Select Language

събота, 27 август 2016 г.

Звярът и лъжепророкът от Откровение 13та глава


Книгата Откровение е заветен документ. Тя е пророчество, като пророчествата от Стария Завет. Това означава, че тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития сами по себе си. Като пророчество, нейната цел е изкупителна и етична. Тя се занимава със завета. Няма вероятност библейските автори да са счели за важно да пророкуват за хеликоптери Кобра (които вече са изместени от “Блу тъндър”), или персонални компютри, или дъвки, или космически совалки. Нито биха били заинтересовани в предсказването на бъдещето на Съединените Американски Щати, Съветския Съюз или Великото херцогство Люксембург. Не че тези неща са маловажни (в различна степен), или че “духовните” християни не трябва да се занимават с всички области от живота; напротив. Но същността е, че Библията е откровението на Бога за завета Му с Неговия народ. Тя не е написана за да задоволи нашето любопитство относно Общия Пазар или основния лихвен процент. Тя е написана за да покаже какво е направил Бог, за да спаси Своя народ и да Се прослави чрез тях.
Следователно, дори когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи новини за живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само във връзка със завета и историята на изкуплението. Римската империя не е видяна според нея самата, но основно спрямо 1) Земята (Израел) и 2)Църквата.
Звярът от морето
Римската империя е символизирана в Откровение като хищно, жестоко животно, неопитомено и под Проклятието. Йоан казва, че тя прилича на леопард, мечка и лъв (Откр. 13:2) – същите животни, използвани да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидо-Персия и Гърция; ср. Данаиловото описание на същите империи под различен символ в Дан. 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, споделя лошите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Дан. 7:7). Звярът от Откровение очевидно е Римската империя.
Но този Звяр не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, император Нерон. Как може този символ да се отнася едновременно и за Империята, и за императора? Защото в известен смисъл (конкретно начина, по който Библията гледа на нещата), двете могат да се считат за едно. Рим се отъждествява със своя водач; Империята бива въплътена в Нерон. Така Библията може да разглежда единия или другия, или двамата заедно под едно и също име. И Нерон, и Империята са били потънали в срамни, изродени, зверски дейности. Нерон, който избива многобройни членове на своето собствено семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е хомосексуалист, последната степен на израждането (Рим. 1:24-32); чийто любим афродизиак се състои в наблюдаване как хора, които понасят най-ужасяващи и отвратителни мъчения; който се преоблича като див звяр, за да напада и изнасилва мъже и жени затворници; който използва телата на горящите на клади християни като оригинални “Римски свещи,” за да осветлява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християните по подбуждение от юдеите, за да унищожи Църквата;този животински извратен човек е бил владетелят на най-могъщата империя на земята. И той дава пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.
Нека да видим какво ни казва Книгата Откровение за Нерон/Рим, Звяра. Първо, Йоан го вижда “излизащ от морето” (Откр. 13:1). Разбира се, във визуален, драматичен смисъл изглежда, че могъщата Римска империя наистина се издига от морето, от Италианския полуостров отвъд морето. Нещо повече от това, тук има библейски символизъм относно морето. При първоначалното сътворение, земята беше течна, безформена, необитаема тъмна маса, която светлината на Духа “победи” (Бит. 1:2; Йоан 1:5). Разбира се, нямало е никакъв истински конфликт между Бога и Неговото създание; в началото всичко е било “много добро.” Морето е в най-основен смисъл образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанието като символ на света в хаос поради бунта на хората и на народите против Бога: “Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Ис. 57:20; ср. със 17:12). Така на Йоан е казано по-късно, че “водите, които видя . . . са люде и множества и народи и езици” (Откр. 17:15). От тази хаотична, бунтовна маса на човечеството се издига Рим, цяла империя основана на идеята за съпротива срещу Бога.
Второ, Йоан вижда, че Звярът има “десет рога и седем глави” (Откр. 13:1), по образа на Змея (12:3), който дава на Звяра “своята сила и своя престол и голяма власт” (13:2). Десетте рога (сили) на Звяра са обяснени в Откровение 17:12 като управители на десетте имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като династията на Цезарите (17:9-11): Нерон е една от “главите” (ще се върнем на това в следващата глава).
Трето, “на главите му имаше богохулни имена” (13:1). Както вече видяхме, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, означаващо На когото трябва да се покланяме; те също са вземали името divus (бог) и дори Deus и Theos (Бог). В цялата Империя са им били издигнати много храмове, особено, както видяхме, в Мала Азия. Римските Цезари са получавали почести, принадлежащи само на единия истински Бог; Нерон е изисквал абсолютно подчинение, и дори наредил да му се изгради образ, 36 метра висок. По тази причина Павел нарича Цезар “човека на греха”; той е, казва Павел, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи като Бог в Божия грам и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:3-4). Йоан набляга върху тази страна на Звяра: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и онези, които живеят на небесата” (13:5-6). Християните са били преследвани именно защото са отказали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора.
Четвърто, Йоан вижда “една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя” (13:3). Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слухът, че той ще възкръсне и ще си върне престола; те предполагат, че по някакъв начин Йоан трябва да говори за този мит. Това според мен е много незадоволителен метод да се борави с Писанието. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (виж ст. 12, 14); очевидно това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да намерим библейско обяснение за него.
Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото царство ще смаже сатанинските империи и ще ги измести, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство обявява, че Христовото царство е дошло, че дяволът е победен, обезоръжен и вързан, и че народите ще започнат да се стичат към хълма на Господния дом. В границите на това първо поколение Благовестието се разпространява бързо по света, до всички народи; навсякъде са се появявали цъкви, и дори членове на рода на Цезарите са дошли до вярата (Фил. 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска от Сената да признае официално божествеността на Христос. Така за известно време е изглеждало, че става обрат: християнството било във възход, и скоро е щяло да поеме властта. Главата на Сатана е била смазана, и с това Римската империя е била смъртоносно наранена с меча (Откр. 13:14) на Благовестието.
Но тогава нещата се обръщат. Макар Благовестието да се разпространява навсякъде, същото става с ереста и отстъплението; и заради гонението на юдеите и на Римската държава големи маси християни започват да отпадат. Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон е изглеждало, че Църквата е напълно изличена. Звярът получава смъртоносна рана, бива ранен до смърт – но все още е бил жив. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е поразил Змея и Звяра; но следствията от Неговата победа все още е трябвало да бъдат изработени; светиите все още е трябвало да побеждават и да завладяват (Дан. 7:21-22; Откр. 12:11).
Пето, “цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; и поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?” (13:3-4). Йоан не казва, че светът последва звяра; думата, която той използва, трябва да бъде преведена Страна, тоест Израел. Знаем това, защото контекстът определя поклонниците като онези, които живеят в земята (Откр. 13:8, 12, 14) – технически израз използван няколко пъти в Откровение за да обозначи отстъпилия Израел. В Гръцкия Стар Завет (версията използвана от ранната Църква), това е често срещан пророчески израз за бунтовен, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Ер. 1:14; 10:18; Езек. 7:7; 36:17; Ос. 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Соф. 1:8), основан на своята първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Чис. 32:17; 33:52, 55; Ис.Нав. 7:9; 9:24; Съд. 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Лет. 11:4; 22:18; Неем. 9:24). Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изгонен и заменен с нов народ. Вярно е, разбира се, че Нерон е бил обичан навсякъде в Империята като щедро раздаващ богатства и забавления. Но Израел е този, който конкретно е осъден заради поклонението пред Императора. Поставени пред избор между Христос и Цезар, те заявяват:Нямаме друг цар освен Цезаря! (Йоан 19:15). Тяхната реакция на привидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откр. 17:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Така в крайна сметка те се поклониха на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните поклоннически събрания сатанински синагоги (Откр. 2:9; 3:9).
Шесто, на Звяра е дадена “власт да действува четиридесет и два месеца” (13:5), “да воюва против светиите и да ги победи” (13:7). Периодът от 42 месеца (три и половина години – пречупена седмица) е символична цифра в пророческия език, означаваща време на тъга, когато Божиите врагове са на власт, или когато се излива осъждение (взета от периода на сушата между първата поява на Илия и поражението на Ваал на планината Кармил). Нейната пророческа употреба не е основно буквална, макар да е интересно, че Нероновото гонение на Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68.
Седмо, Йоан дава на своите читатели конкретна идентичност на Звяра: “Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666” (13:18). Има няколко важни неща за това странно число; ние ще разгледаме само две от тях.
Първото е, че Старият Завет вече ни е казал за 666. То се намира в книгите на Царете и в Летописите, със сигурност едни от най-пренебрегваните книги на Библията. Интересно, обаче, Йоан взема много от своите символични числа от тях (например ср. 1 Лет. 24:1-19 с Откр. 4:4). Тези исторически писания ни казват, че Соломон (библейски преобраз едновременно на Христос и на Звяра) получава 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (1 Царе 10:14; 2 Лет. 9:13). Това число бележи връхната точка на неговото царуване и началото на неговото падение; оттогава всичко върви надолу в отстъпление. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведното царуване, записани във Второзаконие 17:16-17: срещу умножаването на златото (3 Царе 10:14-25), срещу умножаването на конете (3 Царе 10:26-29), и срещу умножаването на жените (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е бил ужасният белег на отстъплението, белегът на цар и на Държава по образа на Змея.
