Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще!
Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?
Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави. В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позицията “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наречем едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.
За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация спрямо човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава всъщност собственото им бъдеще.
Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота – Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.
Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.
А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.
От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.
Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота – Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.
Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.
А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.
От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.
Да извика не за отмъщение, а за покаяние.
