Select Language

събота, 19 юни 2010 г.

Семейно ръководство основано на Краткия катехизис

В. 1: Какво е основното предназначение на човека?
О. 1: Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги.
В. 2: Какво ръководство ни е дал Бог, за да ни насочва как да Го прославяме и да се радваме на присъствието Му?
О. 2: Божието Слово, което се съдържа в Стария и Новия Завет, е единственото ръководство, което трябва да ни насочва как да прославяме Бога и да се радваме на присъствието Му.
В. 3: Кое е основното, на което ни учи Библията?
О. 3: Основното, на което ни учи Библията, е в какво човек трябва да вярва по отношение на Бога и какво изисква Бог от човека.
В. 4: Какво е Бог?
О. 4: Бог е Дух; безграничен, вечен и неизменен – в Своето същество, премъдрост, сила, святост, справедливост, милост и истина.
В. 5: Има ли повече от един Бог?
О. 5: Съществува само един, истинен и жив Бог.
В. 6: Колко Личности има в Триединството?
О. 6: В Триединството са три Личности – Отец, Син, и Свят Дух. Трите са един Бог, еднакви по Своята същност, равни по силата и славата Си.
В. 7: Какво представляват Божиите декрети?
О. 7: Декретите на Бога изразяват Неговия вечен план, в съответствие с решението на Неговата воля, чрез които, за Своя собствена слава, Той е отредил всичко, което ще се случи.
В. 8: Как Бог изпълнява Своите декрети?
О. 8: Бог изпълнява Своите декрети чрез сътворението и провидението.
В. 9: Какво представлява Сътворението?
О. 9: Сътворението е онова дело на Бога, при което Той създава всичко от нищо посредством Своето мощно Слово в продължение на шест дни; и всичко, създадено от Него е много добро.
В. 10: Как Бог сътворява човека?
О. 10: Бог сътворява човека, от мъжки и женски пол, по Свой образ, и със знание, праведност и святост, да упражнява власт над другите творения.
В. 11: Какво е Божието провидение?
О. 11: Божието провидение се изразява в Неговото пресвято, премъдро и могъщо предпазване и господство над всичките Му творения и всички техни действия.
В. 12: В какво се състои Божието провидение спрямо човека, когото Той сътвори?
О. 12: Когато Бог сътвори човека, Той сключи с него завет, за да му даде живот, въз основа на съвършено послушание – забранява му да яде от дървото за познаване на доброто и злото, като в противен случай го заплашва със смърт.
В. 13: Устояха ли нашите първи родители в състоянието, в което бяха създадени?
О. 13: Оставени на свободата на собствената си воля, нашите първи родители съгрешиха срещу Бога и паднаха от състоянието, в което бяха създадени.
В. 14: Какво представлява грехът?
О. 14: Грях е всяко неподчинение или престъпване на Божия закон.
В. 15: Какъв беше грехът, чрез който нашите първи родители паднаха от състоянието, в което бяха създадени?
О. 15: Грехът на нашите първи родители беше, че ядоха от забранения плод.
В. 16: Падна ли целият човешки род в първото прегрешение на Адам?
О. 16: Тъй като заветът, сключен с Адам, се отнася не само за него, а и за естественото му потомство, то всички хора съгрешиха с него в първото му прегрешение.
В. 17: Какво се случи с човека след грехопадението?
О. 17: Човекът падна в състояние на грях и злочестие.
В. 18: В какво се състои греховността на състоянието, в което падна човекът?
О. 18: Греховността на състоянието, в което падна човекът, се състои в две неща. Първо, което обикновено се нарича първороден грях, вината поради първия грях на Адам, в липсата на първоначалната праведност и в покварата на цялата човешка природа. Второ, във всички конкретни действия на неподчинение, произлизащи от първородния грях.
В. 19: В какво се изразява злочестието на състоянието, в което падна човекът?
О. 19: Поради своето грехопадение, целият човешки род загуби общението си с Бога и предизвиква Неговия гняв и проклятие, което го направи подвластен на всички злочестия в този живот, на смъртта и мъките в ада завинаги.
В. 20: Остави ли Бог целия човешки род да загине в състоянието на грях и злочестие?
