Select Language

неделя, 17 юли 2016 г.

Възстановяването на Израел


Старият Израел беше отлъчен, отсечен от завета чрез праведния Божий съд. На повърхността това представлява сериозен проблем: Какво става с Божиите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Бог се закле, че ще бъде Бог на Авраамовото потомство, че заветът ще се установи с потомството на Авраам “през техните поколения, във вечен завет” (Бит. 17:7). Ако спасението премина от юдеите към езичниците, какво казва това за верността на Бога към Неговото слово? Има ли място за етническия Израел в пророчествата?
На тези въпроси е отговорено по най-прекия начин в Писанието от апостол Павел в Римляни 11.
Отхвърлянето на Израел не е пълно
Бог никога не отхвърли напълно етническия Израел, изтъква Павел. Все пак, самият Павел беше “израилтянин, потомък на Авраам, от Вениаминовото племе” (ст. 1). И Павел не е изолиран случай. Всъщност, както той показва, в историята на Израел винаги само малцина са били истински вярващи в библейската вяра. Като пример той цитира историята на Илия (3 Царе 19), който се оплаква на Бога, че е единственият останал верен израилтянин. Бог поправя Илия с изявлението, че си е запазил седем хиляди верни в Израел, хора, които не са се поклонили пред Ваал. Подобно, казва Павел, “така и в сегашно време има остатък, избран по благодат” (ст. 5). В Своята върховна благодат Бог е избрал да спаси някои от Израел, дори когато осъди Израел като цяло, така че “онова, което Израел търсеше, това не получи; но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” в тяхното неверие, като нечестивия Фараон на Египет (ст. 7; ср. 9:14-18). На мнозинството от етническия Израел, “Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши да не чуват, даже до днес” (ст. 8; ср. Деян. 28:25-28). Върху хората отлъчени от завета ще дойдат проклятията на Стария Завет: “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние; да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им завинаги” (ст. 9-10). Независимо от това, Бог все още имаше Свои избрани сред етническия Израел. Като Павел, те щяха да се спасят. Божието отхвърляне на Израел не беше пълно.
Отхвърлянето на Израел не е окончателно
Не само е вярно, че винаги ще има вярно малцинство в Израел, но Божието слово също учи, че един денмнозинство от етническия Израел ще бъде спасено. Народът на Израел, като цяло, ще се върне към вярата на своите бащи и ще признае Исус Христос за Господ и Спасител. Тяхното падение в отстъпление не е завинаги, казва Павел. Защото точно както тяхното отлъчване донесе спасение за езичниците, спасението на езичниците някой ден ще доведе до възстановяването на Израел: “Чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхната пълнота! . . . Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (ст. 11-15).
Така редът на събитията изглежда както следва:
  1. Юдейското отстъпление довежда спасението на езичниците;
  2. Спасението на езичниците един ден ще доведе до възстановяването на етническия Израел; и накрая,
  3. Възстановяването на Израел ще причини дори още по-голямо съживление между езичниците, което (в сравнение със всичко по-рано) ще бъде много повече “богатства” (ст. 12), като “оживяване от мъртвите” (ст. 15).
Маслиненото дърво
От самото начало Бог винаги е имал един заветен народ. Новозаветната църква просто е продължение на истинския “Божий Израел” (Гал. 6:16), след като лъжливият Израел бива отсечен. Павел показва как става това като използва илюстрация: вярващите езичници биват “присадени” в стъблото на Божия народ, докато израилевите клонки биват отсечени.
Но ако някои клони са били отрязани, и ти, бивайки дива маслина, си бил присаден между тях, в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгоста Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен (Рим. 11:17-22).
Тези, които са безверни и непокорни към завета, са отрязани, независимо от предишното им положение или генетично наследство, докато тези, които вярват, са присадени. Това съдържа важно предупреждение към всички, които изповядват християнската религия, да постоянствуват във вярата. Юдеите, които изоставиха своя Господ, не можеха да имат право на Божието благословение и благоволение; и както изтъква Павел, същото е вярно за езическите християни. Бог изисква покорство и устояване – както Калвин казва, живот на постоянно покаяние. “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е ‘днес,’ да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалнната си увереност” (Евр. 3:12-14).
Но отхвърлянето на Израел няма да бъде последната глава в неговата история. Макар тялото на Израел да беше отлъчено поради неверие, възстановяването към завета ще дойде чрез покаяние и вяра: “Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина?” (ст. 23-24). Забележете внимателно, че текстът не казва, че Бог може да възстанови “естествения” Израел, но че Той ще направи това. Този възглед е подсилен в следните стихове:
Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яова; и ето завета от Мене към тях: когато отмахна греховете им” (ст. 25-27).
Както видяхме по-горе, Бог закорави народа на Израел поради неверие (ст. 7-10). Но това закоравяване било само временно, докато Израел като цяло се върне към Господ, както Павел казва на друго място:
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христос. А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи в сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме (2 Кор. 14-16).
Юридическото закоравяване и отхвърляне на Израел няма да траят вечно. Един ден завесата ще се вдигне, и народът като цяло ще бъде обърнат към истинската вяра. Но Израел няма да се върне докато пълнотата на езичниците не е дошла – с други думи, докато езичниците като цяло не бъдат обърнати към Христос (сравни употребата на думата “пълнота” в стихове 12 и 25). И така, след обръщането на мнозинството от езичниците,целият Израил ще бъде спасен, в изпълнение на обещанията на Бога към Неговите хора в древността. Макар Израел да е неверен, Бог остава верен на Своя завет. Сега Израел е враг на Благовестието, но Бог още ги обича заради техните бащи. Привилегиите, с които Той ги е удостоил, не са оттеглени завинаги, и заради Неговите обещания призоваването на Израел в завета е всъщност неотменимо (ст. 28-29). Павел повтаря основния урок: “Защото както вие някога се непокорявахте на Бога, носега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост” (ст. 30-32).
Обобщение
Нашето изучаване на Римляни 11 беше по необходимост кратко. Тези, които желаят по-задълбочено разглеждане, трябва да прочетат коментарите на Робърт Халдейн, Матю Хенри, Чарлз Ходж и Джон Мъри, както и с подробната екзегетика във важния труд на Йейн Мъри, Пуританската надежда (Iain Murray, The Puritan Hope). Но от изследването на текста ясно изпъкват следните точки:
1. Целият езически свят ще се обърне към вяра в Исус Христос. Мнозинството от езичниците ще дойдат в завета, докато обръщането на езичниците достигне степента на “пълнота” (дума, означаваща завършеност илицялостност, ст. 25).
2. Генетичният Израел ще бъде обърнат към вяра в Исус Христос. Макар винаги да има такива евреи, които стават християни, юдейският народ като цяло ще се обърне само след обръщането на езичниците (ст. 11-12, 15, 23-27). Това означава, че ключът към обръщането на Израел е предварителното изпълнение на Великото Поръчение (Мат. 28:19-20), спасението на народите.
3. Не всеки отделен езичник или юдеин ще бъде обърнат. Обръщането на Израел и на езичниците ще бъде аналогично на отхвърлянето на Израел. Макар Израел като цяло да беше отсечен от завета, някои юдеи останаха в истинската вяра (ст. 17). По същия начин, когато езичниците и Израел се обърнат като цяло, това не означава, нито изисква всеки отделен човек от едната или другата група да стане християнин. Винаги ще има изключения. Но точно както преобладаващото мнозинство от юдеите отхвърлиха Христос, когато Той дойде, така и преобладаващото мнозинство от юдеи и езичници ще бъде присадено в корена на верния Божи народ.
4. Обръщането на юдеи и езичници ще се извърши чрез нормалните средства на евангелизиране в тази епоха. Нищо не се казва тук за някакво катаклично събитие – като Второто Пришествие – което да доведе до масово обръщане. Масовото обръщане на света ще стане когато Благовестието се проповядва на народите; всъщност, точно този текст категорично отрича някакво друго средство за обръщане (10:14-17). Вкарването от някои автори на Второто Пришествие в този текст е напълно спекулативно и заблуждаващо. Целият контекст изисква обръщането на света да се извърши чрез нормалното продължение на вече действуващите процеси, както ясно посочва едно обикновено четене на ст. 11-32. Както казва Чарлз Спърджън: “Самият аз вярвам, че Цар Исус ще царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени. Но очаквам същата сила, която веднъж обърна света наопаки, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да позволи върху Неговото свято име да бъде хвърлен укорът, че не е бил способен да обърне света.”
5. Мотивът за обръщането на Израел ще бъде ревност. Юдеите ще видят как всички езически народи около тях се наслаждават щастливо на заветните благословения, обещани на Божия народ в миналото; ще видят, че Божията милост се е разпростряла по целия свят; и ще проревнуват (ст. 11, 31; ср. 10:19). Отново, това няма да бъде резултат на някакво катаклично събитие (като Грабването), защото е продължение на вече задействуван процес от времето на Павел (ст. 14). Юдеи (като самия Павел) вече се обръщаха чрез тази свята ревност, и Павел се надяваше да възстанови други чрез същите средства. Но той посочи ден в бъдещето, когато това ще се случи в големи размери, и юдеите като цяло ще се завърнат към вярата.
6. Обърнатите юдеи във всяка епоха принадлежат на Църквата на Исус Христос; те не са отделна група. Всъщност няма такова нещо като “юдейски християнин,” както няма отделни библейски категории за “индийски християни,” “ирландски християни,” “китайски християни” или “американски християни.” Единственият начин езичниците да се спасят е като се присадят в едното “маслинено дърво,” верния заветен народ (ст. 17-22). И единственият начин един юдеин да се спаси е да стане член на Божия народ (ст. 23-24). Няма разлика. Чрез Своето завършено дело Христос “направи двата отдела едно” (Еф. 2:14). Вярващите юдеи и езичници са обединени в “едно тяло,” Църквата (Еф. 2:16). Има едно спасение и една Църква, в която всички вярващи, независимо от етническия произход, стават Божии деца и наследници на обещанията към Авраам (Гал. 3:26-29). Създаването на специално разграничение юдеи-езичници в тялото на Христос е в крайна сметка отричане на Благовестието.
7. Израел няма да бъде възстановен като Царството (Мат. 21:43; 1 Пет. 2:9). Библията обещава възстановяването на Израел като народ, но не задължително като Държава; нищо не изисква двете да вървят заедно. Но дори да приемем, че все още има Държава Израел, когато юдеите се обърнат, Израел просто ще бъде една християнска нация сред многото, без специално положение. Хората от генетичния Израел ще бъдат част от заветното дърво на живота, но вече няма никаква религиозна значимост, която да принадлежи на Палестина. Целият свят ще стане Божие царство, като всички народи ще имат еднакво положение в това Царство.
В онзи ден Израел ще бъде с Египет и с Асирия трето благословение всред земята, защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми (Ис. 19:24-25).
8. Обръщането на Израел ще доведе до епоха на големи благословения за целия свят. Ще има още по-големи изпълнения на заветните обещания, преливащо изобилие от Духовни богатства, дотолкова, че сравнени с предишното състояние на света, това ще бъде като оживотворяване от мъртвите (ст. 12, 15). Това е когато библейските обещания за земните благословения на Царството ще достигнат своето най-високо и най-завършено изпълнение. Божията Свята планина ще е обхванала целия свят и “земята ще се напълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9).
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.
сподели ме

