Select Language

събота, 28 май 2016 г.

Библейският възглед за "грабването".


Първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята.
Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа.
Всъщност, твърде често евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас.
Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Мат. 13:30).
“Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр. 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21; Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина.
Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме