Select Language

понеделник, 26 септември 2011 г.

Романтичната любов

Романтичната любов е днешният идол на ума, чувствата и сърцето. Тъй като много съпруги и съпрузи го боготворят, не е чудно, че той води до голямо неудовлетворение в брака- безнадеждни очаквания, кавги битки, и разбира се, разводи. Идолопоклонството се появява винаги, когато приемаме едно сътворено нещо с очакването, че то е или ще направи онова, което само живият Бог е и прави. Това конкретно идолопоклонство заменя изобилната и покорна любов, която дава Христос с една много нормална, но не трайна емоционално-биологична реакция.
Несъмнено Библията изисква от мъжете любезност, почит и действена любов, а също така топлина и нежност. На тази формулировка се реагира така, сякаш тя трябва да бъде спонтанна и естествена. Да, ама не! Когато в държанието към жените си, мъжете се покоряват на Бога, техният дом е едно приятно място, а съпругите им са обгърнати с грижа. Но постоянното практикуване на всичко това не прилича на първата искра, която наричаме „влюбване”. Тя е съвсем различна. Хората много често имат разбирането, че те трябва да очакват и търсят същата интензивност на първоначалната романтична тръпка в брака и ако не е така, то нещо не е наред.
Недостатъкът на едно такова схващане бива разкрит от два основни проблема. Първият е емоционалната невъзможност да се запазят чувствата „от първия път” през цялото време. Предполага се, че взаимоотношенията трябва да се съзряват. Съзряването означава развитие и усъвършенстване, което не е постоянната суетня на първоначалния порив.
Вторият проблем се крие в подминаването на различните изходни точки към вида взаимоотношения, които Бог изгражда между Своите синове и дъщери. Според Библията мъжете и жените са различно ориентирани един към друг. „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа, понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа” (1во Коринт. 11:8-9). В този стих предлозите са много важни. Жената е създадена за мъжа, а той не е създаден за нея. Тук Павел говори за това, как Бог ни е създал. Първоначалната насоченост на покорния мъж е към неговото призвание от Бога. При нормални условия той не може да изпълни призванието си сам и има нужда от помощ. Първостепенната насоченост на покорната жена е да помага. Иначе казано, посоката на мъжа е да върши работата с нейна помощ, а на жената е да му помага да я върши.  Той е насочен към задачата, а тя към него.
Когато за първи път пристъпва към ухажване, мъжът като че ли гледа в посока на жената. Ухажването и женитбата просто са му настоящите му задачи, а жената може да предположи, че поведението му отразява  задача, сходна на нейната постоянна задача. Скоро след женитбата тя вече се чуди какво става и къде е отишло цялото романтично внимание, което той й е отделял от цяло сърце. Но след като е постигнал „целта” да си вземе жена, мъжът неразумно започва да я пренебрегва и се насочва към други цели.
Тя е недоволна, защото мисли, че нейната насоченост трябва да направлява взаимоотношенията им. Той не осъзнава състоянието й, защото смята, че връзката им трябва да бъде направляване от неговата ориентация. И двамата грешат. Жената иска от него да посвещава много повече време само на нея. А той иска да работи повече от колкото е необходимо. Тя храни сладникавото убеждение, че мъжът и жената са създадени от Бога с една и съща насоченост един към друг- да се гледат в очите, докато им притъмнее. От своя страна той иска да отделя твърде малко време, за да я обича, както изисква Библията.
В предишните епохи мъжките очаквания обуславят нормата за брачните взаимоотношения. В днешно време нормативни стават очакванията на жените. Това не означава, че жените получават това, което очакват, а само, че именно техните очаквания направляват така наречения от обществото  като цяло „добър брак”. И двата подхода са погрешни. Като християни ние трябва да се съобразяваме с библейските критерии и норми. Не трябва да ни учудва, че Словото забранява тиранията на мъжете, както и господството на женските очаквания- и поставя всички тях на мястото им.
Очевидно, тази истина не бива да служи за извинение на всеки съпруг християнин затова, че пренебрегва жена си и семейството. Нейната насоченост към него е заложена от Бога и това я прави в състояние да му помага в задачата, в която Бог го е призовал. Ако мъжът пренебрегва жената, той напрактика разрушава себе си. Този, който обича  жена си, обича себе си. (Еф 5:28). Но е също толкова важно мъжът да не пренебрегва призванието си- това, за което е повикан от Бога.
Ето защо мъжът и жената не трябва да вървят с маршова стъпка рамо до рамо, за да постигат заедно целта. Нито пък трябва и двамата през цялото време да стоят вкъщи, лице с лице, постоянно и завинаги „влюбени”. По-точно, когато и двамата осъзнаят своите роли, той ще се насочи към бъдещето и своето призвание от Бога, а тя ще се обърне с лице към него. Любовта според Писанието не е чувство или емоция, а поредица от действия, които променят. Библейската любов е ефикасна.
/извадка от книгата "Реформиране на брака"/

