозни и интелектуални атаки на данъчно-финансираните училища.
Защо християните са се съгласявали с това очевидно ограбване чрез злоупотреба с доверието им? Поради три причини:
На първо място защото те вече са приели мита за социалистическото образование, именно, че е морална и финансова отговорността на държавата да образова децата, а не морална и финансова отговорност на родителите.
Второ, християните искат своята религия, но не искат тя да им струва скъпо. Те отказват да дават десятък на църквата, но те с желание плащат „десятък” (и то много повече от десет процента) на държавата. Те са дали своите деца десятък на държавата! “Безплатно образование! Безплатно образование!” Прасетата продължават да изпращат своите деца на касапина.
Трето, християните са се страхували да отхвърлят мита за неутралността в сферите на политиката и гражданското право. Те са се страхували да не бъдат наречени “теократи” от техните мразещи Бога врагове, така че са се съгласили… с партийната линия относно неутралността. Тази партийна линия е партийната линия на хуманистите. Те са се съгласили с нея първо по отношение на гражданското право, така че е било лесна стъпка за хуманистите да ги измамят в областта на образованието.
Да разгледаме в карция и Гражданското право
Всеки закон е религиозен. Всеки закон казва на определени хора, че не им е позволено да правят определени неща, или че трябва да правят други неща. Всеки закон е основан на схващането за правилно срещу неправилно. Правилно и неправилно са следователно морални концепции, а всеки морал е религиозен. Но митът за т.н. неутрален закон - общ закон, обща етика - е свършил своята работа в областта на гражданското право. Християните не търсят Божието откровение в Библията за да им каже кои закони са законни и кои не. Така че християните са предали закона и политиката на своите съперници, които също действат от гледна точка на религия - религията на хуманизма, която бива защитавана навсякъде от гледна точка на мита за неутралността.
Има ли неутрално място между небето и ада? Ще могат ли тези в ада да гласуват за това, което става в небето? Ще даде ли Бог “равнопоставено време на Сатана” през вечността? Трябва ли християните да бъдат заставяни да оставят атеистите да имат същото време на амвона всяка неделя? Ако християните не искат да се надигне проблемът с “еднаквото време за Сатана”, те трябва да започнат да ограничават държавата. Те трябва да започнат да гласуват за ограничаване на парите, които държавата може да вземе като данъци и да изразходи за одобрени от държавата проекти.
Всичко на земята е битка между принципите на Библията и анти-библейските принципи. Тази война е в ход. Но християните са отказвали да видят този факт в областта на образованието. Това включва да се откажем от “безплатната” хуманистична помия в хранилката.
Никъде тази война не напредва така ясно, както в битката за умовете на хората. И най-голямото бойно поле е полето на данъчно-финансираното образование. Хората воюват за предаността и подчинението на следващото поколение. И в продължение на стотици години християните са губили тази битка. Защо? Защото те са решили да приемат основната позиция на своите съперници: митът за неутралността. Те са приели като морално законно - дори морално предпочитано - данъчно-поддържаното задължително училище. От 1837 г. в Съединените Щати, тази институция е била целта, за която са се борили мразещите Бога, похитители хуманисти, започвайки с Хорас Ман от Масачузетс, който използва мразещата Бога, защитаваща човека, зла учебна система на отстъпилата от вярата Прусия, като свой модел за държавните училища. На 20 април, 1837 сенаторът на щата Масачусетс Хорас Ман успява да види своя епохален законопроект за образованието приет за закон в този щат. Преди това училищата в този щат са били децентрализирани и спонсорирани на местно ниво. Местно спонсорирани означава местно контролирани. Дълбоко вкоренените ценности на родителите и техните пастори лесно е можело да се предават по време на учебните часове в училище. Законопроектът на Хорас Ман затвърждава държавния контрол над училищата Под влиянието на Ман през 1839 излиза постановление учебната година да бъде минимум 6 месеца. Задължителното образование стартира и набира скорост. Хорас Ман споделяйки своите виждания, казва: “Това, което църквата е била за средновековния човек, сега училището трябва да стане за демократичния и рационален човек. Сега след повече от 170 години от времето когато Хорас Ман постигна своя триумф, неговото влияние може да се види във всяко училиище. Училищата около нас са се превърнали в храмове на Религиозния Хуманизъм, където се почита и прославя не Бог, а човекът.
Мартин Лутер беше прав когато отбеляза, че ” … университетите и училищата ще се окажат врати към ада, освен ако не се потрудят прилежно да обясняват Светото Писание и да го изписват в сърцата на младото поколение. Лутер казва: „ Аз ви съветвам никой да не поставя детето си на място, където Писанието не царува върховно”.
Мисията на Хорас Ман е била да премахне от класната стая Божието слово, като по този начин освободи малките момичета и момчета от Божиите изисквания. Според Хорас Ман спасението на обществото би трябвало да почива върху корпоративното просвещение на човешкия ум.
Много тогавашни пастири се противопоставят на усилията на Ман, но всички те са нямали никаква представа за това колко дълбоко ще се вкорени в човешките нрави тази вяра в хуманизма. Днес Бог не е добре дошъл в класните стаи на държавните училища. Неговото слово е забранено. „Свещенниците на човешките постижения” променят доктрините в главите на децата, обучават ги в поклонение пред олтарите на човешкото удобство.
Думите на Христос в Матей 12:30 ни показват ужасното състояние на държавното образование, където се казва : “Който не е с мен, той е против мен …” Божиите хора трябва да се отделят от системата, която задушава духовния живот на техните деца. Но християните искат образование, и те го искат евтино. Така че това им е струвало почти всичко, както струваше на Адам и Ева.

