Седмицата на брака 2016г:

Седмицата на брака 2016г:
Седмицата на брака в България има за цел да обедини обществените усилия за укрепване и насърчаване на брака и традиционните семейни ценности.

Select Language

петък, 22 януари 2016 г.

Десетте Божии заповеди

Най-добрият морален кодекс 

Човечеството има всичко необходимо да създаде един добър свят. Имаме го от 3 000 години. Това са 10-те Божи Заповеди, 10 основни, но в същото време мъдри инструкции за това как да водим морален живот. Ако всеки спазваше 10-те заповеди, нямаше да се нуждаем от армии и полиция; браковете и семействата щяха да бъдат по-силни; истината щеше де бъде висша ценност. Денис Прейгър обяснява, как 10-те заповеди са довели до създаването на западните цивилизации и защо те остават уместни за днешното време. 


Този видео курс включва 10 части:

1. Аз съм Господ твоя Бог!

Бог иска да бъдем свободни
Макар, че Първата Заповед ("Аз съм Господ, Бог твой") на пръв поглед изгелжда обикновена, тя всъщност задвижва най-революционната идея в човешката история - етичен монотеизъм -вярата, че има само един Бог, чието основно желание е хората да се отнасят почтено един с друг. Денис Прейгър обяснява, че без тази заповед, следващите девет биха имали много малко значение. С нея, 10-те Заповеди се стават променящи света.



2. Да нямаш други богове!

Съществуват повече идоли от всякога
Днес, идеят за боготворенето на идол изглежда древна и отдалечена за много хора. Така, Втората Заповед "Да нямаш други богове, освен Мене" не изглежда приложима за съвременното общество. Но, обратното е вярно. Ние имаме повече фалшиви богове от когато и да било - изкуство, образование, слава, пари, са само някои от тях. През последния век боготворенето на фалшиви богове е довело до огромно зло; комунизмът и нацизмът са само два приемра. На лично ниво, боготворенето на фалшиви богове води до нещастие.


3. Не изговаряй напразно името на Господа!

Най-лошият грах, който можете да извършите
Не всички грехове са равни. Някои са по-лоши от другите. Най-лошият от всички? Извършване на зло в името на Бог. Тази заповед често се разбира погрешно, защото грешно е преведена. Не се отнася до това да произнасяш "напразно" името на Бог, като "Боже, днес в офиса имах ужасен ден". Тя се отнася за изплозването на името на Бог като предлог за извършване на зло. Днес виждаме това, когато ислямисти призовават името на Бог, когато убиват невинни хора.



4. Почитай съботния ден!

Не бъди роб
Заделяне на един ден почивка на седмица била революционна концепция, когато за първи път била представена като Четвъртата Заповед. Но, тази заповед прави повече: разширява този ден за почивка до роби и животни и така слага началото на бавния процес на прекратяване на робството и състрадателно отношение към животните. Както Денис Прейгър обяснява, силата на Четвъртата Заповед да промени живота ви е не по-малко реална днес за нас, отколкото за нашите древни предци. Просто попитайте жената на един работохолик как би се почувствала, ако съпругът й си взема един ден почивка всяка седмица, който да прекарва със семейството и приятелите.

5. Почитай баща си и майка си!

Дори и да не ви се иска
Децата дължат на родителите си едно нещо. И не, не е любов. Петата Заповед разбира, че понякога е трудно или дори невъзможно да обичаш родителите си. Но, почти винаги е възможно да ги почиташ. Денис Прейгър обяснява какво означава това и защо е толкова важно. И имайте предвид това: ако вашите деца виждат, че вие почитате родителите си, е много по-вероятно и те да почитат вас.

6. Не убивай!

Можете да убивате, но не можете да извършвате предумишлено убийство! 
Ако ги накарате да кажат коя е тази заповед, повечето хора биха казали "Не убивай". Проблемът идва за английско говорящите, защото те имат две думи за "убивам", както и в еврейския. Правилния превод, както Денис Прейгър обяснява, е "Не извършвай предумишлено убийство". Веднъж като разберете това, значението на заповедта се променя изцяло.



7. Не прелюбодействувай!

