Select Language

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Брак, развод и повторен брак, според Библията.


За съжаление днес в обществото, и най-вече в църквите цари пълно незнание относно бракът, разводът и повторният брак. А именно църквата е „натоварена” с отговорността и правомощията да бъде арбитър в случаите на брак, развод и повторен брак.
Относно бракът ще спомена само някои негови основни аспекти. Бракът е установен от Бог, и в Битие 2 и 3 глави ние виждаме, че сам Бог установява, въвежда и замисля брака в началото на човешката история. Бог установява бракът като основополагащ елемент на цялото човешко естество, преди да съществуват (формално погледнато разбира се) църквата, училището, бизнеса, институциите и др. Бог официално въвежда брака, заявявайки: „Затова, ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат една плът”. Ако бракът имаше човешки произход, тогава хората биха имали право да го отстранят. Но понеже Бог постановява брака, само Той има право да го премахне! А Бог от своя страна ни казва, че брака няма да стане излишен докато не настъпи бъдещият век: Марка 12:25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата. Нито човекът, нито държавата притежеват компетентността да решават кой може да се жени или развежда и въз основа на какво. На държавата й е възложено да води редовна документация и прочие, но тя не притежава правото и компетентността да решава правилата за брака и развода. Това е изключително право на Бога. Индивидите могат да се женят, развеждат и женят повторно без да съгрешават само , ако постъпват, когато и както Бог повелява с Своето Слово- Бибблията.
Противно на някои мнения понятието за Развода е библейско. Още повече, от църквата се изисква да прилага библейските принципи. Макар Бог да казва в Малахия 2:16: „Аз мразя напускане”, това не трябва да се приема буквално, все едно, че всичко свързано с развода е отвратително за Бога, защото Той казва също в Еремия 3:8: „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо”. След като сам Бог встъпва в процедура на развод с Израил, със сигурност ще е погрешно да осъждаме всички разводи с които се сблъскваме. Библейското отношение към развода е следното: от една страна трябва да се мрази всичко, което Бог мрази в развода, отдруга страна трябва да се признае, че в нашият грешен свят съществуват ситуации, в които както сам Бог показва, може да е необходимо да се получи развод.
Нека да разгледаме концепцията за развода!
За разлика от брака, развода е институция създадена от човека. В писанието не е записано нито едно действие на Бога, чрез което Той да признава или институционализира развода. Исус вместо да говори за развода като за част от Божията наредба, Той изрично го признава за установена промяна. В Матей 19:8 Исус казва: Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
Какво представлява процедурата за развод!
Правилно проведен, разводът е официално, законово действие, при което се разтрогва и унищожава Заветът на другарство. Във Второзаконие 24:1-4, виждаме, че развода се състои от три стъпки, без които развода не може да се състои!
Второзаконие 24:1-4 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.24:2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.24:3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,24:4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.
И така етапите са следните 3: Първи етап: Написва се разводно писмо. Втори етап: Лично се връчва разводното писмо; Трети етап: Този, с който се развеждат, трябва да бъде отстранен от дома.
Божието слово разграничава две групи хора, в процеса на развод, които разграничават два подхода към развода.
1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.- В тозистих се говори за развода сред вярващи
1 Коринтяни 7:12-16 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? .- В тозистих се говори за християни, които обмислят възможност за развод с невярващи.
Божият подход към тези две групи не е еднакъв и ще се убедим в това като ги разгледаме поотделно.
Развод между вярващи
Да разгледаме отново 1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
Основната двустранна заповед в тези стихове е християните да не се развеждат помежду си. Тук има едно изключение- освен при прелюбодейство (порнея), но веднага правим уточнението, че това изключение ще го разгледаме по-късно.
На пръв поглед в 11ти стих сакаш има някакво противоречие, казва се „но ако го остави”. Дефакто противоречие няма- заповедта си остава! Апостол Павел допуска ситуацията в която християнина не се подчинява на тази заповед и разтрогне бракът си чрез развод. В този случай ап. Павел казва, че християнинът направил това, не трябва да се жени наново, за да запази положението, в което да може да се покае и помири със своя партньор и да се върне при него. Ако християнина след развод се ожени наново, той прави още една стъпка на непокорство и се въвлича в непоправима ситуация, защото при повторен брак, той прелюбодейства, а след това той вече няма право да се върне при първият си партньор. Пак правя уточнение, че не разглеждаме в момента ситуацията при прелюбодейство между християните. Ап. Павел тук приема ситуацията на грях, при развод между християни, в случай, когато няма прелюбодейство и дава две възможности: 1.Човека след такъв развод да остане несемеен въобще, не само с бившият си партньор или по-добрият вариант- 2. Човекът да се ожени отново за първият си партньор, който е напуснат неправилно;
Трябва да се отбележи друг важен факт: Когато се появи раздяла чрез развод, бил той и незаконен, тоест поради неправилни причина, този развод разтрогва брака. Основанията може да са незаконни, но развода е законен! Затова е погрешно за развеените страни да се казва, че те „все още са женени в Божиите очи”. Този израз е небиблейски и неправилен.
