Милениумът

Има три основни системи на тълкуване относно Милениума, “хилядата години” на Откровение 20.Премилениалистите казват, че този текст учи, че Христос ще се върне и ще възкреси християните преди (пре-)Милениума, който ще бъде буквални 1000 години с Христос царуващ в Ерусалим като политически, земен владетел на народите. Амилениалистите казват, че няма и никога няма да има какъвто и да е “милениум”; вместо това, казват те, Откровение 20 се отнася за състоянието на християните, които са починали и сега “царуват” в небето. Постмилениалистите казват, че Милениумът се отнася за периода между Първото и Второто Пришествия на Христос; Милениумът продължава сега, докато християните царуват като царе на земята. Коя от тези три позиции е вярна? Както се опитах да покажа в тази книга, отговорът далеч не е маловажен за нашите практически нагласи и действия при работата за Божието Царство. Както се опитах също да покажа, отговорът е даден в цялото Писание. Постмилениализмът – есхатологията на господството – е посланието на цялата Библия. Сега обаче е време да видим какво учи и Откровение 20. Първото възкресение Ключът към тълкуването на главата е което Йоан ни казва за това, което нарича Първото Възкресение: И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието Слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет онзи, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години (Откр. 20:4-6). На първо място, можем да отречем амилениалната позиция още сега, като посочим очевидното: това евъзкресение, възкръсване от мъртвите. Умирането и отиването на небето е чудесно, но въпреки всичките му ползи то не е възкресение. Този текст не може да бъде описание на състоянието на безтелесните светии в небето; нещо повече, контекстът като цяло е поставен на земята (ср. ст. 7-9). Второ, обаче, това не е телесно възкресение. Йоан ни подсеща, че той има предвид нещо специално, като го нарича Първото Възкресение. Какво може да означава това? Видяхме в предишна глава, че има само едно телесно възкресение, в края на света. За да намерим отговора, отново се връщаме към Битие, което ни казва заПървата Смърт: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16-17). Както знаем, Адам и Ева не умряха наистина физически в деня, когато ядоха забранения плод. Но това беше Денят на тяхната Духовна смърт, тяхното отчуждение от Бога. Тази Духовна смърт беше наследена от децата на Адам и Ева, така че ние всички се раждаме “мъртви в престъпления и грехове” (Еф. 2:1). Първата Смърт е Духовната смърт. И следователно Първото Възкресение също е Духовно: Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса (Еф. 2:4-6; ср. Кол. 2:11-13; 1 Йоан 3:14). При телесното, физическо Възкресение, което става в Последния Ден, “ще има възкресение на праведни и неправедни” (Деян. 24:15). Но дали Йоан би използвал думата възкресение по два коренно различни начина в един и същи текст? Със сигурност – и с чудесен пример, защото самият Исус направи така в друг текст, записан от Йоан: Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. . . . Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:24-25, 28-29). Ние, които вярваме в Него, сега участвуваме в Първото Възкресение, казва Исус; а един ден всички хора, праведните и неправедните, ще възкръснат от гробовете. Първото Възкресение е Духовно и етично, нашето новорождение в Христос и етичното ни единство с Бога, нашето пре-създаване по Неговия образ. Това тълкуване се потвърждава от описанието в Откровение на хората в Първото Възкресение: те са благословени и свети; Втората Смърт няма власт над тях; те са свещеници (Йоан започва Откровение като ни осведомява, чевсички християни са свещеници: Откр. 1:6); и те царуват с Христос (Библията казва, че ние сега сме възцарени с Христос, царуващи в Неговото Царство: Еф. 1:20-22; 2:6; Кол. 1:13; 1 Пет. 2:9). Най-голямата грешка при работата с този текст е да не се разбере, че той говори за настоящата действителност на християнския живот. Библията е ясна: ние сме били възкресени за вечен живот и сега управляваме с Христос, в тази епоха. Първото Възкресение става сега. И това неизбежно означава, че Милениумът също става сега. Връзването на Сатана И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пустнат за малко време (Откр. 20:1-3). Връзването на Змея изразява със символичен, пророчески език голяма част от това, което видяхме в предишните глави: Христовата победа над Сатана. Ангелът (пратеникът) с власт над бездната е Божият Син (ср. Откр. 1:18; 10:1; 18:1), който се яви с тази цел, “да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Както вече отбелязахме, нашият Господ започна “връзването на силния човек” по време на Своето земно служение (Мат. 12:28-29). Новият Завет (ср. Лука 10:17-20; Йоан 12:31-32; Еф. 4:8; Кол. 2:15; Евр. 2:14) набляга, че Сатана беше първоначално победен в живота, смъртта, възкресението и възнасянето на Исус Христос. И той е побеждаван всекидневно в живота на християните, когато му се противим (Яков 4:7) и прогласяваме Божието Слово (Откр. 12:11). Царството е дошло! Трябва също да отбележим конкретния смисъл, в който се казва, че Сатана е вързан: това е относно неговата способност да заблуждава народите. Преди идването на Христос Сатана е владеел народите. Но сега неговата смъртоносна хватка е строшена чрез Благовестието и добрите вести на Царството се разпространяват по целия свят. Господ Исус изпрати апостол Павел при езическите народи “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мен” (Деян. 26:18). Христос дойде “да владее над езичниците” (Рим. 15:12). Че Сатана е вързан не означава, че всяка негова дейност е престанала. Новият Завет ни казва конкретно, че демоните са разоръжени и вързани (Кол. 2:15; 2 Пет. 2:4; Юда 6), но те все още действуват. Просто тяхната дейност е ограничена. И с разпространяването на Благовестието по света тяхната дейност ще бъде още по-ограничавана. Сатана е неспособен да предотврати победата на Христовото Царство. Ние ще победим (1 Йоан 4:4). “Затуй да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат” (Деян. 28:28). Сатана ще бъде смазан под краката ни (Рим. 16:20). Хиляда години Както другите числа в Откровение, “1000” е символично, голямо, закръглено число. Докато в библейската образност седем означава пълнота на качеството, числото десет съдържа идеята за пълнота на количеството; с други думи, то означава множественост. Хиляда умножава и усилва това (10 х 10 х 10), и е използвано в Писанието така, както ние с нашия по-инфлационен манталитет използваме думата милион: “Казах ти милион пъти!” (Може би “буквалистите” никога не говорят по този начин, но аз съм сигурен, че останалите от нас правят това от време на време). Но има разлика. Когато Библията говори за 1000, то не е наистина с цел преувеличаване, както ние го правим, а просто да изрази голяма необятност. Така Бог казва, че притежава “добитъка по хиляда хълма” (Пс. 50:10). Хълм № 1001 на някой друг ли принадлежи? Не, разбира се. Бог притежава всичкия добитък на всички хълмове. Но Той казва “хиляда,” за да посочи, че има много хълмове и много добитък. (За някои подобни употреби на 1000 виж Вт. 1:11; 7:9; Пс. 68:17; 84:10; 90:4). По същия начин – особено по отношение на една силно символична книга – ние трябва да видим, че “хилядата години” от Откровение 20 представляват обширен, неопределен период от време. Той вече трае почти 2000 години, и вероятно ще трае още много повече. “Колко точно години?” ме попита един човек. “Ще съм щастлив да ти кажа,” весело му отговорих, “щом ми кажеш точно колко хълма