Select Language

понеделник, 14 юни 2010 г.

Християнството – цялостен светоглед или периферна религия?


Съдържа ли Библията отговори на всички въпроси? Повечето християни в България тук ще отговорят с „да”. Тогава какво казва Библията за образованието? За икономиката? За данъчното облагане? За изборите? За науката? За местните общности? Доста от християните днес вдигат рамене в недоумение и изненада: „Не знам”, „А, има си хас”!? „Къде го пише това?”
С влизането ни в Европейския съюз преди три години се намерихме май в „небрано лозе”.
Европа: Кой я е създал? Как така един континент на варварски племена е достигнал до най-технологично развитата цивилизация в историята? Как са се развили идеите за свобода, справедливост, обществено и политическо устройство? Как се е появил стремежът към възходящо развитие, който не е съществувал в античните общества (поне след Потопа)?
Отговорът е: Християнството – то именно носи на европейските варварски племена светогледа, който едновременно дава обещание за оправдание и вечен живот на индивида, а на цивилизацията – инструкциите за обществено устройство, което дава растеж.
Разбира се, най-големият скок в прогреса на цивилизацията е осъществен при Реформацията на Църквата. Това е различно християнство от днешното, обаче. Днешното християнство, ако е достатъчно благочестиво, е загрижено предимно за спасението на личната душа и личното си благочестие. Онова християнство е било цялостно, всеобхватно, и неговата висша цел е било изграждането на Божието царство. Спасението на индивида е било част от това цялостно царство, не егоистична самоцел. Целта е била онази, изразена в Мойсеевия Закон:

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? (Втор. 4:5-8).

Не просто личната евангелизация на индивиди, но изграждането на цялостно общество, което да изявява предимствата на Бога и неговото спасение в Христос. Църквата през вековете не винаги е била съвършена в тази задача, била е в процес на израстване, имало е заблуди наред с успехите; правилните действия са се редували с неправилни и дори грешки, но християнската цивилизация е нараствала докато е създала онова общество, което доминира целия свят. Това господство над света не идва от само себе си – Европа не се събужда една сутрин магически могъща и доминираща всички континенти. Европа стига до там чрез усилията на християни от десетки поколения в изграждането на този „град на хълма,” който да служи за пример на останалите народи, за изявяване на Божиите превъзходства.
Онези християни са имали този цялостен светоглед, и са изградили християнска цивилизация, която да завладее света. През последните 100-150 години християните в Европа са загубили ръководната си роля в тази християнска цивилизация и до голяма степен са се оказали в периферията на обществото. Кое се е променило?
Онези християни, в миналото, са имали цялостен светоглед. За тях не е съществувала част от живота и дейността на хората, която да не е под властта на Христос. Политика, икономика, образование, наука – всичко е засегнато от греха, и следователно всичко трябва да бъде изкупено. Нямало е дуалистично разделение между „материалното” и „духовното”. Всяко начинание, всяко предприятие или проект са били първо духовни, и след това материални. Нациите и общностите са били организирани на духовен принцип (Уестминстърската изповед на вярата е изработена и внедрена в Британския парламент), и материалното е било подчинено на духовното. Дуализмът не строи цивилизации; и тъй като онова християнство не е било дуалистично, то е построило цивилизацията, която днес имаме.
Съвременното християнство е дуалистично. То поддържа антибиблейското разделение между материалното и духовното, което в ранните векове е било отхвърлено от Църквата като гностическа ерес. Днешното християнство проповядва лично благочестие, но никога не проповядва обществено благочестие; то говори за спасение на душата, но не говори за избавление на обществото; съсредоточава се върху личното познаване на Христос като „личен Господ и Спасител”(което е похвално), но не търси Неговото признаване като Господ и Спасител на цели народи. Съвременното християнство не признава Великото Поръчение, където ни е заповядано да учим и кръщаваме народите (Матей 28:18-20). Днес се задоволяваме с проповеди по теми, които са отвлечени и периферни за обществото, в което Господ ни е поставил.
Съвсем логично е при това отношение Господ да ни постави в периферията на обществото, безпомощни, бездейни, неадекватни, неспособни да изявим Неговите превъзходства във всяка област от живота – предимно защото не се вярва, че Бог има тези превъзходства във всяка област от живота. Бог няма да благослови такова осакатено благовестие. Благовестието има смисъл само когато е цялостно благовестие – заявяващо, че „всяка власт на небето и на земята” са дадени на Христос – нещо, което нашият Господ сам прокламира.
Откъде трябва да започнем? Това е трудният въпрос. Като се има предвид незавидното състояние и принизената роля на църквата днес, работата по възстановяване на цялостния библейски светоглед изглежда огромна. Вероятно тя ще ангажира няколко поколения. Но ние трябва да започнем с обновяване на ума си. Ние трябва да осъзнаем факта, че християнството не е периферна религия, която се занимава само с нашето ядене, пиене или мистични лични преживявания в молитвената стаичка. Ние трябва да променим ума си и да видим, че Библията дава цялостен светоглед, превъзхождащ всеки друг светоглед. Всеки друг светоглед по презумпция изключва върховната реалност – Бога на Библията – и следователно всеки друг светоглед ще бъде нереалистичен, и в крайна сметка ще доведе народите, които се уповават на него, до разруха. Виждаме разрухата, която удря Европейския Съюз тези дни. Каква е причината? Неправилни практики. Откъде идват тези неправилни практики? Те идват от неправилни възгледи, от неправилния светоглед на европейските народи и техните водачи, които са избрали да бъдат противници на Бога Създател. Ние имаме светогледа, който може да запази цивилизацията, стига да имаме готовността да го изучаваме и смелостта да го проповядваме. И когато хората видят предимствата на „тези постановления и закони”, които следват от библейския светоглед, ще възкликнат, „кой Бог е толкоз велик Бог, както този, който е дал тези постановления и закони!”
Започваме първо с възстановяване на познанието за приложението на Божието Слово във всяка област от живота; с течение на времето, когато нашето познание нараства, ще нарастват и нашите умения да го прилагаме на практика. Така стават християнските революции – предписание върху предписание, наставление върху наставление, и накрая езическите империи падат, за да отстъпят пред християнската цивилизация.
Божидар Маринов

бутони за социални мрежи