петък, 23 септември 2011 г.

Десет годишно момче простреля учителката си, а после се самоуби

Десетгодишно момче простреля учителката си по време на час, а след това се самоуби, съобщиха властите в Сао Пауло.
Момчето влязло в класната стая, където имало 25 ученици и стреляло в 38-годишната учителка, която е оцеляла. След това то излязло от класната стая и се простреляло в главата.
Медицинските власти посочват, че учителката е ранена в задната част на крака и се намира в стабилно състояние.

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родите
лите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.
Всъщност никога не е ставало въпрос за академично знание. Зад цялата тази структура от институции подаряващи държавно безплатно образование стои консуматорството. Създаване на хора с не критичен конформизъм към груповите норми, пасивни към злото, сляпо подчиняващи се на властта, обезличавайки ги от собствената им уникална индивидуалност. И всичко това в името на … детското бъдеще!
Вижте този видео клип – 3D Принтер (http://bit.ly/qw5gwz). Неща които доскоро изглеждаха като научна фантастика вече са реалност. Сега помислете за последиците. Колкото повече цената на тази технология спада, толкова повече хора ще останат на улицата. Нали знаете, там работят хора зависещи от своите предприемчиви работодатели, които често пъти са незавършили училище.
Вижте тази новина – 1 млн. роботи-работници до 3 години във Foxconn (http://bit.ly/r8HEOg). Все повече и повече работодателите ще заменят стандартния консуматор с робот. Все повече и повече машините ще заменят (отнемат) труда на масовия консуматор. След три години новината ще звучи така – 1 млн. работници изхвърлени на улицата.
Вижте и тази новина – Холограми заместват служители в летищата (http://bit.ly/qnno5b). Все повече и повече технологиите ще отнемат дори привилегировани работни места. Гордото изречение, „Моето дете го оправихме да работи на летището”, скоро ще остане завинаги в историята.
Сега внимавайте: това е бъдещето, а там хората със стандартното академично знание подготвящо добри консуматори нямат шансове. Никакви.
Това, което машините не могат, е въображение, творчество, иновации, разсъждение и предприемчивост. Това не се преподава в училищата. Там няма да намерите и предмети възпитаващи увереност, мотивация, усилия, отговорност, инициатива, упоритост и разрешаване на проблеми – черти на характера, които правят хората да успяват и да имат бъдеще пред себе си.
Но, има разрешение. От най-малка възраст родителите могат да възпитат тези черти на характера в своите деца. Не е нужна специална програма, не са нужни специални преподаватели и професионалисти да направят това. Не са нужни скъпо струващи софтуерни програми и инструменти. Всичко от което се нуждаете е в дома около вас (http://bit.ly/nqx8SO).
На въпрос към Ричард Брансън собственикът на Virgin Group, занимаваща се дейности от радиа до космически туризъм, кое събитие е повлияло най-много в живота му, за да се превърне в предприемач, той отговаря, че на 4 годинки майка му го подлага на едно малко изпитание, което променя мисленето му завинаги и го прави да бъде инициативен, независещ и предприемчив. Това малко изпитание за едно 4 годишно дете е напълно безплатно, но никой не се възползва от него, а то е… Добре де, няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Китайските родители са стриктни към своите деца с изключително високи очаквания. Изискват от децата си да носят отлични оценки по почти всички предмети. Децата биват научени да работят здраво. Те имат изключителни работници и инженери. Има обаче пропуски в тяхното обучение. Липсва умение на което евреите учат своите деца от най-ранна възраст. И това малко умение създава бъдещи доктори, банкери, адвокати, политици, бизнесмени, предприемачи и нобелови лауреати. Това нещо просто и безплатно, но никой не му обръща внимание, а там където е забелязано то се отрича, и то е… Добре де, както вече обещах няма да ангажирам съзнанието ви с безинтересни неща.
Вероятно вече разбрахте, че нашите деца не са изключение, а училището и академичните знания не са отговор на успешното детско бъдеще. От нашите деца зависи не само тяхното, но и нашето бъдеще. Ако вие сте продукт на същото това държавно образование, зависещ от своите работодатели и държавна пенсия, то ще разберете защо тази конференция е изключително важна за вас. Ще бъдат показани много практически начини да възпитате бъдещи предприемачи и лидери, а дори и само един от тези начини да запомните, то той изцяло ще промени живота на вашето дете. Спомнете си за Ричард Брансън. Спомнете си и ключовите думички – „от най-ранна възраст”. След това вече е късно. След това единствената безпощадна конкуренция за нашите деца ще бъдат роботите и технологиите. А те са безпощадни. Не е трудно да отгатна кой ще бъде победител в тази конкуренция за работни места. Това няма да са нашите деца.


