Select Language

събота, 30 юли 2016 г.

Как правилно да се тълкува Откровение?


Когато се опитаме да изследваме книгата Откровение, от самото начало сме изправени пред два проблема. Първият е въпросът да се уверим, че нашето тълкуване е правилно – да поставим ограничения върху нашето въображение, за да не вкарваме насила Божието свято Слово в калъп, който сами сме си измислили. Трябва да оставим книгата Откровение да каже това, което Бог е възнамерил да каже. Вторият проблем е въпросът с етиката – какво да правим с това, което сме научили.
Библейският стандарт за тълкуване
Точно в първия стих на Откровение Йоан ни дава важен тълкувателен ключ: “Откровението на Исуса Христа, което Бог му даде, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” (Откр. 1:1). Използването на думата явявам ни казва, че пророчеството не трябва просто да се приема като “предварително написана история.” Вместо това, това е книга на знамения: символични представяния на идващите събития. Символите не трябва да бъдат разбирани буквално. Можем да видим това чрез употребата на думата от Йоан в неговото Евангелие (виж Йоан 12:33; 18:32; 21:19). Във всеки от случаите думата се използва за Христос явяващ бъдещо събитие чрез повече или по-малко символично подсказване, вместо с ясно и буквално описание. И това е като цяло формата на пророчествата в Откровение. Това не означава, че символите са неразбираеми; тълкуването не непостижимо. От друга страна, не казвам, че символите са някакъв вид шифър, така че всичко, от което се нуждаем, е речник, или граматика на символизма, за да “преведем” символите на нашия език. Пророчеството е поезия, не наивна или статична алегория. Единственият начин да разберем неговия символизъм е да станем добре запознати с Библията. Библейският стандарт за тълкуване е самата Библия.
Вече отбелязахме заблудите и противоречията в така наречената “буквална” школа за библейско тълкуване. Друг проблем, който е особено сериозен сред някои “поп”-теолози, е тяхното произволно разбиране на пророческите символи. Чувал съм проповедници да говорят за скакалците в Откр. 9:3-11 като символи на удивително разнообразие от ужаси: бомбардировачи, балистични ракети, хеликоптери Кобра, и дори всяващите ужас “пчели убийци” от Южна Америка. Кое от тези представляват скакалците наистина? Без стандарт за тълкуване, няма обективен начин да кажем – и така Книгата Откровение става на практика това, което нейното заглавие настоява, че не е: неразбираема смесица от “апокалиптичен” огън и вятър, означаваща нищо.
В действителност, Йоан ни казва стотици пъти в Книгата Откровение точно какъв е стандартът за тълкуване, защото книгата е препълнена с цитати и препратки към Стария Завет. Книгата Откровение почива върху Стария Завет много повече от всяка друга новозаветна Книга. Само този факт трябва да ни предупреди, че не можем да започнем да проумяваме нейното значение без солидно разбиране на цялата Библия – което е причината да напиша Част Втора от тази книга, и поради която отново засягам този предмет. Ранните църкви са имали такова разбиране. Благовестието е било проповядвано първо на юдеи и на прозелити от езичниците; често църквите са били формирани от поклонници в синагогите, и това било вярно дори за църквите в Мала Азия (Деян. 2:9; 13:14; 14:1; 16:4; 17:1-4, 10-12, 17; 18:4, 8, 19, 24-28; 19:1-10, 17). Нещо повече, от Галатяни 2:9 е ясно, че служението на апостол Йоан е конкретно към юдеите. Следователно, първите читатели на Откровение са били потопени в Стария Завет до степен, до която повечето от нас днес не са. Символизмът на Откровение е пропит с библейски позовавания, които са били разбирани от всички в ранната Църква. Дори в тези редки събрания, които са нямали никакви еврейски членове, Писанията, използвани за поучение и поклонение, са били предимно от Стария Завет. Ранните християни са притежавали авторитетния и непогрешим ключ към значението на Йоановите пророчества. Нашият съвременен пропуск да оценим този съществен факт е основната причина за нашата неспособност да разберем това, за което Йоан говори.
Например, нека да вземем един символ от Откровение, с който много се е злоупотребявало, и да приложим този принцип. В Откровение 7, 9, 14 и 22 Йоан вижда Божиите хора подпечатани на челата с Неговото име; а в Откровение 13:16 той пише за поклонниците на Звяра, които са белязани на дясната си ръка и на челата си с неговия белег. (Между другото: не ви ли прави странно впечатление, че всички са толкова въодушевени за “белега на Звяра,” когато ясното ударение в Откровение е върху Божия Печат върху челата на вярващите?) Правени са много фантастични тълкувания относно тези белези – от татуировки и входни билети за увеселителни паркове до кредитни карти и социалноосигурителни номера – и всички без ни най-малко внимание към ясните библейски препратки. Но какво са щели да си помислят първите читатели на тези текстове? Символите са щели да ги накарат веднага да помислят за няколко библейски сведения: “белегът” от потта по челото на Адам, означаващ Божието проклятие за неговото непокорство (Бит. 3:19); челото на Първосвещеника, белязано със златни букви, обявяващи, че сега той е СВЯТ НА ГОСПОДА (Изх. 28:36); Второзаконие 6:6-8 и Езекиил 9:4-6, в които Божиите служители са “белязани” на ръката и челото с Божия Закон, и така получават благословение и защита в Неговото име. Последователите на Звяра, от друга страна, получават неговия белег на собственост: покорство към нечестив, етатистки, антихристиянски закон. Белегът в Откровение не е предназначен да бъде възприеман буквално. Той е препратка към старозаветен символ, който говори за пълното покорство на човека пред Бога, и стои като предупреждение, че богът на едно общество – независимо дали това ще бъде истинският Бог или самообожествилата се държава – изисква пълно покорство към своята власт.
Това ще бъде принципът на тълкуване, следван в тази книга. Откровение е откровение; то е предназначено да бъде разбрано. Но то няма да бъде разбрано от умствено мързеливи и недисциплинирани търсачи на емоции, които са толкова забързани, че нямат време да изучават Библията. Мнозина се впускат от своята първа изповед към последната книга в Библията, отнасяйки се към нея като към книга с халюцинации, трескаво отхвърляйки един трезв опит да позволят на Библията да тълкува сама себе си – и откривайки, в края на краищата, само отражение на своите собствени предубеждения. Но за онези, които се отнасят с внимание към цялото Божие Слово, посланието е ясно. Бенджамин Уорфийлд пише: “Йоановият Апокалипсис няма нужда да бъде нещо друго, освен лесен: всички негови символи са или очевидни естествени символи, или имат своите корени в старозаветните поети и пророци и в образния език на Исус и Неговите апостоли. Никой, който познава своята Библия, не трябва да се отчайва, че няма да получи полза от тази книга. Над всичко друго, този, който може да разбере великата беседа на нашия Господ относно последните неща (Мат. 24), не може да не разбере Апокалипсиса, който се основава на тази беседа и съвсем малко се простира отвъд нея” (Benjamin Warfield,Selected Shorter Writings [Presbyterian and Reformed, 1973], vol. 2, pp. 652f.).
Пророчество и етика
Книгата Откровение често се разглежда като пример за “апокалиптичния” писмен жанр, който е процъфтявал сред юдеите между 200 пр. Хр. и 100 от Хр. Въобще няма основание за този възглед, и е нещастие, че думатаапокалиптичен въобще се използва за описване на тази литература. (Самите автори на “апокалиптика” никога не са използвали думата в този смисъл; по-скоро, учените са откраднали понятието от Йоан, който нарича своята книга “Апокалипсис [Откровение] на Исус Христос”). Всъщност има много големи разлики между “апокалиптичните” писания и Книгата Откровение.
“Апокалиптиците” се изразяват в необясними и неразбираеми символи, и като цяло нямат намерение да бъдат действително разбрани. Техните трудове изобилствуват с песимизъм: никакъв действителен напредък не е възможен, нито ще има някога победа за Бога и Неговите хора в историята. Дори не можем да видим Бог да действува в историята. Всичко, което знаем, е, че светът става все по-лош. Най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме на Края – скоро. Но засега силите на злото са на власт. (Звучи познато?) Практическият резултат е бил, че апокалиптиците рядко са се занимавали с етичното поведение. Те не били много заинтересовани в това как да се живее в настоящето (а действително да се завладява би било немислимо); те просто са искали да спекулират относно идващите катаклизми.