има в Псалм 50.” Според някои, Царството на Христос ще започне едва след като Той се върне при Второто Пришествие; тогава, казват те, Исус Христос действително ще се настани в Ерусалим, където ще има възстановен, действуващ Храм, с истински жертви – понякога се чудя дали тези скъпи хора са чели някога Новия Завет! Никоя от тези идеи не се съдържа в този текст (или в някой друг). Както видяхме многократно, Исус Христос царува сега (Деян. 2:29-36; Откр. 1:5), и Той ще остане в небето до Последния Съд (Деян. 3:2). Престолите в Откровение 20:4 представляват царуването на светиите, верните победители, които побеждават Змея и Звяра (Откр. 12:9-11). Нашето управление е сега, на тази земя (Мат. 19:28; Лука 18:28-30; 22:29-30; Еф. 2:6), и обхватът на нашето управление съвпада с напредъка на Благовестието. Когато то нараства, същото става и с господството на християните. Двете вървят заедно, както каза Исус в Своето Велико Поръчение (Мат. 2:18-20): ние трябва да научим и обучим народите, и когато те се учат на заповедите от Божието Слово, границите на Царството ще се разширяват. Накрая, чрез евангелизиране, царуването на християните ще стане толкова обширно, че “земята ще се изпълни със знанието за Бога, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). Едемските благословения ще изобилствуват по света, когато все повече хората се покоряват на Божия закон (Лев. 26:3-13; Вт. 28:1-14). Какъв силен подтик за световно евангелизиране! Всъщност, този възглед за световно обръщане към вярата е бил основното вдъхновение за мисионерска дейност през цялата история на Църквата, особено след Протестантската Реформация (за документация на това, виж превъзходната книга на Йейн Мъри, Пуританската надежда: Съживление и тълкуването на пророчествата; Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy). Последната битка Библията не учи, че абсолютно всеки човек в света ще бъде обърнат. Символизмът на пророчеството на Езекиил предполага, че някои части на света ще останат необновени от Реката на Живота (Езек. 47:11). А ние знаем, че житото и плевелите ще растат заедно до жътвата в края на света (Мат. 13:37-43). Тогава, когато потенциалът на двете групи стигне до зрялост, когато всяка страна стане напълно осъзната в своята решителност да се покори или да се разбунтува, ще има последен сблъсък. Змеят ще бъде освободен за кратко време, за да заблуди народите още веднъж в отчаян опит да събори Царството (Откр. 20:7-8). Като описва това, Йоан използва живата образност на Езекиил 38-39, който пророчески изобразява поражението на Макавей над сирийците през втори век пр. Хр.: нечестивите сили са наречени Гог и Магог. Според някои популярни автори този израз се отнася за Русия и предсказва война между Съветите и Израел по време на “Голямата скръб.” От многото проблеми с тази хипотеза, ще спомена само два. Първо, Откровение 20 казва, че войната на “Гог и Магог” става в края на Милениума; тези пророчески тълкуватели изтеглят Гог и Магог съвсем назад до момент преди Милениумът дори да е започнал! Второ, изразът Гог и Магог не се отнася и никога не се е отнасял за Русия. Това е напълно изсмукано от пръстите, и просто повторено толкова много пъти, че мнозина са започнали да го приемат за истина. Да се завърнем на действителността: Окончателният бунт на Сатана е показан като катастрофа. Той е победен, неговите последователи са погълнати от огън, падащ от небето, и той е хвърлен в Огненото Езеро за вечно мъчение (Откр. 20:9-10). В този момент, края на Милениума, става Възкресението (Откр. 20:5), и всички хора биват съдени (Откр. 20:11-15). Целта на Откровение 20 не е да даде подробна схема на края на света, защото това не попада в обхвата на книгата. Откровение е написано да каже на християните от първи век за нещата, които ще се случат скоро, разглеждайки особено борбата на Църквата срещу Звяра, Лъжепророка и Блудницата. Всички те намират своята гибел в края на пророчеството. Но разбира се, зад всички зли заговори на враговете на Църквата е мрачната фигура на Змея. Затова Йоан дава кратко описание на неговата съдба, от първоначалната победа на Христос над него до Последния Ден, когато Змеят и неговото нечестиво потомство са погубени и Божиите хора напълно и окончателно побеждават; когато Раят, в най-съвършения смисъл, е възстановен и завършен.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Звярът и лъжепророкът от Откровение 13та глава

Книгата Откровение е заветен документ. Тя е пророчество, като пророчествата от Стария Завет. Това означава, че тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития сами по себе си. Като пророчество, нейната цел е изкупителна и етична. Тя се занимава със завета. Няма вероятност библейските автори да са счели за важно да пророкуват за хеликоптери Кобра (които вече са изместени от “Блу тъндър”), или персонални компютри, или дъвки, или космически совалки. Нито биха били заинтересовани в предсказването на бъдещето на Съединените Американски Щати, Съветския Съюз или Великото херцогство Люксембург. Не че тези неща са маловажни (в различна степен), или че “духовните” християни не трябва да се занимават с всички области от живота; напротив. Но същността е, че Библията е откровението на Бога за завета Му с Неговия народ. Тя не е написана за да задоволи нашето любопитство относно Общия Пазар или основния лихвен процент. Тя е написана за да покаже какво е направил Бог, за да спаси Своя народ и да Се прослави чрез тях. Следователно, дори когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи новини за живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само във връзка със завета и историята на изкуплението. Римската империя не е видяна според нея самата, но основно спрямо 1) Земята (Израел) и 2)Църквата. Звярът от морето Римската империя е символизирана в Откровение като хищно, жестоко животно, неопитомено и под Проклятието. Йоан казва, че тя прилича на леопард, мечка и лъв (Откр. 13:2) – същите животни, използвани да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидо-Персия и Гърция; ср. Данаиловото описание на същите империи под различен символ в Дан. 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, споделя лошите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Дан. 7:7). Звярът от Откровение очевидно е Римската империя. Но този Звяр не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, император Нерон. Как може този символ да се отнася едновременно и за Империята, и за императора? Защото в известен смисъл (конкретно начина, по който Библията гледа на нещата), двете могат да се считат за едно. Рим се отъждествява със своя водач; Империята бива въплътена в Нерон. Така Библията може да разглежда единия или другия, или двамата заедно под едно и също име. И Нерон, и Империята са били потънали в срамни, изродени, зверски дейности. Нерон, който избива многобройни членове на своето собствено семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е хомосексуалист, последната степен на израждането (Рим. 1:24-32); чийто любим афродизиак се състои в наблюдаване как хора, които понасят най-ужасяващи и отвратителни мъчения; който се преоблича като див звяр, за да напада и изнасилва мъже и жени затворници; който използва телата на горящите на клади християни като оригинални “Римски свещи,” за да осветлява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християните по подбуждение от юдеите, за да унищожи Църквата;този животински извратен човек е бил владетелят на най-могъщата империя на земята. И той дава пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света. Нека