ФИЛОСОФИЯ НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Като християни нашата философия се формира от Библията, за която вярваме, че е непогрешимото съвършено Слово на Всемогъщия Бог. Писанието ни дава Божието откровение и Неговия план за човечеството.
Притчи 9:10: “Страх от Господа е начало на мъдростта, и познаването на Святия е разум”.
Притчи 1:7: “Страх от Господа е начало на мъдростта, но безумните презират мъдростта и поуката”.
Библията е основа и задължителен фактор за доброто и правилно обучение!
Ние вярваме, че нашите деца трябва да бъдат добре подготвени за да бъдат успешни участници в техния свят. За тази цел те трябва да разбират света, в който живеят. Техният “светоглед” трябва да отразява факта, че Божието Царство (в което Христос е Цар) е над всичко. Християнската философия на образованието обхваща всички области на науката. Истинското християнско образование не е просто учебна програма, която включва час за изучаване на Библията. Това е начин на преподаване, при който Божието слово формира и управлява всеки предмет. Децата трябва да се научат да мислят библейски.
Нека да разгледаме предметире, пречупени през мирогледа на библията:
  • Наука – Божиите закони над Вселената и изучаване на творението.

  • Математика – Божията непроменливост в променящия се свят.

  • История – Божият план за света и изкуплението на Неговите хора.

  • Управление – гражданско управление, като определено от Бога да изпълнява определени специфични цели.

  • Език – да се предаде истината за Бога и на другите хора.

  • Литература – да се прилагат християнските стандарти към писаното слово.

  • Икономика – Божият ред, както е описан в Стария и Новия завет.

  • Изкуства – приемане на Божиите дарби като музиката, драмата, изкуството и танца, и завладяването на всички тези области от християните като средство за поклонение на Бога.

  • Здраве и физически упражнения – откриване на Божия план за хранене и здраве.

Като реформирани християни, ние вярваме, че всяко дете е надарено по някакъв уникален начин! В процеса на обучение трябва да се откриват тези дарби и да се съдейства за развитието им.
По този начин децата могат да служат на хората около тях. Така те почитат Христос, който призовава Своите ученици да станат служители на всички – за това се говори в Матея 23:11-12:
А по-големият между вас нека ви бъде служител.
Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
Ние реформирани християни вярваме, че трябва да се възстановят тези неща, които съвременните мислители са изтрили от своите философии на образованието, а именно:
1. Интерес към бъдещото занимание на детето (чрез чиракуване или друг вид обучение).
2. Интерес към библейското обучение (познаване и спазване на Божия закон).
3. Интерес към базираното у дома обучение (когато родителите поемат пълна отговорност за духовното, емоционалното и интелектуалното благополучие на техните деца).
И ще завърша проповедта си с думите на Притчи 22:6:
“Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него нито когато остарее.”
Гари Норт

Заветът на господство


от Божидар Маринов
“Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее . . . над цялата земя. . .” (Бит. 1:26)
Стиховете в Битие 1:26-28, макар да са централни за нашето разбиране за човека, неговото естество, цели и предназначение, рядко биват проповядвани в църквите в България. Затова може би толкова много християни биват изненадани, когато им се каже за първоначалното намерение на Бога при създаването на човека. Това, което виждаме, е, че Божието първоначално намерение за човека е било в основата си икономическо.
Когато някой попита какво означава, че човекът е създаден по Божия образ, малко християни имат еднозначен и обоснован отговор. Обикновено в отговор на този въпрос се казва, че Божият образ в човека означава, че човекът има дух, или че може да говори, или че е морално отговорен, или че може да мисли и т.н. проблемът е, че тези отговори не са основани на нито един стих в Библията, който конкретно да потвърждава който и да е отговор. Разбира се, можем да кажем, че Божият образ в човека се състои в това, че човекът има дух, но ангелите също са духове
Евреи. 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Никой не казва, че ангелите са по Божия образ и подобие. Ако просто кажем, че човекът е морално отговорен пред Бога и в това се състои Божият образ в него, то както ангелите, така и животните са морално отговорни пред Бога. Ако някой се замисля, каква е моралната отговорност на животните пред Бога, ще им прочета:
Битие. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
и още:
Изход. 21:28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
Човекът може да говори и да мисли, но това важи и за ангелите, а понякога и за животните.
Битие 3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Числа 22:28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
Наистина, рядко някой християнин поглежда точно стиховете, в които се говори за създаването на човека по Божия образ и подобие, за да разбере какво означава “по Божия образ и подобие.” Стихът в Битие 1:26 казва ясно: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее. . .” Най-близкото определение за Божия образ в човека е това: нека владее.
Божият образ в човека, се изразява във вложения от Бога в човека импулс към господство над създанието. Бог е върховен Господар на цялата вселена и човекът, като направен по Божия образ, трябва да подражава на Бога, като упражнява господство над Божието създание. Този импулс към господство е характерен само за човека; не го притежават нито животните, които трябва да се покоряват на човека и да се страхуват от него, за това четем в:
Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
Битие 1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
нито ангелите, които са служебни духове, чиято задача е да слугуват на вярващите
Евреи 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
С други думи, Божият образ в човека е икономически – импулсът към господство над земята и земните ресурси.
Битие 2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
В Бит. 2:5 се заявява, че по земята нямаше никакво растение, защото Бог още не е изпратил дъжд на земята и е нямало човек, който да я обработва. Това ни дава информация какво представлява един напълно развит според Божието намерение свят: Бог изпраща дъжд на земята, а човекът обработва земята.
За да осигури първоначалния старт на икономическата дейност на човека, Бог му дава и първоначален капитал: градина с дървета, река, която напоява градината, злато и скъпоценни камъни. След това, Бог засели човека в тази градина, като постави пред него изисквания, да я обработва и да я пази. Нещо повече, четирите реки изтичаха от градината, което е трябвало да бъде достатъчно напомняне от страна на Бога Създател, че Той не очаква хората да останат да живеят в тесните рамки на градината, а, след известно време на обучение и придобиване на опит, да излязат извън градината в необработените и пусти местности, където чрез труд да въведат Божия ред, който са видели в градината и на който са се научили по време на своя престой в градината.
Нека разгледаме и първата конкретна задача, поставена пред човека от Бога: Адам трябваше да наименова животните, които Бог доведе пред него, тоест, да използва Божия образ в себе си, за да даде предназначение на всяко животно. Разбира се, че животните са били с предназначение преди Адам да ги наименова. Бог е създал всяко животно с определена цел и Адам, на основата на тази уникална характеристика в себе си – Божият образ – трябваше да потвърди Божието предназначение за всяко животно.