неделя, 26 юни 2016 г.

Голямата скръб


Един от най-основните принципи за точно разбиране на библейското послание е, че Писанието тълкува Писанието. Библията е Божието свято, непогрешимо, безгрешно Слово. То е нашият най-висш авторитет. Това означава, че не можем да търсим авторитетно тълкувание на значението на Писанието на друго място извън самата Библия. Това също означава, че не трябва да тълкуваме Библията така, като че ли е паднала от небето през двадесети век. Новият Завет e написан през първи век, и затова трябва да се опитаме да го разберем спрямо неговите читатели от първи век. Например, когато Йоан нарича Исус “Божият Агнец,” нито той, нито неговите слушатели са имали предвид нещо смътно подобно на това, което обикновеният, съвременен човек от улицата може да си помисли, ако чуе за някой, че е наречен “агне.” Йоан няма предвид, че Исус бил сладък, мек, добричък или мил. Всъщност, Йоан въобще не говори за личния темперамент на Исус. Той има предвид, че Исус е безгрешната Жертва за света. Откъде знаем това? Защото Библията ни казва това.
Това е методът, който трябва да използваме при решаването на всеки тълкувателен проблем в Библията – включително пророческите текстове. Това означава, когато четем глава от Езекиил, първата ни реакция не трябва да бъде да направим бърз преглед на страниците от New York Times в лудо търсене на решения за неговото значение. Вестникът не тълкува Писанието в никакъв основен смисъл. Вестникът не трябва да решава за нас кога определени пророчески събития трябва да бъдат изпълнени. Писанието тълкува Писанието.
Това поколение
В Матей 24 (и Марк 13 и Лука 21) Исус говори на Своите ученици за “голяма скръб,” която ще дойде върху Ерусалим. През последните стотина години стана модерно да се поучава, че Той говори за края на “Епохата на Църквата” и времето на Неговото Второ Пришествие. Но Той това ли има предвид? Трябва внимателно да отбележим, че сам Исус даде (приблизителната) дата на идващата Скръб, без да оставя място за съмнение след едно внимателно преглеждане на библейския текст. Той каза:
Истина ви казвам, това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това (Мат. 24:34).
Това означава, че всичко, за което Исус говори в този текст, поне до стих 34, се извършва преди да премине тогава живеещото поколение. “Почакай малко,” си казвате вие, “Всичко? Свидетелствуването към всички народи, Скръбта, идването на Христос в облаците, падането на звездите . . . всичко?” Да – и между другото, това място е много добра проверка за вашето посвещение към принципа, с който започнахме в тази глава. Писанието тълкува Писанието, казах аз; и вие поклащате глава и се прозявате, мислейки, “Добре, знам това. Кажи основното. Къде се включват атомните взривове и пчелите-убийци?” Господ Исус Христос обяви, че “товапоколение” – хората живеещи тогава – няма да премине, преди нещата, които Той пророкува, да се извършат. Въпросът е, вярвате ли Му?
Някои хора се опитват да заобиколят смисъла на този текст като казват, че думата поколение тук всъщност означава род, и че Исус просто казва, че юдейският род няма да умре преди всички тези неща да се случат. Дали това е вярно? Аз ви предизвиквам: Извадете вашия конкорданс и погледнете всяка употреба на думата поколениев Новия Завет (на гръцки, genea), и вижте дали тя някога означава “род” в някой друг контекст. Тук са всички препратки в Евангелията: Матей 1:17; 11:16; 12:39, 41, 42, 45; 16:4; 17:17; 23:36; 24:34; Марк 8:12, 38; 9:19; 13:30; Лука 1:48, 50; 7:31; 9:41; 11:29, 30, 31, 32, 50, 51; 16:8; 17:25; 21:32. Нито един от тези цитати не говори за целия юдейски род в продължение на хиляди години; всички използват думата в нейния нормален смисъл напълният сбор на всички хора живеещи по едно и също време. Тя винаги се отнася към съвременници. (Всъщност, тези, които казват, че означава “род,” обикновено признават този факт, но обясняват, че думата изведнъжпроменя своето значение когато Исус я използва в Матей 24! Можем да се усмихнем на такава очевидна грешка, но трябва също да помним, че това е много сериозно. Говорим за Словото на живия Бог.)
Следователно, заключението – дори преди да започнем да изследваме текста като цяло – е, че събитията, пророкувани в Матей 24, са станали по времето на поколението, което е живяло тогава. Именно товапоколение Исус нарече “нечестиво и извратено” (Мат. 12:39, 45; 16:4; 17:17); именно това “последно поколение” разпъна Господа; и именно върху това поколение, каза Исус, щеше да дойде наказанието за “всичката праведна кръв, проляна на земята” (Мат. 23:35).
Всички тези неща
“Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение. Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, докато не речете: Благословен, Който иде в Господното име!” (Мат. 23:36-38).
Исусовите думи в Матей 23 поставят основата за Неговото поучение в Матей 24. Исус ясно говори за идващия съд върху Израел заради отхвърлянето на Божието слово, и заради тяхното окончателно отстъпление в отхвърлянето на Божия Син. Учениците бяха толкова притеснени от Неговото пророчество за гибел върху настоящото поколение и “запустяването” на Юдейския “дом” (Храма), че когато бяха сами с Него, не се сдържаха и Го помолиха за обяснение.
И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине. И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века? (Мат. 24:1-3).
Отново, трябва внимателно да отбележим, че Исус не говореше за нещо, което щеше да се случи хиляди години по-късно с някакъв бъдещ храм. Той пророкуваше за “всички тези неща,” казвайки, че “няма да остане туккамък върху камък, който да се не срине.” Това става още по-ясно, ако разгледаме паралелните текстове:
Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж, какви камъни и какви здания! А Исус му рече: Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине” (Марк 13:1-2).

