Select Language

събота, 17 юли 2010 г.

Мамо, позволи ми да живея!


Мамо, позволи ми да живея...
Ти- моя единственна мамо.
Аз те обичам от самото начало, защото живея в тебе,
В нас тече една и съща кръв.
Аз чувам всеки удар на сърцето ти.
Аз се радвам, когато ти се радваш.
Аз съм тъжен, когато ти си тъжна.
Чувствам всяка твоя болка, страх,
и на мен ми влияят всички твои огорчения.
Ти мислиш, че ти преча в твоята кариера и свобода,
и възможно най-бързо искаш да се избавиш от мене, още неродения,
а по думите на докторите- съсирек от кръв.
Но аз ти казвам, че аз живея.
Помоли докторите да ти включат ултразвуков апарат,
тогава ще видиш, че ти казвам истината.
Не слушай никого, освен мене!
Докторите не знаят, или не искат да знаят,
какъв ше бъде живота ти след това,
след като се избавиш от мен.
Ти се надяваш, че ще намериш щастие в твоята жизненоважна кариера,
но спокойствието, което ти ще изхабиш, никой и нищо няма да ти го върне.
Ти казваш, че няма условия, за да ме възпиташ.
Аз разбирам това и не моля за много.
Ти сигурно знаеш, че има организации,
които помагат на такива, като мен.
Има и такива хора, които искат да имат деца,
те ще ме приемат.
Не ме убивай, аз съм длъжен да живея!
Нека да не е с теб, но заради теб.
Когато си самотна,
от всички отхвърлена и нещастна,
аз ще те намеря,
и ще се погрижа за тебе.
Съгласи се само да ме послушаш.
Аз зная, ти не си ме планирала,
но именно ти ми бе дадена,
и аз те възлюбих,
защото човек има само една единственна майка,
Позволи ми да живея...
И ти никога няма да съжеляваш за това!...
Твой малчо!