"Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото" (Мат. 13:33).
Най-напред, нека съвършено да си изясним едно нещо: "Квас" не означава "грях." Бог изискваше квасен хляб за една важна старозаветна жертва, благодарствената примирителна жертва (Лев. 7:13). Безквасният хляб се изискваше за Пасхата, като символ на отделянето на Израил от извратения морален квас на Египет. Но, пристигнали в обещаната земя, от тях се изискваше да принасят квасен хляб пред Бога. На празника на Петдесятница те трябваше да пекат квасни хлябове като принос за първи плодове (Лев. 23:17). Това беше квасът на етичната зрялост, най-добрият хляб на земята. Ако отъждествим "квас" със "зло," ще поставим под въпрос решението на Бога да изисква символ на зло в благодарствената жертва към Него. Квасният принос беше характеристика на Петдесятница, денят на радостта.
Какво е квасът? Той е мая. Малко от нея се слага в тестото, преди да се опече. Тя кара тестото да бухне. Произвежда мек, пълен хляб. Квасът е символ на растеж, на зрялост или развитие. Може да се отнася и за злото, и за правдата. Трябва да оставим стария, извратен квас (I Кор. 5:6-8). Но царството е като квас: растежът е в основата му.
Източник:75 Библейски въпроса- от Гари Норт. бутони за социални мрежи