О. 20: Воден от Своята истински добра воля, Бог от предвечността избра някои хора за вечен живот. Той сключи с тях завет на благодат, за да ги избави от състоянието на грях и злочестие и да ги доведе до състояние на спасение чрез Изкупителя.
В. 21: Кой е Изкупителят на избраните от Бога?
О. 21: Единственият Изкупител на избраните от Бога е Господ Исус Христос, вечният Син на Бога, Който стана човек. Той беше и продължава да бъде Бог и човек, като притежава две напълно различни естества, но свързани в една Личност, завинаги.
В. 22: Как Христос, Божият Син, стана човек?
О. 22: Христос Божият Син стана човек, като прие истинско тяло и разумна душа. Той беше заченат чрез силата на Святия Дух в утробата на девицата Мария и бе роден от нея; въпреки това, Той беше без грях.
В. 23: По какъв начин Христос е наш Изкупител?
О. 23: Като наш Изкупител, Христос е Пророк, Първосвещеник и Цар, както в състоянието на смирение, така и на прослава.
В. 24: По какъв начин Христос изпълнява служението на Пророк?
О. 24: Като Пророк, Христос открива Божията воля за нашето спасение чрез Своето Слово и чрез Своя Дух.
В. 25: По какъв начин Христос изпълнява служението на Първосвещеник?
О. 25: Като Първосвещеник, Христос принася Себе Си само веднъж в жертва за нас, за да удовлетвори божественото правосъдие и да ни примири с Бога, като непрекъснато ходатайства за нас.
В. 26: По какъв начин Христос изпълнява служението на Цар?
О. 26: Като Цар, Христос ни подчинява на Себе Си, управлява ни и ни защитава, възпира и побеждава всички Свои и наши врагове.
В. 27: В какво се състои Христовото смирение?
О. 27: Христовото смирение се изразява във факта, че Той се роди като човек в бедно семейство; бе подчинен на закона, понесе злочестията на този живот, Божия гняв и прокълнатата смърт на кръста; че беше погребан и остана за известно време под властта на смъртта.
В. 28: В какво се състои Христовата прослава?
О. 28: Христовата прослава се състои в Неговото възкръсване от мъртвите на третия ден, във възнасянето Му на небето, в това, че седна отдясно на Бог Отец, и в повторното Му идване да съди света в последния ден.
В. 29: Как ставаме участници в изкуплението, извоювано от Христос?
О. 29: Ние ставаме участници в изкуплението, извоювано от Христос, когато Святият Дух го приложи ефективно за нас.
В. 30: Как Святият Дух прилага за нас изкуплението, извоювано от Христос?
О. 30: Святият Дух прилага за нас изкуплението, извоювано от Христос, като произвежда в нас вяра и по този начин ни обединява с Христос в ефективното ни призоваване.
В. 31: Какво представлява ефективното призоваване?
О. 31: Ефективното призоваване е действие на Божия Дух, чрез което Той ни убеждава, че сме грешни и злочести, просветлява умовете ни чрез познаването на Христос и обновява волята ни. По този начин Той ни подтиква и ни прави способни да приемем Исус Христос, Чиято благодат ни се дарява безвъзмездно в благовестието.
В. 32: В какви дарове участват ефективно призованите в този живот?
О. 32: В този живот тези, които са ефективно призовани, участват в оправданието, осиновението, освещението и другите дарове, които или ги съпътстват, или произтичат от тях.
В. 33: Какво представлява оправданието?
О. 33: Оправданието е акт на Божията безвъзмездна благодат, чрез който Той прощава всичките ни грехове и ни приема като праведни пред Него. Той прави това единствено заради Христовата праведност, вменена в наша полза. Оправданието се получава само чрез вяра.
В. 34: Какво представлява осиновението?
О. 34: Осиновението е акт на Божията безвъзмездна благодат, чрез който ставаме Божии синове с всички права и привилегии да бъдем Негови.
В. 35: Какво представлява освещението?
О. 35: Освещението е действие на Божията безвъзмездна благодат, чрез което биваме обновени изцяло по Божия образ и ни се дава способността все повече и повече да умираме за греха и да живеем в праведност.
В. 36: Какви са даровете, които в този живот съпътстват или произтичат от оправданието, осиновението и освещението?
