Кой контролира пазара?

Бог е създал цялата вселена, дори небесните тела, с цел и предназначение. Това, което за хората изглежда като автономни, безличностни процеси, всъщност е управлявано от личните действия на Бога Създател. Така и в икономиката това, което изглежда като безредие и хаос, всъщност е Божият безпогрешен, съвършен план за човечеството.

Чарлс Дарвин осъществява цялостна философска революция в науката: той създава система на мислене, според която редът във вселената не е продукт на върховно предназначение, а на съчетанието на строгите, непроменими природни закони с хаоса на върховната случайност. Езическите учени най-после биват “освободени” от претенциите на християнския Бог. Неговата стратегия е основана върху използване на слабото място на християните – вярата в някаква обективна, обща за всички хора логика – и унищожаване на най-силното апологетично оръжие на християнската вяра – телеологията, или целенасочеността, във вселената.

Социалните учени и особено икономистите развиват следствията от Дарвиновото учение в обществените науки: човекът, възникнал като продукт от случайни процеси, не може да се надява, че тези процеси ще бъдат винаги благоприятни за човечеството като цяло. Следователно, той трябва да вземе съдбата си в свои ръце и, изучавайки природните и обществените закони, трябва да се противопостави на хаоса, като замести хаотичната еволюция на биологичните видове с планираната, целенасочена еволюция на осъзнатия човек.

Тъй като “човек” е доста общо понятие и е трудно да се определят “целите на човека,” езическите икономисти стигат до естественото заключение: целенасочеността на пазара, а заедно с нея и върховенството на пазара, трябва да се определя и упражнява от “колективния човек,” т.е. държавата, ръководена от планиращ елит. Този елит трябва да притежава властта да налага икономически решения на отделните индивиди, за да осигури движението на икономиката към определените от държавата цели и предназначение. Следователно, тоталната държава е единственото логично следствие, ако се приемат като верни философските презумпции на езическата обществена теория.

Библията отхвърля тезата за безличностността на пазара, а заедно с нея и нейното логическо следствие: необходимостта от държавната намеса на пазара. Бог, като всезнаещ и всемогъщ, изпълнява Своя върховен план за човечеството именно чрез икономическата свобода на децентрализираните участници на пазара: семействата. Опитите за икономическа централизация са противни на Божия план и следователно винаги ще водят до икономически кризи и хаос.
Автор: Божидар Маринов

бутони за социални мрежи

Пазарите и свободата

Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява специализацията, от която зависи просперитетът. Ще бъдем много по-бедни без специализацията, която е възможна само когато големи групи хора могат да координират производството и потреблението чрез пазарната размяна. Но дори по-важно от материалното благосъстояние, което реализираме чрез пазара, е ползата от свободата. Бързо ще бъдем лишени от голяма част от свободата ни без отговорността и дисциплината, възможни само в пазарните икономики. Свободата лесно се приема за даденост, особено в САЩ, където гражданите се радват на това, за което хората в много други страни могат само да мечтаят. Свободата прилича до голяма степен на доброто здраве: хората не го оценяват, докато не го загубят. Точно както здравите хора могат да разрушат здравето си като се предават на краткосрочни съблазни, така свободните хора могат да разрушат свободата си заради склонността си към получаване на краткосрочни политически предимства, които подкопават условията, от които зависи свободата. Също така, колкото и да е важно благосъстоянието, то е след доброто здраве и свободата. Благосъстоянието има ограничена стойност за тези, които са лишени от здраве или свобода, на които да се наслаждават. Още повече, доброто здраве и свободата са важни елементи при натрупването на богатство, като свободата е жизненоважна. Болните хора могат да бъдат производителни, но без свобода съзидателно пазарно сътрудничество е невъзможно.

В тази статия ще дискутирамe две различни, но свързани теми. Първо, продуктивното пазарно сътрудничество зависи от свободата и второ, свободата зависи от продуктивното пазарно сътрудничество. Икономистите обичайно имат неприятната задача да насочват към избора и жертвата (trade-offs), които са неизбежно следствие от оскъдността. Но с богатство и свобода няма такава замяна, те се подсилват едно друго в пазарните икономики, като е изцяло невъзможно едното да съществува без другото.

Опитите за увеличаване на благосъстоянието с политически действия, които ограничават свободата, неизбежно приключват с намаляване и на двете.

