"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Рим. 6:14).
Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Рим. 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшествува Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.
Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”
Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Еф. 2:8-10).
