Библейският възглед за държавата.

Божидар Маринов обяснява Библейският възглед за държавата и нейното място между другите институции в обществото.

1.Как църквата трябва да гледа на отношението между държавата и християнската вяра?

2. Какво е правилното място на държавата в обществото според Библията?

3. По какви морални стандарти трябва да действа държавата?

4. Трябва ли християните да се противят на държавата?

5. Държавата и семейството.

6. Какви са законните функции на държавата?

7. Централизирана или не централизирана държава?

8. Данъците.

9. Държавата и образованието.

10. Бъдещето.

сподели ме

Това клипче е продължение на това: Американската форма на управление. И двете са изключително ценни за самообразование. Изгледайте го и решете сами дали някога сме минали през капитализъм:

Правилният възглед за капитализма

сподели ме

Библейският възглед за икономиката

Библията не прави разлика между “духовни” и “светски” теми. Тя наистина прави разлика между “духовен” и “светски” подход към темите, между “духовни” и “светски” възгледи по темите, между “духовен” и “светски” морал в поведението на хората във всяка област от живота, но няма теми или области от човешкия живот, които да са сами по себе си “духовни” или “светски.” Всяка област от човешкия живот и всяка тема в човешкото мислене са духовни в смисъл, че всичко трябва да бъде подчинено на библейския морал. Когато дори “чисто духовни” области на човешкия живот – напр. Църквата – или “чисто духовни” теми в човешкото мислене – както е спасението – бъдат подчинени на небиблейски морал или небиблейски принципи, те престават да бъдат духовни и стават светски. Обратното, когато видимо материални теми като семейството, спестяванията поведението на работното място, например, бъдат подчинени на библейския закон, те са духовни. Няма област от човешкия живот, която да е морално неутрална, тоест, да не бъде подчинена на някакъв морал. Както хората трябва да бъдат покорни в личния си живот, така те трябва да бъдат покорни в своите икономически, политически и обществени решения.

Второ, пазарът на християнска литература е пълен с материали по теология, есхатология и други “чисто духовни” теми. Провеждат се много библейски семинари, курсове, училища и т.н., които дават много информация за тълкуването на библейските текстове. Повечето християни познават теологичните доктрини и могат да говорят с часове за тях. Това, което липсва, са точни и ясни инструкции за приложението на тези “духовни” теми в ежедневния живот, тоест, как трябва християнинът да взема своите всекидневни решения на основата на тези основни библейски учения. Никоя философия не може да бъде приета от хората, ако не е приложена на практика. Така и благовестието не може да стигне до невярващите, ако дава отговори само на отвлечени теоретични въпроси, но никога да конкретните практически проблеми в света, в който сме поставени да живеем и работим.

Трето, колкото и странно да звучи това, когато става въпрос за практическата дейност на хората, Библията съдържа повече икономика, отколкото теология. Българският християнин, чийто ум е промит с отвлечени проповеди на далечни от практиката теми, трудно ще възприеме този факт, но това е факт. Библията не съдържа подробно описание за сътворението на духовния свят; тя съдържа подробно описание за сътворението на материалния свят. Това трябва да ни каже върху какво трябва да се съсредоточим в нашата работа за Бога. Целта, с която човекът беше създаден, беше да владее земята, а не да отиде на небето. Неговата първа задача беше да обработва и пази градината, тоест, да упражнява икономическа дейност и контрол върху възложените му материални ресурси. Седмицата, която Бог постанови от самото начало, трябва да съдържа шест дни икономическа дейност и само един ден поклонение.

Четвърто, ако следваме Павел, когато той казва, че “на всички станах всичко” (1 Кор. 9:22), трябва да разбираме добре какви са основните грижи и болки на хората в обществото, в което живеем. “Sell them their pains and hopes and you’ll be rich” (“Продавай им техните болки и надежди и ще бъдеш богат”), казват големите мултинационални компании и го доказват с делата си, като създават най-посветената армия от последователи – купувачи на техните продукти – която някой някога е имал в историята. Преведено на езика на благовестието, това означава, че за да привлечем хората при Христос, трябва да им покажем реалните отговори, които Христос дава на всеки техен въпрос. А всеки, който има поне малка представа за истинските нужди и проблеми на хората в нашето общество, знае кое е от първостепенна важност: икономиката.

И така, какъв е библейският възглед за икономиката, обобщен накратко?

Библейският идеал за общество е заветното общество, тоест общество, в което всеки отделен човек и институция са в завет с Бога, покоряват се на Божия закон, разкрит в Библията, Стар и Нов Завет, и налагат Божиите санкции в обществото според същия този Закон. Заветното общество, тъй като приема като абсолютна власт Исус Христос, отхвърля идеята за абсолютна власт на коя да е от земните институции; тоест, библейският идеал за общество предполага дълбоко разделение на властите с взаимен контрол и равновесие, основани на Божия закон. (Това разделение на властите не е фалшивото разделение на Монтескьо, възприето от съвременните политически системи – законодателна, изпълнителна и съдебна власт; това разделение е всъщност разделение вътре в една от властите –държавната власт – като се предполага, че държавата има право на абсолютна власт в обществото.)

Петте законни сфери на власт според Библията са следните: индивидът, семейството, Църквата, държавата и доброволните сдружения. В децентрализирания обществен модел на Библията на двете институции с монополна власт – Църквата с монопол върху проповядването и отлъчването и държавата с монопол върху физическото наказание и налагането на външно спазване на законите – е отнето правото да участвуват в икономическата дейност. Собствеността, управлението на собствеността и на земните ресурси, създаването и разпределението на благосъстояние, грижите за бедните, сираците и вдовиците, създаването на пари и управлението на капиталовите потоци и инвестициите, образованието и медицинското обслужване, всички те са оставени в ръцете на отделния човек, семействата и доброволните сдружения.

Накратко, Библията е защитник на свободния пазар, освободен от оковите на бюрократичния контрол и държавната намеса. В историята можем да видим, че колкото повече едно общество възприема истините на благовестието, толкова повече икономическо то се ориентира към свободния пазар като институция за управление на икономиката; и обратното, колкото повече едно общество съзнателно се противопоставя на благовестието на Исус Христос, толкова повече то клони към централизиран държавен контрол върху труда и благосъстоянието на хората.

Какъв е теологичният смисъл на свободния пазар?

Тъй като цялото създание е подвластно на Бога, то цялото създание е направено да свидетелствува за Бога и благовестието (Рим. 1:19-20). Така и икономиката е направена да свидетелствува за Бога и благовестието. Тази идея е чужда за християните в България, които са повлияни от манихейския дуализъм на съвременната теология. Но в повече от половината от притчите Си – 29 от общо 51 притчи – Христос използваше икономически примери за да изяви или подчертае истините на благовестието. Истината, която икономиката трябва да покаже на хората, е, че всеки човек сам за себе си изработва спасението си – или проклятието си – със страх и трепет (Фил. 2:12). Никоя земна власт или институция не може да гарантира на човека спасение, ако той самият не го изработи. Земният просперитет е част от спасението на човека и на народа, както се вижда от Второзаконие 28, и поставянето му в ръцете на земна институция е като да поставим спасението в ръцете на земна институция.

Следователно, като обобщение можем да кажем, че работата на християните в прогласяването на благовестието на Исус Христос не е ограничена само до областта на личното спасение, а също и в областта на икономиката. Поради Падението на човека човешката душа е извратена и под проклятие, и се нуждае от спасение и новорождение. Възкресението на Исус Христос дава това спасение и новорождение за душите на хората. По същия начин, поради Падението на човека природата и икономиката са извратени и са под проклятие, и се нуждаят от спасение и новорождение (Рим. 8:19-22). Възкресението на Исус Христос дава това спасение и новорождение за природата и икономиката. Благовестие, което не съдържа тази истина, е осакатено и еретично благовестие. Християнинът, който заедно със спасението на душите не проповядва и спасението на земята и нейните ресурси, заблуждава себе си, че работи за Христос.
Б.Маринов

Пет истини, които либералите мразят

1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някой нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.

от Гари ДемарПревод: Филип ПапратиловСтатията е взета оттук:http://americanvisionorg/3078/five-truths-that-liberals-hate/

бутони за социални мрежи

Десет ключови елемента на икономиката.

1. Важни са стимулите
2. Няма такова нещо като безплатен обяд
3. Доброволната размяна насърчава икономическия прогрес
4. Разходите по осъществяване на сделката са пречка за размяната; тяхното намаляване насърчава икономическия прогрес
5. Нарастването на реалния доход зависи от нарастването на реалния обем на производството
6. Четирите източника на нарастване на доходите са: (а) повишаване на квалификацията на работниците, (б) формирането на капитали, (в) технологичните предимства и (г) по-добрата икономическа организация
7. Доходът е възнаграждение за предлагането на услуги. Хората печелят, като помагат на другите
8. Печалбите насочват бизнеса към дейности, които увеличават богатството
9. "Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото
10. Игнорирането на страничните ефекти и дългосрочните последици е най-често срещаният източник на грешки в икономическата наука

От къде идва благосъстоянието- Божидар Маринов

Посвещавам тази статия на г-н Анти, който зададе в Клуба на “Още инфо” въпроса: „Тази магия с парите и аз бих искал да я разбера как става. Един и същи човек работи едно и също работно време в България и в САЩ, тук получава 200 лева, а там 2000 долара. Разбирам, разлика в производителността, ама чак пък 20 пъти!”

За да обясня този проблем, трябва да започна с любимия на всички несоциалистически икономисти пример – Робинзон Крузо. Социалистите мразят примерите с Робинзон. Първо, защото те са достатъчно прости, за да могат и „неспециалисти” да разбират икономиката. Второ, защото показват, че икономиката всъщност е дело на индивидуални човешки решения. Социалистическите икономисти смятат, че икономиката е резултат от безличностни „социални сили”, а човекът само реагира на тях като амеба. Истината е съвсем друга – икономиката е плод на индивидуални човешки решения. Затова Робинзон е добро начало.

И така, Робинзон е на необитаем остров, на който засега има само един достъпен ресурс – плодни дървета. Проблемът е, че те са високи и неудобни за катерене. За да получи необходимата храна за деня, Робинзон трябва по цял ден да се катери и да бере плодове. Времето му отива само в това, и единственото благосъстояние, на което може да се радва, са два-три килограма плодове, които е набрал през деня, но веднага е погълнал, за да остане жив. Как може Робинзон да подобри своето благосъстояние?

Един ден той решава да отдели част от своето време – за сметка на ядене, спане или почивка – за да отсече прът, с който да брули плодовете, вместо да се катери за тях. Това означава инвестиции в средства за производство (да намери остър камък, с който да отсече пръта и да го окастри) и време (да намери подходящ прът). Робинзон жертвува своето време и ядене, но на следващия ден той вече има прът. Сега може да набере същия брой плодове за половин ден (спестяване на време) и без катерене по дърветата (спестяване на труд, а и на калории).

Благосъстоянието на Робинзон се е увеличава два пъти. Защо? Защото неговата производителност се е увеличила два пъти. Той сега не е заплашен от гладна смърт, ако не работи по цял ден. Може да отдели спестеното време в други дейности – строителство (да си построи колиба), изобретения (например, по-добър начин за събиране на плодове), разширяване на бизнеса (да обмисли възможностите да хване онези кози там на хълма и да ги опитоми), застраховки и спестявания (да събере излишъци от плодове за непредвидени обстоятелства или за лошия сезон), ако щете – за изкуство: да си гравира орнамент на тоягата. В зависимост от личното решение на Робинзон, следващите му стъпки ще определят в какво той ще похарчи своето новопридобито благосъстояние – дали за нови инвестиции, или за потребление.

Но най-важното, което научихме от този пример, е, че благосъстоянието идва не просто от труд, а от спестен труд. Когато можем да свършим същата работа за по-малко време, с по-малко труд, това означава увеличаване на благосъстоянието.

Умножаване на благосъстоянието

Какво става, когато в „икономиката” на Робинзон влезе и Петкан? Петкан, да речем, е специалист рибар. Проблемът е, че неговата „специалност” е да лови рибата с ръце във водата. Той е много умел, но тази първобитна технология изисква той по цял ден да стои във водата, за да налови необходимата риба за своето изхранване. Тогава Робинзон, който е спестил вече от времето си, има кога да отсече прът за въдица, да намери стръв, влакна от някое растение, да измисли нещо като кукичка... И така трудът на Петкан може да бъде спестен. Сега Петкан лови същото количество риба за половин ден, без особени усилия, и той може да се съсредоточи върху друга работа или просто да си почива.

Забележете, при втората инвестиция вече няма нужда от това някой да гладува или да не си доспива, както при първата. Първоначалната жертва на Робинзон да произведе пръта сега се предава и на Петкан, без това да изисква някакви жертви от страна на двамата. 

Едно и също „спестяване” на труд и усилия сега може да се разпростре в цялата икономика и да окаже своя благотворен ефект навсякъде. Ако дойде, да речем, Петкан ІІ, и той е добър ловец, Робинзон може да отдели от своето спестено време да му направи лък, или примки, или заедно да направят капани, без това да изисква никакви жертви или гладуване.

От своя страна, Петкан и Петкан ІІ, ако са също така изобретателни като Робинзон, могат да се възползват от своята повишена благодарение на Робинзон производителност, и да използват освободеното време и труд в създаване на нови начини за повишаване на производителността. Благосъстоянието на тяхната малка „икономика” ще нарасне в пъти с увеличаване на тяхната производителност.

Това е важен икономически урок: Когато веднъж е направена някаква жертва за инвестиция в производителност, последствията от нея не се ограничават в преките резултати на конкретния човек, а се простират в цялото общество и благосъстоянието нараства в  геометрична.

В идеалния случай, ако имаме общество с един милион икономически активни членове, и ако всички те са така изобретателни като Робинзон, нарастването на производителността (тоест, спестеният труд, време и ресурси) с 1% би трябвало да доведе до нарастване на благосъстоянието 10 000 пъти!

С това можем да отговорим на въпроса на г-н Анти: Производителността на отделния американски работник може да е само 20% процента по-висока от тази на отделния български работник. Но умножена по производителността на много други отделни американски работници, фирми и предприемачи, тази индивидуална производителност може да произведе благосъстояние в пъти по-голямо от това в българската икономика. Когато повишената производителност може да се простира в обществото, неограничавана от възпиращи или враждебни фактори, тя не се добавя, тя се умножава.

Кой пречи на благосъстоянието?

Разбира се, малко вероятно е в една национална икономика всички да са изобретателни като Едисън или Александър Бел. Хората са различни, някои хора са по-изобретателни от други, а има и такива, които просто не могат да измислят нищо ново, но пък са добри изпълнители. От един милион икономически активни членове едва ли ще има повече от 10 000 активни изобретатели, а от тях най-много 100 да са близо до нивото на Едисън (даже и това е висока цифра). Освен това, онези един милион икономически активни членове имат да се грижат за стари родители, деца, може би за инвалиди или болни хора, които не са икономически активни. Това разпределя нарасналото благосъстояние сред много хора. Но тези фактори не пречат на благосъстоянието. Те само забавят неговия растеж. Кой пречи на благосъстоянието?

Да се върнем при Робинзон. Да речем, че новодошлият Петкан е по-силен физически от Робинзон и решава, че може със сила да изисква от Робинзон да споделя с него своето нараснало благосъстояние. Той му казва: „Ти сега можеш да задоволиш своите нужди като работиш половин ден, следователно другата половина от деня си свободен и можеш да работиш за да задоволиш моите нужди. Ако не го направиш, ще те принудя със сила.” След това Петкан ляга под палмата и заспива, а Робинзон започва да брули плодовете. Работата на Петкан е просто в края на деня (или на 14 април) да провери какво Робинзон е събрал през деня и да вземе своята половина.

Така Петкан става островен (държавен) чиновник. Той се възползва от повишената производителност на Робинзон, но при него тази производителност не води до ново повишаване на производителността, нито до повишаване на благосъстоянието. Благосъстоянието на Робинзон е същото както и преди. Всъщност, сега неговото благосъстояние е спаднало, защото трябва да се добави неудоволствието от принудата, както и страхът от физическата сила на Петкан.

С течение на времето прътът се изхабява. Той се нуждае от поправка или от подмяна с нов. Тоест, Робинзон трябва отново да пожертвува време, храна или почивка, за да направи новата инвестиция. Но той не я прави. Защо? Защото инвестициите са плод на лично решение и лична жертва, а не на островна (държавна) принуда или политика. В първия случай Робинзон е очаквал подобряване на своето благосъстояние след инвестицията. Във втория случай той вече не очаква такова подобряване, следователно от негова лична гледна точка инвестицията е излишна – той няма да може да се възползва лично от нея.

Един ден прътът се счупва. Сега Робинзон отново трябва да започне да се катери по дърветата. Това намалява неговата производителност. Но пък му дава повече възможности да „крие доходи” от Петкан. Той може да яде докато е на дървото и да сваля от дървото само малка част от събраното. В известен смисъл Робинзон е направил нова „инвестиция,” но този път тя е негативна инвестиция – той се е научил да крие спечеленото. То е по-малко, отколкото ако Робинзон беше свободен да се възползва напълно от плодовете на своя труд, но е повече отколкото ако дава на Петкан всичко. „Икономиката” губи благосъстояние – материално (и двамата ядат по-малко) и морално (Робинзон е принуден да лъже).

Тогава Петкан се усъмнява, и решава да прекарва половината от деня си да следи работата на Робинзон (прави му данъчни проверки). Обществото губи още благосъстояние, защото досега поне единият е спал по цял ден. Сега и двамата работят, и двамата се катерят по дърветата, но общото благосъстояние не само не се увеличава, но и намалява. Няма спестен труд, има повече труд, но същото произведено количество. Робинзон вече не мисли за инвестиции, за спестяване на труд, време и ресурси, защото той лично няма да спечели от тези инвестиции. Неговата лична полза е единствено в успешното криене на събраните плодове.

И така, това дава отговор защо производителността в някои страни е по-ниска от производителността в други – причината е в държавната намеса. Онези хора, които са изобретателни, използват своята изобретателност тогава, когато това ще им донесе лична полза. Но тяхната лична полза се обръща в полза на цялото общество. (Едисън е станал милионер от своите изобретения, но днес всички се ползваме от неговите изобретения, и то на ниска цена.) Когато държавният чиновник пречи на тези хора да се възползват от своите изобретения в повишаване на производителността, те не намират лична мотивация да повишават производителността – своята и на другите. Те или насочват своите умения и усилия в негативна посока (криене на доходи), или сменят острова.

Данъците и държавната намеса удрят именно по икономически успешните – тоест по хората, които са успели да спестят на обществото време, труд и ресурси, и така са постигнали икономически успехи. Следователно, данъците и държавната намеса унищожават личната мотивация именно на онези хора, от които очакваме да повишават производителността, а следователно и на благосъстоянието.

Благосъстоянието не може да се повиши чрез държавни програми. Хората не се мотивират от държавни програми, стратегии или механизми. Хората се мотивират отличните си програми и амбиции. Колкото повече бъдат оставени сами да се ползват от плодовете на своите изобретения, толкова повече те ще бъдат мотивирани да повишават благосъстоянието си.

А когато са напълно свободни, няма да има граници за просперитета на цялото общество!

Цунами: голямата поука- от Божидар Маринов

„Държавни ръководители и бизнесмени от Шри Ланка, Индонезия, Филипините и Малайзия се събраха, за да обсъдят събиране и изпращане на помощи за пострадалите от ураганните ветрове по крайбрежието на Флорида.”

Как би ви прозвучала една такава новина? Смешно, нали? Шри Ланка ще помага на Флорида!

Или нещо такова:

„Президентът на Бангладеш обеща помощ от няколко милиарда долара за възстановителните работи след земетресението в японския град Кобе.”

Някак сме приели за съвсем естествено в каква посока текат световните помощи. Приели сме за естествено, че едни народи са богати и имат изобилие, от което да дават, а други са бедни и се нуждаят от помощи. И никога не си правим голямата поука от това. И когато Америка или Япония, или Южна Корея пострадат, приемаме за естествено, че те сами ще си помогнат. Но когато пострадат Шри Ланка и Индонезия, пак е естествено да очакваме богатите да се намесят и да помогнат.

А няма нищо естествено в това. Защото ако мислехме естествено, трябваше да си зададем въпроса:

Защо едните са богати и могат сами да си помогнат, а другите са бедни и трябва някой да ги носи на ръце?

Нека да направим сравнението. След Втората световна война Япония и Корея са страните с най-големи поражения. Япония е особено засегната. Освен атомните взривове над Хирошима и Нагасаки, почти всеки индустриален център е изравнен със земята от американските бомбардировачи. Снимки на Токио и Йокохама от онова време показват печални картини като тази на Сталинград след капитулацията на фон Паулус. Не само това, а и самата тъкан на японското общество е разкъсана. Властта, която досега е разчитала на традиционната шинтоистка преданост на японеца, вече не съществува.

Япония понася огромни жертви в жива сила

не толкова от куршумите на съюзниците, колкото от култа към смъртта, към който са тласкани японските войници в Тихия океан след всяка военна загуба – американските репортери съобщават за масови оргии на ритуално самоубийство сред японски войници и офицери по тихоокеанските острови. След войната Япония е в отчайващо състояние – без природни и индустриални ресурси, дори без работна сила, която да работи по оризовите полета.

Корея не е в по-добро състояние. Първо опустошена от японските войски, след това опустошена от войната през 50-те. До 1968 Корея все още е споменавана в бюлетините на УНИЦЕФ и други световни организации като хронично гладуваща страна. Днес възрастните корейци все още помнят гладните времена на 60-те години, дори сред изобилието на съвременното корейско общество.

От друга страна, Шри Ланка (Цейлон) винаги е била един от любимците на Британската империя. Островът не преживява никаква война. През целия период на британското управление към него се стичат инвестиции не само от Великобритания, но и от други европейски страни, привлечени от изобилните ресурси, както и от стабилното обществено и политическо състояние. Когато през 1948 Шри Ланка получава своята независимост, англичаните оставят страната с изградена инфраструктура, сравнително индустриално развита и с елит, образован във водещи английски университети.

Индонезия понася тежестите на войната, но не толкова, колкото самата Япония.

Икономическото състояние на Индонезия

в края на войната е също толкова лошо, както е това на Япония. С една разлика: Индонезия има изобилие от природни ресурси. Нефт, природен газ, черни и цветни метали, каучук – всичко, което й трябва на една икономика, за да не зависи от външни фактори и да се развива безпроблемно.

При това сравнение е забележителен фактът, че 50 години по-късно (или 30 години за Корея) Япония е втора икономика в света, а Корея е на девето място. А Шри Ланка и Индонезия още не могат да се отлепят от дъното. И Япония, и Корея се справят съвсем сами с всякакви бедствия, докато Шри Ланка и Индонезия се нуждаят от помощи. Кое е попречило на Шри Ланка и Индонезия да се развият икономически до нивото на Япония и Южна Корея? По-точно, кое е направило Япония и Южна Корея да станат икономически сили, а Шри Ланка да си остане на нивата от ХІХ век? През 1950 всички обективни фактори обещават блестящо бъдеще на Шри Ланка и Индонезия, и изразяват пълен песимизъм за Япония и Южна Корея. Защо става обратното?

Защото икономическото развитие не зависи от първоначалните условия и природните ресурси.

Икономическите фактори не са и никога не са били обективни. Единственият важен и истински фактор за развитието на икономиката е субективен: геният личността, нейното трудолюбие, решимост, поглед към бъдещето, готовността на човека да поема риск, като инвестира и жертва сегашния си просперитет за бъдещи ползи, стремежът му да се развива и да постига своите цели. И подчинен на това е другият субективен фактор: Свободата на индивида да реализира себе си.

Япония през 50-те и Корея през 60-те очевидно осъзнават вредата от традиционните ценности, които са наследили. И вместо да се придържат към колективистичната традиция, в политическата и икономическата област възприемат и подражават на икономическите ценности на нацията, която е доказала, че е способна на зашеметяващ икономически растеж – САЩ. Обратно на твърденията на някои коментатори, че след разрушенията от войната една страна се нуждае от силна държавна регулация, за да се изправи на крака, японските държавни ръководители след войната правят точно обратното – държавата се оттегля почти напълно от икономическия живот. За първи път в своята история японците получават правото и възможността да реализират себе си като индивиди и личности. Свободни от държавни регулации и контрол в развалините на следвоенните градове на Япония се създават първите свободни компании, които след това ще се превърнат в световни концерни – Фуджи, Сони, Хонда, Дайей и много други. Вече съществуващи компании като Мицуи и Панасоник прекъсват своите връзки с политическата система и започват да се учат на бизнес от своите американски колеги и партньори.

Корея е още по-удивителен пример, защото там това освобождаване на индивидуалния гений и производителност през 60-те става в условията на военна диктатура. Данъците са ниски, регулациите на икономическия живот почти отсъстват, държавата на генералите се ограничава само до възпиране на престъпността (както след едно десетилетие ще направи един друг военен диктатор - Аугусто Пиночет). Политиката е силно ограничена област; но пък корейците имат пълната свобода да реализират себе си като производителни участници на пазара.

През това време Индонезия и Шри Ланка изоставят ценностите на индивидуалната свобода и свободния пазар, които са научили от своите британски и холандски колонизатори. Вместо да се учи от Америка на икономически успех, Шри Ланка предпочита да праща своите студенти в Москва и източен Берлин, за да се научат как да регулират и контролират частната собственост и предприемачеството. Индонезия, макар да смазва един комунистически бунт, възприема политика на държавни регулации и ограничения върху живота и икономическата дейност на хората. Нито Шри Ланка, нито Индонезия, нито някоя друга от страните в региона – с изключение на Сингапур – не запазва ценностите на европейската цивилизация на разделение между държавата и икономиката.

Резултатите са очевидни.

Япония и Корея редовно са разтърсвана от земетресения и цунами. Съединените Щати редовно са посещавани от урагани и торнада и всякакви други природни бедствия. Но никоя от тези страни не е очаквала, нито е искала помощ от останалия свят, за да се справи сама с проблемите си. Индивидуалните японци, корейци и американци са способни да се справят със своите си проблеми, защото са зрели и способни.

За разлика от индонезийците и шриланкийците.

В това може да има голяма поука за България.

Къде искаме да бъдем след 50 години: където са Шри Ланка и Индонезия или където са Япония и Корея? Какво желаем: бедност в държавни регулации и контрол или просперитет в индивидуална свобода и свободен пазар?

Дано да се поучим от грешките и успехите на другите.