да видим какво ни казва Книгата Откровение за Нерон/Рим, Звяра. Първо, Йоан го вижда “излизащ от морето” (Откр. 13:1). Разбира се, във визуален, драматичен смисъл изглежда, че могъщата Римска империя наистина се издига от морето, от Италианския полуостров отвъд морето. Нещо повече от това, тук има библейски символизъм относно морето. При първоначалното сътворение, земята беше течна, безформена, необитаема тъмна маса, която светлината на Духа “победи” (Бит. 1:2; Йоан 1:5). Разбира се, нямало е никакъв истински конфликт между Бога и Неговото създание; в началото всичко е било “много добро.” Морето е в най-основен смисъл образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанието като символ на света в хаос поради бунта на хората и на народите против Бога: “Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Ис. 57:20; ср. със 17:12). Така на Йоан е казано по-късно, че “водите, които видя . . . са люде и множества и народи и езици” (Откр. 17:15). От тази хаотична, бунтовна маса на човечеството се издига Рим, цяла империя основана на идеята за съпротива срещу Бога. Второ, Йоан вижда, че Звярът има “десет рога и седем глави” (Откр. 13:1), по образа на Змея (12:3), който дава на Звяра “своята сила и своя престол и голяма власт” (13:2). Десетте рога (сили) на Звяра са обяснени в Откровение 17:12 като управители на десетте имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като династията на Цезарите (17:9-11): Нерон е една от “главите” (ще се върнем на това в следващата глава). Трето, “на главите му имаше богохулни имена” (13:1). Както вече видяхме, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, означаващо На когото трябва да се покланяме; те също са вземали името divus (бог) и дори Deus и Theos (Бог). В цялата Империя са им били издигнати много храмове, особено, както видяхме, в Мала Азия. Римските Цезари са получавали почести, принадлежащи само на единия истински Бог; Нерон е изисквал абсолютно подчинение, и дори наредил да му се изгради образ, 36 метра висок. По тази причина Павел нарича Цезар “човека на греха”; той е, казва Павел, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи като Бог в Божия грам и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:3-4). Йоан набляга върху тази страна на Звяра: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и онези, които живеят на небесата” (13:5-6). Християните са били преследвани именно защото са отказали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора. Четвърто, Йоан вижда “една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя” (13:3). Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слухът, че той ще възкръсне и ще си върне престола; те предполагат, че по някакъв начин Йоан трябва да говори за този мит. Това според мен е много незадоволителен метод да се борави с Писанието. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (виж ст. 12, 14); очевидно това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да намерим библейско обяснение за него. Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото царство ще смаже сатанинските империи и ще ги измести, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство обявява, че Христовото царство е дошло, че дяволът е победен, обезоръжен и вързан, и че народите ще започнат да се стичат към хълма на Господния дом. В границите на това първо поколение Благовестието се разпространява бързо по света, до всички народи; навсякъде са се появявали цъкви, и дори членове на рода на Цезарите са дошли до вярата (Фил. 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска от Сената да признае официално божествеността на Христос. Така за известно време е изглеждало, че става обрат: християнството било във възход, и скоро е щяло да поеме властта. Главата на Сатана е била смазана, и с това Римската империя е била смъртоносно наранена с меча (Откр. 13:14) на Благовестието. Но тогава нещата се обръщат. Макар Благовестието да се разпространява навсякъде, същото става с ереста и отстъплението; и заради гонението на юдеите и на Римската държава големи маси християни започват да отпадат. Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон е изглеждало, че Църквата е напълно изличена. Звярът получава смъртоносна рана, бива ранен до смърт – но все още е бил жив. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е поразил Змея и Звяра; но следствията от Неговата победа все още е трябвало да бъдат изработени; светиите все още е трябвало да побеждават и да завладяват (Дан. 7:21-22; Откр. 12:11). Пето, “цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; и поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?” (13:3-4). Йоан не казва, че светът последва звяра; думата, която той използва, трябва да бъде преведена Страна, тоест Израел. Знаем това, защото контекстът определя поклонниците като онези, които живеят в земята (Откр. 13:8, 12, 14) – технически израз използван няколко пъти в Откровение за да обозначи отстъпилия Израел. В Гръцкия Стар Завет (версията използвана от ранната Църква), това е често срещан пророчески израз за бунтовен, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Ер. 1:14; 10:18; Езек. 7:7; 36:17; Ос. 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Соф. 1:8), основан на своята първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Чис. 32:17; 33:52, 55; Ис.Нав. 7:9; 9:24; Съд. 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Лет. 11:4; 22:18; Неем. 9:24). Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изгонен и заменен с нов народ. Вярно е, разбира се, че Нерон е бил обичан навсякъде в Империята като щедро раздаващ богатства и забавления. Но Израел е този, който конкретно е осъден заради поклонението пред Императора. Поставени пред избор между Христос и Цезар, те заявяват:Нямаме друг цар освен Цезаря! (Йоан 19:15). Тяхната реакция на привидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откр. 17:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Така в крайна сметка те се поклониха на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните поклоннически събрания сатанински синагоги (Откр. 2:9; 3:9). Шесто, на Звяра е дадена “власт да действува четиридесет и два месеца” (13:5), “да воюва против светиите и да ги победи” (13:7). Периодът от 42 месеца (три и половина години – пречупена седмица) е символична цифра в пророческия език, означаваща време на тъга, когато Божиите врагове са на власт, или когато се излива осъждение (взета от периода на сушата между първата поява на Илия и поражението на Ваал на планината Кармил). Нейната пророческа употреба не е основно буквална, макар да е интересно, че Нероновото гонение на Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68. Седмо, Йоан дава на своите читатели конкретна идентичност на Звяра: “Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666” (13:18). Има няколко важни неща за това странно число; ние ще разгледаме само две от тях. Първото е, че Старият Завет вече ни е казал за 666. То се намира в книгите на Царете и в Летописите, със сигурност едни от най-пренебрегваните книги на Библията. Интересно, обаче, Йоан взема много от своите символични числа от тях (например ср. 1 Лет. 24:1-19 с Откр. 4:4). Тези исторически писания ни казват, че Соломон (библейски преобраз едновременно на Христос и на Звяра) получава 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (1 Царе 10:14; 2 Лет. 9:13). Това число бележи връхната точка на неговото царуване и началото на неговото падение; оттогава всичко върви надолу в отстъпление. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведното царуване, записани във Второзаконие 17:16-17: срещу умножаването на златото (3 Царе 10:14-25), срещу умножаването на конете (3 Царе 10:26-29), и срещу умножаването на жените (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е бил ужасният белег на отстъплението, белегът на цар и на Държава по образа на Змея. Втората точка за размисъл относно числото 666 е следната. На гръцки и на еврейски всяка буква от азбуката е също и число (виж таблицата на числата в края на тази глава). Така, “числото” на нечие име е можело да се сметне чрез обикновеното събиране на числената стойност на неговите букви. Определено Йоан очаква, че неговите съвременни читатели са способни да използват този метод, за да открият името на Звяра – така отново показвайки съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник в чуждестранно правителство от 20 век. По същото време, обаче, той ни казва, че това няма да е толкова лесно, както те си мислят: то ще изисква някой, “който има мъдрост.” Защото Йоан не дава число, което може да бъде изчислено на гръцки, нещото, което би очаквал някой римски служител, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябвало да бъде сметнато на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквите познават. Неговите читатели вече са се досещали, че той говори за Нерон, и онези, които са разбирали еврейски, определено са го схванали веднага. Числената стойност на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) е: נ =50, ר =200, ו =6  נ =50, ק =100, ס =60 ,ר '=200 следователно: נרונקסר =666 Показателно е, че всички ранно-християнски автори, дори онези, които не са разбирали еврейски и затова са били объркани от числото 666, са свързвали Римската империя, и особено Нерон, със Звяра. Не може да има основателно съмнение относно това. Йоан пише към християните от първи век, предупреждавайки ги за нещата, които “скоро” ще да станат. Те са въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той притежава. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог управлява, така че дори ужасната мощ на Змея и на Звяра не устоява пред войските на Исус Христос. Числото на Човека е шест(Бит. 1:27, 31); Христос беше наранен в Своята пета на шестия ден (Петък) – но това беше денят, когато смаза главата на Змея. В своята най-върховна мощ, казва Йоан, Нерон е само шест, или серия от шестици; никогаседем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, а Църквата ще победи. Звярът от земята Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго същество в Откровение 13, което е по образа на Змея. Йоан видя този звяр “възлизащ от земята” (13:11), издигайки се от самия Израел. В Откровение 19:20 ни се казва за личността на този Земен Звяр: той е “Лъжепророкът.” Като такъв, той представлява това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:5, 11). Издигането на лъжепророци е съпътствувало издигането на антихристите; но докато антихристите отстъпват от самата Църква към юдаизма, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят да примамят християните отвън. Важно е да помним, че юдаизмът не е старозаветна религия, а пълно отричане на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудическа ерес. Както Мормоните, Свидетелите на Йехова, Обединителната Църква и други култове, той твърди, че е основан на Библията; но неговият истински авторитет идва от човешки традиции. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос, защото отрича Мойсей. Само ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на старозаветната религия (виж Мат. 5:17-20; 15:1-9; Марко 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 5:45-47; 8:42-47). Юдейските лъжепророци имаха вид на агне (Откр. 13:11), както Исус предупреди (Мат. 7:15); но те “говореха като змей” (Откр. 13:11). Как говори Змеят? Той използва заблуждаваща, хитра, подмамваща реч, за да отклонява Божия народ от вярата право в пропастта (Бит. 3:1-6, 13; 2 Кор. 11:3; Откр. 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откр. 12:10). Книгата Деяния описва многобройни случаи на змейско лъжесвидетелство от юдеите срещу християните, сериозен проблем за ранната Църква (Деян. 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7). Юдейските водачи, символизирани в Звяра от Земята, се присъединяват към Звяра на Рим в опит да погубят Църквата (Деян. 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Те водят Израел в поклонение към Императора (Откр. 13:12); и в служба на отстъплението лъжепророците дори изпълняват чудеса (Откр. 13:13-15). Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). Отново, Деяния описва случаи на извършващи чудеса юдейски лъжепророци, включително факта, че както Исус предсказа (Мат. 7:22-23), някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деян. 13:6-11; 19:13-16). Юдейските водачи налагат покорство пред Императора. Всъщност, тяхното обвинение срещу Самия Христос е, че Той е съперник на всеобхватната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Съответно, те организират икономически бойкоти срещу онези, които отказват да се поклонят на Цезаря като Господ, достигайки до там, че да ги умъртвят (Откр. 13 :15-17). Книгата Деяния е изпълнена със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деян. 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; ср. 1 Сол. 2:14-16). Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия участвува в масивен, организиран опит за погубване на Църквата чрез заблуда и гонение. В преследване на тази дяволска цел те се обединяват в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са били способни да изпълняват чудеса в служба на Сатана. И точно това ни се казва за Звяра от земята. Лъжепророкът в Откровение не е никой друг, освен ръководството на отстъпилия Израел, което отхвърля Христос и се покланя на Звяра. Има едно интересно обръщане на образността в текста. Книгата Йов ни подготвя за пророчеството на Йоан, защото тя също ни говори за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и за Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). Но виденията на Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхната поява е обърнат. Първо виждаме Сатана като Змея, истинския Левиатан (Откр. 12); след това идва Морският Звяр, който е по образа на Змея (Откр. 13:1); накрая, влачейки се след тях и служейки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр. Като ни показва така Зверовете появяващи се в обратен ред, Йоан подчертава своята основна идея: Израел, който трябваше да бъде царство свещеници за народите по света, предаде своето положение на старшинство на Левиатан. Вместо да постави божествен отпечатък върху всяко човешко общество и общност, Израел стана по образа на езическата, антихристиянска Държава. Авраамовите деца станаха потомство на Змея (Йоан 8:37-44). През трите години на служение в Ефес Апостол Павел постоянно страда от гонение заради “заговорите на юдеите” (Деян. 20:19); като описва конфликтите с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Кор. 15:32). Юдейският Звяр е бил най-измамният и опасен враг на ранната Църква, и Павел постоянно предупреждава Църквата за тези юдаистични прелъстители: Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.” Това свидетелство е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело (Тит. 1:10-16). ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД Еврейски Гръцки 1 א α 2 ב β 3 ג γ 4 ד δ 5 ה ε 6 ו ς 7 ז ζ 8 ח η 9 ט θ 10 י ι 20 כ κ 30 ל λ 40 מ μ 50 נ ν 60 ס ξ 70 ע ο 80 פ π 90 צ ø 100 ק ρ 200 ר σ 300 ש τ 400 ת υ 500 קת φ 600 χ 700 ψ 800 ω Източник: J. D. Douglas, ed., New Bible Dictionary, Second Edition (Leicester, England: Inter-Varsity Press; Wheaton, IL: Tndale House Publishers, Inc., 1982), pp. 842-43.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Книгата Откровение

