Select Language

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Заветно богословие и Диспенсационализъм


Независимо дали го осъзнава или не, всеки човек има своя богословска система. Две от най-широко разпространените богословски системи са диспенсационализмът и заветното богословие. Корените на заветното богословие се крият в Реформираното богословие на 17 век, а диспенсационализмът датира от втората половина на 19 век в Англия.
Най-простият начин да разграничим заветното богословие от диспенсационализма е да отбележим, че всяка система има различен метод по който разглежда историята, а от там и откриването на Божият план. Диспенсационализмът съсредочава вниманието си върху така наречените „диспенсации”, докато заветното богословие насочва вниманието си върху заветите в Библията.
Диспенсационализмът гледа на историята на човечеството като на домакинство, в което Бог следи за изпълнението на Своето намерение и воля. Изпълнението на Неговото намерение и воля, може да бъде видяно, като се отбележат различните етапи на отделните икономики, чрез които Бог показва своето отношение към човечеството. Тези различни етапи се наричат „диспенсации” и са седем на брой: 1.НЕВИННОСТ; 2.СЪВЕСТ; 3.ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ; 4.ОБЕЩАНИЕ; 5.ЗАКОН; 6.БЛАГОДАТ; и 7.ЦАРСТВО.
Диспенсацията е период от време от божието управление над човека и света, за да се изпълни Неговото намерение и цел. Всяка диспенсация включва: 1. Ясно разграничен израз на Божието откровение; 2. Конкретен тест за послушание; 3. Неуспех на човека да се подчини на божественото откровение под това управление; 4. Божието осъждение на този неуспех; и 5.Започването на нова диспенсация.
Нека да разгледаме всяка една диспенсация поотделно:
НЕВИННОСТ- Битие 1:28-3:24
Това е периодът преди грехопадението на човека. При своето сътворение човекът е бил в състояние на невинност. На човекът му е било дадено просто откровение от страна на Бога, исизкващо послушание от човека, а именно да не яде отдървото за познаване на доброто и злото. Човекът е бил предупреден, че ако яде от дървото със сигурност ще умре. Въпреки това, човекът се провалил и е бил осъден ставайки грешен и смъртен, и едновремнонно с това и земята е била прокълната. С това тази диспенсация приключва с неуспех и е поставена нова диспенсация:
СЪВЕСТ- Битие 4:1-8:14
В резсултат на своето непослушание, човекът е дошшъл до ясното познание на доброто и злото, чрез което е била пробудена неговата съвест. Въпреки грехопадението, човекът все още носел отговорност да върши добро и да не върши зло. Неговият подход към Бога е трябвало да бъде чрез системата на жертвоприношенията. Очевидно човекът се е провалил и в този тест, като затъвал все по-дълбоко в грах, като накрая всичко което сърцето му измислямо е било постоянно само зло. Периодът завършил с Божието осъждени чрез потопа и така започва нов етап:
ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ- Битие 8:15-11:32
Човечеството се е изправило пред нов тест за послушание- управлението на човека от човека. Той е бил отговорен не само да управлява света от Божия страна, но и да се опдчинява на управлението от човек над човека. Тази диспенсация също завършва с неуспех, защото човекът се е оказъл лош управител и лош подчинен. Божието осъждение тук е било отхвърлянето на езическият свят и Неговият избор на един народ- Израил- който да съде приемник на благословенията Му.
ОБЕЩАНИЕ- Битие 12:1 до Изход 18:27
През този етап, Бог избира Авраам и неговото потомство- Израил- да бъдат приемници на Неговите благословения. Бог взлиза в завет с Авраам и неговото потомство. Заветът е бил по благодат и безусловен. Изпитът на който Бог е подложил своят народ е бил, когато на планината Синай им е предложил техните взаимоотношения да бъдат по закон, вместо по благодат, както били до тогава. Божият народ се проваля и в този тест и с това се слага край на тази диспенсация и началото на следващата.