О. 36: Даровете, които в този живот съпътстват или произтичат от оправданието, осиновението и освещението, са: увереността в Божията любов, мир на съвестта, радост в Святия Дух и израстване и пребъдване в благодатта до края на живота ни.
В. 37: Каква е ползата от Христос за вярващите при тяхната смърт?
О. 37: Душите на вярващите при тяхната смърт стават съвършено святи и веднага преминават в слава. Техните тела, които все още са съединени с Христос, почиват в гробовете до деня на възкресението.
В. 38: Каква е ползата от Христос за вярващите при тяхното възкресение?
О. 38: При възкресението, вярващите възкръснали в слава ще бъдат посочени и оправдани явно в деня на съда и ще бъдат направени съвършено щастливи да се наслаждават в Божието присъствие през цялата вечност.
В. 39: Какво изисква Бог от човека?
О. 39: Бог изисква от човека послушание към Неговата изявена воля.
В. 40: Какво ръководство Бог първоначално изяви на човека да се покорява?
О. 40: Ръководството, което Бог първоначално изяви на човека, беше моралният закон.
В. 41: Къде е обобщен моралният закон?
О. 41: Моралният закон е обобщен в Десетте Заповеди.
В. 42: Каква е същността на Десетте Заповеди?
О. 42: Същността на Десетте Заповеди е да обичаме Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с всичкия си ум, и ближния си както обичаме себе си.
В. 43: Какво е въведението към Десетте Заповеди?
О. 43: Въведението към Десетте Заповеди е изразено с думите: “Аз съм Господ твоят Бог, Който те изведох от Египет, от дома на робството.”
В. 44: На какво ни учи въведението към Десетте Заповеди?
О. 44: Въведението към Десетте Заповеди ни учи, че, тъй като Бог е Господ и е нашият Бог и Избавител, ние трябва да спазваме всички Негови заповеди.
В. 45: Какво гласи Първата Заповед?
О. 45: Първата заповед гласи: „Да нямаш други богове освен Мене.”
В. 46: Какво се изисква от нас в Първата Заповед?
О. 46: В Първата Заповед от нас се изисква да познаваме и да признаваме Бога като единствения истинен Бог и наш Бог и съобразно това да Му се покланяме и да Го прославяме.
В. 47: Какво се забранява в Първата Заповед?
О. 47: В Първата Заповед ни се забранява да отричаме Бога или да не се покланяме и да не прославяме истинния Бог като Бог и като свой Бог. В нея също ни се забранява да отдаваме на някой или на нещо друго поклонението и прославата, които подобават единствено на Него.
В. 48: На какво по-конкретно ни учат думите "освен Мене" в Първата Заповед?
О. 48: Думите “освен Мене” в Първата Заповед ни учат, че Бог, Който вижда всичко, обръща особено внимание и е изключително недоволен от греха да имаш някакъв друг бог.
В. 49: Какво гласи Втората Заповед?
О. 49: Втората заповед гласи: “Не си прави кумир и каквото и да било нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”
В. 50: Какво се изисква от нас във Втората Заповед?
О. 50: Във Втората Заповед от нас се изисква да приемаме, изпълняваме с почит и пазим в чистота и цялост всички наставления относно поклонението, както Бог ги е постановил в Словото Си.
В. 51: Какво се забранява във Втората Заповед?
О. 51: Във Втората Заповед се забранява да се покланяме на Бога чрез изображения или по какъвто и да е друг начин, не установен в Неговото Слово.
В. 52: Какви са основанията за Втората Заповед?
О. 52: Основанията за Втората Заповед са, че Бог има върховна власт над нас, ние Му принадлежим и Той е особено ревностен да Му се покланяме по правилния начин.
В. 53: Какво гласи Третата Заповед?
О. 53: Третата Заповед гласи: Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.
В. 54: Какво се изисква от нас в Третата Заповед?
О. 54: В Третата Заповед от нас се изисква да пазим святи и да споменаваме със страхопочитание имената, титлите, атрибутите, наредбите, Словото и делата на Бога.
В. 55: Какво се забранява в Третата Заповед?
О. 55: В Третата Заповед се забранява всяко богохулство или злоупотреба с нещо, чрез което Бог разкрива Себе Си.
В. 56: Какви са основанията за Третата Заповед?
О. 56: Основанието за Третата Заповед е, че Господ нашият Бог няма да позволи този, който наруши тази заповед, да избегне Неговата справедлива присъда, макар да е възможно да избегне наказанието от хора.
В. 57: Какво гласи Четвъртата Заповед?
О. 57: Четвъртата заповед гласи: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, но седмият ден е събота на Господа, Твоя Бог. На него да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.
В. 58: Какво се изисква в Четвъртата Заповед?
О. 58: В Четвъртата Заповед се изисква да пазим святи за Бога онези определени дни, които Той е посочил в Словото Си - особено един цял ден на всеки седем, като свята Почивка пред Него.
В. 59: Кой ден от седмицата Бог е определил за Събота?
О. 59: От началото на света до възкресението на Христос Бог определи седмия ден от седмицата като Събота. От тогава до края на света първият ден от седмицата е денят за християнската Събота.
В. 60: Как трябва да бъде освещаван денят за Почивка
О. 60: Денят за Почивка се освещава като почиваме през целия ден от светски дела и развлечения, дори от тези, които са разрешени през другите дни. Трябва да прекараме цялото си време в общо и лично поклонение на Бог, с изключение на необходимите дела или прояви на милосърдие, които трябва да извършваме.
В. 61: Какво се забранява в Четвъртата Заповед?
О. 61: В Четвъртата Заповед се забранява пренебрегването или небрежното изпълнение на поставените пред нас задължения. Както и оскверняването на деня чрез лентяйство, извършване на нещо, което само по себе си е грешно или чрез ненужни мисли, думи, дела, свързани със светските ни дейности или развлечения.
В. 62: Какви са основанията за Четвъртата Заповед?
О. 62: Основанията за Четвъртата Заповед са: Бог ни дава шест дни в седмицата за нашите собствени дела; Той обяви седмия ден за Свой собствен; даде ни пример; и благослови Съботата.
В. 63: Какво гласи Петата Заповед?
О. 63: Петата Заповед гласи: Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
В. 64: Какво се изисква в Петата Заповед?
О. 64: В Петата Заповед от нас се изисква да уважаваме и да зачитаме другите, независимо дали са над нас, под нас или са равни с нас, така, както положението им или отношението ни към тях изисква.
В. 65: Какво се забранява в Петата Заповед?
О. 65: В Петата Заповед се забранява да не уважаваме другите или да не се отнасяме с тях както тяхната позиция или отношение с нас изисква.
В. 66: Какво е основанието за Петата Заповед?
О. 66: Основанието за Петата Заповед е обещанието за дълъг живот и благополучие, ако те прославят Бога и са за доброто на тези, които се покоряват на тази заповед.
В. 67: Какво гласи Шестата Заповед
О. 67: Шестата Заповед гласи: Не убивай.
В. 68: Какво се изисква в Шестата Заповед?
О. 68: В Шестата Заповед се изисква да полагаме всички законни усилия за опазване на нашия живот и живота на другите.
В. 69: Какво се забранява в Шестата Заповед?
О. 69: В Шестата Заповед се забранява несправедливото отнемане на нашия собствен живот или на живота на ближния ни, както и всякакви други дейности, водещи до самоубийство или убийство.
В. 70: Какво гласи Седмата Заповед?
О. 70: Седмата Заповед гласи: Не прелюбодействай.
В. 71: Какво се изисква в Седмата Заповед?
О. 71: В Седмата Заповед се изисква от нас и от всеки друг да спазваме морална чистота в сърце, думи и поведение.
В. 72: Какво се забранява в Седмата Заповед?
О. 72: В Седмата Заповед се забраняват всякакви порочни мисли, думи и действия.
В. 73: Какво гласи Осмата Заповед?
О. 73: Осмата заповед гласи: Не кради.
В. 74: Какво се изисква в Осмата Заповед?
О. 74: В Осмата Заповед се изисква законно да се придобиват и увеличават парите и имуществото - както нашите, така и на другите хора.
В. 75: Какво се забранява в Осмата Заповед?