Книгата Откровение не е невъзможна за разбиране, но е изключително сложна. Нейната обширна употреба на старозаветна образност изисква томове, за да се изследва напълно. Моята цел в настоящата книга, разбира се, е просто да представя в общи линии библейско изложение на есхатологията на господството. (Онези, които желаят по-цялостно разглеждане на тези въпроси, трябва да се обърнат към моя коментар на Откровение, Дни на Въздаяние, както и с други трудове, изброени в Библиографията). Като цяло Книгата Откровение е пророчество за края на стария ред и за установяването на новия ред. Тя е послание към Църквата, че ужасните сътресения по целия свят във всяка област представляват окончателното “разтърсване на небето и на земята,” поставящо край веднъж завинаги на старозаветната система, обявяващо, че Божието Царство е дошло на земята и е пречупило властта на Сатана над народите. При разрушаването на Ерусалим, старото царство, и на Храма, Бог откри, че те бяха само скелето на Неговия вечен Град, Неговия Свят Народ, и на най-славния Храм. Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избягнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на онези неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда (Евр. 12:25-29). Следното схематично изложение осигурява само бегъл преглед на основното послание на Откровение. За да спестя място, нейният формален литературен характер (например, фактът, че е структурирана според седмицата на сътворението и старозаветния календар на празниците!) засега ще бъде пренебрегнат. Първа глава въвежда темата на пророчеството, уверявайки читателите, че християните владеят сега, дори в скръбта, като царе и свещеници. Тя завършва с видение за Исус Христос, използвайки някои важни символи, които се появяват по-късно в книгата. Втора и трета глави съдържат послания от Господа до седем църкви в Мала Азия. Посланията се занимават с големите теми на пророчеството, особено проблемите с юдаизма, тоталната държава и гонението. Христос обявява, че Неговата църква е истинският Израел, законният наследник на заветните обещания, и насърчава Своите хора да “побеждават,” да завладяват и царуват в Неговото име. Макар че обикновено тези писма се пренебрегват, те всъщност представляват централната част на пророчеството. До голяма степен по-късните видения са просто допълнителни илюстрации към уроците в този текст. Четвърта и пета глави дават библейската философия на историята: всички неща се виждат от гледната точка на Божия престол. Христос е изявен като Победител, достоен да отвори книгата на Божия съд; сътворението и историята са съсредоточени в Него. Шеста и седма глави показват строшаването на седемте печата върху свитъка, символизиращи осъжденията, които ще дойдат върху отстъпилия Израел. Тези осъждения са конкретно показани като божествени отговори на осъдителните молитви на Църквата срещу нейните врагове; управленските и литургични действия на Църквата са средствата за променяне на световната история. Осма и девета глави разширяват това послание в действителното отваряне на свитъка, изявявайки съгласуваността между съдебните заявления на църквата на земята и Божиите съдебни постановления от небето. Ерусалим е предаден на Сатана и неговите демонични легиони, които напълват града, за да обсебят и погълнат неговите нечестиви обитатели, докато целият народ е докаран до самоубийствена лудост. Десета и единадесета глави отново представят видение за Христос, Който заявява, че Новото Създание и Новият Завет са станали завършен факт. Свидетелствуващата, пророческа Църква, привидно унищожена от юдейското гонение, е възкресена; гонителите са тези, които са смазани. С разрушаването на Ерусалим и смазването на старозаветното скеле, завършването и изпълването на новия и окончателен Храм са изявени пред света. Дванадесета глава образува драматична интерлюдия, изобразяваща основната битка в историята в космическия конфликт между Христос и Сатана. Божият Син се изкачва на престола на Своето царство, невредим и победоносен, и Сатана тогава се обръща да преследва Църквата. Отново, това уверява Божиите хора, че всички техни гонения произлизат от цялостната война на силите на злото срещу Христос, Потомството на Жената, който е бил предопределен да смаже главата на Змея. С Него Църквата ще бъде повече от победител. Тринадесета глава разкрива наближаващата цялостна война между вярната Църква и езическата Римска империя (Звяра). Божиите хора са предупредени, че религиозните сили на отстъпилия юдаизъм ще се обединят с Римската държава в стремеж да наложат поклонението пред Цезаря на мястото на поклонението пред Исус Христос. С уверена вяра в Христовото господство, Църквата трябва да упражнява постоянно търпение; бунтът е осъден. Четиринадесета, петнадесета и шестнадесета глави разкриват победоносната армия на изкупените, стояща на Хълма Сион, пееща победна песен. Христос е видян идващ в Облака на съда върху бунтовния Израел, тъпчещ узрелите гроздове на гнева. Храмът е отворен, и докато Облакът на Славата изпълва светилището, божествените присъди биват изливани от него, носейки египетските язви върху отстъпниците. Седемнадесета и осемнадесета глави показват същността на греха на Ерусалим като духовно прелюбодейство. Тя е изоставила своя законен съпруг и извършва прелюбодейство с езически владетели, покланяйки се на Цезар, “опита с кръвта на светиите”; светият град е станал втори Вавилон. Бог призовава за последно Своите хора да се оттеглят от блудствата на Ерусалим и да я изоставят на опустошаващите войски на Империята. При вида на пълната разруха на отстъпника Израел, светиите в небето и на земята се радват. Деветнадесета глава започва с Причастие – радостното сватбено тържество на Христос и Неговата Невяста, Църквата. След това сцената се премества, за да разкрие идващото световно господство на Благовестието, когато Царят на царете язди напред със Своята армия от светии, за да воюва свята война за завладяването на земята. Средството на победата е Неговото Слово, което излиза от устата Му като меч. Двадесета глава дава съкратена история на новия световен ред, от първото идване на Христос до края на света. Господ връзва Сатана и възцарява Своите хора като царе и свещеници със Себе Си. Последният опит на Сатана да събори Царя е смазан, и започва Последният Съд. Праведните и нечестивите са отделени завинаги, и Божиите хора влизат в своето вечно наследство. Двадесет и първа и двадесет и втора глави описват видение на Църквата в цялата й слава, обхващайки нейните земни и небесни страни. Църквата е изявена като Божия град, началото на Новото Създание, оказваща световно влияние, привличаща всички народи към себе си, докато цялата земя стане славен Храм. Целите на Рая са завършени в изпълнението на мандата за господство. С този общ преглед можем да продължим към по-подробно изследване на образността на Откровение, съсредоточавайки се върху четири от най-драматичните и спорни символи: Звяра, Блудницата, Милениума и Новия Ерусалим. Както ще видим, всеки един от тези образи говори на Църквата от първи век за съвременна действителност, уверявайки Божиите хора в световното господство на Христос и насърчавайки ги в Надеждата за победата на Благовестието по целия свят. Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Как правилно да се тълкува Откровение?

Когато се опитаме да изследваме книгата Откровение, от самото начало сме изправени пред два проблема. Първият е въпросът да се уверим, че нашето тълкуване е правилно – да поставим ограничения върху нашето въображение, за да не вкарваме насила Божието свято Слово в калъп, който сами сме си измислили. Трябва да оставим книгата Откровение да каже това, което Бог е възнамерил да каже. Вторият проблем е въпросът с етиката – какво да правим с това, което сме научили. Библейският стандарт за тълкуване Точно в първия стих на Откровение Йоан ни дава важен тълкувателен ключ: “Откровението на Исуса Христа, което Бог му даде, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” (Откр. 1:1). Използването на думата явявам ни казва, че пророчеството не трябва просто да се приема като “предварително написана история.” Вместо това, това е книга на знамения: символични представяния на идващите събития. Символите не трябва да бъдат разбирани буквално. Можем да видим това чрез употребата на думата от Йоан в неговото Евангелие (виж Йоан 12:33; 18:32; 21:19). Във всеки от случаите думата се използва за Христос явяващ бъдещо събитие чрез повече или по-малко символично подсказване, вместо с ясно и буквално описание. И това е като цяло формата на пророчествата в Откровение. Това не означава, че символите са неразбираеми; тълкуването не непостижимо. От друга страна, не казвам, че символите са някакъв вид шифър, така че всичко, от което се нуждаем, е речник, или граматика на символизма, за да “преведем” символите на нашия език. Пророчеството е поезия, не наивна или статична алегория. Единственият начин да разберем неговия символизъм е да станем добре запознати с Библията. Библейският стандарт за тълкуване е самата Библия. Вече отбелязахме заблудите и противоречията в така наречената “буквална” школа за библейско тълкуване. Друг проблем, който е особено сериозен сред някои “поп”-теолози, е тяхното произволно разбиране на пророческите символи. Чувал съм проповедници да говорят за скакалците в Откр. 9:3-11 като символи на удивително разнообразие от ужаси: бомбардировачи, балистични ракети, хеликоптери Кобра, и дори всяващите ужас “пчели убийци” от Южна Америка. Кое от тези представляват скакалците наистина? Без стандарт за тълкуване, няма обективен начин да кажем – и така Книгата Откровение става на практика това, което нейното заглавие настоява, че не е: неразбираема смесица от “апокалиптичен” огън и вятър, означаваща нищо. В действителност, Йоан ни казва стотици пъти в Книгата Откровение точно какъв е стандартът за тълкуване, защото книгата е препълнена с цитати и препратки към Стария Завет. Книгата Откровение почива върху Стария Завет много повече от всяка друга новозаветна Книга. Само този факт трябва да ни предупреди, че не можем да започнем да проумяваме нейното значение без солидно разбиране на цялата Библия – което е причината да напиша Част Втора от тази книга, и поради която отново засягам този предмет. Ранните църкви са имали такова разбиране. Благовестието е било проповядвано първо на юдеи и на прозелити от езичниците; често църквите са били формирани от поклонници в синагогите, и това било вярно дори за църквите в Мала Азия (Деян. 2:9; 13:14; 14:1; 16:4; 17:1-4, 10-12, 17; 18:4, 8, 19, 24-28; 19:1-10, 17). Нещо повече, от Галатяни 2:9 е ясно, че служението на апостол Йоан е конкретно към юдеите. Следователно, първите читатели на Откровение са били потопени в Стария Завет до степен, до която повечето от нас днес не са. Символизмът на Откровение е пропит с библейски позовавания, които са били разбирани от всички в ранната Църква. Дори в тези редки събрания, които са нямали никакви еврейски членове, Писанията, използвани за поучение и поклонение, са били предимно от Стария Завет. Ранните християни са притежавали авторитетния и непогрешим ключ към значението на Йоановите пророчества. Нашият съвременен пропуск да оценим този съществен факт е основната причина за нашата неспособност да разберем това, за което Йоан говори. Например, нека да вземем един символ от Откровение, с който много се е злоупотребявало, и да приложим този принцип. В Откровение 7, 9, 14 и 22 Йоан вижда Божиите хора подпечатани на челата с Неговото име; а в Откровение 13:16 той пише за поклонниците на Звяра, които са белязани на дясната си ръка и на челата си с неговия белег. (Между другото: не ви ли прави странно впечатление, че всички са толкова въодушевени за “белега на Звяра,” когато ясното ударение в Откровение е върху Божия Печат върху челата на вярващите?) Правени са много фантастични тълкувания относно тези белези – от татуировки и входни билети за увеселителни паркове до кредитни карти и социалноосигурителни номера – и всички без ни най-малко внимание към ясните библейски препратки. Но какво са щели да си помислят първите читатели на тези текстове? Символите са щели да ги накарат веднага да помислят за няколко библейски сведения: “белегът” от потта по челото на Адам, означаващ Божието проклятие за неговото непокорство (Бит. 3:19); челото на Първосвещеника, белязано със златни букви, обявяващи, че сега той е СВЯТ НА ГОСПОДА (Изх. 28:36); Второзаконие 6:6-8 и Езекиил 9:4-6, в които Божиите служители са “белязани” на ръката и челото с Божия Закон, и така получават благословение и защита в Неговото име. Последователите на Звяра, от друга страна, получават неговия белег на собственост: покорство към нечестив, етатистки, антихристиянски закон. Белегът в Откровение не е предназначен да бъде възприеман буквално. Той е препратка към старозаветен символ, който говори за пълното покорство на човека пред Бога, и стои като предупреждение, че богът на едно общество – независимо дали това ще бъде истинският Бог или самообожествилата се държава – изисква пълно покорство към своята власт. Това ще бъде принципът на тълкуване, следван в тази книга. Откровение е откровение; то е предназначено да бъде разбрано. Но то няма да бъде разбрано от умствено мързеливи и недисциплинирани търсачи на емоции, които са толкова забързани, че нямат време да изучават Библията. Мнозина се впускат от своята първа изповед към последната книга в Библията, отнасяйки се към нея като към книга с халюцинации, трескаво отхвърляйки един трезв опит да позволят на Библията да тълкува сама себе си – и откривайки, в края на краищата, само отражение на своите собствени предубеждения. Но за онези, които се отнасят с внимание към цялото Божие Слово, посланието е ясно. Бенджамин Уорфийлд пише: “Йоановият Апокалипсис няма нужда да бъде нещо друго, освен лесен: всички негови символи са или очевидни естествени символи, или имат своите корени в старозаветните поети и пророци и в образния език на Исус и Неговите апостоли. Никой, който познава своята Библия, не трябва да се отчайва, че няма да получи полза от тази книга. Над всичко друго, този, който може да разбере великата беседа на нашия Господ относно последните неща (Мат. 24), не може да не разбере Апокалипсиса, който се основава на тази беседа и съвсем малко се простира отвъд нея” (Benjamin Warfield,Selected Shorter Writings [Presbyterian and Reformed, 1973], vol. 2, pp. 652f.). Пророчество и етика Книгата Откровение често се разглежда като пример за “апокалиптичния” писмен жанр, който е процъфтявал сред юдеите между 200 пр. Хр. и 100 от Хр. Въобще няма основание за този възглед, и е нещастие, че думатаапокалиптичен въобще се използва за описване на тази литература. (Самите автори на “апокалиптика” никога не са използвали думата в този смисъл; по-скоро, учените са откраднали понятието от Йоан, който нарича своята книга “Апокалипсис [Откровение] на Исус Христос”). Всъщност има много големи разлики между “апокалиптичните” писания и Книгата Откровение. “Апокалиптиците” се изразяват в необясними и неразбираеми символи, и като цяло нямат намерение да бъдат действително разбрани. Техните трудове изобилствуват с песимизъм: никакъв действителен напредък не е възможен, нито ще има някога победа за Бога и Неговите хора в историята. Дори не можем да видим Бог да действува в историята. Всичко, което знаем, е, че светът става все