Най-добрият начин да се защити семейството 
Защо 10-те Заповеди изтъкват прелюбодействието като особено вредно? Защото то може да унищожи градивната единица на обществото - семейството. Ако бъде разобличено, прелюбодействието води до чувство на предателство. Ако бъде прикрито, то принуждава виновния брачен партньор да лъже. Децата често са неволни жертви. Това може би е един от най-трудните за спазване закони от Библията, но също така е и един от най-важните.

8. Не кради!

Спазвайте тази и ще спазвате всички
Има една заповед, която, ако бъде спазвана от всички хора, тя моментално ще създаде един мирен свят: Не кради. Осмата Заповед безусловно забранява убийството (кражба на живот), робството (кражба на свободата на човек), прелюбодействието (кражба на брачен партньор), унижението (кражба на достойнство), и толкова много други грехове, посочени в Библията. Ако има една Заповед, която обобщава другите девет, то това е тази.

9. Не лъжесвидетелствай!

Лъжата е коренът на злото 


Най-важната съставка за изграждането на морално общество е истината, както в съда, така и извън него. Забраната за "даване на лъжливи показания" изисква не само истината да ръководи съдебния процес, но и тя да бъде социална ценност за цялата ни култура. Когато хората вярват на лъжи се случват лоши неща. С истината можем да изградим едно почтено общество. Без нея, дори и другите девет заповеди няма да ни помогнат.


10. Не пожелавай!

Мисълта, която никога не трябва да имате 
Има само една заповед, която забранява мисъл и тя е "Не пожелавай". Защо Библията, която в голямата си част налага закони за поведението, би наложила закон за мисъл? Защото да пожелаваш, да искаш онова, което принадлежи на някой друг, е коренът на предшестващите четири заповеди и често пъти води до зло. Преди някой да извърши предумишлено убийство, да открадне, да извърши прелюбодействие, желанието този някой да придобие нещо, което по право принадлежи на някой друг обикновено идва първо.



Статията е взета от блог "Реформация".

сподели ме

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Подробен катехизис - Уестминстърска изповед на Вярата - 1647

Предмет на настоящето издание е заключителният документ на Уестминстърското събрание, Реформаторската изповед на християнската вяра в нейната историческа версия, датираща от 1647 година. Тя представя най-важните и фундаментални вярвания в християнското учение, неразривно свързани с библейските текстове, на които се основават. Освен Уестминстърската (Реформаторската) изповед, изданието включва и приложенията - Кратък и Подробен катехизис, които излагат съдържанието на християнското учение под формата на въпроси и отговори: Подробен катехизис - Уестминстърска изповед на Вярата - 1647 

сподели ме

неделя, 10 май 2015 г.

Конференция на Джеймс Джордан - "Книгата Откровение"

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Детски катехизис


Писанието заръчва: "Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее." (Притчи 22:6). В историята Църквата е намерила подходящ метод за възпитаване на християнската вяра у децата - катехизирането; то е преподаването на основните доктрини под формата на въпроси с кратки отговори. Целта е у децата да се изгради цялостно християнско мислене. Този детски катехизис е написан на основата на Уестминстърската изповед на вяратаВ това издание има множество илюстрации от художника на комикси Вик Локман.
Книгата може да се закупи на цена от 3 лева от ТУК!

неделя, 26 януари 2014 г.

Аз съм домашен ученик

неделя, 29 декември 2013 г.

Значимостта на изповедите

Божидар Маринов говори за смисъла и значението на християнските изповеди:

                        Какво са изповедите на вярата?

video

Какво е историческото значение на изповедите на вярата за съвременното общество и цивилизация?

video

Какво е практическото съвременно значение на изповедите на вярата?

video

Каква е разликата между църква основана на изповеди и църква, която няма ясна изповед на вярата?

video

Как изповедта на вярата влияе върху нашето свидетелство и работа днес като християни?

video

сподели ме

Възстановеният Рай


Би било лесно да покажем, че при настоящия темп на развитие царствата на този свят никога не могат да станат царство на нашия Господ и на Неговия Христос. И наистина, много хора в Църквата изоставят идеята за това, освен в случай на идването на Христос, което, тъй като съответства на нашата ленност, вероятно ще стане популярна доктрина. Самият аз вярвам, че Цар Исус царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени. Но очаквам същата сила, която веднъж обърна света наопаки, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да позволи върху Неговото свято име да бъде хвърлен укорът, че не е бил способен да обърне света