О. 75: В Осмата Заповед се забранява всяко нещо, което отнема или може да отнеме несправедливо парите или собствеността от нас или от някой друг.
В. 76: Какво гласи Деветата Заповед?
О. 76: Деветата заповед гласи: Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
В. 77: Какво се изисква в Деветата Заповед?
О. 77: В Деветата Заповед от нас се изисква да казваме, да поддържаме и поощряваме истината между хората, както и доброто име – нашето и на другите, особено когато свидетелстваме.
В. 78: Какво се забранява в Деветата Заповед?
О. 78: В Деветата Заповед се забранява всичко, което възпрепятства истината или накърнява доброто име на някого.
В. 79: Какво гласи Десетата Заповед?
О. 79: Десетата Заповед гласи: Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.
В. 80: Какво се изисква в Десетата Заповед?
О. 80: В Десетата Заповед се изисква да бъдем напълно удовлетворени от собственото си положение и да имаме подходящо отношение на любов към другите и към тяхната собственост.
В. 81: Какво се забранява в Десетата Заповед?
О. 81: В Десетата Заповед се забраняват всяко неудовлетворение от това, което ни принадлежи, всяка завист или скръб, породена от успехите на другите и всички нередни желания за нещо, което принадлежи на някой друг.
В. 82: Има ли човек, способен да спазва съвършено Божиите заповеди?
О. 82: Нито един обикновен човек след грехопадението не е способен в този живот да спазва съвършено Божиите заповеди, но ги нарушава всеки ден в мислите, думите и делата си.
В. 83: Всички грехове еднакво тежки ли са?
О. 83: В Божиите очи някои грехове сами по себе си са по тежки от други, и някои са по-тежки поради вредата, която следва от тях.
В. 84: Какво заслужава всеки грях?
О. 84: Всеки грях заслужава Божия гняв и проклятие, както в този живот, така и в идния.
В. 85: Какво Бог изисква от нас, за да избегнем гнева и проклятието Му, които заслужаваме заради греховете си?
О. 85: За да избегнем Божия гняв и проклятието Му, които заслужаваме заради греховете си, Бог изисква от нас вяра в Исус Христос и животворно покаяние със старателно участие във всички външни средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението.
В. 86: Какво представлява вярата в Исус Христос?
О. 86: Вярата в Исус Христос е спасителна благодат, чрез която Го приемаме и се уповаваме на Него за спасението си, така както Той ни е предлаган в Благовестието.
В. 87: Какво представлява животворното покаяние?
О. 87: Животворното покаяние е спасителна благодат, чрез която грешникът осъзнавайки напълно своята греховност и Божията милост в Христос, със скръб и омраза към греховете си се отвръща от тях и се обръща към Бога, решен изцяло да положи усилия за ново послушание.
В. 88: Какви са външните, обикновени средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението?
О. 88: Външните, обикновени средства, чрез които Христос ни дава даровете на изкуплението, са Неговите наредби и особено Словото, тайнствата и молитвата, всяко от които е ефективно за спасението на избраните.
В. 89: Как Словото допринася за спасението?
О. 89: Божият Дух превръща четенето и особено проповядването на Словото ефективно средство за убеждаване и обръщение на грешниците и ги съгражда в святост и утеха чрез вяра за спасение.
В. 90: Как трябва да се чете и слуша Словото, за да стане ефективно за спасение?
О. 90: За да стане Словото ефективно за спасение, трябва да Го слушаме с внимание, подготовка и молитва, за да Го разбираме. Трябва също да Го приемаме с вяра и любов, да Го пазим в сърцата си и да Го прилагаме в живота си.
В. 91: Как тайнствата стават ефективни средства за спасение?
О. 91: Тайнствата се превръщат в ефективни средства за спасение не поради някаква специална сила съдържаща се в тях или в хората, които ги отслужват, а единствено чрез благословението на Христос и действието на Неговия Дух в тези, които ги приемат с вяра.
В. 92: Какво представлява тайнството?
О. 92: Тайнството е свята наредба, установена от Христос, в която Христос и даровете на Новия Завет са представени, запечатани и приложени спрямо вярващите чрез физически знаци.
В. 93: Кои са тайнствата на Новия Завет?
О. 93: Тайнствата в Новия Завет са кръщението и Господната вечеря.
