Конференцията "Алтернативни форми на образование",

 

Домашно образование – свобода и отговорност

Лекция на Елиян Петков от конференцията "Алтернативни форми на образование", Пловдив, 2020

 

Радослава Петкова - Образователни алтернативи за семействата в България

Лекция на Радослава Петкова от конференцията "Алтернативни форми на образование", Пловдив, 2020

 

сподели ме

Законността на домашното образование

Видеоклипът е взет от youtube канала на  Асоциация за домашно образование

Препоръчвам Ви и сайта на Асоциация за домашно образование "Училище в дома"

сподели ме

Да дадем на децата училище вместо на училището – децата си

"Семейството е центърът, а не мястото", смята председателят на фондация "Асоциация за домашно образование" и баща на четири деца, които учат у дома, Петър Порумбачанов.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Петър Порумбачанов е роден в Силистра преди четиридесет и две години. Прекарва по-голямата част от живота си там, а отскоро заедно със семейството си се мести в малко селце до града."Обичам Добруджа, земята, полето – обичам да работя с ръцете си и съм благодарен на Бога, че съм предал тази любов и на децата си", споделя той. Заедно със съпругата му Живка са семейство от двадесет и една години ("виж ти, това е половината ни живот, до момента") и имат четири деца – Георги на двадесет, Никола на тринадесет, Павел на единадесет и Ралица на пет. Всички малчугани са обучавани вкъщи и никога не са прекрачвали прага на "родното училище". "Разбира се, като пионери в домашното образование сме приели и мисията на живота си: Да разкажем, но още повече да покажем, че родителите имат важна, всъщност най-важната роля, по отношение образованието на собствените си деца", обяснява Петър. От шест години той е председател на фондация "Асоциация за домашно образование", която събира над триста семейства, които обучават децата си вкъщи.

Разкажете ми малко повече за вас и вашето семейство? Имате четири деца, обучавани вкъщи... 

- Децата ни са четири индивидуални, различни личности. Животът е пъстър, а не едноцветен. А когато семейството определя образователния курс, можем да говорим за децата си като за съвсем различни хора, защото учебната програма се съобразява с тях, а не те с програмата, както се прави в конвенционалното училище.

Георги е академична личност. Обича книгите, ама много. На седем години прочете над 2000 страници литература, на осем години страниците бяха над 10 000, на 9 близо 13 000 и така до днес, когато често чете по книга на ден. Той обича литературата, не е спортна натура и физическите упражнения са му чужди за разлика от физическата работа – на нея се наслаждава. Може да си го представите като човек, забравил, че е в библиотеката... до края на живота му – това, разбира се, е шега, но ако питате него, той не би имал нищо против да чете, докато е жив, дори търси реализация като човек, нa когото се плаща, за да чете. Обича да говори и да обяснява. Ако и вие четете много и обичате киното, може да си говорите с него поне година без прекъсване за книги и филми.

Никола е съвсем различен. Той също обича да чете (вероятно това е отличителна черта на домашните ученици, особено за нашето семейство, в което сме изхвърлили телевизора преди много години, за да има място за книгите), но съвсем не толкова, колкото по-големият му брат. Никола е атлет - обича да спортува, ходи на карате. Обича музиката – свири на пиано. Обича техниката. Способен е да разглоби и сглоби всичко, до което се докопа. Той е нашият домашен майстор. Ремонтира врати, сменя крушки, поправя повредени уреди, наскоро върза новия ни бойлер и пр. Напоследък се увлича по електроника и програмиране.

Павел е отделна планета. Той е мечтател, фантазьор, актьор, фокусник... може да ви разсмее и разплаче. Много чувствителна натура. Изключително грижовен и внимателен към по-малката си сестра. Все още търси себе си, но аз и съпругата ми виждаме у него изключителен талант в областта на търговията и икономиката. Обича да печели, да търгува, търси начини да е производителен и да е в услуга на другите.

Ралица е четвъртото ни дете. Малката сестричка с трима по-големи братя. Това, което прави едно момиченце на пет години, е да си пее, да танцува и да казва по 100 пъти на ден на баща си, че го обича безкрайно+безкрайно+безкрайно – наистина прави така!

Виждате ли колко различни могат да са четири деца? Виждате! Така е, защото техните индивидуалности са рязко различими в семейната среда. Ако бяха в училище, всички щяха да станат частици от цялото и да се изгубят сред двете групи деца - "готините" и "лузърите". Благодаря на Бога, че не допуснахме това!

Как родител се решава на подобна крачка, пренебрегвайки традиционното училище?

- Лесно е да станеш родител, трудно е да останеш такъв през всички години, в които детето се нуждае от теб! Още по-трудно става, когато родителите решат да делегират отговорността за образованието на децата си на една безлична система. Тотална заблуда е, че образованието е просто предаване на знания. Образованието всъщност е изграждане на характер, затова е и Образ-ование (етимологията e образуване на образ). Чий образ желаете да се изобрази в децата ви? Този на провалената, лишена от истински ценности система или искате децата ви да приличат на вас? Разбира се, ако смятате, че е лошо децата да приемат вашите ценности, предайте ги на Системата, Тя ще си свърши работата бързо, безкомпромисно и безвъзвратно. Е, ние (аз и съпругата ми) погледнахме по различен начин на родителските си задължения и поехме отговорностите, които според нас са естествени и неизбежни – за нас бе неприемливо да постъпим по друг начин.

В този смисъл бихте ли обяснили точно какво означава домашно образование?

- Словосъчетанието "домашно образование" е преводно клише. Преводът е от английското homeschooling, който превод според мен не вниква ни най-малко в същността на онова, което наистина е "домашно образование". Искам да кажа, че аналогията, която хората правят, щом чуят фразата "домашно образование", е за училище, което се случва в дома вместо в класната стая. Всъщност тази логика е тотално погрешна. Не става въпрос за къщи, става въпрос за домове, т.е. за семейства. Затова наричам този тип образование "Семейно образование", защото именно семейството е центърът, а не мястото. Това логично води до правилния извод, че става въпрос за образователна методология, която е под пълния контрол на родителите, което означава, че и отговорността за образованието е също тяхна.

Какви са ползите от домашното образование?

- Няма нищо по-ценно за един родител от това децата му да израстват до него, а и той до тях. Не по три часа след училище, не само през уикендите и ваканциите, а постоянно. Ако това ви се вижда тежко, имам новина за вас: Станали сте част от Системата, волно или не, но все пак сте тухла в стената. Неприятното е, че вграждането в подобен зид е институционализация в нещо, което е безвъзвратно мъртво.

Образованието бе скъпо преди двеста години, когато родителите събираха пари, за да купят една читанка за двадесет деца. Днес имате достъп до милиони томове литература на цената на една интернет такса.

Питате ме за предимства. Индивидуалният подход в обучението е нещо, което не може да се случи в класна стая с двадесет и пет деца. Съобразяването с талантите на всяко дете – тези таланти се губят сред сивата маса на изкуствените образователни институции и само упоритостта на някои родители им помага да спасят децата всред кашата от бюрократични простотии. Следване на темповете, с които детето израства академично, а не следване на централизирана програма, родена в кабинетите на наети "специалисти", които са там, където са, не заради вашето дете, а заради държавната заплата и тлъстия бонус... Мога да продължа още дълго, но истината ще става все по-болезнена, а днес хората не търпят болка, дори това да е единственият цяр за приспаната съвест.

Болка може да има и тогава, когато обучението вкъщи не даде нужните резултати...

- Винаги има само два варианта - да се провалим или да успеем. Преди петнадесет години заедно със съпругата ми поставихме на образователната система оценка "провалена". Тази оценка е функция на собствените ни презумпции и светоглед, които са безусловно християнски.

Ние никога не сме се страхували от грешките, които сме допускали в процеса на образование, защото семейството е много по-малка и логично безкрайно по-гъвкава единица от тромавата и бюрократична държавна машина. Ние можем лесно и бързо да сменим курса, ако сметнем, че има нещо по-добро от това, което правим в момента. Нека ви дам пример: Държавното училище е като "Титаник" – натоварен с хиляди хора. Той е трудно маневрен и сблъсъкът с айсберга е неизбежен. Жертвите винаги са повече от половината – рискът не си заслужава. Семейството е като бърз и повратлив катамаран, плава с голяма скорост, не се страхува от бури, лесно сменя посоката и заобикаля опасностите.

Да се върнем при вашето семейство. Кой е учителят при вас? Как се готвите за преподаване? 

- Както казва най-големият ми син: "За мен образованието винаги е било неразделна част от живота. Никога не съм мислил, че ученето е нещо различно от живеенето, затова разбирам мъдреците, които казват, че учим цял живот." Ние не преподаваме знания, ние ги изживяваме. Ще си говорим за Второ българско царство? Чудесно, днес следобед няма да идем в мола (принципно нямаме време за такива посещения), като много деца и семейства, а ще станем рано и ще идем с колата до Велико Търново, за да си говорим за Асеневци, Калоян, битката от 1204 г., Балдуиновата кула и т.н. Примерите са безброй.

Кой определя и контролира процеса на обучение вкъщи?

- Изцяло и единствено родителите! Когато децата спрат да се раждат в семейства и започнем да се размножаваме чрез пъпкуване, образованието ще премине в ръцете на Министерството на земеделието. Когато пък децата започнат да се размножават в стъкленици, в лаборатории на Министерството на образованието – да ги обучават и контролират, както сметнат за редно. Когато обаче децата се раждат в семейства, семейството и само семейството е Институцията, която трябва да определя и контролира обучителния процес, без значение колко външни специалисти са наети в услуга на семейните цели.

Откъде набавяте учебници и как изглежда един "учебен час" на децата ви? 

- Ресурсите са навсякъде около нас. Никога в човешката история досега информацията не е била толкова евтина и лесно достъпна. Преглеждаме различни материали в книжарниците и в глобалната мрежа, избираме това, което ни върши работа, купуваме, ползваме – толкова е просто, но много родители смятат, че са некомпетентни и за този избор е нужен "специалист". На родителите се втълпява, че са глупави и некомпетентни и те са се поддали на тази пропаганда – изгубили са битката за своето семейство. Що се отнася до учебния процес, той е с различен интензитет и натовареност. Всичко зависи от способностите на всяко дете. Няма учебни часове, има дни, изпълнени с интересни факти и задачи, които ни помагат да познаваме по-добре живота около нас. Всичко това помага на децата ни да придобият умения с пазарна стойност, за да са наистина полезни на себе си и на обществото ни, когато станат самостоятелни.

Как се готвите за материала, преподаван в по-големите класове в държавното образование? Изпитвате ли трудности? 

- Никакви. Големият ни син премина през гимназиалните години като ураган. Това се случи, защото успяхме да изпълним една от основните цели на семейното образование – научихме го да обича да учи и той се справи прекрасно, като имате предвид, че учи едновременно на български и английски език. Доказателство са SAT тестовете, които взе с високи резултати, както и перфектния IELTS тест. Вече имаме опит с него, за следващите деца ще е лесно.

Колко ви струва като родител една година домашно образование в семейството? 

- Ако става въпрос за финанси, различно. Пълен курикулум в гимназиалните години е между $400 и $5000 на година, зависи от програмата, която сте избрали. За по-малките деца се харчат между 100 лв. и 2000 лв., на година, може и малко повече – зависи в какви спортни клубове сте ги записали и различни занимания по изкуства.

Как се справяте едновременно да изкарвате пари и да обучавате децата си? 

- Въпрос на приоритети, които са свързани с жертви от страна на родителите. За да осигурим нужното внимание и средства за децата, се лишаваме от личното си време и различни глезотии, като повече от една почивка на година и различни луксозни стоки, белег на консуматорското ни общество. Никога не карам чисто нов автомобил, предпочитам втора ръка, не купуваме стоки на изплащане, планираме разходите си и не харчим повече от онова, което печелим – звучи ли ви еретично?

Как и защо станахте председател на Асоциацията за домашно образование?

- Избраха ме за председател, а приех, защото винаги съм бил сигурен, че когато имаш добра идея, си длъжен да я споделиш с обществото. Убеден съм, че призивът към нашето поколение – това на 70-те години - са децата! Трябва да има повече деца, трябва да са умни, силни, можещи и знаещи, за да я има България. Не искам да чакам решение по този въпрос от политиците, защото те не знаят отговорa. Истинското образование в дома е едно от най-важните и реално работещи решения за нацията ни и ще го повтарям, докато съм жив – за мен не е досадно, а за хората не е безполезно.

Колко семейства членуват при вас? Колко са средно хоумскулърите в България? 

- Асоциацията е фондация, пълното ѝ име е фондация "Асоциация за домашно образование". Фондациите нямат членска маса. Когато учредихме нашето сдружение, не искахме то да е организация от партиен тип, с всички утежнения, като членове, членски внос, конгреси и пр., затова избрахме именно тази форма и тя работи, ще работи все по-добре в бъдеще. На нашите ежегодни мероприятия идват семейства от цялата страна. Познаваме над 300 семейства, които активно обучават децата в домовете си.

Прие се поправка на Закона за училищното и предучилищното образование, според която се легализира домашното обучение под формата на самостоятелна форма на обучение. Как приехте тази промяна? Има ли други нормативни промени и особености?

- В новия закон за предучилищно и училищно образование има възможност за самостоятелна форма на обучение, но тази форма няма допирни точки с домашното образование, защото тя представлява държавно образование, вън от класната стая, през по-голяма част от образователния период. Както стана ясно в предните ми отговори, основна характеристика на домашното образование не е мястото, а контролът над образователния процес, който се упражнява 100% от страна на родителите. Когато образованието се контролира от държавата, плаща се от държавата и се оценява от държавата, нямате семейно образование в дома, а държавно образование вкъщи – усещате ли пропастта между двете? Логично е да няма текстове в законите, които да разрешават и регламентират семейното образование. Защо? Защото семейството не е държавна собственост! Всъщност семейството е много по-стара институция от държавата и начинът, по който семейството реши да образова децата си, не може да подлежи на държавни регулации и контрол! Колкото естествено е децата да се раждат в семейство, толкова естествено е и семейството да ги обучава. Ако искате да регламентирате подобен процес, е по-добре да напишете закон за правото на дишане, да обложите с данък вятъра.

След като държавата иска да си играе на образование, моля! Всеки, който сключи сделка с държавната образователна месомелачка, трябва да спазва разпоредбите ѝ, визирам образователните закони. Моите деца не са част от тази система и редица международни документи, като Европейската конвенция за правата на човека, защитават родителския ми избор, а нали точно това е основен принцип на демократичните ни свободи – правото на избор.

Предвид последното изречение бързам да отговоря на онези, които биха запитали: А изборът на децата? Ще ви изненадам: Децата ми искат да си учат вкъщи. Сега ще ви шокирам: И вашите биха избрали този начин на обучение, ако им бяхте дали право на избор!

Какво се случваше с децата без диплома за средно образование досега и какво ще се случи оттук насетне?

- Дипломите за средно образование са най-евтините индулгенции, пуснати в обръщение от държавата с обещанието, че всеки, който се сдобие с тях, ще си купи успех в живота. Това е толкова дребна измама, която се разбира най-добре от бизнеса, който е купувач на труд от хора, които развяват държавни бележки без стойност, понеже уменията, които демонстрират, са диаметрално противоположни на претенциите, записани в държавните тапии. Казвам това от личен опит, свързан с наемането и уволнението (поради некадърност) на десетки служители, шлайфани в Системата.

Могат ли домашните ученици да се сдобият с български дипломи? Да. Просто трябва да приравнят чуждите си дипломи или да се явят на редици изпити, за да сертифицират знанията и уменията, придобити по неформален начин – една от добрите възможности в новия образователен закон.

Една от най-честите критики към хоумскулърите е, че децата, обучавани вкъщи са по-малко социални и по-трудно се адаптират в обществото?
- Всъщност фактите сочат точно обратното. Домашните ученици са далеч по-активни социално и това е нормално - имали са предимството да растат в реална среда – домът. Децата, школувани в Системата, са лишени за дълги години от контакт с реалността и затова свидетелства трудната социална адаптация на голяма част от тях. Училищните сгради са вън от истинския свят. Те са големи сгради с огради и решетки по прозорците. В стаите на тези сгради са натъпкани по трийсетина деца, на еднаква възраст, лишени от правото да говорят, освен когато са изпитвани, да изразяват себе си вън от МОН стандартите, да решават какво могат и какво не могат в даден момент, принудени са да искат разрешение за елементарни физиологични нужди и т.н. Всичко това са характеристики на институции, в които съжителстват хора, лишени от свобода и права – това не е реалният свят! В реалния свят децата играят, учейки. Наспиват се сутрин, не чакат училищния звънец, който разделя времето на противно киснене в час и свободни занимания след школо, пият студен сок, докато четат, хапват здравословно, когато пожелаят, разполагат с времето си – затова им стига за всичко, спортуват, творят, пътуват... Всичко това са предимства, които водят до истинска социализация, просто животът им е истински.

Това означава ли, че децата ви са щастливи? 
- Неотдавна големият ми син изнесе първата си лекция на семинар за домашно образование. След като завърши лекцията си, една майка дойде при мен и ми каза: "Сега знам какво ще се случи с моя син, когато завърши образованието си у дома – ще е умен, упорит и щастлив човек." Това е щастие, нали? Не знам кое дете не е щастливо, когато израсне в семейство, за което любовта не е чувство, а решение. Всеки ден решаваме, че ще обичаме повече – никой не взема толкова сериозни и трудни решения вън от семейството. Това ни прави щастливи, нас и децата ни.

Какви са практиките по света по отношение на домашното образование?
- Днес в света има десетки милиони домашни ученици, най-много са в САЩ - над 4 милиона, и в Русия близо 2 милиона. Домашните ученици са предпочитани студенти в западните университети, не случайно най-реномираните образователни институции като МИТ, "Кембридж", "Оксфорд" и много други, имат специални програми за домашни ученици и полагат специални усилия, за да ги привлекат. Хиляди домашни ученици в света са успешно реализирали се предприемачи, икономисти, актьори, лекари, учени, политици... има домашно образовани хора във всяка сфера от обществения живот. Всичко това показва, че домашното образование работи.

В едно свое изказване казвате, че е "по-добре, вместо да дадем децата на училище, да дадем "училище на децата си". Защо? Кое е най-важното в обучението? 
- Аз ли съм казал това!? Каква добра и точна сентенция! Мисля, че след всичко, казано дотук, става наистина ясно защо трябва да дадем на децата си училище, вместо да ги принасяме в жертва на една безплодна система, самообявила се за образователно божество. Мисля, че българите наистина обичаме децата си и образованието. Доказали сме го във времена на робство и възраждане. Доказали сме, че не забравяме своята култура и писменост, борили сме се и сме умирали за тези ценности. Правили сме частно финансирани училища и в тежки времена сме намирали начин да изучим децата си, за да се съхраним като народ. Днес трябва да се поучим от историята и да поемем по отъпканите пътеки на частното образование (домашното образование е именно една от всички възможни частни образователни форми), защото, когато плащаш за нещо от джоба си, правиш всичко по силите си, за да не се провалиш. От това можем само да спечелим, защото конкуренцията неизбежно повишава качеството. Ако вместо да предаваме децата в училищата, започнем да им даваме образование според талантите, заложбите и интересите им, ще спечелим ние, те, образованието и държавата ни. Убеден съм в това точно толкова, колкото съм сигурен, че ще работя за тази кауза през всичкото време, което Провидението ми е отредило на тази земя.

·                             

Конституция на Република България

Чл. 53. (1) "Всеки има право на образование"

Чл. 53. (2) "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително".

Чл. 47. (1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата".

В новия Закон за училищното и предучилищното образование (влизащ в сила от 1 август 2016 г.), Глава шеста – Училищно образование, Раздел VI – Форми на обучение, са описани формите на обучение. В чл. 104 (1) се изреждат формите на обучение. Пета поред е т.нар. индивидуална форма на обучение. Това означава, че децата ще могат да се обучават в самостоятелна форма и ще държат приравнителни изпити по предметите по програмата на МОН.

сподели ме

Целите на образованието

Цели на домашното образование: Държавни образователни цели:          

1. Да научим детето да обича да учи	1. Учи за оценки!
2. Учи самостоятелно	2. Учи под надзор, „правилните“ неща!
3. Анализирай и прави изводи	3. Не мисли, а повтаряй!
4. Изграждане на семейни ценности	4. Натрапване на нечии ценности
5. Придобиване на пазарни умения	5. Производство на безработни
6. Изграждане на силен характер	6. Дезориентирани младежи
7. Хора със собствено мнение	7. Хора, които цитират чужди мисли

Истината е в целите: Децата са свободни, когато целите в периода на обучението са реални и истински.

Когато от домовете ни излязат самостоятелни личности, вместо тълпа гласоподаватели, значи сме си свършили работата, а обучителната програма е била синоним на свобода, понеже е дала като плод на родителските усилия изградени личности, които могат да защитят успешно ценностите и убежденията си.

сподели ме

Аз съм домашен ученик

сподели ме

Пред чий образ ще се поклониш?

Живеем в интересни времена, но общо взето нищо не се е променило. Днес майката държава се опитва да изземе влиянието на родителите върху децата и да изгради поколение по калъп- консуматори. Въпросът пред нас е дали ще допуснем това. Ние като родители християни, хора, на които божията благодат е открила истината на божието Слово, трябва ревностно да застанем зад библейските ценности и да защитим семействата си от посегателството върху децата ни. Имаме божията заповед да възпитаме и обучим децата си в божият път и да направим от тях едни зрели християни, познаващи божието Слово, прилагащи го във всяка сфера от живота. Второзаконие 6 глава 6-7 стих: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;  и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.” Как обаче ще стане това, ако оставим децата си под попечителството на държавата?! Днес държавата задължава родителите, като ги плаши със санкции, да пращат задължително децата си в държавното училище и то още от 4 годишна възраст! За съжаление много хора, дори християни, с желание изпращат децата си в тези училища! Какъв е проблема? Не знам дали знаете, но в българското законодателство училищата са определени като светски! Тоест, законово е определено, че тези училища не са под юрисдикцията на Бог (поне така си мислят). Идеята е, че тези училища са определени като НЕ християнски и като цяло не религиозни! Питам тогава, как вие, родители християни ще научите прилежно чадата си на божието Слово, като пращате децата си в антибожно учреждение, където божиите принципи са пренебрегнати и цари атеизъм??? Как вашите деца, прекарвайки повече време с атеисти,  отколкото с вас самите, ще приемат божиите принципи?  Как вие ще изпратите децата си на 4 годишна възраст, без изграден мироглед в такова атеистично учебно заведение, за да бъде то „социализирано” от малко. Под социализирано, разбирайте неговата индивидуалност да бъде потъпкана и от него да бъде изграден консуматор, по калъп, без ориентираност към бъдещето!!! Държавата не иска личности, тя иска хора консуматори, без ориентация за бъдещето! За това е изградила държавни, светски училища.

Спомнете си случая с Данаил, как князете и сатрапите се опитваха да намерят у него причина относно делата на царството (държавата) и като не намериха такава си рекоха: Данаил 6 глава 5ти стих: „5 И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.” Да продължим да четем следващите стихове: 6 Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! 7 Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. 8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

Днес държавата се опитва да направи същото, да измести Бог от най-високото място в йерархията и да постави себе си на негово място. Днес държавата изисква от родителите да се покорят на образа на „великата” държава! Но какво направи Данаил, да прочетем в 10ти стих: „10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.” Пред нас стои изборът, избор, който стоеше и пред Данаил, да се покорим ли на нечестивият държавен закон или да се покорим на Бог. Да, ще има последици, може би санкции, но да видим какво се случи с Данаил след като остана непоклатим: 11 Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. 2 Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден. 16 Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. 17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила. Предполагам, всички знаят какво се случи след това.  19ти стих: „ И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20 И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? 21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! 22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. 23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

Нека да прочетем и 3та глава на Данаил:

1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област. 2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. 3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил. 4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, 5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; 6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 7 Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил. 8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, 9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века! 10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, 11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

Ето, и в тази ситуация виждаме как божиите хора имаха същият проблем, да се поклонят ли пред образа на държавата или да се поклонят, чрез вярност на своят Бог. Да прочетем какво се случи по-нататък: Данаил 3 глава от 13ти стих: 13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя. 14 Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? 

Какво беше решението на Седрах, Мисах и Авденаго?
16 Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме. 

Отново имаше последици: 19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. 20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. 21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. 22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. 23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

Но какво се случи? 24 Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. 25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. 26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях. 28 Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29 Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 

Днес, пред нас родителите християни стои същата дилема, същият проблем: Да се поклоним ли пред образа на противобожната държава или да останем верни на Живия Бог. Да се покорим ли на Него и да спазим заповедта Му да обучим децата и на божият закон или да оставим държавните чиновници да направят от децата ни деца по калъп, деца без ориентираност към бъдещето, деца без морални ценности и бъдеще!!! Нека да осъзнаем отговорността на своето решение и да кажем така както казаха Седрах, Мисах и Авденаго: „Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, Той ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме!!!” Да, може би ще има санкции, но нашият Бог, Комуто ние служим е Бог верен и праведен и Неговото Царство ще тържествува до века! Нека да кажем като Исус Навин, Исус Навин 24:15: „Но аз и моят дом ще служим Господу!”
сподели ме

11 неща, които учениците няма как да научат в училище!

Бил Гейтс говори за това, как политически коректното образование създаде поколения деца с никаква представа за реалността и как тази концепция ги обрича на провал в реалният свят.

ПРАВИЛО 1: Животът не е справедлив, свикнете с това!

ПРАВИЛО 2: Светът не го е грижа за вашето самочувствие! Светът ще очаква от вас да постигнете нещо, ПРЕДИ да се чувствате добре!

ПРАВИЛО 3: Вие няма да направите $60000 веднага след като завършите гимназията! Няма да бъдете заместник директори с телефон в колата, докато не ги притежавате и двете!

ПРАВИЛО 4: Ако си мислите, че вашият учител е строг- изчакайте докато ви назначат и имате шеф!

ПРАВИЛО 5: Правенето на бургери не е под вашето достойнство! Вашите баба и дядо имат различна дума за правенето на бургери, те я наричат възможност!

ПРАВИЛО 6: Ако нещо се обърка, то не е по вина на вашите родители, така че не оплаквайте грешките си, а се учете от тях!

ПРАВИЛО 7: Преди да се родите, вашите родители не са били толкова скучни, колкото сега! Те са станали такива поради плащането на вашите сметки, почистването на вашите дрехи и слушайки ви да говорите за това колко сте готини! Така, че преди да спасявате дъждовни гори от паразитите на поколението на родителите ви, опитайте се да обезпаразитите гардероба в собствената си стая!

ПРАВИЛО 8: Във вашето училище може да няма победители и победени, но в живота НЕ Е ТАКА! В някои училища имат специални класове за изоставащи и те ще ви дадат достатъчно време, за да достигнете до правилният отговор. Това по никакъв начин не ви помага в реалният живот!!!

ПРАВИЛО 9: Животът не е  разделен на семестри! Нямате лятна ваканция и много малко работодатели са заинтересовани да ви помогнат за да откриете себе си. Направете го в свободното си време!

ПРАВИЛО 10: Телевизията НЕ Е истинският живот!!! В реалният живот всъщност хората трябва да излязат от кафенето и да отидат на работа!

ПРАВИЛО 11: Бъдете вежливи към умниците! Има много голяма вероятност да започнете работа за такъв!

сподели ме

Революцията в образованието

сподели ме

Образователни концлагеристи

Монополната "образователна" бюрокрация не съществува, за да се услужи на хората, като им даде достъп до образование, каквото те желаят и искат, а цели да бъдат натикани от деца, без избор на родителите, в една система, която да ги формира съгласно идеологията на управляващия елит. Елитът не иска за народ критично мислещи личности, които могат да управляват себе си, семейството си и респективно – обществените демократични процеси. Лидерът иска маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните, но вълнуващи месиански политически обещания.

Може би именно затова никой не казва, че царят е гол. Тоест, че българското образование е колабирала система,  която не дава нито адекватно образование, нито ценности, и която не трябва да се поддържа, а да се преосмисли и преуреди. Образователната система на държавата (и под "държава" тук нямам предвид "обществото", а държавната администрация) е място, където децата щели да се социализират. Ако ефектът на тази "социализация" е този, който наблюдаваме в сегашното поколение ученици, въпросът е нужна ли е въобще някому такава "социализация"?

Инерцията в концепцията за образованието като за "народоформиращ" идеологически фактор е толкова силна, че никакви разумни аргументи не са в състояние да предизвикат мисъл в различна посока. И затова въпросът е не в качеството на образованието – въпрос, който интересува родителите. Целта е да се запази възможността за унифициране и интегриране на бъдещите поколения в една ценностна система, която е дирижирана от управляващите.

За тази цел – монополът на образованието следва да се запази непокътнат, дори при доказана неспособност да осигури именно функциите, за които съществува – четене, писане, смятане и базови ценности. Следва да отбележим, че това не е конспиративна теория. Това са фактите за начина на уреждане на образованието към настоящия момент в юридическо, философско и практично отношение.

Именно поради академичния и морален колапс на българската държавна образователна система, и поради участието на българите в по-широкия международен културен и идеен обмен, домашното образование придоби популярност. И ще придобива още по-голяма. Но като алтернатива и философия тази образователна форма се сблъсква с непробиваемата държавна монополна претенция върху образованието.

В България няма частно образование. Към момента държавата контролира всички училища – своите и частните. Така се очаква да бъде и по новия образователен закон. Министърът на образованието Сергей Игнатов директно заяви на първото обсъждане на законопроекта в парламента през април, че с този законопроект трябва да се "засили ролята на държавата". Това изказване е направено на фона на целия доказан провал на държавната "система". "Системата" е като магаре на мост, което се е запънало и няма мърдане. За съжаление по-меки или по-чувствителни сравнения не отразяват същността на непреодолимото упорство на бюрокрацията да обслужи себе си, а не образователните нужди на децата и техните родители. Децата били в "най-естествената си среда в училище", по думите на зам.-министърка на образованието пред една от големите телевизии преди няколко месеца. Естествена, но за кого?

Казусът на Филип Костов от Видин е може би най-драматичният пример за безумието на системата и подмяната на ценности. Поради насилие от съученици бащата на Филип го отписва от държавното училище през февруари и го обучава вкъщи, докато проучи въпроса със записването на детето в международна дистанционна програма. След месец "Закрила на детето" се свързва с бащата и преминава към директни заплахи, че детето е в риск, че трябва да говорят насаме с него, че трябва да влязат в жилището на семейството. Филип трябвало да бъде закрилян, защото бил "в риск", защото бил "отпаднал от училище".

Бащата отказва да съдейства, възмутен от нахалството на държавните служители, социални и образователни, които без да вникнат в ситуацията, защитават насилника и преследват жертвата. "Закрила на детето" изпраща сигнал на прокуратурата за извършено престъпление от родителите срещу собственото им дете по чл. 182 от НК – престъпно неглижиране на дете от родител. "Закрилят" детето от собствения му баща, който единствен адекватно се грижи за сигурността му и подходящото за него образование. Кой ще закриля това дете и родителите му от "Закрила на детето"?

Какво е посланието от властите в този казус? Детето ти е наше, дори да го пребиват в училище, дори в академично и морално отношение там да е в риск, ние ще го "социализираме", и вие, някакви си родители, нямате право да се месите. Прекалено засилена ли е квалификацията "образователен концентрационен лагер" в тази ситуация?

Училище без право на алтернатива без право на изход, без право на защита или глас от майката и бащата?

В своя годишен доклад омбудсманът изрази тезата, че нямало задължение българската държава да въвежда домашното образование, тоест образованието, контролирано изцяло от родителите, а не от така наречената "система" на "народната просвета".

Той сочи практика на Европейския съд по правата на човека, в която цитира, че "училището представлява общество и е в интерес на децата да бъдат част от това общество, както и че поради възрастта си децата не биха били в състояние да предвидят последствията от решението на родителите да не посещават училище." Аргументът на съда обаче важи и в обратната посока. Не само държавното училище представлява "общество", но и семейството. И децата не са в състояние да предвидят последствията от решението на държавата да ги лиши от образование и ценности, които биха им дали родителите.

Освен това, тези аргументи, които омбудсманът посочва, са по решение за ДОПУСТИМОСТТА на казуса, а не по съществото му. Европейският съд има над 200 000 дела, които да гледа и не гледа всички. Затова съдиите решават кои да допуснат и кои не. Още нещо. Внимателният анализ на решението "Конрад с-у Германия", показва, че съдийката, решила делото, неправилно е перифразирала текст на Конвенцията, в защита на тезата си.

На трето място, монополът в образованието е тоталитарна, а не демократична практика.

На четвърто място, омбудсманът не може да защитава "правата на децата" в нарушение на неприкосновеността на семейния и личния живот и на правото на родителите да избират най-доброто образование и възпитание за децата си, съгласно своите убеждения. "Най-добрият интерес" на децата се решава от родителите, а не от държавния чиновник.

В обобщение: България има задължения по международното право да защитава основните човешки права и демокрацията, която включва плурализъм в образованието, а не държавния монопол, тоталитаризма, "образователните концлагери" и нарушението на семейните права на родители и деца. В полза на омбудсмана ще отбележим, че той все пак споменава за диалог с привържениците на домашното образование.

Време е да си отговорим на фундаменталния въпрос от обществено значение: кой пред кого отговаря за образованието и възпитанието на децата. Родителите пред държавната бюрокрация или бюрократите пред родителите на децата? Нека да осигурим сигурност на децата в училище и право на родителите да са част от образованието на децата си, било то държавно, частно или домашно.

*Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор по философия. Издател на сайта "Свобода за всеки" – www.svobodazavseki.org

сподели ме

Предимствата на домашното образование

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Домашното образование е училищна форма, където родителите определят посоката на образование за децата си, целите на тяхното обучение, методите, с които ще се преподава, предметите, които ще учат през годините. Обикновено родителят (родителите) преподават на децата си различни предмети, като наемат специалисти за областите, в които не се чувстват компетентни. В съвременния си вариант тази форма на образование се възражда в САЩ като едно от противодействията на християнските семейства срещу посегателствата на държавата над децата им. В момента тя се развива динамично и е доказала предимствата си над централизираната държавна образователна система.

Защо е необходимо домашното образование?

Когато разглеждаме семейната структура в Библията се забелязва лесно приемствеността, която трябва да съществува между родители и деца. Най-важното нещо, което е трябвало да бъде съхранено в семейството и предадено в поколенията, е вярата в Бога, но често приемствеността е надхвърляла чисто моралното си измерение и се е простирала и в професионалната насоченост, призванието, служението. Често синовете на пророците бяха пророци, на свещениците – свещеници. Исус преди да започне своето служение като Месия беше дърводелец в работилницата на баща си. Децата често приемаха призванието на родителите си. За да се осъществи тази приемственост, децата трябва да израснат около семейството си, и това със сигурност е било така в библейски времена. Когато говорим за съвремието ни, можем да кажем, че приемствеността между родители и деца често отсъства, за което не малка роля има централизираната училищна система. Не става въпрос само за професионалната насоченост, но за моралните възгледи, за почитта на децата към родителите. Този проблем има и огромни демографски и социални измерения: децата от село често са принудени да отиват в града, за да учат основно и средно образование, и след това не се връщат на село при семейството си, за да поемат грижата над земята и животните, но остават в града за да търсят “някаква работа”.

Приемствеността между поколенията има много страни, и тя се създава постепенно и бавно, чрез ежедневното общуване между родители и деца. Ние, родителите, имаме една от най-отговорните мисии в света – да научим хората, които Бог дава под наше настойничество – децата ни – да ходят занапред в завета на Бога. Всеки родител знае колко усилия и посвещение са необходими за да се изгради от едно бебе едно отговорно дете, което само да се обслужва. Колко по-важно е да изградим един човек, който да знае как да живее в света, който го заобикаля, да знае как да работи, как да управлява семейството си, как да се бори с греха в обществото, как да разширява благотворното влияние на Евангелието на Исус Христос. За да изпълним тази мисия се нуждаем от време с децата ни, а те се нуждаят от образование и среда, които да подкрепят семейните ценности.

Домашното образование се е възродило наново именно за да изпълни тази потребност. Слава на Бога, че е имало много християни, които са казали: “Аз съм настойник над децата си и аз ще поема отговорностите, които Библията ми казва да направя”. Никъде в Библията не се дават пълномощия на държавните институции да правят “безплатно обществено образование”, финансирано от високо прогресивно данъчно облагане, и откъснато от родителския надзор. В такава среда, а в някои случаи и много по-лоша, много християнски родители най-накрая са прозрели, че играта на “религиозна неутралност”, която се води в съвременните училища, е само прикритие за либералната хуманистична пропаганда, и това ги е подтикнало да намерят друг начин да образоват децата си.

Възпитателни предимства на домашното образование

Процесът на образование включва не само предаване на информация, но и възпитаване в ценности, в характер, и научаване на умения. Тъй като всяка част от живота е зависима от религиозните разбирания на един човек - няма морална неутралност – то успешното образование изгражда човек както в интелектуално, така и в морално и практическо отношение. По пътя на своето израстване едно дете се сблъсква неизбежно с проблемите, които идват от греховното естество на човека, и в процеса на образование те се проявяват в значителна степен: мързел, ленивост, непокорство, своеволие, упорство, нехайство, измама, глупост и пр. Като християни, ние сме призвани да ги изкореняваме чрез правилна дисциплина и грижа. Неизпълнението на домашната работа, или преписването по време на изпит не получават адекватна санкция в обществената училищна система. В домашното образование родителят има възможност да прекъсне урока, за да се справи с появилия се проблем в характера на детето.

В средата на домашното образование родителят има възможност да оптимизира времето за изграждане на детето си. Проблемите, които възникват в отношенията между деца и родители, когато децата се образоват от обществената образователна система, въобще не стоят в семействата, където има домашно училище. Това се свидетелства от 100% от родителите, които се занимават с домашно образование. Традицията на бунтарско младо поколение, което живее в коренен разрив с морала на “дъртите”, както се наричат родителите, отсъства в семействата, които си учат децата сами. Причината за това е, че те са средата, в която се социализират децата им, а не дискотеката, задименото от цигари кафе, или даже клюкарската група на момичетата, които обсъждат новите обувки на Л., новата прическа на Т., новото гадже на И. и пр. Въпросът със социализацията е едно от най-честите възражения, които се изтъкват срещу домашното образование, и затова ще му отделим по-голямо място в следващите броеве. В настоящия ще се задоволим само да обобщим, че семейството осигурява по-добра социализация от обществената училищна система.