—Чарлс Хедън Спърджън
Във второто доста обемисто приложение са поместени обширни откъси от историческия труд на Йосиф Флавий, История на Юдейската война. Подбрани са ключови пасажи от книгата – Юдейският бунт, обсадата и превземането на Йерусалим – до края на войната през 73 г.., когато пада последната крепост Масада. Целта на автора е да осигури реална историческа илюстрация в подкрепа на позицията си.
Дейвид Чилтън (1951-1998) е доктор по философия на Института Уайтфиилд. Бил е известно време пастир на реформирана църква в Плейървил, Калифорния. По покана на д-р Гари Норт пише двете си най-популярни книги – Възстановеният рай и Дни на въздаяние. Практикувал е и като пътуващ лектор в САЩ и Австралия. Негови статии са публикувани в World Magazine и в списанието на д-р Р. Ч. Спроул Table Talk. Женен, с три деца.

Прочети откъс от книгата ТУК
сподели ме

петък, 18 октомври 2013 г.

Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение

Божият Закон - ключ към самодисциплината
        Критици и противници на християнството често определят библейския възглед за жената като шовинистичен, но точно обратното е вярно. Изкривената представа за жените, които виждаме днес, е продукт на Просвещението, а не на Библейския закон приложен в живота. Божието слово дава на жените възвишен статут с отговорност да управляват дом и формират следващото поколение. Трудно е да си представим по-високо призвание от това.
Авторитетът на жената като на помощник е не по-малко реален от този на министър-председателя на царя. Както премиерът не е роб, защото не е цар, така и жената не е робиня, защото не е мъж. Описанието на добродетелната жена, или благоразумна съпруга в Притчи 31:10-31 не е на безпомощен роб, нито на красив паразит, а по-скоро на много компетентна жена, мениджър, бизнес-дама и майка – човек с реален авторитет.
    Поради това високо призвание, очевидно е че съпругата / майката трябва да бъде подготвена да преследва нейното призвание като избрана професия, а не да разчита на метода „каквото стане, стане“. Както вече казах на друго място, твърде много жени прекарват повече време в планиране на сватбата и аранжиране на цветята, отколкото да се подготвят за библейските им задължения и отговорности, които бракът носи. Това не е работа за аматьори, както Ръшдуни отбелязва,
От началото до края на Библията става ясно, че Господ изисква пълно подчинение, и че след като ни е дал Неговия завет на благодат и закона, и като кулминация ни е екипирал с дара на Духа, Той очаква големи неща от нас. Господ не призовава аматьори християни, а професионалисти на пълен работен ден. Няма нищо по-смешно от идеята на мнозина, че „християнска служба на пълен работен ден“ означава работа на мисионерското поле, пасторство, или подобно призвание. Всички ние, каквито и да сме, или където и да сме, сме призовани към пълноценен християнски живот   и служба.
    Целенасоченото обучение в закона-слово на Бог е това, което дава на една жена мъдрост, за да стане добродетелна. Далеч от безпомощната, слаба, и ирационална жена, както често е изобразявана в романтичната литература, с Божия закон като основа на своите мисли, думи и дела, самодисциплинираната, самообладана жена от Притчи 31 има реална основа да покаже на децата си, че тя върши това, което проповядва.
Действията говорят повече от думите

Забележете това, което не се споменава в стиховете 10–31. Добродетелната жена не е похвалена за своите тихи времена на молитва, изучаване на Библията или посещаването на църква. Напротив, това, за което е похвалена са нейните действия, които доказват посвещението й към Бога. Тази високо ценена жена е работеща жена, съзнателно предаваща чрез делата си това, което се крие в сърцето й. С други думи, нейната вяра не е мъртва.
Както Ръшдуни подчертава в своите Институти на библейския закон, в секцията „Бракът и жената“:

1. Съпругът й може да се довери на нейната морална, търговска и религиозна почтеност и компетентност (ст. 11-12, 29-31).
2. Тя не само управлява дома си компетентно, но също може и умело да управлява бизнес (ст. 13-19, 24-25). Тя може да купува и продава като добър търговец и да управлява лозе като опитен земеделец.
3. Тя е добра към семейството си и към бедните и нуждаещите се (v. 20-21).
4. Много важно, "Отваря устата си с мъдрост, и законът на езика й е благ" (ст. 26). Безполезната жена на Века на разума и безполезната жена от хайлайфа в наши дни, която е предмет за показване и луксозна вещ, може да говори и говори лекомислено, защото самата тя е лекомислена. Но при богоугодната жена, обаче, "законът на езика й е благ" Хората, мъже и жени, които не са лекомислени избягват дребнавото и евтино злобно говорене. Необмисленото говорене е луксът на безотговорността.
5. Тя не яде "хляб на леност" (ст. 27), т.е. праведната жена е не просто луксозна вещ или красиво украшение. Тя си изработва прехраната. 
6. "Децата й стават и я благославят, и мъжът й я хвали" (ст. 28).
Такава е жената, която ще ръководи бъдещото поколение и продуктът от труда на ръцете й ще свидетелства за благочестието предадено на поколенията. Тя е тази, която ден след ден ще посажда в децата си принципите на библейската самодисциплина и самоуправление. Тя е тази, която е готова, желае, може и е там, за да инструктира, коригира, насочва и вдъхновява децата си да се подготвят, за да бъдат активни служители на Божието царство. Тя е човекът, който има визия за общество на лидери (аристокрация) – утвърдени вярващи, активно прокламиращи законните права на Исус Христос!
Основателите на САЩ са вярвали в аристокрацията, но не тази която е наследствена, а в естествената аристокрация на възможности и таланти. Такъв вид аристокрация винаги се издига до върха. Най-доброто отношение на държавата е да съдейства за развитието й, а не да я възпрепятства. С други думи, превъзходството само се налага и управлява. Ако моралният характер, вярата на хората е дефектна, то превъзходството, което доминира е от зъл вид, но ако бъде с благочестив характер, то тогава богоугодното превъзходство побеждава.
Понеже Словото на Бог призовава всички, които носят името на Христос като членове на царско свещенство (1 Петр. 2:9), думите на майката на цар Лемуил са приложими за всеки син или дъщеря в контекста на тяхното призвание. Ролята на майката е от жизненоважно значение да интегрира в рамките на семейната култура най-важните аспекти от служенето на живия Бог. Призивът да упражнява праведно лидерство в тези стихове има голям паралел с Михей 6:8:
Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?
Яков 1:27 също отразява тези чувства:
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
Кризата на нашето време
С неизбежното разпадане на хуманистичната държава има голяма нужда от самоуправляващи се индивиди, семейства и общности, които трябва да бъдат готови да установят Божия закон като стандарт за живота и управлението. Бог не даде Обетованата земя на синовете на Израил преди те да са готови да я обитават (Втор. 7:22). По същия начин ние трябва да бъдем готови да поведем, когато възможността дойде. Както Мартин Селбред отбелязва в своето есе „Преоткриване на лидерството“, публикувано във „Вяра за всичко от живота“ (септември / октомври 2013):
Започваме тази задача в нашите собствени домове, като последователно работим за освобождаване от оковите на държавните решения и правителствени програми.
Тази практика трябва да започне в дома и да роди повече от празни приказки за библейските принципи и управление. Децата трябва да бъдат свидетели на верността на родителите си към плащането на десятък в църквата, отказа от живот в дългове, оценяването и жертването за предоставяне на християнско образование, както и отказ да се гласува за тези неща, които Божият закон забранява. Когато децата виждат баща си и майка си весело да се подчиняват на Божиите заповеди, учейки ги да правят и те същото, те ще растат, за да станат крале и кралици на едно реконструирано общество, което се обръща първо към закона на Бог, за да разреши проблеми и кризи.
Ръшдуни ни насърчава да се ангажираме в нашата задача на християнската реконструкция. Неговите думи особено следва да насърчават жената на дома и да заглушат омаловажаващите гласове, които й шушукат, казвайки й, че отглеждането на деца е под нивото на нейните способности и тя може да го преотстъпи на другите:
Кризата на нашето време е показателен и обнадеждаващ факт: това означава категорично, че светът е под Божия закон, че това, което посее човек, това и ще пожъне. Вярно е, че това означава времена на криза и осъждане, но как иначе историята ще бъде очистена от отломките на човешкия грях и глупост? Това, което се случва по телевизията е бледо и безжизнено, в сравнение с вълнението и развитието на света около нас. Историята е дело на Бог и има добро начало и край.
Автор: Андреа Шварц

Андреа Шварц е автор на книги и статии относно библейския мироглед, християнското образование и ролята на жената в семейството. Тя е консултант и съветник по въпросите свързани с домашното образование и прилагането на библейските принципи в живота. Андреа е омъжена от 37 години и живее в Калифорния със съпруга си. Тя е майка на три пораснали вече деца (всички са домашно образовани) и понастоящем има щастлив статут на баба.