Втората точка за размисъл относно числото 666 е следната. На гръцки и на еврейски всяка буква от азбуката е също и число (виж таблицата на числата в края на тази глава). Така, “числото” на нечие име е можело да се сметне чрез обикновеното събиране на числената стойност на неговите букви. Определено Йоан очаква, че неговите съвременни читатели са способни да използват този метод, за да открият името на Звяра – така отново показвайки съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник в чуждестранно правителство от 20 век. По същото време, обаче, той ни казва, че това няма да е толкова лесно, както те си мислят: то ще изисква някой, “който има мъдрост.” Защото Йоан не дава число, което може да бъде изчислено на гръцки, нещото, което би очаквал някой римски служител, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябвало да бъде сметнато на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквите познават. Неговите читатели вече са се досещали, че той говори за Нерон, и онези, които са разбирали еврейски, определено са го схванали веднага. Числената стойност на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) е:
נ=50,ר=200,ו=6 

נ=50,ק=100,ס=60'=200
следователно:
נרונקסר=666
Показателно е, че всички ранно-християнски автори, дори онези, които не са разбирали еврейски и затова са били объркани от числото 666, са свързвали Римската империя, и особено Нерон, със Звяра. Не може да има основателно съмнение относно това. Йоан пише към християните от първи век, предупреждавайки ги за нещата, които “скоро” ще да станат. Те са въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той притежава. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог управлява, така че дори ужасната мощ на Змея и на Звяра не устоява пред войските на Исус Христос. Числото на Човека е шест(Бит. 1:27, 31); Христос беше наранен в Своята пета на шестия ден (Петък) – но това беше денят, когато смаза главата на Змея. В своята най-върховна мощ, казва Йоан, Нерон е само шест, или серия от шестици; никогаседем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, а Църквата ще победи.
Звярът от земята
Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго същество в Откровение 13, което е по образа на Змея. Йоан видя този звяр “възлизащ от земята” (13:11), издигайки се от самия Израел. В Откровение 19:20 ни се казва за личността на този Земен Звяр: той е “Лъжепророкът.” Като такъв, той представлява това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:5, 11). Издигането на лъжепророци е съпътствувало издигането на антихристите; но докато антихристите отстъпват от самата Църква към юдаизма, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят да примамят християните отвън.
Важно е да помним, че юдаизмът не е старозаветна религия, а пълно отричане на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудическа ерес. Както Мормоните, Свидетелите на Йехова, Обединителната Църква и други култове, той твърди, че е основан на Библията; но неговият истински авторитет идва от човешки традиции. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос, защото отрича МойсейСамо ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на старозаветната религия (виж Мат. 5:17-20; 15:1-9; Марко 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 5:45-47; 8:42-47).
Юдейските лъжепророци имаха вид на агне (Откр. 13:11), както Исус предупреди (Мат. 7:15); но те “говореха като змей” (Откр. 13:11). Как говори Змеят? Той използва заблуждаваща, хитра, подмамваща реч, за да отклонява Божия народ от вярата право в пропастта (Бит. 3:1-6, 13; 2 Кор. 11:3; Откр. 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откр. 12:10). Книгата Деяния описва многобройни случаи на змейско лъжесвидетелство от юдеите срещу християните, сериозен проблем за ранната Църква (Деян. 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7).
Юдейските водачи, символизирани в Звяра от Земята, се присъединяват към Звяра на Рим в опит да погубят Църквата (Деян. 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Те водят Израел в поклонение към Императора (Откр. 13:12); и в служба на отстъплението лъжепророците дори изпълняват чудеса (Откр. 13:13-15). Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). Отново, Деяния описва случаи на извършващи чудеса юдейски лъжепророци, включително факта, че както Исус предсказа (Мат. 7:22-23), някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деян. 13:6-11; 19:13-16).
Юдейските водачи налагат покорство пред Императора. Всъщност, тяхното обвинение срещу Самия Христос е, че Той е съперник на всеобхватната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Съответно, те организират икономически бойкоти срещу онези, които отказват да се поклонят на Цезаря като Господ, достигайки до там, че да ги умъртвят (Откр. 13 :15-17). Книгата Деяния е изпълнена със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деян. 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; ср. 1 Сол. 2:14-16).
Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия участвува в масивен, организиран опит за погубване на Църквата чрез заблуда и гонение. В преследване на тази дяволска цел те се обединяват в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са били способни да изпълняват чудеса в служба на Сатана. И точно това ни се казва за Звяра от земята. Лъжепророкът в Откровение не е никой друг, освен ръководството на отстъпилия Израел, което отхвърля Христос и се покланя на Звяра.
Има едно интересно обръщане на образността в текста. Книгата Йов ни подготвя за пророчеството на Йоан, защото тя също ни говори за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и за Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). Но виденията на Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхната поява е обърнат. Първо виждаме Сатана като Змея, истинския Левиатан (Откр. 12); след това идва Морският Звяр, който е по образа на Змея (Откр. 13:1); накрая, влачейки се след тях и служейки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр. Като ни показва така Зверовете появяващи се в обратен ред, Йоан подчертава своята основна идея: Израел, който трябваше да бъде царство свещеници за народите по света, предаде своето положение на старшинство на Левиатан. Вместо да постави божествен отпечатък върху всяко човешко общество и общност, Израел стана по образа на езическата, антихристиянска Държава. Авраамовите деца станаха потомство на Змея (Йоан 8:37-44).
През трите години на служение в Ефес Апостол Павел постоянно страда от гонение заради “заговорите на юдеите” (Деян. 20:19); като описва конфликтите с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Кор. 15:32). Юдейският Звяр е бил най-измамният и опасен враг на ранната Църква, и Павел постоянно предупреждава Църквата за тези юдаистични прелъстители:
Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.” Това свидетелство е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело (Тит. 1:10-16).

ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ
ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД

ЕврейскиГръцки
1אα
2בβ
3גγ
4דδ
5הε
6וς
7זζ
8חη
9טθ
10יι
20כκ
30לλ
40מμ
50נν
60סξ
70עο
80פπ
90צø
100קρ
200רσ
300שτ
400תυ
500קתφ
600χ
700ψ
800ω
Източник: J. D. Douglas, ed., New Bible Dictionary, Second Edition (Leicester, England: Inter-Varsity Press; Wheaton, IL: Tndale House Publishers, Inc., 1982), pp. 842-43.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.  
сподели ме

Книгата Откровение


Книгата Откровение не е невъзможна за разбиране, но е изключително сложна. Нейната обширна употреба на старозаветна образност изисква томове, за да се изследва напълно. Моята цел в настоящата книга, разбира се, е просто да представя в общи линии библейско изложение на есхатологията на господството. (Онези, които желаят по-цялостно разглеждане на тези въпроси, трябва да се обърнат към моя коментар на Откровение, Дни на Въздаяние, както и с други трудове, изброени в Библиографията).
Като цяло Книгата Откровение е пророчество за края на стария ред и за установяването на новия ред. Тя е послание към Църквата, че ужасните сътресения по целия свят във всяка област представляват окончателното “разтърсване на небето и на земята,” поставящо край веднъж завинаги на старозаветната система, обявяващо, че Божието Царство е дошло на земята и е пречупило властта на Сатана над народите. При разрушаването на Ерусалим, старото царство, и на Храма, Бог откри, че те бяха само скелето на Неговия вечен Град, Неговия Свят Народ, и на най-славния Храм.
Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избягнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на онези неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда (Евр. 12:25-29).
Следното схематично изложение осигурява само бегъл преглед на основното послание на Откровение. За да спестя място, нейният формален литературен характер (например, фактът, че е структурирана според седмицата на сътворението и старозаветния календар на празниците!) засега ще бъде пренебрегнат.
Първа глава въвежда темата на пророчеството, уверявайки читателите, че християните владеят сега, дори в скръбта, като царе и свещеници. Тя завършва с видение за Исус Христос, използвайки някои важни символи, които се появяват по-късно в книгата.
Втора и трета глави съдържат послания от Господа до седем църкви в Мала Азия. Посланията се занимават с големите теми на пророчеството, особено проблемите с юдаизма, тоталната държава и гонението. Христос обявява, че Неговата църква е истинският Израел, законният наследник на заветните обещания, и насърчава Своите хора да “побеждават,” да завладяват и царуват в Неговото име. Макар че обикновено тези писма се пренебрегват, те всъщност представляват централната част на пророчеството. До голяма степен по-късните видения са просто допълнителни илюстрации към уроците в този текст.
Четвърта и пета глави дават библейската философия на историята: всички неща се виждат от гледната точка на Божия престол. Христос е изявен като Победител, достоен да отвори книгата на Божия съд; сътворението и историята са съсредоточени в Него.
Шеста и седма глави показват строшаването на седемте печата върху свитъка, символизиращи осъжденията, които ще дойдат върху отстъпилия Израел. Тези осъждения са конкретно показани като божествени отговори на осъдителните молитви на Църквата срещу нейните врагове; управленските и литургични действия на Църквата са средствата за променяне на световната история.
Осма и девета глави разширяват това послание в действителното отваряне на свитъка, изявявайки съгласуваността между съдебните заявления на църквата на земята и Божиите съдебни постановления от небето. Ерусалим е предаден на Сатана и неговите демонични легиони, които напълват града, за да обсебят и погълнат неговите нечестиви обитатели, докато целият народ е докаран до самоубийствена лудост.
Десета и единадесета глави отново представят видение за Христос, Който заявява, че Новото Създание и Новият Завет са станали завършен факт. Свидетелствуващата, пророческа Църква, привидно унищожена от юдейското гонение, е възкресена; гонителите са тези, които са смазани. С разрушаването на Ерусалим и смазването на старозаветното скеле, завършването и изпълването на новия и окончателен Храм са изявени пред света.
Дванадесета глава образува драматична интерлюдия, изобразяваща основната битка в историята в космическия конфликт между Христос и Сатана. Божият Син се изкачва на престола на Своето царство, невредим и победоносен, и Сатана тогава се обръща да преследва Църквата. Отново, това уверява Божиите хора, че всички техни гонения произлизат от цялостната война на силите на злото срещу Христос, Потомството на Жената, който е бил предопределен да смаже главата на Змея. С Него Църквата ще бъде повече от победител.
Тринадесета глава разкрива наближаващата цялостна война между вярната Църква и езическата Римска империя (Звяра). Божиите хора са предупредени, че религиозните сили на отстъпилия юдаизъм ще се обединят с Римската държава в стремеж да наложат поклонението пред Цезаря на мястото на поклонението пред Исус Христос. С уверена вяра в Христовото господство, Църквата трябва да упражнява постоянно търпение; бунтът е осъден.
Четиринадесета, петнадесета и шестнадесета глави разкриват победоносната армия на изкупените, стояща на Хълма Сион, пееща победна песен. Христос е видян идващ в Облака на съда върху бунтовния Израел, тъпчещ узрелите гроздове на гнева. Храмът е отворен, и докато Облакът на Славата изпълва светилището, божествените присъди биват изливани от него, носейки египетските язви върху отстъпниците.
Седемнадесета и осемнадесета глави показват същността на греха на Ерусалим като духовно прелюбодейство. Тя е изоставила своя законен съпруг и извършва прелюбодейство с езически владетели, покланяйки се на Цезар, “опита с кръвта на светиите”; светият град е станал втори Вавилон. Бог призовава за последно Своите хора да се оттеглят от блудствата на Ерусалим и да я изоставят на опустошаващите войски на Империята. При вида на пълната разруха на отстъпника Израел, светиите в небето и на земята се радват.
Деветнадесета глава започва с Причастие – радостното сватбено тържество на Христос и Неговата Невяста, Църквата. След това сцената се премества, за да разкрие идващото световно господство на Благовестието, когато Царят на царете язди напред със Своята армия от светии, за да воюва свята война за завладяването на земята. Средството на победата е Неговото Слово, което излиза от устата Му като меч.
Двадесета глава дава съкратена история на новия световен ред, от първото идване на Христос до края на света. Господ връзва Сатана и възцарява Своите хора като царе и свещеници със Себе Си. Последният опит на Сатана да събори Царя е смазан, и започва Последният Съд. Праведните и нечестивите са отделени завинаги, и Божиите хора влизат в своето вечно наследство.
Двадесет и първа и двадесет и втора глави описват видение на Църквата в цялата й слава, обхващайки нейните земни и небесни страни. Църквата е изявена като Божия град, началото на Новото Създание, оказваща световно влияние, привличаща всички народи към себе си, докато цялата земя стане славен Храм. Целите на Рая са завършени в изпълнението на мандата за господство.
С този общ преглед можем да продължим към по-подробно изследване на образността на Откровение, съсредоточавайки се върху четири от най-драматичните и спорни символи: Звяра, Блудницата, Милениума и Новия Ерусалим. Както ще видим, всеки един от тези образи говори на Църквата от първи век за съвременна действителност, уверявайки Божиите хора в световното господство на Христос и насърчавайки ги в Надеждата за победата на Благовестието по целия свят.
Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.