Лекция № 4 "Причинно следствената връзка" и "Времето и бъдещето"

вторник, 20 септември 2011 г.

Вяра, изграждана в семейството

СЪДЪРЖАНИЕ
      Въведение
1.   Полагане на основите
2.   Богът без конкуренция
3.   Да се учим да обичаме
4.   Отдай сърцето си на Бога
5.   Учи словото в дома си
6.   Живей словото в дома си
7. Маркирайте дома си като Божия територия
8.   Наслаждавай се на даровете, без да забравяш дарителя
9.   Идващото съживление : готова ли е църквата за „набожно потомство"
10. Съществено нарушение/ коренно противопоставяне на нормите.
ВЪВЕДЕНИЕ
Ако сте се интересували напоследък, знаете за обезпокоителната статистика относно „християнските" деца, които изоставят вярата си. В зависимост от това, данните на чие изследване ще вземем, ние губим по-голямата част от младежите, които са израснали в християнска домове, преди те да завършат първата си година в колежа. Не е нужно да сте статистически гений, за да разберете, че има нещо нередно в начина по който възпитаваме децата си.
За нещастие, нито един от правените напоследък опити да възпрем този отлив, не е резултатен. На рафтовете по книжарниците има достатъчно книги за иновативни подходи към младежкото служение. Някои твърдят, че отговорът е да хванем децата отрано и да положим по-добра основа, да се фокусираме върху детското служение. Други вярват, че отговорът е да се съберат детското и младежкото служение, така че преходът да бъде по-гладък и по-добре координиран. Настоящата книга няма да подкрепи нито един подобен подход.
Аз мисля, че търсим отговорите на този проблем на неправилните места. Нашите деца не отдадат от вярата поради това, че църквата си върши работата зле (въпреки че, без съмнение, и това е фактор). Нашите деца отпадат от вярата, защото ние искаме църквата да върши това, за чието постигане Бог е проектирал семейството. Следването на Христос и верността към Него за поколения наред започват и свършват в семейството. Църквата, в най-добрия случай, трябва да играе поддържаща роля в „усъвършенстването на светиите за делото на служението" (Еф. 4:12).
Разбира се, винаги когато изкажа това твърдение, веднага ми се отговаря с изтърканата фраза: „Звучи много добре, но какво да правим, след като семействата просто не си вършат задълженията". Чувал съм това
повече пъти, отколкото мога да си припомня, и съм напълно съгласен. От друга страна обаче се чудя, защо църквата да не започне служение за наименоване на бебета за семейства, които не дават добри имена на своите деца? Или пък, защо да не назначим заместници, които да четат Библията вместо тези, които сами не отделят достатъчно време да четат Словото? Може би не го правим защото вярваме, че четенето на Библията е отговорност на отделния християнин, а отговорността на църквата е да го обучава и подготвя да върши това, което Библията учи по въпроса за общението му с Бога и след това да очаква той да го прави сам.
Тази книга е опит да върне топката обратно в полето на семейството и да насърчи, поправи, окуражи и екипира семействата да правят това, което Бог заповядва относно идващото поколение. Библията говори ясно за това, което Бог очаква от нашето семейство и как да се постигне. За нещастие повечето християни не са били обучавани на тези истини в техните семейства. По този начин ние продължаваме да повтаряме „греховете на бащите си".
Ще е от полза за читателя да знае, че в моето семейство аз също не съм бил обучаван на тези истини. Даже напротив, израсъл съм в нехристиянско семейство. Най-ранните ми спомени за религия са за будист-ката вяра на майка ми. За капак на всичко, не съм израсъл в нормално семейство с двама родители. Отгледан съм от самотна непълнолетна майка, която правеше най-доброто, на което беше способна с малкото което имаше, докато ме отглеждаше в изобилстващия от наркотици и проядения от банди Южно-централен Лос Анджелис.
Всъщност нито аз нито съпругата ми имахме някаква представа как би трябвало да изглежда едно библейски функциониращо семейство. И двамата идвахме от разрушени семейства - майките ни са били изоставени да се издържат сами с изнурителната задача на отглеждането и образоването на деца. Още повече, че този модел се повтаря прекалено често и сред роднините ни. Родът ни е пример за систематична дисфункция поколения наред.
Не пиша всичко това, за да оправдавам греха в семействата ни. Всъщност признавам тези истини с неохота, а както можете да си представите, много от членовете на нашите семейства може би ще бъдат засегнати, че споделям толкова свободно тази информация. Щеше да бъде много по-лесно да си живеем живота като се преструваме, че всичко е напълно нормално и дори чудесно. Само че не би било по-далеч от истината. Въпреки че и двамата със съпругата ми обичаме и уважаваме семействата, които са ни отгледали и възпитали, трябва да бъдем честни за факта, че нашето възпитание е било далеч от съвършеното.
Все пак не желая да внушавам, че идвам от среда на банда нехранимайковци, които мразят семейната институтция, или че аз съм единственият праведен човек в рода ни. Искам просто читателят да знае, че двамата с Бриджит започнахме процеса от нищото. Също така желая да знаете, че няма значение колко е лоша ситуацията ви. Вие можете да прекъснете порочния цикъл и да положите основа, която да промени семейството ви за поколения наред. Библията е живото, одухотворяващо, живото променящо Слово на Бога. Господ не ни е изоставил да се лутаме безцелно в тъмното опитвайки се да разберем как да бъдем успешни родители и да възпитаваме децата си. Ако Бог може да научи нас двамата как да действаме като съпруг, съпруга, майка и баща, значи може да научи всеки.
Моята молитва за вас е, докато четете тази книга, Бог да ви отвори очите за невероятните възможности, които стоят пред вас в борбата да отгледате вашите деца с духовната храна и мъдростта на нашия Господ. Ще има моменти, когато ще извикате „Амин!" и други, когато ще ви се иска да заплачете. Само запомнете, че не аз пиша посланието - аз просто го доставям. Не забравяйте, че то първо дойде в моят дом.
Това което следва, е изявяване на цяло войнство от библейски истини, които ние научихме през изпитания и грешки. Направихме най-доброто, което можахме, за да създадем богоугодно семейство сред общество, което (дори и в църквата) се е отдалечило доста от правия път.
Книгата може да бъде закупена в книжарниците на цена 10.90лв , както и онлайн на цена 10,35лв от ТУК.

неделя, 11 септември 2011 г.

Феминизмът


Истинският източник на феминизма не са жените! Макар че начело на това движение стоят жени, те не са нищо друго освен поставени лица, които прикриват една мъжка лъжа. В основата си феминизмът е дело на два типа мъже – от една страна съсипващи и надменни, а от друга- слабаци. Заради начина по който Бог създава света, мъжете винаги са отговорни за всичко, което става в женския свят- независимо дали желаят подобна отговорност и независимо дали жените желаят да я признаят. Следователно феминизмът е дело не на недоволните жени, а на неблагочестивите мъже!
                                                                               /Дъглас Уилсън/

Реформиране на брака

Как бихте определили духовната атмосфера на своя дом? Нейният източник са взаимоотношенията между мъжа и жената. Мнозина могат да симулират външно спазване на божиите стандарти в дома си, но това което не може да се подправи е точно духовната атмосфера. Голяма част от книгите за брака се спират на външните страни, без да проникват в сърцевината му. Благочестивият брак се постига с покорно сърце, а най-голямото желание на покорното сърце е Божията слава, а не благополучието на дома. 
Можете да си закупите книгата от книжарници "Пингвините" на цена от 5,40лв и онлайн на цена от 4,59лв, като кликнете ТУК.