Повече от 20 години след демократичните промени у нас образователната  система остава изцяло тоталитарна. Държавното образование е  задължително, законова алтернатива не съществува – нито в лицето на  частните училища, чиито програми са изцяло подчинени на Министерството  на образованието, нито в лицето на независима неучилищна форма на  образование, каквато е домашното, нито в лицето на независими системи за  сертифициране на знания. Университетите не могат сами да избират  образователните критерии за прием в своите учебни заведения. 
 Движението призовава за либерализация на образованието на основание на:
- Чл. 18,4 от Конституцията на България, който не допуска държавен монопол в сферата на образованието; 
- Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.
- Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека,  който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават  образование на децата си съгласно своите религиозни и философски  възгледи.
- Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който "Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца."
- Чл.18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права - "Държавите  - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите  или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното  възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.   
Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да  издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския  им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и  образоват децата си, при положение, че те не са изгубили статута си на  суверен вследствие на престъпно поведение. 
Нещо повече, алтернативата на държавното образование в лицето на  независимите частни училища и домашното образование не е нещо ново и  присъства в повечето от развитите страни – Великобритания, Ирландия,  Шотландия, Канада, Америка, Нова Зеландия, Австралия, Дания, Белгия,  Франция, Италия, Норвегия, Швейцария, Чехия, Унгария, Полша, Финландия,  Латвия, Русия, Тайван, Сингапур, Израел и др. Наличието на конкуриращи  се и независими форми на образование е признак за наистина демократично  общество и гаранция за съвременно, добро и успешно образование, което да  стане основа на бъдещ просперитет за цялото общество.
 
 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