В. 94: Какво представлява водното кръщение?
О. 94: Водното кръщение е тайнство, което представлява измиване с вода в името на Отец, Сина и Святия Дух и е знак и печат, че сме съединени с Христос, че получаваме даровете на завета на благодат и че сме се посветили да принадлежим на Господа.
В. 95: Кой трябва да бъде кръщаван?
О. 95: Не трябва да бъдат кръщавани тези, които не са членове на църква, докато не обявят публично, че вярват в Христос и ще Му се покоряват, но невръстните деца на църковни членове трябва да се кръщават.
В. 96: Какво представлява Господната вечеря?
О. 96: Господната вечеря представлява тайнство, в което хлябът и виното се дават и приемат така, както Христос е наредил, за да се изяви Неговата смърт. Онези, които приемат Господната вечеря по правилния начин, участват в Неговото тяло и плът с всички Негови дарове, не просто физически, а чрез вяра, и стават духовно по-силни и израстват в благодатта.
В. 97: Кой е правилният начин да приемаме Господната вечеря?
О. 97: Правилният начин да приемаме Господната вечеря е да изпитваме себе си, дали разпознаваме Господното тяло, дали чрез вяра се храним от Него и дали имаме покаяние, любов и обновено покорство – за да не участваме недостойно да ядем и пием осъждение на себе си.
В. 98: Какво представлява молитвата?
О. 98: Молитвата е изразяване на нашите желания пред Бога за неща, които са в съгласие с Неговата воля, в името на Христос, като изповядваме греховете си и благодарим с признателност за милостта Му.
В. 99: Как Бог ни напътства да се молим?
О. 99: Цялото Божие Слово, но особено Господната молитва, с която Христос учи учениците Си, ни напътстват как да се молим.
В. 100: На какво ни учи началото на Господната молитва?
О. 100: Началото на Господната молитва (Татко наш, Който Си на небесата) ни учи да се приближаваме към Бога с напълно свято благоговение и доверие, както деца към баща си, който е способен и готов да ни помогне. То също ни учи, че трябва да се молим за другите и заедно с тях.
В. 101: За какво се молим в първото прошение?
О. 101: В първото прошение (да се свети Твоето име) се молим Бог да ни направим способни, нас и другите, да Го прославяме с всички средства, които Той използва, за да изяви Себе Си и да направлява всяко нещо за Своя собствена слава.
В. 102: За какво се молим във второто прошение?
О. 102: Във второто прошение (да дойде Твоето царство) се молим царството на Сатана да бъде унищожено, а царството на благодатта да се разраства, като ние заедно с други биваме въвеждани и пазени в него, и царството на славата да настъпи скоро.
В. 103: За какво се молим в третото прошение?
О. 103: В третото прошение (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята) се молим Бог чрез Своята благодат да ни даде способност и желание да познаваме, да следваме и да се покоряваме на волята Му във всичко, както постъпват ангелите на небето.
В. 104: За какво се молим в четвъртото прошение?
О. 104: В четвъртото прошение (дай ни днес ежедневния хляб) се молим да получим като безвъзмезден дар от Бога достатъчно количество от добрите неща в този живот и да се радваме на Неговото благословение в тях.
В. 105: За какво се молим в петото прошение?
О. 105: В петото прошение (прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници), насърчени чрез Божията благодат, която ни прави способни от сърце да прощаваме на другите, се молим заради Христос и Бог да прости безвъзмездно всичките ни грехове.
В. 106: За какво се молим в шестото прошение?
О. 106: В шестото прошение (не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия) се молим Бог или да ни предпазва от изкушенията водещи към грях, или да ни подкрепя и избавя, когато бъдем изкушавани.
В. 107: На какво ни учи заключението на Господната молитва?
О. 107: Заключението на Господната молитва (защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете) ни учи да търсим насърчение в молитвите си единствено от Бога и да Го хвалим, признавайки, че царството, силата и славата принадлежат на Него. За да покажем, че искаме да бъдем чути и че имаме увереността, че сме чути, казваме Амин.
Източник: Възпитаване на сърцата, обучение на умовете - Мийд- Християнска Интернет Библиотека
бутони за социални мрежи