От заповедта да “владеят земята” до наименоването на животните виждаме действията на един върховен Бог, който създава света, създава същество по Своя образ и след това възлага на това същество определени отговорности по управлението на света. Тези отговорности са икономически и именно тази икономическа задача е в основата на първоначалното намерение на Бога при създаването на човека.
Заветът на господството
След като Адам и Ева съгрешиха, те бяха лишени от първоначалния капитал, който Бог им беше предоставил. Ако Бог ги лиши от първоначалния капитал, дали ги освободи и от поставената им задача? Очевидно, не. Заповедта към човека да владее земята не беше свързана с градината, а с Божия образ вътре в човека. Човекът съгреши, с което изврати Божия образ вътре в себе си, но, дори и в това извратено състояние, той си остана създание по Божия образ. Това ясно се вижда в думите на Бога към Ной в:
Битие 9:6: “Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее, защото по Своя образ направи Бог човека.”
Ако някой още се колебае дали християните трябва да изискват смъртно наказание за убийците, нека обърне внимание, че Библията изисква смъртно наказание не поради някаква вътрешна ценност в човека, а поради Божия образ в него. Убиецът е посегнал на Божия образ; това е достатъчна причина да бъде представен веднага пред Божия съд. Бог и Неговият образ трябва да са първостепенна грижа на християните, а не въображаемото право на престъпника да живее.
Но тъй като Божият образ в човека означава задача за господство над земята, тогава и след Падението човекът е длъжен да продължи да изпълнява задачата, поставена му в началото: да владее над земята. Земята е създадена за да бъде дом на човека и той трябва да продължи да я обработва и да я покорява през цялата вечност. Падението не променя тази задача и никъде не виждаме Бог да е променил първоначалното Си намерение и да е решил да изпрати човека на небето. Небето не е мястото, на което човекът ще отиде; небето е върховната морална реалност, която човекът, чрез труд и покорство пред Бога, трябва да доведе на земята.
Вярно е, че сега човекът е променен. Той вече не носи съвършено в себе си Божия образ. Той продължава да носи този образ в себе си, но вече в извратен и несъвършен вид. Божият образ в човека продължава да свидетелствува на човека за задачата, поставена му от самото начало, но сега човекът се опитва или да подтисне това свидетелство в себе си, като дезертира от задачата си да покорява земята, или да покорява земята, но без да го прави според Божиите изисквания. Затова Бог направи задачата на човека по-трудна: Той му отне първоначалните капиталови активи, а освен това въведе промени в анатомията на жената – тя вече ще ражда в болки – и в “анатомията” на земята – на усиления труд на Адам тя ще отговаря с тръни и бодили. След Падението задачата за господство над земята остава валидна; но сега тя е по-трудна за изпълнение.
Божият завет
Ние наричаме тази задача към човека да завладява земята завет за господство. В предната си проповед ви представих темата за божият завет. Сега накратко ще припомня какво разбираме под понятието Божий завет. Божият завет е понятието, с което определяме взаимоотношенията между Бога и Неговото създание, конкретно между Бога и човечеството като представител на цялото създание пред Бога.
Библейският завет има петточкова структура, която обобщава тези взаимоотношения в едно:
1. Личността на Бога т.е. Върховенството на Бога;
2. Йерархия, власт, представителство
3. Етика, закон, господство
4. Клетва, съд, санкции
5. Наследство, продължителност, приемственост
И така, Бог сключи завет с Адам, при който 1) Бог създаде цялата вселена и човека- виждаме върховенството на Бога- точка 1, 2) Бог постави човека да владее над създанието като представител на Бога- вибдаме йерархия, представителство- точка 2, 3) Човекът е длъжен да спазва правилата (законите), установени от Бога за господство над земята- виждаме законите- точка 3; 4) според покорството или непокорството на човека под Бога той ще получи позитивни санкции или негативни санкции- виждаме санкциите- точка 4; 5)В крайна сметка праведните ще наследят земята и вечен живот, а неправедните ще бъдат отсечени от земята- виждаме наследството- точка 5.
Този завет е вечен. Падението на човека не може да го освободи от условията на завета за господството. То го доведе под санкциите на този завет, лиши Адам от законните му права на наследство над земята, но по никакъв начин не освободи Адам или неговите наследници от задължението да завладяват земята под Бога. Виждаме това ясно в историческото развитие веднага след Падението: Битие 4 гл. Още първото поколение след Адам – синовете му Каин и Авел – започнаха да изпълняват своята задача за господство, обработвайки земята и грижейки се за домашните животни.
Битие 4:20-22 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво.
