Филмът "Where Does The Evidence Lead? / Накъде ни насочва доказателството?(2004)" разглежда въпроса дали живите организми на нашата земя са възникнали чрез случайни процеси и струпване на химически съединения чрез еволюцията до познатите сложни живи същества или живота е създаден от един Разумен Творец на Вселената. Повечето мнения в него са на учени, биолози, и професори. Явно вече и Науката стигна до извода, че света е създаден от Разумен Интелект. В християнството ние Го наричаме Бог и общуваме с този Бог чрез лична молитва и чрез Словото което е дал - Библията.
неделя, 12 септември 2010 г.
Симфония на сътворението
Поредица от 6 филма със вълнуващо съдържание, разширяваща погледът ни върху моделите за възникване на живота. Нека заедно преоткрием заедно с доктор Бао, хармоничното и смислено устройство на вселената:
Има ли научни доказателства за това че най-популярните еволюционни модели биха сработили във условията на земната околна среда?
Работи ли креационният модел, възможно ли е да разберем дали животът има интелигентен произход и е плод на целенасочени дизайнерски действия?
Каква е връзката между живите организми, светлината и енергийните полета на природата? Ще изчезне ли земнят магнетизъм? Възможен ли е живота при очакваните ниски стойности на земното поле? Има ли хармония между всички магнетични взаимодействия във вселената?
Каква е възрастта на универса? Как се движи инфрачервената светлина ? Как се е формирало човешкото съзнание?
Симбиозата в природата, как да си я обясним? Как да си обясним ролята на всяко живо същество в биосферата?
Има ли необорими доказателства за потоп? Видял ли е някой Ноевият ковчег ? Как се е формирало човешкото съзнание?
събота, 11 септември 2010 г.
Как се развива връзката Бог -Човек?
Бог ни предопределя за спасение и ни привлича чрез Своята любов и доброта;
Ние отговаряме, като се учим да Го познаваме чрез изучаване и молитва.
Той ни изоблечава за грях;
Ние изповядваме своята вина;
Той ни дава покаяние като поражда истинска, сърдечна скръб за греха;
Ние се изповядваме с разкаяни сърца, предавайки всички права над Аз-а и над греха.
Той прощава и очиства от всеки грях и създава ново сърце и нов ум;
Ние вярваме и преживяваме очистване и обновление.
Той обитава в нас чрез Святия Дух, като ни дава сила да вършим Неговата воля;
Ние проявяваме това, кеото Той изработва в нас, което има за резултат плодове за Негова слава.
Той ни пробужда, когато сме изкушавани и ни дава сила да устоим на изкусителя;
Ние Му се предаваме и устояваме на изкушението чрез Неговата сила, печелейки победа.
Той ще бъде наш Адвокат и ще се застъпи за нас, ако паднем. Ще ни даде сили да се покаем и ще прости грехът ни.
Ние се покайваме и се връщаме при Него, за да може Той да ни възстанови в правилни взаимоотношения със Себе Си.
Чрез Христос Бог е изработил нашето пълно спасение!
понеделник, 6 септември 2010 г.
.jpg)
Трите етапа на учене в Тривиума.
Етапът на папагала е този, в които ученето наизуст е лесно и като цяло приятно; докато разсъждаването е трудно и като цяло не е толкова приятно. На тази възраст детето с готовност запомня формите и външния вид на нещата, обича да чете регистрационните номера на колите, радва се при пеенето на рими, боботенето и изговарянето на неразбираеми многосрични думи; харесва му просто да натрупва неща.
Възрастта на дързостта, която следва след този период (и естествено го застъпва до известна степен), е твърде позната на всички, които са се занимавали с деца: характеризира се с противоречене, грубо отговаряне, желание да „хване хората в крачка” (особено по-възрастните) и задаване на гатанки (особено с неприлични словесни намеци в тях). Способността му да досажда е изключително висока. Тази възраст обикновено започва около осми клас.
Поетичната възраст е известна като „трудната” възраст. Тя е съсредоточена върху себе си; гори от желание да изрази себе си; по-скоро се специализира в това да не бъде разбирана; неспокойна е и се опитва да постигне независимост; и с добър късмет и добро водителство, трябва да покаже наченки на творчество, постигане на синтез на това, което вече знае, и съзнателно желание да познава и да върши едно нещо пред всички други.
Схемата на Тривиума съответства с особена точност на тези три възрасти: Граматиката на възрастта на папагала, Диалектиката [логиката] на възрастта на дързостта и Риториката на поетичната възраст.
По английски език могат да се учат наизуст стихове и проза и паметта на ученика трябва да бъде изпълнена с всякакви произведения. Произведенията могат да бъдат четени и запомняни на английски език на по-късно свързвани с техния произход. Рецитирането на глас трябва да се практикува индивидуално или в хор; защото не трябва да забравяме, че полагаме основата за Дебата и Риториката
Граматиката на историята трябва да включва дати, събития, епизоди и личности. Съвкупност от дати, към която може да се отнася всяко последващо историческо познание е от голяма полза по-късно за създаване на поглед върху историята.
Географията ще бъде представена по подобен начин в нейната фактическа страна, с карти, природни характеристики, и визуално представяне на обичаи, носии, флора, фауна и т. н. Дискредитираното и старомодно запомняне наизуст на няколко столици, реки, планински вериги и др. няма да навреди. Природните науки, в периода на папагала, се нареждат сами естествено и лесно около колекциите – определянето и назоваването на екземплярите, и като цяло онези неща, които едно време се наричаха “естествена история,” или още по-очарователно, “естествена философия”.
Граматиката на математиката започва, разбира се, с таблицата на умножение, която ако не бъде научена сега, никога няма да бъде научена с удоволствие; и с разпознаването на геометричните фигури и подреждането на числата. Тези упражнения естествено водят до решаване на прости аритметични задачи; и ако ученикът показва в тази област, сръчността придобита на този етап може да е само за добро.
Малките деца често имат полза от изучаването и запомнянето на много неща, които не разбират и не оценяват напълно. “. . . Умовете на децата могат също да се занимават с изучаване на правопис и произношение на думи, чиито значения не са в обсега на техните способности за разбиране; защото това, което не са разбрали ясно в началото, ще го разберат, когато техните възможности се развият. Но запомнянето наизуст на голямо количество материал, който на ранна възраст е изцяло неразбираем, може да се превърне в неприятна тежка работа.
Граматиката на Теологията. Теологията е науката-господарка, без която цялата образователна структура неизбежно ще бъде лишена от своя окончателен синтез. Онези, които не са съгласни с това, ще се задоволят да оставят образованието на своите ученици пълно с множество незавършени краища. Но това ще е от по-малко значение, тъй като до времето, когато методите на учене бъдат овладени, ученикът ще може да се заеме с теология самостоятелно и вероятно ще настоява да го прави и да я разбира. Следователно, във възрастта на граматиката трябва да се запознаем в общи линии с разказа за Бога и човека – т. е. Стария и Новия Завет да бъдат представени като части на един разказ за Сътворението, Бунта и Изкуплението – а също и с “Изповедта на вярата, Господната молитва и Десетте Заповеди.”
Трудно е да се каже точно на каква възраст трябва да преминем от първата към втората част на Тривиума. Като цяло отговорът е: веднага когато ученикът покаже, че е склонен към дързост и безкрайни спорове (или “Когато започне да се изявява способността за абстрактно мислене.”). Защото както в първата част главните способности са наблюдението и запомняне, така във втората част главната способност е аргументативната логика. Логиката е изкуството да се спори правилно: “Ако A, то B”; методът не се обезсилва от условността на А. В действителност, практическата полза от формалната логика днес се състои не толкова в достигането до позитивни умозаключения, както в бързото разкриване и излагане на невалидни изводи.
Много уроци – по който и да е предмет – ще приемат формата на дебати; Математика – алгебра, геометрия и по-висшите видове аритметика – сега ще влезе в учебната програма и ще заеме своето място такава, каквато действително е: не като отделен “предмет,” а като подраздел на логиката.
Историята, подкрепена от проста етична система извлечена от граматиката на теологията, ще даде много подходящи материали за дискусия: Оправдано ли е било поведението на този държавник? Какво е било следствието от такова постановление? Какви са доводите за и против тази или онази форма на управление?
Самата теология ще даде материал за спорове относно поведението и морала; и обхватът й ще бъде разширен чрез опростен курс по догматична теология
Географията и природните науки също ще дадат материал за диалектика.
Още веднъж: съдържанието на учебния план на този етап може да бъде по желание. “Предметите” дават материал; но всички те трябва да бъдат смятани за зърно, за работата на мелницата на ума. Учениците трябва да бъдат насърчавани сами да търсят храна за своя собствена информация и така да бъдат водени към правилна употреба на библиотеки и справочници, и да им бъде показвано как да разбират кои източници са авторитетни и кои не са.
Нещата учени в миналото наизуст, ще бъдат видени в нов контекст; нещата анализирани студено в миналото сега могат да се съберат, за да съставят нов синтез; тук и там внезапно прозрение ще предизвика най-вълнуващото от всички открития: осъзнаването, че даден факт е истина.
Всяко дете, което вече е показало склонност да специализира, трябва да бъде оставено да я следва: защото когато употребата на инструментите бъде добре и правилно научена, те са на разположение за всякакво изучаване. Всъщност на това ниво нашата трудност ще бъде да държим “предметите” разделени; защото, както Диалектиката [Логиката] вече ще е показала, че всички дялове на учението са взаимосвързани, така че Риториката ще ни показва, че цялото познание е едно цяло. Да ни покаже това, и да ни покаже защо е така, е предимно задача на теологията. В общи линии, това, което е било просто инструмент, може да бъде оставено на заден план, докато обученият ум постепенно се подготвя за специализиране в “предмети,” с които ще бъде съвършено добре подготвен да се справя сам, когато Тривиумът бъде завършен. Окончателният синтез на Тривиума – представяне и публична защита на теза – трябва да бъде възстановен в някаква форма; може би като вид “изпит при завършване” през последния учебен срок в училище.
Обхватът на Риториката зависи също и от това дали ученикът трябва да навлезе в света на шестнадесетгодишна възраст или да продължи в частно училище и/или университет. Тъй като в действителност Риториката трябва да се започне на около 14 години, първата категория ученик трябва да изучава Граматика от около 9 до 11 години, а Диалектика [/Логика] от 12 до 14 години; така неговите последни две години ще бъдат посветени на Риторика, която в неговия случай би била доста специализирана и свързана с професия, подготвяйки го веднага да започне практическа кариера. Ученик от втората категория ще завърши своя курс по Диалектика [/Логика] в гимназията и ще учи Риторика през своите първи две години в частното училище. На 16 години ще е готов да започне с онези “предмети,” които са препоръчани за неговото по-късно учение в университета: и тази част от неговото образование ще съответства на средновековния Квадривиум [= аритметика, геометрия, астрономия и музика]. Това означава, че обикновеният ученик, чието формално образование завършва на 16 години, ще премине само през Тривиума; докато студентите ще преминат Тривиума и Квадривиума.
Тези възрастови периоди не са твърдо определени. Всяко дете се развива различно. Те са само насоки, които важат в повечето случаи.
неделя, 5 септември 2010 г.
Структурата на неделната служба.
Частите, от които се състои структурата на неделната служба са: 1.Изповядване на греховете; 2.Освещение (проповядване на Словото); 3.Господня вечеря (подновяване на завета); 4.Благословение. Това е правилната стуктура на неделната служба. Това беше реда, по който преминаваше службата в първата църква, когато Христовите ученици се събираха в Господният ден. Целта на неделната служба е да се понови завета в Господният ден. За съжаление, днес църквите масово пренебрегват тази основна цел, като не раздават господня вечеря в неделният ден. Думата от Стария Завет, с която можем да охарактеризираме службата е жертвоприношение. Етапите, през които преминаваше жертвата по пътя си към олтара, в Старият Завет бяха: 1.Заколване; 2.Разчленяване; 3.Изгаряне. Тези етапи имат своят аналог в етапите на богослужението в Новият Завет. Заколването представлява покаяниято на човека, т.е. точка първа от структурата на новозаветната неделна служба. Разчленяването на жертвата съответства на проповядването на словото (освещението). В Евреи 4:12 се казва: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето”. Изгарянето на жертвата съответства на Господнята вечеря в Новият Завет. Жертвоприношението в Стария Завет и аналогът му в Новият Завет- неделната служба имат една единствена цел- приближаване към Бога. Друго важно, което трябва да се знае за неделната служба, е че активната страна по време на службата не е човекът, а Бог. Цялостната заветна структура на службата е: 1.Призив от Бога; 2.Изповед; 3.Проповядване на Словото (освещаване); 4.Господня вечеря (подновяване на Завета); 5. Благословение. Действията от страна на Бог към нас са: 1.Призовава ни, 2.Възстановява ни чрез прошка; 3.Освещава ни чрез Словото си; 4.Храни ни чрез Господнята вечеря (дава ни живот); 5. Благослава ни. Действията от страна на човека към Бога са: 1.Отзоваване; 2.Изповед (покаяние); 3.Слушане на Словото; 4.Ядене от Господнята вечеря; 5.Излизане в света с цел господство и покоряване.
четвъртък, 2 септември 2010 г.
God and Government- by Gary DeMar
Какво е значението на фразата "In God We Trust?" Tова само знак ли е, който е поставен на нашите монети или значи нещо повече? Дали това е продукт на "гладна кокошка просо сънува", или е част от плана за реалността?
В тази поредица от книги в три серии, Гари Де Мар ви запознава с истинската история на Америка, обсъжда влиянието на християнството върху създаването и развитието на Америка. Той представя един практичен подход към развитието на библейската гледна точка към елементите на обществото ни, предизвикателството за постигането на ценности и приоритети, които направиха Америка страхотна.
Фактическата документация, прави тази поредица идеалена за всички християни, които търсят да открият истината за наследството на Америка. Всеки том от тази серия е самостоятелно поучение с въпроси, отговори и библейски препратки.
Първият том на Бог & правителството започва с основата:
- Самоуправление и семейно управление
- Църковно управление
- Произход и развитие на гражданското правителство
- Целта и функциите на гражданското управление
- Исус и гражданско правителство
- Християнската история на Съединените щати
- Отношението на църквата и държавата към Библията
- Отношението на църквата и държавата към Първата поправка
- Какво е правителството?
- Разработване на библейски мироглед
- Мироглед в Конфликти
- Суверенитетът и Господството
- Суверенитетът и собствеността
- Финансиране на държавата и Божието царство
- Враговете на библейска икономика
- Причини и завладяване на бедността
В този трети том на Бог & Правителството , Гари Де Мар разглежда:
- Как да се възстанови републиката?
- Библейският преглед на властта
- Враговете на Библейските органи
- Божията суверенност на нацията
- Фондацията на закона
- Администрацията на правосъдието
- Суверенитет и образование
- Бъдещето на правителството
- Допълнителна библиография
Абонамент за:
Публикации (Atom)