Образователни предимства на домашното образование

В аспекта на образованието като преподаване на информация домашното училище също има много добри страни. Разбира се, за да може родителите да осигурят качествено и компетентно образование за децата си трябва или да са много начетени с обширно поле от познания, или да плащат на съответните хора, които да обучават децата им. Това се приема от мнозина като лоша страна на домашното училище, доколкото родителите не са съгласни да плащат за образование, тъй като не го възприемат в сферата на своята отговорност към децата си. Тези, които желаят да платят цената разбират, че материалът в началното и основното училище по повечето предмети не е недостъпен за тях, както и че има много творчески решения. Бог е верен да помогне в нашата недостатъчност. Какви са обаче предимствата, които се признават от защитници и противници на домашното образование?

На първо място индивидуализираният подход при преподаването дава по-добра ефикасност на учебния процес. В обществените училища се учи по учебен план, одобрен от Министерството и валиден за цялата страна. Децата, обаче, са уникални личности, и не винаги интересите им съвпадат със спуснатия от Министерството учебен план. Обикновено в класната стая активно работят само част от учениците, докато останалите изчакват да приключи часа или пасивно наблюдават учебния процес. При домашното училище родителят няма този проблем. Той може да нагажда учебната програма с интересите на всяко едно от децата, да се възползва от образователна възможност като екскурзия, посещение на някаква изложба, на експозиция в музей с по-голяма свобода, отколкото могат да правят това учителите в държавните училища. Домашният ученик свиква да работи активно във всеки учебен час.

Ако едно дете се развива по-бързо от очакваното според програмата, родителят може да продължи напред с материала, въпреки, че според стандартите той е за по-голям клас. Обратното, ако едно дете се затруднява с даден предмет, родителят може да забави темпото, за да се достигне ниво, на което детето да разбира и да усвоява материала. В училищната среда на този проблем не се обръща необходимото внимание и учителят се придържа към програмата за сметка на напредналите и изоставащите деца.

Друго предимство на домашното образование е възможността на родителя да има точна преценка за нивото на усвояване от ученика. В обществените училища един ученик се изпитва от два до пет пъти на учебен срок, а това не позволява на учителя да има точна преценка за актуалното ниво на ученика. В домашното училище родителят проверява знанията на детето си всеки учебен час и има възможност да комбинира проверката – например докладът по биология отразява и писмената култура на детето. Родителят има възможност да интегрира познанията на детето си. Той може да обобщи с детето си едно явление от гледна точка на физиката, химията, биологията. Може да проследи една идея как се е развивала във философията, литературата, науката, как се е отразила върху историята на дадена нация и пр.

В държавните училища се учат предметите според преобладаващата методологическа рамка, която е марксизъм, еволюционизъм и хуманизъм, което води до създаване на вражески на Бога мироглед. В домашното училище родителят може да изследва предметите от правилния мироглед: креационизъм, провиденциализъм, теоцентризъм. В крайна сметка има значение дали фактите са създадени от Бога или са случайни, дали животът е развиващ се, или е сътворен от Бога, дали законите са трансцендентни или се подчиняват на ситуативната етика. Родителят има възможност да съобрази учебния материал с Божието слово, да преподава по християнски учебници, да изучава с детето си предмети, които са жизнено важни за всеки човек, като право и икономика, но не се изучават в държавната образователна система.

Практически предимства на домашното образование

В областта на предаване на умения домашното образование има явно предимство пред училищната система. Часовете по трудово обучение, където децата се учат на готварство, шиене, на електротехника, дърводелство и пр. съвсем не постигат целта си, доколкото никой от нас не може да си служи с иглата, черпака и поялника в ежедневния си живот еднакво добре. Семейството, напротив, не само, че може да научи децата на практични умения за водене на домакинство и основни ремонти, но дори е длъжно да го направи. Притчи 31 глава ни представя образа на жена, която е добре запозната с домашните занаяти. Поради откъсването на децата от семейната среда в настоящето шиенето, плетенето, бродирането – все повече са умения на “бабите”, защото младото поколение не ги владее. Все по-малко момчета са способни да бъдат добри “домашни майстори”, да не говорим за градинарството, земеделието, животновъдството. По същия начин стоят нещата в училищната система и когато говорим за уменията да се работи с компютър, позна ването на езици, работа в Интернет. Компютърната грамотност се превръща в задължителна квалификация за обикновения човек, както е умението да се пише с ръка, но дори и в това отношение училищната система не може да се справи. Семейството, напротив, има по-голям ресурс да научи децата си на практически умения да използват компютри и да общуват с чуждоезични хора. Самият семеен живот е полезна образователна среда за практическите умения. Нещо повече, гъвкавата програма на домашното образование позволява на младежа да има работен опит още в юношеските си години, което ще му помогне да се интегрира по-добре към семейния капитал и да овладее по-добра работна етика.

* * *

Домашното образование подпомага приемствеността в семейството, дава възможност на родителите да имат по-близък контрол над учебната програма, по която учат децата им, има гъвкава програма и позволява учебният процес да се интегрира с работен опит, научаване на професионални умения, да се използват повече възможности при обучението на един човек. Всичко това го прави да се предпочита от все повече родители в САЩ. В началото и там не е било легално, но много семейства са платили цената, за да докажат, че плодовете им са по-добри от тези на обществената образователна програма. В България все още тази форма на образование не е масово позната, нито легална. Вярваме, че няма винаги да е така. От нас зависи бъдещето на децата ни.

Статията е взета от бюлетин на "Училище в дома".