Възгледа, че човек може още да е женен, въпреки че е разведен води до много грешни представи и последици. Ако човек смята, че двама души са женени в Божиите очи, въпреки че те са разведени, било то и да са развеени без причината за това да е прелюбодейство, се получава така, че те имат брачни взаимоотношения и задължения, които включват и чисто сексуалните. По този начин погрешно разведените се подтикват да живеят заедно и да имат сексуални контакти след развода. Тези сексуални контакти, Библията ги третира като прелюбодейство. Християните трябва да са наясно, че развода, бил той и неправилен, разрушава брака и на разведените не им се полагат задълженията, правата и привелегиите на женените! На погрешно разведените им се вменяват други задължения: 1. Да останат неженени; и 2. Да бъдат в състояние да се помирят.
Нека да разгледаме още една ситуация, която отчасти вече загатнахме.
Второзаконие 24:1-4 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.24:2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.24:3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,24:4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа.
Ако разведената жена напусне своя първи мъж, с разводно писмо, тя може да се омъжи за дуг, който е наречен нейн мъж- стих 2 и 3. В 4ти сих се казва, че по-нататък първият й мъж не може да я вземе пак за жена. При предположението, че макар и разведена, тя остава да е жена на първият си мъж „в Божиите очи”, когато тя се омъжи за втория й мъж, в Божиите очи това е не само прелюбодейство, но и двумъжие.
Развод между вярващ и невярващ
1 Коринтяни 7:12-16 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
Думите на Павел: „А на другите казвам аз...”, предполагат съществуването на дуга група от хорам за които казаното в 1Коринтяни 7:10-11 не важат. Нека го прочетем отново: 1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
Когато църквата се е разраствала, често спасените са или съпругът, или съпругата, докато другият партньор е нехристиянин. В такива случаи Павел вместо да заповяда на вярващият партньор да не се развежда, има по-малки изисквания към него: той (или тя) не трябва да се развеждат с партньор, който е готов да запази брака им. Естествено на вярващия се казва да направи всичко, за да запази брака си, заради невярващият партньор, с надеждата, че той ще повярва и заради децата, на които ако се отнеме грижата на вярващия родител, се приемат за езичници, тоест нечисти. Но ако след всичко сторено от вярващия, за да избегне раздялата, невярващия не се съгласи да продължи брака, тогава развода е приемлив вариант. Да предположим, че невярващия казва следното: „Когато се ожених, не съм се пазарил за такава жена. Тя не иска да лъже, заради мен, не иска да ходим на купони, на които си сменяме жените, не иска да се напива, чете си Библията ... стига толкова! Не искам такъв брак! В този случай на вярващата жена й е позволено да се разведе с мъжът си!
Много често, поради погрешно вярване, християните смятат, че трябва да останат женени за невярващият партньор, дори и когато той иска да разтрогне брака. В такива случаи невярващият може да започне връзки с други жени (или мъже, ако е жена). Невярващият може да живее далеч от дома и да се връща отвреме навреме, което разстройва децата и живота в семейството, тъй като надеждите се засилват и рухват. Съпругата на невярващия може да забременее от него, тъй като след като е омъжена за него тя не трябва да му отказва секс и така нататък. Макар да липсва каквато и надежда, жената се надява да съхрани брака си. Бог не иска това, Той иска въпроса да приключи, като се разреши проблема! И разрешението е развода!
Днес се наблюдава един възглед на раздяла вместо развод. Този възглед е небиблейски, защото той не урежда нищо, а както казахме Бог иска точно това. Този възглед заблуждава с временно усещане за облегчение, но всичко остава неуредено. Християните често прибягват до раздяла, вместо до развод, като смятат, че това е по-малкото зло. Но в повечето случаи на раздяла е много по-трудно да се стигне до помирение, отколкото ако липсва раздяла. При раздялата хората се научават да не се изправят лице в лице с проблемите, за да го разрешават, а Бог иска разрешение на проблемите, не бягство от тях!
Сега нека в крация да разгледаме изключението, при което се разрешава развод между вярващи.
За това изключение се говори в Матей 19-9.
Матея 19:9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
Исус посочва, че има само едно основание, вярващите да се разведат- „порнеия”- което означава блудство, сексуален грях, нечистота. Като казва това, Христос осъзнава, че това ще окаже заздравяващо въздействие върху нравствеността на църквата.
