Select Language

събота, 3 юли 2010 г.

Сътворение или еволюция?

Днес в повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин се формира мирогледа на цели поколения. В противоположност на нея библейското учение за сътворението се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религиозни и необразовани хора. 
Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението се приемат единствено на вяра. Когато един християнин тълкува даден въпрос от Библията, той трябва да спазва правилото, че Библията тълкува сама себе си, тоест че разглежданият въпрос трябва да се разглежда само през призмата на библейското виждане за истина. Но когато един християнин води спор с един езичник по даден въпрос, като например сътворение или еволюция, най-неправилният начин за убеждаване на един езичник е да се защитава библейската гледна точка през призмата на библейският мироглед. Това е така, защото както казахме преди малко и двата възгледа се приемат единствено чрез вяра. Християнина вярва в сътворението, чрез вярата си в Бог, а езичникът вярва в еволюцията, чрез омразата си към Бог. В една такава ситуация, християнина трябва да развие виждането на езичника и да го доведе до неговият абсурден край.
И понеже всички защитници на еволюцията използват науката, като нейно доказателство, аз ще ви покажа някои научни факти, които доказват, че еволюцията не може да се докаже научно.

ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“

Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност;
Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя.

Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Исус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

Къде е истината? Кой от двата модела има право?
Отговорът би трябвало да гласи: Този модел има право, който не противоречи на науката!

Случайното възникване на живота е невъзможно
Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно.  Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен... Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“

Възникването на Вселената по случаен път би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница.

Системи, неподлежащи на опростяване
В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки. Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им?

 Генетичен код
Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота — материя и енергия, има и една трета съставка - биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки. Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.
Самият факт, че съществува кодирана генетична информация, задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията.

А кой е източникът на генетичната информация?
Източникът на информацията трябва да се намира извън нейния материален носител, т.е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Носителят на информация не е неин източник, а тя е заложена от някой друг върху него.
През април 1864 г. пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследвания установения преди това от Харвей биологичен природен закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от живот“. До ден днешен този закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен закон, елементарната логика ни задължава да приемем, че първият живот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорганичната мъртва материя.
Въз основа на всички тези закономерности идваме до единствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създател, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейското учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.
Мутацията

Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изкуствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди.

Какво казва генетиката относно мутациите?
При мутацията се губи генетичен материал. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.
И тъй истината е много проста: без нова генетична информация не могат да възникват нови биологични видове. А това означава, че всички живи същества са фиксирани във видовите си биологични граници, в които те като отделни видове са били създадени от самото начало.
В това отношение библейската информация за Сътворението е в пълна хармония с биологичната наука.
Ако мутацията действително можеше да е основен генератор за създаването на нови биологични видове, това би означавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не наблюдаваме нито днес, нито пък вкаменелостите са в състояние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото.

Естественият отбор
Естественият отбор, според еволюционната теория, се определя като „унищожаване, отмиране на по-слабите и по-неприспособените към условията на живот организми и преживяване на по-силните и по-приспособените. Така въпросът за етиката и моралните ценности е в противоречие със селекционния принцип на еволюционната теория. Дарвиновата идея за „правото за живот на силния“ никога не може да стане фундамент на човешката етика. Ако човекът е само едно високоразвито животно, не съществуват никакви основания той да живее според етика и морал, защото решаващо за развитието му е наистина „правото на силния“, а ние знаем, че няма и не може да съществува етика без висш авторитет.

Приликата между организмите
Според еволюционната теория, общото в устройството на организмите и приликите  между тях „е едно от най-неоспоримите доказателства за единството на организмовия свят.“ В това отношение най-често се привеждат примери относно приликите в анатомичния строеж, физиологията, обмяната на веществата и молекулярно-генетичната структура между маймуната и човека.
Разбира се, има големи различия, но и много прилики между биологичните видове. Важно е да се потърси отговор на въпроса: Откъде произлизат тези прилики и какво показват те?
Приликата между два обекта не показва непременно, че единият произлиза от другия, а е много силно доказателство, че тези два обекта имат общ създател. Автомоделите леки коли на една и съща фирма имат твърде много прилики помежду си, което показва, че тези модели са изработени от една и съща фирма, имат един и същ конструктор и производител. Подобно сравнение може да се направи и с картините на един художник или музиката на даден композитор.
Поколението на даден индивид има много общи прилики със своя родител, но в най-същественото – генетичния набор – тези два индивида са различни помежду си. Така че не приликата и броят на хромозомите и гените са решаващи, а качеството на съдържащата се в тях генетична информация.
Друг факт, говорещ срещу общия произход на биологичните видове, е липсата на преходни форми, както и непреодолимите генетични бариери между отделните биологични видове. Ако е вярно твърдението, че в продължение на много милиони години биологичният свят се е развивал от прости към по-сложни видове, би трябвало да се очаква, че повърхностните земни слоеве ще бъдат изпълнени с вкаменелости от междинни форми на биологични видове. Това не се наблюдава!

Милиардите години не могат да бъдат доказани
Еволюционистите вярват, че Земята е на 4,5 милиарда години.
Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.
През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.
През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.
От казаното дотук можем да направим следния основен извод:
Милиардите години, за които еволюционната теория говори, не могат да бъдат научно доказани. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина относно произхода и развитието на живота.

