Select Language

вторник, 1 юни 2010 г.

Защо да образоваме нашите деца?

Ние учим нашите деца на пътя на спасението. Ние ги учим да обичат Бога и да Му служат. Искаме училището да ни подкрепя като помага на нашите деца да познаят Бога. Бог ни е призовал да владеем земята. Адам трябваше да се грижи за градината и да я пази. Работата е основополагаща институция. Човешкият труд е под проклятие заради греха на Адам. Човекът трябва да работи, за да изхранва своето семейство. Десятъкът от увеличаването на неговото богатство трябва да се дава на Бога. Част от богатството му трябва да се дава на бедните.
Детето се учи да чете, за да може самостоятелно да чете Библията. То също трябва да чете книги, списания и вестници. Човекът се нуждае от информация за да подобри своя жизнен стандарт. Четенето е основно средство за придобиване на знание. Християнското училище, което произвежда превъзходни читатели, върши ценна услуга на родителите.
Същото може да се каже за изучаването на числата. Числата представляват взаимоотношения, които съществуват в Божия свят. Аритметиката и математиката са жизнено важни за разбирането на света. Компютърът е важно средство в съвременния бизнес. Откритията на научната технология не биха могли да се състоят без изучаване на математиката. Изучаването на физика, химия, биология, история, изкуство, музика и т.н. служи за да обогати нашия живот.
Образованието на нашите деца е вложение. То носи парични изгоди. Когато избираме училище за нашите деца, ние искаме да знаем как това училище ще помогне за подготовката на нашите деца за бъдещето. Ние също подготвяме детето, за да ни подкрепя в нашите старини, ако това стане необходимо (Изход 20:12).
Училището, което се справя отлично, ще бъде наградено. Родителите ще определят кое от няколко училища осигурява най-добрата възвръщаемост върху техните образователни долари. Училището, което се справя лошо, ще бъде изоставено с течение на времето. Тези, които работят най-ефективно, ще се разширят. Така работи контролът над финансите.
Преди няколко години една президентска комисия, занимаваща се с образованието в Америка, докладва, че имаме “нарастваща тенденция към посредственост” в държавните училища. Точно това трябва да очакваме, и точно това са предсказвали противниците на държавните училища преди около век. Родителите имат най-голям интерес да се погрижат децата им да получат качествено образование. Държавните училища не позволяват ефективен финансов контрол от страна на родителите.
Тази система беше съзнателно построена от професионални образователни дейци на държавна работа, за да се намали родителският контрол. Некомпетентните учители остават в държавните училища, защото имат държавни удостоверения. Те биват защитавани от войнствени учителски профсъюзи с политическа власт. Училищата не са конкурентни, тъй като върху образованието има действителен държавен монопол. Резултатът е посредственост или по-лошо. Цената е твърде висока, тъй като държавните училища не отговарят пряко пред родителите. Те се финансират от данъкоплатците чрез политиците.
Въпросът за родителската власт не може да бъде отделен от въпроса за финансирането на училището. До степента, в която родителите не са напълно финансово отговорни за образованието на своите деца, до тази степен те са изоставили контрола над образованието. Този който плаща, поръчва музиката.
Държавното образование е съзнателно замислено да отнеме властта над образованието от родителите, и особено от християнските родители, към хуманистичен контрол чрез политика и бюрократично лицензиране. Учителските профсъюзи са станали политически, защото това е начинът учителите да задържат властта над училищата.
Християнските гласоподаватели са гласували постоянно за тази система. Те са повярвали на лъжата: “безплатно образование.” Няма такова нещо като безплатно образование.
Властта над финансите е тази, която представлява основното родителско средство за контрол над съдържанието и метода на образованието. Да се изостави тази финансова и морална отговорност е да се предаде следващото поколение в ръцете на похитителите на деца.
Като обобщение:
  1. Бог плаща на всички свирачи.
  2. Бог поръчва всяка музика.
  3. Няма такова нещо като безплатно образование.
  4. Колкото по-неясно е кой плаща на свирачите, толкова по-голяма власт имат свирачите да избират музиката.
  5. Училището е продължение на семейството в морално отношение.
  6. Учителите са наети възпитатели.
  7. Има няколко начина да се организира контролът в християнското училище.
  8. Родителите придобиват контрол над училищата като запазват властта да купуват на своите деца образование в конкуриращи се училища.
  9. Държавните училищни системи ограничават тази свобода на избора.
  10. Без свободния пазар в образованието, родителската власт е ограничена или дори унищожена.
  11. Парите говорят.
  12. Твърде много християни приравняват бедността с духовността.
  13. Образованието на нашите деца е инвестиция.
  14. Плащането на училищните такси не е част от семейния десятък.
  15. Дисциплинарните проблеми се пораждат в държавните училища, защото родителите нямат власт.
  16. Обучението трябва да става в морална среда.
  17. Днес държавното училище използва принуда, не морално убеждение.
  18. Родителите могат да купят по-добра дисциплина в частните училища.
  19. Парите говорят.
  20. Служителите в държавните училища не искат родителите да ги контролират.
  21. Истинският контрол е политически.
  22. Затова учителските профсъюзи са политически организации. Лисиците искат да пазят кокошарника.
  23. Хуманистичните похитители на деца изискват от християнските родители да платят откуп, но децата никога не биват връщани.
  24. Християнските училища са принудени да се съревновават. Те не смеят да пренебрегнат повечето родители.
  25. “Прогресивното образование” е регресивно; то е древен хуманизъм.
  26. Християнското образование е прогресивно: философия на линейна история.
  27. Държавно-контролираните училища са неподвижни бюрокрации.
Източник:Капан за деца- от Робърт Тобърн Р


бутони за социални мрежи