Звярът и лъжепророкът от Откровение 13та глава

Книгата Откровение е заветен документ. Тя е пророчество, като пророчествата от Стария Завет. Това означава, че тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития сами по себе си. Като пророчество, нейната цел е изкупителна и етична. Тя се занимава със завета. Няма вероятност библейските автори да са счели за важно да пророкуват за хеликоптери Кобра (които вече са изместени от “Блу тъндър”), или персонални компютри, или дъвки, или космически совалки. Нито биха били заинтересовани в предсказването на бъдещето на Съединените Американски Щати, Съветския Съюз или Великото херцогство Люксембург. Не че тези неща са маловажни (в различна степен), или че “духовните” християни не трябва да се занимават с всички области от живота; напротив. Но същността е, че Библията е откровението на Бога за завета Му с Неговия народ. Тя не е написана за да задоволи нашето любопитство относно Общия Пазар или основния лихвен процент. Тя е написана за да покаже какво е направил Бог, за да спаси Своя народ и да Се прослави чрез тях. Следователно, дори когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи новини за живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само във връзка със завета и историята на изкуплението. Римската империя не е видяна според нея самата, но основно спрямо 1) Земята (Израел) и 2)Църквата. Звярът от морето Римската империя е символизирана в Откровение като хищно, жестоко животно, неопитомено и под Проклятието. Йоан казва, че тя прилича на леопард, мечка и лъв (Откр. 13:2) – същите животни, използвани да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидо-Персия и Гърция; ср. Данаиловото описание на същите империи под различен символ в Дан. 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, споделя лошите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Дан. 7:7). Звярът от Откровение очевидно е Римската империя. Но този Звяр не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, император Нерон. Как може този символ да се отнася едновременно и за Империята, и за императора? Защото в известен смисъл (конкретно начина, по който Библията гледа на нещата), двете могат да се считат за едно. Рим се отъждествява със своя водач; Империята бива въплътена в Нерон. Така Библията може да разглежда единия или другия, или двамата заедно под едно и също име. И Нерон, и Империята са били потънали в срамни, изродени, зверски дейности. Нерон, който избива многобройни членове на своето собствено семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е хомосексуалист, последната степен на израждането (Рим. 1:24-32); чийто любим афродизиак се състои в наблюдаване как хора, които понасят най-ужасяващи и отвратителни мъчения; който се преоблича като див звяр, за да напада и изнасилва мъже и жени затворници; който използва телата на горящите на клади християни като оригинални “Римски свещи,” за да осветлява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християните по подбуждение от юдеите, за да унищожи Църквата;този животински извратен човек е бил владетелят на най-могъщата империя на земята. И той дава пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света. Нека да видим какво ни казва Книгата Откровение за Нерон/Рим, Звяра. Първо, Йоан го вижда “излизащ от морето” (Откр. 13:1). Разбира се, във визуален, драматичен смисъл изглежда, че могъщата Римска империя наистина се издига от морето, от Италианския полуостров отвъд морето. Нещо повече от това, тук има библейски символизъм относно морето. При първоначалното сътворение, земята беше течна, безформена, необитаема тъмна маса, която светлината на Духа “победи” (Бит. 1:2; Йоан 1:5). Разбира се, нямало е никакъв истински конфликт между Бога и Неговото създание; в началото всичко е било “много добро.” Морето е в най-основен смисъл образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанието като символ на света в хаос поради бунта на хората и на народите против Бога: “Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Ис. 57:20; ср. със 17:12). Така на Йоан е казано по-късно, че “водите, които видя . . . са люде и множества и народи и езици” (Откр. 17:15). От тази хаотична, бунтовна маса на човечеството се издига Рим, цяла империя основана на идеята за съпротива срещу Бога. Второ, Йоан вижда, че Звярът има “десет рога и седем глави” (Откр. 13:1), по образа на Змея (12:3), който дава на Звяра “своята сила и своя престол и голяма власт” (13:2). Десетте рога (сили) на Звяра са обяснени в Откровение 17:12 като управители на десетте имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като династията на Цезарите (17:9-11): Нерон е една от “главите” (ще се върнем на това в следващата глава). Трето, “на главите му имаше богохулни имена” (13:1). Както вече видяхме, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, означаващо На когото трябва да се покланяме; те също са вземали името divus (бог) и дори Deus и Theos (Бог). В цялата Империя са им били издигнати много храмове, особено, както видяхме, в Мала Азия. Римските Цезари са получавали почести, принадлежащи само на единия истински Бог; Нерон е изисквал абсолютно подчинение, и дори наредил да му се изгради образ, 36 метра висок. По тази причина Павел нарича Цезар “човека на греха”; той е, казва Павел, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи като Бог в Божия грам и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:3-4). Йоан набляга върху тази страна на Звяра: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и онези, които живеят на небесата” (13:5-6). Християните са били преследвани именно защото са отказали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора. Четвърто, Йоан вижда “една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя” (13:3). Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слухът, че той ще възкръсне и ще си върне престола; те предполагат, че по някакъв начин Йоан трябва да говори за този мит. Това според мен е много незадоволителен метод да се борави с Писанието. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (виж ст. 12, 14); очевидно това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да намерим библейско обяснение за него. Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Бит. 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото царство ще смаже сатанинските империи и ще ги измести, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство обявява, че Христовото царство е дошло, че дяволът е победен, обезоръжен и вързан, и че народите ще започнат да се стичат към хълма на Господния дом. В границите на това първо поколение Благовестието се разпространява бързо по света, до всички народи; навсякъде са се появявали цъкви, и дори членове на рода на Цезарите са дошли до вярата (Фил. 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска от Сената да признае официално божествеността на Христос. Така за известно време е изглеждало, че става обрат: християнството било във възход, и скоро е щяло да поеме властта. Главата на Сатана е била смазана, и с това Римската империя е била смъртоносно наранена с меча (Откр. 13:14) на Благовестието. Но тогава нещата се обръщат. Макар Благовестието да се разпространява навсякъде, същото става с ереста и отстъплението; и заради гонението на юдеите и на Римската държава големи маси християни започват да отпадат. Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон е изглеждало, че Църквата е напълно изличена. Звярът получава смъртоносна рана, бива ранен до смърт – но все още е бил жив. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е поразил Змея и Звяра; но следствията от Неговата победа все още е трябвало да бъдат изработени; светиите все още е трябвало да побеждават и да завладяват (Дан. 7:21-22; Откр. 12:11). Пето, “цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; и поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?” (13:3-4). Йоан не казва, че светът последва звяра; думата, която той използва, трябва да бъде преведена Страна, тоест Израел. Знаем това, защото контекстът определя поклонниците като онези, които живеят в земята (Откр. 13:8, 12, 14) – технически израз използван няколко пъти в Откровение за да обозначи отстъпилия Израел. В Гръцкия Стар Завет (версията използвана от ранната Църква), това е често срещан пророчески израз за бунтовен, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Ер. 1:14; 10:18; Езек. 7:7; 36:17; Ос. 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Соф. 1:8), основан на своята първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Чис. 32:17; 33:52, 55; Ис.Нав. 7:9; 9:24; Съд. 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Лет. 11:4; 22:18; Неем. 9:24). Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изгонен и заменен с нов народ. Вярно е, разбира се, че Нерон е бил обичан навсякъде в Империята като щедро раздаващ богатства и забавления. Но Израел е този, който конкретно е осъден заради поклонението пред Императора. Поставени пред избор между Христос и Цезар, те заявяват:Нямаме друг цар освен Цезаря! (Йоан 19:15). Тяхната реакция на привидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откр. 17:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Така в крайна сметка те се поклониха на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните поклоннически събрания сатанински синагоги (Откр. 2:9; 3:9). Шесто, на Звяра е дадена “власт да действува четиридесет и два месеца” (13:5), “да воюва против светиите и да ги победи” (13:7). Периодът от 42 месеца (три и половина години – пречупена седмица) е символична цифра в пророческия език, означаваща време на тъга, когато Божиите врагове са на власт, или когато се излива осъждение (взета от периода на сушата между първата поява на Илия и поражението на Ваал на планината Кармил). Нейната пророческа употреба не е основно буквална, макар да е интересно, че Нероновото гонение на Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68. Седмо, Йоан дава на своите читатели конкретна идентичност на Звяра: “Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666” (13:18). Има няколко важни неща за това странно число; ние ще разгледаме само две от тях. Първото е, че Старият Завет вече ни е казал за 666. То се намира в книгите на Царете и в Летописите, със сигурност едни от най-пренебрегваните книги на Библията. Интересно, обаче, Йоан взема много от своите символични числа от тях (например ср. 1 Лет. 24:1-19 с Откр. 4:4). Тези исторически писания ни казват, че Соломон (библейски преобраз едновременно на Христос и на Звяра) получава 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (1 Царе 10:14; 2 Лет. 9:13). Това число бележи връхната точка на неговото царуване и началото на неговото падение; оттогава всичко върви надолу в отстъпление. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведното царуване, записани във Второзаконие 17:16-17: срещу умножаването на златото (3 Царе 10:14-25), срещу умножаването на конете (3 Царе 10:26-29), и срещу умножаването на жените (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е бил ужасният белег на отстъплението, белегът на цар и на Държава по образа на Змея. Втората точка за размисъл относно числото 666 е следната. На гръцки и на еврейски всяка буква от азбуката е също и число (виж таблицата на числата в края на тази глава). Така, “числото” на нечие име е можело да се сметне чрез обикновеното събиране на числената стойност на неговите букви. Определено Йоан очаква, че неговите съвременни читатели са способни да използват този метод, за да открият името на Звяра – така отново показвайки съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник в чуждестранно правителство от 20 век. По същото време, обаче, той ни казва, че това няма да е толкова лесно, както те си мислят: то ще изисква някой, “който има мъдрост.” Защото Йоан не дава число, което може да бъде изчислено на гръцки, нещото, което би очаквал някой римски служител, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябвало да бъде сметнато на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквите познават. Неговите читатели вече са се досещали, че той говори за Нерон, и онези, които са разбирали еврейски, определено са го схванали веднага. Числената стойност на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) е: נ =50, ר =200, ו =6  נ =50, ק =100, ס =60 ,ר '=200 следователно: נרונקסר =666 Показателно е, че всички ранно-християнски автори, дори онези, които не са разбирали еврейски и затова са били объркани от числото 666, са свързвали Римската империя, и особено Нерон, със Звяра. Не може да има основателно съмнение относно това. Йоан пише към християните от първи век, предупреждавайки ги за нещата, които “скоро” ще да станат. Те са въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той притежава. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог управлява, така че дори ужасната мощ на Змея и на Звяра не устоява пред войските на Исус Христос. Числото на Човека е шест(Бит. 1:27, 31); Христос беше наранен в Своята пета на шестия ден (Петък) – но това беше денят, когато смаза главата на Змея. В своята най-върховна мощ, казва Йоан, Нерон е само шест, или серия от шестици; никогаседем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, а Църквата ще победи. Звярът от земята Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго същество в Откровение 13, което е по образа на Змея. Йоан видя този звяр “възлизащ от земята” (13:11), издигайки се от самия Израел. В Откровение 19:20 ни се казва за личността на този Земен Звяр: той е “Лъжепророкът.” Като такъв, той представлява това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:5, 11). Издигането на лъжепророци е съпътствувало издигането на антихристите; но докато антихристите отстъпват от самата Църква към юдаизма, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят да примамят християните отвън. Важно е да помним, че юдаизмът не е старозаветна религия, а пълно отричане на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудическа ерес. Както Мормоните, Свидетелите на Йехова, Обединителната Църква и други култове, той твърди, че е основан на Библията; но неговият истински авторитет идва от човешки традиции. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос, защото отрича Мойсей. Само ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на старозаветната религия (виж Мат. 5:17-20; 15:1-9; Марко 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 5:45-47; 8:42-47). Юдейските лъжепророци имаха вид на агне (Откр. 13:11), както Исус предупреди (Мат. 7:15); но те “говореха като змей” (Откр. 13:11). Как говори Змеят? Той използва заблуждаваща, хитра, подмамваща реч, за да отклонява Божия народ от вярата право в пропастта (Бит. 3:1-6, 13; 2 Кор. 11:3; Откр. 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откр. 12:10). Книгата Деяния описва многобройни случаи на змейско лъжесвидетелство от юдеите срещу християните, сериозен проблем за ранната Църква (Деян. 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7). Юдейските водачи, символизирани в Звяра от Земята, се присъединяват към Звяра на Рим в опит да погубят Църквата (Деян. 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Те водят Израел в поклонение към Императора (Откр. 13:12); и в служба на отстъплението лъжепророците дори изпълняват чудеса (Откр. 13:13-15). Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). Отново, Деяния описва случаи на извършващи чудеса юдейски лъжепророци, включително факта, че както Исус предсказа (Мат. 7:22-23), някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деян. 13:6-11; 19:13-16). Юдейските водачи налагат покорство пред Императора. Всъщност, тяхното обвинение срещу Самия Христос е, че Той е съперник на всеобхватната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Съответно, те организират икономически бойкоти срещу онези, които отказват да се поклонят на Цезаря като Господ, достигайки до там, че да ги умъртвят (Откр. 13 :15-17). Книгата Деяния е изпълнена със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деян. 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; ср. 1 Сол. 2:14-16). Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия участвува в масивен, организиран опит за погубване на Църквата чрез заблуда и гонение. В преследване на тази дяволска цел те се обединяват в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са били способни да изпълняват чудеса в служба на Сатана. И точно това ни се казва за Звяра от земята. Лъжепророкът в Откровение не е никой друг, освен ръководството на отстъпилия Израел, което отхвърля Христос и се покланя на Звяра. Има едно интересно обръщане на образността в текста. Книгата Йов ни подготвя за пророчеството на Йоан, защото тя също ни говори за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и за Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). Но виденията на Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхната поява е обърнат. Първо виждаме Сатана като Змея, истинския Левиатан (Откр. 12); след това идва Морският Звяр, който е по образа на Змея (Откр. 13:1); накрая, влачейки се след тях и служейки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр. Като ни показва така Зверовете появяващи се в обратен ред, Йоан подчертава своята основна идея: Израел, който трябваше да бъде царство свещеници за народите по света, предаде своето положение на старшинство на Левиатан. Вместо да постави божествен отпечатък върху всяко човешко общество и общност, Израел стана по образа на езическата, антихристиянска Държава. Авраамовите деца станаха потомство на Змея (Йоан 8:37-44). През трите години на служение в Ефес Апостол Павел постоянно страда от гонение заради “заговорите на юдеите” (Деян. 20:19); като описва конфликтите с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Кор. 15:32). Юдейският Звяр е бил най-измамният и опасен враг на ранната Църква, и Павел постоянно предупреждава Църквата за тези юдаистични прелъстители: Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.” Това свидетелство е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело (Тит. 1:10-16). ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД Еврейски Гръцки 1 א α 2 ב β 3 ג γ 4 ד δ 5 ה ε 6 ו ς 7 ז ζ 8 ח η 9 ט θ 10 י ι 20 כ κ 30 ל λ 40 מ μ 50 נ ν 60 ס ξ 70 ע ο 80 פ π 90 צ ø 100 ק ρ 200 ר σ 300 ש τ 400 ת υ 500 קת φ 600 χ 700 ψ 800 ω Източник: J. D. Douglas, ed., New Bible Dictionary, Second Edition (Leicester, England: Inter-Varsity Press; Wheaton, IL: Tndale House Publishers, Inc., 1982), pp. 842-43.  Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Как правилно да се тълкува Откровение?

Когато се опитаме да изследваме книгата Откровение, от самото начало сме изправени пред два проблема. Първият е въпросът да се уверим, че нашето тълкуване е правилно – да поставим ограничения върху нашето въображение, за да не вкарваме насила Божието свято Слово в калъп, който сами сме си измислили. Трябва да оставим книгата Откровение да каже това, което Бог е възнамерил да каже. Вторият проблем е въпросът с етиката – какво да правим с това, което сме научили. Библейският стандарт за тълкуване Точно в първия стих на Откровение Йоан ни дава важен тълкувателен ключ: “Откровението на Исуса Христа, което Бог му даде, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” (Откр. 1:1). Използването на думата явявам ни казва, че пророчеството не трябва просто да се приема като “предварително написана история.” Вместо това, това е книга на знамения: символични представяния на идващите събития. Символите не трябва да бъдат разбирани буквално. Можем да видим това чрез употребата на думата от Йоан в неговото Евангелие (виж Йоан 12:33; 18:32; 21:19). Във всеки от случаите думата се използва за Христос явяващ бъдещо събитие чрез повече или по-малко символично подсказване, вместо с ясно и буквално описание. И това е като цяло формата на пророчествата в Откровение. Това не означава, че символите са неразбираеми; тълкуването не непостижимо. От друга страна, не казвам, че символите са някакъв вид шифър, така че всичко, от което се нуждаем, е речник, или граматика на символизма, за да “преведем” символите на нашия език. Пророчеството е поезия, не наивна или статична алегория. Единственият начин да разберем неговия символизъм е да станем добре запознати с Библията. Библейският стандарт за тълкуване е самата Библия. Вече отбелязахме заблудите и противоречията в така наречената “буквална” школа за библейско тълкуване. Друг проблем, който е особено сериозен сред някои “поп”-теолози, е тяхното произволно разбиране на пророческите символи. Чувал съм проповедници да говорят за скакалците в Откр. 9:3-11 като символи на удивително разнообразие от ужаси: бомбардировачи, балистични ракети, хеликоптери Кобра, и дори всяващите ужас “пчели убийци” от Южна Америка. Кое от тези представляват скакалците наистина? Без стандарт за тълкуване, няма обективен начин да кажем – и така Книгата Откровение става на практика това, което нейното заглавие настоява, че не е: неразбираема смесица от “апокалиптичен” огън и вятър, означаваща нищо. В действителност, Йоан ни казва стотици пъти в Книгата Откровение точно какъв е стандартът за тълкуване, защото книгата е препълнена с цитати и препратки към Стария Завет. Книгата Откровение почива върху Стария Завет много повече от всяка друга новозаветна Книга. Само този факт трябва да ни предупреди, че не можем да започнем да проумяваме нейното значение без солидно разбиране на цялата Библия – което е причината да напиша Част Втора от тази книга, и поради която отново засягам този предмет. Ранните църкви са имали такова разбиране. Благовестието е било проповядвано първо на юдеи и на прозелити от езичниците; често църквите са били формирани от поклонници в синагогите, и това било вярно дори за църквите в Мала Азия (Деян. 2:9; 13:14; 14:1; 16:4; 17:1-4, 10-12, 17; 18:4, 8, 19, 24-28; 19:1-10, 17). Нещо повече, от Галатяни 2:9 е ясно, че служението на апостол Йоан е конкретно към юдеите. Следователно, първите читатели на Откровение са били потопени в Стария Завет до степен, до която повечето от нас днес не са. Символизмът на Откровение е пропит с библейски позовавания, които са били разбирани от всички в ранната Църква. Дори в тези редки събрания, които са нямали никакви еврейски членове, Писанията, използвани за поучение и поклонение, са били предимно от Стария Завет. Ранните християни са притежавали авторитетния и непогрешим ключ към значението на Йоановите пророчества. Нашият съвременен пропуск да оценим този съществен факт е основната причина за нашата неспособност да разберем това, за което Йоан говори. Например, нека да вземем един символ от Откровение, с който много се е злоупотребявало, и