Select Language

неделя, 18 април 2010 г.

Въведение в домашното образование.

Напоследък в медиите и виртуалното пространство все повече се дискутира т. нар. домашно образование, а именно формата на образование на децата, в която единият или и двамата родители са изцяло въвлечени в този процес, а обучението се провежда вкъщи. Това е вариант на образование, заобиколен от множество митове и погрешни схващания. Макар този метод да продължава да дава високи резултати както в академичен аспект, така и по отношение на социализацита с другите деца и реализацията в живота, много хора все още не виждат позитивните страни на тази система или имат субективно отношение относно нейната същност.

Възникване на домашното образование

Домашното обучение е обучение по образователна програма извън училищната система и е съществувало винаги през вековете. По време на Средновековието образованието в Европа не и било задължително и този период е родил един от най-великите умове на човечеството, образовани вкъщи. Същото важи и за Америка - след заселването на новия континент децата са били образовани вкъщи основно от родителите си или от страна на частни учители. Според някои учени (д-р Реймънд Муур) периодът с незадължително образование бележи най-високо ниво на образованост на населението в САЩ!

Оказва се, че едни от най-великите лидери, изобретатели, предприемачи, атлети и гениални умове на човечеството са били образовани именно вкъщи - ето някои от тях:
  • Александър Велики (356-323) г. пр. Хр., обучаван от собствения си баща и под менторството на Аристотел;
  • Жана Дарк (1412-1431 г.) - френска жена-лидер, един от най-великите военоначалници в историята, обучена вкъщи от майка си;
  • Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) - италиански художник и изобретател;
  • Исаак Нютон (1643-1727 г.) - най-великият физик в историята
  • Блез Паскал (1623-1662 г.) - французин, един от най-големите математици и философи, обучаван от баща си;
  • Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) - известен германски композитор, обучаван от баща си;
  • Клара Бартън (1821-1912 г.) - създателка на американския Червен кръст;
  • Александър Греъм Бел (1847-1922 г.) - откривател на телефона, обучен вкъщи от глухата си майка
  • Пафнути Чебишев (1821-1894 г.) - един от най-големите руски математици;
  • Дитрих Бонхофлър (1906-1945 г.) - немски християнски мислител и идеолог, убит от Хитлер заради това, че говорел и проповядвал открито срещу него;
  • Томас Едисон (1804-1896 г.) Майка му го извежда извън училищната система на 7-годишна възраст и започва да го обучава у дома, след като е бил обявен за безнадежно глупав от своя учител;
  • Чарлз Дикенс - изключително плодовит английски писател;
  • Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) - най-великият политик на 20 век;
  • генерал Дъглас МакАртур - водещ американски генерал на 20-век, обучаван вкъщи от майка си;
  • Андрю Карнеги (1835-1919 г.) - известен американски бизнесмен и филантроп;
  • Фердинанд Порше (1875-1951 г.) - германски конструктор, създател на автомобила Порше;
  • редица американски президенти, мислители и лидери - Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Ейбрахам Линкълн, Джон Адамс Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Патрик Хенри, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Марк Твен, Джордж Бърнанд Шоу, Франк Райт и мн. др.
Съвременното движение за домашно училище възникнало през 60-те години на 20 век в Америка, като скоро след това почти изчезнало и било възродено през 70-те години. Отправната точка било решението за премахването на молитвата от държавните училища. Това решение запалило искрата на движение за домашно обучение, макар по онова време то да било незаконно в 45 щата. Законите бавно се променяли и до 1993 година всичките 50 щата (Neal, 2006) признали правото на родителите да обучават децата си вкъщи. Все повече хора започнали да виждат ползите от това обучение и броят на практикуващите го продължава да нараства, а докладите по образованието на държавния департамент на САЩ  сочат, че броят на учениците, получаващи образованието си вкъщи се е увеличил от 850 000 през 1999 г. на 1,1 милиона през 2003 г. (Fagan, 2007)
Идеята започва да придобива все по-голяма популярност и да се развива непрекъснато. Въпреки първоначалната съпротива от страна на държавните власти в Съединените Щати, днес това е най-динамичното образователно движение в страната, което продължава да расте с 15% годишно. То набира скорост и в други страни, като Канада, Австралия, Франция, Мексико, Южна Африка, Англия, почти цяла Източна Европа и много други, включително Русия.

