Select Language

вторник, 16 март 2010 г.

Тази сладка дума: СВОБОДА

Свобода, равенство, братство – това са трите принципа, на които се гради, или поне приемаме, че се гради съвременната държава от Френската революция насам. Така или иначе, те са пред нас. Любопитно би било да вникнем в някои техни свойства, особености и взаимни връзки, особено тези, които имат отношение към нашата практика на граждани.
Най-често обсъжданото отношение е това между свободата и равенството. На пръв поглед те изглеждат взаимно изключващи се категории - т.е., колкото повече свобода има в едно общество, толкова по-малко е равенството в него и обратно: равенство може да се осъществи само в ущърб на свободата. Някои дори приемат тези категории като основа на съвременната политическата двуделност – дясното (би трябвало да) поставя в основата на политическите си виждания свободата, а лявото – равенството.
Неприемливостта на последното допускане личи дори само от факта, че горните принципи не са химически елементи, които могат да бъдат изолирани в чист вид, а са състояния, постижими само при определени условия. Така например, равенството в правата (а то е единственото реално постижимо равенство) може да съществува само при наличието на достатъчно свобода. Други споменавани видове равенство – като равенството на възможностите или равенството на резултатите - на практика са невъзможни. Те са и безмислени, защото именно неравенството в тези области създават “потенциалната разлика” между индивидите, която движи общественото развитие. Но опитите да бъдат наложени такива “равенства" върху част от дадено общество винаги са водели до чудовищна несвобода и неравенство в правата. Така, че зависимостта между свобода и равенство е по-скоро права, отколкото обратна.
Свободата, от своя страна, също бива разбивана на различни видове ”свободи”: лична свобода, икономическа свобода, свобода на словото, на печата, дори на мисълта (!?). Всички те, обаче произтичат от една основна свобода (и могат да бъдат сведени до нея): това, изглежда, е т.н. “свобода (или право) на себепритежаване, т.е., свободата човек да притежава себе си (а от там и продуктите на своя труд).
Така стигаме до третия прицип – братството. Бихме могли да го дефинираме като солидарност, породена от любов към ближния. Така определено, то среща възражения. Някои теоретици на държавата не го допускат в тройката поради факта, че то не е обект на правото и, следователно, не може да бъде налагано принудително!
Източник: Media Times Review (извадка от статията на Веселин Кандимиров)
 бутон за споделяне