Select Language

Бюлетин:

Бюлетин:
На тази страница ще ви представим поредица от 84 статии по Библейска хронология от Джеймс Джордан .

понеделник, 7 март 2016 г.

За петте лъжливи тайнства

понеделник, 29 февруари 2016 г.

За Папското причастие като осквернение

За клетвите и обетите.

сряда, 24 февруари 2016 г.

Как училището убива таланта и създава неудачници

90% от днешните ученици ще се превърнат в неудачници.Обществото ни се намира под натиска на матрицата и не може да разбере очевидните истини. Системата на образование е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора е прекалено много. Ако един завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода, то ръководството му отдавна щеше да е в затвора. Хиляди училища всяка година „произвеждат” хора, които няма да се реализират, ще живеят бедно и ще са самотни. Защо се случва това?
Причините за днешното зло са в миналото. Съвременното училище е билo създаденo преди 200 години. Тази институция е отговаряла на определени нужди на индустриалния век, когато в Англия се развива производството и са се появявали нови заводи и банки. За обслужването им са били необходими милиони неми и послушни изпълнители. Тогава е създадена системата, противоречаща на здравия смисъл, на природата на детето, на еволюцията.
Всички знаем, че децата много обичат да играят. По този начин обучението става десетки пъти по-лесно, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да тичат, да скачаt. Училището наказва детето за всяка проява на емоции, жизнерадост и любопитство. За никакво развитие на личността, както на физическо, така и на интелектуално ниво не може да става дума. Педагогиката е създадена така, че да се унищожи индивидуалността, личността, да се лиши детето от неговото лично мнение.
Ето конкретните причини, заради които училището е вредно.


1. Съвременната наука вече доказа, че детето учи ефективно, когато греши
Училището прави всичко, за да създаде у децата страх от грешките. За неправилните отговори наказват – поставят слаба оценка. В бъдеще тези нещастни хора ще се боят да експериментират и да правят грешки.
2. В тестовете има само два отговора – правилен и грешен
По този начин децата виждат света плосък. Много задачи, в действителност могат да бъдат решени по хиляди правилни начини.
3. Децата нямат време да мислят
Съвременният процес на обучение е създаден така, че детето непрекъснато е заето с безсмислена работа. По-рано, в разцвета на философията учителят е давал задание на брега на река и е давал време за мислене. Учениците можели да спорят в продължение на няколко дни и да размишляват. Само размишлявайки на тишина човек може да развива ума си.
4. Днешното училище убива един от вродените ни инстинкти – стремежът ни към знания
Леонардо да Винчи не е учил в училище. Само благодарение на това той е могъл да развие и съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията му изпреварват времето си с 500 години.Повечето студенти престават да учат, щом получат дипломите си. Те ненавиждат процеса и остават духовни инвалиди.
5. Всички знания, които се дават в училище с насилие над личността и унижение, могат да се поместят на флашка за пет долара
Светът се развива стремително, информацията остарява бързо и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, на което в училище не ни учат.
Затова скъпи родители, ако имате възможност да преместите детето си в домашно обучение – подарете му тази щастлива възможност без да се замисляте.
Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не се заклеймяват хората- изключения, педагозите по душа. Даже в този училищен ад те проявяват мъжество и любов към децата, давайки им знания и вдъхновявайки ги за бъдещи дела. Но, това, за съжаление са изключения.
сподели ме

неделя, 21 февруари 2016 г.

Значение на кръщението.



"Институти на християнската религия" на Жан Калвин

Съдържание на 15 глава: Значение на кръщението.
сподели ме

За кръщението на деца!



"Институти на християнската религия" на Жан Калвин
Съдържание на 16 глава: Възраженията срещу кръщението на деца!

сподели ме

За Господната вечеря и благословенията...



Първата част показва какво Бог изявява в Святата вечеря, р. 1-4; и след това по какъв начин то става наше, р. 5-11.

Втората част главно се занимава с опровержение на заблудите, които суеверието е въвело по отношение на Господната вечеря:
И първо, опровержение на преосъществяването, р. 12-15.
След това, съосъществяването и всеприсъствието, р. 16-19.
Трето, показва, че самата наредба отрича тези хиперболични учители, р. 20-25.
Четвърто, потвърждение на ортодоксалния възглед чрез други аргументи извлечени от Писанието, р. 26, 27.
Пето, показва, че авторитетът на Бащите подкрепя същия възглед.
Шесто, опровержение на „присъствието,” което противниците защитават, и доказване на друго „присъствие,” р. 29-32.
Седмо, какво трябва да е естеството на нашето причастие, р. 33, 34.
Осмо, опровержение на обожанието, измислено от противниците. С каква цел е учредена Господната вечеря, р. 35-39.
Накрая, разглеждане на себеизпитването на причастяващите се, р. 40-42. Външните ритуали, които трябва да се спазват. За честото причастие в двата елемента. Опровержение на възражения, р. 43-50.

превод: Божидар Маринов

сподели ме

събота, 20 февруари 2016 г.

Седем съвета как да отгледате деца, които не са разглезени.


В своята книга Уелч посочва няколко стратегии за това как да отгледаме деца, които не са разглезени. Ето ги и тях, подбрани от Business Insider: 
1. Научете децата за собствеността чрез домашни задължения. Уелч включва децата си в "семейната икономика", като им разпределя най-различни домашни задължения. Всяко от тях отговаря за четири задължения у дома, заедно с подготовката на вечерята и почистването след това, както и с поддържането на стаята си чиста. В замяна на това децата получават заплата. "Често предпочитам да върша нещата вкъщи сама, защото обичам да се правят по определен начин, за да не се налага впоследствие да ги върша наново," пише Уелч. "Смятам обаче, че когато действам по този начин, ограбвам семейството си. Отнемам възможност да ги науча на нещо." 2. Научете ги да правят разлика между „искам" и „имам нужда“. В началото на всеки месец Уелч дава на всяко от децата си определена сума пари, в зависимост от тяхната възраст. Тя разпределя сумите от най-малкото дете към най-голямото, но те трябва да заработят парите си чрез домашните задължения. Уелч не определя това като джобни, а по-скоро като заплата, която са заработили със свършената от тях работа. Те използват парите, за да купят каквото си искат, а Уелч помага с плащането на нещата, от които имат нужда. Сред тях са нов чифт обувки за училище, нови джинси, ако старите са износени, подстрижки и уроци по музика. "Нещата, от които има нужда" не включват най-новите видео игри, играчки, модерни дрешки или най-новите джаджи. "Искаме децата ни да разберат разликата между това да искаш нещо и да имаш нужда от нещо, как могат да спестяват, как да живеят пестеливо и да разполагат със средствата, когато се появи възможност," пише Уелч. "Трудно е в кулутура, която процъфтява благодарение на незабавното удовлетворение, прекомерните разходи и трупането на задължения." 
3. Наблягайте на стойността на упоритата работа. Ако понякога карате децата си да се поизпотят и да изцапат ръцете си, това е добре за тях, според Уелч. "Миналата лято се сблъсквахме с много недоволство, когато карахме децата да ни помагат с работата на двора или пък да си свършат домашните задължение, или да стават по-рано," пише Уелч. "Когато аз бях дете, почиствахме къщата всяха събота, а след това работехме на двора ... Не спяхме до обяд и не играехме видео игри до сред нощ, докато майка ни приготвяше обяда и се занимаваше с прането." За да привлече вниманието им, Уелч казва на децата си да напълнят неравния двор с пясък и вода, точно както съпругът й е правил, когато е бил по-млад. За изпълнението на тази задача били необходими усилията на всички в семейството, но след това родители и деца осъзнават стойността на упоритата работа и на това, че са свършили всичко заедно. "Упоритата работа не само учи децата да бъдат благодарни за това, което вие като родители правите по цял ден, но също така изгражда трудова етика у тях, която ще им е нужда като пораснат," пише Уелч.
4. Оставете ги да се оправят с последствията от собствените им действия. След като децата на Уелч стават достатъчно големи, за да осъзнават своите отговорности, Уелч спира да им напомня и да им досажда за техните домашни задължения. Когато решават да не си перат дрехите, те свършвали и обикновено я молели за чифт чорапи назаем или чиста тениска. Уелч отказвала. Тук става въпрос за много повече от мръсно пране; става въпрос за това да си отговорен и да си носиш последствията ... Ако не изискваме нещо от тях, те няма да си научат урока и ще продължат да правят същите грешки. Понякога може да е трудно да не помагаш на децата, но когато това стане навик или пък искаме да видим как те демонстрират отговорност, това е последното нещо, което трябва да правим, пише Уелч. 
5. Убедете се в ползите на отложеното удовлетворение. Когато дъщерята на Уелч Мадисън била на осем години, поискала кукла за игра American Girl. Уелч обаче нямала пари, за купи новата кукла, за която дъщеря й си мечтаела. Вместо да се съгласи да получи кукла втора употреба от eBay, Мадисън започнала да спестява и да върши най-различни неща вкъщи. Три месеца по-късно тя вече имала достатъчно пари, за да си купи куклата сама. Мадисън в момента е достатъчно голяма, за да шофира. Тя обаче все още пази куклата си, защото "удовлетворението от това, че е работила, за да се сдобие с нея, не е нещо, което Мадисън ще забрави. Това я прави дори още по-специална." Нашето общество е известно с културата за получаване на незабавно удовлетворение, посочва Уелч. "Каквото и да поискаме, го искаме сега." Когато караме децата си да се трудят усърдно, да спестяват парите си и да постигат целта си да си купуват неща, които наистина искат, "те не само ги ценят повече, но и научават нещо от това забавяне. Наградата е много по-сладка." 
6. Дайте на децата си по-широк мироглед. Уелч и нейното семейство се присъединяват към инициатива за изчистването на клубно помещение в държавен жилищен комплекс в Хюстън, Тексас, където били преместени близо 50 000 бежанци. Там те помагат с уроците по плетене за жените, с ремонтните дейности и работели с жените и децата. Работата била доста, но никой не се оплаквал, твърди Уелч. Когато сме заети с това да помагаме на другите, ние не мислим за това, което нямаме. Вместо това сме благодарни за това, което имаме. Шофирахме в продължение на час, за да попаднем в една изцяло нова култура и това разшири нашия мироглед. Важно е родителите да осъзнаят, че децата гледат на нещата въз основа на това, което е пред очите им, пише Уелч. "Ако гледаме на живота само от една гледна точка, тогава вярваме на погрешното схващане, че всеки по света има това, което и ние имаме." 
7. Не им позволявайте да се отказват всеки път, когато се сблъскат с трудност. За децата е лесно да се откажат, когато нещо им е трудно, или когато не стигат там, където искат да бъдат. Отказвайки се толкова лесно обаче, те пропускат възможност да се научат и си създават навик да да правят това всеки път, когато се сблъскат с предизвикателство, според Уелч. В шести клас синът на Уелч Джон-Ейвъри не получава награда, на която се надявал по време на концерта на оркестъра, в който свирел. Наградата била спечелена от негов приятел и първоначалната реакция на Джон-Ейвъри била да обяви, че това не било честно и че иска да спре с музиката. "Тогава го попитах зщо е спечелило онова момче" пише Уелч. "Джон-Ейвъри ми изреди всички неща, които неговият приятел бил направил както трябва - от етиката му по време на репетиции до постиженията и поведението му ... Когато приключи, аз го попитах 'Ти направи ли всичките тези неща?' Той се замисли за момент и каза, 'Не, но ще ги направя.'" Джон-Ейвъри е бил предизвикан да се справи по-добре. На следващата година той постига сериозни успехи и е става един от едва двамата седмокласници, които попадат в оркестъра на целия училищен район. "Ако не се отказваме, когато нещата не са лесни, това често ни носи най-голямата награда," пише Уелч. Тя също така добавя, че колкото е важно децата да следват тези стратегии, също толкова важно е родителите да бъдат постоянни при прилагането им, без значение колко трудно или сърцераздирателно е да го правят.

сподели ме

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Хронология на Стария Завет

Справочно издание, предлагащо подробен анализ на Старозаветните данни, с нагледно начертани таблици, проследяващи последователно историческите събития.
За тези от вас, които имат интерес към истинската история,  книгата на на Флойд Нолън Джоунс – Хронология на Стария Завет разглежда историята от библейска перспектива. Книгата може да бъде закупена от издателство на Нов Човек. Тази книга е отлично помагало за изучаване на историята.

сподели ме

петък, 22 януари 2016 г.

Десетте Божии заповеди

Най-добрият морален кодекс 

Човечеството има всичко необходимо да създаде един добър свят. Имаме го от 3 000 години. Това са 10-те Божи Заповеди, 10 основни, но в същото време мъдри инструкции за това как да водим морален живот. Ако всеки спазваше 10-те заповеди, нямаше да се нуждаем от армии и полиция; браковете и семействата щяха да бъдат по-силни; истината щеше де бъде висша ценност. Денис Прейгър обяснява, как 10-те заповеди са довели до създаването на западните цивилизации и защо те остават уместни за днешното време. 


Този видео курс включва 10 части:

1. Аз съм Господ твоя Бог!

Бог иска да бъдем свободни
Макар, че Първата Заповед ("Аз съм Господ, Бог твой") на пръв поглед изгелжда обикновена, тя всъщност задвижва най-революционната идея в човешката история - етичен монотеизъм -вярата, че има само един Бог, чието основно желание е хората да се отнасят почтено един с друг. Денис Прейгър обяснява, че без тази заповед, следващите девет биха имали много малко значение. С нея, 10-те Заповеди се стават променящи света.



2. Да нямаш други богове!

Съществуват повече идоли от всякога
Днес, идеят за боготворенето на идол изглежда древна и отдалечена за много хора. Така, Втората Заповед "Да нямаш други богове, освен Мене" не изглежда приложима за съвременното общество. Но, обратното е вярно. Ние имаме повече фалшиви богове от когато и да било - изкуство, образование, слава, пари, са само някои от тях. През последния век боготворенето на фалшиви богове е довело до огромно зло; комунизмът и нацизмът са само два приемра. На лично ниво, боготворенето на фалшиви богове води до нещастие.


3. Не изговаряй напразно името на Господа!

Най-лошият грах, който можете да извършите
Не всички грехове са равни. Някои са по-лоши от другите. Най-лошият от всички? Извършване на зло в името на Бог. Тази заповед често се разбира погрешно, защото грешно е преведена. Не се отнася до това да произнасяш "напразно" името на Бог, като "Боже, днес в офиса имах ужасен ден". Тя се отнася за изплозването на името на Бог като предлог за извършване на зло. Днес виждаме това, когато ислямисти призовават името на Бог, когато убиват невинни хора.



4. Почитай съботния ден!

Не бъди роб
Заделяне на един ден почивка на седмица била революционна концепция, когато за първи път била представена като Четвъртата Заповед. Но, тази заповед прави повече: разширява този ден за почивка до роби и животни и така слага началото на бавния процес на прекратяване на робството и състрадателно отношение към животните. Както Денис Прейгър обяснява, силата на Четвъртата Заповед да промени живота ви е не по-малко реална днес за нас, отколкото за нашите древни предци. Просто попитайте жената на един работохолик как би се почувствала, ако съпругът й си взема един ден почивка всяка седмица, който да прекарва със семейството и приятелите.

5. Почитай баща си и майка си!

Дори и да не ви се иска
Децата дължат на родителите си едно нещо. И не, не е любов. Петата Заповед разбира, че понякога е трудно или дори невъзможно да обичаш родителите си. Но, почти винаги е възможно да ги почиташ. Денис Прейгър обяснява какво означава това и защо е толкова важно. И имайте предвид това: ако вашите деца виждат, че вие почитате родителите си, е много по-вероятно и те да почитат вас.

6. Не убивай!

Можете да убивате, но не можете да извършвате предумишлено убийство! 
Ако ги накарате да кажат коя е тази заповед, повечето хора биха казали "Не убивай". Проблемът идва за английско говорящите, защото те имат две думи за "убивам", както и в еврейския. Правилния превод, както Денис Прейгър обяснява, е "Не извършвай предумишлено убийство". Веднъж като разберете това, значението на заповедта се променя изцяло.



7. Не прелюбодействувай!

Най-добрият начин да се защити семейството 
Защо 10-те Заповеди изтъкват прелюбодействието като особено вредно? Защото то може да унищожи градивната единица на обществото - семейството. Ако бъде разобличено, прелюбодействието води до чувство на предателство. Ако бъде прикрито, то принуждава виновния брачен партньор да лъже. Децата често са неволни жертви. Това може би е един от най-трудните за спазване закони от Библията, но също така е и един от най-важните.

8. Не кради!

Спазвайте тази и ще спазвате всички
Има една заповед, която, ако бъде спазвана от всички хора, тя моментално ще създаде един мирен свят: Не кради. Осмата Заповед безусловно забранява убийството (кражба на живот), робството (кражба на свободата на човек), прелюбодействието (кражба на брачен партньор), унижението (кражба на достойнство), и толкова много други грехове, посочени в Библията. Ако има една Заповед, която обобщава другите девет, то това е тази.

9. Не лъжесвидетелствай!

Лъжата е коренът на злото 


Най-важната съставка за изграждането на морално общество е истината, както в съда, така и извън него. Забраната за "даване на лъжливи показания" изисква не само истината да ръководи съдебния процес, но и тя да бъде социална ценност за цялата ни култура. Когато хората вярват на лъжи се случват лоши неща. С истината можем да изградим едно почтено общество. Без нея, дори и другите девет заповеди няма да ни помогнат.


10. Не пожелавай!

Мисълта, която никога не трябва да имате 
Има само една заповед, която забранява мисъл и тя е "Не пожелавай". Защо Библията, която в голямата си част налага закони за поведението, би наложила закон за мисъл? Защото да пожелаваш, да искаш онова, което принадлежи на някой друг, е коренът на предшестващите четири заповеди и често пъти води до зло. Преди някой да извърши предумишлено убийство, да открадне, да извърши прелюбодействие, желанието този някой да придобие нещо, което по право принадлежи на някой друг обикновено идва първо.



Статията е взета от блог "Реформация".

сподели ме