Каин, макар и изгонен, съгради град, а в следващите поколения хората постепенно се учеха да отглеждат добитък (ст. 20), да правят музикални инструменти и да свирят на тях (ст. 21), и да обработват металите (ст. 22). Малко повече от хилядолетие след Сътворението уменията на човечеството са достатъчно развити, за да може Ной да построи от дърво ковчега, а малко след Потопа започва и строежът на първата пирамида в Египет
Изкуственото разделение “икономика срещу морал”
В Библията няма никакво разделение между “духовните” и “материалните” задължения на човека пред Бога. Бог е създал и духовния, и материалния свят. Нашите задължения в материалния свят – икономическото завладяване на земята за Божията слава – са също толкова духовни, колкото и “чисто духовните,” религиозни задължения – поклонение, хваление, молитва и т.н. Всъщност, работната седмица, установена още от началото в Библията, изисква човекът да отделя шест пъти повече време за икономическата си дейност, отколкото за прякото поклонение пред Бога в църквата.
Библията изисква от нас да спазваме завета си с Бога навсякъде, както в църковните служби, така и в бизнеса и работата си. Нещо повече, икономическите действия на хората показват каква религия са възприели тези хора. Начинът, по който хората работят и вземат икономически решения, показва в кой бог вярват. Разликата между християнското господство над земята и езическото господство над земята е Божият закон като средство за господство.
Средство за господство
Средството за господство е Божият Закон! Бог не остави човека без конкретни инструкции как да завладява и управлява земята и нейните ресурси. Дори преди Падението, когато човекът беше безгрешен и Божият образ в него не беше извратен от греха, той се нуждаеше от постоянно общение с Бога, за да може да изпълнява своята задача за господството. След Сътворението Бог не е напуснал Своята вселена, оставяйки я да “тиктака” като гигантски часовник; във всяка секунда Той управлява всичко, което става. Следователно, Той не е оставил човека сам по себе си да владее земята. Заветът за господството включва в себе си и условието човекът да владее земята според Божиите изисквания, а не според своите автономни решения.
Библията ни дава тази конкретна инструкция за завладяване на земята. Цялата Библия и особено книгите от Изход до Второзаконие дават на човечеството “правилата за поведение” в Божията собственост. Адам трябваше да спазва Божия закон, ако иска да получи просперитет и господство над Божията земя. Същото важи и за неговите потомци днес – ако искат да изпълняват Божия завет, да упражняват господство над земята и получат в наследство цялата земя и вечен живот, те трябва да спазват Божия закон.
Божият закон: Божият характер на практика
За съжаление християните в България не разбират мястото на Божия закон в Божия план за историята. Почти навсякъде в българските протестантски църкви пасторите тълкуват неправилно стиха “не сте под закон, а под благодат” (Рим. 6:14), като твърдят, че Павел иска да каже, че старозаветният (Мойсеевият) закон вече не е валиден днес. Създават изкуственото разделение Стар срещу Нов Завет, като Новият Завет отхвърля Стария, като че ли Исус не каза, че дойде да изпълни закона, а не да го разруши, и че всяка йота и точка от закона ще бъдат валидни дори и след като небето и земята преминат (Мат. 5:17-18).
Грешката на пасторите е, че вместо да търсят предназначението на човека там, където то е посочено, а именно, в Битие 1:26-28, те предпочитат да смятат, че по някакъв начин Бог е променил Своето първоначално намерение и сега, вместо да изисква от човека да изпълнява своята задача за господство, дадена му в началото чрез Адам, Бог има намерение да спаси част от хората, като ги заведе на небето. Бягството от земята става първостепенна грижа на християните, а не покоряването на земята под Божиите закони. И тъй като “спасението към небето” става централна грижа на християните, думите на Павел, че “не сме под закон, а под благодат,” се тълкуват, че въобще вече не трябва да се покоряваме на Божия закон, нито сме под неговите изисквания. Но тогава защо Исус казва, че не трябва да нарушаваме закона (Мат. 5:19)?
Тъй като всички ние сме родени в грях и сме съгрешили, Божият закон ни носи единствено смърт. Това означава ли, че Божият закон е зъл или неправеден? Не: законът е свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Нашето лошо естество е това, което прави закона заплаха за нас. Никой от нас не може да се спаси по закона, защото всички по закона заслужаваме смърт. Затова Бог ни дава спасението Си чрез заместителската жертва на Исус Христос, който умря за нас, за да бъдем ние спасени. Ние вече не сме под закона, защото не сме под проклятието на закона, а сме под Божията благодат. Тази жертва на Исус отхвърля ли закона? Не, както самият Исус каза (Мат. 5:17). Жертвата на Исус Христос на кръста отнема от нас онова, което е довеждало върху нас смъртното наказание, изисквано от закона – нашето грешно естество. Но изискванията на закона остават върху нас. Ние вече не спазваме закона, за да се спасим (така или иначе не можем). Ние спазваме закона именно защото вече сме спасени и спокойно можем да за почнем да изпълняваме изискванията на закона, без да се страхуваме от проклятието на закона.
В Еремия 31:33 казва: “Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го изпиша в сърцата им.”
Разликата между Стария и Новия Завет не се състои в утвърждаването или отхвърлянето на закона – законът е неизбежна реалност и в двата завета – а в мястото на закона – каменни плочи срещу живо сърце.
Божият закон е Божият характер. Той ни показва как Бог би постъпил във всяка ситуация. И тъй като Божият характер (образ) в човека се изразява в импулса на човека към господство над земята, Божият закон ни показва как Бог иска от нас да упражняваме господство над Неговата земя. Следователно, Божият закон е нашето средство за праведно господство над планетата земя и нейните ресурси.
Омразата към Божия закон
Грехът извращава човечеството и скоро след Падението хората започват да стремят да избягнат задълженията си по завета за господството. Като цяло можем да разделим отхвърлянето на завета за господство на две основни течения.
Едната част от падналото човечество продължава да упражнява господство над земята, но отхвърляйки правилата, по които Бог изисква това да става. Ориентираните към власт грешни хора се покоряват на импулса към господство, вложен в тях, но не искат да се покоряват на Божия закон. Тъй като не може да няма никакъв закон, те създават свои собствени закони, с които заместват Божия закон. Тези закони са бледа имитация на Божия закон; те често дори следват Божия закон в някои от предписанията му, но цялата същност на езическите закони е насочена против властта на Бога върху действията на човека.
Друга част от човечеството, в стремежа си да отхвърли Божия завет, отхвърля въобще самата задача за господството. Съществуват множество религии и философии, които препоръчват оттеглянето от участие в материалния свят като “върховна мъдрост” и проява на морална зрялост. Светът не е създаден, за да бъде управляван от човека. Сама по себе си материята е зла и, за да избяга човекът от това зло, той трябва максимално да освободи себе си от “вплитане” в материалните дела. Бягството от земята (чрез нирвана и т.н.) се смята за върховна цел и освобождение на човечеството.
Общото между двете религии е омразата им към Божия закон, защото той свидетелствува за Божия характер, за Бога, който ще съди всеки човек според неговото съобразяване с Божия завет. И двете религии отричат, че Бог иска земята да бъде управлявана според Неговите стандарти, и затова се съюзяват срещу всеки, който настоява, че заветът за господството е още валиден.
За съжаление, църквата в България днес е на страната на религията на бягството. Християните не само не вярват, че могат да владеят земята според Божия закон, но и яростно отхвърлят всеки, който твърди, че заветът на господството е валиден и днес и християните трябва да започнат да завладяват земята, покорявайки всяка област от живота на човечеството на изискванията на Божия закон. “Ние сме под благодат, не под закон,” папагалски повтарят те, без да осъзнават, че отричайки властта на Божия закон, те всъщност поставят себе си под езическия закон. Езичниците, от своя страна, които искат да владеят земята, но не според Божия закон, налагат своите икономически правила и закони, които са в бунт против истинския закон на вселената. За съжаление днес пасторите на съвременните църкви в България по-скоро биха се съюзили с езическата държава, отколкото да проповядват валидността на Божия завет за господството и, заедно с него, на Божия закон като средство за господство.
Църквите трябва да възстановят проповядването на Божия закон като единственото средство за господство върху земята. Християните трябва да осъзнаят своите задължения по завета за господството и да започнат да изискват Божията земя и ресурси за Бога и Неговите законни представители на земята – църквата. Бог няма да позволи никаква форма на бягство (грабване и т.н.) от заветните задължения на християните; те ще трябва да се заемат на работа и да покорят всичките Му врагове за Негово подножие (да лишат враговете Му от всякаква власт над земните ресурси). Възстановяването на властта на християните над земята е истинската добра новина на благовестието.
Божидар Маринов