И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече: Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине” (Лука 21:5-6).
Следователно, единственото възможно тълкуване на думите на Исус, което самият Той позволява, е, че Той говори за разрушаването на Храма, който тогава е стоял в Ерусалим, самите здания, които учениците са наблюдавали в онзи момент от историята. Храмът, за който Исус говори, беше разрушен при завземането на Ерусалим от римските войски през 70 от Хр. Това е единственото възможно тълкуване на Исусовото пророчество в тази глава. Голямата скръб завършва с разрушаването на Храма през 70 от Хр. Дори в случай (което е малко вероятно), че по някое време в бъдещето бъде построен друг храм, Исусовите думи в Матей 24, Марк 13 и Лука 21 не казват нищо за него. Той говореше единствено за Храма на онова поколение. В Писанието няма основание да твърдим, че се има предвид някой друг храм. Исус потвърди страховете на Своите ученици: красивият Храм на Ерусалим щеше да бъде разрушен по времето на онова поколение; неговият дом щеше да бъде запустен.
Учениците разбраха значението на това. Те знаеха, че Христовото идване в съд да разруши Храма щеше да означава пълно унищожаване на Израел като заветен народ. Това щеше да бъде знамението, че Бог се е развел с Израел, излизайки от него, отнемайки царството от него и давайки го на друг народ (Мат. 21:43). Това щеше да предизвести края на века и идването на напълно нова епоха в човешката история – Новият Световен Ред на Исус Христос. От началото на създанието до 70 от Хр., светът беше организиран около едно централно Светилище, един единствен Божий дом. Сега, в новозаветния ред, светилищата щяха да бъдат установявани навсякъде, където съществува истинско поклонение, където се спазват тайнствата и се изявява Христовото специално Присъствие. По-рано в Своето служение Исус каза: “Иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Бащата. . . . Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина” (Йоан 4:21-23). Сега Исус казва ясно, че върху пепелта на старата епоха ще бъде установена завинаги нова епоха. Учениците тревожно попитаха: “Кога ще бъде това, и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?”
Някои се опитват да четат това като два или три изцяло отделни въпроса, като че учениците питат първо за разрушаването на Храма, а после за знаменията в края на света. Това е малко вероятно. Предметът на непосредствения контекст (последната проповед на Исус) е за съдбата на това поколение. Учениците, смаяни, посочиха красотите на Храма, сякаш за да спорят, че такава величествена гледка не трябва да бъде сривана; но те бяха смълчани от категоричното изявление на Исус, че дори камък върху камък няма да остане. Няма нищо, което да подскаже, че те трябва внезапно да сменят темата и да питат за края на материалната вселена. (Преводът “края на света” в King James Version е подвеждащ, защото значението на английската дума world се е променило през последните няколко века. Гръцката дума тук не е cosmos [свят], а aion, което означава дълъг период от време или епоха.) Учениците имаха една грижа, и техните въпроси се въртяха около един единствен проблем: фактът, че тяхното собствено поколение щеше да бъде свидетел на края на пред-християнската епоха и идването на новата епоха, обещана от пророците. Всичко, което искаха да знаят, е кога щеше да дойде, и какви белези трябваше да търсят те, за да бъдат напълно подготвени.
Белези за Края
Исус отговори, като даде на учениците не един, а седем белега за края. (Трябва да помним, че “краят” в този текст не е краят на света, а краят на епохата, краят на Храма, жертвената система, заветния народ на Израел и на последните остатъци от пред-християнската епоха). Забележително е, че има прогресия в този списък: белезите изглежда стават по-конкретни и по-ясно изразени, докато стигнем до последния, непосредствен предвестник на края. Списъкът започва с определени събития, които ще се случат просто като “началото на родилни болки” (Мат. 24:8). Сами по себе си, предупреди Исус, те не трябва да се приемат като белези за непосредствен край; затова учениците трябва да се пазят, за да не бъдат заблудени по този въпрос (ст. 4). Тези “начални” събития, бележещи периода между Христовото възкресение и разрушаването на Храма през 70 от Хр., са както следва:
  1. Лъжемесии. “Защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.” (ст. 5)
  2. Войни. “И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство” (ст. 6-7а).
  3. Природни бедствия. “И на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдание” (ст. 7б-8).