сподели ме

понеделник, 9 септември 2013 г.

Социализацията


къде, а не дали да социализираме децата си!

Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... (Битие18:19)


Скъпи читатели, в този брой ще засегнем горещата тема за социализацията. Гореща е, заради почти 100% й изтъкване като аргумент не само срещу домашното образование, но срещу всеки вид християнско образование. Наистина, има ли възможност децата да се социализират при домашното образование?
Как се сади пипер?
Ще започнем коментара с познатия рефрен от една наша народна песен, тъй като той е чудесна илюстрация на нашия проблем. Тези, които имат корени на село, баби, дядовци, лели и пр. знаят, че семената на пипера не се садят направо в земята. Ако наистина искаме да отгледаме здрави корени, които да издържат и на сушата, и на силния августовски пек, и на летните вихрушки, така че да берем големи, сочни и вкусни чушки, тогава трябва да посадим семенцата на пипера в малки сандъчета, да ги гледаме на закрито в къщи, с регулирана слънчева светлина и влажност, докато крехките коренчета станат стабилни, жилави, с достатъчно коренова система, за да издържат, когато се посадят на открито. С други думи, първо трябва да направим разсад.
100% от опитните градинари правят това. Засега почти 100% от опитните, и не дотам опитните християнски родители правят обратното с децата си. Те ги поставят в детски ясли и градини от рано с цел “да свикнат да се оправят” навреме, за да може да си пробият път в дългите години на училищния живот. Тези родители осъзнават, че средата в яслите, градините и училищата не е тази на техните семейства и църкви, че има конфликт на налаганите ценности, и именно заради това изпращат децата си отрано да се социализират, за да се чувстват добре във враждебната езическа среда на училището.
Въпросът за социализацията на християнските деца в обществото надхвърля тесните рамки на образованието им, той е свързан с дълбоки теологически схващания, с доктрини относно бъдещето на християнството, относно неговата сила да промени света, да подчини нациите на господството на Исус Христос, относно неговата релевантност в съвременния живот. Ако наистина християнството като учение не предлага цялостни решения за обществото, за бъдещето, за ежедневието на човека, тогава наистина е добре децата ни да ходят от малки в светските образователни институции, доколкото там ще се научат как да живеят на земята, а в неделя и вечер, след училище, ние ще ги учим как да живеят на небето. С други думи, практиката в повечето християнски семейства подсказва именно такова схващане:
че християнството няма собствен възглед за обществото, за бъдещето на земята, или ако има такъв, той е неприложим.
Има и друго обяснение на учудващото постоянство на родителите да си пращат децата на социализация в държавните училища – ако
вярват, че между християни и нехристияни има неутрална зона, където ценностите са практически еднакви, така че освен религията, утилитарните дисциплини и средата са въпрос на общочовешки ценности.
Историческият песимизъм, съчетан с чисто човешките качества на мързел, страх и невежество, са в корените на неангажираността на християните с обществените дела и с въпроси, които надхвърлят личния им кръгозор, част от които е образованието.
Социализацията, според речника на Уебстър, означава приспособяване към кооперативен групов живот.
Неизбежно е един човек да се социализира, доколкото винаги около него ще има хора, и той винаги ще е в контакт с тях. Целта на социализирането, обаче, не е децата да са между други хора като жертви, беззащитни срещу подигравките и укорите на враждебната им среда, но да са агресори, които да живеят това, което е правилно и да успяват по този начин сред хората, между които се намират. Това, обаче, не се постига чрез държавното образование. Там в социално отношение (в смисъл на социализиране) трайно успяват тези, които са част от средата. Възможността за социален успех на християнското дете в среда, която е доминирана от враждебни ценности, е ако в групата, в която се движи, влияние имат хора, които изповядват неговите ценности, с други думи, в класа да има много християни, които да са на един ум, така че те да определят доминиращото влияние в социалната група.