Пазарите изискват свобода

Пазарите извършват чудесата си като позволяват на хората да информират останалите за ползите, които реализират от усилията на другите, и за разходите, които са свързани с усилията им да бъдат в полза на другите. В крайна сметка всички ползи и разходи са субективни, зависещи от човешките предпочитания и обстоятелства, които само отделните индивиди могат точно да оценят. Това е очевидно в случая с ползите. Кой друг, ако не човекът, който потребява една стока или се ползва от една услуга, е в по-добра позиция да съди за стойността на реализираните ползи? Но ако ползите са субективни, то тогава такива са и разходите, които не са нищо повече от стойността на пропуснатите ползи. И след като те са субективни, хората могат точно да предават разходи и ползи едни на други само като имат свободата да влизат или излизат от различни пазари, както намерят за добре, и да купуват и продават при всяка взаимно изгодна цена. Правителственият контрол върху цените ограничава свободата ни както като купувачи, така и като продавачи, и разрушава благосъстоянието чрез цензуриране на комуникациите между нас. Централното планиране се проваля, защото хората нямат свободата да действат въз основа на местна информация, която само те притежават. Когато централното насочване от политическите власти замести пазарния избор на индивидуалните производители и потребители, икономическите решения по необходимост се правят в информационен вакуум. Една производителна икономика изисква използването на информация, която е разпръсната сред населението и тази информация не може да се използва без лична свобода. Разрушавайки свободата, вие разрушавате информационните потоци, които са в основата на пазарните икономики.

Свободата изисква пазари

Връзката между свободата и пазарите протича също и в обратната посока. Точно както пазарът зависи от свободата, така и свободата зависи от пазара. Разбира се, частната собственост, която е основа за всички пазарни икономики, защитава индивидуалната свобода. Ако държавата притежава всички аудитории и печатници, колко свобода ще имате, за да говорите срещу правителствената политика? Ако държавата притежава всички средства за производство, колко свобода ще имате, за да започнете свой собствен бизнес? Започнете да премахвате частната собственост и да подкопавате пазарите, които зависят от нея, и вие започвате да премахвате свободата. Но пазарът също така защитава свободата чрез установяване на единствената среда, в която тя може да бъде толерирана. Свобода без отговорност е просто разрешение, снизхождение и привилегия и няма дълго да бъде толерирана. Истинската свобода и единствената свобода, която може да оцелее, е упражнявана по начини, отговарящи на интересите на всички. Единствената свобода, която удовлетворява това изискване, е тази, която се подчинява на пазарната дисциплина. Елиминирайки пазарите, вие елиминирате отговорността, необходима на свободата да оцелее.

Например, проблемите със замърсяването водят до използването на околната среда като сметище поради липсата на пазари. Ако такива пазари съществуваха, замърсителите трябваше да плащат цени, които отразяват разходите, които техните вредни емисии налагат върху другите. Замърсителите ще бъдат отговорни към другите и ние можем да толерираме свободата да се изхвърлят отпадъчни продукти в природата. Но тъй като нямаме подобни пазари, приемаме правителствените ограничения върху замърсяващите дейности, които иначе биха били неприемливи в повечето области на нашия живот.

Свободата ни е уязвима

Свободата рядко изчезва изведнъж. Обикновено се губи по малко с времето, като хората често не забелязват липсата й. Даже когато свободата е ограничавана пряко, както когато правителството налага лицензиране на дейностите в името на защитата на потребителите, малко хора забелязват, а дори и да забелязват, не смятат, че ограниченията ги засягат. Но както великият австрийски икономист Фридрих А. Хайек е отбелязал, “Ползите, които извличам от свободата са ... основно резултат от използването на чуждата свобода”. Например, тези, които страдат най-много, когато хората губят свободата си да станат бръснари без да преминават през държавните

изпити върху химическия състав на косата, не са въпросните кандидат-бръснари, а хората, които се нуждаят от подстрижка. Коварна е динамиката на загубата на свободата. Преките ограничения винаги намаляват свободата повече, отколкото се вижда, защото всяка рестрикция неусетно подронва отговорността на пазара, която прави свободата възможна.

Томас Джеферсън е бил прав, когато е казал: “Вечната бдителност е цената на свободата”. Хората ще са по-склонни да бъдат бдителни за съхранение на свободата им, когато разберат неизбежната връзка между нея и пазара.

Източник: ИПИ

Склонността към предпочитане на правителството пред пазара

Ясно доказателство е, че индивидуалната свобода, дисциплинирана от пазарните подбуди, е тясно свързана с общественото богатство. Пазарите и свободата, която позволяват, са много по-важни за просперитета на нациите от природните ресурси. Много държави, богати на природни ресурси, са разорени от замяната на пазарната свобода с правителствена принуда (например Аржентина, Русия, Индия, Китай и голям брой от африканските държави). Има също така много държави, бедни на природни ресурси, които са преуспели като разчитат основно на пазарните сили (Япония, Хонконг, Швейцария и Сингапур).

Но ако пазарът толкова превъзхожда правителството, защо хората отговарят на почти всеки проблем – реален или въображаем, като търсят решение от правителството? Защо правителствата безпощадно поемат все по-голяма отговорност за благосъстоянието на техните граждани и все по-голяма част от парите им  в неуспешни опити да подобрят положението на всеки за сметка на всеки друг? На тези въпроси не може да бъде даден пълен отговор в кратка статия. Но в сърцето на всеки отговор е иронията – пазарите са критикувани по причина, че създават богатство, а правителствата се аплодират заради това, че прахосват това богатство.
Пазарите правят чудеса, като създават във всеки от нас силен интерес да предприемем действия, които увеличават богатството на останалите. Малко от нас се замислят за благосъстоянието на повече от няколко от стотици милиони хора, които по различни и индиректни начини печелят от нашата работа и инвестиции. Но ние сме жизнено заинтересовани от заплатите, които получаваме и печалбите, които реализираме, а на пазара нашите заплати и печалби нарастват или намаляват заедно със стойността на нашия принос към другите. Така, чрез приспособяване на нашите усилия и инвестиции, за да подобрим условията си, подобряваме условията за безброй други хора. Добре известното следствие от това е, както посочва Адам Смит през 1776, че въпреки че всеки човек “търси само лична печалба, ... той в този, както и в много други, случаи е воден от невидима ръка, което ще произведе резултат, който не е част от неговото намерение”. Но непосредствено преди това прочуто изявление, той прави друго, по-малко знаменито наблюдение, че всеки индивид: “нито възнамерява да подпомогне обществения интерес, нито знае колко го подпомага”. Тъй като ползите от нашите усилия са разпръснати сред толкова много хора по толкова различни начини, ние не можем да знаем колко помагаме на другите, дори и да ни беше грижа за това. И понеже ползите, които извличаме от другите подобно на това, са разпръснати сред толкова хора, никой от нас не забелязва, или може да идентифицира частния принос на другите за нашето благосъстояние. Ползите, генерирани от пазарите, са силно неоценени, защото са разпределени толкова широко и безпристрастно. И дори когато тези ползи се оценяват, хората рядко осъзнават, че те са възможни само благодарение на сътрудничеството, създадено от пазарните стимули.

Неизбежната последица от това, че пазарът награждава тези, които правят повече, за да са полезни на останалите, е, че той налага загуби за тези, които не го правят. Фирмите търпят загуби и фалират, когато изостанат спрямо конкуренцията при обслужването на потребителите, като прехвърлят оскъдните ресурси на тези, които ги използват по-добре. По подобен начин, онези, които инвестират и работят във фирми, които не даватче техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. продължително на потребителите по-добри продукти при по-ниски разходи разбират,че техните портфейли се свиват и техните работни места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности. Тези ситуации лесно се забелязват, и веднага се свързват с пазарните  сили, които са ги причинили и неизменно се критикува като пазарен провал, койтоизисква коригиращи правителствени мерки.

Всички сме гледали късните новини да оплакват ужасните разрушения, от които страдат хората, когато голям работодател в тяхната общност излезе от бизнеса. Но колко са виждали следващ репортаж за милиони хора, които печелят по няколко долара на година, защото фалитът е освободил ресурси за производство на по-ценни стоки и услуги някъде другаде в икономиката? Ние сме станали богати, защото тези изглаждания създават повече ползи, отколкото разходи. Но тъй като ползите са разпръснати, а разходите са концентрирани, на пазара рядко се дава доверие за първото, но постоянно се обвинява за второто.
От друга страна, правителствените програми прахосват богатството, защото ползите от тях обикновено са концентрирани и затова лесно се забелязват, докато разходите за тях са широко разпръснати и лесно се пренебрегват. Политическите коефициенти разходи-ползи от тези програми са по-високи от техните социални коефициенти разходи-ползи, така че те неизменно се разширяват далеч отвъд точката, в която пределната им стойност покрива пределния разход. Очевидно групата, която получава повечето от ползите от дадена програма, ще я цени, ще знае кои политици я подкрепят и ще ги
награждава за разширението им. Дори данъкоплатци, които плащат за разточителните програми, обслужващи специални интереси, обикновено се отнасят благосклонно към тях, тъй като ползите са толкова очевидни и лесно се свързват с дадената програма, която ги осигурява и разходите за всяка една програма за всеки един данъкоплатец обикновено са твърде малки, за да бъдат забелязани.
В заключение, политическите власти обичат да доставят правителствени ползи, дори ако така прахосват далеч по-големи ползи на пазара. Политиците и бюрократите са в бизнеса да получават доверие за неща и те не могат да го направят за ползи, генерирани чрез пазара, и получават малко, или никакви, обвинения ако програмите намалят тези ползи.
Не трябва да се смеем на кучето, че хапе ръката, която го храни. Когато се развиват правителствени програми, които изкривяват и премахват пазарните стимули, ние не само хапем ръката, която ни храни, но също храним ръката, която ни хапе.

Източник: И.П.И.
бутон за споделяне


За или против свободния пазар

от Божидар Маринов

Преди да разгледаме темата „за или против свободния пазар”, трябва да накратко разгледаме темата за личностната вселена, тъй като тази тема, както ще разберем по-късно е тясно свързана с темата за свободния пазар. Като начало нека да прочетем следните стихове:

“В началото Бог създаде небето и земята.” (Бит. 1:1)

“Това е произходът на небето и земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.” (Бит. 2:4)

“Понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16-17)

Библията започва с твърдението, че светът е създаден. Нищо от съществуващите сега неща не е съществувало преди един определен момент във времето, когато Бог, Който е абсолютно върховен, независим, всемогъщ и всезнаещ, единствено чрез Своето слово, в продължение на шест буквални дни заповядва всичко, което сега съществува, да дойде в съществуване. Личностното Слово на личностния Бог е произходът на всички неща. Иоана 1:1: В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Нищо не е произлязло само по себе си; всичко е създадено. Никъде в създанието не съществуват автономни съзидателни сили, които сами по себе си да са способни да творят и дават съществуване извън личната воля и личния декрет на Създателя. Това е библейското учение за сътворението.

Нещо повече, не само че светът е получил съществуването си чрез личната воля и заповед на личностния Бог Създател, но също във всеки момент от своето съществуване вселената е лично управлявана и поддържана от Бога Създател. Коосяни 1:17“Всичко чрез Него се сплотява”. Бог е този, който държи вселената свързана; без Неговото непрекъснато действие на “сплотяване” на вселената тя би се разпаднала. Бог във всеки момент управлява всичко, което става – от въртенето на всеки електрон около атомното ядро до движението на звездните купове и галактиките. Вселената не е механистична, т.е. тя не е гигантски часовник, чиято пружина е била навита в момента на създанието и в момента той е оставен да “тиктака” сам по себе си. Бог не се е оттеглил от управлението на вселената след нейното създаване; Той активно я управлява в най-малките подробности. Не съществува такова нещо като автономни природни закони – всичко е управлявано лично от Бога. Това, което наблюдаваме като закономерности в създанието около нас, не са някакви присъщи на самата природа законови качества. Както казва теологът Джеймс Джордан, “природните закони в най-добрия случай са просто статистическо наблюдение на най-честия начин, по който Бог действува в определени повтарящи се ситуации.”^* Това означава, например, че обикновено реката тече надолу, без да спира, но в даден случай тя спира да тече и определено място от нея остава сухо, за да мине по него един близо двумилионен народ, но това не означава, че Бог е нарушил някакви природни закони, защото не съществува такова нещо като “природни закони”; Той просто действува във всеки момент както Му е угодно и в този момент решава да действува не както е действувал винаги преди това – да прави реката да тече надолу. Същото се отнася и за обществото и закономерностите в живота на обществото – не съществува такова нещо като “обществени или социални закони”; Бог управлява всеки един момент от живота на обществото според Своята върховна воля. Това е библейското учение за провидението.

Нещо повече, създанието не само е направено и поддържано личностно от Бога, но то има и цел и предназначение, които са вложени в него от същата Личност, която го е създала и го поддържа. Цялото създание е предназначено да служи за слава на Бога (Пс. 19:1) и да свидетелствува за Бога (Рим. 1:20). Всичко е направено от Бога и е за Бога: “всичко чрез Него и за Него бе създадено” (Кол. 1:16). Създанието има личностно предназначение; това е библейското учение за телеологията

Цялото създание е неизбежно личностно и теоцентрично. Във вселената няма нищо, което да е извън личностния контрол и воля на Бога и всичко е подчинено на Него, всяко нещо, във всеки момент. Автономната, безличностна реалност е мит. Реалността е такава, каквато Бог я обявява и прави. Това е учението за космическия персонализъм.

В пълна противоположност на библейския персонализъм стои езическият възглед за имперсонализма на вселената. Падналият човек винаги е настоявал да вярва, че цялата реалност е безличностна, че няма личностен Бог, който лично да управлява вселената съобразно Своята лична воля. Езическите митове за началото в древността се повтарят в основната си тема: те гласят,че светът е възникнал от хаос, без вътрешна подреденост и предназначение. В тази мисловна рамка няма създател, няма го и разграничението Създател-създание, което Библията утвърждава. Няма личностна реалност, няма вложено личностно предназначение във вселената, няма и личностно управлявани природни процеси и закони. Няма съществена разлика между боговете и хората. Развитието на човека е еволюционно – той постепенно, с течение на времето, се научава как все по-умело да манипулира тази реалност, използвайки нейните закони. Няма го, върховният Създател и Съдия, който налага върху човека лична отговорност за неговите действия и Който ще съди всички хора в един определен ден в края на историята. Човекът е законодател сам по себе си и сам воюва срещу хаоса.

И сега нека да разгледаме Дебатът за свободния пазар

Всичко в живота на човека е неизбежно религиозно. Религията на човека определя неговите всекидневни действия. В какъв бог вярваш определя какъв икономически избор правиш. Всяка религия носи със себе си съответната морална система, а всяка морална система управлява целия живот, включително и икономическите действия на хората. Следователно, очакваме хората, които изграждат своите икономически теории на основата на Библията, да имат съвсем различен подход при вземането на икономически решения от тези, които отхвърлят Библията. Също, очакваме обществата, които се основават на Библията, да вземат напълно различни икономически решения от обществата, които се противопоставят на Библията.

Дебатът за пазара и неговата способност да работи за целите на хората съществува още преди въобще да е имало ясно обособена икономическа наука. Трябва ли пазарът да бъде оставен свободен, сам на себе си, или трябва да се контролира от някаква човешка агенция или институция? Трябва ли на отделните хора да се позволи да влизат безпрепятствено в каквито искат икономически взаимоотношения, или трябва да има обществен регулатор на икономическите взаимоотношения? Но когато някаква собственост е моя, имам ли аз право да правя каквото си поискам с нея, доколкото не нарушавам нечия чужда собственост, или обществото трябва да ме регулира, за да я използвам според целите на обществото? Моите лични цели ли са определящи при вземането на икономически решения с моята собственост, или “целите” на обществото, които са дефинирани от някакъв колективен планиращ орган?

Като цяло в историята на икономиката са се оформили два лагера, възприели различен подход по тези въпроси. От едната страна са икономическите индивидуалисти – защитниците на свободния пазар и нулевата държавна намеса. Техни представители са предимно икономистите от т.нар. Австрийска школа – Лудвиг фон Мизес, Ф. А. Хайек, Израел Кирцнер – и Чикагска школа – Мъри Ротбард и др. Пазарът, според тях, трябва да бъде оставен сам на себе си, без никаква намеса на някакъв регулиращ орган, като всеки икономически участник има право да взема всякакво икономическо решение, което пожелае, когато става въпрос за неговата собственост, доколкото пазарът позволява това да стане. Пазарът е безличностна съвкупност от личните икономически решения на всеки един от участниците, като всеки участник сам за себе си взема решения, от които получава печалби или понася загуби. Тази безлична характеристика на пазара, позната от класическия период в икономиката като “невидимата ръка” на пазара, по някакъв начин дава на хората реална представа за стойността на нещата и дава възможност чрез индивидуалното постигане или непостигане на личните цели да бъде постигнато благосъстоянието на цялото общество. Пазарът е един огромен аукцион, на който стотиците милиони индивидуални участници срещат и съвместяват своите лични индивидуални планове, амбиции, ценности, мечти и т.н. Само в свободната размяна между хората цялото общество може да види постигнати своите обществени цели.

В пълна противоположност на този възглед стоят идеите на икономическите колективисти, представени от доста по-голям спектър от икономически учени и доктрини: това са всички форми на социализъм (фашизъм, марксизъм, социалдемокрация), теориите за “държавата на благосъстоянието”, Кейнс и кейнсианството, съвременните политико-икономически идеологии на “новия обществен договор,” социалното пазарно стопанство и т.н. Макар и различни по външен вид, те всички споделят една основна характеристика: обществото само по себе си е организъм, който би могъл да има цели и ценности, различни от тези на отделните индивиди, и в даден момент целите на обществото като цяло могат дори да бъдат противоположни на отделните цели на част от участниците в икономическия процес. Обществото не е просто сбор от индивиди, то е цялостен организъм, и следователно целта на икономическата наука трябва да бъде търсене и постигане на тези “обществени цели.” Разбира се, тези цели трябва да бъдат определяни и налагани от някакъв обществен елит (научен, партиен, идеологически и т.н.), който да има в ръцете си пълната власт за вземане на икономически решения от името на обществото. Пазарът не може да бъде свободен, защото в даден момент съвкупният сбор от свободните икономически решения на отделните участници може да се обърне срещу целите на “обществото.” Елитът, чрез най-силната обществена институция, държавата, трябва да определя какви са обществените цели и да ги налага на отделните икономически участници.

Парадоксът на практиката и теорията

В този дебат между двете основни икономически течения съществува един любопитен парадокс. В икономическата история на човечеството обществата, които са основавали своята икономика на идеите на свободния пазар, винаги са били по-проспериращи, по-гъвкави, по-малко подложени на икономически кризи, и като цяло са били обществено и политически по-стабилни. Обратно, обществата, действуващи според икономиката на държавната намеса, се характеризират с повече икономически кризи, бедност, икономически хаос, инфлации и обществена нестабилност. Обществото, основано на свободния пазар, рядко има някакви сериозни “обществени” проблеми. Обществото, основано на централизираната намеса на пазара, обикновено е общество на пълен обществен хаос и обща бедност. Въпреки очевидните разлики между двете общества и въпреки очевидните предимства на свободния пазар, обаче, мнението на голяма част от учените икономисти остава в полза на държавната намеса и регулация на пазара. Политическите действия на държавните ръководства на повечето страни в света също показват непрекъсната тенденция към увеличаване на държавната намеса в икономиката; Мненията на обикновените хора също клонят към одобряване на тази намеса. Всичко това на един страничен наблюдател би изглеждало като някаква масова лудост: Всички данни посочват, че максималната освободеност на пазара води до максимално благосъстояние както за индивида, така и за обществото, но голямата част от учените, политиците и обществото като цяло подкрепя държавната намеса.

В Древен Египет, смятан за най-централизираната, бюрократична, робовладелска държава в древния свят, съвкупният данък върху цялото производство е бил 20%, както показва Бит. 47:24, като се има предвид, че земята, зърното и животните, тоест цялата капиталова база, принадлежеше на Фараона. Днес, в така наречените демокрации, държавата конфискува 50-60% от общото производство на нацията, без да е инвестирала нищо в него. Не можем да говорим за връщане към свободния пазар, преди да видим рязко намаляване на общия данък поне до “робовладелското” египетско ниво- т.е. 20%.

Каква е причината за този парадокс? Как е възможно икономистите да продължават да препоръчват някаква държавна намеса на пазара? Как да разбираме привързаността на избирателите към държавната намеса? Защо икономическите защитници на свободния пазар не успяват да убедят обществото в предимствата на своята система, въпреки тоновете доказателства в нейна полза?

Проблемът на безличностната вселена

Фундаменталният проблем на икономическата наука е нейната сляпа религиозна вяра в безличностността на вселената. Икономистите на свободния пазар не могат да убедят мнозинството от хората в предимствата на свободния пазар поради своето настояване, че светът е възникнал, а не създаден, и следователно свободният пазар е безличностна институция, която сама по себе си няма цел, предназначение и смисъл. Привържениците на държавната намеса имат сериозен аргумент срещу свободния пазар. Те казват следното:

“След като пазарът сам по себе си е безличностно образование, откъде следва, че оставен сам по себе си, той истински ще служи на целите на отделния човек и на цялото общество? Пазарът е също толкова стихиен, колкото са земетресенията, приливите и отливите, вулканите, ветровете или кое да е друго стихийно явление, възникнало в случайната вселена. Тогава да очакваме, че този лишен от цел, безличностен, стихиен пазар ще служи на целите на хората е същото като да очакваме, че всяка природна стихия, оставена сама на себе си, ще служи на целите на хората и обществото. Да, обикновено свободният пазар създава по-голямо благосъстояние, но не можем да припишем това на някаква склонност на свободния пазар да служи на хората; това е просто резултат от случайност, както понякога природните стихии водят до благоприятни за хората резултати като минералните извори дължащи се на вулкан. Но за да можем истински да подчиним пазара на човешките цели, ние трябва да подчиним тази безличностна стихия на личностните цели на хората, представени от някакъв човешки елит – държавната власт.”

Този аргумент е напълно валиден, ако се вземат като верни презумпциите на съвременната наука за възникнал по случайност свят, лишен от вътрешен смисъл и предназначение; за възникнало по случайност общество, лишено от вътрешен смисъл и предназначение.

Но защо все пак свободният пазар води до по-голямо благосъстояние?

Нека да разгледаме Библейската защита на свободния пазар

Библията е единственият истински защитник на свободата на хората да работят и да търгуват свободно със своята собственост. Библейското икономическо учение изцяло защитава свободния пазар от посегателствата на държавните бюрократи, именно защото Библията отхвърля грешната теза за безличността на пазара.

Като начало ще кажем, че никъде в Библията, нито в Стария, нито в Новия Завет, не виждаме някакво споменаване за държавна собственост, нито че Бог по някакъв начин е възложил собствеността в ръцете на някакъв обществен комитет. Единствената форма на собственост в Библията е семейната собственост: Исус Навиев разпредели земята не на държавни комитети, а на семействата. Тя също трябваше да се връща на семействата на всеки петдесет години. Единствените случаи, в които се споменава някаква държавна намеса в икономическите дейности, са белязани със силно негативното отношение на Бога към подобна намеса: Това са предупрежденията на Самуил срещу желанието на евреите да имат цар в 1 Царе 8:10-17:

Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си. Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си. И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи. Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

Защитата на свободния пазар в Библията, обаче, е основана най-силно върху уникалното библейско учение за космическия персонализъм. Ние не вярваме, че пазарът е безличностен. Той изглежда безличностен за милионите участници в него, но пазарът, както и всичко останало в обществото и в създанието, е създаден. Той е личностно творение на личностния Бог и следователно служи на личностните цели на този Бог. Свободният пазар не е хаотичен и стихиен; той работи за изпълнението на Божия план в историята. На пазара Бог дава възможност на всеки човек да изработва своето икономическо спасение или проклятие със страх и трепет. Всемогъщият и всезнаещ Бог, чрез икономическите действия и икономическия избор на хората изпитва сърцето на всеки човек и определя Своите върховни санкции според покорството или непокорството на човека. Тези санкции на пазара биват позитивни – дългосрочна печалба и благосъстояние – когато хората правят своя икономически избор в покорство пред Бога на Библията, и негативни – дългосрочни загуби и бедност (макар и да са възможни краткосрочни печалби като прелюдия към дългосрочна бедност) – когато хората в своя икономически избор презират Бога на Библията.

Свободният пазар е библейска икономическа система, защото той дава възможност на всеки човек да изработва своето спасение или проклятие на основата на библейския закон. Това означава, че личностният Бог, собственик и управител на целия пазар, винаги ще носи икономическо благословение на свободния пазар, дори когато мнозинството от хората в обществото не са вярващи. Това е причината за богатството на обществата, построили своята икономика на основата на свободния пазар.

Съответно, държавната намеса на пазара представлява опит от страна на грешния човек да упражнява контрол върху нещо, което е изключително Божия собственост, чрез човешки институции. Тази намеса е опит за предпазване на грешния човек от икономическите последствия от неговите морални действия. Такава система е противна на Божиите цели за пазара и следователно тя винаги ще бъде под Божието проклятие което е икономически хаос и дългосрочна бедност.