Select Language

сряда, 4 септември 2013 г.

Образованието, което ни превърна в тамагочита

Има едно нещо, в което нашите политици са наистина добри – в това да насаждат идеята , че българското държавно обучение е на супер високо ниво. Още от времето, когато носехме сини престилки, ни набиваха в главите, че сме много интелигентни, че сме много образовани и прочие. Уви, разбрахме горчивата истина, чак когато падна комунизма и ние свободно можехме да продължим развитието си зад граница. Тогава разбрахме, че не сме нищо повече от напомпани със самочувствие никому известни хора, от сферата на услугите.
Учеха ни не как да мислим, а как да зубрим. За тях нямаше никакво значение дали сме разбрали нещо, важното беше да излезем и да го изпеем на един дъх. Неудобните въпроси бяха забранени. Не можеше да си позволим да попитаме учителя по история защо трябва знаем всичко за Турското робство и почти нищо за Възродителния процес.
Така седяхме послушно на чиновете си и се оставяхме да ни насаждат етническо напрежение, ксенофобия и страх. Оставяхме се да ни вменяват чувство за малоценност, ако имената ни не висяха на онази стена с отличниците, пардон, със зубрачите. Оставяхме се да ни убеждават, че монетата винаги е едностранна.
В часовете думата „дискусия” беше непонятна. Учителите просто влизаха, предаваха урока, изкарваха един, двама на черната дъска, за да се убедят, че са накълвали материала и излизаха. Не пишехме есета, а интерпретативни съчинения. Тоест, буквално преразказвахме нечия интерпретация.
В това се състоеше тяхната работа. В това се състоеше нашето обучение. Затова няма нищо чудно, че днес сме на това дередже. Няма нищо чудно, че отговорите на анкетата относно протестите в Турция, проведена в някои от най-елитните ни гимназии, бяха: „Дано се изколят помежду си гадните резняци!” Няма нищо чудно в това, че избирателната активност беше такава. Няма нищо чудно в това, че сме 6-ти в света по употреба на алкохол. Няма нищо чудно в това, че опитите ни за протести започнаха чак сега и че все не получаваме това, което искаме. Няма нищо чудно в това, че в Европа не ни искат. Няма нищо чудно в това, че все не успяваме да се обединим. Няма нищо чудно в това, че няма нито един наказан заради проявена жестокост към животно. Няма нищо чудно. Защото единствената нереформирана система в България (образователната), макар и да се нуждаеше от най-спешна промяна, остана почти непроменена. Успяха да ни превърнат в немислещи, но все много знаещи тамагочита, които повтарят това, което са ги учили.
И поредното доказателство е тазгодишната класация на изпитите след VII клас. Този път МОН решиха да не публикуват подробния списък, за да не се види, че челните места отново са не на държавните, а на частните училища. Нещо повече! МОН упорито ни внушава, че оценките в частните училища са такива, защото там те били умишлено завишени. Ама разбира се! Нищо че оценяването е външно. Нищо че е толкова близо до акъла да се досетиш, че по-добрите условия в училище водят и до по-голям стимул за развитие. Нищо че в там никой не казва на децата ни в какво са зле, а в какво са добри. Нищо че там никой не поставя математиката като по-важна от рисуването. Нищо че там никой не дели децата на двойкари и отличници. Нищо че там тези деца растат щастливи, без да познават страха от показалката. Нищо че там се учат да мислят, а не да зубрят. И нищо че след това тези деца не остават в България. Те нали и без това са неудобни. Те са деца на „богаташи”. Защото те така искат да си мислите.
Истината обаче е че в частните училища са децата на по-добрите в професията си родители, по-добрите и надскочили общообразователната система учители и директори. Затова и резултати им са такива. Разбира се винаги има и изключения, както в частните училища, така и в държавните. И това трябва да се запомни. Но също трябва и да се запомни, че не са ни виновни богатите хора, виновна е държавата, която направи частното училище единствената алтернатива за по-добро образование.
Някои ще кажат: „Да, да, видяхме докъде стигнахме като гоним Запада по най-лошите му показатели!” Нека тогава не го гоним. Нека измислим свой модел, пасващ най-добре на нашите деца. Защото този явно не работи. Примерите обаче показват, че не разполагаме с такъв потенциал. Тогава май не ни остава друго освен да правим това, което винаги сме правили - да прекопираме... И да стискаме палци този път да ни се получи!
Статията е взета от BeU.bg

сподели ме