Социалните фактори в училищата са: учителят, който е в позиция на власт и най-силно влияние, лидерите в класа – това са по-известните момчета и момичета, които доминират класния живот, общата среда на училището, моделите на поведение, които съществуват и се толерират в училището, неформалните групи – скинари, металисти, рейвъри, спортисти, наркомани, християни. Зад цялата училищна система има духовни власти и началства, които също трябва да бъдат предизвикани и победени, за да успее едно християнско дете да се наложи като лидер в такава среда.
Съвременните училища са под духовната власт на духа на хуманизма. Това е официалната идеология, която се разпространява чрез всички официални канали. Методологията на обучение, в която са образовани учителите, и по която те на свой ред преподават на децата, е материалистическа, марксистка, и атеистична. Всяко нещо, което не идва от човека и чрез човешкия разум е лъжа, неистина, мит. Всяка идея, която идва от същество друго, освен човека, е суеверие и не е част от истинската наука. По тази причина не е толкова голям проблем, ако учениците пушат, ако вземат наркотици, ако имат предбрачни полови отношения, ако се държат предизвикателно в час със съучениците си и с учителите, ако имат расистки предразсъдъци към цигани, черни и азиатци. Това са отклонения в границите на нормалното. Ангажиментът на училищните власти към проблеми от този вид е да коригират неправилното човешко поведение. Но да проповядват възкръснал Господ, Който е роден от девица, Който претендира, че владее, че е по-истински от видимата реалност, че е Цар на всяка човешка дейност – това е ерес за хуманистичната система, срещу това се пишат статии във вестниците, възмущението срещу това се излъчва в централната новинарска емисия по телевизията, в парламента се предлагат проектозакони, които да забранят това. И наистина – според съвременния закон за образованието, в училищата е забранена всяка религиозна пропаганда. Дали това означава, че може да има курсове по йога – да, че може да се разлепят плакати на различни окултистки движения и музикални групи на информационното табло на училището – да, да се говори за прераждане и карма по философия и литература – да, но да се раздават покани за Великденското тържество в местната протестантска църква – в никакъв случай!
По тази причина към християнските деца, които са добри ученици и открито споделят своите убеждения и не правят компромиси с вярата в Исус Христос, се подхожда като към деца, които са под опасното влияние на секти, чиито “добри” мозъци се промиват от опасни суеверия и религии. Не очаквайте светската хуманистична система да признае, че християнските деца са добри заради християнската им вяра. Организираната вяра в трансцедентен Бог е опасно нещо за хуманистичната система, понеже тя привързва хората към друг господ, освен човека и неговата най-мощна институция – държавата. Това е причината системата да не държи толкова на академичния успех, колкото на посещаемостта. Както сподели един брат наскоро, не е толкова важно да учиш там, важното е да ходиш на училище.
Да се изпращат християнските деца добронамерено в атеистичните държавни училища с цел да се социализират е като да се изпращат хора с лъкове и стрели срещу брониран танк. Ако мислите, че имате призвание да предизвикате държавната образователна система изсред нея, не го правете с лъкове и стрели. Нито интелектуалното съдържание, нито ценностите, нито начините на поведение са съграждащи за едно християнско дете, напротив, те са предназначени да възпитат човек да бъде в бунт срещу Господа, да бъде бог на себе си, и поради това са смъртоносно опасни за душите на децата. Ако ще ги изпращате в държавни училища, трябва да предизвикате светската система на всички нива, на която тя действа: интелектуално, ценностно, поведенческо, духовно.
Лично ние не сме виждали в християнските книжарници да присъстват “дебелите книги”, които успешно да предизвикат световните “дебели книги”, във факултетите по педагогика няма дебат относно книгите на Добсън, в юридическите факултети не се обсъждат християнски теономични книги, те просто отсъстват и от християнските книжарници, срещу тях дори се проповядва, в икономическите факултети младите християнски бизнесмени се учат как да успяват в бизнеса си с помощта на теорията на Кейнс, в биологическите факултети все още не се дискутират горещо креационистки книги. Интелектуалните ни упражнения са рядкост, ценностите ни са станали размити, поведението ни като обществена група не конкурира това на света – нито сме с по-добри семейства, нито сме с по-добри бизнес-организации, нито сме с по-добри приятелства, нито с по-добра работна етика. Засега не предизвикваме нещата и на духовно ниво, доколкото няма горещи молитвени събрания срещу хуманизма в училищата, а и да има тук-там, тези, които участват в тях в повечето случаи не знаят с какво да го заменят ако успеят да се преборят с него.
