Select Language

събота, 8 септември 2018 г.

Историята и богословието на калвинизма

вторник, 31 юли 2018 г.

Уважението към съпруга

В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата "The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.

Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски тук.

Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.
Какво е уважението? - чувство или нещо повече. 

Ето какво научих аз:

Урок номер 1 - Уважението се показва

Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.

Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата

Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг. 
Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот. 
Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение,  уважението изисква усилие и възпитание.

Урок номер 3 - Уважението е безусловно

Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.
Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.

Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението

Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.
Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.

Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог

Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се  грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома. 

Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:

„Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;“
(Песен на песните 2:3)

Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?
Статията е взета от блог „Благоразумната жена, съпруга, майка“

сподели ме

понеделник, 30 юли 2018 г.

Възстановяване на истинското значение на красотата

Преди време попаднах на един много интересен уебинар озаглавен „Reclaiming beauty“ (или „Възстановяване значението на красотата, такова каквото трябва да бъде“). Направи ми силно впечатление задълбоченото представяне на темата за същността на красотата, засягането на наболели и актуални въпроси и представянето на истински отговори. Искам да споделя част от това, което научих както и да ви препоръчам горещо да чуете уебинара.

Мисля, че всяка жена има някакво мнение и отношение към красотата. Тази тема ни вълнува или притеснява, но независимо дали показваме явен интерес към красотата или се опитваме да се скрием, все пак ние изразяваме своето разбиране за нея.
Сигурно и вие сте си задавали въпроси от рода на:
          Защо красотата съществува? 
                 Кой я е създал? 
                         Кой определя кое е красиво?
                                 Суета ли е разкрасяването? 
                                         Какво покварява красотата? 
                                               Има ли връзка между вътрешната и външна красота?
На тези и други въпроси отговарят водещите – Анна и Елизабет Боткин.
Двете млади дами са направили цялостно проучване на темата за красотата, вземайки за основа Божието слово, което говори за истинската красота, за нейния Създател и за причината, поради която красотата въобще съществува.
Защо е необходимо да се връща значението на красотата? 
Красотата е била и продължава да бъде доста манипулирана тема. Днес големи индустрии като Холивуд, MTV, модните подиуми, козметичните компании, пластичните хирурзи и пр. са узурпирали правото да определят кое е красиво. Те доста агресивно се опитват да наложат своя стандарт за красота. Разбира се този стандарт е доста изкривен и ограничаващ (обикновено се набляга главно на сексуалността), но когато постоянно сме облъчвани от реклами за перфектната фигура, модна фризура и лице без бръчки, може неусетно да се подведем и ние. Желанието да бъдем приети и харесвани ни кара да се стараем да се вместим в този изопачен стандарт за красота. Често погрешно търсим своята идентичност във фалшивите образи от екрана.
Но къде е мястото на красотата и кой може правилно да го определи?
Трябва да се върнем назад към корените, към Този Който притежава авторското право над красотата, защото я е замислил и създал. Така сестрите Боткин ни повеждат в едно пътешествие през историята в търсене и откриване на истинското значение на красотата, с помощта на единственото вярно ръководство – Божието слово.
Ето и някои от заключенията, до които достигат двете дами в своето изследване:

  • Източникът на всяка красота е Бог, а не човек. 
  • Красотата е характеристика на Бога и ние както и цялата природа само я отразяваме. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.“ (Псалм 19:1), а за човека е казано: „защото съм страшно и чудно направен“ (Псалм 139:14).
  • Красотата ни помага визуално да разберем естеството на Бога. 
  • Истинската стойност на красотата е в това, към което тя сочи – славата на Бог.

Има ли библейски стандарт за физическо съвършенство?
Не очаквайте да чуете цифри по отношение на идеалната обиколка на талията, килограмите или ръста, нито ще намерите кой е най-красивият цвят на косата. Бог не слага възрастова граница за красотата както светът слага. Затова може да се каже, че светската красота – тази, диктувана от модните подиуми и списания е твърде ограничена. Ние не трябва да сме роби на идеала за красота на деня, който се промотира по медиите. Трябва да сме наясно, че реалността е красива, а не пластичната хирургия и слоевете грим.

Съществуват две крайни позиции, към една от които обикновено клоним във възгледа си за красотата. Някои хора са напълно погълнати от външния си вид. За тях красотата е единствено това, което се вижда и те не се свенят да се демонстрират. Физическата красота и начинът, по който изглеждат се превръщат в център на живота им и източник на гордост и увереност. За тях е в сила предупреждението от Притчи 31:30: „Прелестта е измамлива и красотата е лъх...“.
Другата крайна позиция включва хората, които са възприели, че само вътрешната красота на личността (т.е. характера) е от значение, докато външността е просто една суета. Те практикуват някаква измислена скромност, която се изразява в неглижиране на външния вид и привличане вниманието на останалите към техния интелект. Това обаче си е чиста форма на гордост, както отбелязват Анна и Елизабет.
Както може да се досетите има нещо сбъркано и в двете становища. Не може да се отрича външната красота за сметка на вътрешната или обратното.
Освен това, може да ви се стори изненадващо, но в Словото си Бог говори за двата вида красота, не само за качества на характера, но и за чисто физическа красота. Много хора са наречени красиви в Библията. Изводът е, че ние сме създадени цялостни. Всеки един наш аспект, било то външен или вътрешен, носи послание и това послание трябва да е в хармония.
Какво е истинското значение на красотата?
Ще завърша с някои от направените изводи на уебинара, защото мисля че са верни: 

  • Красотата е дар от Бог. 
  • Красотата не трябва да е нашият източник на увереност, нито център на живота ни. 
  • Красотата не ни определя кои сме. 
  • Красотата не е предназначена да ни кара да се чувстваме по-добре спрямо себе си. 
  • Красотата дадена от Бог е добро, но ако започнем да уповаваме на нея, това я покварява. От благословение става източник на гордост и може да се обърне в проклятие за нас.
  • Важното е това, към което сочи красотата – тя разкрива Божията слава, а не човешката слава. 
  • Красотата е метафора на това как Бог ни очиства, освещава и усъвършенства заради Себе си.
  • Това, към което трябва да се стремим е не повърхностната красота, а една цялостна хармония на богоугоден характер и достойна външност .

Вижте и чуйте безплатно първата презентация от уебинара тук: 
или си поръчайте целия пакет от:


Статията е взета от ТУК