Големият взрив
Според тази хипотеза цялата материя на Вселената е съществувала първоначално под формата на малка свръх концентрирана маса, известна в литературата като „космическо яйце“. Това „космическо яйце“ експлодирало. Получените милиони материални частици се отдалечавали с огромна скорост от центъра на експлозията, започнали да изстиват, като по този начин се формирали галактики, системи, планети и, разбира се, нашата Земя. След определено време тези космически тела отново ще се съберат, ще образуват отново „космическо яйце“ и този цикъл ще се повтаря на всеки 20 милиарда години. Вселената няма край, материята е вечна. Това гласи в резюмиран вид хипотезата за произхода на Вселената.
Тази хипотеза не може да отговори на въпроса как и откъде е възникнала материята и се е обособила в тази свръх концентрирана форма (на космическо яйце).
Енергия не може да възниква от само себе си, а трябва да бъде създадена от някого — както и животът не може да възниква от само себе си. Това е възможно единствено чрез творчески акт. За него говори Библията.
Теорията за „първичния взрив“ противоречи на Втория закон на термодинамиката „всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към хаос, към деструкция, към разпадане“. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, къщи и красиви замъци – в руини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Този универсален Закон означава, че в Природата е невъзможно развитие от низшето към по-висшето и материята не е в състояние да се самоорганизира
Според физичните закони материята не е вечна, а това потвърждава учението на Библията: „Небе и Земя ще преминат“.
Логично е да очакваме, че след взривяване ще настъпи хаос, в този случай – Хаос във Вселената. Науката астрономия твърди: Във Вселената цари изключително впечатляващ и удивителен порядък, хармония и закономерност. Елементарната логика ни кара да търсим обяснението за този порядък в съществуването на Творец, Който е създал Вселената и бди за хармонията в нея.
Въпросът за смъртта
В еволюционната теория смъртта се разглежда като положителен фактор. При преминаването в по-висша форма на развитие смъртта е задължителна необходимост. Благодарение на нея се появяват многоклетъчните организми. Без смърт, не биха се появили по-висшите живи същества. Тя е фактор, който ускорява еволюцията и е абсолютен край на индивидуалния живот. Остаряването и смъртта са генетически програмирани и кодирани в клетъчните ядра на организма.
Ето някои факти в това отношение:
Ако смъртта е генетически програмирана и кодирана в клетките на организма, както еволюционната теория твърди, трябва да поставим логичния въпрос: „Кой е програмистът, кой е програмирал и кодирал тази генетична информация“? „И защо“? „И кога“? Материята не може да продуцира информация, още повече такава, която да води до унищожението на живота.
Оттук могат да се направят следните три извода: Първо, смъртта се е появила след възникването на живота; второ, смъртта е привнесена към живота отвън и трето - биологичната форма на материята (плътта) е само временен носител на живота и смъртта. Тези три извода ни задължават да поставим въпроса: откъде идват животът и смъртта? И още по-важния въпрос: какво става с личността на отделния човек, след като животът се отдели от материята (плътта)?

Различия между еволюционната теория и Библията относно смъртта
1) Произходът и причината за смъртта според еволюцията е стремежът за развитие и усъвършенстване на материята. Библията казва, че смъртта се намира извън материята.
2) Според Библията смъртта е разделение на живото същество от източника на живота. Според еволюцията смъртта е неделима, необходима и задължителна съставна част на живота.
3) Библията нарича смъртта „враг на човека“, а еволюцията нарича смъртта фактор за развитието и усъвършенстването на живота.
4) Смъртта е цената, която животът трябва да заплати за своето развитие (еволюцията). Според Библията грехът е причината за смъртта.
5) Според еволюцията смъртта, болестите и страхът са съставна част на живота. Според Библията те са следствие на грехопадението.
6) Еволюцията учи, че смъртта е програмирана в живота още от самото негово начало. Според Библията чрез грехопадението смъртта е кодирана в човека и в цялото творение.
7) Библията говори за два вида смърт: физическа и духовна. Физическата смърт не означава абсолютен край на човешката личност. Духовно човек продължава съществуването си в задгробния свят.

