Select Language

събота, 7 май 2011 г.

Тайнствата

Истинската църква се определя на база следните три фактора:                          
1.Проповядване на живото слово; 
2.Отслужване на тайнствата и 
3.Спазване на църковна дисциплина. 
Нека да разгледаме тайнствата!  В Уестминистърската изповед на вярата, като отговор на въпроса какво представлява тайнството е записано следното:
 „Тайнството е свята наредба, въведена от Христос в Неговата църква, за да бъде за намиращите се в Завета по благодат като знак, печат и изява на даровете от Неговото посредничество; също така за да заздрави и засили вярата им и всички други благодатни дарове; да ги задължава към подчинение; да засвидетелства и да насърчава любовта и общението помежду им; както и да ги разграничава от намиращите се извън завета”.
В Новия завет Христос въвежда две тайнства за своята църква- водното кръщение и господнята вечеря!
В Уестминистърската изповед на вярата за водното кръщение е записано:
„Водното Кръщение е тайнство в Новия Завет, при което Христос е отредил измиването с вода в името на Отца, Сина и Святия Дух да служи като знак и печат на присаждането в Него, на опрощаването на греховете чрез кръвта Му и на новорождението чрез Неговия Дух; на осиновението и възкресението за вечен живот. Чрез това тайнство кръщаваните са тържествено приети във видимата Църква и встъпват в едно открито и изповядвано посвещение да принадлежат изцяло и единствено на Господа.
Определението за Господня Вечеря в Уестминистърската изповед на вярата е следното: „Господната вечеря е тайнство в Новия Завет, при което, чрез даване и приемане на хляб и вино, съгласно отреденото от Исус Христос, се изявява Неговата смърт. Онези, които приемат подобаващо това тайнство, се хранят с Христовото тяло и кръв за своето духовно подхранване и израстване в благодатта; тяхното единение и общение с Него се затвърждават и те засвидетелстват и подновяват своята благодарност към Бога и посвещението си на Него, както и взаимната си любов и общението помежду им като части на едно и също невидимо тяло.
Бог повелява делото на Святия Дух и на Исус Христос да се съхранява образно пред очите на църквата и света до идването на Исус Христос. Това става именно чрез двете тайнства- Господнята Вечеря и Водното Кръщение. Господнята вечеря символизира Христовото дело, а Водното кръщение символизира делото на Святия Дух. Христос, Божият Син извършва великото дело на кръста, като прави умилостивение за греховете на хората, без което няма спасение на човеците, а Святия Дух изобличава за грях и довежда до вяра в това, което Христос направи. Следващата стъпка на Святия Дух е новорождението. В Йоан 3:6 е записано: „ Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух.”
През дългия период от време преди разпятието, Бог държи пред очите на своя народ същите два разграничени аспекта на своето дело за тях. Делото на Сина е представено в Пасхалното агне, което сочеше към Бога. Агнето, заклано преди основаването на света, което щеше да се жертва на Голготския кръст, за да изкупи греховете на света. Делото на Святия Дух е изобразено в обряда на обрязването, който е символично пречистване на плътта, чрез освещаващото действие на Духа.  Така, че може да се приеме, че Пасхата е преобраз на Господнята Вечеря, а обрязването е преобраз на водното кръщение. Всички тези обряди сочат към Христос- Пасхата и обрязването сочат към идващият Христос, а Господнята трапеза и водното кръщение сочат към дошлият вече Христос. Господнята трапеза и водното кръщение също така сочат и към повторното идване на Христос.
В църквите днес има разногласие относно начина на вземане на водно кръщение- дали то да се извършва чрез потапяне или поливане. В книгата на Робърт Рейбърн „Какво ще кажете за кръщението?” са дадени много доводи за правилното вземане на водното кръщение, подплатени със стихове от Новия и Стария завет, както ще намерите и много доводи за кръщението на деца. Автора защитава извършването на водното кръщение чрез поливане.
Привържениците на поливането настояват, че водата е преобраз на Святия Дух. Това е в пълно съответствие с учението за Святия Дух в Писанието. В Йоан 7- 38-39 четем: „ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.  А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат”.  По отношение на спасението Духа и водата са неразривно свързани! В Йоан 3:5 е записано: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Защитниците на потапянето срещат трудности при обяснението на това, какво символизира водата при отслужването на ритуала чрез потапяне. Ако се приеме, че водата символизира земята, в която Христос бе погребан, това няма никаква стойност, защото Христос не бе погребан в пръстта, а бе положен в гроб изсечен в скала. Ако все пак се приеме, че водата е преобраз на Святия Дух, не съществува никакво библейско основание за потъване или потапяне в Него. Напротив, в цялата Библия се говори за Святия Дух, като изливан или поръсван върху божия народ. В Деяния 2:2-4 виждаме кръщението на Петдесятница: „И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха на едно място.  И внезапно стана шум от небето, като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят”. От този новозаветен цитат се вижда, че всички вярващи бяха изпълнени със Святия Дух, а не бяха потопени в Него, тоест Святия Дух дойде върху тях! В книгата на Робърт Рейбърн „Какво ще кажете за кръщението” ще намерите още много доводи за правилното взимане на водното кръщение.
Важно е да се отбележи, че целта на Христовото кръщение и целта на нашето кръщение не е една и съща! Целта на нашето кръщение е знак и печат за очистване на греховете, докато целта на Христовото кръщение е „да се изпълни всяка правда”, тъй като Христос няма грехове за очистване!
Друго много важно нещо е, че водното кръщение няма нищо общо със спасението на душата! Трябва да е ясно, че спасението идва единствено чрез вяра, по благодат! Душата бива спасена само въз основа на Христовото дело, без никакви религиозни ритуали. Писанието ясно говори, че спасението е дар на божията благодат и трябва да се приеме единствено чрез вяра!
Може би най-обсъжданата тема, когато се говори за водното кръщение е кръщението на децата. За да сме точни, трябва да споменем, че никъде в Новия Завет няма нито една дума, която да се изтълкува като забрана за кръщението на малки деца. Ако кръщението на малки деца е небиблейско, то Библията би съдържала предупреждение против него. В интерес на истината трябва да заявим, че никъде в Писанието не съществува и пряка заповед за това кръщение. Говорейки за кръщението на деца, трябва да се уточни, че децата, които могат да се кръщават, трябва да са от дом, където поне единият родител да е вярващ. В Галатяни 3:26-29 четем:  „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”.  За  да разберем точно на какво обещание сме наследници, трябва да се върнем в Битие 17:7, където Бог казва на Авраам: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе”.  Това е обещанието, на което всеки става наследник след като приеме Христос за Спасител. В следващите стихове на 17 глава на Битие, Бог установява знак и печат за своя велик завет на благодатта с Авраам- знака е обрязването! Както вече споменахме, обрязването е преобраз на водното кръщение! След като Бог е повелил децата да бъдат обрязвани на осмия ден, това автоматично означава, че кръщаването на децата има библейска основа! Във Второзаконие 30:6, четем: „Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш”. Нека прочетем и Римляни 4:11: ” И той (Авраам) прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях”. Тук се споменава, че обрязването е знак и печат на правда от вяра. Веднага трябва да се спомене, че този печат на правда от вяра се поставя на новородени на възраст от осем дни, които едва ли имат лична вяра. В старозаветно време е имало два вида за членство в църква: 1. Тези, които са влизали в църквата като възрастни, като Авраам и 2. Невръстните деца на вярващите.
Знакът символ за очистването на плътта се е поставял на много хора, които в последствие са се показали недостойни за него, но Бог не казва, че те не трябва да го имат, а че белега просто не ги ползва! Това четем в Римляни 2:25: „Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване”.
Фактът, че децата не остават извън божиите заветни обещания в новозаветно време, става ясен от Павловото обсъждане на проблемите, засягащи невярващите в едно семейство. В 1во Коринтяни 7:13-14, четем: „И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети”.  Под думата нечисти, Павел разбира, че децата биха били като децата на невярващите. Когато дори единият родител е в заветни взаимоотношения с Бог, детето автоматично влиза под завета, когато е на лице белега за това. Днес белега на завета продължава да се поставя на децата ни. Обрязването се преобразува във Водно Кръщение, а Пасхата в Господня вечеря. Господнята вечеря и Пасхата са възпоминание и двете говорят за заместническата жертва на Христос. Тук трябва да се уточни, че Господнатя вечеря говори и за това, че Божието Царство вече е дошло на тази земя.
Когато Господ дава своята велика повеля, Той заръчва на учениците си да отидат по целия свят и да правят ученици, като заповядва учениците да бъдат кръщавани, а не обрязвани. Причината за тази промяна е, че обрязването е само за мъже. В епохата на Новия Завет разграничаването между мъже и жени не съществува. Това се вижда в Галатяни 3: 26-29: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”.  Това, че кръщението замества обрязването ясно се вижда от стиха в Колосяни 2: 11-12: „В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите”.
В заключение ще споменем още нещо за кръщението на децата. Много християни, които не са привърженици на детското кръщение, твърдят, че до момента в който всички деца достигнат неопределена възраст, когато могат да поемат отговорност, всички деца са спасени. От едно такова твърдение, следва да се заключи, че когато децата достигнат възрастта, в която могат да поемат отговорност, те автоматично губят спасението си и остават изгубени докато те не повярват. Заветния богослов не изпада в такова противоречие. Той оставя децата на невярващите родители, които умират в ранна възраст на справедливия и милостив Бог, като отказва да въведе догми за тяхната участ. А що се отнася до невръстните деца на вярващите родители, заветния богослов признава, че ключът за тяхното спасение е вярата на техните родители. Божието слово е кристално ясно, че спасението е дар, по благодат, чрез спасителното дело на Христос на кръста. Писанието казва, че тези, които са способни на лична вяра, спасението им се дава въз основа на нея. Но никъде в Писанието не се казва, че неспособните на лична вяра не могат да бъдат спасени! Вярващия родител, който кръщава детето си трябва да подтвърди, че приема божието заветно обещание за себе си и своето дете. Така той признава, че детето му е отделено от Бога като свято, и че Бог е обещал да бъде и негов Бог. Вярващия родител се ангажира да възпитава своето дете в божието учение и неговите действия стават доказателство за неговата вяра в Бога. След като вярата идва от слушане на словото, родителя трябва от ранна възраст да наставлява детето си в Бога. Господ казва на своя избран народ във Второзаконие 6:6-7: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш”. Един вярващ, който отказва да постави знака и печата на Божия завет върху своето дете и да обещае да го възпитава в пътя на Господа, фактически пренебрегва и отхвърля специалното божие притежание на детето и обещанието за благословение. За вярващите, на които божията милост е открила тази истина, това е забранено!!!