Поставяне на цели

Представете си, че сте на 70 години. Семейството ви присъства на рождения ви ден. Всички ваши деца и внуци са там. Те крещят, „Реч!, Реч!” Какво ще им разкажете за вашите най-велики успехи, как сте ги постигнали, и какви уроци сте научили в рамките на 5 минути, така че да запомнят поне половината от това, което сте казали? Започнете да планирате отсега за този рожден ден. За да направите планове, трябва да отговорите на трите най-трудни въпроса във вашият живот:

Какво искам да постигна?

Колко скоро искам да го постигна?

Колко бих платил, за да го постигна?

Запомнете тези принципи:

1. Можете да промените цел.
2. Можете да промените план.
3. Лош план е по-добър от никакъв план.

Тефтер с цели

Купете тефтер. Купете хартия на редове. Купете някакви разделители за страници. Поставете хартията на последната страница на тефтера. Използвайте като начална точка датата на която сте започнали тефтера като напишете следните дати върху разделителите:

1. След три месеца
2. След шест месеца
3. След една година
4. На 18 години
5. На 21 години
6. На  30 години
7. На 40 години
8. На 50 години
9. На 65 години (възраст при която обикновено се пенсионират)
10. На 70 години
11. Четене на вашата последна воля и завещание

Върху листът хартия, напишете вашите цели. Колкото по-надалеч, толкова по-големи цели. Целете се много високо. Използвайте тези категории за вашите цели от дата 1-10:

1. Пари
2. Влияние
3. Завещание (ако умрете през този ден)

Колкото до категория #11, никога не забравяйте: „Колко оставя човек след себе си?” „Всичко!”

Всеки ден, при който идва дата с разделител, вземете тефтера и напишете на нова страница, ако следвате плана, защо го следвате, или защо сте пропуснали програмата. После напишете точни планове, как да посрещнете следващата дата. Имате право да променяте целите до другата секция. Не изхвърляйте листите с първоначалните си цели. Запишете на тази страница, защо сте ги променили.

След една година добавете нови разделители:

1. Три месеца
2. Шест месеца
3. Една година

Правете това всяка година. Винаги имайте краткосрочни цели записани в тримесечни сегменти. Отнасяйте се към списъка си на всеки три месеца.

Когато започнете да се срещате сериозно с партньор, помолете бъдещата си половинка да участва с вас в това начинание. Така ще откриете, дали връзката ви има бъдеще. Ако нямате вече попълнен тефтер, които да използвате като пример, вашето настояване другият да го направи, не е сериозно.

От този момент и двамата трябва да поддържате тефтер.

Бюджет

Трябва да започнете да правите бюджет. Имате два основни временни актива: време и пари. Целият ни живот е размяна между пари и време. В свят на ограничени икономически ресурси, вие или купувате това, което искате като заплащате с пари (стоки/услуги) или чакате.

Трябва да направите бюджет за парите си. Ако имате компютър използвайте Quicken. Ако нямате, направете го на ръка. Но потърсете помощ в началото от някой, който ползва Quicken. Трябва да отделите 10% за църквата (плащайте първо на Бога) и 15% за спестяване (плащайте на себе си на второ място), които няма да изхарчите, освен за капитални активи. Това са недосегаеми пари за остатъка на живота ви. Трябва да сте способни да видите, къде отиват парите ви. Имате нужда от бюджет.

Направете бюджет за времето си. Купете евтина джобна имитация на Day-Timer. Започнете да го използвате в училище. Трябва да сте способни да видите, къде отива времето ви. Имате нужда от бюджет.

Управлението на времето е много по-важно от управлението на парите. Работете върху това.

Цялата статия можете да прочетете в блогът на Явор Русинов "Федерално видение", като натиснете ТУК. 

бутони за социални мрежи

Икономиката в един урок.

Тази книга е анализ на икономическите заблуди, които са толкова разпространени, че са станали почти общоприети. Днес обаче в света няма правителство, чиято икономическа политика да не е повлияна, ако не и изцяло определена, от приемането на някои от тези заблуди. Най-късият и сигурен начин да се разбере икономиката, е дисекцията на тези грешки и особено на основната грешка, от която те произлизат.

Урокът на Хазлит е, че когато анализира едно икономическо предложение, човек трябва да проследи не само непосредствените резултати, но и резултатите в дългосрочен аспект, не само първичните, но и вторичните последствия и не просто ефекта върху някоя специална група хора, но ефекта върху всеки човек. Хазлит вярва, че неуспехът да се прилага тази поука е най-честият източник на икономически грешки.

Целта на този труд е да покаже, че много от идеите, които сега минават за блестящи открития и постижения, са всъщност възкресени древни грешки - поредно доказателство на сентенцията, че тези, които не познават миналото, са обречени да го преживеят отново.

Книгата е на цена 10лв и може да бъде закупена онлайн от ТУК.

бутони за социални мрежи

Пътят към робството

"Пътят към робството" е страстно предупреждение за опасността, която крие държавният контрол върху средствата за производство и за това, че този път води не до утопия, а до ужаси като тези в нацистка Германия. Хайек показва как държавният контрол върху икономиката предизвиква негативни ефекти като намаляване на икономическата сигурност, възнаграждаване на неефикасния и наказване на ефикасния труд, нарастващо недоверие към държавата.
Изказано във време, когато социалистическото мислене доминира в академичните среди (1944 г.), твърдението на Хайек, че “частната собственост е най-важната гаранция за свободата, не само за тези които имат собственост, но и за тези, които нямат”, остава глас в пустиня. Посланието обаче се оказва вечно и в същото време приложимо в множество конкретни ситуации.
Това е най-добрата, най-завършена творба на Хайек. Пътят към робството е истинска класика. Ню Йоркската обществена библиотека я класира сред 100-те най-влиятелни книги на 20 век. Водещи историци, журналисти и редактори я нареждат на 4-то място сред най-добрите публицистични книги на 20 век.
"Пътят към робството едновременно предотврати разпространението на "реалния социализъм" в Западна Европа и Съединените щати, и пося семената на свободата в Съветския съюз, където те дадоха плод след близо 45 години." Едуин Фьолнер-младши

Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 7лв и може да бъде закупена онлайн на цена 5.95лв от ТУК.

бутони за социални мрежи

Държавата- от Фредерик Бастиа

В този сборник са включени петте най-известни произведения на Фредерик Бастиа. Тези шедьоври са изключително силна и същевременно – много елегантна защита на свободата и на правата на отделната личност. Те са както предизвикателство към привържениците на колективизма, което поставя на изпитание логиката и морала на тяхната философия, така и възможност за убедените защитници на живота, свободата и собствеността, да изпитат правотата на собствените си икономически и политически изводи. 

Книгата е на цена 8лв и може да се поръча онлайн от ТУК.

бутони за социални мрежи

Учете ги усърдно - как да се използва Библията във възпитанието на децата

Рафтовете в дома ви без съмнение съдържат томове книги, наръчници, бележки от семинари, статии от списания, видео и аудио касети, които претендират, че разглеждат възпитанието на децата от християнска гледна точка. С редки изключения обаче голям брой от книгите за християнско възпитание пропускат да подчертаят една от най-важните черти на истинското библейско възпитание - как на практика да се позоваваме на Библията в процеса на възпитание. Помислете. При цялото възпитание, което провеждате, наистина ли знаете как да използвате Библията за поука, за изобличаване, за поправяне, за наставление в правдата на вашите деца. Ако е така, не не нужно да четете тази книга. В противен случай тази малка книга ще положи началото и ще вдъхне сили на вашите възпитателни умения, докато се учите как по-пълно и ползотворно да ползвате Писанието във възпитанието на своето дете.

Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 6.20лв, може да бъде поръчана онлайн на цена 5.27лв от ТУК.

бутони за социални мрежи

Халкедонският символ на вярата

Четвърти Вселенски Събор 451 г. сл. Хр.

Следвайки светите отци, ние обединяваме и призоваваме в поучението всички хора да изповядат единия и единствен Син, нашия Господ Исус Христос. Същият той е съвършен и по Божественост, и по човешка същност ; Той също е истински Бог и истински човек, с разумна човешка душа и тяло. Той е от същото естество и същност като Бог, ако е въпрос за Неговата Божественост и от същото естество и същност като нас, ако е въпрос за човешкото Му естество; така подобен на нас във всичко, освен в греха. Преди да започнат времената, Той бе роден от Отца по отношение на Неговата Божественост, а сега в тези последни дни за нас и заради нашето спасение, Той същият бе роден от девицата Мария, която е носеща Бог в утробата си, по отношение на Неговото човешко естество.

Ние също поучаваме, че приемаме и разбираме този един и единствен Христос Божи Син, Господ, Единороден  в две природи без смесване на природите, без преминаване на едната природа в друга, без да ги разделяме на две различни категории, без да ги противопоставяме една на друга в дадена област или функция. Отделеността на всяка една от природите не се унищожава от съединението им. Характеристиките на всяка една от природите са запазени, и двете природи съществуват паралелно в една личност и в една същност. Те не са разделени или откъснати в две личности, но те двете са единия, единствен и единороден Божие Слово, Господ Исус Христос. Така свидетелстваха старовременните пророци. Така самият Господ Исус Христос ни учи. Така и Символът на вярата в Никейското вероопределение ни беше предаден. Амин.

Ако Никео-Константинополският символ на вярата, разкриващ триединния Бог и основите на християнската вяра, е фундаментът, на който е изградена християнската теология, то Халкедонският символ за личността на Исус Христос е центърът, сърцето на християнската вяра. Тази доктрина, наречена христология, е най-ясната разграничителна линия между Християнството и всички други възможни религии, философии, идеологии и схващания.

Съединяването на Бог и човека в една личност, без това да води до размиване или обезличаване както на Божието, така и на човешкото естество, е най-интимната тайна от Божието откровение, воля и действие спрямо нас хората. Другите две монотеистични религии, юдаизъм и ислям, изповядват, че има един Бог Творец и Законодател, но за тях е кощунство Той да се съедини с хората и да придобие човешко естество. Древните езически вярвания и някои източни религии говорят за богове, станали хора, но тези божества, най-често създадени в легенда от човек, са се превърнали в хора, за да демонстрират самоцелно митични отвъд човешките възможности. Те не са станали истински хора, приемайки нашето естество в себе си и давайки тяхното, божественото, на нас.

Бездната между човечеството и Бога винаги е разделяла битието, същността и посоките на двете страни. Бог винаги е бил там горе, безкраен, абсолютен, съвършен. Човекът след грехопадението е останал там долу - в калта на земната природа и греха, ограничен, слаб, смъртен, покварен. Езичниците са се покланяли дори на демони на сили на злото - издигнати в култ, посредством суеверието си и поради страха от самото зло. Примери за това се срещат във всяка култура на народи, които имат традиции в култове, канибализъм, човешки жертвоприношения на божества на войната, злото и смъртта. Източните религии предлагат чрез самовглъбяване човек да намери себе си, да реализира своя духовен потенциал, но те не дават разрешение на проблема с греха и злото. Поне това показват традициите в културата им - кастови общества, лична и обществена пасивност са само едни от белезите. Юдаизмът и ислямът стигат до там да признаят съвършения и вечен Бог, да издигнат Божия закон - бил той истинен от Мойсеевия закон или изопачен от Корана и Шериата - като стандарт за поведение и да го налагат над хората, въпреки съпротивата на греха и злото в човешкото ни естество. Човешкият опит обаче показва, че грешното ни естество е прекалено силно и човешката ни воля не може сама да изпълни целия Божи закон (Римл.8:7-9). Тук е разликата - и центърът на християнската вяра чрез Христос Бог сам прекрачва бездната, приемайки нашето естество, без да обезличава Своето, напълно съединявайки се с нас, за да можем да приемем Неговото естество - чрез изкуплението ни от греха чрез жертвата Му.

Бог знае, че - колкото и да искаме - не можем да изпълним Неговите изисквания (Законът, даден на Мойсей) с грешното си естество, защото Законът Му е духовен (Римл.7:14). Само притежавайки Неговото естество чрез Святия Дух новото творение или обновеният в Христа и за Христа вътрешен човек, както го нарича ап. Павел - сме в състояние да изпълняваме Неговата воля и влезем пълноценно във функциите си на изкупени с кръвта на Единородния Му Син човеци. Това разбиране за Богоуподобяването е силно застъпено в разбирането на източното християнство. Приоритет и смисъл на християнския живот е сливането с Бога, придобиването на все по-голям дял от Святия Дух. Животът на повярвалия се уподобява на изкачването на една стълба, която води към небето. Колкото по-високо е стигнал човек, толкова повече се е слял с Бога, ставайки все повече и повече съучастник на Неговото естество (Петр.1:4).

Всъщност смисълът на вечния живот в теосиса не е нищо друго, освен сливането с Бога. В Евангелието от Йоан, Исус казва, че вечният живот е пълното познаване на Бога и на изпратения от Него Христос. Както още в Битие, когато Бог съединява Адам и Ева в едно при брака, така и тук изразът познавам Бога между Църквата и Христос означава съединяване, сливане с Него. Целият духовен живот на вярващия като личност и на Християнството като духовно цяло на земята е едно навлизане в общение с Твореца и предвкусване на това, което му предстои във вечността с този съвършен и обичащ го Творец, който даде Единородния Си Син, за да върне човека при Себе Си, изкупен от греха. Историята е пълна с примери за християнски светци, които още тук на земята напълно са посветили живота си на единението и сливането с Божието естество. Копнежът на душата по Бога, търсенето на непрекъснато лично общение с Него и отделянето от всякакви земни грижи са били пример за подръжание по пътя към съвършенството. Понякога това е означавало съзнателно лишаване на тялото от нормалните условия за живот, пълно отделяне от обществения живот, включително и от собствено семейство. Това преакцентиране на вътрешната интензивност, обаче, резултира в по-малка социална активност, в по-слаба ангажираност и в пасивност при прилагането на Християнството в различните области от земния живот на човечеството.

Освен вътрешно-духовния смисъл, учението за Въплъщението има значение и в обществен аспект. Тук е приносът на западния теологичен светоглед, който акцентира на практическото приложение на вярата във всяка област от общественото битие. В Матей 28:28 Исус казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. В Деяния 5:29 и 17:7 виждаме, че християните не са изпълнявали онези заповеди на земните владетели, които са противоречали на Христовите заповеди. На основание, че властта на Исус е над всяка земна власт, те със смирение и чиста съвест са проявявали своето неподчинение по отношение забраната на юдейските властници относно проповядването на благовестието, а по късно и по отношение на задължителното идолопоклоничество, налагано с императорски укази. Това пълно отдаване на Христа посредством активен живот и спрямо светската власт, историята свидетелства, на християните е коствало (и коства) живота (Страдащата църква, Гонената църква в тоталитарните остатъчни режими или в ислямския свят и днес свидетелстват за това). Но според тях не е била и не е възможна вътрешната духовна вяра без адекватната външна изява във видимия свят. Противното би било лицемерие спрямо техния Господ. Езичниците в Римската империя и Гърция недоумявали какво толкова пречи на християните да покадят само една-две бучки тамян пред статуята на императора или някой езически бог, а после пак вътрешно да си вярват в техния Исус Христос. За тях последните били обречени фанатици. Същите аргументи и обвинения във фанатизъм отправят и съвременните постмодерни критици към Християнството всеки път, когато християните покажат неконформизъм и отстояват своята позиция при съвременни условия. Култът към императора, наричан доминус, (господ) и божи син, имал не само духовно-религиозен, но и гражданско-политически смисъл за Римската империя. Участието в този култ било клетва за вярност пред императора, който олицетворявал единството на цялата империя. Отказът от участие се възприемал като държавна измяна и бунт срещу императора и християните били преследвани не толкова заради религиозните им убеждения (в империята имало религиозен плурализъм спрямо множеството езически култове на различните народи), а по-скоро по държавно-политически причини.

Прогласяването, че Исус е Господ на всички (Рмл.10:12) включва обаче не само вътрешния духовен свят на хората, а започвайки оттам, то включва всяка една област от човешкото битие - семейство, образование, икономика, право, държавно управление, култура и изкуство и т.н. всичко онова, което обозначваме като човешка цивилизация. Вторият Адам, Божият и човешкият Син, Богочовекът Исус Христос, Който е от небето, започна своето служение като мина повторно по пътя на първия, земния Адам, като в пустинята поправи всички грешки, които първият беше допуснал с трите основни изкушения в Райската градина. Първият Адам съгреши и превърна райската градина в пустиня, носейки проклятие за цялото човечество с греха си, а вторият устоя на същите изкушения, давайки възможност на хората да превърнат пустинята на живота си в градина, започвайки от душата, носейки живот, милост и благодат. Човекът Исус Христос дойде, за да възстанови падналото творение, грешното човечество и да върне човека при Бога. Исус не само възстанови човека до позицията и състоянието, което бе имал преди грехопадението, но давайки ни Святия Дух да живее в нас, направи възможно осиновението ни от Бога и направени Негови деца, да сме и съучастници на Неговото естество. Това, което имаме в Исус, е много повече от това, което е имал Адам (Римл. 5:15,17).

Августин Блажени казва, че Бог никога не би допуснал злото, ако не можеше да го използва за създаването на нещо още по-добро от първоначалното творение. Това възстановяване започва от човешките души, обхваща цялостната личност - дух, душа и тяло, преобръща коренно човешките схващания, философия, идеали и ценности, резултира в променени дела (дела на вяра) на човека - променени личности, и от тук впоследствие променени обществени области - и по този начин стига до пределите на цялото човешко битие. Няма област от човешкото битие - нито личните и семейните отношения, нито икономиката или правото, нито изкуството или образованието, нито дори политиката и държавното управление, която да стои извън обхвата на изкуплението - християнинът заема централна, жива, активна роля в обществото и от тук всяко негово действие оказва влияние върху всички сфери на живота по принцип и в живота на околните му. Нещо повече, Християнството като алтернатива на живот не е просто ответна реакция на други начини на съществуване, напротив, тя е връщане към първоначалния, оригинален Божи замисъл за употребата на всяко нещо. Христос, вторият Адам, показа на човечеството какъв е трябвало да бъде животът, ако първият Адам не беше съгрешил, така както Бог още при сътворението го е планирал, давайки на човека и свободна воля, за да бъде личност, Божий образ и подобие, да взима собствени решения. Новият Адам е мерилото, стандартът, по който всеки човек може да прецени себе си и да разбере в каква насока да се променя. Никой човек не може да се оправдае, че Христос, бидейки Бог, налага на хората невъзможни и непосилни изисквания, тъй като самият Исус е точно толкова човек, колкото е и Бог. Човекът Исус изпълни всички изисквания на Божия стандарт - на Закона - като човек - показвайки как човек може с помощта на Святия Дух и в пълно смирение спрямо Отца да измине пътя на Неговото съвършенство. Светите отци от Халкедонския събор не случайно са наблегнали именно на това съчетание от двете естества, без те да се смесват, обезличават или променят, без да се раздвоява личността на Исус. Законът е неизпълним за старото, грешно естество. Пътят за изпълнение на закона, който сам по себе си е едно високо духовно изискване, се изминава само чрез новото естество в Христа. Колкото по-близо общува един човек с Исус, толкова по-силно и плътно е изпълнен с Духа Му. Духовен е един човек, колкото повече Христос се е изобразил в него. Тогава толкова повече Христос ще изпълнява собствения Си закон и воля в него и чрез него.Това не значи, че човек губи самоличността си. Новото естество е духовно в Духа на Христос и то желае в единението с Христа да върши духовния закон, вместо да му се противи, както плътското естество под тежестта на греха и злото прави, отделяйки човека от Бога. С разбирането, че Исус Христос е единственият Човек, който притежава цялата власт на земята библейското Християнство винаги се е разграничавало и се е противопоставяло на опитите през историята един властник да узурпира всяка възможна власт и така да наложи абсолютизъм или тоталитаризъм в управлението.

Библейското Християнство споделя схващането, че земните управници получават възможността си за власт от Бог, човек има право да разполага над автономен ред, но не да злоупотребява с този. И че духовната власт на Църквата не произтича от земната власт, а също идва директно от Бога. Така църквата, особено западната, винаги е била коректив на светската власт през историята. Светските управници е трябвало да помнят, че властта им не е безгранична и за всяко своеволие те носят отговорност пред човеците и Бога, и ще дават отчет и пред Божия Син, притежаващ всъщност властта над всичко. Това разбиране е демонстрирано през всички периоди на 20 вековната християнска история. През IV в. Амброзий, епископ на Милано (и учител на Августин), забранява на римския император Теодосий да участва в Господната трапеза, Причастието, заради жестокостта му при потушаването на бунт срещу управлението му в Солун. Божият служител изискал от императора да се покае. Дори и в залеза на римската империя не е било лесно нещо да заставиш императора да се поправи, налагайки му публично църковно наказание. Парафразирайки Евреи 11:6 -  без смелост не може да се изпълни Божията воля за поведението на един вярващ в обществото. През цялото Средновековие Църквата е отстоявала своята позиция в обществото, стремейки се да я съгласува с царете и императорите. Но Реформацията като вътрешноцърковен и обществен процес въстава срещу извращенията в католицизма, защото в по-късното Средновековие Църквата от коректив на светската власт и Христов посланик на земята, се изражда в огромна централизирана институция, репресираща всяка идея и действие, противни на нейните собствени възгледи, игнорирайки както Библейското послание от Бога, така и човешките нужди. Гражданското общество, появило се в следствие на Реформацията, издига тезата, че отделните институции, били те светски или религиозни, получават властта си от Бог и е недопустимо един човек, бил той папата или светски монарх, да застане на върха на пирамидата на властта, без да има някакъв коректив на властта му, с който да се съобразява. Идеята за абсолютната монархия като земно отражение на небесната йерархия е отречена и от самата Библия - както в структурата на властта в Мойсеевия закон, така и в по-лошия (по думите на самия Бог в Стария Завет чрез пророк Самуил до евреите, искащи система на управление с цар) вариант при царете, когато свещениците и пророците си остават пряко подотчетни за своите правомощия само на Бог и, разбира се, най-вече в структурата на Новозаветната Църква и Христовото разбиране за властта като служене на другите. В най-новата история християните в голямото си мнозинство са продължавали да се  противопоставят на тиранични режими, покорявайки се на Бог, прогласявайки Неговата воля. Страдащата църква и Гонената църква само през 20-ти и началото на 21-ви век са дали над 50 милиона жертви. Властта на Христос в живота на християнина и същевременната свобода на духа в Него означават за християните преди всичко изпълнение на пророчеството Му за този свят, че всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. Това може да бъде битово гонение, следствие неразбиране на вярата в един относително спокоен демократичен, постмодерен свят, сам резултат на Реформационните процеси и рожба на Християнската цивилизация. Или истински гонения, изтезания и смърт - като онези, които преживяват ежедневно християните в Северна Корея, Китай, Куба, ислямския свят, Судан, Нигерия и мн. др. Тим. 3:12 ясно показва конфликта между христологичното и всяко друго разбиране за живота. Исус Христос, Възкръсналият, дава сам отговор на въпроса относно властта Му и свободата на духа - волята на човека и израза й в живота на отделния човек, християнина, е следствие на вярата ни в Него: А когато дойде човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

April 20, 2006

бутони за социални мрежи

15 причини да четем книгата Битие като история

1 Причина: Един християнин, като последовател на Христос, трябва да следва Неговия пример за отношението Му към Старият завет и закона.

2 Причина: Исус очевидно смята описанието за създаването на Адам и Ева за факт, както и потопа.

3 Причина: Книгата Битие е писана като исторически документ.

4 Причина: Принцип на херменевтиката: Писанието тълкува Писанието. Целия Стар завет се отнася към Битие като към история.

5 Причина: Принцип на херменевтиката: Писанието тълкува Писанието. Новият завет приема Битие за история.

6 Причина: Възприемането на Битие като история е съвместима с други възприети божествени събития в историята.

7 Причина: Историята в Битие е необходима, за да бъдат обяснени смъртта и страданието.

8 Причина: Историята в Битие е основополагаща за благовестието.

9 Причина: Историята в Битие е необходима за сплотен и съгласуван библейски християнски светоглед.

10 Причина: Отхвърлянето на Битие като история откъсва Библията от реалния свят, като превръща християнската вяра в безсмислен „въздух под налягане“.

11 Причина: Църковните отци са приемали историческия възглед за „млада земя“ и потопа описан в Битие.

12 Причина: Реформаторите са я разбирали като история.

13 Причина: Историческият натурализъм (космически, геоложки и биологичен) е догма за атеиста, което трябва да накара всеки информиран християнин да осъзнае глупостта на това да отхвърля историческата книга Битие, тъй като ще направи услуга на атеиста.

14 Причина: Пренебрегването на историята в Битие води до ерес и вероотстъпничество.

15 Причина: Има само една „причина“ Битие да не се приеме като разбираема история: погрешните аргументи на опорочените хора, които се представят за историци или „научният“ вариант за произхода.

Цялата статия можете да прочетете в блога "Парчета разум", като натиснете ТУК.

бутони за социални мрежи

Въведение в домашното образование.

Напоследък в медиите и виртуалното пространство все повече се дискутира т. нар. домашно образование, а именно формата на образование на децата, в която единият или и двамата родители са изцяло въвлечени в този процес, а обучението се провежда вкъщи. Това е вариант на образование, заобиколен от множество митове и погрешни схващания. Макар този метод да продължава да дава високи резултати както в академичен аспект, така и по отношение на социализацита с другите деца и реализацията в живота, много хора все още не виждат позитивните страни на тази система или имат субективно отношение относно нейната същност.

Възникване на домашното образование

Домашното обучение е обучение по образователна програма извън училищната система и е съществувало винаги през вековете. По време на Средновековието образованието в Европа не и било задължително и този период е родил един от най-великите умове на човечеството, образовани вкъщи. Същото важи и за Америка - след заселването на новия континент децата са били образовани вкъщи основно от родителите си или от страна на частни учители. Според някои учени (д-р Реймънд Муур) периодът с незадължително образование бележи най-високо ниво на образованост на населението в САЩ!

Оказва се, че едни от най-великите лидери, изобретатели, предприемачи, атлети и гениални умове на човечеството са били образовани именно вкъщи - ето някои от тях:

• Александър Велики (356-323) г. пр. Хр., обучаван от собствения си баща и под менторството на Аристотел;
• Жана Дарк (1412-1431 г.) - френска жена-лидер, един от най-великите военоначалници в историята, обучена вкъщи от майка си;
• Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) - италиански художник и изобретател;
• Исаак Нютон (1643-1727 г.) - най-великият физик в историята
• Блез Паскал (1623-1662 г.) - французин, един от най-големите математици и философи, обучаван от баща си;
• Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) - известен германски композитор, обучаван от баща си;
• Клара Бартън (1821-1912 г.) - създателка на американския Червен кръст;
• Александър Греъм Бел (1847-1922 г.) - откривател на телефона, обучен вкъщи от глухата си майка
• Пафнути Чебишев (1821-1894 г.) - един от най-големите руски математици;
• Дитрих Бонхофлър (1906-1945 г.) - немски християнски мислител и идеолог, убит от Хитлер заради това, че говорел и проповядвал открито срещу него;
• Томас Едисон (1804-1896 г.) Майка му го извежда извън училищната система на 7-годишна възраст и започва да го обучава у дома, след като е бил обявен за безнадежно глупав от своя учител;
• Чарлз Дикенс - изключително плодовит английски писател;
• Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) - най-великият политик на 20 век;
• генерал Дъглас МакАртур - водещ американски генерал на 20-век, обучаван вкъщи от майка си;
• Андрю Карнеги (1835-1919 г.) - известен американски бизнесмен и филантроп;
• Фердинанд Порше (1875-1951 г.) - германски конструктор, създател на автомобила Порше;
• редица американски президенти, мислители и лидери - Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Ейбрахам Линкълн, Джон Адамс Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Патрик Хенри, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Марк Твен, Джордж Бърнанд Шоу, Франк Райт и мн. др.

Съвременното движение за домашно училище възникнало през 60-те години на 20 век в Америка, като скоро след това почти изчезнало и било възродено през 70-те години. Отправната точка било решението за премахването на молитвата от държавните училища. Това решение запалило искрата на движение за домашно обучение, макар по онова време то да било незаконно в 45 щата. Законите бавно се променяли и до 1993 година всичките 50 щата (Neal, 2006) признали правото на родителите да обучават децата си вкъщи. Все повече хора започнали да виждат ползите от това обучение и броят на практикуващите го продължава да нараства, а докладите по образованието на държавния департамент на САЩ  сочат, че броят на учениците, получаващи образованието си вкъщи се е увеличил от 850 000 през 1999 г. на 1,1 милиона през 2003 г. (Fagan, 2007)

Идеята започва да придобива все по-голяма популярност и да се развива непрекъснато. Въпреки първоначалната съпротива от страна на държавните власти в Съединените Щати, днес това е най-динамичното образователно движение в страната, което продължава да расте с 15% годишно. То набира скорост и в други страни, като Канада, Австралия, Франция, Мексико, Южна Африка, Англия, почти цяла Източна Европа и много други, включително Русия.

Причини за домашното обучение

Мариет Улрих (2008) дава много добро описание на причините, поради които много семейства днес избират да образоват сами децата си. Макар насилието в училище да е един от водещите фактори при избора на тази система, съществуват и много други причини за това. Статистиката сочи, че 31,2% от родителите обучаващи децата си у дома казват, че "загрижеността им относно училищната среда"  е била основната причина в полза на домашното обучение, докато 16,5% са заявили като причина "неудовлетворението си от академичната подготовка в училищата", 29,8 % са казали, че "желаят да дадат религиозно и морално обучение" на децата си, 6,5% са изтъкнали като причина това, че "детето им има специфични физически или психични здравословни проблеми", 7,2% - че "детето им има други специфични нужди", а 8,8% посочват "други причини" (Fagan, 2007).

Академични постижения на учениците, обучавани у дома

Интересно е как хората правят предварителни заключения по отношение на домашното училище преди да са се запознали с фактите. Някога децата обучавани у дома в Америка са били от "семейства на бели, от средната класа или на религиозни общности", но вече не се ограничават само до тях (Greene & Greene, 2007, стр. 1). През последните години рязко е нараснал броят на децата от афро-американски произход, които се обучават вкъщи ("Black", 2006, стр. 1). Според проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщи" резултатите при децата, обучаващи се вкъщи не показвали значителни различия въз основа на тяхната раса или малцинствена принадлежност – при всички тях (бели ученици и представители на малцинствата) резултатите в 12 клас били около 87% (Klicka, 2006, стр. 1)! Съвсем различна е ситуацията при държавните училища, където се наблюдава дълбок контраст между постиженията на осмокласниците – при белите ученици те са 57%, докато при чернокожите и испаноговорящите – 28% по отношение способностите за четене (Klicka, 2006, стр. 1).

 Статистиката говори благоприятно не само за ученици от малцинствата, обучавани вкъщи, но и за всички ученици, без значение от демографията им. Посоченото по-горе проучване завършено през 1997 г. включвало 5 402 такива деца и потвърдило, че средните резултати на обучаващите се у дома са били по-високи “с около 30-37% по всички предмети” от тези на децата в държавните училища (Klicka, 2006, стр. 1).

Домашно-обучаваните ученици следват паралелно своите връстници от държавното училище. Около две-трети продължават образованието си, а една трета постъпва директно на работа (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).

Освен отличните резултати на стандартизираните тестове, поради гъвкавата природа на домашното обучение средно-статистическият ученик, обучаван вкъщи, има възможността да се дипломира на 16-годишна възраст и да отиде в колеж (Neal, 2006, стр. 2). Направени са проучвания, за да се сравни обстановката при домашното обучение с тази в държавното училище по отношение на разстройствата като дефицит на вниманието и хиперактивност. Те са показали, че родителите, обучаващи децата си у дома, са осигурили повече време "ангажирано с академична работа" в сравнение с държавното училище, което прави домашното обучение по-полезно за детското развитие (Duvall, 2004, стр. 12).

Поради това увеличение на академичните резултати, не е чудно, че колежите се опитват да наберат повече деца, обучавани у дома, поради високите им резултати, съчетани със самодисциплина за довършване на задачите. В статия, разпространявана между персонала на колежите относно ползите да се положат специални усилия за набиране на деца, обучавани у дома, Грийн и Грийн казват: "Вярваме, че населението, обучаващо децата си у дома представлява плодородна почва за усилията на колежите за набиране на студенти, тъй като предлага голям брой умни студенти с широк образователен, личен и семеен опит".

Въпросът с професионалната квалификация на родителя

Опонентите на домашното обучение вярват, че родителите нямат способността да обучават по същия начин както един дипломиран учител. Опитът и фактите обаче доказват, че родителите имат способността да обучават детето си във всеки клас, особено в началните класове на образованието.

При домашното обучение децата имат възможности, които липсват в традиционната класна стая. Ако ученик иска да зададе въпрос в клас, може времето да не е подходящо за това или учителят да е твърде зает, за да му отговори. Вкъщи обаче, ако детето има въпрос, може да се отдели време, за да му бъде отговорено или ако родителят не знае отговора, да го потърси. Никой няма всички отговори, дори учителите – в крайна сметка и на тях се налага да правят справки, особено във века на непрекъснато актуализираща се информация.

В подкрепа на родителите, желаещи да учат децата си от горните класове съществуват ресурси в тяхна подкрепа като онлайн или кореспондентни курсове, кооперативи и занятия в обществените колежи (Fagan, 2007, стр. 1). С тези занятия учениците се ползват от  предимствата на учител, опитен в областта и обикновено получават достъп до специфична помощ от страна на учителя. Това много прилича на онлайн-курсовете, които се предлагат от обществените колежи.

Проучванията и практическият опит разкриват, че не дипломираните учители, а посвещението и здравата работа на родителя предизвикват впечатляващите резултати на домашно-обучаваните деца. Статистически се оказва, че децата, имащи родители с учителска диплома постигат същите резултати в сравнение с онези деца, чиито родители не притежават такава и дори малко по-високи! (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis.)

Проучването "Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщиЮ установило също, че резултатите на учениците, обучавани вкъщи варирали около 86%, "независимо от законите в щата" - без значение дали липсват такива наредби, или дали те са доста обширни и подробни (Klicka, 2006, стр. 2). Тази статистика показа, че наредбите във връзка с тестовете, образователната степен на родителя (която може да варира от гимназиална диплома до сертификат за учител или бакалавърска степен в друга област), законите за задължителна посещаемост и други – всичко това не повлиявало по никакъв начин върху резултатите, получени на тестовете.

Социализацията и домашното образование

Един от най-често изтъкваните и според мен - напълно необосновани аргументи срещу домашното училище е фактора социализация.
Напълно съм съгласен, че за да бъдат продуктивни членове на обществото е необходимо децата да общуват с други хора без непременно обаче това да са техните връстници. Най-естествено и нормално за децата е на първо място децата да се социализират със своите родители, с баба и дядо, роднините, с братята и сестрите от семейството си и с други деца наоколо.

Общуването с връстниците не е на всяка цена продуктивен процес, тъй като след своето завършване на училище децата рядко работят само с връстници, а по-скоро с хора, обхващащи значително широк спектър от възрастови групи. Не вярвам, че социализирането представлява напасване с деца на същата възраст, ако на тях им липсва морален компас, чувство за правилно и грешно или уважение към учителите и хората в позиция на власт. Когато децата са малки, за тях е трудно да различат от кои деца да странят. Именно тук се проявява натискът на връстниците и децата искат да подражават на поведението им, за да паснат в групата и да получат одобрението на околните.

Откритията сочат отново и отново, че повечето домашно-обучавани ученици са въвлечени в многообразни дейности, взаимодействат си с широк спектър от хора и оказват позитивно влияние върху своите общности. Опитът е показал, че тези деца са добре социалиазирани и способни да създават дълготрайни приятелства, надхвърлящи възрастовите и културни ограничения (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997). Установено е също, че децата, завършили домашно обучение, които са били изложени на тези възможности за социализация, са показали същите способности за оцеляване и принос към обществото, както техните връстници от държавните училища.

Домашното образование е една необходима възможност. То е доказало статистически, че е метод на обучение, чиито резултати надвишават тези в държавните училища. Децата, получили домашно образование, са доказали себе си в колежите и по-късно в реалния живот. Често се спори относно квалификацията и социализацията, но аргументите просто не са достатъчно научно издържани. Нека стане ясно, че с този материал не критикувам традиционните форми на образование, а защитавам въвеждането на домашното образование като необходима и здравословна алтернатива на държавното и частното образование.
Източник: Естествено

бутони за социални мрежи

Клас- филм за насилието в училище (по действителен случай)

Филмът е заснет по действителен случай (за огромно съжаление) и отразява реалната, деградирала обстановка в държавно субсидираните училища, показвайки резултатите от родителската безотговорност. Филмът е изключително въздействащ и на места отблъскващ. На моменти, бих казал пресъздава реалността по брутално нечовешки начин. Препоръчвам този филм на всички родители и преподаватели. Реалността не винаги е толкова розова, колкото предполага обществото!

Филма може да бъде свален от Zamunda.net от ТУК. 

Гледайте филма онлайн, напълно безплатно, без регистрации и т.н., озвучен на руски език, от ТУК.

бутони за социални мрежи

Нацията Новатор- от Сол Сингър и Дан Сенор

Това е книга за новаторството и предприемачеството. И за това как страна, малка като Израел, е олицетворение и на двете: най-много иновации и предприемачество в днешния свят има в еврейската държава. Страна със 7.1 млн. население, до скоро мишена на терористи-самоубийци и ракети, сега привлича рискови капиталови инвестиции колкото Великобритания и повече от Франция и Германия взети заедно. Днес Израел има повече компании в световния индекс на технологичните компании NASDAQ от всяка друга страна с изключение на САЩ.„Нацията новатор” е документално изследване, но и своеобразна мозайка от аргументи и разкази. Авторите се вглеждат в историята и културата на Израел и дават примери с множество стартиращи израелски фирми, за да покажат източниците и проявленията на творческата енергия на неговия народ. Те са няколко, но според тях водеща е chutzpah – необичайната склонност на израелците да отхвърлят приетото, харесваното, установеното, да се противопоставят на властта и да подкрепят противоположното.            Но макар Сенор и Сингър да се възхищават от неразказаната история за икономическите постижения на Израел, те разказват и за области, в които страната изостава. Изследват и заплахите за продължаващия успех на Израел, повечето от които ще изненадат читателя, защото международния печат не се занимава с тях.            Задължително четиво за всички експерти и непрофесионалисти, които се интересуват от Израел и Близкия изток.

"Това не е книга за технологиите, въпреки че споменаваме много компании за високи технологии. Ние се възхищаваме от технологиите и влиянието им върху модерните времена, но тук подчертаваме екосредата, която ражда радикални, нови бизнес идеи"- авторите.

За предварителни поръчки моля напишете лично съобщение на някой от администраторите на групата във Фейсбук от ТУК. Цената е 14 лева и количествата са силно ограничени!

бутони за социални мрежи

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

бутони за социални мрежи

Нашия първи Рожден Ден!

 Днес 14.04.2010г ние празнувахме първия Рожден Ден на нашия син Емануел. Емануел Господинов поздравява всички със следната песен!

бутони за социални мрежи

Как да отговорим на въпроса "Каква заплата очаквате?"

Подгответе се - бъдете уверени и честни. Кажете сумата, която очаквате, но не и пожелателни цифри!

Един от задължителните въпроси на интервю за работа е „Каква заплата очаквате?”. Обикновено това е най-важният, но и най-притеснителният момент от интервюто за кандидатите. Те най-често се притесняват дали няма да се надценят и да отпаднат още в началния етап на конкурса. Ако пък са склонни да работят за по-малка заплата, как ще се възприеме ниската им самооценка от интервюиращия? Съществува и опасението, че е възможно да поискат по-малка сума, отколкото биха могли да получат.
Попитахме HR мениджъри на компании от различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал, какво очакват да чуят задавайки този въпрос и кои отговори и реакции биха донесли успех на кандидатите.

Десислава Бутилова, мениджър "Човешки ресурси" – Synectica

"Когато човек преговаря за заплата, трябва да има определена стратегия. Не може просто да поиска повече пари. Кандидатите трябва да знаят, че на работодателите не се харесва отговор от типа: „Наемът ми е 500 лв., разходите ми за храна са толкова и т.н.” Работодателят плаща за определен опит и качества, а не на база разходите, които правите в ежедневието си."

Доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител - DB Interconsult

"Кандидатите трябва да ходят на интервю подготвени. Добре е да се постараят предварително да разберат какви са нивата на заплащане в сектора. На интервюто бих ги посъветвал да изчакат и да разберат задълженията и отговорностите, които ще имат, защото без тази информация е трудно да се определи сумата."

Венцислав Петров, Project manager – Manpower

"Неприятно впечатление правят по-напористите отговори. Кандидати, които не питат какви ще са им задълженията и очакванията към тях, а каква ще е заплатата. Други директно казват, че не биха се интересували от позицията, ако заплатата е например под 2000 лв. Такива кандидати нямат голям шанс да продължат напред в конкурса. Проблемът не е в това, което казват, а как го казват."

Иван Папазов, старши мениджър в дирекция "Човешки ресурси" - UniCredit Bulbank

"Негативно впечатление прави, когато кандидатът не е сигурен в себе си и се колебае. Ние уважаваме хората, които имат реална преценка за своите качества и умения и могат уверено да заявят очакванията си за заплата. Дори кандидатът да се подцени или надцени, винаги се опитваме да направим справедливо предложение."

Цвета Сирмай, консултант – Consulteam

"Кандидатите трябва да отговорят какво наистина би ги мотивирало, като преди това бих ги посъветвала да преценят дали заплащането, което очакват, е релевантно за позицията и за опита, който се изисква. Дали наистина могат да предложат всичко, което се очаква от тях, или ще има период на обучение. Добре е да са проучили и какви са нивата на заплащане за подобна позиция."

Христо Георгиев, Human Capital Manager – Telerik

"По време на интервю за работа човек трябва да покаже ентусиазъм и желание от съвсем друга светлина. Мотивацията трябва да идва от компанията, от типа работа, а не от възнаграждението. Въпросите, които кандидатите трябва да си задават, са дали компанията предлага възможности за развитие и дали след една година е възможно възнаграждението му да е увеличено два пъти."

Елена Димова, мениджър "Подбор" – Monday

"Въпросът за заплатата не трябва да е тема табу. Хората не бива да се притесняват да споделят какво би ги удовлетворило за съответната позиция. Но трябва да могат да се обосноват защо искат такова заплащане. Колкото по-откровена е дискусията между двете страни, толкова е по-ползотворна."

Как се възприема, ако кандидатът пръв попита за заплатата?
Според Цвета Сирмай често се случва кандидатите първи да попитат какво е възнаграждението за позицията. „Някои задават този въпрос още по телефона, когато ги каним на интервю”, казва тя. По думите й това не създава негативно отношение към кандидата, но по време на самото интервю прави заключение дали заплащането е основен мотиватор за човека. „По време на срещата трябва да успее да докаже, че освен възнаграждението има и други цели”, обяснява Сирмай. Така смята и Елена Димова. „Ако кандидатът пръв подеме темата за заплащането, някои интервюиращи биха си помислили, че единственият мотив е заплащането, но за мен това не е проблем. Задача на интервюиращия е да установи кои други фактори биха имали значение за човека и до колко. Би било проблем, обаче, ако кандидатът наистина се интересуват единствено и само от парите. Защото, ако такъв човек стане част от екипа, той би се управлявал трудно, както и неговата мотивация”, обяснява мениджър подбор в Monday.

Ако интервюто върви към своя край, а темата за заплащането все още не се е коментирала, е нормално кандидатът да зададе този въпрос, смята Венцислав Петров от Manpower. „Но възпитано. Може да каже: „Понеже не коментирахме до момента, бих искал да ви попитам, приблизително колко мога да очаквам за подобна позиция”. Такава ситуация обаче е  хипотетична, защото няма работодател, който да не се интересува от това какво очаква кандидата”, споделя Венцислав Петров.

Ако кандидатът поиска по-ниска заплата от предвидената?
Едно от притесненията на кандидатите е, че могат да поискат по-малко пари от тези, които работодателят е предвидил като възнаграждение. HR специалистите обаче са категорични, че реално това не се случва. 
 „Скоро имаше конкурс, в който всички кандидати казаха, че очакват по-малка заплата от тази, която компанията предлагаше. Работодателят знаеше, че може да ги наеме на по-ниска заплата, но каза: „Не, за съм предвидил такова възнаграждение и ще го дам”, разказа пример от практиката си Десислава Бутилова от Synectica.

„Съобразяваме се със съответните нива на пазара и с проучванията, от които ползваме информация”, твърди Иван Папазов от UniCredit Bulbank. Венцислав Петров от Manpower обяснява, че всеки работодател има граници, в която се движи заплатата за определена позиция. И ако кандидатът получи работата, ще му се предложи заплатата, с която върви длъжността. „Ако работодателя е преценил, че за позицията търговец заплата е 1000 лв., няма да даде 500 лв. защото човекът така се е определил”, обяснява Петров. Така смятат и в   GLOBUL. „Ако кандидатът каже, че очаква 500 лева, а нашата заплата е 700 лв., ние ще му предложим 700 лв.”, казва ръководител  секция „Подбор на персонала” в мобилния оператор.  По същия начин ще постъпят и в софтуерната компания Telerik. „В случай, че кандидатът каже с 200 лева по-малко от долната граница, която сме предвидили, няма да му дадем по-малко пари. Той ще започне на същата заплата, на която са хората на неговото ниво и ще бъде мотивиран по същия начин”, твърди Христо Георгиев.

Какво не се възприема добре от HR специалистите?
Негативно впечатление на интервюиращия прави, когато кандидатът не е сигурен и се колебае, признава старши мениджърът в дирекция „Човешки ресурси” на UniCredit Bulbank Иван Папазов. Той съветва кандидатите да са уверени и да имат реална преценка. „Ако очакванията са твърде високи, а кандидатът не предлага висока квалификация или опит,  това показва нереална самооценка, и бихме предположили, че тя ще се отразява и в  работата на кандидата. Ако пък заяви ниска заплата, в сравнение с опита, който има, това означава, че има твърде ниска самооценка.”, допълни Папазов. 
Освен неувереното поведение, кандидатите не бива да определят желана работна заплата на база разходите си. Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult има кандидати, които обясняват посочената сума с високите цени в магазините, необходимостта да се плаща наем, да се пътува до работата с автомобил. „Това е пример за формиране на бюджет не според това, което получавам, а според разходите, които трябва да покрия. Гледната точка на работодателя е съвсем различна. Той е готов да плати работна заплата, основана на приноса на бъдещия служител, а не на неговите разходи”.

Добре е да знаете, че...
Ако кандидатствате за позиция, която е по-висока от тази, която заемате, а индустрията е близка или същата, то тогава е нормално да определите исканото възнаграждението на база на пакета, който имате в момента, казва Елена Димова, мениджър подбор в Monday. Ако обаче човек прави по-драстична промяна, е добре да проучи преди интервюто, какви нива на заплащане са нормални за тази позиция и индустрия.  
По време на интервюто се дръжте уверено. Много хора се притесняват да комуникират сума, но има определени позиции, за които несигурноста и колебливостта не са приемливи. „Ако искате да работите като търговец или кандидатствате за позиция  свързана с комуникации, се изисква определено ниво на самоувереност”, обяснява Венцислав Петров от Manpower. Той допълва, че скромността в такива случаи означава, че тези хора, няма да вършат добре работата си.  
Дори и да знаете точно каква заплата ще поискате, не бързайте да повдигате темата за възнаграждението. „Изчакайте, разберете задълженията и отговорностите, които ще имате, защото без да знаете това, е трудно да искате определена сума и да се обосновете защо”, категоричен е доц. д-р Драгомир Бояджиев. 

Източник: Human Capital
бутони за социални мрежи

Писмата на душевадеца

Писмата на душевадеца вече стана любимо четиво на мнозина в България след първото издание, осъществено от Славика и Верен. В епистоларен план. авторът представя основните християнски ценности, като използва брилянтна изразност и фин хумор. В тази наистина уникална книга, жанра на която й е неопределяем, английския писател К. С. Луис създава провокиращо, забавно и в същото време страшно четиво, което дава на читателя сериозни теми за размисъл. Книгата е написана в епистоларен стил (т.е. като писма) и от името на Душевадеца - стар и циничен демон, който дава съвети на племенника си Горчилко как да изкуши така един човек, че душата му стане притежание на ада. С лек и непринуден стил Луис описва всички начини, по които човек може да потъпче доброто в себе си, а едновременно с това елегантно критикува кухия свят, предлаган на хората от страна на злото, свят, изцяло в полза на Душевадеца и в ущърб на човека и Бога. В края на книгата, издадена у нас от издателство "Славика" стои и брилянтното есе "Душевадеца вдига тост", в който Луис прави тотална - и брилянтна критика на целия фалш на съвременното общество. По мое мнение едно от най-силните късчета литература, писани някога. Книгата се продава в книжарници Пингвините на цена 5,90лв и може да бъде поръчана онлайн на цена от 5,02лв от ТУК. 

бутони за социални мрежи

Какво четат HR специалистите в CV-то?

Подходящото оформление и правилно структуриране са ключови!

CV-то като инструмент за създаване на първоначално впечатление за кандидата не стои дълго време в ръцете на специалистите по подбор. Това прави избирането на подходящо оформление и правилното структуриране на автобиографията основни задачи при подготвянето на документите за кандидатстване. По-смелите цветни решения в дизайна на CV-то, грешките или пропуските в представената информация могат обаче да изпратят кандидата назад в списъка с одобрените или да го изключат директно от него.

Какво четат специалистите по подбор в едно CV и какво им прави впечатление в автобиографиите на кандидатите, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

Колко време HR мениджърите четат едно CV?

Мнението на професионалистите е, че не е необходимо много време да бъде прегледано едно CV и в него да бъдат откроени важните детайли. Времето обаче зависи и от изискванията на позицията, за която кандидатства кандидатът.

Според доц. д-р Драгомир Бояджиев, управител на DB Interconsult, "СV-то не стои дълго време в ръцете на професионалиста и хората, които го подготвят, трябва да имат това предвид. Да знаят, че автобиографията им трябва да е подготвена за прочит понякога в рамките на няколко минути".

Сканират или четат подробно CV-то?

Оказва се, че повечето специалисти първоначално сканират автобиографията, за да откроят важните моменти в нея.

"Винаги е полезно да се изчита от край до край едно CV, независимо дали информацията в него служи за непосредствените ни цели или не", твърди Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR. "Има случаи, в които един кандидат, който не отговаря на търсения профил, се оказва подходящ за друга позиция", казва още тя.

"Начинът на разглеждане на автобиографията много зависи от това как е подредена и структурирана. Ако тя е стегната и информативна, бих могла да го сканирам. Ако обаче е тромава за четене, би ми било трудно и ще ми трябва доста повече време, за да отсея точните моменти", смята Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

"Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография - не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време", обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера".

Какво прави първо впечатление в една автобиография?

Първото впечатление, която създава автобиографията, понякога е определящо за това дали кандидатът ще бъде извикан на интервю за работа. На какво обръщат внимание първосигнално, попитахме HR мениджъри от компании в различни бизнес сектори и HR консултанти от агенции за подбор на персонал.

По думите на Надя Михова, рекрутмънт мениджър в Taurus, "впечатление в едно CV прави всичко – от дизайна и това как изглежда то до информацията, която попада в него".

"Първо поглеждам как е подредено самото CV. За мен е много важно да е структурирано добре. Предпочитам автобиографии, които са по-подробни и дават конкретна информация за конкретните длъжности, на които е бил човекът", казва Деляна Рачева, старши мениджър "Управление на човешките ресурси и промяната" в KPMG.

Мнението на Аделина Великова, HR Manager на 60K, е, че "първо впечатление прави това как е подредено самото CV и езикът, на който е написано. След това начинът, по който е структурирано, как са написани допълнителните умения. Винаги има разлика в това как човек е представил себе си, защото всяка една подробност е важна".

От значение ли са форматът и дизайнът на CV-то?

Повечето от специалистите по подбор предпочитат европейския формат на автобиография. Доколко обаче може да си позволи кандидатът креативност по отношение на оформлението на CV-то си?

Според Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem, европейският формат е най-лесен за четене, но когато се работи в компания, която се занимава с подбор на персонала, всички са свикнали да разглеждат СV-та, различни като подреждане и дизайн. "Това е нещо, което не ми прави впечатление, защото търся съществените неща в автобиографията – образование и трудов опит. Не обръщам внимание на това как е оформено самото СV", допълва специалистът по подбор.

Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. "За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него - не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер".

"Европейският стандарт е един много добър формат, тъй като той има ясна рамка – дава много първоначална информация, презентира кандидата добре още преди да е осъществен визуален контакт с него", смята Румена Бонгалова, консултант в Manpower.

Мнението на Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера", е, че "доброто оформление на CV-то не е въпрос на дължина, а на съдържание. Важното е човек да съумее да направи автобиографията си така, че да стане ясно какво е завършил и кога е завършил".

Грешки и пропуски в CV-то?

"На правописни и стилистични грешки не обръщам внимание, тъй като отчитам факта, че човекът може да е бързал да подаде автобиографията в срок и е написал нещо набързо. Когато имаме празни години в CV-то, маркирам ги и по време на интервюто изяснявам какво реално е правил човекът през това време", казва Цвета Сирмай, консултант "Човешки ресурси" в Consultaem.

Противоположно на това е мнението на Емил Георгиев, директор "Човешки ресурси" в Пощенска банка, който е категоричен, че грешките в автобиографията дават адекватна оценка за кандидата. "Ако в CV има грешки и работодателят му отделя време и внимание, значи този работодател не уважава себе си", твърди HR мениджърът.

Какво се гледа първо – опит или образование?

Опитът и образованието на кандидата са есенцията на едно CV, а начинът, по който са структурирани, играе важна роля за това дали човек може да представи обективно и пълноценно себе си в рамките на своята автобиография.

Според Ивелина Анчева, Senior HR Consultant в Bulwork, това зависи от позицията, за която се кандидатства: "Може би гледам първо опита - особено ако се търси опитен човек. Ако позицията изисква релевантно в тази област образование, наблягам на него".

"Няма значение как кандидатът е позиционирал опит и образование в СV-то си", казва Милена Христова, специалист "Подбор на персонала" в K&K Electronics. Тя допълва, че в много случаи предпочита кандидатът да не се е занимавал с това нещо до момента - "наричаме го "бял лист, на който можем да пишем".

"Ако говорим за стажантска позиция, където хората обикновено са с много по-малко опит, разглеждам първо образованието. Когато обаче говорим за позиции, които са мениджърски или сходни на тях, тогава опитът е на първо място, а подходящо образование би било един добър фактор, който би могъл да подсили кандидатурата", твърди Ани Мутазова, специалист "Подбор на персонал" в SAP Labs България.

Негативно впечатление ли прави честата смяна на работното място?

Понякога се случва хората да трупат опит в CV-то си, като сменят няколко работни места в различни компании за кратко време. Какво впечатление създават такива кандидати и изобщо стигат ли до интервю?

Мнението на Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR, е, че "винаги има разнообразни причини за това човек да предприема различни стъпки в личния си живот, които могат да окажат влияние на работната му история. Оставяме всички въпроси, свързани със смяната на работното място, за доизясняване по време на срещата".

"Ако смяната на работното място в рамките на една година е повече от три пъти, трудно може да се намери обективен фактор за това. В никакъв случай обаче не категоризираме една автобиография само по този показател", казва Анна Вдовичина, старши консултант в AIMS Human Capital.

Според Ивелина Янакиева, функционален мениджър "Маркетинг и продажби" в отдел "Човешки ресурси" на "Загорка" е добре, ако в автобиографията става ясно защо кандидатът е сменял работата си.

"Информацията в автобиографията не трябва да се преекспонира, като единствен източник, по който можеш да изключиш някой кандидат. Бихме предпочели да се срещнем с всички подходящи кандидати, които отговарят на базисните критерии за образователен ценз, професионален пит и допълнителни умения и вече в личен контакт да изясним причините за тази смяна, било то и много честа смяна", разказва Росица Тонева, мениджър "Вътрешни консултанти", дирекция "Управление на човешкия капитал" в ПИБ.

Влияят ли името и имиджа на компаниите, в които е работил кандидатът?

Джет Стрикер, HR Project Manager, Interamerican България, казва: "Нека да бъдем честни, че името и имиджът на компаниите, в които са работили кандидатите винаги помагат. Дори и имиджът на една компания да не е перфектен, когато човек се е справял в нея, това говори много за неговите гъвкавост, възможности, положителни страни".

"Тези фактори създават определена представа за кандидата, но това не значи, че работилите в големи и известни компании са в по-добри позиции от кандидатите от по-малки компании. Когато търсим хора, които да наемем, избираме такива, които са попили организационна култура, подобна на тази в нашата фирма", споделя Сирма Донева, директор "Човешки ресурси" в "Телелинк".

"Името и имиджът на една компания са своеобразна гаранция за качеството на изпълнението в предишната работа и за придобити знания и умения. Това обаче не значи, че кандидатите, които идват от организации, които все още не са се наложили на пазара, имат по-малко предимства", смята Мартина Ангелова, консултант в Accelerate HR.

"Никога не бих отхвърлила автобиография на човек, независимо от това какво е името на компанията, която стои там", казва Диана Китанова, мениджър "Човешки ресурси" в "Загорка" и добавя "има много качествени хора, които не са имали шанс да работят за голяма организация. Те стават все по-интересни, защото имат по-разчупено мислене и могат да внесат свежи идеи и поглед"

Ако има двама кандидати – единият идва от голяма компания, а другият от не толкова известна, Антоанета Петрова, HR мениджър на "Нетера4 твърди, че би извикала и двамата на интервю. "В големите организации, можеш да се научиш на много полезни трудови навици, но пък това, което ти дава по-малката компания, е възможността да бъдеш креативен и то изцяло", казва тя.

бутони за социални мрежи