да приложим този принцип. В Откровение 7, 9, 14 и 22 Йоан вижда Божиите хора подпечатани на челата с Неговото име; а в Откровение 13:16 той пише за поклонниците на Звяра, които са белязани на дясната си ръка и на челата си с неговия белег. (Между другото: не ви ли прави странно впечатление, че всички са толкова въодушевени за “белега на Звяра,” когато ясното ударение в Откровение е върху Божия Печат върху челата на вярващите?) Правени са много фантастични тълкувания относно тези белези – от татуировки и входни билети за увеселителни паркове до кредитни карти и социалноосигурителни номера – и всички без ни най-малко внимание към ясните библейски препратки. Но какво са щели да си помислят първите читатели на тези текстове? Символите са щели да ги накарат веднага да помислят за няколко библейски сведения: “белегът” от потта по челото на Адам, означаващ Божието проклятие за неговото непокорство (Бит. 3:19); челото на Първосвещеника, белязано със златни букви, обявяващи, че сега той е СВЯТ НА ГОСПОДА (Изх. 28:36); Второзаконие 6:6-8 и Езекиил 9:4-6, в които Божиите служители са “белязани” на ръката и челото с Божия Закон, и така получават благословение и защита в Неговото име. Последователите на Звяра, от друга страна, получават неговия белег на собственост: покорство към нечестив, етатистки, антихристиянски закон. Белегът в Откровение не е предназначен да бъде възприеман буквално. Той е препратка към старозаветен символ, който говори за пълното покорство на човека пред Бога, и стои като предупреждение, че богът на едно общество – независимо дали това ще бъде истинският Бог или самообожествилата се държава – изисква пълно покорство към своята власт. Това ще бъде принципът на тълкуване, следван в тази книга. Откровение е откровение; то е предназначено да бъде разбрано. Но то няма да бъде разбрано от умствено мързеливи и недисциплинирани търсачи на емоции, които са толкова забързани, че нямат време да изучават Библията. Мнозина се впускат от своята първа изповед към последната книга в Библията, отнасяйки се към нея като към книга с халюцинации, трескаво отхвърляйки един трезв опит да позволят на Библията да тълкува сама себе си – и откривайки, в края на краищата, само отражение на своите собствени предубеждения. Но за онези, които се отнасят с внимание към цялото Божие Слово, посланието е ясно. Бенджамин Уорфийлд пише: “Йоановият Апокалипсис няма нужда да бъде нещо друго, освен лесен: всички негови символи са или очевидни естествени символи, или имат своите корени в старозаветните поети и пророци и в образния език на Исус и Неговите апостоли. Никой, който познава своята Библия, не трябва да се отчайва, че няма да получи полза от тази книга. Над всичко друго, този, който може да разбере великата беседа на нашия Господ относно последните неща (Мат. 24), не може да не разбере Апокалипсиса, който се основава на тази беседа и съвсем малко се простира отвъд нея” (Benjamin Warfield,Selected Shorter Writings [Presbyterian and Reformed, 1973], vol. 2, pp. 652f.). Пророчество и етика Книгата Откровение често се разглежда като пример за “апокалиптичния” писмен жанр, който е процъфтявал сред юдеите между 200 пр. Хр. и 100 от Хр. Въобще няма основание за този възглед, и е нещастие, че думатаапокалиптичен въобще се използва за описване на тази литература. (Самите автори на “апокалиптика” никога не са използвали думата в този смисъл; по-скоро, учените са откраднали понятието от Йоан, който нарича своята книга “Апокалипсис [Откровение] на Исус Христос”). Всъщност има много големи разлики между “апокалиптичните” писания и Книгата Откровение. “Апокалиптиците” се изразяват в необясними и неразбираеми символи, и като цяло нямат намерение да бъдат действително разбрани. Техните трудове изобилствуват с песимизъм: никакъв действителен напредък не е възможен, нито ще има някога победа за Бога и Неговите хора в историята. Дори не можем да видим Бог да действува в историята. Всичко, което знаем, е, че светът става все по-лош. Най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме на Края – скоро. Но засега силите на злото са на власт. (Звучи познато?) Практическият резултат е бил, че апокалиптиците рядко са се занимавали с етичното поведение. Те не били много заинтересовани в това как да се живее в настоящето (а действително да се завладява би било немислимо); те просто са искали да спекулират относно идващите катаклизми. Йоановият подход в Откровение е много различен. Неговите символи не са объркани бълнувания, излюпени от трескаво въображение; те са основани твърдо в Стария Завет (и причината за тяхната привидна обърканост е именно този факт: на нас ни е трудно да ги разбираме само защото не познаваме нашите Библии). Обратно на апокалиптиците, които са се отказали от историята, Йоан представя историята като сцена на изкуплението: Бог спасява Своите хора в тяхната среда, не от нея; и Той спасява и средата. Леон Морис, в своето важно изследване на Апокалиптиката (Leon Morris, Apocalyptic, [Eerdmans, 1972]), описва Йоановия мироглед: “За него историята е областта, в която Бог изработва изкуплението. Истински важното нещо в историята на човечеството вече е станало, и то е станало тук, на тази земя, в човешките дела. Агнето ‘стоящо като заклано’ господствува над цялата книга. Йоан вижда Христос като побеждаващ и като спечелил победата чрез Своята смърт, събитие в историята. Неговите хора участвуват в Неговата победа, но те са победили Сатана ‘чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство’ (Откр. 12:11). Песимизмът, който отлага Божията спасителна активност до Края, го няма тук. Макар Йоан да изобразява злото реалистично, неговата книга е фундаментално оптимистична” (стр. 79). Апокалиптиците казват, Идва краят на света: Откажете се! Библейските пророци казват, Светът върви към начало: Заловете се за работа! Така, Книгата Откровение не е апокалиптична брошурка; тя е, както самият Йоан ни напомня постоянно,пророчество (1:3; 10:11; 22:7, 10, 18-19), напълно в съответствие с писанията на другите библейски пророци. И – отново в ярко противопоставяне на апокалиптиците – ако има една основна грижа сред библейските пророци, това е етичното поведение. Никой библейски автор никога не разкрива бъдещето само заради задоволяване на любопитството: целта винаги е да се насочат Божиите хора към правилно действие в настоящето. Преобладаващата част от библейските пророчества нямат нищо общо с общоприетата заблуда за “пророчество” като предсказване на бъдещето. Пророците разказваха за бъдещето за да подтикнат към благочестив живот.Целта на пророчеството е етична. Фактът, че мнозина, които изследват пророческите писания днес, са по-заинтересовани в намирането на възможни сведения за космически пътешествия и ядрени оръжия, отколкото в откриването на Божиите заповеди за това, как да живеем, е отвратителна характеристика на съвременното отстъпление. “Свидетелството за Исус е духът на пророчеството” (Откр. 19:10); да се пренебрегне Исус в полза на ядрени взривове е извращаване на Писанието, абсурдно изопачаване на святото Божие Слово. От началото до края Йоан е силно загрижен за етичното поведение на онези, които четат Книгата Откровение: Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него (1:3). Блажен онзи, който бди и пази дрехите си (16:15). Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество (22:7). Блажени, които вършат Неговите заповеди (22:14). Трябва да подчертая, че като защитавам есхатологията на господството, не давам просто алтернативно програмно ръководство за бъдещето. Библейската есхатология не е просто разписание за специални събития. Основополагащото значение на Надеждата е Господството на Исус Христос. Целта на есхатологията е да води хората да се покланят и да служат на техния Създател. Пророчеството никога не е само академично упражнение. Всички пророци сочеха към Исус Христос, и всички те изискваха етичен отговор. Божието Слово изисква пълно преобразяване на нашия живот, във всяко отношение. Ако това не е целта и резултата на нашето изучаване на Писанието, то няма да ни ползва нищо. Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Библейският възглед за "грабването".

