Романтичната любов е днешният идол на ума, чувствата и сърцето. Тъй като много съпруги и съпрузи го боготворят, не е чудно, че той води до голямо неудовлетворение в брака- безнадеждни очаквания, кавги битки, и разбира се, разводи. Идолопоклонството се появява винаги, когато приемаме едно сътворено нещо с очакването, че то е или ще направи онова, което само живият Бог е и прави. Това конкретно идолопоклонство заменя изобилната и покорна любов, която дава Христос с една много нормална, но не трайна емоционално-биологична реакция.
Несъмнено Библията изисква от мъжете любезност, почит и действена любов, а също така топлина и нежност. На тази формулировка се реагира така, сякаш тя трябва да бъде спонтанна и естествена. Да, ама не! Когато в държанието към жените си, мъжете се покоряват на Бога, техният дом е едно приятно място, а съпругите им са обгърнати с грижа. Но постоянното практикуване на всичко това не прилича на първата искра, която наричаме „влюбване”. Тя е съвсем различна. Хората много често имат разбирането, че те трябва да очакват и търсят същата интензивност на първоначалната романтична тръпка в брака и ако не е така, то нещо не е наред.
Недостатъкът на едно такова схващане бива разкрит от два основни проблема. Първият е емоционалната невъзможност да се запазят чувствата „от първия път” през цялото време. Предполага се, че взаимоотношенията трябва да се съзряват. Съзряването означава развитие и усъвършенстване, което не е постоянната суетня на първоначалния порив.
Вторият проблем се крие в подминаването на различните изходни точки към вида взаимоотношения, които Бог изгражда между Своите синове и дъщери. Според Библията мъжете и жените са различно ориентирани един към друг. „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа, понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа” (1во Коринт. 11:8-9). В този стих предлозите са много важни. Жената е създадена за мъжа, а той не е създаден за нея. Тук Павел говори за това, как Бог ни е създал. Първоначалната насоченост на покорния мъж е към неговото призвание от Бога. При нормални условия той не може да изпълни призванието си сам и има нужда от помощ. Първостепенната насоченост на покорната жена е да помага. Иначе казано, посоката на мъжа е да върши работата с нейна помощ, а на жената е да му помага да я върши. Той е насочен към задачата, а тя към него.
Когато за първи път пристъпва към ухажване, мъжът като че ли гледа в посока на жената. Ухажването и женитбата просто са му настоящите му задачи, а жената може да предположи, че поведението му отразява задача, сходна на нейната постоянна задача. Скоро след женитбата тя вече се чуди какво става и къде е отишло цялото романтично внимание, което той й е отделял от цяло сърце. Но след като е постигнал „целта” да си вземе жена, мъжът неразумно започва да я пренебрегва и се насочва към други цели.
Тя е недоволна, защото мисли, че нейната насоченост трябва да направлява взаимоотношенията им. Той не осъзнава състоянието й, защото смята, че връзката им трябва да бъде направляване от неговата ориентация. И двамата грешат. Жената иска от него да посвещава много повече време само на нея. А той иска да работи повече от колкото е необходимо. Тя храни сладникавото убеждение, че мъжът и жената са създадени от Бога с една и съща насоченост един към друг- да се гледат в очите, докато им притъмнее. От своя страна той иска да отделя твърде малко време, за да я обича, както изисква Библията.
В предишните епохи мъжките очаквания обуславят нормата за брачните взаимоотношения. В днешно време нормативни стават очакванията на жените. Това не означава, че жените получават това, което очакват, а само, че именно техните очаквания направляват така наречения от обществото като цяло „добър брак”. И двата подхода са погрешни. Като християни ние трябва да се съобразяваме с библейските критерии и норми. Не трябва да ни учудва, че Словото забранява тиранията на мъжете, както и господството на женските очаквания- и поставя всички тях на мястото им.
Очевидно, тази истина не бива да служи за извинение на всеки съпруг християнин затова, че пренебрегва жена си и семейството. Нейната насоченост към него е заложена от Бога и това я прави в състояние да му помага в задачата, в която Бог го е призовал. Ако мъжът пренебрегва жената, той напрактика разрушава себе си. Този, който обича жена си, обича себе си. (Еф 5:28). Но е също толкова важно мъжът да не пренебрегва призванието си- това, за което е повикан от Бога.
Ето защо мъжът и жената не трябва да вървят с маршова стъпка рамо до рамо, за да постигат заедно целта. Нито пък трябва и двамата през цялото време да стоят вкъщи, лице с лице, постоянно и завинаги „влюбени”. По-точно, когато и двамата осъзнаят своите роли, той ще се насочи към бъдещето и своето призвание от Бога, а тя ще се обърне с лице към него. Любовта според Писанието не е чувство или емоция, а поредица от действия, които променят. Библейската любов е ефикасна.
/извадка от книгата "Реформиране на брака"/
/извадка от книгата "Реформиране на брака"/
