Select Language

сряда, 7 септември 2016 г.

Милениумът


Има три основни системи на тълкуване относно Милениума, “хилядата години” на Откровение 20.Премилениалистите казват, че този текст учи, че Христос ще се върне и ще възкреси християните преди (пре-)Милениума, който ще бъде буквални 1000 години с Христос царуващ в Ерусалим като политически, земен владетел на народите. Амилениалистите казват, че няма и никога няма да има какъвто и да е “милениум”; вместо това, казват те, Откровение 20 се отнася за състоянието на християните, които са починали и сега “царуват” в небето. Постмилениалистите казват, че Милениумът се отнася за периода между Първото и Второто Пришествия на Христос; Милениумът продължава сега, докато християните царуват като царе на земята.
Коя от тези три позиции е вярна? Както се опитах да покажа в тази книга, отговорът далеч не е маловажен за нашите практически нагласи и действия при работата за Божието Царство. Както се опитах също да покажа, отговорът е даден в цялото Писание. Постмилениализмът – есхатологията на господството – е посланието на цялата Библия. Сега обаче е време да видим какво учи и Откровение 20.
Първото възкресение
Ключът към тълкуването на главата е което Йоан ни казва за това, което нарича Първото Възкресение:
И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието Слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет онзи, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години (Откр. 20:4-6).
На първо място, можем да отречем амилениалната позиция още сега, като посочим очевидното: това евъзкресениевъзкръсване от мъртвите. Умирането и отиването на небето е чудесно, но въпреки всичките му ползи то не е възкресение. Този текст не може да бъде описание на състоянието на безтелесните светии в небето; нещо повече, контекстът като цяло е поставен на земята (ср. ст. 7-9).
Второ, обаче, това не е телесно възкресение. Йоан ни подсеща, че той има предвид нещо специално, като го нарича Първото Възкресение. Какво може да означава това? Видяхме в предишна глава, че има само едно телесно възкресение, в края на света. За да намерим отговора, отново се връщаме към Битие, което ни казва заПървата Смърт: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16-17). Както знаем, Адам и Ева не умряха наистина физически в деня, когато ядоха забранения плод. Но това беше Денят на тяхната Духовна смърт, тяхното отчуждение от Бога. Тази Духовна смърт беше наследена от децата на Адам и Ева, така че ние всички се раждаме “мъртви в престъпления и грехове” (Еф. 2:1). Първата Смърт е Духовната смърт. И следователно Първото Възкресение също е Духовно:
Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса (Еф. 2:4-6; ср. Кол. 2:11-13; 1 Йоан 3:14).
При телесното, физическо Възкресение, което става в Последния Ден, “ще има възкресение на праведни и неправедни” (Деян. 24:15). Но дали Йоан би използвал думата възкресение по два коренно различни начина в един и същи текст? Със сигурност – и с чудесен пример, защото самият Исус направи така в друг текст, записан от Йоан:
Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. . . . Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:24-25, 28-29).
Ние, които вярваме в Него, сега участвуваме в Първото Възкресение, казва Исус; а един ден всички хора, праведните и неправедните, ще възкръснат от гробовете. Първото Възкресение е Духовно и етично, нашето новорождение в Христос и етичното ни единство с Бога, нашето пре-създаване по Неговия образ. Това тълкуване се потвърждава от описанието в Откровение на хората в Първото Възкресение: те са благословени и свети; Втората Смърт няма власт над тях; те са свещеници (Йоан започва Откровение като ни осведомява, чевсички християни са свещеници: Откр. 1:6); и те царуват с Христос (Библията казва, че ние сега сме възцарени с Христос, царуващи в Неговото Царство: Еф. 1:20-22; 2:6; Кол. 1:13; 1 Пет. 2:9). Най-голямата грешка при работата с този текст е да не се разбере, че той говори за настоящата действителност на християнския живот. Библията е ясна: ние сме били възкресени за вечен живот и сега управляваме с Христос, в тази епоха. Първото Възкресение става сега. И това неизбежно означава, че Милениумът също става сега.