по-лош. Най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме на Края – скоро. Но засега силите на злото са на власт. (Звучи познато?) Практическият резултат е бил, че апокалиптиците рядко са се занимавали с етичното поведение. Те не били много заинтересовани в това как да се живее в настоящето (а действително да се завладява би било немислимо); те просто са искали да спекулират относно идващите катаклизми. Йоановият подход в Откровение е много различен. Неговите символи не са объркани бълнувания, излюпени от трескаво въображение; те са основани твърдо в Стария Завет (и причината за тяхната привидна обърканост е именно този факт: на нас ни е трудно да ги разбираме само защото не познаваме нашите Библии). Обратно на апокалиптиците, които са се отказали от историята, Йоан представя историята като сцена на изкуплението: Бог спасява Своите хора в тяхната среда, не от нея; и Той спасява и средата. Леон Морис, в своето важно изследване на Апокалиптиката (Leon Morris, Apocalyptic, [Eerdmans, 1972]), описва Йоановия мироглед: “За него историята е областта, в която Бог изработва изкуплението. Истински важното нещо в историята на човечеството вече е станало, и то е станало тук, на тази земя, в човешките дела. Агнето ‘стоящо като заклано’ господствува над цялата книга. Йоан вижда Христос като побеждаващ и като спечелил победата чрез Своята смърт, събитие в историята. Неговите хора участвуват в Неговата победа, но те са победили Сатана ‘чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство’ (Откр. 12:11). Песимизмът, който отлага Божията спасителна активност до Края, го няма тук. Макар Йоан да изобразява злото реалистично, неговата книга е фундаментално оптимистична” (стр. 79). Апокалиптиците казват, Идва краят на света: Откажете се! Библейските пророци казват, Светът върви към начало: Заловете се за работа! Така, Книгата Откровение не е апокалиптична брошурка; тя е, както самият Йоан ни напомня постоянно,пророчество (1:3; 10:11; 22:7, 10, 18-19), напълно в съответствие с писанията на другите библейски пророци. И – отново в ярко противопоставяне на апокалиптиците – ако има една основна грижа сред библейските пророци, това е етичното поведение. Никой библейски автор никога не разкрива бъдещето само заради задоволяване на любопитството: целта винаги е да се насочат Божиите хора към правилно действие в настоящето. Преобладаващата част от библейските пророчества нямат нищо общо с общоприетата заблуда за “пророчество” като предсказване на бъдещето. Пророците разказваха за бъдещето за да подтикнат към благочестив живот.Целта на пророчеството е етична. Фактът, че мнозина, които изследват пророческите писания днес, са по-заинтересовани в намирането на възможни сведения за космически пътешествия и ядрени оръжия, отколкото в откриването на Божиите заповеди за това, как да живеем, е отвратителна характеристика на съвременното отстъпление. “Свидетелството за Исус е духът на пророчеството” (Откр. 19:10); да се пренебрегне Исус в полза на ядрени взривове е извращаване на Писанието, абсурдно изопачаване на святото Божие Слово. От началото до края Йоан е силно загрижен за етичното поведение на онези, които четат Книгата Откровение: Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него (1:3). Блажен онзи, който бди и пази дрехите си (16:15). Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество (22:7). Блажени, които вършат Неговите заповеди (22:14). Трябва да подчертая, че като защитавам есхатологията на господството, не давам просто алтернативно програмно ръководство за бъдещето. Библейската есхатология не е просто разписание за специални събития. Основополагащото значение на Надеждата е Господството на Исус Христос. Целта на есхатологията е да води хората да се покланят и да служат на техния Създател. Пророчеството никога не е само академично упражнение. Всички пророци сочеха към Исус Христос, и всички те изискваха етичен отговор. Божието Слово изисква пълно преобразяване на нашия живот, във всяко отношение. Ако това не е целта и резултата на нашето изучаване на Писанието, то няма да ни ползва нищо. Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Възстановяването на Израел

Старият Израел беше отлъчен, отсечен от завета чрез праведния Божий съд. На повърхността това представлява сериозен проблем: Какво става с Божиите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Бог се закле, че ще бъде Бог на Авраамовото потомство, че заветът ще се установи с потомството на Авраам “през техните поколения, във вечен завет” (Бит. 17:7). Ако спасението премина от юдеите към езичниците, какво казва това за верността на Бога към Неговото слово? Има ли място за етническия Израел в пророчествата? На тези въпроси е отговорено по най-прекия начин в Писанието от апостол Павел в Римляни 11. Отхвърлянето на Израел не е пълно Бог никога не отхвърли напълно етническия Израел, изтъква Павел. Все пак, самият Павел беше “израилтянин, потомък на Авраам, от Вениаминовото племе” (ст. 1). И Павел не е изолиран случай. Всъщност, както той показва, в историята на Израел винаги само малцина са били истински вярващи в библейската вяра. Като пример той цитира историята на Илия (3 Царе 19), който се оплаква на Бога, че е единственият останал верен израилтянин. Бог поправя Илия с изявлението, че си е запазил седем хиляди верни в Израел, хора, които не са се поклонили пред Ваал. Подобно, казва Павел, “така и в сегашно време има остатък, избран по благодат” (ст. 5). В Своята върховна благодат Бог е избрал да спаси някои от Израел, дори когато осъди Израел като цяло, така че “онова, което Израел търсеше, това не получи; но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” в тяхното неверие, като нечестивия Фараон на Египет (ст. 7; ср. 9:14-18). На мнозинството от етническия Израел, “Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши да не чуват, даже до днес” (ст. 8; ср. Деян. 28:25-28). Върху хората отлъчени от завета ще дойдат проклятията на Стария Завет: “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние; да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им завинаги” (ст. 9-10). Независимо от това, Бог все още имаше Свои избрани сред етническия Израел. Като Павел, те щяха да се спасят. Божието отхвърляне на Израел не беше пълно. Отхвърлянето на Израел не е окончателно Не само е вярно, че винаги ще има вярно малцинство в Израел, но Божието слово също учи, че един денмнозинство от етническия Израел ще бъде спасено. Народът на Израел, като цяло, ще се върне към вярата на своите бащи и ще признае Исус Христос за Господ и Спасител. Тяхното падение в отстъпление не е завинаги, казва Павел. Защото точно както тяхното отлъчване донесе спасение за езичниците, спасението на езичниците някой ден ще доведе до възстановяването на Израел: “Чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхната пълнота! . . . Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (ст. 11-15). Така редът на събитията изглежда както следва: Юдейското отстъпление довежда спасението на езичниците; Спасението на езичниците един ден ще доведе до възстановяването на етническия Израел; и накрая, Възстановяването на Израел ще причини дори още по-голямо съживление между езичниците, което (в сравнение със всичко по-рано) ще бъде много повече “богатства” (ст. 12), като “оживяване от мъртвите” (ст. 15). Маслиненото дърво От самото начало Бог винаги е имал един заветен народ. Новозаветната църква просто е продължение на истинския “Божий Израел” (Гал. 6:16), след като лъжливият Израел бива отсечен. Павел показва как става това като използва илюстрация: вярващите езичници биват “присадени” в стъблото на Божия народ, докато израилевите клонки биват отсечени. Но ако някои клони са били отрязани, и ти, бивайки дива маслина, си бил присаден между тях, в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгоста Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен (Рим. 11:17-22). Тези, които са безверни и непокорни към завета, са отрязани, независимо от предишното им положение или генетично наследство, докато тези, които вярват, са присадени. Това съдържа важно