Select Language

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Седемте училищни урока

Във всички училища по света се преподават едни и същи седем урока, които съставляват националната програма за обучение, за която хората плащат по начини, за които даже и не предполагат. Тези седем урока са:

  1. ОБЪРКВАНЕ
Ако се загледаме по-задълбочено в програмата и последователността на предметите, дори и в най-добрите училища, ще открием липса на съгласуваност и куп вътрешни противоречия. Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти! Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите, нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. В училищната програма няма никаква логична последователност!

  1. КЛАСОВА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
В училищата децата биват номерирани. Всяко дете си знае своят номер и класът, към който принадлежи. Децата биват учени да бъдат свързани с други деца, номерирани като тях, да завиждат на по-добрите и да презират по-слабите класове. Децата биват учени, че ще бъдат наети на добра работа заради добрите им оценки, въпреки, че опитът показва, че работодателите изобщо не ги е грижа за това. Номерирането на децата в класове показва, че всеки си има своето място в пирамидата и трябва да си го знае. Изключена е възможността, при демонстриран по-бърз темп на учене на дадено дете, то да бъде извадено от класа и да му бъде дадена възможност да следва своят темп на учене. То трябва да се пригоди към останалите в класът и да си знае мястото. 

  1. РАВНОДУШИЕ
В училищата децата биват учени да не се интересуват прекалено от каквото и да е. По време на заниятията от тях се иска да са максимално въвлечени в урока, да са ентусиазирани! Щом звънецът бие обаче, те трябва да изоставят всичко, което правят в момента и бързо да преминат в следващата класна стая. Те трябва да се включват и изключват като електрически ключ. Преживяванията на учениците не са пълнокръвни. Те опитват малко от това, малко от онова- на „вноски”, съгласно плана. Урокът, които преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде довършена до край.

  1. ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ
В училищата децата биват учени на емоционална зависимост, да подчиняват волята си на предопределената от властта йерархия. На учениците им е забранена всякаква индивидуалност. Ако дадено дете прояви каквато и да е индивидуалност, то бива подтиснато от властта над него, защото индивидуалността е опасна и противоречи на класовата теория и не се поддава на класифициране.

  1. ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЗАВИСИМОСТ
В училищата децата биват учени на интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Учителят е упълномощен да контролира мисленето на децата. Лошите ученици, се съпротивляват на вмешателството на учителят, макар да им липсват понятия с които да го изразят. В училищата децата се научават да правят това, което им се нареди, да бъдат безлични. Това е основната задача на училищата- да създават хора, които да не могат да взимат сами решения какво да правят.

  1. УСЛОВНА САМООЦЕНКА
В училищата децата биват учени на условна самооценка. Училищата целят производство на неуверени хора, затова децата биват учени, че тяхната самооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение. Всеки месец родителите на детето получават известие дали детето им е одобрено или не. Самооценката, която е фундаментът на всяко важно течение във философията, никога не се взима предвид. Оценката на децата никога не се осланя на самооценката на детето или на оценката на неговите родители, а на преценката на сертифицирани длъжностни лица. Винаги някой друг трябва да казва на децата колко струват.

  1. НЯМА КЪДЕ ДА СЕ СКРИЕШ
В училищата децата биват учени, че са под постоянен надзор на учителите. За тях няма нито лично пространство, нито лично време. Преминаването от една класна стая в друга трае точно определено време. Децата бива поощрявани да доносничат не само едно за друго, а дори и за родителите си. Децата биват научавани да бъдат държани изкъсо, за да могат като пораснат да се подчиняват на централизираната власт. Иначе, ако бъдат оставени да бъдат личности ще се породят „разколници”, които ще се противопоставят на централизираната власт.