Всяко едно от тези събития би могло да накара християните да чувствуват, че краят е дошъл, ако Исус не ги предупреди, че тези събития са само общи тенденции, характеризиращи последното поколение, а не точни белези за края. Следващите два белега, макар също да характеризират периода като цяло, ни доближават до момент близо до края на епохата:
  1. Гонение. “Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име” (ст. 9).
  2. Отстъпление. “И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят, и ще заблудат мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен” (ст. 10-13).
Последните две точки на списъка са много по-конкретни и разпознаваеми, отколкото предишните белези. Това ще бъдат последните, категорични белези за края – единият завършване на процес, а другият окончателно събитие:
  1. Световна евангелизация. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (ст. 14).
На пръв поглед, това изглежда невероятно. Можеше ли благовестието да бъде проповядвано на целия свят в рамките на едно поколение? Свидетелството на Писанието е ясно. Не само това можеше да се случи, но то действително стана. Доказателство? Няколко години преди разрушаването на Ерусалим, Павел написа на християните в Колос за “благовестието, което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят” (Кол. 1-5-6), и ги увещава да не помръдват “от надеждата в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата” (Кол. 1:23). На църквата в Рим Павел обяви, че “за вашата вяра се говори по целия свят” (Рим. 1:8), защото гласът на благовестителите е излязъл “по цялата земя . . . и думите им до краищата на вселената” (Рим. 10:18). Според непогрешимото Божие Слово, Благовестието наистина е било проповядвано на целия свят, много преди Ерусалим да бъде разрушен през 70 от Хр. Този съществен белег за края беше изпълнен, както каза Исус. Всичко, което остава, е седмият, окончателен белег; и когато това събитие стане, всички християни пребиваващи в или близо до Ерусалим, са съветвани да бягат веднага:
  1. Мерзостта на запустението. “Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намери на нива да не се връща назад да вземе дрехата си” (ст. 15-18).
Старозаветният текст, който Христос споменава, е в Данаил 9:26-27, който пророкува за идването на войски да унищожат Ерусалим и Храма: “и хората на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището. И краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната ще има определени опустошения . . . и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.” Еврейската дума за мерзост е използвана навсякъде в Стария Завет, за да посочи идоли или мръсни, идолопоклоннически действия, особено на враговете на Израел (виж напр. Вт. 29:17; 3 Царе 11:5, 7; 4 Царе 23:13; 2 Лет. 15:8; Ис. 66:3; Ер. 4:1; 7:30; 13:27; 32:34; Езек. 5:11; 7:20; 11:18, 21; 20:7-8, 30). Значението на Данаил и Матей става ясно от паралелните стихове в Лука. Вместо за “мерзостта на запустението,” Лука говори за:
А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано (Лука 21:20-22).
Следователно “мерзостта на запустението” щеше да бъде въоръженото нашествие срещу Ерусалим. По време на периода на Юдейските войни Ерусалим бива обкръжен от езически войски няколко пъти. Но конкретното събитие, наречено от Исус “мерзостта на запустението,” изглежда е случаят, когато едомците (идумейците), вековните врагове на Израел, атакуваха Ерусалим. Няколко пъти в историята на Израил, когато той е бил атакуван от езически врагове, едомците са нахлували да грабят и опустошават града, прибавяйки към нещастията на Израел (2 Лет. 20:2; 28:17; Пс. 137:7; Езек. 35:5-15; Амос 1:9, 11; Авд. 10-16).
Едомците остават верни на себе си, и техният характерен навик се повтаря по време на Голямата Скръб. Една вечер през 68 от Хр. едомците обкръжават святия град с 20,000 войници. Докато се разполагат вън от стената, пише Йосиф Флавий, “избухна чудовищна буря през нощта, с изключителна сила, и много силни ветрове, с много обилни валежи, с постоянни светкавици, ужасни гръмотевици и удивителни сътресения и рев на земята, каквито има в земетресение. Тези неща бяха видим признак, че някаква гибел идва върху хората, когато световната система е поставена в такъв хаос; и всеки се досещаше, че тези чудеса предвещаваха някакви големи бедствия, които идваха.”
Това е била последната възможност да се избяга от обречения град Ерусалим. Всеки, който е искал да избяга, е трябвало да тръгне незабавно, без отлагане. Едомците проникват в града и отиват право към Храма, където убиват 8,500 души като прерязват гърлата им. Когато Храмът прелял от кръв, едомците се втурнали бясно по градските улици, грабейки къщи и убивайки всеки, който срещали, включително и първосвещеника. Според историка Йосиф Флавий, това събитие белязало “началото на разрушаването на града . . . точно от този ден може да се датира прехвърлянето през стената и неговата окончателна разруха.”