Проблемът не е, че християнството е такова по същността си, защото ако това бе истина, светът нямаше да прилича на това, което е днес след 20 века Новозаветна история. Християнството такова, каквото ни го остави Христос, ще промени света. Но ако християните от съвременните поколения са изоставили своя исторически оптимизъм, ако са загърбили Божия закон като средство, което да промени обществата – то не е чудно, че сме стигнали до положението, където враговете да социализират децата ни.
Когато говорим за социализация на децата ни, трябва първо да видим има ли нещо в Божието слово, което да говори за този предмет. Даденостите са следните: имаме християнски семейства с деца, а отвън има общество, което не е християнско. В Стария завет има специфично слово, което да третира същата ситуация. Имаме еврейски народ, имаме Ханаанска земя, пълна с езичници, които дори и след нашествието на евреите, останаха там като културни групи, имаме и околни народи, които също са езически. Големият въпрос, който Бог задава на Своя народ е:
Ще Ми бъдеш ли достатъчно верен, за да изградиш обществото, както Аз го искам,
или ще се смесиш с околните народи, за да нямаш проблеми в общуването с тях
?
Този морален въпрос е основата на всички заповеди, които забраняват смесените бракове между евреи и езичници, които забраняват поставянето на техните идоли и култови предмети в еврейските земи, които забраняват на евреите да постъпват спрямо техните обичаи. Единственият правилен начин, по който Божият народ можеше да се социализира с околните народи бе чрез евангелизирането им – обрязването им в Стария завет, и покръстването им в Новия завет. Тук не се говори за забрана на общуването между християни и нехристияни, понеже това е невъзможно, глупаво и неправилно. Тук става въпрос за забрана на културното смесване между християни и нехристияни.
Децата се социализират най-добре в семейството си. Ежедневното общуване между големи хора и деца на различни възрасти изгражда в децата уменията да общуват с хора, които имат различна перспектива, да са толерантни към слабите и глупавите, да зачитат авторитета на възрастните, и всички заедно да отговарят пред Божия закон. Следващите социални кръгове са приятелските семейства, роднините и близките, църквата, неформалните и формалните групи, в които членуват децата ни: кръжоци, музикални школи, спортни отбори и пр. Успешната социализация е тази, където порасналото дете е станало приятел на родителите си, останало е вярно на вярата и я е продължило, има добро самочувствие, основано на Божията любов към него, и знае призванието си. Когато отминат ученическите години, човек остава със семейството си, родителите си, близките си приятели, които често не са от училище. Приятелите от ученическите години, с които сме ходили да пушим на тайно, с които сме били до късно на дискотека, с които сме се напивали “до козирката” по вилите, с които сега момичетата правят и много по-интимни неща, с които се дрогират, с които слушат бунтарска музика и пр. – тези наши приятели, заради които сме се карали с родителите си, ги няма. Каква е ползата, че сме се социализирали с тях през всичките тези години? – някое извънбрачно дете, няколко аборта, пороци, разбити отношения с родители, трайна незрялост и неподготвеност за живота.
Вярваме, че за да бъдат успешни в своята работа, семейство, служение и стоене пред Бога, нашите деца трябва да бъдат обучени в среда, която да подкрепя християнските ценности. Те трябва да бъдат нашия разсад, докато са малки, за да бъдат нашите успешни корени, когато станат големи. Детските години са време на формиране на мироглед, на навици, на вкусове, на модели на поведение, и затова е важно всичко това да става в добра среда, която да подкрепя нещата, на които ги учим. С тяхното израстване ще дойде постепенно времето, когато ще се срещат все повече и повече със светската култура. Ако сме си свършили домашната работа с тях, те ще са пълни с любов и състрадание към грешниците, и със силна омраза към греха, който ги прави жертви на това, което са. Децата ни ще искат да социализират грешниците със себе си, а не себе си със света.
 Автори: Емилия Стоева и Радослава Петкова
abroffspring@hotmail.com


сподели ме

сряда, 4 септември 2013 г.

Образованието, което ни превърна в тамагочита

Има едно нещо, в което нашите политици са наистина добри – в това да насаждат идеята , че българското държавно обучение е на супер високо ниво. Още от времето, когато носехме сини престилки, ни набиваха в главите, че сме много интелигентни, че сме много образовани и прочие. Уви, разбрахме горчивата истина, чак когато падна комунизма и ние свободно можехме да продължим развитието си зад граница. Тогава разбрахме, че не сме нищо повече от напомпани със самочувствие никому известни хора, от сферата на услугите.
Учеха ни не как да мислим, а как да зубрим. За тях нямаше никакво значение дали сме разбрали нещо, важното беше да излезем и да го изпеем на един дъх. Неудобните въпроси бяха забранени. Не можеше да си позволим да попитаме учителя по история защо трябва знаем всичко за Турското робство и почти нищо за Възродителния процес.
Така седяхме послушно на чиновете си и се оставяхме да ни насаждат етническо напрежение, ксенофобия и страх. Оставяхме се да ни вменяват чувство за малоценност, ако имената ни не висяха на онази стена с отличниците, пардон, със зубрачите. Оставяхме се да ни убеждават, че монетата винаги е едностранна.
В часовете думата „дискусия” беше непонятна. Учителите просто влизаха, предаваха урока, изкарваха един, двама на черната дъска, за да се убедят, че са накълвали материала и излизаха. Не пишехме есета, а интерпретативни съчинения. Тоест, буквално преразказвахме нечия интерпретация.
В това се състоеше тяхната работа. В това се състоеше нашето обучение. Затова няма нищо чудно, че днес сме на това дередже. Няма нищо чудно, че отговорите на анкетата относно протестите в Турция, проведена в някои от най-елитните ни гимназии, бяха: „Дано се изколят помежду си гадните резняци!” Няма нищо чудно в това, че избирателната активност беше такава. Няма нищо чудно в това, че сме 6-ти в света по употреба на алкохол. Няма нищо чудно в това, че опитите ни за протести започнаха чак сега и че все не получаваме това, което искаме. Няма нищо чудно в това, че в Европа не ни искат. Няма нищо чудно в това, че все не успяваме да се обединим. Няма нищо чудно в това, че няма нито един наказан заради проявена жестокост към животно. Няма нищо чудно. Защото единствената нереформирана система в България (образователната), макар и да се нуждаеше от най-спешна промяна, остана почти непроменена. Успяха да ни превърнат в немислещи, но все много знаещи тамагочита, които повтарят това, което са ги учили.
И поредното доказателство е тазгодишната класация на изпитите след VII клас. Този път МОН решиха да не публикуват подробния списък, за да не се види, че челните места отново са не на държавните, а на частните училища. Нещо повече! МОН упорито ни внушава, че оценките в частните училища са такива, защото там те били умишлено завишени. Ама разбира се! Нищо че оценяването е външно. Нищо че е толкова близо до акъла да се досетиш, че по-добрите условия в училище водят и до по-голям стимул за развитие. Нищо че в там никой не казва на децата ни в какво са зле, а в какво са добри. Нищо че там никой не поставя математиката като по-важна от рисуването. Нищо че там никой не дели децата на двойкари и отличници. Нищо че там тези деца растат щастливи, без да познават страха от показалката. Нищо че там се учат да мислят, а не да зубрят. И нищо че след това тези деца не остават в България. Те нали и без това са неудобни. Те са деца на „богаташи”. Защото те така искат да си мислите.
Истината обаче е че в частните училища са децата на по-добрите в професията си родители, по-добрите и надскочили общообразователната система учители и директори. Затова и резултати им са такива. Разбира се винаги има и изключения, както в частните училища, така и в държавните. И това трябва да се запомни. Но също трябва и да се запомни, че не са ни виновни богатите хора, виновна е държавата, която направи частното училище единствената алтернатива за по-добро образование.
Някои ще кажат: „Да, да, видяхме докъде стигнахме като гоним Запада по най-лошите му показатели!” Нека тогава не го гоним. Нека измислим свой модел, пасващ най-добре на нашите деца. Защото този явно не работи. Примерите обаче показват, че не разполагаме с такъв потенциал. Тогава май не ни остава друго освен да правим това, което винаги сме правили - да прекопираме... И да стискаме палци този път да ни се получи!
Статията е взета от BeU.bg

сподели ме