ЗАКОН- Изход 19:1 до Деяния 1:26
След приемането на взаимоотношенията по закон, Божият народ постоянно се е провалял в спазването на закона. Върховният изпит е бил, когато Бог им е изпратил Своят Син, който им предложил царство, което народа отхвърлил, като разпнали на кръст Божият Син. Така диспенсацията на законът също е приключила с неуспех и е започнала следващата диспенсация:
БЛАГОДАТ- Деяния 2:1 до Откровение 19:21
След като Божият народ е отхвърлил своят Цар, Бог се е обърнал към езичниците, за да сформира група от хора за себе си- тази група е била Църквата. Според диспенсационализма това е един междинен период, след който Бог отново ще се обърне да работи със своят избран народ Израил. Изпитът през това време е приемането на Исус Христос. Този период също приключва с провал, след вероотстъпничеството на изповядващата църква. Така идва и следващият период:
ЦАРСТВОТО
Почитателите на диспенсационализма разглеждат периода на царството по следният начин: След провала на изповядващата църква, Бог ще се обърне отново към евреите. Но Той няма да направи това, докато църквата е на земята. Така, че периодът на благодатта ще приключи с „грабването” на истинските вярващи. Този период ще бъде последван от седем годишен период на „голямата скръб”. През него Бог ще осъди езическият свят и ще очисти и призове за себе си невярващият еврейски народ. С това ще започне диспенсацията на царството, хилядагодишният период, когато Христос ще царува над цялата земя. Този период също ще прикючи с неуспех, тъй като ще има и последен бунт срещу Христос и Неговото управление, подбуден от сатана. След това ще се появи съвършенният вечен ред!
Диспенсационалистите вярват, че заветите в Библията са били за евреите, а не за езичниците, въпреки, че някои от тях биха приложили Новия завет в определено отношение и към Църквата. Те прибавят още един завет- Палестинският от Второзаконие 30:3-10, като твърдят, че това е безусловен завет, който има връзка с божието обещание за земята на евреите. Според този завет, Бог отново ще събере евреите и Палестина в края на времената.
Сега след като разгледахме диспенсационализма, нека да разгледаме и заветното богословие като такова.
Заветното богословие е изградено върху един цялостен основен завет, известен като заветът на благодатта. Той е дефиниран като вечен завет между Лицата на Божието триединство, който включва следниоте елементи: 1. Бог Отец избира един народ за свой, 2. Синът е предназначен със съгласието Си да плати наказанието за греха им, 3. Святия Дух е предназначен със съгласието Си да приложи делото на Сина към този избран народ.
Заветът на благодатта бива изпълняван в историята на човечеството чрез второстепенни завети. Заветите, чрез които Бог изработва своят завет са:

1 Заветът на делата
2 Заветът с Адам
3 Заветът с Ной
4 Заветът с Авраам
5 Заветът с Мойсей
6 Заветът с Давид
7 Новият Завет

За разлика от диспенсационализма, заветното богословие не гледа на всеки завет като на отъделен и независим от другите. Всеки завет се гради въз основа на предишните и включва някой техни аспекти, докато всички те достигнат връхната си изява в Новият завет.
Палмър Робъртсън формулира завета като суверенно приложена кръвна връзка, която свързва Бога и човека във взаимоотношение на живот и смърт. Фразата ‘суверенно приложена” говори за това, че Бог, а не човекът следи за изпълнението на завета. Бог е инициаторът, условията се определят от Него и човека няма право на преговори в уреждането му, а е приемник на Божията доброта и милост.
А сега нека да разгледаме подзаветите, чрез които Бог изпълнява завета си на благодат:
ЗАВЕТЪТ НА ДЕЛА-Битие 1-2
Заветът на дела е основата на Божието отношение към човека преди грехопадението. Въпреки че взаимоотношенията на Адам с Бога през този период никъде не са наречени завет, този период и тези взаимоотношения все пак носят характерните черти на завета. В Осия 6:7 с е казва, че Адам е пристъпил завета. Контрастът между първият и вторият Адам, който Павел обрисува в Римляни 5:12-21 и 1Коринтяни 15:45, не може да бъде схванат правилно без предварителното знание или разбиране за завет между Бога и Неговото творение Адам.
ЗАВЕТЪТ С АДАМ – Битие 3
След грехопадението човекът все още е отговорен пред Бога. Някой от отговорностите на първия завет се пренасят във втория, като например бракът, задължението на човека да се труди и да владее на цялата земя и поклонението на Бога, включващо спазването на съботния ден. Но основата на взаимоотношенията на човека с Бога се променя. При първия завет човекът стои пред Бога въз основа на своето послушание. Докато при вторият завет човекът стои пред Бога въз основа на Божията благодат. Заедно с изказването на проклятие върху човека заради греха (Битие – 3:16-19) Бог милостиво дава обещание за един бъдещ Изкупител (Битие – 3:15). Той не е бил задължен да даде на човека това обещание по благодат. Щеше да е напълно справедливо Той да изгони от Своето присъствие човека за цяла вечност. И все пак изпълнението на завета на благодатта започва с благодатното обещание за бъдещия Спасител.