Връзването на Сатана
И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пустнат за малко време (Откр. 20:1-3).
Връзването на Змея изразява със символичен, пророчески език голяма част от това, което видяхме в предишните глави: Христовата победа над Сатана. Ангелът (пратеникът) с власт над бездната е Божият Син (ср. Откр. 1:18; 10:1; 18:1), който се яви с тази цел, “да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Както вече отбелязахме, нашият Господ започна “връзването на силния човек” по време на Своето земно служение (Мат. 12:28-29). Новият Завет (ср. Лука 10:17-20; Йоан 12:31-32; Еф. 4:8; Кол. 2:15; Евр. 2:14) набляга, че Сатана беше първоначално победен в живота, смъртта, възкресението и възнасянето на Исус Христос. И той е побеждаван всекидневно в живота на християните, когато му се противим (Яков 4:7) и прогласяваме Божието Слово (Откр. 12:11). Царството е дошло!
Трябва също да отбележим конкретния смисъл, в който се казва, че Сатана е вързан: това е относно неговата способност да заблуждава народите. Преди идването на Христос Сатана е владеел народите. Но сега неговата смъртоносна хватка е строшена чрез Благовестието и добрите вести на Царството се разпространяват по целия свят. Господ Исус изпрати апостол Павел при езическите народи “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мен” (Деян. 26:18). Христос дойде “да владее над езичниците” (Рим. 15:12). Че Сатана е вързан не означава, че всяка негова дейност е престанала. Новият Завет ни казва конкретно, че демоните са разоръжени и вързани (Кол. 2:15; 2 Пет. 2:4; Юда 6), но те все още действуват. Просто тяхната дейност е ограничена. И с разпространяването на Благовестието по света тяхната дейност ще бъде още по-ограничавана. Сатана е неспособен да предотврати победата на Христовото Царство. Ние ще победим (1 Йоан 4:4). “Затуй да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат” (Деян. 28:28). Сатана ще бъде смазан под краката ни (Рим. 16:20).
Хиляда години
Както другите числа в Откровение, “1000” е символично, голямо, закръглено число. Докато в библейската образност седем означава пълнота на качеството, числото десет съдържа идеята за пълнота на количеството; с други думи, то означава множественост. Хиляда умножава и усилва това (10 х 10 х 10), и е използвано в Писанието така, както ние с нашия по-инфлационен манталитет използваме думата милион: “Казах ти милион пъти!” (Може би “буквалистите” никога не говорят по този начин, но аз съм сигурен, че останалите от нас правят това от време на време). Но има разлика. Когато Библията говори за 1000, то не е наистина с цел преувеличаване, както ние го правим, а просто да изрази голяма необятност. Така Бог казва, че притежава “добитъка по хиляда хълма” (Пс. 50:10). Хълм № 1001 на някой друг ли принадлежи? Не, разбира се. Бог притежава всичкия добитък на всички хълмове. Но Той казва “хиляда,” за да посочи, че има много хълмове и много добитък. (За някои подобни употреби на 1000 виж Вт. 1:11; 7:9; Пс. 68:17; 84:10; 90:4). По същия начин – особено по отношение на една силно символична книга – ние трябва да видим, че “хилядата години” от Откровение 20 представляват обширен, неопределен период от време. Той вече трае почти 2000 години, и вероятно ще трае още много повече. “Колко точно години?” ме попита един човек. “Ще съм щастлив да ти кажа,” весело му отговорих, “щом ми кажеш точно колко хълма има в Псалм 50.”
Според някои, Царството на Христос ще започне едва след като Той се върне при Второто Пришествие; тогава, казват те, Исус Христос действително ще се настани в Ерусалим, където ще има възстановен, действуващ Храм, с истински жертви – понякога се чудя дали тези скъпи хора са чели някога Новия Завет! Никоя от тези идеи не се съдържа в този текст (или в някой друг). Както видяхме многократно, Исус Христос царува сега (Деян. 2:29-36; Откр. 1:5), и Той ще остане в небето до Последния Съд (Деян. 3:2).