Скръбта
А горко на непразните и на кърмещите в онези дни! При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден; защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега; и каквато не ще има (Мат. 19-21).
Разказът на Лука дава допълнителни подробности:
Горко на непразните и на кърмачките, през онези дни! Защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тези люде. Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците (Лука 21:23-24).
Както е посочено в Матей, Голямата скръб ще да стане не в края на историята, а посред нея, защото нищо подобно не е станало “от началото на света до сега, нито ще стане.” Така пророчеството за Скръбта се отнасясамо за разрушаването на Храма в онова поколение (70 от Хр.) То не може да бъде приспособено към някаква тълкувателна схема за “двойно изпълнение”; Голямата Скръб от 70 от Хр. е била абсолютно уникално събитие, което никога няма да бъде повторено.
Йосиф Флавий ни е оставил сведения като очевидец на голяма част от ужаса на онези години, и особено на последните дни в Ерусалим. Било е време, когато “денят е бил прекарван в проливане на кръв, а нощта в страх”; когато “често са се виждали градове пълни с мъртви тела”; когато юдеите са изпадали в паника и започвали безразборно да се избиват едни други; когато бащите със сълзи на очи са избивали целите си семейства, за да ги предпазят от по-лоша съдба в ръцете на римляните; когато в ужасен глад майки са убивали, изпичали и изяждали своите собствени деца (ср. Вт. 28:53); когато цялата земя “се е напълнила навсякъде с огън и кръв”; когато езерата и моретата са станали червени, мъртви тела са плували навсякъде, натрупвали са се по бреговете, подували се от слънцето, гниели са и са се разлагали; когато римските войници са залавяли хора, опитващи се да избягат, и после ги разпъвали – по 500 на ден.
“Разпни Го! Разпни Го! Кръвта Му да бъде върху нас и върху нашите деца!” крещяха отстъпниците четиридесет години по-рано (Мат. 27:22-25); и когато всичко свършва, повече от милион юдеи са избити в обсадата на Ерусалим; почти милион още са продадени в робство в цялата империя, и цяла Юдея лежи тлееща в руини, практически обезлюдена. Дните на въздаяние са дошли с ужасяваща, безмилостна сила. Като наруши своя завет, святият град стана Вавилонска блудница; и сега стана пустиня, “жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица” (Откр. 18:2).
                    Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.
сподели ме