Причини за домашното обучение

Мариет Улрих (2008) дава много добро описание на причините, поради които много семейства днес избират да образоват сами децата си. Макар насилието в училище да е един от водещите фактори при избора на тази система, съществуват и много други причини за това. Статистиката сочи, че 31,2% от родителите обучаващи децата си у дома казват, че "загрижеността им относно училищната среда"  е била основната причина в полза на домашното обучение, докато 16,5% са заявили като причина "неудовлетворението си от академичната подготовка в училищата", 29,8 % са казали, че "желаят да дадат религиозно и морално обучение" на децата си, 6,5% са изтъкнали като причина това, че "детето им има специфични физически или психични здравословни проблеми", 7,2% - че "детето им има други специфични нужди", а 8,8% посочват "други причини" (Fagan, 2007).

Академични постижения на учениците, обучавани у дома

Интересно е как хората правят предварителни заключения по отношение на домашното училище преди да са се запознали с фактите. Някога децата обучавани у дома в Америка са били от "семейства на бели, от средната класа или на религиозни общности", но вече не се ограничават само до тях (Greene & Greene, 2007, стр. 1). През последните години рязко е нараснал броят на децата от афро-американски произход, които се обучават вкъщи ("Black", 2006, стр. 1). Според проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщи" резултатите при децата, обучаващи се вкъщи не показвали значителни различия въз основа на тяхната раса или малцинствена принадлежност – при всички тях (бели ученици и представители на малцинствата) резултатите в 12 клас били около 87% (Klicka, 2006, стр. 1)! Съвсем различна е ситуацията при държавните училища, където се наблюдава дълбок контраст между постиженията на осмокласниците – при белите ученици те са 57%, докато при чернокожите и испаноговорящите – 28% по отношение способностите за четене (Klicka, 2006, стр. 1).
 Статистиката говори благоприятно не само за ученици от малцинствата, обучавани вкъщи, но и за всички ученици, без значение от демографията им. Посоченото по-горе проучване завършено през 1997 г. включвало 5 402 такива деца и потвърдило, че средните резултати на обучаващите се у дома са били по-високи “с около 30-37% по всички предмети” от тези на децата в държавните училища (Klicka, 2006, стр. 1).
Домашно-обучаваните ученици следват паралелно своите връстници от държавното училище. Около две-трети продължават образованието си, а една трета постъпва директно на работа (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).
Освен отличните резултати на стандартизираните тестове, поради гъвкавата природа на домашното обучение средно-статистическият ученик, обучаван вкъщи, има възможността да се дипломира на 16-годишна възраст и да отиде в колеж (Neal, 2006, стр. 2). Направени са проучвания, за да се сравни обстановката при домашното обучение с тази в държавното училище по отношение на разстройствата като дефицит на вниманието и хиперактивност. Те са показали, че родителите, обучаващи децата си у дома, са осигурили повече време "ангажирано с академична работа" в сравнение с държавното училище, което прави домашното обучение по-полезно за детското развитие (Duvall, 2004, стр. 12).
Поради това увеличение на академичните резултати, не е чудно, че колежите се опитват да наберат повече деца, обучавани у дома, поради високите им резултати, съчетани със самодисциплина за довършване на задачите. В статия, разпространявана между персонала на колежите относно ползите да се положат специални усилия за набиране на деца, обучавани у дома, Грийн и Грийн казват: "Вярваме, че населението, обучаващо децата си у дома представлява плодородна почва за усилията на колежите за набиране на студенти, тъй като предлага голям брой умни студенти с широк образователен, личен и семеен опит".

Въпросът с професионалната квалификация на родителя

Опонентите на домашното обучение вярват, че родителите нямат способността да обучават по същия начин както един дипломиран учител. Опитът и фактите обаче доказват, че родителите имат способността да обучават детето си във всеки клас, особено в началните класове на образованието.
При домашното обучение децата имат възможности, които липсват в традиционната класна стая. Ако ученик иска да зададе въпрос в клас, може времето да не е подходящо за това или учителят да е твърде зает, за да му отговори. Вкъщи обаче, ако детето има въпрос, може да се отдели време, за да му бъде отговорено или ако родителят не знае отговора, да го потърси. Никой няма всички отговори, дори учителите – в крайна сметка и на тях се налага да правят справки, особено във века на непрекъснато актуализираща се информация.
В подкрепа на родителите, желаещи да учат децата си от горните класове съществуват ресурси в тяхна подкрепа като онлайн или кореспондентни курсове, кооперативи и занятия в обществените колежи (Fagan, 2007, стр. 1). С тези занятия учениците се ползват от  предимствата на учител, опитен в областта и обикновено получават достъп до специфична помощ от страна на учителя. Това много прилича на онлайн-курсовете, които се предлагат от обществените колежи.
Проучванията и практическият опит разкриват, че не дипломираните учители, а посвещението и здравата работа на родителя предизвикват впечатляващите резултати на домашно-обучаваните деца. Статистически се оказва, че децата, имащи родители с учителска диплома постигат същите резултати в сравнение с онези деца, чиито родители не притежават такава и дори малко по-високи! (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis.)
Проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщиЮ установило също, че резултатите на учениците, обучавани вкъщи варирали около 86%, "независимо от законите в щата" - без значение дали липсват такива наредби, или дали те са доста обширни и подробни (Klicka, 2006, стр. 2). Тази статистика показа, че наредбите във връзка с тестовете, образователната степен на родителя (която може да варира от гимназиална диплома до сертификат за учител или бакалавърска степен в друга област), законите за задължителна посещаемост и други – всичко това не повлиявало по никакъв начин върху резултатите, получени на тестовете.

Социализацията и домашното образование

Един от най-често изтъкваните и според мен - напълно необосновани аргументи срещу домашното училище е фактора социализация.
Напълно съм съгласен, че за да бъдат продуктивни членове на обществото е необходимо децата да общуват с други хора без непременно обаче това да са техните връстници. Най-естествено и нормално за децата е на първо място децата да се социализират със своите родители, с баба и дядо, роднините, с братята и сестрите от семейството си и с други деца наоколо.
Общуването с връстниците не е на всяка цена продуктивен процес, тъй като след своето завършване на училище децата рядко работят само с връстници, а по-скоро с хора, обхващащи значително широк спектър от възрастови групи. Не вярвам, че социализирането представлява напасване с деца на същата възраст, ако на тях им липсва морален компас, чувство за правилно и грешно или уважение към учителите и хората в позиция на власт. Когато децата са малки, за тях е трудно да различат от кои деца да странят. Именно тук се проявява натискът на връстниците и децата искат да подражават на поведението им, за да паснат в групата и да получат одобрението на околните.
Откритията сочат отново и отново, че повечето домашно-обучавани ученици са въвлечени в многообразни дейности, взаимодействат си с широк спектър от хора и оказват позитивно влияние върху своите общности. Опитът е показал, че тези деца са добре социалиазирани и способни да създават дълготрайни приятелства, надхвърлящи възрастовите и културни ограничения (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997). Установено е също, че децата, завършили домашно обучение, които са били изложени на тези възможности за социализация, са показали същите способности за оцеляване и принос към обществото, както техните връстници от държавните училища.
Домашното образование е една необходима възможност. То е доказало статистически, че е метод на обучение, чиито резултати надвишават тези в държавните училища. Децата, получили домашно образование, са доказали себе си в колежите и по-късно в реалния живот. Често се спори относно квалификацията и социализацията, но аргументите просто не са достатъчно научно издържани. Нека стане ясно, че с този материал не критикувам традиционните форми на образование, а защитавам въвеждането на домашното образование като необходима и здравословна алтернатива на държавното и частното образование.
Източник: Естествено
бутони за социални мрежи