“Първото Грабване” – Бог постепенно изкоренява невярващите хора и невярващите общества от земята, и довежда Своя народ в пълно притежание на земята. Тук, разбира се, не отричам библейското учение, че един ден Божият народ ще срещне Господа във въздуха при Неговото завръщане (1 Сол. 4:17); но съвременната доктрина за “Грабването” е твърде често доктрина за бягство от света, в която християните са учени да копнеят за бягство от света и от неговите проблеми, вместо това, което ни обещава Божието слово: Господство. Колко често чуваме как християните казват, когато са изправени пред проблем: “Наистина се надявам Грабването да дойде скоро!” – вместо: “Нека да се захванем да работим по решението сега!” Дори още по-лош е отговорът, който е твърде често срещан: “Кой го е грижа? Не трябва да правим нищо относно това, защото Грабването така или иначе идва скоро!” А най-лоша от всички е нагласата на някои, че всяко усилие да подобрим този свят е абсолютно погрешно, защото “подобряването на положението само ще отложи Второто Пришествие!” Трябва да осъзнаем истинското естество на голяма част от съвременното учение за Грабването: опасна грешка, която учи Божия народ да очаква поражение, вместо победа. Всъщност, твърде често евангелски мироглед е, че “земята е на дявола, и всичко, което има на нея” – че светът принадлежи на Сатана, и че християните могат да очакват само поражение, докато Господ не се върне. И точно това е лъжата, която Сатана желае християните да вярват. Ако Божият народ мисли, че дяволът побеждава, това прави неговата работа много по-лесна. Какво би направил, ако християните спрат да отстъпват и вместо това започнат да напредват срещу него? Яков 4:7 ни казва какво ще направи: ще бяга от нас! Така, че защо дяволът не бяга от нас в тази епоха? Защо християните са оставени на милостта на Сатана и на неговите слуги? Защо християните не покоряват царства с Благовестието, както са правили в миналите времена? Защото християните не се противят на дявола! По-лошо дори, техните пастори и водачи им казват да не се противят, но вместо това да отстъпват! Християнските водачи са превърнали Яков 4:7 наопаки, и всъщност помагат на врага и го утешават – защото в действителност казват на дявола: “Противи се на Църквата, и ние ще бягаме от теб!” И Сатана приема сериозно думите им. Така че, когато християните се видят губещи на всеки фронт, те го приемат като “доказателство,” че Бог не е обещавал да дава господство на Своя народ. Но единственото нещо, което това доказва, е, че в крайна сметка Яков 4:7 е вярно слово, включително и неговата “обратна страна” – т.е., ако вие не се противите на дявола, той няма да бяга от вас. Това, което трябва да запомним, е, че Бог не “грабва” християните от света, за да избегне конфликта – Той “грабва” не-християните! Господ Исус всъщност се моли ние да не бъдем “грабнати”: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия” (Йоан 17:15). И това е постоянното послание на Писанието. Божият народ ще наследи всички неща, а нечестивите ще бъдат лишени от наследство и изгонени от земята. “Защото правдивите ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите ще се отсекат от земята, и коварните ще се изкоренят от нея” (Пр. 2:21-22). “Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята” (Пр. 10:30). Бог описва Ханаанската земя като “осквернена” от омразните грехове на нейното езическо население, казвайки, че самата земя “избълва своите обитатели”; и предупреди Своя народ да не подражава на тези езически мерзости, “за да не ви избълва земята” (Лев. 18:24-28; 20:22). Използвайки същия Едемски език, Господ предупреди Лаодикийската църква срещу греха, и заплаши: “ще те избълвам от устата си” (Откр. 3:16). В Своята притча за житото (праведните) и плевелите (нечестивите) – и забележете Едемската образност дори в Неговия избор на нагледни примери – Христос обяви, че Той ще събере първо плевелите за изгаряне; житото бива “грабнато” след това (Мат. 13:30). “Богатството на грешника се запазва за праведния” (Пр. 13:22). Това е основният модел в историята, когато Бог спасява своите хора и им дава господство. Точно това направи Бог с Израел: като ги спаси, Той ги въведе във вече населени земи, и те наследиха градове, които вече бяха построени (Пс. 105:43-45). Бог наистина благославя езичниците в известен смисъл – само за да могат те да изработят своето собствено осъждение, като междувременно изграждат наследство за праведния (ср. Бит. 15:16; Изх. 4:21; Ис.Нав. 11:19-20). Тогава Бог ги поразява и дава плода на техния труд на Своя народ. Затова не трябва да се терзаем заради злотворците, защото ние ще наследим земята (Пс. 37). Еврейската дума за спасение е yasha, което означава въвеждам на широко, обширно, отворено пространство – и в спасението Бог прави точно това: Той ни дава света, и го превръща в Едемска градина. Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън.

сподели ме

Нито апостолска, нито реформация!

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 1

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 2

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 3

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 4

Разликите между Бакалов и истинската Реформация- част 5

от Божидар Маринов

Шизофренията на диспенсационализма.

Матей  7:21-23  Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.  (22)  В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?  (23)  Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. 

Тук става въпрос за сблъсък на две теологии, Библейската реформистка теология срещу извратената и шизофринична диспенсационалистическа теология,  изповядвана от повечето петдесятни християни. 

Спoред всеки диспенционалист, Бог в историята съди човека по различни начини и правила. Той разделя историята на различни времеви участъци наречени диспенсации, в които Бог всеки път, без изключение се проваля в опитите си да спаси човека. Ако някой се интересува повече от тази извратена теология може да прочете Диспенсационализмът на издателство Нов Човек - http://goo.gl/DyhnH . Дори сега живеейки в последните времена, според тази теология, след грабването, за да бъде спасен човек, трябва да заплати със собствената си кръв! Нормалният въпрос е, а нима Христовата кръв не е достатъчна? И каква по-голяма ерес може да измисли човек? Противоречията са много и смайващи, но бих искал да ви покажа основните на тази извратена теология. 

1)      Библията поставя Бог като върховен да убива, съживява, наранява и изцелява без външна причина за своите решения от страна на човека (Вт. 32:39); Предопределя хората за спасение или съд (Пр. 16:4; Йоан6:44);  Предопределя дните на живот на човек преди още да се е появил на този свят (Пс.139:16); Предопределя жизненият статут на човека преди още да се е родил и преди да е извършил каквото и да е добро или зло дело (Рим. 9:11). Всичко това показва върховният Бог на библията (Вт. 32:39а). От друга страна диспенсационалистите отхвърлят Бог като върховен поставяйки го в една категория с човек и дори по-ниско от него. Бог няма силата и властта да спаси човек, освен ако самият човек не пожелае това. Бог не знае бъдещето или в най-добрия случай може само да го предполага. Човек е господар сам на себе си, който има силата да изкове собствената си съдба. Тази ерес се нарича с галеното „свободна воля.” С други думи, Бог през цялото време стои с гумичка и молив над книгата на живота и ту записва, ту отписва името на определен човек. И до ден днешен няма отговор на един елементарен въпрос: Ако Бог няма силата и властта да спаси човека, защо диспенсационалистите се молят за спасението на човек?

 2)      Библията твърди, че след идването на Христос, Сатана беше изхвърлен от небето (Откр. 12:10; Лк 10:18). Христос вече установи своето царство и то расте прогресивно в историята (Лк.11:20; Мат.12:28; Мат. 16:28). От друга страна диспенсационалистите твърдят, че в момента ние живеем в царството на Сатана и Исус трябва лично да се върне, за да установи своето хиляда годишно царство. Отново елементарен въпрос: Ако Исус трябва лично да присъства, за да установи царството си, то къде в момента е физическият престол на Сатана?

 3)      Библията твърди, че Божият закон (Изх. 20) е постоянен и неотменим (Мат. 5:17). Бог съди човека според неговото покорство към закона (2 Кoр.5:10). Божия закон е не само стандарт в настоящи свят, но и в бъдещият (Откр. 11:19).         Диспенсационалистите отхвърлят Божият закон като средство за праведен живот (стандарт) и освещение. Тяхното твърдение е: Ние не сме под закон, а под благодат. Елементарен въпрос: Ако те не са под закон, как и защо тогава съдят в историята?  

4)    Библията ни казва, че живеем в причинно – следствен свят. Свят на санкции - благословения и проклятия. Ако човек се покорява на закона бива благославян, ако не – прокълнат (Вт. 28). Диспенсационалистите отхвърлят причинно-следствената връзка основана на закона. Те се съсредоточават върху положителни изповеди, чудеса, пророчества, видения и сънища, за да променят света около тях. Ако те нямат пари, то решението е полагане на ръце върху портфейл и правилна изповед (баене) за богатство. Може да посетите и някой пророк за повече информация. Елементарен въпрос: Ако изповедите, пророчествата, чудесата и знаменията са признаци на истинското християнство, то защо Христос отхвърли всички търсещи и вършещи такива неща твърдейки, че никога не е имал общо с тях (Матей.7:21-23)?

5)      Библията ни каза, че царството вече е установено и християните като негови представители ще увеличават своята власт и влияние в история (Вт. 28). Колкото повече те са покорни на Божият закон толкова повече те имат власт и обратното, колкото повече църквата отстъпва от законите на Бога, толкова по-слаба ще става.    Диспенсационалистите твърдят, че ние живеем в последните времена, където някакъв измислен личностен антихрист ще се възкачи да управлява света, а църквата ще отслабва повече и повече в историята, докато Бог не се намеси чудодейно чрез грабване да я избави от злото. Елементарен въпрос: Ако властта произхожда от праведността, то как тогава антихрист ще управлява света, а църквата ще отслабва?

Тези въпроси показват шизофриничната теология изповядвана от повечето петдесятни църкви, които застъпват идеята за диспенсационализмът.

от Явор Русинов