понеделник, 6 юни 2016 г.

Възнасяне на Престола



Във видение Данаил предсказа възцаряването на Христос като обещания Цар:
Гледах в нощните видения,
И ето, Един като Човешки Син
Идеше с небесните облаци
И стигна до Стария по дни
и доведоха Го пред Него.
И Нему се даде владичество,
Слава и царство,
За да Му слугуват
Всичките племена, народи и езици.
Неговото владичество е вечно владичество,
Което няма да премине
И царството Му е царство,
Което няма да се разруши. (Дан. 7:13-14)
Днес обикновено се приема, че този текст описва Второто Идване, и така Христовото царство (често наричано Милениума) започва едва след Неговото Завръщане. Разбира се, това пренебрегва факта, че Данаил вече пророкува, че Царството започва в дните на Римската империя. Но забележете точно какво казва Данаил: Христос е видян като отиващ нагоре, не надолу! Човешкият Син отива при Стария по Дни, а не идва от Него! Той не слиза с облаците на земята, но се възнася в облаците към Своя Баща! Данаил не предсказва Второто Идване на Христос, а кулминацията на Първото Идване, в което, след като извърши умилостивение за греховете и победи смъртта и Сатана, Господ се възнесе с облаците на небето, за да седне на Своя славен престол отдясно на Своя Баща. Също е забележително, че Данаил използва думите Човешки Син, изразът, който по-късно Исус възприе, за да опише Себе Си. Очевидно, трябва да разбираме, че Човешкият Син означава просто Син на Адам– с други думи, Вторият Адам. Христос дойде като Човешкия Син, Втория Човек (1 Кор. 15:47), за да завърши задачата, определена за Първия Адам. Той дойде да бъде Царят.
Това е постоянното послание на Евангелията. Описанието на Матей за Раждането на Исус разказва историята за мъдреците, идващи от изток да се поклонят на Царя, и ревнивият опит на Ирод да Го погуби като заплаха за неговата собствена неправедна власт. Вместо това Христос избягва, а Ирод умира (Мат. 2). Веднага след това разказът на Матей прескача 30 години напред, за да завърши своята идея:
В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: “Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Мат. 3:1-2).
След това Матей се обръща към служението на Исус, давайки ни обобщение на Неговото основно послание към Израел: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). “Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” (Мат. 4:23). Един обикновен поглед към конкорданса ще открие колко важно беше Благовестието на Царството за програмата на Исус. И забележете, че Царството не беше някакъв далечен милениум на хиляди години в бъдещето, след Второто Пришествие. Исус обяви: “Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте Благовестието” (Марк 1:15). Исус ясно каза на Израел да се покае сега, защото Царството идваше скоро. Царството беше близо. Той го довеждаше точно пред техните очи (виж Мат. 12:28; Лука 10:9-11; 17:21), и скоро щеше да се възнесе към Бащата, за да седне на престола на Царството. Именно затова той каза на Своите ученици:
Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си (Мат. 16:28).
Прав ли беше Исус, или бъркаше? Според някои съвременни учители, Исус бъркаше. И това не беше някакво незначително объркване на изчисленията: Исус сбърка с хиляди години! Можем ли да уповаваме в Него като Господ и Спасител и все още да казваме, че Той греши, или че по някакъв начин Неговото пророчество се е провалило? Исус не беше просто човек, като Първия Адам. Той е Бог, Господар на небето и на земята; и ако Той се заема да доведе Царството, може ли нещо да Го спре? Дори разпъването не беше поражение, защото то беше съществена част от Неговия план. Затова Той каза: “Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:17-18). Трябва да вярваме в това, което Исус каза: докато са живи онези, които Го слушаха, Той щеше да дойде в Своето Царство. И точно това направи Той, стигайки до кулминация при Своето възнасяне към небесния Си престол.
Влизането на Исус в Ерусалим, казва Матей, конкретно изпълнява старозаветното пророчество за тържественото начало на Царството:
Радвай се много, сионова дъщерьо;
Възклицавай, ерусалимско дъщерьо;
Ето, твоят цар иде при тебе;
Той е праведен, и спасява,
Кротък, и възседнал на осел,
Да! на осле, рожба на ослица.
Аз ще изтребя колесница из Ефрема,
И кон из Ерусалим,
И ще се отсече бойният лък;
Той ще говори мир на народите;
И владението Му ще бъде от море до море,
И от Реката до земните краища. (Зах. 9:9-10; ср. Мат. 21:5)
Апостол Петър разбра, че смисълът на Възнасянето беше Христовото възцаряване в небето. Цитирайки пророчеството на Цар Давид, Петър каза:
И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола Му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Бащата обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исуса, Когото вие разпнахе, Него Бог е направил и Господ и Помазаник (Деян. 2:30-36).
Важно е да разберем собственото тълкувание на Библията за престола на Христос. Според боговдъхновения апостол Петър, Давидовото пророчество за Христос възцарен на престол не е пророчество за някакъв земен престол в Ерусалим (както днес някои погрешно настояват). Давид пророкуваше за Христовия престол в небето. Цар Давид предсказа именно небесното възцаряване, каза Петър на своите слушатели в Деня на Петдесятница. Христос вече управлява света от Своя престол в небето.
Апостол Павел се съгласява: при Христовото възнесение, пише той, Бог “Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му” (Еф. 1:20-22). И така, ако Христос седи сеганад всяко началство и власт, сила и господство, ако всяко нещо е сега под Неговите крака, защо някои християни очакват Неговото Царство да започне? Според Павел, Бог “ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в Царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). Библията казва, че Царството вече е дошло; някои съвременни теолози казват, че още не е. Има ли действително някакво съмнение на кого трябва да вярваме?
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