Йоановият подход в Откровение е много различен. Неговите символи не са объркани бълнувания, излюпени от трескаво въображение; те са основани твърдо в Стария Завет (и причината за тяхната привидна обърканост е именно този факт: на нас ни е трудно да ги разбираме само защото не познаваме нашите Библии). Обратно на апокалиптиците, които са се отказали от историята, Йоан представя историята като сцена на изкуплението: Бог спасява Своите хора в тяхната среда, не от нея; и Той спасява и средата.
Леон Морис, в своето важно изследване на Апокалиптиката (Leon Morris, Apocalyptic, [Eerdmans, 1972]), описва Йоановия мироглед: “За него историята е областта, в която Бог изработва изкуплението. Истински важното нещо в историята на човечеството вече е станало, и то е станало тук, на тази земя, в човешките дела. Агнето ‘стоящо като заклано’ господствува над цялата книга. Йоан вижда Христос като побеждаващ и като спечелил победата чрез Своята смърт, събитие в историята. Неговите хора участвуват в Неговата победа, но те са победили Сатана ‘чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство’ (Откр. 12:11). Песимизмът, който отлага Божията спасителна активност до Края, го няма тук. Макар Йоан да изобразява злото реалистично, неговата книга е фундаментално оптимистична” (стр. 79).
Апокалиптиците казват, Идва краят на света: Откажете се! Библейските пророци казват, Светът върви към начало: Заловете се за работа!
Така, Книгата Откровение не е апокалиптична брошурка; тя е, както самият Йоан ни напомня постоянно,пророчество (1:3; 10:11; 22:7, 10, 18-19), напълно в съответствие с писанията на другите библейски пророци. И – отново в ярко противопоставяне на апокалиптиците – ако има една основна грижа сред библейските пророци, това е етичното поведение. Никой библейски автор никога не разкрива бъдещето само заради задоволяване на любопитството: целта винаги е да се насочат Божиите хора към правилно действие в настоящето. Преобладаващата част от библейските пророчества нямат нищо общо с общоприетата заблуда за “пророчество” като предсказване на бъдещето. Пророците разказваха за бъдещето за да подтикнат към благочестив живот.Целта на пророчеството е етична.
Фактът, че мнозина, които изследват пророческите писания днес, са по-заинтересовани в намирането на възможни сведения за космически пътешествия и ядрени оръжия, отколкото в откриването на Божиите заповеди за това, как да живеем, е отвратителна характеристика на съвременното отстъпление. “Свидетелството за Исус е духът на пророчеството” (Откр. 19:10); да се пренебрегне Исус в полза на ядрени взривове е извращаване на Писанието, абсурдно изопачаване на святото Божие Слово. От началото до края Йоан е силно загрижен за етичното поведение на онези, които четат Книгата Откровение:
Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него (1:3).

Блажен онзи, който бди и пази дрехите си (16:15).
Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество (22:7).

Блажени, които вършат Неговите заповеди (22:14).
Трябва да подчертая, че като защитавам есхатологията на господството, не давам просто алтернативно програмно ръководство за бъдещето. Библейската есхатология не е просто разписание за специални събития. Основополагащото значение на Надеждата е Господството на Исус Христос. Целта на есхатологията е да води хората да се покланят и да служат на техния Създател. Пророчеството никога не е само академично упражнение. Всички пророци сочеха към Исус Христос, и всички те изискваха етичен отговор. Божието Слово изисква пълно преобразяване на нашия живот, във всяко отношение. Ако това не е целта и резултата на нашето изучаване на Писанието, то няма да ни ползва нищо.
Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме