Заветно богословие и Диспенсационализъм

Независимо дали го осъзнава или не, всеки човек има своя богословска система. Две от най-широко разпространените богословски системи са диспенсационализмът и заветното богословие. Корените на заветното богословие се крият в Реформираното богословие на 17 век, а диспенсационализмът датира от втората половина на 19 век в Англия.

Най-простият начин да разграничим заветното богословие от диспенсационализма е да отбележим, че всяка система има различен метод по който разглежда историята, а от там и откриването на Божият план. Диспенсационализмът съсредочава вниманието си върху така наречените „диспенсации”, докато заветното богословие насочва вниманието си върху заветите в Библията.

Диспенсационализмът гледа на историята на човечеството като на домакинство, в което Бог следи за изпълнението на Своето намерение и воля. Изпълнението на Неговото намерение и воля, може да бъде видяно, като се отбележат различните етапи на отделните икономики, чрез които Бог показва своето отношение към човечеството. Тези различни етапи се наричат „диспенсации” и са седем на брой: 1.НЕВИННОСТ; 2.СЪВЕСТ; 3.ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ; 4.ОБЕЩАНИЕ; 5.ЗАКОН; 6.БЛАГОДАТ; и 7.ЦАРСТВО.

Диспенсацията е период от време от божието управление над човека и света, за да се изпълни Неговото намерение и цел. Всяка диспенсация включва: 1. Ясно разграничен израз на Божието откровение; 2. Конкретен тест за послушание; 3. Неуспех на човека да се подчини на божественото откровение под това управление; 4. Божието осъждение на този неуспех; и 5.Започването на нова диспенсация.

Нека да разгледаме всяка една диспенсация поотделно:

НЕВИННОСТ- Битие 1:28-3:24

Това е периодът преди грехопадението на човека. При своето сътворение човекът е бил в състояние на невинност. На човекът му е било дадено просто откровение от страна на Бога, исизкващо послушание от човека, а именно да не яде отдървото за познаване на доброто и злото. Човекът е бил предупреден, че ако яде от дървото със сигурност ще умре. Въпреки това, човекът се провалил и е бил осъден ставайки грешен и смъртен, и едновремнонно с това и земята е била прокълната. С това тази диспенсация приключва с неуспех и е поставена нова диспенсация:

СЪВЕСТ- Битие 4:1-8:14

В резсултат на своето непослушание, човекът е дошшъл до ясното познание на доброто и злото, чрез което е била пробудена неговата съвест. Въпреки грехопадението, човекът все още носел отговорност да върши добро и да не върши зло. Неговият подход към Бога е трябвало да бъде чрез системата на жертвоприношенията. Очевидно човекът се е провалил и в този тест, като затъвал все по-дълбоко в грах, като накрая всичко което сърцето му измислямо е било постоянно само зло. Периодът завършил с Божието осъждени чрез потопа и така започва нов етап:

ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ- Битие 8:15-11:32

Човечеството се е изправило пред нов тест за послушание- управлението на човека от човека. Той е бил отговорен не само да управлява света от Божия страна, но и да се опдчинява на управлението от човек над човека. Тази диспенсация също завършва с неуспех, защото човекът се е оказъл лош управител и лош подчинен. Божието осъждение тук е било отхвърлянето на езическият свят и Неговият избор на един народ- Израил- който да съде приемник на благословенията Му.

ОБЕЩАНИЕ- Битие 12:1 до Изход 18:27

През този етап, Бог избира Авраам и неговото потомство- Израил- да бъдат приемници на Неговите благословения. Бог взлиза в завет с Авраам и неговото потомство. Заветът е бил по благодат и безусловен. Изпитът на който Бог е подложил своят народ е бил, когато на планината Синай им е предложил техните взаимоотношения да бъдат по закон, вместо по благодат, както били до тогава. Божият народ се проваля и в този тест и с това се слага край на тази диспенсация и началото на следващата.

ЗАКОН- Изход 19:1 до Деяния 1:26

След приемането на взаимоотношенията по закон, Божият народ постоянно се е провалял в спазването на закона. Върховният изпит е бил, когато Бог им е изпратил Своят Син, който им предложил царство, което народа отхвърлил, като разпнали на кръст Божият Син. Така диспенсацията на законът също е приключила с неуспех и е започнала следващата диспенсация:

БЛАГОДАТ- Деяния 2:1 до Откровение 19:21

След като Божият народ е отхвърлил своят Цар, Бог се е обърнал към езичниците, за да сформира група от хора за себе си- тази група е била Църквата. Според диспенсационализма това е един междинен период, след който Бог отново ще се обърне да работи със своят избран народ Израил. Изпитът през това време е приемането на Исус Христос. Този период също приключва с провал, след вероотстъпничеството на изповядващата църква. Така идва и следващият период:

ЦАРСТВОТО

Почитателите на диспенсационализма разглеждат периода на царството по следният начин: След провала на изповядващата църква, Бог ще се обърне отново към евреите. Но Той няма да направи това, докато църквата е на земята. Така, че периодът на благодатта ще приключи с „грабването” на истинските вярващи. Този период ще бъде последван от седем годишен период на „голямата скръб”. През него Бог ще осъди езическият свят и ще очисти и призове за себе си невярващият еврейски народ. С това ще започне диспенсацията на царството, хилядагодишният период, когато Христос ще царува над цялата земя. Този период също ще прикючи с неуспех, тъй като ще има и последен бунт срещу Христос и Неговото управление, подбуден от сатана. След това ще се появи съвършенният вечен ред!

Диспенсационалистите вярват, че заветите в Библията са били за евреите, а не за езичниците, въпреки, че някои от тях биха приложили Новия завет в определено отношение и към Църквата. Те прибавят още един завет- Палестинският от Второзаконие 30:3-10, като твърдят, че това е безусловен завет, който има връзка с божието обещание за земята на евреите. Според този завет, Бог отново ще събере евреите и Палестина в края на времената.

Сега след като разгледахме диспенсационализма, нека да разгледаме и заветното богословие като такова.

Заветното богословие е изградено върху един цялостен основен завет, известен като заветът на благодатта. Той е дефиниран като вечен завет между Лицата на Божието триединство, който включва следниоте елементи: 1. Бог Отец избира един народ за свой, 2. Синът е предназначен със съгласието Си да плати наказанието за греха им, 3. Святия Дух е предназначен със съгласието Си да приложи делото на Сина към този избран народ.

Заветът на благодатта бива изпълняван в историята на човечеството чрез второстепенни завети. Заветите, чрез които Бог изработва своят завет са:

1 Заветът на делата

2 Заветът с Адам

3 Заветът с Ной

4 Заветът с Авраам

5 Заветът с Мойсей

6 Заветът с Давид

7 Новият Завет

За разлика от диспенсационализма, заветното богословие не гледа на всеки завет като на отъделен и независим от другите. Всеки завет се гради въз основа на предишните и включва някой техни аспекти, докато всички те достигнат връхната си изява в Новият завет.

Палмър Робъртсън формулира завета като суверенно приложена кръвна връзка, която свързва Бога и човека във взаимоотношение на живот и смърт. Фразата ‘суверенно приложена” говори за това, че Бог, а не човекът следи за изпълнението на завета. Бог е инициаторът, условията се определят от Него и човека няма право на преговори в уреждането му, а е приемник на Божията доброта и милост.

А сега нека да разгледаме подзаветите, чрез които Бог изпълнява завета си на благодат:

ЗАВЕТЪТ НА ДЕЛА-Битие 1-2

Заветът на дела е основата на Божието отношение към човека преди грехопадението. Въпреки че взаимоотношенията на Адам с Бога през този период никъде не са наречени завет, този период и тези взаимоотношения все пак носят характерните черти на завета. В Осия 6:7 с е казва, че Адам е пристъпил завета. Контрастът между първият и вторият Адам, който Павел обрисува в Римляни 5:12-21 и 1Коринтяни 15:45, не може да бъде схванат правилно без предварителното знание или разбиране за завет между Бога и Неговото творение Адам.

ЗАВЕТЪТ С АДАМ – Битие 3

След грехопадението човекът все още е отговорен пред Бога. Някой от отговорностите на първия завет се пренасят във втория, като например бракът, задължението на човека да се труди и да владее на цялата земя и поклонението на Бога, включващо спазването на съботния ден. Но основата на взаимоотношенията на човека с Бога се променя. При първия завет човекът стои пред Бога въз основа на своето послушание. Докато при вторият завет човекът стои пред Бога въз основа на Божията благодат. Заедно с изказването на проклятие върху човека заради греха (Битие – 3:16-19) Бог милостиво дава обещание за един бъдещ Изкупител (Битие – 3:15). Той не е бил задължен да даде на човека това обещание по благодат. Щеше да е напълно справедливо Той да изгони от Своето присъствие човека за цяла вечност. И все пак изпълнението на завета на благодатта започва с благодатното обещание за бъдещия Спасител.

ЗАВЕТЪТ С НОЙ – Битие 6:17-22, 8:20-22, 9:1-17

По време на заветът с Ной, човекът все още е под проклятието на греха, но и все още има обещанието за идващият спасител. В същината на този завет отново е благодатта, тъй като Бог влиза в звет с Ной, че ще пощади него и семейството му и след това обещава, че никога вече няма да унищожава чрез потоп живите същества по земята.

ЗАВЕТЪТ С АВРААМ- Битие 12:1-7, 15:3-21, 17:1-27

Божията благодат продължава да се изявява и при заветът с Авраам. Благодатта и суверенното прилагане на завета се виждат в това, че Бог призовава Авраам- човек от езическо потекло- и му се разкрива. Въпреки, че това е завет по благодат, това не намалява отговорността на човека, дори напротив- увеличава я. Също така, това не означава, че благословенията, обещани в завета, ще дойдат автоматично. Благословенията на завета и общението с Бога не могат да бъдат изпитани без послушание към Бога. Заветът с Авраам представлява зараждането на една нация и поставя началото на път, по който да дойде обещания Спасител.

ЗАВЕТЪТ С МОЙСЕЙ- Изход 19-24

При заветът с Мойсей има няколко ключови въпроса, които трябва да се разгледат:

Първо, заветът на обещанието с Авраам, по никакъв начин не е заменен със заветът с Мойсей, дори и частично- той е спомагателен спрямо завета с Авраам,

Второ, законът не е бил нещо ново в завета с Мойсей. Всеки библейски завет съдържа в себе си изискване за послушание, даже когато завета е поставен на основата на благодатта.

Трето, законът не се прекратява с идването на другите завети след този с Мойсей. Единствено церемониялният закон е изпълнен в Христос.

Четвърто, законът е продължил прогресивното откриване от страна на Бога на своето изкупително намерение.

ЗАВЕТЪТ С ДАВИД- 2 Царе, 3 Цареи 1 Летописи.

Въпреки че всички завети са съсредоточени върху Божията благодат, заветът с Давид е уникално месиански. На него и на потомството му са обещани вечно царство и престол за всички поколения. Заветът е по благодат, приложен по суверен начин и включва посвещение на живот и смърт между Бога и потомството на Давид.

НОВИЯТ ЗАВЕТ

Новият Завет, обещан в Старият Завет е изпълнен в личността и делото на Исус Христос. Този Нов Завет е кулминацията на всички предишни завети, защото те не съществуват като окончателен резултат сами за себе си, но са съществували като части на Божието прогресивно откровение за Него и Неговият благодатен план за народа Му.

Сега нека да сравним, някои от основните доктрини на двете системи- заветното богословие и диспенсационализма.

БОЖИЯТ НАРОД

Заветното богословие вярва, че Бог има един народ- Църквата, в две изяви- една в Стария завет и друга в Новият Завет. Още от грехопадението на човека, Бог започва да призовава един народ, който да Му принадлежи. По такъв начин Божият народ от Старият и Новият завет съставляват Христовото тяло.

Диспенсационализмът вярва, че Бог има два народа- Израил- старозаветния Божий народ и Църквата- Новозаветния Божий народ.

БОЖИЯТ ПЛАН ЗА БОЖИЯТ НАРОД

Заветното богословие твърди, че тъй като Бог има един народ -църквата, той също така има и един план за всички епохи – да призове този народ да бъде едно тяло по времето на Стария и на Новия завет.

Диспенсационализмът вярва, че тъй като Бог има два народа- Израил и Църквата, то Той има и два плана. Планът за Израил е царството, което предстои да дойде, а планът за Църквата е да призове един небесен народ за Себе си от новозаветната ера.

БОЖИЯТ ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ

Заветното богословие твърди, че Бог има един спасителен план за Божият народ и че Бог постепенно изработва Своя план в историята на човечеството.

При Диспенсационализмът Всички съвременни диспенсационалисти застъпват мнението за един план за спасение – чрез вяра, въпреки че някои като Чарлз Райри с това твърдение имат предвид спасение чрез вяра в Бога въобще, без в съдържанието на вярата да се включва Христос.

МЯСТОТО НА БОЖИЯТ НАРОД ВЪВ ВЕЧНОСТТА

Заветното Богословие вярва, че тъй като Бог има един народ, един план за този народ, той е приготвил и едно място във вечността за тях. Това място за цялата вечност ще бъде в неговото присъствие за всички онези, които съставляват Христовото тяло.

Диспенсационалистите твърдят, че църквата ще седи с царя Христос на неговия трон в новия Ерусалим по време на управлението му над народите, докато Израел ще бъде начело на всички земни народи.

РАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА

Заветните богослови се придържат към възгледа, че църквата е съществувала още преди новозаветната ера по време на старозаветния период, като е включвала всички изкупени Божии люде след грехопадението на Адам. Това, което се случва на Петдесятница, не е раждането на църквата като тяло Христово, а обличането със сила на новозаветната проява на Христовото тяло – църквата.

Диспенсационализмът поддържа вярването, че църквата се е родила на Петдесятница и че преди този момент в историята тя не е съществувала.

ЦЕЛТА НА ПЪРВОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС

Заветното богословие твърди, че целта на първото идване на Христос е да установи Новия Израел, тоест новозаветната ера или новозаветната проява на църквата.

Диспенсациобнализмът вярва, че целта на първото идване на Христос е д установи земното царство в изпълнение на старозаветните обещания към Израи. Ако евреите бяха приели неговото предложение, веднага е щяло да се установи видимо земно царство.

ОТЛАГАНЕТО НА ЦАРСТВОТО

В заветното богословие няма такова схващане като отлагане на царството, защото то не подкрепя мнението, че Христос е прдлагал на евреите едно букавално и видимо царство при първото си идване.

Диспенсационализмът вярва, че царството, което Христос е предложил на евреите при първото си идване, било отложено до хилядагодишното царство заради отхвърлянето на царя от страна на евреите. Това означава, че когато първият божий план за земно царство е бил отхвърлен, Бог временно преустановил план 1 – царството и започнал осъществяването на план 2 – църквата. Църквата е просто един междинен период до момента, в който Бог се върне на план 1 – царството. Затова преди Бог да се върне отново към продължението на план 1, вторият план трябва да бъде доведен до успешен край чрез грабването на църквата от земята. Грабването ще бъде последвано от период на скръб, който ще донесе осъждение на езичниците, отхвърлящи Христос и очищение на Неговия народ Израел.

ПРОБЛЕМЪТ С АМИЛЕНИАЛИЗМА И ПРЕМИЛЕНИАЛИЗМА

В исторически план заветното богословие е поддържало в по-голямата си част амилениалистични възгледи. Това означава, че то определя царството като чисто духовно, невидимо и присъстващо в тази епоха. Някой от съвременните заветни богослови са убедени премилениалисти. Това означава, че те не само поддържат възгледа за царството, което присъства сега в духовната си форма, но също така вярват, че в бъдеще ще има земно царство.

Диспенсационалзмът винаги е вървял ръка за ръка с премилениализмът. Всички диспенсационалисти са премилениалисти и всички са привърженици на грабването преди голямата скръб.

ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС

Заветното богословие разглежда идването на Христос като кулминационната точка на Божия единствен и цялостен план – призоваването на един народ за Бога въз основа на Неговия вечен завет на благодат. Някои вярват, че идването на Христос непосредствено ще предшества старшният съд и определянето на вечната участ на човека. Други вярват, че Неговото идване ще бъде последвано от хилядолетният период и едва тогава ще дойде окончателният съд на всички човеци и определянето на вечната им участ.

Диспенсационализмът гледа на второто идване на Христос като на изпълнение на няколко цели едновременно, като например, идването Му за Неговия небесен народ – църквата – при грабването, а също и идването Му във велика слава и сила, което ще донесе крайно осъждениена езическите народи, които го отхвърлят. Между двете идвания и в периода на голямата скръб, когато Бог ще очисти своя народ – евреите и ще започне осъждението на народите. Второто идване на Христос в голяма слава и сила ще бъде последвано от периода на хилядагодишното царство, след което ще дойде съдът на всички хора.

В края искам да спомена това, което казах и в началото, че всички хора имат някаква богословска система. Много от тях приемат една от двете системи. Други имат малка или никаква предствава затова, какво включва тяхната богословска система, но така или иначе фактът си остава – всеки човек има своя богословска система.

Брак, развод и повторен брак, според Библията.

За съжаление днес в обществото, и най-вече в църквите цари пълно незнание относно бракът, разводът и повторният брак. А именно църквата е „натоварена” с отговорността и правомощията да бъде арбитър в случаите на брак, развод и повторен брак.

Относно бракът ще спомена само някои негови основни аспекти. Бракът е установен от Бог, и в Битие 2 и 3 глави ние виждаме, че сам Бог установява, въвежда и замисля брака в началото на човешката история. Бог установява бракът като основополагащ елемент на цялото човешко естество, преди да съществуват (формално погледнато разбира се) църквата, училището, бизнеса, институциите и др. Бог официално въвежда брака, заявявайки: „Затова, ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат една плът”. Ако бракът имаше човешки произход, тогава хората биха имали право да го отстранят. Но понеже Бог постановява брака, само Той има право да го премахне! А Бог от своя страна ни казва, че брака няма да стане излишен докато не настъпи бъдещият век: Марка 12:25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата. Нито човекът, нито държавата притежеват компетентността да решават кой може да се жени или развежда и въз основа на какво. На държавата й е възложено да води редовна документация и прочие, но тя не притежава правото и компетентността да решава правилата за брака и развода. Това е изключително право на Бога. Индивидите могат да се женят, развеждат и женят повторно без да съгрешават само , ако постъпват, когато и както Бог повелява с Своето Слово- Бибблията.

Противно на някои мнения понятието за Развода е библейско. Още повече, от църквата се изисква да прилага библейските принципи. Макар Бог да казва в Малахия 2:16: „Аз мразя напускане”, това не трябва да се приема буквално, все едно, че всичко свързано с развода е отвратително за Бога, защото Той казва също в Еремия 3:8: „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо”. След като сам Бог встъпва в процедура на развод с Израил, със сигурност ще е погрешно да осъждаме всички разводи с които се сблъскваме. Библейското отношение към развода е следното: от една страна трябва да се мрази всичко, което Бог мрази в развода, отдруга страна трябва да се признае, че в нашият грешен свят съществуват ситуации, в които както сам Бог показва, може да е необходимо да се получи развод.

Нека да разгледаме концепцията за развода!

За разлика от брака, развода е институция създадена от човека. В писанието не е записано нито едно действие на Бога, чрез което Той да признава или институционализира развода. Исус вместо да говори за развода като за част от Божията наредба, Той изрично го признава за установена промяна. В Матей 19:8 Исус казва: Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

Какво представлява процедурата за развод!

Правилно проведен, разводът е официално, законово действие, при което се разтрогва и унищожава Заветът на другарство. Във Второзаконие 24:1-4, виждаме, че развода се състои от три стъпки, без които развода не може да се състои!

Второзаконие 24:1-4 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.24:2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.24:3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,24:4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

И така етапите са следните 3: Първи етап: Написва се разводно писмо. Втори етап: Лично се връчва разводното писмо; Трети етап: Този, с който се развеждат, трябва да бъде отстранен от дома.

Божието слово разграничава две групи хора, в процеса на развод, които разграничават два подхода към развода.

1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.- В тозистих се говори за развода сред вярващи

1 Коринтяни 7:12-16 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? .- В тозистих се говори за християни, които обмислят възможност за развод с невярващи.

Божият подход към тези две групи не е еднакъв и ще се убедим в това като ги разгледаме поотделно.

Развод между вярващи

Да разгледаме отново 1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

Основната двустранна заповед в тези стихове е християните да не се развеждат помежду си. Тук има едно изключение- освен при прелюбодейство (порнея), но веднага правим уточнението, че това изключение ще го разгледаме по-късно.

На пръв поглед в 11ти стих сакаш има някакво противоречие, казва се „но ако го остави”. Дефакто противоречие няма- заповедта си остава! Апостол Павел допуска ситуацията в която християнина не се подчинява на тази заповед и разтрогне бракът си чрез развод. В този случай ап. Павел казва, че християнинът направил това, не трябва да се жени наново, за да запази положението, в което да може да се покае и помири със своя партньор и да се върне при него. Ако християнина след развод се ожени наново, той прави още една стъпка на непокорство и се въвлича в непоправима ситуация, защото при повторен брак, той прелюбодейства, а след това той вече няма право да се върне при първият си партньор. Пак правя уточнение, че не разглеждаме в момента ситуацията при прелюбодейство между християните. Ап. Павел тук приема ситуацията на грях, при развод между християни, в случай, когато няма прелюбодейство и дава две възможности: 1.Човека след такъв развод да остане несемеен въобще, не само с бившият си партньор или по-добрият вариант- 2. Човекът да се ожени отново за първият си партньор, който е напуснат неправилно;

Трябва да се отбележи друг важен факт: Когато се появи раздяла чрез развод, бил той и незаконен, тоест поради неправилни причина, този развод разтрогва брака. Основанията може да са незаконни, но развода е законен! Затова е погрешно за развеените страни да се казва, че те „все още са женени в Божиите очи”. Този израз е небиблейски и неправилен.

Възгледа, че човек може още да е женен, въпреки че е разведен води до много грешни представи и последици. Ако човек смята, че двама души са женени в Божиите очи, въпреки че те са разведени, било то и да са развеени без причината за това да е прелюбодейство, се получава така, че те имат брачни взаимоотношения и задължения, които включват и чисто сексуалните. По този начин погрешно разведените се подтикват да живеят заедно и да имат сексуални контакти след развода. Тези сексуални контакти, Библията ги третира като прелюбодейство. Християните трябва да са наясно, че развода, бил той и неправилен, разрушава брака и на разведените не им се полагат задълженията, правата и привелегиите на женените! На погрешно разведените им се вменяват други задължения: 1. Да останат неженени; и 2. Да бъдат в състояние да се помирят.

Нека да разгледаме още една ситуация, която отчасти вече загатнахме.

Второзаконие 24:1-4 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.24:2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.24:3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,24:4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа.

Ако разведената жена напусне своя първи мъж, с разводно писмо, тя може да се омъжи за дуг, който е наречен нейн мъж- стих 2 и 3. В 4ти сих се казва, че по-нататък първият й мъж не може да я вземе пак за жена. При предположението, че макар и разведена, тя остава да е жена на първият си мъж „в Божиите очи”, когато тя се омъжи за втория й мъж, в Божиите очи това е не само прелюбодейство, но и двумъжие.

Развод между вярващ и невярващ

1 Коринтяни 7:12-16 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

Думите на Павел: „А на другите казвам аз...”, предполагат съществуването на дуга група от хорам за които казаното в 1Коринтяни 7:10-11 не важат. Нека го прочетем отново: 1 Коринтяни 7:10-11 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

Когато църквата се е разраствала, често спасените са или съпругът, или съпругата, докато другият партньор е нехристиянин. В такива случаи Павел вместо да заповяда на вярващият партньор да не се развежда, има по-малки изисквания към него: той (или тя) не трябва да се развеждат с партньор, който е готов да запази брака им. Естествено на вярващия се казва да направи всичко, за да запази брака си, заради невярващият партньор, с надеждата, че той ще повярва и заради децата, на които ако се отнеме грижата на вярващия родител, се приемат за езичници, тоест нечисти. Но ако след всичко сторено от вярващия, за да избегне раздялата, невярващия не се съгласи да продължи брака, тогава развода е приемлив вариант. Да предположим, че невярващия казва следното: „Когато се ожених, не съм се пазарил за такава жена. Тя не иска да лъже, заради мен, не иска да ходим на купони, на които си сменяме жените, не иска да се напива, чете си Библията ... стига толкова! Не искам такъв брак! В този случай на вярващата жена й е позволено да се разведе с мъжът си!

Много често, поради погрешно вярване, християните смятат, че трябва да останат женени за невярващият партньор, дори и когато той иска да разтрогне брака. В такива случаи невярващият може да започне връзки с други жени (или мъже, ако е жена). Невярващият може да живее далеч от дома и да се връща отвреме навреме, което разстройва децата и живота в семейството, тъй като надеждите се засилват и рухват. Съпругата на невярващия може да забременее от него, тъй като след като е омъжена за него тя не трябва да му отказва секс и така нататък. Макар да липсва каквато и надежда, жената се надява да съхрани брака си. Бог не иска това, Той иска въпроса да приключи, като се разреши проблема! И разрешението е развода!

Днес се наблюдава един възглед на раздяла вместо развод. Този възглед е небиблейски, защото той не урежда нищо, а както казахме Бог иска точно това. Този възглед заблуждава с временно усещане за облегчение, но всичко остава неуредено. Християните често прибягват до раздяла, вместо до развод, като смятат, че това е по-малкото зло. Но в повечето случаи на раздяла е много по-трудно да се стигне до помирение, отколкото ако липсва раздяла. При раздялата хората се научават да не се изправят лице в лице с проблемите, за да го разрешават, а Бог иска разрешение на проблемите, не бягство от тях!

Сега нека в крация да разгледаме изключението, при което се разрешава развод между вярващи.

За това изключение се говори в Матей 19-9.

Матея 19:9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

Исус посочва, че има само едно основание, вярващите да се разведат- „порнеия”- което означава блудство, сексуален грях, нечистота. Като казва това, Христос осъзнава, че това ще окаже заздравяващо въздействие върху нравствеността на църквата.

Това изключение се отнася както за повторният брак, така и за развода. В Матей 19-9 Исус казва, че човек прелюбодейства, ако се ожени за друг, освен ако последният не се е разделил с предишният си партньор поради блудство. Във Матей 5:32, разведената съпруга и нейният втори съпруг се предупреждават, че ще извършат прелюбодейство, освен ако тя не е разведена заради неморалност. Нека го прочетем: Матея 5:32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

Пример за напускане с разводно писмо, поради прелюбодейство дава сам Бог в Еремия 3:8: „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо”.

Някои вярващи могат да кажат: „Нали за прелюбодейство, наказанието в старият завет е убиване с камъни?” (Второзаконие 22глава). Но в Библията виждаме, че Йосиф (мъжа на Мария) е похвален за това, че предприема да се разведе тихо с Мария, предполагайки че Мария е съгрешила чрез прелюбодейство.

Друг много важен момент в Библията е, че Бог, предпочита след такъв един грях на прелюбодейство, съгрешилият човек да се покае и да запази брака си, отколкото да се разтрогне брака, било това да е позволено. Пример за това е Давид. Бог не убива Давид, след неговото прелюбодейство, а приема неговото покаяние и му позволява да се ожени за Витсавее, която става прародител на Исус Христос. В случай на прелюбодейство, християните трябва да преценят внимателно фактите и ако съгрешилият се кае за грехът си, те трябва да запазят брака си, въпреки, че имат правото да се разведат.

Сега нека да разгледаме и повторният брак.

Повторният брак се разглежда в два аспекта: 1.При смърт на партньора и 2. Повторен брак след развод.

За повторен брак след смърт се говори в Римляни 7:3

Римляни 7:3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Категорично е казано, че при смърт на партньора, да се ожениш не е грешно. Съществуват случай когато вторият брак е препоръчителен. Павел стига до там, че заповядва на вдовиците, които имат трудности с въздържането си от сексуалните си желания да търсят втори брак, за решаването на проблема, като изискването естествено е партньора да е християнин.

За да приключим темата за повторният брак след смърт ще прочетем ситха от 1Коринтяни 7:39

Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

За повторен брак след развод се говори в 1Коринтяни 7:27-28

Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш;

От стиха се вижда, че Павел разрешава втори брак на правилно разведените, даже потвърждава, че повторната женитба не е грях.

Нищо в Библията не забранява втория брак между разведени без задължения, освен на свещенниците, които са изключение от това правило:

Езекиил 44:21-22 И никой свещеник да не пие вино, когато влиза във вътрешния двор. И да не си вземе за жена вдовица или напусната! но да вземат девица от рода на Израилевия дом, или вдовица овдовяла от свещеник.

Във всички останали случаи, всички правилно разведени хора могат да се женят повторно.

Отнесени към повторния брак, библейските правила могат да имат много имтересни и неприятни приложения. Нека да разгледаме един такъв пример: Ако един християнин се разведе с неспасена жена, която иска да запази брака им, той съгрешава. След неговото покаяние той трябва да потърси не само Божието прощение за греха си, но и нейното прощение! Тъй като той се е развел против ясните библейски забрани от 1Коринтяни 7:12-14, той трябва да се опита да се върне при жена си и да поднови брака си. Но тъй като от него се изисква да се жени само за вярваща, а жена му все още не е такава, това блокира неговото задължение. Така греховното му непослушание го поставя в капан. Какво трябва да направи той?

1.Да уведоми жена си за своята дилема. Като вижда неговата подновена вярност към Господ, тя може да бъде подтикната да разгледа отношението си към християнството. В този случай трябва много да се внимава за лъжлива изповед от нейна страна, ако тя силно иска връщането на бившия си съпруг;

2. Да продължава да се моли за нейното спасение;

3. Да й благовества;

4.Да се въздържа от женитба с друга жена;

5.Да чака нейното обръщане към Бог и повторната им женитба;

6. Ако тя стигне до момента, че не желае да се омъжи пак за него, той е свободен- 1Коринтяни 7:15.

Поради възможността от поява на такива завързани ситуации, Божията църква трябва да е много добре запозната с Божиите принципи за брак-развод и повторен брак.

И в края нека да споменем тези принципи:

Бракът:

· Е установена от Бога институция;

· Е първата и основополагаща институция;

· Е заветен и обвързващ;

· Е завет на другарство

· Е мястото за истинска близост

· Трябва да съответства на модела на Христос и Неговата църква

Разводът:

· Винаги се дължи на грях;

· Не е задължително да е греховен;

· Винаги разтрогва брака;

· Никога не е задължителен между вярващи;

· Е законен заради сексуален грях;

· Е законен, когато невярващият партньор желае да се разведе с вярващия;

· Е простим, когато е греховен.

Повторният брак:

· По принцип е желателен;

· Е възможен с разведен партньор;

· Е възможен за греховно разведен, след прощение;

· Е възможен, само, когато са изпълнени всички библейски задължения;

· Е възможен, само когато двете страни са подготвени за брака.