Целите на образованието

Цели на домашното образование: Държавни образователни цели:          
1. Да научим детето да обича да учи  1. Учи за оценки!
2. Учи самостоятелно2. Учи под надзор, „правилните“ неща!
3. Анализирай и прави изводи3. Не мисли, а повтаряй!
4. Изграждане на семейни ценности4. Натрапване на нечии ценности
5. Придобиване на пазарни умения5. Производство на безработни
6. Изграждане на силен характер6. Дезориентирани младежи
7. Хора със собствено мнение
 
7. Хора, които цитират чужди мисли
 


Истината е в целите: Децата са свободни, когато целите в периода на обучението са реални и истински.
Когато от домовете ни излязат самостоятелни личности, вместо тълпа гласоподаватели, значи сме си свършили работата, а обучителната програма е била синоним на свобода, понеже е дала като плод на родителските усилия изградени личности, които могат да защитят успешно ценностите и убежденията си.


сподели ме

събота, 28 май 2016 г.

Библейският възглед за "грабването".


Първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята.
Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа.
Всъщност, твърде често евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас.
Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Мат. 13:30).
“Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр. 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21; Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина.
Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

понеделник, 7 март 2016 г.

За петте лъжливи тайнства

понеделник, 29 февруари 2016 г.

За Папското причастие като осквернение

За клетвите и обетите.

сряда, 24 февруари 2016 г.

Как училището убива таланта и създава неудачници

90% от днешните ученици ще се превърнат в неудачници.Обществото ни се намира под натиска на матрицата и не може да разбере очевидните истини. Системата на образование е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора е прекалено много. Ако един завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода, то ръководството му отдавна щеше да е в затвора. Хиляди училища всяка година „произвеждат” хора, които няма да се реализират, ще живеят бедно и ще са самотни. Защо се случва това?
Причините за днешното зло са в миналото. Съвременното училище е билo създаденo преди 200 години. Тази институция е отговаряла на определени нужди на индустриалния век, когато в Англия се развива производството и са се появявали нови заводи и банки. За обслужването им са били необходими милиони неми и послушни изпълнители. Тогава е създадена системата, противоречаща на здравия смисъл, на природата на детето, на еволюцията.
Всички знаем, че децата много обичат да играят. По този начин обучението става десетки пъти по-лесно, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да тичат, да скачаt. Училището наказва детето за всяка проява на емоции, жизнерадост и любопитство. За никакво развитие на личността, както на физическо, така и на интелектуално ниво не може да става дума. Педагогиката е създадена така, че да се унищожи индивидуалността, личността, да се лиши детето от неговото лично мнение.
Ето конкретните причини, заради които училището е вредно.


1. Съвременната наука вече доказа, че детето учи ефективно, когато греши
Училището прави всичко, за да създаде у децата страх от грешките. За неправилните отговори наказват – поставят слаба оценка. В бъдеще тези нещастни хора ще се боят да експериментират и да правят грешки.
2. В тестовете има само два отговора – правилен и грешен
По този начин децата виждат света плосък. Много задачи, в действителност могат да бъдат решени по хиляди правилни начини.
3. Децата нямат време да мислят
Съвременният процес на обучение е създаден така, че детето непрекъснато е заето с безсмислена работа. По-рано, в разцвета на философията учителят е давал задание на брега на река и е давал време за мислене. Учениците можели да спорят в продължение на няколко дни и да размишляват. Само размишлявайки на тишина човек може да развива ума си.
4. Днешното училище убива един от вродените ни инстинкти – стремежът ни към знания
Леонардо да Винчи не е учил в училище. Само благодарение на това той е могъл да развие и съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията му изпреварват времето си с 500 години.Повечето студенти престават да учат, щом получат дипломите си. Те ненавиждат процеса и остават духовни инвалиди.
5. Всички знания, които се дават в училище с насилие над личността и унижение, могат да се поместят на флашка за пет долара
Светът се развива стремително, информацията остарява бързо и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, на което в училище не ни учат.
Затова скъпи родители, ако имате възможност да преместите детето си в домашно обучение – подарете му тази щастлива възможност без да се замисляте.
Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не се заклеймяват хората- изключения, педагозите по душа. Даже в този училищен ад те проявяват мъжество и любов към децата, давайки им знания и вдъхновявайки ги за бъдещи дела. Но, това, за съжаление са изключения.
сподели ме

неделя, 21 февруари 2016 г.

Значение на кръщението.



"Институти на християнската религия" на Жан Калвин

Съдържание на 15 глава: Значение на кръщението.
сподели ме