Select Language

петък, 25 май 2012 г.

Има ли социализация в държавното училище?

Разказ на Кирил Захариев:
ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ В УЧИЛИЩЕ НЕ Е СОЦИАЛИЗАЦИЯ, НЕ Е РАЗНООБРАЗИЕ
Разнообразен социален статус? Колко процента от децата в училище слушат нещо различно от посредствена поп-музика и чалга и колко слушат разнообразни стилове музика (джаз, класика, рокендрол, рок, блус)? Колко деца гледат безценни филми, и колко деца ходят единствено по кината в моловете, да гледат без да подбират? Колко деца четат нещо, дори свръх популярно, извън програмата по литература – Хемингуей, Айзък Азимов, Толкин, Реймънд Чандлър, Петя Дубарова, Борис Виан, Ремарк и колко въобще разбират дори това, което им е дадено да четат по програма? Колко деца извършват каквато и да е извън учебна дейност, различна от учене на език или някакъв спорт? Колко деца започват да практикуват навреме, нещо „различно“ и колко време изобщо им остава, за да го правят пълноценно? В училището няма разнообразие – това не е разнообразие на култура, това не е разнообразие на социален и житейски опит. Това са унифицирани същества, които единствено могат да изберат да се съгласят с това или да не се съгласят. Но те са там. Няма мърдане. Няма алтернатива, камоли разумна такава.
Нещо повече – разнообразие ли е да минаваш всеки ден, по един и същ маршрут, в един и същ час, за да стигнеш на едно и също място, да се видиш с едни и същи хора, да седиш в една и съща стая, на един и същ чин, до един и същ съученик, да преживееш всички есени, зими и пролети на детството си и юношеството си, под знака на сивото училище, без да можеш да прекараш повече от един уикенд където и да е, освен в училище и вкъщи? Разнообразие и социализация ли е да не можеш да поживееш в друг град през есента, да се видиш с деца от други квартали през седмицата, да не можеш да обикаляш един цял есенен ден из центъра на града, да не можеш да отидеш в работата на майка ти, баща ти, защото си на училище?
Училището е антипод на „социализиране“ и „разнообразие“. И със сигурност не е „подготовка за реалния живот“. В училище се сблъсках с няколко основни неща. Много по-основни от предметите. Много по-жизнеутвърждаващи от всичко друго в живота ми. За съжаление, нито едно от тях не е позитивно. Говоря основно за гимназията, макар, че много от тези неща са практика от 4-ти клас, а набират сила още с влизане в тази институция. Ако можеха да видят, пипнат и повярват на тези неща, родителите не биха си и помислили да изпращат детето си на училище. А децата, особено в пубертета, разбира се, никога няма да ви споменат дори за една цигара или бира, камоли пък за всичко останало.
1/Първото нещо, което направих в 8-ми клас - намерих едно момче, което ми изглеждаше най-подходящо за общуване. На този етап всички други също мигновено се разделиха на микро-групи от по двама до четирима. Много социално, няма що! Оставана няколко „аутсайдера“, които бяха подложени на постоянен тормоз, и то не само от учениците.
2/Второто, което се научаваш е, че една година разлика е нещо фатално. Всички ученици в по-горни класове не ти обръщат внимание, често те третират като заек (по низш, недостоен, слаб), а в нередки случаи те малтретират. По-големите момчета пък масово се възползват от този изкуствено създаден комплекс, за да се уредят лесно с момиче, или да насадят порочните си практики на по малките, като нещо „готино“, „модерно“ , което ги приобщава и ги прави достойни. Това означава отнемане на девствеността на всяко готино момиче между 13 и 16 години, за всички общовалидно – пушенето на коз, липа, ганджа, чадел, трева или - както се изразяват родителите по далечната и непонятна тема – марихуана и индийски коноп. Това обаче е най-лекия и безвреден наркотик, а в класацията съвсем не изостават по популярност гнусните супер вредни амфетамини, екстазито, като едно от най-пристрастяващите вещества, психотропни и халюциногенни гъби увреждащи почти перманентно в по-голяма или по-малка степен психиката, LSD, което е най-мощния халюциноген и който остава в кръвта повече от колкото можеш да доживееш и всякакви други разнообразни субстанции. Алкохола и тютюна не ги споменавам, защото те са задължителна рутина на всеки навършил 12 години ученик и остават такава за повечето до края на живота им.