предупреждение към всички, които изповядват християнската религия, да постоянствуват във вярата. Юдеите, които изоставиха своя Господ, не можеха да имат право на Божието благословение и благоволение; и както изтъква Павел, същото е вярно за езическите християни. Бог изисква покорство и устояване – както Калвин казва, живот на постоянно покаяние. “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е ‘днес,’ да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалнната си увереност” (Евр. 3:12-14). Но отхвърлянето на Израел няма да бъде последната глава в неговата история. Макар тялото на Израел да беше отлъчено поради неверие, възстановяването към завета ще дойде чрез покаяние и вяра: “Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина?” (ст. 23-24). Забележете внимателно, че текстът не казва, че Бог може да възстанови “естествения” Израел, но че Той ще направи това. Този възглед е подсилен в следните стихове: Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яова; и ето завета от Мене към тях: когато отмахна греховете им” (ст. 25-27). Както видяхме по-горе, Бог закорави народа на Израел поради неверие (ст. 7-10). Но това закоравяване било само временно, докато Израел като цяло се върне към Господ, както Павел казва на друго място: Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христос. А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи в сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме (2 Кор. 14-16). Юридическото закоравяване и отхвърляне на Израел няма да траят вечно. Един ден завесата ще се вдигне, и народът като цяло ще бъде обърнат към истинската вяра. Но Израел няма да се върне докато пълнотата на езичниците не е дошла – с други думи, докато езичниците като цяло не бъдат обърнати към Христос (сравни употребата на думата “пълнота” в стихове 12 и 25). И така, след обръщането на мнозинството от езичниците,целият Израил ще бъде спасен, в изпълнение на обещанията на Бога към Неговите хора в древността. Макар Израел да е неверен, Бог остава верен на Своя завет. Сега Израел е враг на Благовестието, но Бог още ги обича заради техните бащи. Привилегиите, с които Той ги е удостоил, не са оттеглени завинаги, и заради Неговите обещания призоваването на Израел в завета е всъщност неотменимо (ст. 28-29). Павел повтаря основния урок: “Защото както вие някога се непокорявахте на Бога, носега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост” (ст. 30-32). Обобщение Нашето изучаване на Римляни 11 беше по необходимост кратко. Тези, които желаят по-задълбочено разглеждане, трябва да прочетат коментарите на Робърт Халдейн, Матю Хенри, Чарлз Ходж и Джон Мъри, както и с подробната екзегетика във важния труд на Йейн Мъри, Пуританската надежда (Iain Murray, The Puritan Hope). Но от изследването на текста ясно изпъкват следните точки: 1. Целият езически свят ще се обърне към вяра в Исус Христос. Мнозинството от езичниците ще дойдат в завета, докато обръщането на езичниците достигне степента на “пълнота” (дума, означаваща завършеност илицялостност, ст. 25). 2. Генетичният Израел ще бъде обърнат към вяра в Исус Христос. Макар винаги да има такива евреи, които стават християни, юдейският народ като цяло ще се обърне само след обръщането на езичниците (ст. 11-12, 15, 23-27). Това означава, че ключът към обръщането на Израел е предварителното изпълнение на Великото Поръчение (Мат. 28:19-20), спасението на народите. 3. Не всеки отделен езичник или юдеин ще бъде обърнат. Обръщането на Израел и на езичниците ще бъде аналогично на отхвърлянето на Израел. Макар Израел като цяло да беше отсечен от завета, някои юдеи останаха в истинската вяра (ст. 17). По същия начин, когато езичниците и Израел се обърнат като цяло, това не означава, нито изисква всеки отделен човек от едната или другата група да стане християнин. Винаги ще има изключения. Но точно както преобладаващото мнозинство от юдеите отхвърлиха Христос, когато Той дойде, така и преобладаващото мнозинство от юдеи и езичници ще бъде присадено в корена на верния Божи народ. 4. Обръщането на юдеи и езичници ще се извърши чрез нормалните средства на евангелизиране в тази епоха. Нищо не се казва тук за някакво катаклично събитие – като Второто Пришествие – което да доведе до масово обръщане. Масовото обръщане на света ще стане когато Благовестието се проповядва на народите; всъщност, точно този текст категорично отрича някакво друго средство за обръщане (10:14-17). Вкарването от някои автори на Второто Пришествие в този текст е напълно спекулативно и заблуждаващо. Целият контекст изисква обръщането на света да се извърши чрез нормалното продължение на вече действуващите процеси, както ясно посочва едно обикновено четене на ст. 11-32. Както казва Чарлз Спърджън: “Самият аз вярвам, че Цар Исус ще царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени. Но очаквам същата сила, която веднъж обърна света наопаки, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да позволи върху Неговото свято име да бъде хвърлен укорът, че не е бил способен да обърне света.” 5. Мотивът за обръщането на Израел ще бъде ревност. Юдеите ще видят как всички езически народи около тях се наслаждават щастливо на заветните благословения, обещани на Божия народ в миналото; ще видят, че Божията милост се е разпростряла по целия свят; и ще проревнуват (ст. 11, 31; ср. 10:19). Отново, това няма да бъде резултат на някакво катаклично събитие (като Грабването), защото е продължение на вече задействуван процес от времето на Павел (ст. 14). Юдеи (като самия Павел) вече се обръщаха чрез тази свята ревност, и Павел се надяваше да възстанови други чрез същите средства. Но той посочи ден в бъдещето, когато това ще се случи в големи размери, и юдеите като цяло ще се завърнат към вярата. 6. Обърнатите юдеи във всяка епоха принадлежат на Църквата на Исус Христос; те не са отделна група. Всъщност няма такова нещо като “юдейски християнин,” както няма отделни библейски категории за “индийски християни,” “ирландски християни,” “китайски християни” или “американски християни.” Единственият начин езичниците да се спасят е като се присадят в едното “маслинено дърво,” верния заветен народ (ст. 17-22). И единственият начин един юдеин да се спаси е да стане член на Божия народ (ст. 23-24). Няма разлика. Чрез Своето завършено дело Христос “направи двата отдела едно” (Еф. 2:14). Вярващите юдеи и езичници са обединени в “едно тяло,” Църквата (Еф. 2:16). Има едно спасение и една Църква, в която всички вярващи, независимо от етническия произход, стават Божии деца и наследници на обещанията към Авраам (Гал. 3:26-29). Създаването на специално разграничение юдеи-езичници в тялото на Христос е в крайна сметка отричане на Благовестието. 7. Израел няма да бъде възстановен като Царството (Мат. 21:43; 1 Пет. 2:9). Библията обещава възстановяването на Израел като народ, но не задължително като Държава; нищо не изисква двете да вървят заедно. Но дори да приемем, че все още има Държава Израел, когато юдеите се обърнат, Израел просто ще бъде една християнска нация сред многото, без специално положение. Хората от генетичния Израел ще бъдат част от заветното дърво на живота, но вече няма никаква религиозна значимост, която да принадлежи на Палестина. Целият свят ще стане Божие царство, като всички народи ще имат еднакво положение в това Царство. В онзи ден Израел ще бъде с Египет и с Асирия трето благословение всред земята, защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми (Ис. 19:24-25). 8. Обръщането на Израел ще доведе до епоха на големи благословения за целия свят. Ще има още по-големи изпълнения на заветните обещания, преливащо изобилие от Духовни богатства, дотолкова, че сравнени с предишното състояние на света, това ще бъде като оживотворяване от мъртвите (ст. 12, 15). Това е когато библейските обещания за земните благословения на Царството ще достигнат своето най-високо и най-завършено изпълнение. Божията Свята планина ще е обхванала целия свят и “земята ще се напълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9).  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме