от Божидар Маринов
“Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее . . . над цялата земя. . .” (Бит. 1:26)
Стиховете в Битие 1:26-28, макар да са централни за нашето разбиране за човека, неговото естество, цели и предназначение, рядко биват проповядвани в църквите в България. Затова може би толкова много християни биват изненадани, когато им се каже за първоначалното намерение на Бога при създаването на човека. Това, което виждаме, е, че Божието първоначално намерение за човека е било в основата си икономическо.
Когато някой попита какво означава, че човекът е създаден по Божия образ, малко християни имат еднозначен и обоснован отговор. Обикновено в отговор на този въпрос се казва, че Божият образ в човека означава, че човекът има дух, или че може да говори, или че е морално отговорен, или че може да мисли и т.н. проблемът е, че тези отговори не са основани на нито един стих в Библията, който конкретно да потвърждава който и да е отговор. Разбира се, можем да кажем, че Божият образ в човека се състои в това, че човекът има дух, но ангелите също са духове
Евреи. 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Никой не казва, че ангелите са по Божия образ и подобие. Ако просто кажем, че човекът е морално отговорен пред Бога и в това се състои Божият образ в него, то както ангелите, така и животните са морално отговорни пред Бога. Ако някой се замисля, каква е моралната отговорност на животните пред Бога, ще им прочета:
Битие. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
и още:
Изход. 21:28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
Човекът може да говори и да мисли, но това важи и за ангелите, а понякога и за животните.
Битие 3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Числа 22:28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
Наистина, рядко някой християнин поглежда точно стиховете, в които се говори за създаването на човека по Божия образ и подобие, за да разбере какво означава “по Божия образ и подобие.” Стихът в Битие 1:26 казва ясно: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее. . .” Най-близкото определение за Божия образ в човека е това: нека владее.
Божият образ в човека, се изразява във вложения от Бога в човека импулс към господство над създанието. Бог е върховен Господар на цялата вселена и човекът, като направен по Божия образ, трябва да подражава на Бога, като упражнява господство над Божието създание. Този импулс към господство е характерен само за човека; не го притежават нито животните, които трябва да се покоряват на човека и да се страхуват от него, за това четем в:
Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
Битие 1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
нито ангелите, които са служебни духове, чиято задача е да слугуват на вярващите
Евреи 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
С други думи, Божият образ в човека е икономически – импулсът към господство над земята и земните ресурси.
Битие 2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
В Бит. 2:5 се заявява, че по земята нямаше никакво растение, защото Бог още не е изпратил дъжд на земята и е нямало човек, който да я обработва. Това ни дава информация какво представлява един напълно развит според Божието намерение свят: Бог изпраща дъжд на земята, а човекът обработва земята.
За да осигури първоначалния старт на икономическата дейност на човека, Бог му дава и първоначален капитал: градина с дървета, река, която напоява градината, злато и скъпоценни камъни. След това, Бог засели човека в тази градина, като постави пред него изисквания, да я обработва и да я пази. Нещо повече, четирите реки изтичаха от градината, което е трябвало да бъде достатъчно напомняне от страна на Бога Създател, че Той не очаква хората да останат да живеят в тесните рамки на градината, а, след известно време на обучение и придобиване на опит, да излязат извън градината в необработените и пусти местности, където чрез труд да въведат Божия ред, който са видели в градината и на който са се научили по време на своя престой в градината.
Нека разгледаме и първата конкретна задача, поставена пред човека от Бога: Адам трябваше да наименова животните, които Бог доведе пред него, тоест, да използва Божия образ в себе си, за да даде предназначение на всяко животно. Разбира се, че животните са били с предназначение преди Адам да ги наименова. Бог е създал всяко животно с определена цел и Адам, на основата на тази уникална характеристика в себе си – Божият образ – трябваше да потвърди Божието предназначение за всяко животно.
От заповедта да “владеят земята” до наименоването на животните виждаме действията на един върховен Бог, който създава света, създава същество по Своя образ и след това възлага на това същество определени отговорности по управлението на света. Тези отговорности са икономически и именно тази икономическа задача е в основата на първоначалното намерение на Бога при създаването на човека.
Заветът на господството
След като Адам и Ева съгрешиха, те бяха лишени от първоначалния капитал, който Бог им беше предоставил. Ако Бог ги лиши от първоначалния капитал, дали ги освободи и от поставената им задача? Очевидно, не. Заповедта към човека да владее земята не беше свързана с градината, а с Божия образ вътре в човека. Човекът съгреши, с което изврати Божия образ вътре в себе си, но, дори и в това извратено състояние, той си остана създание по Божия образ. Това ясно се вижда в думите на Бога към Ной в:
Битие 9:6: “Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее, защото по Своя образ направи Бог човека.”
Ако някой още се колебае дали християните трябва да изискват смъртно наказание за убийците, нека обърне внимание, че Библията изисква смъртно наказание не поради някаква вътрешна ценност в човека, а поради Божия образ в него. Убиецът е посегнал на Божия образ; това е достатъчна причина да бъде представен веднага пред Божия съд. Бог и Неговият образ трябва да са първостепенна грижа на християните, а не въображаемото право на престъпника да живее.
Но тъй като Божият образ в човека означава задача за господство над земята, тогава и след Падението човекът е длъжен да продължи да изпълнява задачата, поставена му в началото: да владее над земята. Земята е създадена за да бъде дом на човека и той трябва да продължи да я обработва и да я покорява през цялата вечност. Падението не променя тази задача и никъде не виждаме Бог да е променил първоначалното Си намерение и да е решил да изпрати човека на небето. Небето не е мястото, на което човекът ще отиде; небето е върховната морална реалност, която човекът, чрез труд и покорство пред Бога, трябва да доведе на земята.
Вярно е, че сега човекът е променен. Той вече не носи съвършено в себе си Божия образ. Той продължава да носи този образ в себе си, но вече в извратен и несъвършен вид. Божият образ в човека продължава да свидетелствува на човека за задачата, поставена му от самото начало, но сега човекът се опитва или да подтисне това свидетелство в себе си, като дезертира от задачата си да покорява земята, или да покорява земята, но без да го прави според Божиите изисквания. Затова Бог направи задачата на човека по-трудна: Той му отне първоначалните капиталови активи, а освен това въведе промени в анатомията на жената – тя вече ще ражда в болки – и в “анатомията” на земята – на усиления труд на Адам тя ще отговаря с тръни и бодили. След Падението задачата за господство над земята остава валидна; но сега тя е по-трудна за изпълнение.
Божият завет
Ние наричаме тази задача към човека да завладява земята завет за господство. В предната си проповед ви представих темата за божият завет. Сега накратко ще припомня какво разбираме под понятието Божий завет. Божият завет е понятието, с което определяме взаимоотношенията между Бога и Неговото създание, конкретно между Бога и човечеството като представител на цялото създание пред Бога.
Библейският завет има петточкова структура, която обобщава тези взаимоотношения в едно:
1. Личността на Бога т.е. Върховенството на Бога;
2. Йерархия, власт, представителство
3. Етика, закон, господство
4. Клетва, съд, санкции
5. Наследство, продължителност, приемственост
И така, Бог сключи завет с Адам, при който 1) Бог създаде цялата вселена и човека- виждаме върховенството на Бога- точка 1, 2) Бог постави човека да владее над създанието като представител на Бога- вибдаме йерархия, представителство- точка 2, 3) Човекът е длъжен да спазва правилата (законите), установени от Бога за господство над земята- виждаме законите- точка 3; 4) според покорството или непокорството на човека под Бога той ще получи позитивни санкции или негативни санкции- виждаме санкциите- точка 4; 5)В крайна сметка праведните ще наследят земята и вечен живот, а неправедните ще бъдат отсечени от земята- виждаме наследството- точка 5.
Този завет е вечен. Падението на човека не може да го освободи от условията на завета за господството. То го доведе под санкциите на този завет, лиши Адам от законните му права на наследство над земята, но по никакъв начин не освободи Адам или неговите наследници от задължението да завладяват земята под Бога. Виждаме това ясно в историческото развитие веднага след Падението: Битие 4 гл. Още първото поколение след Адам – синовете му Каин и Авел – започнаха да изпълняват своята задача за господство, обработвайки земята и грижейки се за домашните животни.
Битие 4:20-22 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво.
Каин, макар и изгонен, съгради град, а в следващите поколения хората постепенно се учеха да отглеждат добитък (ст. 20), да правят музикални инструменти и да свирят на тях (ст. 21), и да обработват металите (ст. 22). Малко повече от хилядолетие след Сътворението уменията на човечеството са достатъчно развити, за да може Ной да построи от дърво ковчега, а малко след Потопа започва и строежът на първата пирамида в Египет
Изкуственото разделение “икономика срещу морал”
В Библията няма никакво разделение между “духовните” и “материалните” задължения на човека пред Бога. Бог е създал и духовния, и материалния свят. Нашите задължения в материалния свят – икономическото завладяване на земята за Божията слава – са също толкова духовни, колкото и “чисто духовните,” религиозни задължения – поклонение, хваление, молитва и т.н. Всъщност, работната седмица, установена още от началото в Библията, изисква човекът да отделя шест пъти повече време за икономическата си дейност, отколкото за прякото поклонение пред Бога в църквата.
Библията изисква от нас да спазваме завета си с Бога навсякъде, както в църковните служби, така и в бизнеса и работата си. Нещо повече, икономическите действия на хората показват каква религия са възприели тези хора. Начинът, по който хората работят и вземат икономически решения, показва в кой бог вярват. Разликата между християнското господство над земята и езическото господство над земята е Божият закон като средство за господство.
Средство за господство
Средството за господство е Божият Закон! Бог не остави човека без конкретни инструкции как да завладява и управлява земята и нейните ресурси. Дори преди Падението, когато човекът беше безгрешен и Божият образ в него не беше извратен от греха, той се нуждаеше от постоянно общение с Бога, за да може да изпълнява своята задача за господството. След Сътворението Бог не е напуснал Своята вселена, оставяйки я да “тиктака” като гигантски часовник; във всяка секунда Той управлява всичко, което става. Следователно, Той не е оставил човека сам по себе си да владее земята. Заветът за господството включва в себе си и условието човекът да владее земята според Божиите изисквания, а не според своите автономни решения.
Библията ни дава тази конкретна инструкция за завладяване на земята. Цялата Библия и особено книгите от Изход до Второзаконие дават на човечеството “правилата за поведение” в Божията собственост. Адам трябваше да спазва Божия закон, ако иска да получи просперитет и господство над Божията земя. Същото важи и за неговите потомци днес – ако искат да изпълняват Божия завет, да упражняват господство над земята и получат в наследство цялата земя и вечен живот, те трябва да спазват Божия закон.
Божият закон: Божият характер на практика
За съжаление християните в България не разбират мястото на Божия закон в Божия план за историята. Почти навсякъде в българските протестантски църкви пасторите тълкуват неправилно стиха “не сте под закон, а под благодат” (Рим. 6:14), като твърдят, че Павел иска да каже, че старозаветният (Мойсеевият) закон вече не е валиден днес. Създават изкуственото разделение Стар срещу Нов Завет, като Новият Завет отхвърля Стария, като че ли Исус не каза, че дойде да изпълни закона, а не да го разруши, и че всяка йота и точка от закона ще бъдат валидни дори и след като небето и земята преминат (Мат. 5:17-18).
Грешката на пасторите е, че вместо да търсят предназначението на човека там, където то е посочено, а именно, в Битие 1:26-28, те предпочитат да смятат, че по някакъв начин Бог е променил Своето първоначално намерение и сега, вместо да изисква от човека да изпълнява своята задача за господство, дадена му в началото чрез Адам, Бог има намерение да спаси част от хората, като ги заведе на небето. Бягството от земята става първостепенна грижа на християните, а не покоряването на земята под Божиите закони. И тъй като “спасението към небето” става централна грижа на християните, думите на Павел, че “не сме под закон, а под благодат,” се тълкуват, че въобще вече не трябва да се покоряваме на Божия закон, нито сме под неговите изисквания. Но тогава защо Исус казва, че не трябва да нарушаваме закона (Мат. 5:19)?
