Select Language

неделя, 13 юни 2010 г.

Безплатно образование – има ли такова ?


В УНСС учат над 23 000 студенти, в Софийския университет - над 25 000. През 2008/09 в България има общо 274 200 студенти. През 2008г. новородените деца са 77 712. Ако умножим по 4г. това прави 310 848 деца.
Нека сега да оставим настрани всички статистически особености и да погледнем бегло отгоре на нещата. Горните цифри означават, че висшистите в България скоро ще бъдат над 75% от населението. Това не си личи и причината е само една - образованието е некачествено. Студентите, които наистина учат и се стремят да бъдат добри професионалисти, го правят повече въпреки системата, отколкото поради нейните достойнства.
С течение на годините държавата се опитва да ни убеди, че образованието ни е безплатно и ние трябва да се радваме, че въобще учим, едва ли не. Това е голямата лъжа! Моля, погледнете следващите данни!
Плащаме за това образование в няколко посоки:
1. Данъците на нашите родители и на чужди родители - общо 420млн. лв. или 1600лв./студент на година.*
2. Такси – 100 млн.лв. или средно 400 лв/студент на година.*
3. Разходи за живот - 100 млн.лв. - или 400лв/студент на година- по данни на С. Дянков са разходите са за храна, учебници, общежития наеми и други. Разбира се, цифрата е много далеч от истината. В най-оптимистичния вариант студентите живеят с 200-400лв. на месец, което прави над 3500 лв./студент на година.
Отново като съберем горните цифри излиза, че разходите, които плащаме са общо - над 5500лв. на година.
Другият компонент на цената е отделеното време. Нефинансовото му изражение е, че изразходваме едни от най-ползотворните си 5% от времето на тази земя.
Изразени в пари /пропуснати ползи/, това са нови между 6-12 000лв. на година. Толкова бихме получавали, ако работим вместо да учим.
Е, приятели, днешното ни образование струва 50-100 000лв плюс 4-6 години време. Това е достатъчно, за да се сбогуваме с илюзията, че някой ни подарява нещо в тези университети. Плащаме висока цена, срещу която е нормално да искаме възможно най-доброто. Най-доброто означава - истински лекции, с даващи всичко от себе си преподаватели. Упражнения, в които да участваме максимално, решавайки въпроси от практиката. Нужни са изпити, които да отразяват реалните резултати, за да стимулират учещите студенти. Сега изпитите са безлични, демотивиращи, каращи мързеливите да се присмиват на упоритите. Като първите и вторите имат сходни резултати.
„Безплатното” образование, струва висока цена на цялото общество. Има ли изход от това положение? Разбира се, че има! Решението е следното: всеки студент си заплаща сам всичките си разходи!!! Както видяхме по-горе „безплатен обяд няма!”. Така студентите, ще са заинтересовани да усвояват по най-добрият начин парите, които самите те дават, като се стремят да получат повече знания, ще изискват от преподавателите качествено преподаване. По този начин, ще е в сила и пазарния принцип- универиситетите, предлагащи качествено образование, ще имат повече студенти и обратно! Не на последно място, обществото ще бъде облегчено от безмислените данъци, които се прахосват за така нареченото „безплатно образование”!
*от доклад на Симеон Дянков и Георги Ангелов, Февруари 2009г. Данните са за 2007/8 г.

бутони за социални мрежи

Защо да четете на децата си?



       Книгите разширяват хоризонта. Чрез слушане, децата се докосват до повече хора и места отколкото биха могли през краткото си детство. На удобния диван, родителите могат да заведат семейството Около света за 80 дни с Жул Верн
Разбирането от слушане идва преди разбирането от четене. Децата се учат да разбират понятия и да вадят изводи от историите, които чуват. Децата на които е четено имат по-силни езикови умения – богат речник и усъвършенствана памет и редица възможности. По-скоро се научават да четат трудни книги.Четенето учи на писане.  Добрите книги са дело на велики умове. Като ги слушат, децата се учат как звучи доброто писане.
      Историите преподават история. Историята е нещо, което трябва да се преживее, и това правим чрез историите.
Четенето на глас изгражда семейна връзка. Как да четете на глас?
   Майка ми ни четеше следобед, когато бяхме свършили с ученето. Използваше четенето на глас като награда. Молеше ни да сме тихи, но можехме да си играем с играчките. Искаше от нас да задаваме въпроси, ако не разбирахме нещо. Понякога тя задаваше въпроси, за да види дали разбираме всичко. Понякога ни караше да разкажем, това което сме чули в края на главата; това се нарича преразказ. Майка ни четеше около час или два в зависимост от това кога гласът й ще падне. Понякога продължавахме обвити с изключително хубава приказка през целия следобед. Като ни показваше нейната любов към четенето, мама запали любовта у нас. Татко четеше от друга книга преди лягане. Той четеше повече екшъни и приключения. Има нещо в Шерлок Холмс и истории като Островът на съкровищата, което ги прави подходящи за вечерно четене. Недейте да четете скучни книги. Четете книги, които ви ентусиазират. Децата ви също ще ги харесат. Предизвикайте себе си да четете книги, които смятате за трудни. Това е като да тренирате мускулите си за четене. Може да ви се струва, че малките деца първоначално не схващат нещо, но подробностите са се скрили в паметта им.
   Аудио книгите са прекрасни. Всяко представление добавя глас и изпълнение на четенето. Нашето семейство има любими четци. Аудио книгите са добри за пътувания. Ако ви плаши четенето на глас, може да започнете с аудио книги.
Автор: Натаниел Блудърн
     
бутони за социални мрежи