Select Language

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Да дадем на децата училище вместо на училището – децата си

"Семейството е центърът, а не мястото", смята председателят на фондация "Асоциация за домашно образование" и баща на четири деца, които учат у дома, Петър Порумбачанов.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.


Петър Порумбачанов е роден в Силистра преди четиридесет и две години. Прекарва по-голямата част от живота си там, а отскоро заедно със семейството си се мести в малко селце до града."Обичам Добруджа, земята, полето – обичам да работя с ръцете си и съм благодарен на Бога, че съм предал тази любов и на децата си", споделя той. Заедно със съпругата му Живка са семейство от двадесет и една години ("виж ти, това е половината ни живот, до момента") и имат четири деца – Георги на двадесет, Никола на тринадесет, Павел на единадесет и Ралица на пет. Всички малчугани са обучавани вкъщи и никога не са прекрачвали прага на "родното училище". "Разбира се, като пионери в домашното образование сме приели и мисията на живота си: Да разкажем, но още повече да покажем, че родителите имат важна, всъщност най-важната роля, по отношение образованието на собствените си деца", обяснява Петър. От шест години той е председател на фондация "Асоциация за домашно образование", която събира над триста семейства, които обучават децата си вкъщи.

Разкажете ми малко повече за вас и вашето семейство? Имате четири деца, обучавани вкъщи... 
- Децата ни са четири индивидуални, различни личности. Животът е пъстър, а не едноцветен. А когато семейството определя образователния курс, можем да говорим за децата си като за съвсем различни хора, защото учебната програма се съобразява с тях, а не те с програмата, както се прави в конвенционалното училище.

Георги е академична личност. Обича книгите, ама много. На седем години прочете над 2000 страници литература, на осем години страниците бяха над 10 000, на 9 близо 13 000 и така до днес, когато често чете по книга на ден. Той обича литературата, не е спортна натура и физическите упражнения са му чужди за разлика от физическата работа – на нея се наслаждава. Може да си го представите като човек, забравил, че е в библиотеката... до края на живота му – това, разбира се, е шега, но ако питате него, той не би имал нищо против да чете, докато е жив, дори търси реализация като човек, нa когото се плаща, за да чете. Обича да говори и да обяснява. Ако и вие четете много и обичате киното, може да си говорите с него поне година без прекъсване за книги и филми.

Никола е съвсем различен. Той също обича да чете (вероятно това е отличителна черта на домашните ученици, особено за нашето семейство, в което сме изхвърлили телевизора преди много години, за да има място за книгите), но съвсем не толкова, колкото по-големият му брат. Никола е атлет - обича да спортува, ходи на карате. Обича музиката – свири на пиано. Обича техниката. Способен е да разглоби и сглоби всичко, до което се докопа. Той е нашият домашен майстор. Ремонтира врати, сменя крушки, поправя повредени уреди, наскоро върза новия ни бойлер и пр. Напоследък се увлича по електроника и програмиране.

Павел е отделна планета. Той е мечтател, фантазьор, актьор, фокусник... може да ви разсмее и разплаче. Много чувствителна натура. Изключително грижовен и внимателен към по-малката си сестра. Все още търси себе си, но аз и съпругата ми виждаме у него изключителен талант в областта на търговията и икономиката. Обича да печели, да търгува, търси начини да е производителен и да е в услуга на другите.

Ралица е четвъртото ни дете. Малката сестричка с трима по-големи братя. Това, което прави едно момиченце на пет години, е да си пее, да танцува и да казва по 100 пъти на ден на баща си, че го обича безкрайно+безкрайно+безкрайно – наистина прави така!

Виждате ли колко различни могат да са четири деца? Виждате! Така е, защото техните индивидуалности са рязко различими в семейната среда. Ако бяха в училище, всички щяха да станат частици от цялото и да се изгубят сред двете групи деца - "готините" и "лузърите". Благодаря на Бога, че не допуснахме това!

Как родител се решава на подобна крачка, пренебрегвайки традиционното училище?
- Лесно е да станеш родител, трудно е да останеш такъв през всички години, в които детето се нуждае от теб! Още по-трудно става, когато родителите решат да делегират отговорността за образованието на децата си на една безлична система. Тотална заблуда е, че образованието е просто предаване на знания. Образованието всъщност е изграждане на характер, затова е и Образ-ование (етимологията e образуване на образ). Чий образ желаете да се изобрази в децата ви? Този на провалената, лишена от истински ценности система или искате децата ви да приличат на вас? Разбира се, ако смятате, че е лошо децата да приемат вашите ценности, предайте ги на Системата, Тя ще си свърши работата бързо, безкомпромисно и безвъзвратно. Е, ние (аз и съпругата ми) погледнахме по различен начин на родителските си задължения и поехме отговорностите, които според нас са естествени и неизбежни – за нас бе неприемливо да постъпим по друг начин.

В този смисъл бихте ли обяснили точно какво означава домашно образование?
- Словосъчетанието "домашно образование" е преводно клише. Преводът е от английското homeschooling, който превод според мен не вниква ни най-малко в същността на онова, което наистина е "домашно образование". Искам да кажа, че аналогията, която хората правят, щом чуят фразата "домашно образование", е за училище, което се случва в дома вместо в класната стая. Всъщност тази логика е тотално погрешна. Не става въпрос за къщи, става въпрос за домове, т.е. за семейства. Затова наричам този тип образование "Семейно образование", защото именно семейството е центърът, а не мястото. Това логично води до правилния извод, че става въпрос за образователна методология, която е под пълния контрол на родителите, което означава, че и отговорността за образованието е също тяхна.

Какви са ползите от домашното образование?
- Няма нищо по-ценно за един родител от това децата му да израстват до него, а и той до тях. Не по три часа след училище, не само през уикендите и ваканциите, а постоянно. Ако това ви се вижда тежко, имам новина за вас: Станали сте част от Системата, волно или не, но все пак сте тухла в стената. Неприятното е, че вграждането в подобен зид е институционализация в нещо, което е безвъзвратно мъртво.

Образованието бе скъпо преди двеста години, когато родителите събираха пари, за да купят една читанка за двадесет деца. Днес имате достъп до милиони томове литература на цената на една интернет такса.
Питате ме за предимства. Индивидуалният подход в обучението е нещо, което не може да се случи в класна стая с двадесет и пет деца. Съобразяването с талантите на всяко дете – тези таланти се губят сред сивата маса на изкуствените образователни институции и само упоритостта на някои родители им помага да спасят децата всред кашата от бюрократични простотии. Следване на темповете, с които детето израства академично, а не следване на централизирана програма, родена в кабинетите на наети "специалисти", които са там, където са, не заради вашето дете, а заради държавната заплата и тлъстия бонус... Мога да продължа още дълго, но истината ще става все по-болезнена, а днес хората не търпят болка, дори това да е единственият цяр за приспаната съвест.

Болка може да има и тогава, когато обучението вкъщи не даде нужните резултати...
- Винаги има само два варианта - да се провалим или да успеем. Преди петнадесет години заедно със съпругата ми поставихме на образователната система оценка "провалена". Тази оценка е функция на собствените ни презумпции и светоглед, които са безусловно християнски.

Ние никога не сме се страхували от грешките, които сме допускали в процеса на образование, защото семейството е много по-малка и логично безкрайно по-гъвкава единица от тромавата и бюрократична държавна машина. Ние можем лесно и бързо да сменим курса, ако сметнем, че има нещо по-добро от това, което правим в момента. Нека ви дам пример: Държавното училище е като "Титаник" – натоварен с хиляди хора. Той е трудно маневрен и сблъсъкът с айсберга е неизбежен. Жертвите винаги са повече от половината – рискът не си заслужава. Семейството е като бърз и повратлив катамаран, плава с голяма скорост, не се страхува от бури, лесно сменя посоката и заобикаля опасностите.
Да се върнем при вашето семейство. Кой е учителят при вас? Как се готвите за преподаване? 
- Както казва най-големият ми син: "За мен образованието винаги е било неразделна част от живота. Никога не съм мислил, че ученето е нещо различно от живеенето, затова разбирам мъдреците, които казват, че учим цял живот." Ние не преподаваме знания, ние ги изживяваме. Ще си говорим за Второ българско царство? Чудесно, днес следобед няма да идем в мола (принципно нямаме време за такива посещения), като много деца и семейства, а ще станем рано и ще идем с колата до Велико Търново, за да си говорим за Асеневци, Калоян, битката от 1204 г., Балдуиновата кула и т.н. Примерите са безброй.

Кой определя и контролира процеса на обучение вкъщи?
- Изцяло и единствено родителите! Когато децата спрат да се раждат в семейства и започнем да се размножаваме чрез пъпкуване, образованието ще премине в ръцете на Министерството на земеделието. Когато пък децата започнат да се размножават в стъкленици, в лаборатории на Министерството на образованието – да ги обучават и контролират, както сметнат за редно. Когато обаче децата се раждат в семейства, семейството и само семейството е Институцията, която трябва да определя и контролира обучителния процес, без значение колко външни специалисти са наети в услуга на семейните цели.

Откъде набавяте учебници и как изглежда един "учебен час" на децата ви? 
- Ресурсите са навсякъде около нас. Никога в човешката история досега информацията не е била толкова евтина и лесно достъпна. Преглеждаме различни материали в книжарниците и в глобалната мрежа, избираме това, което ни върши работа, купуваме, ползваме – толкова е просто, но много родители смятат, че са некомпетентни и за този избор е нужен "специалист". На родителите се втълпява, че са глупави и некомпетентни и те са се поддали на тази пропаганда – изгубили са битката за своето семейство. Що се отнася до учебния процес, той е с различен интензитет и натовареност. Всичко зависи от способностите на всяко дете. Няма учебни часове, има дни, изпълнени с интересни факти и задачи, които ни помагат да познаваме по-добре живота около нас. Всичко това помага на децата ни да придобият умения с пазарна стойност, за да са наистина полезни на себе си и на обществото ни, когато станат самостоятелни.

Как се готвите за материала, преподаван в по-големите класове в държавното образование? Изпитвате ли трудности? 
- Никакви. Големият ни син премина през гимназиалните години като ураган. Това се случи, защото успяхме да изпълним една от основните цели на семейното образование – научихме го да обича да учи и той се справи прекрасно, като имате предвид, че учи едновременно на български и английски език. Доказателство са SAT тестовете, които взе с високи резултати, както и перфектния IELTS тест. Вече имаме опит с него, за следващите деца ще е лесно.

Колко ви струва като родител една година домашно образование в семейството? 
- Ако става въпрос за финанси, различно. Пълен курикулум в гимназиалните години е между $400 и $5000 на година, зависи от програмата, която сте избрали. За по-малките деца се харчат между 100 лв. и 2000 лв., на година, може и малко повече – зависи в какви спортни клубове сте ги записали и различни занимания по изкуства.

Как се справяте едновременно да изкарвате пари и да обучавате децата си? 
- Въпрос на приоритети, които са свързани с жертви от страна на родителите. За да осигурим нужното внимание и средства за децата, се лишаваме от личното си време и различни глезотии, като повече от една почивка на година и различни луксозни стоки, белег на консуматорското ни общество. Никога не карам чисто нов автомобил, предпочитам втора ръка, не купуваме стоки на изплащане, планираме разходите си и не харчим повече от онова, което печелим – звучи ли ви еретично?
Как и защо станахте председател на Асоциацията за домашно образование?
- Избраха ме за председател, а приех, защото винаги съм бил сигурен, че когато имаш добра идея, си длъжен да я споделиш с обществото. Убеден съм, че призивът към нашето поколение – това на 70-те години - са децата! Трябва да има повече деца, трябва да са умни, силни, можещи и знаещи, за да я има България. Не искам да чакам решение по този въпрос от политиците, защото те не знаят отговорa. Истинското образование в дома е едно от най-важните и реално работещи решения за нацията ни и ще го повтарям, докато съм жив – за мен не е досадно, а за хората не е безполезно.

Колко семейства членуват при вас? Колко са средно хоумскулърите в България? 
- Асоциацията е фондация, пълното ѝ име е фондация "Асоциация за домашно образование". Фондациите нямат членска маса. Когато учредихме нашето сдружение, не искахме то да е организация от партиен тип, с всички утежнения, като членове, членски внос, конгреси и пр., затова избрахме именно тази форма и тя работи, ще работи все по-добре в бъдеще. На нашите ежегодни мероприятия идват семейства от цялата страна. Познаваме над 300 семейства, които активно обучават децата в домовете си.

Прие се поправка на Закона за училищното и предучилищното образование, според която се легализира домашното обучение под формата на самостоятелна форма на обучение. Как приехте тази промяна? Има ли други нормативни промени и особености?
- В новия закон за предучилищно и училищно образование има възможност за самостоятелна форма на обучение, но тази форма няма допирни точки с домашното образование, защото тя представлява държавно образование, вън от класната стая, през по-голяма част от образователния период. Както стана ясно в предните ми отговори, основна характеристика на домашното образование не е мястото, а контролът над образователния процес, който се упражнява 100% от страна на родителите. Когато образованието се контролира от държавата, плаща се от държавата и се оценява от държавата, нямате семейно образование в дома, а държавно образование вкъщи – усещате ли пропастта между двете? Логично е да няма текстове в законите, които да разрешават и регламентират семейното образование. Защо? Защото семейството не е държавна собственост! Всъщност семейството е много по-стара институция от държавата и начинът, по който семейството реши да образова децата си, не може да подлежи на държавни регулации и контрол! Колкото естествено е децата да се раждат в семейство, толкова естествено е и семейството да ги обучава. Ако искате да регламентирате подобен процес, е по-добре да напишете закон за правото на дишане, да обложите с данък вятъра.

След като държавата иска да си играе на образование, моля! Всеки, който сключи сделка с държавната образователна месомелачка, трябва да спазва разпоредбите ѝ, визирам образователните закони. Моите деца не са част от тази система и редица международни документи, като Европейската конвенция за правата на човека, защитават родителския ми избор, а нали точно това е основен принцип на демократичните ни свободи – правото на избор.

Предвид последното изречение бързам да отговоря на онези, които биха запитали: А изборът на децата? Ще ви изненадам: Децата ми искат да си учат вкъщи. Сега ще ви шокирам: И вашите биха избрали този начин на обучение, ако им бяхте дали право на избор!

Какво се случваше с децата без диплома за средно образование досега и какво ще се случи оттук насетне?
- Дипломите за средно образование са най-евтините индулгенции, пуснати в обръщение от държавата с обещанието, че всеки, който се сдобие с тях, ще си купи успех в живота. Това е толкова дребна измама, която се разбира най-добре от бизнеса, който е купувач на труд от хора, които развяват държавни бележки без стойност, понеже уменията, които демонстрират, са диаметрално противоположни на претенциите, записани в държавните тапии. Казвам това от личен опит, свързан с наемането и уволнението (поради некадърност) на десетки служители, шлайфани в Системата.

Могат ли домашните ученици да се сдобият с български дипломи? Да. Просто трябва да приравнят чуждите си дипломи или да се явят на редици изпити, за да сертифицират знанията и уменията, придобити по неформален начин – една от добрите възможности в новия образователен закон.

Една от най-честите критики към хоумскулърите е, че децата, обучавани вкъщи са по-малко социални и по-трудно се адаптират в обществото?
- Всъщност фактите сочат точно обратното. Домашните ученици са далеч по-активни социално и това е нормално - имали са предимството да растат в реална среда – домът. Децата, школувани в Системата, са лишени за дълги години от контакт с реалността и затова свидетелства трудната социална адаптация на голяма част от тях. Училищните сгради са вън от истинския свят. Те са големи сгради с огради и решетки по прозорците. В стаите на тези сгради са натъпкани по трийсетина деца, на еднаква възраст, лишени от правото да говорят, освен когато са изпитвани, да изразяват себе си вън от МОН стандартите, да решават какво могат и какво не могат в даден момент, принудени са да искат разрешение за елементарни физиологични нужди и т.н. Всичко това са характеристики на институции, в които съжителстват хора, лишени от свобода и права – това не е реалният свят! В реалния свят децата играят, учейки. Наспиват се сутрин, не чакат училищния звънец, който разделя времето на противно киснене в час и свободни занимания след школо, пият студен сок, докато четат, хапват здравословно, когато пожелаят, разполагат с времето си – затова им стига за всичко, спортуват, творят, пътуват... Всичко това са предимства, които водят до истинска социализация, просто животът им е истински.

Това означава ли, че децата ви са щастливи? 
- Неотдавна големият ми син изнесе първата си лекция на семинар за домашно образование. След като завърши лекцията си, една майка дойде при мен и ми каза: "Сега знам какво ще се случи с моя син, когато завърши образованието си у дома – ще е умен, упорит и щастлив човек." Това е щастие, нали? Не знам кое дете не е щастливо, когато израсне в семейство, за което любовта не е чувство, а решение. Всеки ден решаваме, че ще обичаме повече – никой не взема толкова сериозни и трудни решения вън от семейството. Това ни прави щастливи, нас и децата ни.

Какви са практиките по света по отношение на домашното образование?
- Днес в света има десетки милиони домашни ученици, най-много са в САЩ - над 4 милиона, и в Русия близо 2 милиона. Домашните ученици са предпочитани студенти в западните университети, не случайно най-реномираните образователни институции като МИТ, "Кембридж", "Оксфорд" и много други, имат специални програми за домашни ученици и полагат специални усилия, за да ги привлекат. Хиляди домашни ученици в света са успешно реализирали се предприемачи, икономисти, актьори, лекари, учени, политици... има домашно образовани хора във всяка сфера от обществения живот. Всичко това показва, че домашното образование работи.

В едно свое изказване казвате, че е "по-добре, вместо да дадем децата на училище, да дадем "училище на децата си". Защо? Кое е най-важното в обучението? 
- Аз ли съм казал това!? Каква добра и точна сентенция! Мисля, че след всичко, казано дотук, става наистина ясно защо трябва да дадем на децата си училище, вместо да ги принасяме в жертва на една безплодна система, самообявила се за образователно божество. Мисля, че българите наистина обичаме децата си и образованието. Доказали сме го във времена на робство и възраждане. Доказали сме, че не забравяме своята култура и писменост, борили сме се и сме умирали за тези ценности. Правили сме частно финансирани училища и в тежки времена сме намирали начин да изучим децата си, за да се съхраним като народ. Днес трябва да се поучим от историята и да поемем по отъпканите пътеки на частното образование (домашното образование е именно една от всички възможни частни образователни форми), защото, когато плащаш за нещо от джоба си, правиш всичко по силите си, за да не се провалиш. От това можем само да спечелим, защото конкуренцията неизбежно повишава качеството. Ако вместо да предаваме децата в училищата, започнем да им даваме образование според талантите, заложбите и интересите им, ще спечелим ние, те, образованието и държавата ни. Убеден съм в това точно толкова, колкото съм сигурен, че ще работя за тази кауза през всичкото време, което Провидението ми е отредило на тази земя.
·                             
Конституция на Република България


Чл. 53. (1) "Всеки има право на образование"
Чл. 53. (2) "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително".
Чл. 47. (1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата".

В новия Закон за училищното и предучилищното образование (влизащ в сила от 1 август 2016 г.), Глава шеста – Училищно образование, Раздел VI – Форми на обучение, са описани формите на обучение. В чл. 104 (1) се изреждат формите на обучение. Пета поред е т.нар. индивидуална форма на обучение. Това означава, че децата ще могат да се обучават в самостоятелна форма и ще държат приравнителни изпити по предметите по програмата на МОН.


сподели ме