Select Language

понеделник, 6 юни 2016 г.

Възнасяне на Престола



Във видение Данаил предсказа възцаряването на Христос като обещания Цар:
Гледах в нощните видения,
И ето, Един като Човешки Син
Идеше с небесните облаци
И стигна до Стария по дни
и доведоха Го пред Него.
И Нему се даде владичество,
Слава и царство,
За да Му слугуват
Всичките племена, народи и езици.
Неговото владичество е вечно владичество,
Което няма да премине
И царството Му е царство,
Което няма да се разруши. (Дан. 7:13-14)
Днес обикновено се приема, че този текст описва Второто Идване, и така Христовото царство (често наричано Милениума) започва едва след Неговото Завръщане. Разбира се, това пренебрегва факта, че Данаил вече пророкува, че Царството започва в дните на Римската империя. Но забележете точно какво казва Данаил: Христос е видян като отиващ нагоре, не надолу! Човешкият Син отива при Стария по Дни, а не идва от Него! Той не слиза с облаците на земята, но се възнася в облаците към Своя Баща! Данаил не предсказва Второто Идване на Христос, а кулминацията на Първото Идване, в което, след като извърши умилостивение за греховете и победи смъртта и Сатана, Господ се възнесе с облаците на небето, за да седне на Своя славен престол отдясно на Своя Баща. Също е забележително, че Данаил използва думите Човешки Син, изразът, който по-късно Исус възприе, за да опише Себе Си. Очевидно, трябва да разбираме, че Човешкият Син означава просто Син на Адам– с други думи, Вторият Адам. Христос дойде като Човешкия Син, Втория Човек (1 Кор. 15:47), за да завърши задачата, определена за Първия Адам. Той дойде да бъде Царят.
Това е постоянното послание на Евангелията. Описанието на Матей за Раждането на Исус разказва историята за мъдреците, идващи от изток да се поклонят на Царя, и ревнивият опит на Ирод да Го погуби като заплаха за неговата собствена неправедна власт. Вместо това Христос избягва, а Ирод умира (Мат. 2). Веднага след това разказът на Матей прескача 30 години напред, за да завърши своята идея:
В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: “Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Мат. 3:1-2).
След това Матей се обръща към служението на Исус, давайки ни обобщение на Неговото основно послание към Израел: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). “Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” (Мат. 4:23). Един обикновен поглед към конкорданса ще открие колко важно беше Благовестието на Царството за програмата на Исус. И забележете, че Царството не беше някакъв далечен милениум на хиляди години в бъдещето, след Второто Пришествие. Исус обяви: “Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте Благовестието” (Марк 1:15). Исус ясно каза на Израел да се покае сега, защото Царството идваше скоро. Царството беше близо. Той го довеждаше точно пред техните очи (виж Мат. 12:28; Лука 10:9-11; 17:21), и скоро щеше да се възнесе към Бащата, за да седне на престола на Царството. Именно затова той каза на Своите ученици:
Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си (Мат. 16:28).
Прав ли беше Исус, или бъркаше? Според някои съвременни учители, Исус бъркаше. И това не беше някакво незначително объркване на изчисленията: Исус сбърка с хиляди години! Можем ли да уповаваме в Него като Господ и Спасител и все още да казваме, че Той греши, или че по някакъв начин Неговото пророчество се е провалило? Исус не беше просто човек, като Първия Адам. Той е Бог, Господар на небето и на земята; и ако Той се заема да доведе Царството, може ли нещо да Го спре? Дори разпъването не беше поражение, защото то беше съществена част от Неговия план. Затова Той каза: “Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:17-18). Трябва да вярваме в това, което Исус каза: докато са живи онези, които Го слушаха, Той щеше да дойде в Своето Царство. И точно това направи Той, стигайки до кулминация при Своето възнасяне към небесния Си престол.
Влизането на Исус в Ерусалим, казва Матей, конкретно изпълнява старозаветното пророчество за тържественото начало на Царството:
Радвай се много, сионова дъщерьо;
Възклицавай, ерусалимско дъщерьо;
Ето, твоят цар иде при тебе;
Той е праведен, и спасява,
Кротък, и възседнал на осел,
Да! на осле, рожба на ослица.
Аз ще изтребя колесница из Ефрема,
И кон из Ерусалим,
И ще се отсече бойният лък;
Той ще говори мир на народите;
И владението Му ще бъде от море до море,
И от Реката до земните краища. (Зах. 9:9-10; ср. Мат. 21:5)
Апостол Петър разбра, че смисълът на Възнасянето беше Христовото възцаряване в небето. Цитирайки пророчеството на Цар Давид, Петър каза:
И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола Му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Бащата обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исуса, Когото вие разпнахе, Него Бог е направил и Господ и Помазаник (Деян. 2:30-36).
Важно е да разберем собственото тълкувание на Библията за престола на Христос. Според боговдъхновения апостол Петър, Давидовото пророчество за Христос възцарен на престол не е пророчество за някакъв земен престол в Ерусалим (както днес някои погрешно настояват). Давид пророкуваше за Христовия престол в небето. Цар Давид предсказа именно небесното възцаряване, каза Петър на своите слушатели в Деня на Петдесятница. Христос вече управлява света от Своя престол в небето.
Апостол Павел се съгласява: при Христовото възнесение, пише той, Бог “Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му” (Еф. 1:20-22). И така, ако Христос седи сеганад всяко началство и власт, сила и господство, ако всяко нещо е сега под Неговите крака, защо някои християни очакват Неговото Царство да започне? Според Павел, Бог “ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в Царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). Библията казва, че Царството вече е дошло; някои съвременни теолози казват, че още не е. Има ли действително някакво съмнение на кого трябва да вярваме?
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.