Select Language

събота, 21 август 2010 г.

Трябва ли родителите да изпращат децата си в държавно контролираните училища като „сол” за системата?



Много християни използват стиха от Матей 5:13, където се казва, „Вие сте солта на земята”, с цел да оправдаят своя страх от това да поемат отговорността, която Бог им е делигирал, да образоват децата си и те с радост изпращат децата си в държавните училища! Но този стих продължава, „но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”
Сега, истинският въпрос е: „Дали нашите деца ще действат като сол в държавното училище, да го поддържат, пазят, подобряват, очистват и дават вкус; или държавното училище ще измие вкуса и ползата от децата ни и ще ги направи безполезна сол?” Точно кой кого измива или обучава в държавно контролираното училище? Социалистическите преподаватели не винаги са ефективни в преподаването на академични умения, но са много умели и ефективни в предаването  по все по-недоловими начини на хуманистичния мироглед. Бащата на съвременното социалистическо образование е Джон Дюи. Дюи е бил посветен хуманист и автор на първия хуманистичен манифест. Хуманистите открито са заявили своето намерение. Те са възнамерявали да „осолят” нашите деца с философията на хуманизма. Чарлс Ф. Потър, водещ хуманист, пише в The Humanist Magazine(1930):
Така образованието е най-могъщият съюзник на хуманизма и всяко американско обществено училище е училище на хуманизма. Какво могат да направят теистичните неделни училища за един час седмично и обучаващи само част от децата, да спрат течението на петдневната програма на хуманистичното обучение?
Друг водещ хуманист, Джон Дънфи, пише в The Humanist Magazine (Jan/Feb 1983):
Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да бъде водена и спечелена в обществените училищни класни стаи от учители, които правилно осъзнават своята роля като евангелизатори за една нова вяра: религия на човечеството. Учителят трябва да въплъщава същото себеотрицателно посвещение като най-яростните фундаменталистки проповедници, защото те ще бъдат друг вид служители, използващи класните стаи вместо амвона. . . . Класните стаи трябва и ще станат място на сблъсък между старото и новото – загниващия труп на християнството, заедно с всички свързани с него злини и нещастия, и новата вяра на хуманизма.
Нашите деца не се раждат „осолени.” Нашият Бог ни е дал задачата като родители да ги изпълним със сол. Ние наричаме този процес образование.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, [това означава да го изпълниш със сол ] и не ще се отклони от него, дори когато остарее. — Притчи 22:6
И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. — Ефесяни 6:4
Когато отглеждаме децата си, ние действаме като сол върху тях – запазваме тяхната почтеност, обогатяваме техните умове, очистваме тяхната обхода и им даваме характерен християнски вкус на живота.
Готови ли са нашите деца за битката с филистимския великан на хуманистичното образование? Давид доказа себе си първо с прашката срещу лъвовете и мечките, преди да се заеме с великана Голиат. Доказали ли са се нашите деца с оръжията на християнското воюване? (Римляни 13:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:10-18). Едва след като децата ни са станали зрели и са се доказали в поправлението и съвета на Господа – само тогава можем да ги изпратим навън, за да се бият с хуманистичните филистимци. Но ако изпратим нашите деца да бъдат обучавани от хуманистичната система, можем да очакваме солта, която им даваме, да бъде постепенно отмивана от непрекъснатия поток на замърсяващия хуманизъм. Скоро солта ще изгуби своя вкус и няма да става за нищо. Нищо чудно, че християните са захвърляни и тъпкани от хората. Ако имахме в себе си някаква сол, враговете ни биха се опитали да ни убият. Вместо това, те просто тъпчат върху нас.
Едно столетие на християни, изпращащи децата си в държавно контролирани училища, е отмило солеността на християнството, така че сега имаме поколение от християни, които дори не знаят какво е християнско общество. Сега се борим да възпитаме християнски родители, които да бъдат „солта на земята,” като посоляват своите деца в страх от Господа.