ЗАВЕТЪТ С НОЙ – Битие 6:17-22, 8:20-22, 9:1-17
По време на заветът с Ной, човекът все още е под проклятието на греха, но и все още има обещанието за идващият спасител. В същината на този завет отново е благодатта, тъй като Бог влиза в звет с Ной, че ще пощади него и семейството му и след това обещава, че никога вече няма да унищожава чрез потоп живите същества по земята.
ЗАВЕТЪТ С АВРААМ- Битие 12:1-7, 15:3-21, 17:1-27
Божията благодат продължава да се изявява и при заветът с Авраам. Благодатта и суверенното прилагане на завета се виждат в това, че Бог призовава Авраам- човек от езическо потекло- и му се разкрива. Въпреки, че това е завет по благодат, това не намалява отговорността на човека, дори напротив- увеличава я. Също така, това не означава, че благословенията, обещани в завета, ще дойдат автоматично. Благословенията на завета и общението с Бога не могат да бъдат изпитани без послушание към Бога. Заветът с Авраам представлява зараждането на една нация и поставя началото на път, по който да дойде обещания Спасител.
ЗАВЕТЪТ С МОЙСЕЙ- Изход 19-24
При заветът с Мойсей има няколко ключови въпроса, които трябва да се разгледат:
Първо, заветът на обещанието с Авраам, по никакъв начин не е заменен със заветът с Мойсей, дори и частично- той е спомагателен спрямо завета с Авраам,
Второ, законът не е бил нещо ново в завета с Мойсей. Всеки библейски завет съдържа в себе си изискване за послушание, даже когато завета е поставен на основата на благодатта.
Трето, законът не се прекратява с идването на другите завети след този с Мойсей. Единствено церемониялният закон е изпълнен в Христос.
Четвърто, законът е продължил прогресивното откриване от страна на Бога на своето изкупително намерение.
ЗАВЕТЪТ С ДАВИД- 2 Царе, 3 Цареи 1 Летописи.
Въпреки че всички завети са съсредоточени върху Божията благодат, заветът с Давид е уникално месиански. На него и на потомството му са обещани вечно царство и престол за всички поколения. Заветът е по благодат, приложен по суверен начин и включва посвещение на живот и смърт между Бога и потомството на Давид.
НОВИЯТ ЗАВЕТ
Новият Завет, обещан в Старият Завет е изпълнен в личността и делото на Исус Христос. Този Нов Завет е кулминацията на всички предишни завети, защото те не съществуват като окончателен резултат сами за себе си, но са съществували като части на Божието прогресивно откровение за Него и Неговият благодатен план за народа Му.
Сега нека да сравним, някои от основните доктрини на двете системи- заветното богословие и диспенсационализма.
БОЖИЯТ НАРОД
Заветното богословие вярва, че Бог има един народ- Църквата, в две изяви- една в Стария завет и друга в Новият Завет. Още от грехопадението на човека, Бог започва да призовава един народ, който да Му принадлежи. По такъв начин Божият народ от Старият и Новият завет съставляват Христовото тяло.
Диспенсационализмът вярва, че Бог има два народа- Израил- старозаветния Божий народ и Църквата- Новозаветния Божий народ.
БОЖИЯТ ПЛАН ЗА БОЖИЯТ НАРОД
Заветното богословие твърди, че тъй като Бог има един народ -църквата, той също така има и един план за всички епохи – да призове този народ да бъде едно тяло по времето на Стария и на Новия завет.
Диспенсационализмът вярва, че тъй като Бог има два народа- Израил и Църквата, то Той има и два плана. Планът за Израил е царството, което предстои да дойде, а планът за Църквата е да призове един небесен народ за Себе си от новозаветната ера.
БОЖИЯТ ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ
Заветното богословие твърди, че Бог има един спасителен план за Божият народ и че Бог постепенно изработва Своя план в историята на човечеството.
При Диспенсационализмът Всички съвременни диспенсационалисти застъпват мнението за един план за спасение – чрез вяра, въпреки че някои като Чарлз Райри с това твърдение имат предвид спасение чрез вяра в Бога въобще, без в съдържанието на вярата да се включва Христос.
МЯСТОТО НА БОЖИЯТ НАРОД ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Заветното Богословие вярва, че тъй като Бог има един народ, един план за този народ, той е приготвил и едно място във вечността за тях. Това място за цялата вечност ще бъде в неговото присъствие за всички онези, които съставляват Христовото тяло.
Диспенсационалистите твърдят, че църквата ще седи с царя Христос на неговия трон в новия Ерусалим по време на управлението му над народите, докато Израел ще бъде начело на всички земни народи.
РАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА
Заветните богослови се придържат към възгледа, че църквата е съществувала още преди новозаветната ера по време на старозаветния период, като е включвала всички изкупени Божии люде след грехопадението на Адам. Това, което се случва на Петдесятница, не е раждането на църквата като тяло Христово, а обличането със сила на новозаветната проява на Христовото тяло – църквата.
Диспенсационализмът поддържа вярването, че църквата се е родила на Петдесятница и че преди този момент в историята тя не е съществувала.
ЦЕЛТА НА ПЪРВОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
Заветното богословие твърди, че целта на първото идване на Христос е да установи Новия Израел, тоест новозаветната ера или новозаветната проява на църквата.
Диспенсациобнализмът вярва, че целта на първото идване на Христос е д установи земното царство в изпълнение на старозаветните обещания към Израи. Ако евреите бяха приели неговото предложение, веднага е щяло да се установи видимо земно царство.
ОТЛАГАНЕТО НА ЦАРСТВОТО
В заветното богословие няма такова схващане като отлагане на царството, защото то не подкрепя мнението, че Христос е прдлагал на евреите едно букавално и видимо царство при първото си идване.
Диспенсационализмът вярва, че царството, което Христос е предложил на евреите при първото си идване, било отложено до хилядагодишното царство заради отхвърлянето на царя от страна на евреите. Това означава, че когато първият божий план за земно царство е бил отхвърлен, Бог временно преустановил план 1 – царството и започнал осъществяването на план 2 – църквата. Църквата е просто един междинен период до момента, в който Бог се върне на план 1 – царството. Затова преди Бог да се върне отново към продължението на план 1, вторият план трябва да бъде доведен до успешен край чрез грабването на църквата от земята. Грабването ще бъде последвано от период на скръб, който ще донесе осъждение на езичниците, отхвърлящи Христос и очищение на Неговия народ Израел.
ПРОБЛЕМЪТ С АМИЛЕНИАЛИЗМА И ПРЕМИЛЕНИАЛИЗМА
В исторически план заветното богословие е поддържало в по-голямата си част амилениалистични възгледи. Това означава, че то определя царството като чисто духовно, невидимо и присъстващо в тази епоха. Някой от съвременните заветни богослови са убедени премилениалисти. Това означава, че те не само поддържат възгледа за царството, което присъства сега в духовната си форма, но също така вярват, че в бъдеще ще има земно царство.
Диспенсационалзмът винаги е вървял ръка за ръка с премилениализмът. Всички диспенсационалисти са премилениалисти и всички са привърженици на грабването преди голямата скръб.
ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
Заветното богословие разглежда идването на Христос като кулминационната точка на Божия единствен и цялостен план – призоваването на един народ за Бога въз основа на Неговия вечен завет на благодат. Някои вярват, че идването на Христос непосредствено ще предшества старшният съд и определянето на вечната участ на човека. Други вярват, че Неговото идване ще бъде последвано от хилядолетният период и едва тогава ще дойде окончателният съд на всички човеци и определянето на вечната им участ.
Диспенсационализмът гледа на второто идване на Христос като на изпълнение на няколко цели едновременно, като например, идването Му за Неговия небесен народ – църквата – при грабването, а също и идването Му във велика слава и сила, което ще донесе крайно осъждениена езическите народи, които го отхвърлят. Между двете идвания и в периода на голямата скръб, когато Бог ще очисти своя народ – евреите и ще започне осъждението на народите. Второто идване на Христос в голяма слава и сила ще бъде последвано от периода на хилядагодишното царство, след което ще дойде съдът на всички хора.
В края искам да спомена това, което казах и в началото, че всички хора имат някаква богословска система. Много от тях приемат една от двете системи. Други имат малка или никаква предствава затова, какво включва тяхната богословска система, но така или иначе фактът си остава – всеки човек има своя богословска система.