Еволюция и религия
Според еволюционната теория възникването на религията е еволюционен процес: в ранните примитивни стадии човекът не е имал никаква религия, по-късно (пещерен човек) се появява политеизмът (многобожието). С течение на времето наред с политеизма се появява и монотеизмът (вярата в един Бог), към който се отнасят еврейската религия, християнството и ислямът. Религията не е нищо друго освен израз на безпомощността на човека пред природните сили. Така той сам си измисля бога. С научно-техническия прогрес на човечеството религията ще губи все повече и повече своето значение и накрая напълно ще изчезне. Според еволюционната теория високоразвитият цивилизован човек няма да бъде религиозен!
Днес човечеството е достигнало много висока форма на развитие. Ако беше вярна еволюционната теория, религията отдавна трябваше да отпадне. Статистиката на ООН показва, че 84% от населението на света днес са религиозни. От тях над 50% са политеисти. Този факт показва, че човек по природа е религиозен, по рождение има някаква представа за своя Творец и притежава вроденото познание, че природата трябва да има свой Създател. И още нещо, във всеки има в по-голяма или по-малка степен развита съвест и нравствени ценности и не на последно място стремеж за вечност. А тези неща са фундаментът, върху който се гради религиозното чувство у човека.
Кога и защо е възникнало семейството?
Според еволюционната теория бракът (семейството) е продукт на обществените взаимоотношения на човека в рамките на неговото социално и културно развитие. „В най-първичното човешко общество не е имало брак, а е съществувало това, което ние наричаме днес групов брак“. След това този „групов брак“ преминал в неустойчив брак по двойки, а през време на патриархата възникнало устойчивото еднобрачно семейство (моногамията). Със социално-културната еволюция на човека семейството ще укрепва все повече.
Ето някои факти:
С течение на времето бракът би трябвало да става все по-стабилен, така че феноменът ..развод днес да не ни е познат.
Как ще обясни еволюционната теория хомосексуалните бракове? А не са ли модерните свободни бракове днес връщане на човечеството към т.нар. „първобитно-общинен строй“? Тези две форми на социално взаимоотношение на модерния човек днес са в пълно противоречие с учението на еволюционната теория за развитието и стабилизирането на брака. А тенденцията не изглежда много благоприятна в това отношение – статистиката показва, че над 70% от младежите в България предпочитат свободна форма на брачни взаимоотношения. Оказва се, че учението на еволюционната теория за т.нар. социална и нравствена еволюция на човека е невярно.
От гледище на библейското учение ще посочим четири важни основания: Първо – семейството не е измислена от човека институция, а има божествен произход; второ – семейството е единственото място за възпроизводство на човека и интимна близост между мъж и жена, които се обичат. Предбрачните и извънбрачните сексуални взаимоотношения се осъждат от християнството като грях; трето – в рамките на семейството човек развива в себе си високи духовно-морални ценности, като любов, вярност, жертвеност, търпение, прощение и т.н.: четвърто – отношението между двама съпрузи в рамките на семейството е символ и сравнение на отношението между Христос и Неговата Църква.
Дарвин и расите
Дарвин и еволюционистите от последните два века са приемали съществуването на биологична неравностойност на човешките раси. От гледище на еволюционната теория в този факт няма нищо чудно, тъй като човекът като биологичен вид не е друго, освен част от дългата биологична верига на животинския свят. Еволюционизмът отъждествява понятието „раса“ с „подвид“  при което естествено разглежда расата като зараждащ се нов вид. Оттук следва, че с течение на времето ще се появи нов по-добър вид. Последователността е ясна: Homo erectus еволюира в Homo sapiens и тъй като еволюцията продължава, логично е да се очаква един ден някоя от силните раси (подвидове) на съвременния човек (Homo sapiens) да еволюира в „свръхчовек“ (Homo superemus)!! Това еволюционистично мислене доведе в световен мащаб през 19-и и 20-и век до расова и етническа дискриминация и, разбира се, до налудничавата идея на Хитлер за „чистата арийска раса“, което струваше на света десетки милиони жертви от т.нар. „примитивни човешки раси“ (евреи, цигани, славяни и т.н.)...
Повечето съвременни еволюционисти приемат тезата за единния произход на съвременния човек (т.е. от една-единствена прародителска линия) и второ, че никоя раса не е по-добра от другата. Точна такава е и библейската позиция.

Закони без Законодател?
В природата и в биологичния свят владеят закони, благодарение на които животът се запазва и регулира. Говорим за физични, химични, биологични, генетични и редица други закони. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно-биологични закони, които правят живота възможен.
Според еволюционната теория обаче, както биологичните закони, така и енергията, която ги реализира, са продукт на материята.
Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има законодатели в обществената сфера, така трябва да има Законодател в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създадени от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.
Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблюдават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да прави изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване се свиват и намаляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изключение от този закон – при изстудяване тя се разширява.
И друго жизнено важно изключение: всички водородни съединения са отровни. Водата отново прави изключение!
Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасочено е създала това изключение, за да се запази животът.

Въпросът за чудесата
Едно обичайно възражение на еволюционистите към привържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.
Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:
Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо“ от научна гледна точка?
Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон
Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.
Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.
Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни!
Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ - източник на чудесата, описани в Библията.

Земята – уникалната планета във Вселената
Според библейското учение за Сътворението, само на планетата Земя съществува биологичната форма на живот. Това прави нашата планета уникално небесно тяло в цялата Вселена. След цялостния творчески акт, описан в първите две глави на Библията, на Земята е създаден животът, а в края на Сътворението – човекът, като венец на цялото Творение. А това показва, че феноменът „живот“ и човекът са били целта на Творението. Всичко, създадено преди тях, е предназначено да служи на тази крайна цел – човека.
В заключение отново ще подчертаем, че Библията не противоречи на науката. Основните закони на науката, научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Библията, както и в самото Творение, хилядолетия преди тези изобретения да станат факт. Науката се гради върху това, което Творецът е заложил в Своето Творение и открил в Своята Книга – Библията.



 бутони за социални мрежи