Това изключение се отнася както за повторният брак, така и за развода. В Матей 19-9 Исус казва, че човек прелюбодейства, ако се ожени за друг, освен ако последният не се е разделил с предишният си партньор поради блудство. Във Матей 5:32, разведената съпруга и нейният втори съпруг се предупреждават, че ще извършат прелюбодейство, освен ако тя не е разведена заради неморалност. Нека го прочетем: Матея 5:32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
Пример за напускане с разводно писмо, поради прелюбодейство дава сам Бог в Еремия 3:8: „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо”.
Някои вярващи могат да кажат: „Нали за прелюбодейство, наказанието в старият завет е убиване с камъни?” (Второзаконие 22глава). Но в Библията виждаме, че Йосиф (мъжа на Мария) е похвален за това, че предприема да се разведе тихо с Мария, предполагайки че Мария е съгрешила чрез прелюбодейство.
Друг много важен момент в Библията е, че Бог, предпочита след такъв един грях на прелюбодейство, съгрешилият човек да се покае и да запази брака си, отколкото да се разтрогне брака, било това да е позволено. Пример за това е Давид. Бог не убива Давид, след неговото прелюбодейство, а приема неговото покаяние и му позволява да се ожени за Витсавее, която става прародител на Исус Христос. В случай на прелюбодейство, християните трябва да преценят внимателно фактите и ако съгрешилият се кае за грехът си, те трябва да запазят брака си, въпреки, че имат правото да се разведат.
Сега нека да разгледаме и повторният брак.
Повторният брак се разглежда в два аспекта: 1.При смърт на партньора и 2. Повторен брак след развод.
За повторен брак след смърт се говори в Римляни 7:3
Римляни 7:3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
Категорично е казано, че при смърт на партньора, да се ожениш не е грешно. Съществуват случай когато вторият брак е препоръчителен. Павел стига до там, че заповядва на вдовиците, които имат трудности с въздържането си от сексуалните си желания да търсят втори брак, за решаването на проблема, като изискването естествено е партньора да е християнин.
За да приключим темата за повторният брак след смърт ще прочетем ситха от 1Коринтяни 7:39
Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
За повторен брак след развод се говори в 1Коринтяни 7:27-28
Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш;
От стиха се вижда, че Павел разрешава втори брак на правилно разведените, даже потвърждава, че повторната женитба не е грях.
Нищо в Библията не забранява втория брак между разведени без задължения, освен на свещенниците, които са изключение от това правило:
Езекиил 44:21-22 И никой свещеник да не пие вино, когато влиза във вътрешния двор. И да не си вземе за жена вдовица или напусната! но да вземат девица от рода на Израилевия дом, или вдовица овдовяла от свещеник.
Във всички останали случаи, всички правилно разведени хора могат да се женят повторно.
Отнесени към повторния брак, библейските правила могат да имат много имтересни и неприятни приложения. Нека да разгледаме един такъв пример: Ако един християнин се разведе с неспасена жена, която иска да запази брака им, той съгрешава. След неговото покаяние той трябва да потърси не само Божието прощение за греха си, но и нейното прощение! Тъй като той се е развел против ясните библейски забрани от 1Коринтяни 7:12-14, той трябва да се опита да се върне при жена си и да поднови брака си. Но тъй като от него се изисква да се жени само за вярваща, а жена му все още не е такава, това блокира неговото задължение. Така греховното му непослушание го поставя в капан. Какво трябва да направи той?
1.Да уведоми жена си за своята дилема. Като вижда неговата подновена вярност към Господ, тя може да бъде подтикната да разгледа отношението си към християнството. В този случай трябва много да се внимава за лъжлива изповед от нейна страна, ако тя силно иска връщането на бившия си съпруг;
2. Да продължава да се моли за нейното спасение;
3. Да й благовества;
4.Да се въздържа от женитба с друга жена;
5.Да чака нейното обръщане към Бог и повторната им женитба;
6. Ако тя стигне до момента, че не желае да се омъжи пак за него, той е свободен- 1Коринтяни 7:15.
Поради възможността от поява на такива завързани ситуации, Божията църква трябва да е много добре запозната с Божиите принципи за брак-развод и повторен брак.
И в края нека да споменем тези принципи:
Бракът:
· Е установена от Бога институция;
· Е първата и основополагаща институция;
· Е заветен и обвързващ;
· Е завет на другарство
· Е мястото за истинска близост
· Трябва да съответства на модела на Христос и Неговата църква
Разводът:
· Винаги се дължи на грях;
· Не е задължително да е греховен;
· Винаги разтрогва брака;
· Никога не е задължителен между вярващи;
· Е законен заради сексуален грях;
· Е законен, когато невярващият партньор желае да се разведе с вярващия;
· Е простим, когато е греховен.
Повторният брак:
· По принцип е желателен;
· Е възможен с разведен партньор;
· Е възможен за греховно разведен, след прощение;
· Е възможен, само, когато са изпълнени всички библейски задължения;
· Е възможен, само когато двете страни са подготвени за брака.