Истината за убийството и абортите!

Отделете 30 минути за да видите това видео! То може да промени виждането ви за аборта. От него ще проумеете простата истина, че истината винаги е една, колкото и да искаме понякога да я преиначим, да я назовем с друго име, само и само да заблудим умът си, че истината не съществува. Вижте как тези хора, водени от пътя на логиката променят своето отношение към аборта! Видеото е със субтитри. Натиснете CC, за да изберете български субтитри. 

сподели ме   Споделете това видео!

Визуализация - от зачеване до раждане

Изобразителят Александър Циарас споделя вълнуваща медицинска визуализация, показваща развитието на човека от зачеването до раждането и след това. Александър Циарас е художник и технолог, чиято работа изследва невидимото човешкото тяло. Той разработва научен софтуер за визуализация, за да има възможност чрез него да "нарисува" анатомията на човека с помощта на голямо количество данни.

Вижте същото видео със субтитри на български в сайта TED
сподели ме

Убийство ли е абортът?

Вижте как хората променят мнението си в движение само след определен брой въпроси... Със субтитри на български.

В кой момент възниква животът?

Клипът със български субтитри можете да намерите ТУК! Спрете абортите! Абортът е УБИЙСТВО!

Детето – враг?

Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще!

Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?

Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави.  В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позицията “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената  да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наречем едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова  убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.

За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил  подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация спрямо човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава  всъщност собственото им бъдеще.

Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота –  Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.

Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.

А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.

От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.

Да извика не за отмъщение, а за покаяние.

Аз се родих в резултат на аборт

"Аз се родих в резултат на аборт” e изключителната история на Джиана Джессен, която се ражда през 1977г. в резултат на солев аборт. Джиана страда от ЦП /церебрална парализа/ и физическа атрофия. Известен оратор, тя посвещава целият си живот, говорейки в полза на живота и борейки се за правата на неродените деца. "Да накарам Бог да се усмихва" - това са думите, с които Джианна Джессен завършва изказването си пред парламентаристи от Австралия през 2008г.

Документален видео запис преведен на руски вижте тук.

По-долу е оригиналното видео. 

Убийство на живородени бебета

"На кафе" по Nova TV с тема "Абортите"

На 10 март 2010г. предаването "На кафе" по Нова телевизия беше с основна тема "Абортите". В емоционален разговор водещата Диана Любенова дискутира с гостите в студиото различните проблеми и въпроси свързани с темата. В директна връзка от болница "Шейново" участва д-р Христо Василев - акушер-гинеколог, който обясни начина по който се извършва един аборт и изрази своето лично мнение.

Гледайте тук запис от предаването: www.novatv.bg  

Сигурни сме, че няма да останете безразлични към това, което ще видите.

Кога всъщност започва човешкият живот?

Във Франция държавата започва да защитава живота на детето 10 седмици след зачеването му, в Дания – 12 седмици след зачеването, в Швеция след 20 та седмица от зачеването му, а в други държави живота на детето се защитава само след като то се е родило. Носителят на Нобелова награда Джеймс Уотсън е предложил да се защитава живота на детето след третия ден от раждането му.

И все пак: Кога ли наистина започва човешкия живот? На кого да вярваме? Излиза, че френските деца стават хора 10 седмици след зачеването, малките датчани 12 седмици след зачеването, шведите – 20 седмици след зачеването, а може би децата на Джеймс Уотсън стават хора едва три дни след раждането им? Не е ли всичко това абсурдно?

Абсолютно очевидно е, че трябва да се вслушваме в едно авторитетно мнение: мнението на Бог! А то е, че човешкият живот започва веднага след зачеването, т.е. веднага след сливането на мъжката и женската полови клетки. Християнството винаги е защитавало човешкото същество още в майчината утроба. Библията говори за това, че човешкият живот започва не от раждането и свършва не със смъртта. Тези две събития отбелязват само един от етапите на човешкия живот. Този етап се предшества от вътреутробния живот, а след смъртта на тялото, душата продължава живота си в небесното присъствие на Бога или отделена от Него в ада.

Бог създава човека при съединяването на двете клетки, в резултат на което се образува нова клетка и в тази мъничка клетка вече е заложено цялото бъдеще на човека: неговият пол, кръвна група, цвят на очите, и т.н., а в последствие всичко това само се доразвива. Ембрионът, тази малка клетка е уникален, неповторим човек. Друг такъв не се е раждал на света и същият такъв във бъдеще никога няма да се роди. Най-бързо развитие и растеж плода получава веднага след внедряването на зародиша в маточната стена в първите седем седмици. Ако този интензитет на развитие би се запазил до края на бременността, то бебетата при раждането си биха тежали 14 тона или колкото два слона. В 10-та седмица от бременността цялата система от органи в човешкия организъм е изцяло сформирана. Законите на някой държави разрешават аборт, при който убиват вече сформирано детенце. Защо? Затова, че той макар и да се е сформирал, все още не се е развил окончателно. Но, почакайте, детето ще се развива след раждането си до 26 годишна възраст!

Наскоро в американски вестник беше описан следния случай: една жена ражда бебе в петия месец от бременността и моли лекарите да го спасят. Целия медицински персонал е вдигнат на крак, за да оцелее детето. В същата тази клиника, в същия ден и час, но в друг кабинет друга жена абортира своето бебе в 5-ия месец от бременността. Има ли думи, с които може да бъде определена една такава жестокост? Как всъщност да наречем това, което се случва?

Андреа Бочели разказва една "малка история" за аборта.

превод на думите на Бочели:

"В тази връзка искам да ви разкажа една кратка история. Историята е следната: Млада бременна жена постъпва в болница заради проблем с апедицит. При лечението лекарите прилагат лед ... и когато лечението приключило, докторите препоръчват на младата жена да абортира детето. Те й казват, че това е най-доброто решение, понеже детето ще се роди с увреждания. Но младата смела жена решава да не абортира и детето се ражда. Тази жена е моята майка, а детето съм аз. Може би съм предубеден, но мога да кажа, че тя е направила правилния избор. И се надявам, че това ще окуражи много майки, които се озовават в ситуации, когато животът се обърква, но искат да запазят своето бебе.
За довиждане ще изсвиря една стара песен, която моите деца обичат. И се надявам да се хареса и на вас. Тъй като те я харесват, аз я записах в последния си албум. Песента е прекрасна, защото е радостна песен, която е израз на щастието."

Мамо, позволи ми да живея!

Мамо, позволи ми да живея...

Ти- моя единственна мамо.

Аз те обичам от самото начало, защото живея в тебе,

В нас тече една и съща кръв.

Аз чувам всеки удар на сърцето ти.

Аз се радвам, когато ти се радваш.

Аз съм тъжен, когато ти си тъжна.

Чувствам всяка твоя болка, страх,

и на мен ми влияят всички твои огорчения.

Ти мислиш, че ти преча в твоята кариера и свобода,

и възможно най-бързо искаш да се избавиш от мене, още неродения,

а по думите на докторите- съсирек от кръв.

Но аз ти казвам, че аз живея.

Помоли докторите да ти включат ултразвуков апарат,

тогава ще видиш, че ти казвам истината.

Не слушай никого, освен мене!

Докторите не знаят, или не искат да знаят,

какъв ше бъде живота ти след това,

след като се избавиш от мен.

Ти се надяваш, че ще намериш щастие в твоята жизненоважна кариера,

но спокойствието, което ти ще изхабиш, никой и нищо няма да ти го върне.

Ти казваш, че няма условия, за да ме възпиташ.

Аз разбирам това и не моля за много.

Ти сигурно знаеш, че има организации,

които помагат на такива, като мен.

Има и такива хора, които искат да имат деца,

те ще ме приемат.

Не ме убивай, аз съм длъжен да живея!

Нека да не е с теб, но заради теб.

Когато си самотна,

от всички отхвърлена и нещастна,

аз ще те намеря,

и ще се погрижа за тебе.

Съгласи се само да ме послушаш.

Аз зная, ти не си ме планирала,

но именно ти ми бе дадена,

и аз те възлюбих,

защото човек има само една единственна майка,

Позволи ми да живея...

И ти никога няма да съжеляваш за това!...

Твой малчо!

бутони за социални мрежи

Може ли да живея?

Американският актьор и рапър Ник Кенън е направил вълнуващ музикален клип, в който разказва своята лична история и тази на неговата майка. През 1979г. тя е трябвало да вземе трудно решение...

 бутони за социални мрежи

Тихият вик

ВНИМАНИЕ!!!

Филмът съдържа кадри, които не се препоръчват за хора с лабилна психика, слабо сърце, на жени в рискова бременност и на деца под 12 години. Потресаващите кадри са в края на филма и са обозначени със звуков сигнал.

част 1

част 2

  

част 3

Последната част от филма е достъпна само на английски език. За да я видите, натиснете ТУК.

бутони за социални мрежи

Какво казва Библията за аборта?

Библията никога не се занимава конкретно с въпроса за аборта. Въпреки това има множество учения в Писанието, които представят пределно ясно Божия възглед за аборта. Еремия 1:5 ни казва, че Бог ни познава преди да ни е образувал в утробата. Псалом 139:13-16 говори за Божията активна роля в нашето създаване и оформяне в утробата. Изход 21:22-25 описва същото наказание за човек, който причини смъртта на бебе в утробата, като наказанието за човек, който извърши убийство. Това ясно показва, че Бог смята бебето в утробата за точно толкова човек, колкото и един пораснал възрастен. За християнина абортът не е въпрос на правото на жената да избира. Той е въпрос на живот или смърт на човешко същество, направено по Божия образ (Битие 1:26-27; 9:6).

бутони за социални мрежи

Живото доказателство

Документален филм представящ развитието на човека от зачеването до раждането. Използвани са видео кадри на деца в утробата заснети с помощта на микро камера, а също и записи от ултразвуков апарат. Филмът е правен преди повече от 10 год., но истината, която показва е актуална и днес.

 част 1

част 2

 

част 3

бутони за социални мрежи

Българският холокост*

Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 г. досега
По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите.
В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, днес има внушителен паметник на холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра 6 000 000, или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували - той веднага попада на мушката на немския наказателен кодекс.
Аз не съм антисемит. Не съм и евреин. Затова ще си позволя да говоря за един друг холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи- Българският холокост.

В началото на 1956 година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на модела на тридетното семейство в Народна република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.

Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лева. Днес таксата е между 40 и 60 лева. Според официалната статистика в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000.

Шест милиона неродени деца. Още по-точно - 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл, че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци - аналогията с истинския холокост е потресаваща!

Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл техните наказателни кодекси криминализират недвусмислено лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също бе престъпление. След организирания от управляващите социалисти референдум и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта". Но ако европейските законодателства се оказват податливи на перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите, има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за  причинно-следствените връзки.

Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.

Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това - някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори, и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също - за предумишлено убийство на хора! Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество.
-----------
*Холокост е производна от две гръцки думи, означаващи "цял" и "изгорен". В новата история понятието се използва за обозначаване избиването на 6 милиона евреи от европейските страни в концентрационните лагери на Третия райх.

автор: Петър Марчев

източник: в-к "Дума"

 бутони за социални мрежи