Престолите в Откровение 20:4 представляват царуването на светиите, верните победители, които побеждават Змея и Звяра (Откр. 12:9-11). Нашето управление е сега, на тази земя (Мат. 19:28; Лука 18:28-30; 22:29-30; Еф. 2:6), и обхватът на нашето управление съвпада с напредъка на Благовестието. Когато то нараства, същото става и с господството на християните. Двете вървят заедно, както каза Исус в Своето Велико Поръчение (Мат. 2:18-20): ние трябва да научим и обучим народите, и когато те се учат на заповедите от Божието Слово, границите на Царството ще се разширяват. Накрая, чрез евангелизиране, царуването на християните ще стане толкова обширно, че “земята ще се изпълни със знанието за Бога, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). Едемските благословения ще изобилствуват по света, когато все повече хората се покоряват на Божия закон (Лев. 26:3-13; Вт. 28:1-14). Какъв силен подтик за световно евангелизиране! Всъщност, този възглед за световно обръщане към вярата е бил основното вдъхновение за мисионерска дейност през цялата история на Църквата, особено след Протестантската Реформация (за документация на това, виж превъзходната книга на Йейн Мъри, Пуританската надежда: Съживление и тълкуването на пророчествата; Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy).
Последната битка
Библията не учи, че абсолютно всеки човек в света ще бъде обърнат. Символизмът на пророчеството на Езекиил предполага, че някои части на света ще останат необновени от Реката на Живота (Езек. 47:11). А ние знаем, че житото и плевелите ще растат заедно до жътвата в края на света (Мат. 13:37-43). Тогава, когато потенциалът на двете групи стигне до зрялост, когато всяка страна стане напълно осъзната в своята решителност да се покори или да се разбунтува, ще има последен сблъсък. Змеят ще бъде освободен за кратко време, за да заблуди народите още веднъж в отчаян опит да събори Царството (Откр. 20:7-8).
Като описва това, Йоан използва живата образност на Езекиил 38-39, който пророчески изобразява поражението на Макавей над сирийците през втори век пр. Хр.: нечестивите сили са наречени Гог и Магог. Според някои популярни автори този израз се отнася за Русия и предсказва война между Съветите и Израел по време на “Голямата скръб.” От многото проблеми с тази хипотеза, ще спомена само два. Първо, Откровение 20 казва, че войната на “Гог и Магог” става в края на Милениума; тези пророчески тълкуватели изтеглят Гог и Магог съвсем назад до момент преди Милениумът дори да е започнал! Второ, изразът Гог и Магог не се отнася и никога не се е отнасял за Русия. Това е напълно изсмукано от пръстите, и просто повторено толкова много пъти, че мнозина са започнали да го приемат за истина.
Да се завърнем на действителността: Окончателният бунт на Сатана е показан като катастрофа. Той е победен, неговите последователи са погълнати от огън, падащ от небето, и той е хвърлен в Огненото Езеро за вечно мъчение (Откр. 20:9-10). В този момент, края на Милениума, става Възкресението (Откр. 20:5), и всички хора биват съдени (Откр. 20:11-15).
Целта на Откровение 20 не е да даде подробна схема на края на света, защото това не попада в обхвата на книгата. Откровение е написано да каже на християните от първи век за нещата, които ще се случат скоро, разглеждайки особено борбата на Църквата срещу Звяра, Лъжепророка и Блудницата. Всички те намират своята гибел в края на пророчеството. Но разбира се, зад всички зли заговори на враговете на Църквата е мрачната фигура на Змея. Затова Йоан дава кратко описание на неговата съдба, от първоначалната победа на Христос над него до Последния Ден, когато Змеят и неговото нечестиво потомство са погубени и Божиите хора напълно и окончателно побеждават; когато Раят, в най-съвършения смисъл, е възстановен и завършен.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.