Законността на домашното образование

Видеоклипът е взет от youtube канала на  Асоциация за домашно образование

Препоръчвам Ви и сайта на Асоциация за домашно образование "Училище в дома"

сподели ме

Уважението към съпруга

В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата "The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.

Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски тук.

Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.

Какво е уважението? - чувство или нещо повече. 

Ето какво научих аз:

Урок номер 1 - Уважението се показва

Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.

Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата

Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг. 

Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот. 

Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение,  уважението изисква усилие и възпитание.

Урок номер 3 - Уважението е безусловно

Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.

Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.

Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението

Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.

Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.

Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог

Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се  грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома. 

Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:

„Както ябълката между дърветата на градината,

така е възлюбеният ми между синовете;“

(Песен на песните 2:3)

Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?
Статията е взета от блог „Благоразумната жена, съпруга, майка“

сподели ме

Възстановяване на истинското значение на красотата

Преди време попаднах на един много интересен уебинар озаглавен „Reclaiming beauty“ (или „Възстановяване значението на красотата, такова каквото трябва да бъде“). Направи ми силно впечатление задълбоченото представяне на темата за същността на красотата, засягането на наболели и актуални въпроси и представянето на истински отговори. Искам да споделя част от това, което научих както и да ви препоръчам горещо да чуете уебинара.

Мисля, че всяка жена има някакво мнение и отношение към красотата. Тази тема ни вълнува или притеснява, но независимо дали показваме явен интерес към красотата или се опитваме да се скрием, все пак ние изразяваме своето разбиране за нея.

Сигурно и вие сте си задавали въпроси от рода на:

          Защо красотата съществува? 

                 Кой я е създал? 

                         Кой определя кое е красиво?

                                 Суета ли е разкрасяването? 

                                         Какво покварява красотата? 

                                               Има ли връзка между вътрешната и външна красота?

На тези и други въпроси отговарят водещите – Анна и Елизабет Боткин.

Двете млади дами са направили цялостно проучване на темата за красотата, вземайки за основа Божието слово, което говори за истинската красота, за нейния Създател и за причината, поради която красотата въобще съществува.

Защо е необходимо да се връща значението на красотата? 

Красотата е била и продължава да бъде доста манипулирана тема. Днес големи индустрии като Холивуд, MTV, модните подиуми, козметичните компании, пластичните хирурзи и пр. са узурпирали правото да определят кое е красиво. Те доста агресивно се опитват да наложат своя стандарт за красота. Разбира се този стандарт е доста изкривен и ограничаващ (обикновено се набляга главно на сексуалността), но когато постоянно сме облъчвани от реклами за перфектната фигура, модна фризура и лице без бръчки, може неусетно да се подведем и ние. Желанието да бъдем приети и харесвани ни кара да се стараем да се вместим в този изопачен стандарт за красота. Често погрешно търсим своята идентичност във фалшивите образи от екрана.

Но къде е мястото на красотата и кой може правилно да го определи?

Трябва да се върнем назад към корените, към Този Който притежава авторското право над красотата, защото я е замислил и създал. Така сестрите Боткин ни повеждат в едно пътешествие през историята в търсене и откриване на истинското значение на красотата, с помощта на единственото вярно ръководство – Божието слово.

Ето и някои от заключенията, до които достигат двете дами в своето изследване:

• Източникът на всяка красота е Бог, а не човек. 

• Красотата е характеристика на Бога и ние както и цялата природа само я отразяваме. „Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.“ (Псалм 19:1), а за човека е казано: „защото съм страшно и чудно направен“ (Псалм 139:14).

• Красотата ни помага визуално да разберем естеството на Бога. 

• Истинската стойност на красотата е в това, към което тя сочи – славата на Бог.

Има ли библейски стандарт за физическо съвършенство?

Не очаквайте да чуете цифри по отношение на идеалната обиколка на талията, килограмите или ръста, нито ще намерите кой е най-красивият цвят на косата. Бог не слага възрастова граница за красотата както светът слага. Затова може да се каже, че светската красота – тази, диктувана от модните подиуми и списания е твърде ограничена. Ние не трябва да сме роби на идеала за красота на деня, който се промотира по медиите. Трябва да сме наясно, че реалността е красива, а не пластичната хирургия и слоевете грим.

Съществуват две крайни позиции, към една от които обикновено клоним във възгледа си за красотата. Някои хора са напълно погълнати от външния си вид. За тях красотата е единствено това, което се вижда и те не се свенят да се демонстрират. Физическата красота и начинът, по който изглеждат се превръщат в център на живота им и източник на гордост и увереност. За тях е в сила предупреждението от Притчи 31:30: „Прелестта е измамлива и красотата е лъх...“.

Другата крайна позиция включва хората, които са възприели, че само вътрешната красота на личността (т.е. характера) е от значение, докато външността е просто една суета. Те практикуват някаква измислена скромност, която се изразява в неглижиране на външния вид и привличане вниманието на останалите към техния интелект. Това обаче си е чиста форма на гордост, както отбелязват Анна и Елизабет.

Както може да се досетите има нещо сбъркано и в двете становища. Не може да се отрича външната красота за сметка на вътрешната или обратното.

Освен това, може да ви се стори изненадващо, но в Словото си Бог говори за двата вида красота, не само за качества на характера, но и за чисто физическа красота. Много хора са наречени красиви в Библията. Изводът е, че ние сме създадени цялостни. Всеки един наш аспект, било то външен или вътрешен, носи послание и това послание трябва да е в хармония.

Какво е истинското значение на красотата?

Ще завърша с някои от направените изводи на уебинара, защото мисля че са верни: 

• Красотата е дар от Бог. 

• Красотата не трябва да е нашият източник на увереност, нито център на живота ни. 

• Красотата не ни определя кои сме. 

• Красотата не е предназначена да ни кара да се чувстваме по-добре спрямо себе си. 

• Красотата дадена от Бог е добро, но ако започнем да уповаваме на нея, това я покварява. От благословение става източник на гордост и може да се обърне в проклятие за нас.

• Важното е това, към което сочи красотата – тя разкрива Божията слава, а не човешката слава. 

• Красотата е метафора на това как Бог ни очиства, освещава и усъвършенства заради Себе си.

• Това, към което трябва да се стремим е не повърхностната красота, а една цялостна хармония на богоугоден характер и достойна външност .

Вижте и чуйте безплатно първата презентация от уебинара тук: 

http://westernconservatory.com/files/free/Reclaiming-Beauty-1.mp4

или си поръчайте целия пакет от:

http://westernconservatory.com/products/reclaiming-beauty

Статията е взета от ТУК! 

сподели ме

Мъдрите правила, по които еврейските родители възпитават умни деца

Образование и семейство – това са най-важните неща според еврейските родители 

Известната актриса Натали Портман като дете Родена е на 9 юни 1981 г. в Йерусалим, Израел. Баща й е израелски лекар, а майка й е американка от еврейски произход. От малка се занимава с танци и балет. Владее няколко езика. Винаги е поставяла образованието си на първо място. Завършва Харвард. IQ – 140 източник   „Бях по-различно дете от другите. Бях по-амбициозна. Знаех какво искам и за това, което исках, работех упорито. Бях много сериозно дете.“ Натали Портман, известна актриса, родена в Израел, възпитаничка на Харвад.

 Любовта на еврейските родители към децата им няма граници. При тях съществува истински култ към децата им. Психолозите могат да опишат много плюсове и минуси за такъв тип взаимоотношения, но едно е сигурно – еврейските деца не са лишени от любов и внимание, а обикновено стават много умни и успешни. Ето няколко изпитани принципа при възпитанието на еврейските деца. 

„Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“   Зигмунд Фройд и неговата дъщеря Анна Фройд, която също е известен психоаналитик (1913) IQ на Зигмунд Фройд – 156   За еврейската майка детето й е истинско злато. Никога няма да чуете да го обиди. Всяко негово дори и малко постижение ще бъде похвалено. Също така родителите осъзнават, че са модел за подражание за своите деца и гледат да проявяват любов и грижовност един към друг, за да възпитат по същия начин и своите наследници. Те вярват в една важна максима: „Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“. Еврейските деца от малки се научават да управляват времето си, тъй като целият им ден е запълнен с различни занимания. Много чест въпрос, който може да се чуе по отношение на евреите, е защо са толкова умни. Всъщност защо е така?   

Защо еврейските деца стават гении? Алберт Айнщайн IQ – 160   Има теории, които обясняват, че евреите са с по-високо IQ и по-специално във вербалната сфера и в математиката. Същото така се посочват данни колко много нобелови лауреати са евреи, колко велики шахматисти и медалисти в математиката са евреи. Ако се говори за наследственост и IQ, трудно е да се излезе извън научния спор, но по един пункт всички са съгласни – еврейските родители инвестират много в образованието на децата си – финансови средстава, време, енергия. Всички тези усилия дават резултати. От голямо значение е също така и ролята на семейството, неговите ценности и стремеж да помогне на следващото поколение.   

7 мъдри правила във възпитанието на еврейските деца   

1. Не създавайте комплекси у децата си!   Еврейската майка никога няма да каже на детето си:   „Ти си лош!“   Тя ще каже:   „Как може такова хубаво момче като теб да направи такава глупост?“   Каква е позицията на еврейската майка:   „Моето дете няма недостатъци!“   Може и да ги вижда, но никога никой няма да узнае за тях.   

2. Предоставяйте разумна свобода! Съвременното еврейско възпитание съчетава две на пръв поглед противоречиви неща: свобода на детето и строгост в изискванията. Как можете да си представите най-добре този вид възпитание? Това е просторна стая с твърди стени. Строгото възпитание започва там, където е прекрачена линията на приличното поведение.  

3. Хвалете детето при всякакви поводи!    Майките винаги хвалят децата си. Хвалбите започват с раждането на бебето. Еврейската майка се възхищава от чедото си дори и при най-малкия напредък. Също така за този успех е задължително да знаят всички приятели и познати. Най-важното е детето да види, че е похвалено пред всички. Ако постижението е сериозно, похвалата е придружена от аполидисменти и възхвали от цялата общност. Ако родителите се научат да забелязват у децата си всяко тяхно добро проявление, включително и „обикновените дреболии“, и поощряват ги при всеки повод, ще укрепят тяхното стремление към добро, тъй като ще знаят, че ще бъдат похвалени след това.  

4. Родителите трябва да имат високо ниво на отговорност за поведението си! Евреите смятат, че дори най-незначителната дума, подхвърлена набързо пред детето, може да има необратими последствия. Затова родителите се стремят да имат много отговорно поведение по отношение на всичко казано и направено, тъй като това са сигнали към детето.   

5. Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето Еврейската традиция обяснява, че основата на всяко семейство се състои от съпруг и съпруга – баща и майка. По тази причина от най-ранна възраст децата трябва да привикнат с факта, че на първо място винаги се поставя вниманието на бащата към майката и на майката към бащата. Ако детето свикне с идеята, че родителите му живеят един за друг, убеди се, че техните взаимоотношения са пропити с уважение, обич и грижи, то ще се чувства защитено. Освен това – това е един прекрасен модел за подражание. По този модел детето ще се опита да създаде после семейство, когато порасне.  

6. Децата трябва да се учат да бъдат родители-  Възпитанието започва още от раждането. Момичето като се ожени, знае, че ще стане майка, а няма да живее само за себе си и кариерата си. За нея най-важното е домът и семейството. Евреите смятат, че ако изначално на родителството се гледа като на бреме, ограничение, след това да се отгледа добро дете е много сложно. Затова трябва още от ранна възраст да започне подходящото възпитание за ролите в живота. В стремежа си да възпитат успешни, самостоятелни и здраво стъпили на земята деца, евреите си имат разработени цели системи за възпитание. В Израел има специални курсове за родители. Такива има и в синагогите и еврейските училища по света. Първият закон на успешното родителство е свързан със собственото възпитание и обучение, а така също с разбирането какво е жена и майка и какво е мъж и баща.   

7. Децата трябва да се научат да си управляват времето!   Еврейските деца не знаят какво е това мързел и какво е това да се шляеш по улиците. Времето им е запълнено: цигулка, английски, математика. И това не е от време на време, а постоянно и по много. От малка възраст децата свикват с идеята, че трябва постоянно да са ангажирани с полезни дела. Това за тях е нещо нормално.   

 На какво евреите учат децата си? Мнения, споделени в различни теми в платформата за знания Quora   Учене и музика   Аарон Енделман, евреин, възпитаник на престижния MIT, оформя пет важни елемента, към които се придържат еврейските родители:   1. Еврейската култура набляга изключително много на ученето. 2. Любовта към музиката е дълбоко вкоренена в еврейската култура. 3. За евреите е необичайно да бъде отгледано дете, което да не се научи да свири на музикален инструмент. 4. Пеенето е задължително. 5. Никога няма да срещнете еврейски родители, които не искат по-добър живот за децата си от този, който те имат. Каква е вярната формула за отглеждане на деца?   Бенджамин Хурвиц, работещ в голяма компания, свързана с биотехнологиите, живеещ в Чикако, споделя какво предоставят еврейските родители на децата си:   „Любов, внимание и огромно количество енергия и пари за тяхното образование.“ Какво трябва да знае всяко еврейско дете?       Tри важни неща трябва винаги да знае едно еврейско дете и те ще го предпазят от всякакъв грях:   1. Знай откъде идваш; 2. Къде ти е казано да стигнеш; 3. И кой ще носи отговорност за твоите действия.

 Най-важните ценности са семейството и образованието   Натали Портман Родена е в Израел. Завършва „Психология“ в Харвард. Тя е известна актриса. Носителка е на Оскар, Златен глобус и други отличия. Омъжена е за френския хореограф Бенджамин Милпие. Сватбата е през 2012 г. по еврейски обичаи. Имат дете, а сега очакват второ. Портман споделя, че се надява да успее да отгледа децата си така, както са възпитали самата нея.   Реми Луис, възпитаничка на Columbia University, живееща в Ню Йорк, споделя какви ценности е научила от майка си, която е еврейка.   Двете неща – образование и семейство, са от огромно значение за евреите.   1. Важно е да имате достатъчно образование! Станете такъв, какъвто искате да бъдете и ще бъдете щастлив да го работите, но винаги имайте професия, която ви връща вложеното. Имайте достатъчно образование и ако с мечтаната кариера не потръгне, да можете да разчитате на него, за да си помогнете финансово.   2. Образованието и ученето са преди всичко друго.   Никога никой няма да може да ви вземе това, което е в главите ви!    3. Всички в домакинството са равни.   Уважавайте своите деца, чуйте техните гледни точки преди да вземете големи решения. Отнасяйте се към тях според възрастта им – нито като към по-големи, нито като към по-малки (особено това!). Към тийнеджърите се отнасяйте като към млади възрастни, уважавайте ги, но и те винаги трябва да се придържат към правилата. Така ще запазите близките си отношения.   Приоритетите за евреите са в следния ред:   1. Семейство 2. Образование 3. Всичко останало

Този текст е копиран от Danybon.com. 

сподели ме

Седем съвета как да отгледате деца, които не са разглезени.

В своята книга Уелч посочва няколко стратегии за това как да отгледаме деца, които не са разглезени. Ето ги и тях, подбрани от Business Insider: 

1. Научете децата за собствеността чрез домашни задължения. Уелч включва децата си в "семейната икономика", като им разпределя най-различни домашни задължения. Всяко от тях отговаря за четири задължения у дома, заедно с подготовката на вечерята и почистването след това, както и с поддържането на стаята си чиста. В замяна на това децата получават заплата. "Често предпочитам да върша нещата вкъщи сама, защото обичам да се правят по определен начин, за да не се налага впоследствие да ги върша наново," пише Уелч. "Смятам обаче, че когато действам по този начин, ограбвам семейството си. Отнемам възможност да ги науча на нещо." 2. Научете ги да правят разлика между „искам" и „имам нужда“. В началото на всеки месец Уелч дава на всяко от децата си определена сума пари, в зависимост от тяхната възраст. Тя разпределя сумите от най-малкото дете към най-голямото, но те трябва да заработят парите си чрез домашните задължения. Уелч не определя това като джобни, а по-скоро като заплата, която са заработили със свършената от тях работа. Те използват парите, за да купят каквото си искат, а Уелч помага с плащането на нещата, от които имат нужда. Сред тях са нов чифт обувки за училище, нови джинси, ако старите са износени, подстрижки и уроци по музика. "Нещата, от които има нужда" не включват най-новите видео игри, играчки, модерни дрешки или най-новите джаджи. "Искаме децата ни да разберат разликата между това да искаш нещо и да имаш нужда от нещо, как могат да спестяват, как да живеят пестеливо и да разполагат със средствата, когато се появи възможност," пише Уелч. "Трудно е в кулутура, която процъфтява благодарение на незабавното удовлетворение, прекомерните разходи и трупането на задължения." 

3. Наблягайте на стойността на упоритата работа. Ако понякога карате децата си да се поизпотят и да изцапат ръцете си, това е добре за тях, според Уелч. "Миналата лято се сблъсквахме с много недоволство, когато карахме децата да ни помагат с работата на двора или пък да си свършат домашните задължение, или да стават по-рано," пише Уелч. "Когато аз бях дете, почиствахме къщата всяха събота, а след това работехме на двора ... Не спяхме до обяд и не играехме видео игри до сред нощ, докато майка ни приготвяше обяда и се занимаваше с прането." За да привлече вниманието им, Уелч казва на децата си да напълнят неравния двор с пясък и вода, точно както съпругът й е правил, когато е бил по-млад. За изпълнението на тази задача били необходими усилията на всички в семейството, но след това родители и деца осъзнават стойността на упоритата работа и на това, че са свършили всичко заедно. "Упоритата работа не само учи децата да бъдат благодарни за това, което вие като родители правите по цял ден, но също така изгражда трудова етика у тях, която ще им е нужда като пораснат," пише Уелч.

4. Оставете ги да се оправят с последствията от собствените им действия. След като децата на Уелч стават достатъчно големи, за да осъзнават своите отговорности, Уелч спира да им напомня и да им досажда за техните домашни задължения. Когато решават да не си перат дрехите, те свършвали и обикновено я молели за чифт чорапи назаем или чиста тениска. Уелч отказвала. Тук става въпрос за много повече от мръсно пране; става въпрос за това да си отговорен и да си носиш последствията ... Ако не изискваме нещо от тях, те няма да си научат урока и ще продължат да правят същите грешки. Понякога може да е трудно да не помагаш на децата, но когато това стане навик или пък искаме да видим как те демонстрират отговорност, това е последното нещо, което трябва да правим, пише Уелч. 

5. Убедете се в ползите на отложеното удовлетворение. Когато дъщерята на Уелч Мадисън била на осем години, поискала кукла за игра American Girl. Уелч обаче нямала пари, за купи новата кукла, за която дъщеря й си мечтаела. Вместо да се съгласи да получи кукла втора употреба от eBay, Мадисън започнала да спестява и да върши най-различни неща вкъщи. Три месеца по-късно тя вече имала достатъчно пари, за да си купи куклата сама. Мадисън в момента е достатъчно голяма, за да шофира. Тя обаче все още пази куклата си, защото "удовлетворението от това, че е работила, за да се сдобие с нея, не е нещо, което Мадисън ще забрави. Това я прави дори още по-специална." Нашето общество е известно с културата за получаване на незабавно удовлетворение, посочва Уелч. "Каквото и да поискаме, го искаме сега." Когато караме децата си да се трудят усърдно, да спестяват парите си и да постигат целта си да си купуват неща, които наистина искат, "те не само ги ценят повече, но и научават нещо от това забавяне. Наградата е много по-сладка." 

6. Дайте на децата си по-широк мироглед. Уелч и нейното семейство се присъединяват към инициатива за изчистването на клубно помещение в държавен жилищен комплекс в Хюстън, Тексас, където били преместени близо 50 000 бежанци. Там те помагат с уроците по плетене за жените, с ремонтните дейности и работели с жените и децата. Работата била доста, но никой не се оплаквал, твърди Уелч. Когато сме заети с това да помагаме на другите, ние не мислим за това, което нямаме. Вместо това сме благодарни за това, което имаме. Шофирахме в продължение на час, за да попаднем в една изцяло нова култура и това разшири нашия мироглед. Важно е родителите да осъзнаят, че децата гледат на нещата въз основа на това, което е пред очите им, пише Уелч. "Ако гледаме на живота само от една гледна точка, тогава вярваме на погрешното схващане, че всеки по света има това, което и ние имаме." 

7. Не им позволявайте да се отказват всеки път, когато се сблъскат с трудност. За децата е лесно да се откажат, когато нещо им е трудно, или когато не стигат там, където искат да бъдат. Отказвайки се толкова лесно обаче, те пропускат възможност да се научат и си създават навик да да правят това всеки път, когато се сблъскат с предизвикателство, според Уелч. В шести клас синът на Уелч Джон-Ейвъри не получава награда, на която се надявал по време на концерта на оркестъра, в който свирел. Наградата била спечелена от негов приятел и първоначалната реакция на Джон-Ейвъри била да обяви, че това не било честно и че иска да спре с музиката. "Тогава го попитах зщо е спечелило онова момче" пише Уелч. "Джон-Ейвъри ми изреди всички неща, които неговият приятел бил направил както трябва - от етиката му по време на репетиции до постиженията и поведението му ... Когато приключи, аз го попитах 'Ти направи ли всичките тези неща?' Той се замисли за момент и каза, 'Не, но ще ги направя.'" Джон-Ейвъри е бил предизвикан да се справи по-добре. На следващата година той постига сериозни успехи и е става един от едва двамата седмокласници, които попадат в оркестъра на целия училищен район. "Ако не се отказваме, когато нещата не са лесни, това често ни носи най-голямата награда," пише Уелч. Тя също така добавя, че колкото е важно децата да следват тези стратегии, също толкова важно е родителите да бъдат постоянни при прилагането им, без значение колко трудно или сърцераздирателно е да го правят.

сподели ме

Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение

Божият Закон - ключ към самодисциплината

        Критици и противници на християнството често определят библейския възглед за жената като шовинистичен, но точно обратното е вярно. Изкривената представа за жените, които виждаме днес, е продукт на Просвещението, а не на Библейския закон приложен в живота. Божието слово дава на жените възвишен статут с отговорност да управляват дом и формират следващото поколение. Трудно е да си представим по-високо призвание от това.

Авторитетът на жената като на помощник е не по-малко реален от този на министър-председателя на царя. Както премиерът не е роб, защото не е цар, така и жената не е робиня, защото не е мъж. Описанието на добродетелната жена, или благоразумна съпруга в Притчи 31:10-31 не е на безпомощен роб, нито на красив паразит, а по-скоро на много компетентна жена, мениджър, бизнес-дама и майка – човек с реален авторитет.

    Поради това високо призвание, очевидно е че съпругата / майката трябва да бъде подготвена да преследва нейното призвание като избрана професия, а не да разчита на метода „каквото стане, стане“. Както вече казах на друго място, твърде много жени прекарват повече време в планиране на сватбата и аранжиране на цветята, отколкото да се подготвят за библейските им задължения и отговорности, които бракът носи. Това не е работа за аматьори, както Ръшдуни отбелязва,

От началото до края на Библията става ясно, че Господ изисква пълно подчинение, и че след като ни е дал Неговия завет на благодат и закона, и като кулминация ни е екипирал с дара на Духа, Той очаква големи неща от нас. Господ не призовава аматьори християни, а професионалисти на пълен работен ден. Няма нищо по-смешно от идеята на мнозина, че „християнска служба на пълен работен ден“ означава работа на мисионерското поле, пасторство, или подобно призвание. Всички ние, каквито и да сме, или където и да сме, сме призовани към пълноценен християнски живот   и служба.

    Целенасоченото обучение в закона-слово на Бог е това, което дава на една жена мъдрост, за да стане добродетелна. Далеч от безпомощната, слаба, и ирационална жена, както често е изобразявана в романтичната литература, с Божия закон като основа на своите мисли, думи и дела, самодисциплинираната, самообладана жена от Притчи 31 има реална основа да покаже на децата си, че тя върши това, което проповядва.

Действията говорят повече от думите

Забележете това, което не се споменава в стиховете 10–31. Добродетелната жена не е похвалена за своите тихи времена на молитва, изучаване на Библията или посещаването на църква. Напротив, това, за което е похвалена са нейните действия, които доказват посвещението й към Бога. Тази високо ценена жена е работеща жена, съзнателно предаваща чрез делата си това, което се крие в сърцето й. С други думи, нейната вяра не е мъртва.

Както Ръшдуни подчертава в своите Институти на библейския закон, в секцията „Бракът и жената“:

1. Съпругът й може да се довери на нейната морална, търговска и религиозна почтеност и компетентност (ст. 11-12, 29-31).

2. Тя не само управлява дома си компетентно, но също може и умело да управлява бизнес (ст. 13-19, 24-25). Тя може да купува и продава като добър търговец и да управлява лозе като опитен земеделец.

3. Тя е добра към семейството си и към бедните и нуждаещите се (v. 20-21).

4. Много важно, "Отваря устата си с мъдрост, и законът на езика й е благ" (ст. 26). Безполезната жена на Века на разума и безполезната жена от хайлайфа в наши дни, която е предмет за показване и луксозна вещ, може да говори и говори лекомислено, защото самата тя е лекомислена. Но при богоугодната жена, обаче, "законът на езика й е благ" Хората, мъже и жени, които не са лекомислени избягват дребнавото и евтино злобно говорене. Необмисленото говорене е луксът на безотговорността.

5. Тя не яде "хляб на леност" (ст. 27), т.е. праведната жена е не просто луксозна вещ или красиво украшение. Тя си изработва прехраната. 

6. "Децата й стават и я благославят, и мъжът й я хвали" (ст. 28).

Такава е жената, която ще ръководи бъдещото поколение и продуктът от труда на ръцете й ще свидетелства за благочестието предадено на поколенията. Тя е тази, която ден след ден ще посажда в децата си принципите на библейската самодисциплина и самоуправление. Тя е тази, която е готова, желае, може и е там, за да инструктира, коригира, насочва и вдъхновява децата си да се подготвят, за да бъдат активни служители на Божието царство. Тя е човекът, който има визия за общество на лидери (аристокрация) – утвърдени вярващи, активно прокламиращи законните права на Исус Христос!

Основателите на САЩ са вярвали в аристокрацията, но не тази която е наследствена, а в естествената аристокрация на възможности и таланти. Такъв вид аристокрация винаги се издига до върха. Най-доброто отношение на държавата е да съдейства за развитието й, а не да я възпрепятства. С други думи, превъзходството само се налага и управлява. Ако моралният характер, вярата на хората е дефектна, то превъзходството, което доминира е от зъл вид, но ако бъде с благочестив характер, то тогава богоугодното превъзходство побеждава.

Понеже Словото на Бог призовава всички, които носят името на Христос като членове на царско свещенство (1 Петр. 2:9), думите на майката на цар Лемуил са приложими за всеки син или дъщеря в контекста на тяхното призвание. Ролята на майката е от жизненоважно значение да интегрира в рамките на семейната култура най-важните аспекти от служенето на живия Бог. Призивът да упражнява праведно лидерство в тези стихове има голям паралел с Михей 6:8:

Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?

Яков 1:27 също отразява тези чувства:

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Кризата на нашето време

С неизбежното разпадане на хуманистичната държава има голяма нужда от самоуправляващи се индивиди, семейства и общности, които трябва да бъдат готови да установят Божия закон като стандарт за живота и управлението. Бог не даде Обетованата земя на синовете на Израил преди те да са готови да я обитават (Втор. 7:22). По същия начин ние трябва да бъдем готови да поведем, когато възможността дойде. Както Мартин Селбред отбелязва в своето есе „Преоткриване на лидерството“, публикувано във „Вяра за всичко от живота“ (септември / октомври 2013):

Започваме тази задача в нашите собствени домове, като последователно работим за освобождаване от оковите на държавните решения и правителствени програми.

Тази практика трябва да започне в дома и да роди повече от празни приказки за библейските принципи и управление. Децата трябва да бъдат свидетели на верността на родителите си към плащането на десятък в църквата, отказа от живот в дългове, оценяването и жертването за предоставяне на християнско образование, както и отказ да се гласува за тези неща, които Божият закон забранява. Когато децата виждат баща си и майка си весело да се подчиняват на Божиите заповеди, учейки ги да правят и те същото, те ще растат, за да станат крале и кралици на едно реконструирано общество, което се обръща първо към закона на Бог, за да разреши проблеми и кризи.

Ръшдуни ни насърчава да се ангажираме в нашата задача на християнската реконструкция. Неговите думи особено следва да насърчават жената на дома и да заглушат омаловажаващите гласове, които й шушукат, казвайки й, че отглеждането на деца е под нивото на нейните способности и тя може да го преотстъпи на другите:

Кризата на нашето време е показателен и обнадеждаващ факт: това означава категорично, че светът е под Божия закон, че това, което посее човек, това и ще пожъне. Вярно е, че това означава времена на криза и осъждане, но как иначе историята ще бъде очистена от отломките на човешкия грях и глупост? Това, което се случва по телевизията е бледо и безжизнено, в сравнение с вълнението и развитието на света около нас. Историята е дело на Бог и има добро начало и край.

Автор: Андреа Шварц

Андреа Шварц е автор на книги и статии относно библейския мироглед, християнското образование и ролята на жената в семейството. Тя е консултант и съветник по въпросите свързани с домашното образование и прилагането на библейските принципи в живота. Андреа е омъжена от 37 години и живее в Калифорния със съпруга си. Тя е майка на три пораснали вече деца (всички са домашно образовани) и понастоящем има щастлив статут на баба.

Източник: http://blagorazumna.blogspot.com/2013/10/31.html

сподели ме

Социализацията

къде, а не дали да социализираме децата си!

Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... (Битие18:19)

Скъпи читатели, в този брой ще засегнем горещата тема за социализацията. Гореща е, заради почти 100% й изтъкване като аргумент не само срещу домашното образование, но срещу всеки вид християнско образование. Наистина, има ли възможност децата да се социализират при домашното образование?

Как се сади пипер?

Ще започнем коментара с познатия рефрен от една наша народна песен, тъй като той е чудесна илюстрация на нашия проблем. Тези, които имат корени на село, баби, дядовци, лели и пр. знаят, че семената на пипера не се садят направо в земята. Ако наистина искаме да отгледаме здрави корени, които да издържат и на сушата, и на силния августовски пек, и на летните вихрушки, така че да берем големи, сочни и вкусни чушки, тогава трябва да посадим семенцата на пипера в малки сандъчета, да ги гледаме на закрито в къщи, с регулирана слънчева светлина и влажност, докато крехките коренчета станат стабилни, жилави, с достатъчно коренова система, за да издържат, когато се посадят на открито. С други думи, първо трябва да направим разсад.

100% от опитните градинари правят това. Засега почти 100% от опитните, и не дотам опитните християнски родители правят обратното с децата си. Те ги поставят в детски ясли и градини от рано с цел “да свикнат да се оправят” навреме, за да може да си пробият път в дългите години на училищния живот. Тези родители осъзнават, че средата в яслите, градините и училищата не е тази на техните семейства и църкви, че има конфликт на налаганите ценности, и именно заради това изпращат децата си отрано да се социализират, за да се чувстват добре във враждебната езическа среда на училището.

Въпросът за социализацията на християнските деца в обществото надхвърля тесните рамки на образованието им, той е свързан с дълбоки теологически схващания, с доктрини относно бъдещето на християнството, относно неговата сила да промени света, да подчини нациите на господството на Исус Христос, относно неговата релевантност в съвременния живот. Ако наистина християнството като учение не предлага цялостни решения за обществото, за бъдещето, за ежедневието на човека, тогава наистина е добре децата ни да ходят от малки в светските образователни институции, доколкото там ще се научат как да живеят на земята, а в неделя и вечер, след училище, ние ще ги учим как да живеят на небето. С други думи, практиката в повечето християнски семейства подсказва именно такова схващане:

че християнството няма собствен възглед за обществото, за бъдещето на земята, или ако има такъв, той е неприложим.

Има и друго обяснение на учудващото постоянство на родителите да си пращат децата на социализация в държавните училища – ако

вярват, че между християни и нехристияни има неутрална зона, където ценностите са практически еднакви, така че освен религията, утилитарните дисциплини и средата са въпрос на общочовешки ценности.

Историческият песимизъм, съчетан с чисто човешките качества на мързел, страх и невежество, са в корените на неангажираността на християните с обществените дела и с въпроси, които надхвърлят личния им кръгозор, част от които е образованието.

Социализацията, според речника на Уебстър, означава приспособяване към кооперативен групов живот.

Неизбежно е един човек да се социализира, доколкото винаги около него ще има хора, и той винаги ще е в контакт с тях. Целта на социализирането, обаче, не е децата да са между други хора като жертви, беззащитни срещу подигравките и укорите на враждебната им среда, но да са агресори, които да живеят това, което е правилно и да успяват по този начин сред хората, между които се намират. Това, обаче, не се постига чрез държавното образование. Там в социално отношение (в смисъл на социализиране) трайно успяват тези, които са част от средата. Възможността за социален успех на християнското дете в среда, която е доминирана от враждебни ценности, е ако в групата, в която се движи, влияние имат хора, които изповядват неговите ценности, с други думи, в класа да има много християни, които да са на един ум, така че те да определят доминиращото влияние в социалната група.

Социалните фактори в училищата са: учителят, който е в позиция на власт и най-силно влияние, лидерите в класа – това са по-известните момчета и момичета, които доминират класния живот, общата среда на училището, моделите на поведение, които съществуват и се толерират в училището, неформалните групи – скинари, металисти, рейвъри, спортисти, наркомани, християни. Зад цялата училищна система има духовни власти и началства, които също трябва да бъдат предизвикани и победени, за да успее едно християнско дете да се наложи като лидер в такава среда.

Съвременните училища са под духовната власт на духа на хуманизма. Това е официалната идеология, която се разпространява чрез всички официални канали. Методологията на обучение, в която са образовани учителите, и по която те на свой ред преподават на децата, е материалистическа, марксистка, и атеистична. Всяко нещо, което не идва от човека и чрез човешкия разум е лъжа, неистина, мит. Всяка идея, която идва от същество друго, освен човека, е суеверие и не е част от истинската наука. По тази причина не е толкова голям проблем, ако учениците пушат, ако вземат наркотици, ако имат предбрачни полови отношения, ако се държат предизвикателно в час със съучениците си и с учителите, ако имат расистки предразсъдъци към цигани, черни и азиатци. Това са отклонения в границите на нормалното. Ангажиментът на училищните власти към проблеми от този вид е да коригират неправилното човешко поведение. Но да проповядват възкръснал Господ, Който е роден от девица, Който претендира, че владее, че е по-истински от видимата реалност, че е Цар на всяка човешка дейност – това е ерес за хуманистичната система, срещу това се пишат статии във вестниците, възмущението срещу това се излъчва в централната новинарска емисия по телевизията, в парламента се предлагат проектозакони, които да забранят това. И наистина – според съвременния закон за образованието, в училищата е забранена всяка религиозна пропаганда. Дали това означава, че може да има курсове по йога – да, че може да се разлепят плакати на различни окултистки движения и музикални групи на информационното табло на училището – да, да се говори за прераждане и карма по философия и литература – да, но да се раздават покани за Великденското тържество в местната протестантска църква – в никакъв случай!

По тази причина към християнските деца, които са добри ученици и открито споделят своите убеждения и не правят компромиси с вярата в Исус Христос, се подхожда като към деца, които са под опасното влияние на секти, чиито “добри” мозъци се промиват от опасни суеверия и религии. Не очаквайте светската хуманистична система да признае, че християнските деца са добри заради християнската им вяра. Организираната вяра в трансцедентен Бог е опасно нещо за хуманистичната система, понеже тя привързва хората към друг господ, освен човека и неговата най-мощна институция – държавата. Това е причината системата да не държи толкова на академичния успех, колкото на посещаемостта. Както сподели един брат наскоро, не е толкова важно да учиш там, важното е да ходиш на училище.

Да се изпращат християнските деца добронамерено в атеистичните държавни училища с цел да се социализират е като да се изпращат хора с лъкове и стрели срещу брониран танк. Ако мислите, че имате призвание да предизвикате държавната образователна система изсред нея, не го правете с лъкове и стрели. Нито интелектуалното съдържание, нито ценностите, нито начините на поведение са съграждащи за едно християнско дете, напротив, те са предназначени да възпитат човек да бъде в бунт срещу Господа, да бъде бог на себе си, и поради това са смъртоносно опасни за душите на децата. Ако ще ги изпращате в държавни училища, трябва да предизвикате светската система на всички нива, на която тя действа: интелектуално, ценностно, поведенческо, духовно.

Лично ние не сме виждали в християнските книжарници да присъстват “дебелите книги”, които успешно да предизвикат световните “дебели книги”, във факултетите по педагогика няма дебат относно книгите на Добсън, в юридическите факултети не се обсъждат християнски теономични книги, те просто отсъстват и от християнските книжарници, срещу тях дори се проповядва, в икономическите факултети младите християнски бизнесмени се учат как да успяват в бизнеса си с помощта на теорията на Кейнс, в биологическите факултети все още не се дискутират горещо креационистки книги. Интелектуалните ни упражнения са рядкост, ценностите ни са станали размити, поведението ни като обществена група не конкурира това на света – нито сме с по-добри семейства, нито сме с по-добри бизнес-организации, нито сме с по-добри приятелства, нито с по-добра работна етика. Засега не предизвикваме нещата и на духовно ниво, доколкото няма горещи молитвени събрания срещу хуманизма в училищата, а и да има тук-там, тези, които участват в тях в повечето случаи не знаят с какво да го заменят ако успеят да се преборят с него.

Проблемът не е, че християнството е такова по същността си, защото ако това бе истина, светът нямаше да прилича на това, което е днес след 20 века Новозаветна история. Християнството такова, каквото ни го остави Христос, ще промени света. Но ако християните от съвременните поколения са изоставили своя исторически оптимизъм, ако са загърбили Божия закон като средство, което да промени обществата – то не е чудно, че сме стигнали до положението, където враговете да социализират децата ни.

Когато говорим за социализация на децата ни, трябва първо да видим има ли нещо в Божието слово, което да говори за този предмет. Даденостите са следните: имаме християнски семейства с деца, а отвън има общество, което не е християнско. В Стария завет има специфично слово, което да третира същата ситуация. Имаме еврейски народ, имаме Ханаанска земя, пълна с езичници, които дори и след нашествието на евреите, останаха там като културни групи, имаме и околни народи, които също са езически. Големият въпрос, който Бог задава на Своя народ е:

Ще Ми бъдеш ли достатъчно верен, за да изградиш обществото, както Аз го искам,
или ще се смесиш с околните народи, за да нямаш проблеми в общуването с тях?

Този морален въпрос е основата на всички заповеди, които забраняват смесените бракове между евреи и езичници, които забраняват поставянето на техните идоли и култови предмети в еврейските земи, които забраняват на евреите да постъпват спрямо техните обичаи. Единственият правилен начин, по който Божият народ можеше да се социализира с околните народи бе чрез евангелизирането им – обрязването им в Стария завет, и покръстването им в Новия завет. Тук не се говори за забрана на общуването между християни и нехристияни, понеже това е невъзможно, глупаво и неправилно. Тук става въпрос за забрана на културното смесване между християни и нехристияни.

Децата се социализират най-добре в семейството си. Ежедневното общуване между големи хора и деца на различни възрасти изгражда в децата уменията да общуват с хора, които имат различна перспектива, да са толерантни към слабите и глупавите, да зачитат авторитета на възрастните, и всички заедно да отговарят пред Божия закон. Следващите социални кръгове са приятелските семейства, роднините и близките, църквата, неформалните и формалните групи, в които членуват децата ни: кръжоци, музикални школи, спортни отбори и пр. Успешната социализация е тази, където порасналото дете е станало приятел на родителите си, останало е вярно на вярата и я е продължило, има добро самочувствие, основано на Божията любов към него, и знае призванието си. Когато отминат ученическите години, човек остава със семейството си, родителите си, близките си приятели, които често не са от училище. Приятелите от ученическите години, с които сме ходили да пушим на тайно, с които сме били до късно на дискотека, с които сме се напивали “до козирката” по вилите, с които сега момичетата правят и много по-интимни неща, с които се дрогират, с които слушат бунтарска музика и пр. – тези наши приятели, заради които сме се карали с родителите си, ги няма. Каква е ползата, че сме се социализирали с тях през всичките тези години? – някое извънбрачно дете, няколко аборта, пороци, разбити отношения с родители, трайна незрялост и неподготвеност за живота.

Вярваме, че за да бъдат успешни в своята работа, семейство, служение и стоене пред Бога, нашите деца трябва да бъдат обучени в среда, която да подкрепя християнските ценности. Те трябва да бъдат нашия разсад, докато са малки, за да бъдат нашите успешни корени, когато станат големи. Детските години са време на формиране на мироглед, на навици, на вкусове, на модели на поведение, и затова е важно всичко това да става в добра среда, която да подкрепя нещата, на които ги учим. С тяхното израстване ще дойде постепенно времето, когато ще се срещат все повече и повече със светската култура. Ако сме си свършили домашната работа с тях, те ще са пълни с любов и състрадание към грешниците, и със силна омраза към греха, който ги прави жертви на това, което са. Децата ни ще искат да социализират грешниците със себе си, а не себе си със света.

 Автори: Емилия Стоева и Радослава Петкова

abroffspring@hotmail.com

Статията е взета от Християнска Интернет Библиотека.

сподели ме

Пред чий образ ще се поклониш?

Живеем в интересни времена, но общо взето нищо не се е променило. Днес майката държава се опитва да изземе влиянието на родителите върху децата и да изгради поколение по калъп- консуматори. Въпросът пред нас е дали ще допуснем това. Ние като родители християни, хора, на които божията благодат е открила истината на божието Слово, трябва ревностно да застанем зад библейските ценности и да защитим семействата си от посегателството върху децата ни. Имаме божията заповед да възпитаме и обучим децата си в божият път и да направим от тях едни зрели християни, познаващи божието Слово, прилагащи го във всяка сфера от живота. Второзаконие 6 глава 6-7 стих: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;  и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.” Как обаче ще стане това, ако оставим децата си под попечителството на държавата?! Днес държавата задължава родителите, като ги плаши със санкции, да пращат задължително децата си в държавното училище и то още от 4 годишна възраст! За съжаление много хора, дори християни, с желание изпращат децата си в тези училища! Какъв е проблема? Не знам дали знаете, но в българското законодателство училищата са определени като светски! Тоест, законово е определено, че тези училища не са под юрисдикцията на Бог (поне така си мислят). Идеята е, че тези училища са определени като НЕ християнски и като цяло не религиозни! Питам тогава, как вие, родители християни ще научите прилежно чадата си на божието Слово, като пращате децата си в антибожно учреждение, където божиите принципи са пренебрегнати и цари атеизъм??? Как вашите деца, прекарвайки повече време с атеисти,  отколкото с вас самите, ще приемат божиите принципи?  Как вие ще изпратите децата си на 4 годишна възраст, без изграден мироглед в такова атеистично учебно заведение, за да бъде то „социализирано” от малко. Под социализирано, разбирайте неговата индивидуалност да бъде потъпкана и от него да бъде изграден консуматор, по калъп, без ориентираност към бъдещето!!! Държавата не иска личности, тя иска хора консуматори, без ориентация за бъдещето! За това е изградила държавни, светски училища.

Спомнете си случая с Данаил, как князете и сатрапите се опитваха да намерят у него причина относно делата на царството (държавата) и като не намериха такава си рекоха: Данаил 6 глава 5ти стих: „5 И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.” Да продължим да четем следващите стихове: 6 Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! 7 Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. 8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

Днес държавата се опитва да направи същото, да измести Бог от най-високото място в йерархията и да постави себе си на негово място. Днес държавата изисква от родителите да се покорят на образа на „великата” държава! Но какво направи Данаил, да прочетем в 10ти стих: „10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.” Пред нас стои изборът, избор, който стоеше и пред Данаил, да се покорим ли на нечестивият държавен закон или да се покорим на Бог. Да, ще има последици, може би санкции, но да видим какво се случи с Данаил след като остана непоклатим: 11 Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. 2 Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден. 16 Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. 17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила. Предполагам, всички знаят какво се случи след това.  19ти стих: „ И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20 И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? 21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! 22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. 23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

Нека да прочетем и 3та глава на Данаил:

1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област. 2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. 3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил. 4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, 5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; 6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 7 Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил. 8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, 9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века! 10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, 11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

Ето, и в тази ситуация виждаме как божиите хора имаха същият проблем, да се поклонят ли пред образа на държавата или да се поклонят, чрез вярност на своят Бог. Да прочетем какво се случи по-нататък: Данаил 3 глава от 13ти стих: 13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя. 14 Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? 

Какво беше решението на Седрах, Мисах и Авденаго?
16 Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме. 

Отново имаше последици: 19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. 20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. 21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. 22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. 23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

Но какво се случи? 24 Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. 25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. 26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях. 28 Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29 Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 

Днес, пред нас родителите християни стои същата дилема, същият проблем: Да се поклоним ли пред образа на противобожната държава или да останем верни на Живия Бог. Да се покорим ли на Него и да спазим заповедта Му да обучим децата и на божият закон или да оставим държавните чиновници да направят от децата ни деца по калъп, деца без ориентираност към бъдещето, деца без морални ценности и бъдеще!!! Нека да осъзнаем отговорността на своето решение и да кажем така както казаха Седрах, Мисах и Авденаго: „Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, Той ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме!!!” Да, може би ще има санкции, но нашият Бог, Комуто ние служим е Бог верен и праведен и Неговото Царство ще тържествува до века! Нека да кажем като Исус Навин, Исус Навин 24:15: „Но аз и моят дом ще служим Господу!”
сподели ме