В УНСС учат над 23 000 студенти, в Софийския университет - над 25 000. През 2008/09 в България има общо 274 200 студенти. През 2008г. новородените деца са 77 712. Ако умножим по 4г. това прави 310 848 деца.
Нека сега да оставим настрани всички статистически особености и да погледнем бегло отгоре на нещата. Горните цифри означават, че висшистите в България скоро ще бъдат над 75% от населението. Това не си личи и причината е само една - образованието е некачествено. Студентите, които наистина учат и се стремят да бъдат добри професионалисти, го правят повече въпреки системата, отколкото поради нейните достойнства.
С течение на годините държавата се опитва да ни убеди, че образованието ни е безплатно и ние трябва да се радваме, че въобще учим, едва ли не. Това е голямата лъжа! Моля, погледнете следващите данни!
Плащаме за това образование в няколко посоки:
1. Данъците на нашите родители и на чужди родители - общо 420млн. лв. или 1600лв./студент на година.*
Плащаме за това образование в няколко посоки:
1. Данъците на нашите родители и на чужди родители - общо 420млн. лв. или 1600лв./студент на година.*
2. Такси – 100 млн.лв. или средно 400 лв/студент на година.*
3. Разходи за живот - 100 млн.лв. - или 400лв/студент на година- по данни на С. Дянков са разходите са за храна, учебници, общежития наеми и други. Разбира се, цифрата е много далеч от истината. В най-оптимистичния вариант студентите живеят с 200-400лв. на месец, което прави над 3500 лв./студент на година.
3. Разходи за живот - 100 млн.лв. - или 400лв/студент на година- по данни на С. Дянков са разходите са за храна, учебници, общежития наеми и други. Разбира се, цифрата е много далеч от истината. В най-оптимистичния вариант студентите живеят с 200-400лв. на месец, което прави над 3500 лв./студент на година.
Отново като съберем горните цифри излиза, че разходите, които плащаме са общо - над 5500лв. на година.
Другият компонент на цената е отделеното време. Нефинансовото му изражение е, че изразходваме едни от най-ползотворните си 5% от времето на тази земя.
Изразени в пари /пропуснати ползи/, това са нови между 6-12 000лв. на година. Толкова бихме получавали, ако работим вместо да учим.
Е, приятели, днешното ни образование струва 50-100 000лв плюс 4-6 години време. Това е достатъчно, за да се сбогуваме с илюзията, че някой ни подарява нещо в тези университети. Плащаме висока цена, срещу която е нормално да искаме възможно най-доброто. Най-доброто означава - истински лекции, с даващи всичко от себе си преподаватели. Упражнения, в които да участваме максимално, решавайки въпроси от практиката. Нужни са изпити, които да отразяват реалните резултати, за да стимулират учещите студенти. Сега изпитите са безлични, демотивиращи, каращи мързеливите да се присмиват на упоритите. Като първите и вторите имат сходни резултати.
„Безплатното” образование, струва висока цена на цялото общество. Има ли изход от това положение? Разбира се, че има! Решението е следното: всеки студент си заплаща сам всичките си разходи!!! Както видяхме по-горе „безплатен обяд няма!”. Така студентите, ще са заинтересовани да усвояват по най-добрият начин парите, които самите те дават, като се стремят да получат повече знания, ще изискват от преподавателите качествено преподаване. По този начин, ще е в сила и пазарния принцип- универиситетите, предлагащи качествено образование, ще имат повече студенти и обратно! Не на последно място, обществото ще бъде облегчено от безмислените данъци, които се прахосват за така нареченото „безплатно образование”!
Е, приятели, днешното ни образование струва 50-100 000лв плюс 4-6 години време. Това е достатъчно, за да се сбогуваме с илюзията, че някой ни подарява нещо в тези университети. Плащаме висока цена, срещу която е нормално да искаме възможно най-доброто. Най-доброто означава - истински лекции, с даващи всичко от себе си преподаватели. Упражнения, в които да участваме максимално, решавайки въпроси от практиката. Нужни са изпити, които да отразяват реалните резултати, за да стимулират учещите студенти. Сега изпитите са безлични, демотивиращи, каращи мързеливите да се присмиват на упоритите. Като първите и вторите имат сходни резултати.
„Безплатното” образование, струва висока цена на цялото общество. Има ли изход от това положение? Разбира се, че има! Решението е следното: всеки студент си заплаща сам всичките си разходи!!! Както видяхме по-горе „безплатен обяд няма!”. Така студентите, ще са заинтересовани да усвояват по най-добрият начин парите, които самите те дават, като се стремят да получат повече знания, ще изискват от преподавателите качествено преподаване. По този начин, ще е в сила и пазарния принцип- универиситетите, предлагащи качествено образование, ще имат повече студенти и обратно! Не на последно място, обществото ще бъде облегчено от безмислените данъци, които се прахосват за така нареченото „безплатно образование”!
*от доклад на Симеон Дянков и Георги Ангелов, Февруари 2009г. Данните са за 2007/8 г.
бутони за социални мрежи