Тъй като всички ние сме родени в грях и сме съгрешили, Божият закон ни носи единствено смърт. Това означава ли, че Божият закон е зъл или неправеден? Не: законът е свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Нашето лошо естество е това, което прави закона заплаха за нас. Никой от нас не може да се спаси по закона, защото всички по закона заслужаваме смърт. Затова Бог ни дава спасението Си чрез заместителската жертва на Исус Христос, който умря за нас, за да бъдем ние спасени. Ние вече не сме под закона, защото не сме под проклятието на закона, а сме под Божията благодат. Тази жертва на Исус отхвърля ли закона? Не, както самият Исус каза (Мат. 5:17). Жертвата на Исус Христос на кръста отнема от нас онова, което е довеждало върху нас смъртното наказание, изисквано от закона – нашето грешно естество. Но изискванията на закона остават върху нас. Ние вече не спазваме закона, за да се спасим (така или иначе не можем). Ние спазваме закона именно защото вече сме спасени и спокойно можем да за почнем да изпълняваме изискванията на закона, без да се страхуваме от проклятието на закона.
В Еремия 31:33 казва: “Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го изпиша в сърцата им.”
Разликата между Стария и Новия Завет не се състои в утвърждаването или отхвърлянето на закона – законът е неизбежна реалност и в двата завета – а в мястото на закона – каменни плочи срещу живо сърце.
Божият закон е Божият характер. Той ни показва как Бог би постъпил във всяка ситуация. И тъй като Божият характер (образ) в човека се изразява в импулса на човека към господство над земята, Божият закон ни показва как Бог иска от нас да упражняваме господство над Неговата земя. Следователно, Божият закон е нашето средство за праведно господство над планетата земя и нейните ресурси.
Омразата към Божия закон
Грехът извращава човечеството и скоро след Падението хората започват да стремят да избягнат задълженията си по завета за господството. Като цяло можем да разделим отхвърлянето на завета за господство на две основни течения.
Едната част от падналото човечество продължава да упражнява господство над земята, но отхвърляйки правилата, по които Бог изисква това да става. Ориентираните към власт грешни хора се покоряват на импулса към господство, вложен в тях, но не искат да се покоряват на Божия закон. Тъй като не може да няма никакъв закон, те създават свои собствени закони, с които заместват Божия закон. Тези закони са бледа имитация на Божия закон; те често дори следват Божия закон в някои от предписанията му, но цялата същност на езическите закони е насочена против властта на Бога върху действията на човека.
Друга част от човечеството, в стремежа си да отхвърли Божия завет, отхвърля въобще самата задача за господството. Съществуват множество религии и философии, които препоръчват оттеглянето от участие в материалния свят като “върховна мъдрост” и проява на морална зрялост. Светът не е създаден, за да бъде управляван от човека. Сама по себе си материята е зла и, за да избяга човекът от това зло, той трябва максимално да освободи себе си от “вплитане” в материалните дела. Бягството от земята (чрез нирвана и т.н.) се смята за върховна цел и освобождение на човечеството.
Общото между двете религии е омразата им към Божия закон, защото той свидетелствува за Божия характер, за Бога, който ще съди всеки човек според неговото съобразяване с Божия завет. И двете религии отричат, че Бог иска земята да бъде управлявана според Неговите стандарти, и затова се съюзяват срещу всеки, който настоява, че заветът за господството е още валиден.
За съжаление, църквата в България днес е на страната на религията на бягството. Християните не само не вярват, че могат да владеят земята според Божия закон, но и яростно отхвърлят всеки, който твърди, че заветът на господството е валиден и днес и християните трябва да започнат да завладяват земята, покорявайки всяка област от живота на човечеството на изискванията на Божия закон. “Ние сме под благодат, не под закон,” папагалски повтарят те, без да осъзнават, че отричайки властта на Божия закон, те всъщност поставят себе си под езическия закон. Езичниците, от своя страна, които искат да владеят земята, но не според Божия закон, налагат своите икономически правила и закони, които са в бунт против истинския закон на вселената. За съжаление днес пасторите на съвременните църкви в България по-скоро биха се съюзили с езическата държава, отколкото да проповядват валидността на Божия завет за господството и, заедно с него, на Божия закон като средство за господство.
Църквите трябва да възстановят проповядването на Божия закон като единственото средство за господство върху земята. Християните трябва да осъзнаят своите задължения по завета за господството и да започнат да изискват Божията земя и ресурси за Бога и Неговите законни представители на земята – църквата. Бог няма да позволи никаква форма на бягство (грабване и т.н.) от заветните задължения на християните; те ще трябва да се заемат на работа и да покорят всичките Му врагове за Негово подножие (да лишат враговете Му от всякаква власт над земните ресурси). Възстановяването на властта на християните над земята е истинската добра новина на благовестието.
Божидар Маринов