3/ Третото нещо, което научаваш е че секса е предмет, който се преподава най-качествено от най-отворените (научили и използващи най-добре първа и втора точка) ученици, но той е нещо срамно, смешно и глупаво когато трябва да бъде преподаван или четен в медицинска литература, както го възприемат и повечето учители. Затова си набавяш информацията от обсъждане със също толкова неграмотни по темата връстници, от интернет, от списания и от порно. Така почти всички ученици излизат от училище като абортирали, мастурбиращи, изнасилени или поне крайно заблудени в сексуално отношение. Но при всички положения малко излизат девствени, но си остават първокласници в една от най-важните сфери на живота им, а живота на много от тях се превръща в пълна самоизолация на тази тема или в поредица от неуспешни връзки, провалени ранни бракове, нежелани бременности, всякакви полови болести и т.н.
4/ Четвъртото, което ти се случва в училище, е това, че вместо да отделиш достатъчно време на любимия си предмет, да станеш много добър в това, в което те бива, ти трябва да отделяш крайно много време да наизустяваш неща, които нито те вълнуват, нито можеш да запаметяваш лесно, нито ще ти вършат каквато и да е полза в живота. Най-малкото – всички тонове задължително назубрени уроци, биват забравени веднага след завършване на училище.
Ако се противопоставиш на задълженията, те санкционират, потискат, комплексират. Ти се озлобяваш и прекаляваш с наркотиците, секса/мастурбацията, учителите ти изграждат образ на престъпник, без да могат да се справят по какъвто и да е поне малко адекватен начин. Отгоре на всичкото те провалят пред родителите ти, пред приятелите ти и имаш ниски оценки, с които, дори да си прекрасно талантлив, не можеш да се класираш по-натам в системата.
Ако се подчиниш, се превръщаш в зубър, колкото и банално да звучи. Вярно, научаваш се на дисциплина, но нямаш време нито да откриеш кой си, нито какъв е света около теб, нито да помислиш какво е призванието ти в тоя живот. Пускаш се по пързалката на системата супер успешно, засилваш се и в повечето случаи, след 10 – 15 години установяваш, че си се гмурнал безвъзвратно в общество, което страда от тежка самозаблуда (99%), психопатия (12%), и депресия (близо 50%). Синдроми, които се дължат на това, че си прекарал 12 години от живота си в колба, в която не си имал възможност дори да вкусиш от живота.
5/Пето. Масовите, квартални училища, допълнително ограничават социализирането на учениците до границите на района, в който живеят. И като цяло - училищата откъсват учениците от реалността, правят ги враждебни и плахи към всяко друго училище, към всеки друг квартал. Правят ги асоциални и агресивни. Карат ги да се сравняват, да се отъждествяват с училището, в което учат, според „статута“ му спрямо другите училища. Това става излишна тежест или безпочвена гордост, за всеки ученик и тя остава налична години след завършване.
6/ Шесто. Установяваш, че учителите, които ти преподават са били от най-неталантливите и от най-слабите ученици. Установяваш, че те са комплексирани, агресивни, депресирани, немотивирани, не са обучени да се държат адекватно и не са дори на средно педагогическо ниво. Тези, които виждат това и не вярват, веднага трябва да повярват в обратното. Много пагубно, учителите се превръщат в техни идоли, във връх на образоваността. Така за тези ученици, нивото на целите в живота пада главоломно, без да разберат. Другите, които вярват и виждат какво е нивото на образованието, започват да се борят, но излишно. Отново агресия, която среща агресия. И пак няма никакво адекватно решение. Защото това е система. Тя има на разположение добри и лоши оценки, отсъствия, забележки и преместване в друго училище.
Няма как да овладееш хиляда млади, жизнени души, да ги събереш на едно място, да ги вкараш в една стая за 12 години, да им казваш каквото са ти казали да им казваш и те да се измъкнат невредими. Такава е и целта на образованието според мен, но това е повод за една нова тема.
П.С. Съжалявам ако има много правописни грешки - аз бях от алтернативния тип ученици и завърших с диплома отличен 5,53, без да съм учил цял 12-ти клас:) А и бързах:) 
Статията е взета от На училище... но вкъщи.