Select Language

неделя, 20 септември 2020 г.

Конференцията "Алтернативни форми на образование",

 

Домашно образование – свобода и отговорност

Лекция на Елиян Петков от конференцията "Алтернативни форми на образование", Пловдив, 2020

 


Радослава Петкова - Образователни алтернативи за семействата в България

Лекция на Радослава Петкова от конференцията "Алтернативни форми на образование", Пловдив, 2020

 

сподели ме

събота, 16 май 2020 г.

Законността на домашното образование


Видеоклипът е взет от youtube канала на  Асоциация за домашно образование

Препоръчвам Ви и сайта на Асоциация за домашно образование "Училище в дома"

сподели ме

събота, 8 септември 2018 г.

Историята и богословието на калвинизма

вторник, 31 юли 2018 г.

Уважението към съпруга

В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата "The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.

Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски тук.

Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.
Какво е уважението? - чувство или нещо повече. 

Ето какво научих аз:

Урок номер 1 - Уважението се показва

Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.

Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата

Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг. 
Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот. 
Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение,  уважението изисква усилие и възпитание.

Урок номер 3 - Уважението е безусловно

Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.
Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.

Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението

Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.
Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.

Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог

Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се  грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома. 

Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:

„Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;“
(Песен на песните 2:3)

Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?
Статията е взета от блог „Благоразумната жена, съпруга, майка“

сподели ме

понеделник, 30 юли 2018 г.

Възстановяване на истинското значение на красотата

Преди време попаднах на един много интересен уебинар озаглавен „Reclaiming beauty“ (или „Възстановяване значението на красотата, такова каквото трябва да бъде“). Направи ми силно впечатление задълбоченото представяне на темата за същността на красотата, засягането на наболели и актуални въпроси и представянето на истински отговори. Искам да споделя част от това, което научих както и да ви препоръчам горещо да чуете уебинара.

Мисля, че всяка жена има някакво мнение и отношение към красотата. Тази тема ни вълнува или притеснява, но независимо дали показваме явен интерес към красотата или се опитваме да се скрием, все пак ние изразяваме своето разбиране за нея.
Сигурно и вие сте си задавали въпроси от рода на:
          Защо красотата съществува? 
                 Кой я е създал? 
                         Кой определя кое е красиво?
                                 Суета ли е разкрасяването? 
                                         Какво покварява красотата? 
                                               Има ли връзка между вътрешната и външна красота?
На тези и други въпроси отговарят водещите – Анна и Елизабет Боткин.
Двете млади дами са направили цялостно проучване на темата за красотата, вземайки за основа Божието слово, което говори за истинската красота, за нейния Създател и за причината, поради която красотата въобще съществува.
Защо е необходимо да се връща значението на красотата? 
Красотата е била и продължава да бъде доста манипулирана тема. Днес големи индустрии като Холивуд, MTV, модните подиуми, козметичните компании, пластичните хирурзи и пр. са узурпирали правото да определят кое е красиво. Те доста агресивно се опитват да наложат своя стандарт за красота. Разбира се този стандарт е доста изкривен и ограничаващ (обикновено се набляга главно на сексуалността), но когато постоянно сме облъчвани от реклами за перфектната фигура, модна фризура и лице без бръчки, може неусетно да се подведем и ние. Желанието да бъдем приети и харесвани ни кара да се стараем да се вместим в този изопачен стандарт за красота. Често погрешно търсим своята идентичност във фалшивите образи от екрана.
Но къде е мястото на красотата и кой може правилно да го определи?
Трябва да се върнем назад към корените, към Този Който притежава авторското право над красотата, защото я е замислил и създал. Така сестрите Боткин ни повеждат в едно пътешествие през историята в търсене и откриване на истинското значение на красотата, с помощта на единственото вярно ръководство – Божието слово.
Ето и някои от заключенията, до които достигат двете дами в своето изследване:

  • Източникът на всяка красота е Бог, а не човек. 
  • Красотата е характеристика на Бога и ние както и цялата природа само я отразяваме. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.“ (Псалм 19:1), а за човека е казано: „защото съм страшно и чудно направен“ (Псалм 139:14).
  • Красотата ни помага визуално да разберем естеството на Бога. 
  • Истинската стойност на красотата е в това, към което тя сочи – славата на Бог.

Има ли библейски стандарт за физическо съвършенство?
Не очаквайте да чуете цифри по отношение на идеалната обиколка на талията, килограмите или ръста, нито ще намерите кой е най-красивият цвят на косата. Бог не слага възрастова граница за красотата както светът слага. Затова може да се каже, че светската красота – тази, диктувана от модните подиуми и списания е твърде ограничена. Ние не трябва да сме роби на идеала за красота на деня, който се промотира по медиите. Трябва да сме наясно, че реалността е красива, а не пластичната хирургия и слоевете грим.

Съществуват две крайни позиции, към една от които обикновено клоним във възгледа си за красотата. Някои хора са напълно погълнати от външния си вид. За тях красотата е единствено това, което се вижда и те не се свенят да се демонстрират. Физическата красота и начинът, по който изглеждат се превръщат в център на живота им и източник на гордост и увереност. За тях е в сила предупреждението от Притчи 31:30: „Прелестта е измамлива и красотата е лъх...“.
Другата крайна позиция включва хората, които са възприели, че само вътрешната красота на личността (т.е. характера) е от значение, докато външността е просто една суета. Те практикуват някаква измислена скромност, която се изразява в неглижиране на външния вид и привличане вниманието на останалите към техния интелект. Това обаче си е чиста форма на гордост, както отбелязват Анна и Елизабет.
Както може да се досетите има нещо сбъркано и в двете становища. Не може да се отрича външната красота за сметка на вътрешната или обратното.
Освен това, може да ви се стори изненадващо, но в Словото си Бог говори за двата вида красота, не само за качества на характера, но и за чисто физическа красота. Много хора са наречени красиви в Библията. Изводът е, че ние сме създадени цялостни. Всеки един наш аспект, било то външен или вътрешен, носи послание и това послание трябва да е в хармония.
Какво е истинското значение на красотата?
Ще завърша с някои от направените изводи на уебинара, защото мисля че са верни: 

  • Красотата е дар от Бог. 
  • Красотата не трябва да е нашият източник на увереност, нито център на живота ни. 
  • Красотата не ни определя кои сме. 
  • Красотата не е предназначена да ни кара да се чувстваме по-добре спрямо себе си. 
  • Красотата дадена от Бог е добро, но ако започнем да уповаваме на нея, това я покварява. От благословение става източник на гордост и може да се обърне в проклятие за нас.
  • Важното е това, към което сочи красотата – тя разкрива Божията слава, а не човешката слава. 
  • Красотата е метафора на това как Бог ни очиства, освещава и усъвършенства заради Себе си.
  • Това, към което трябва да се стремим е не повърхностната красота, а една цялостна хармония на богоугоден характер и достойна външност .

Вижте и чуйте безплатно първата презентация от уебинара тук: 
или си поръчайте целия пакет от:


Статията е взета от ТУК

четвъртък, 2 март 2017 г.

Мъдрите правила, по които еврейските родители възпитават умни деца

Образование и семейство – това са най-важните неща според еврейските родители 

Известната актриса Натали Портман като дете Родена е на 9 юни 1981 г. в Йерусалим, Израел. Баща й е израелски лекар, а майка й е американка от еврейски произход. От малка се занимава с танци и балет. Владее няколко езика. Винаги е поставяла образованието си на първо място. Завършва Харвард. IQ – 140 източник   „Бях по-различно дете от другите. Бях по-амбициозна. Знаех какво искам и за това, което исках, работех упорито. Бях много сериозно дете.“ Натали Портман, известна актриса, родена в Израел, възпитаничка на Харвад.
 Любовта на еврейските родители към децата им няма граници. При тях съществува истински култ към децата им. Психолозите могат да опишат много плюсове и минуси за такъв тип взаимоотношения, но едно е сигурно – еврейските деца не са лишени от любов и внимание, а обикновено стават много умни и успешни. Ето няколко изпитани принципа при възпитанието на еврейските деца. 
„Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“   Зигмунд Фройд и неговата дъщеря Анна Фройд, която също е известен психоаналитик (1913) IQ на Зигмунд Фройд – 156   За еврейската майка детето й е истинско злато. Никога няма да чуете да го обиди. Всяко негово дори и малко постижение ще бъде похвалено. Също така родителите осъзнават, че са модел за подражание за своите деца и гледат да проявяват любов и грижовност един към друг, за да възпитат по същия начин и своите наследници. Те вярват в една важна максима: „Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“. Еврейските деца от малки се научават да управляват времето си, тъй като целият им ден е запълнен с различни занимания. Много чест въпрос, който може да се чуе по отношение на евреите, е защо са толкова умни. Всъщност защо е така?   
Защо еврейските деца стават гении? Алберт Айнщайн IQ – 160   Има теории, които обясняват, че евреите са с по-високо IQ и по-специално във вербалната сфера и в математиката. Същото така се посочват данни колко много нобелови лауреати са евреи, колко велики шахматисти и медалисти в математиката са евреи. Ако се говори за наследственост и IQ, трудно е да се излезе извън научния спор, но по един пункт всички са съгласни – еврейските родители инвестират много в образованието на децата си – финансови средстава, време, енергия. Всички тези усилия дават резултати. От голямо значение е също така и ролята на семейството, неговите ценности и стремеж да помогне на следващото поколение.   
7 мъдри правила във възпитанието на еврейските деца   
1. Не създавайте комплекси у децата си!   Еврейската майка никога няма да каже на детето си:   „Ти си лош!“   Тя ще каже:   „Как може такова хубаво момче като теб да направи такава глупост?“   Каква е позицията на еврейската майка:   „Моето дете няма недостатъци!“   Може и да ги вижда, но никога никой няма да узнае за тях.   
2. Предоставяйте разумна свобода! Съвременното еврейско възпитание съчетава две на пръв поглед противоречиви неща: свобода на детето и строгост в изискванията. Как можете да си представите най-добре този вид възпитание? Това е просторна стая с твърди стени. Строгото възпитание започва там, където е прекрачена линията на приличното поведение.  
3. Хвалете детето при всякакви поводи!    Майките винаги хвалят децата си. Хвалбите започват с раждането на бебето. Еврейската майка се възхищава от чедото си дори и при най-малкия напредък. Също така за този успех е задължително да знаят всички приятели и познати. Най-важното е детето да види, че е похвалено пред всички. Ако постижението е сериозно, похвалата е придружена от аполидисменти и възхвали от цялата общност. Ако родителите се научат да забелязват у децата си всяко тяхно добро проявление, включително и „обикновените дреболии“, и поощряват ги при всеки повод, ще укрепят тяхното стремление към добро, тъй като ще знаят, че ще бъдат похвалени след това.  
4. Родителите трябва да имат високо ниво на отговорност за поведението си! Евреите смятат, че дори най-незначителната дума, подхвърлена набързо пред детето, може да има необратими последствия. Затова родителите се стремят да имат много отговорно поведение по отношение на всичко казано и направено, тъй като това са сигнали към детето.   
5. Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето Еврейската традиция обяснява, че основата на всяко семейство се състои от съпруг и съпруга – баща и майка. По тази причина от най-ранна възраст децата трябва да привикнат с факта, че на първо място винаги се поставя вниманието на бащата към майката и на майката към бащата. Ако детето свикне с идеята, че родителите му живеят един за друг, убеди се, че техните взаимоотношения са пропити с уважение, обич и грижи, то ще се чувства защитено. Освен това – това е един прекрасен модел за подражание. По този модел детето ще се опита да създаде после семейство, когато порасне.  
6. Децата трябва да се учат да бъдат родители-  Възпитанието започва още от раждането. Момичето като се ожени, знае, че ще стане майка, а няма да живее само за себе си и кариерата си. За нея най-важното е домът и семейството. Евреите смятат, че ако изначално на родителството се гледа като на бреме, ограничение, след това да се отгледа добро дете е много сложно. Затова трябва още от ранна възраст да започне подходящото възпитание за ролите в живота. В стремежа си да възпитат успешни, самостоятелни и здраво стъпили на земята деца, евреите си имат разработени цели системи за възпитание. В Израел има специални курсове за родители. Такива има и в синагогите и еврейските училища по света. Първият закон на успешното родителство е свързан със собственото възпитание и обучение, а така също с разбирането какво е жена и майка и какво е мъж и баща.   
7. Децата трябва да се научат да си управляват времето!   Еврейските деца не знаят какво е това мързел и какво е това да се шляеш по улиците. Времето им е запълнено: цигулка, английски, математика. И това не е от време на време, а постоянно и по много. От малка възраст децата свикват с идеята, че трябва постоянно да са ангажирани с полезни дела. Това за тях е нещо нормално.   
 На какво евреите учат децата си? Мнения, споделени в различни теми в платформата за знания Quora   Учене и музика   Аарон Енделман, евреин, възпитаник на престижния MIT, оформя пет важни елемента, към които се придържат еврейските родители:   1. Еврейската култура набляга изключително много на ученето. 2. Любовта към музиката е дълбоко вкоренена в еврейската култура. 3. За евреите е необичайно да бъде отгледано дете, което да не се научи да свири на музикален инструмент. 4. Пеенето е задължително. 5. Никога няма да срещнете еврейски родители, които не искат по-добър живот за децата си от този, който те имат. Каква е вярната формула за отглеждане на деца?   Бенджамин Хурвиц, работещ в голяма компания, свързана с биотехнологиите, живеещ в Чикако, споделя какво предоставят еврейските родители на децата си:   „Любов, внимание и огромно количество енергия и пари за тяхното образование.“ Какво трябва да знае всяко еврейско дете?       Tри важни неща трябва винаги да знае едно еврейско дете и те ще го предпазят от всякакъв грях:   1. Знай откъде идваш; 2. Къде ти е казано да стигнеш; 3. И кой ще носи отговорност за твоите действия.
 Най-важните ценности са семейството и образованието   Натали Портман Родена е в Израел. Завършва „Психология“ в Харвард. Тя е известна актриса. Носителка е на Оскар, Златен глобус и други отличия. Омъжена е за френския хореограф Бенджамин Милпие. Сватбата е през 2012 г. по еврейски обичаи. Имат дете, а сега очакват второ. Портман споделя, че се надява да успее да отгледа децата си така, както са възпитали самата нея.   Реми Луис, възпитаничка на Columbia University, живееща в Ню Йорк, споделя какви ценности е научила от майка си, която е еврейка.   Двете неща – образование и семейство, са от огромно значение за евреите.   1. Важно е да имате достатъчно образование! Станете такъв, какъвто искате да бъдете и ще бъдете щастлив да го работите, но винаги имайте професия, която ви връща вложеното. Имайте достатъчно образование и ако с мечтаната кариера не потръгне, да можете да разчитате на него, за да си помогнете финансово.   2. Образованието и ученето са преди всичко друго.   Никога никой няма да може да ви вземе това, което е в главите ви!    3. Всички в домакинството са равни.   Уважавайте своите деца, чуйте техните гледни точки преди да вземете големи решения. Отнасяйте се към тях според възрастта им – нито като към по-големи, нито като към по-малки (особено това!). Към тийнеджърите се отнасяйте като към млади възрастни, уважавайте ги, но и те винаги трябва да се придържат към правилата. Така ще запазите близките си отношения.   Приоритетите за евреите са в следния ред:   1. Семейство 2. Образование 3. Всичко останало

Този текст е копиран от Danybon.com. 

сподели ме

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

Книгата "Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора" от Чарлз Х. Спърджън можете да прочетете безплатно в сайта БЪЛГАРСКА РЕФОРМАЦИЯ в благодарение на превода от английски език на Георги Порумбачанов ТУК.











сподели ме

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Тезиси на Надеждата


1. Библията ни учи да имаме надежда, а не отчаяние; да очакваме победа и господство за Благовестието, а не бягство и поражение. 
2. Библейското пророчество е написано в буквален и символичен език. Изборът не е между “буквализъм” и “символизъм,” а между библейски и спекулативен метод на тълкуване на Библията. 
3. Спасението е ново създание. При изкуплението Исус Христос възстановява човека по Божия образ. 
4. Спасението и неговите благословения са представени в Библията като първоначални, прогресивни иокончателни
5. Ние не биваме спасени от нашето обкръжение; по-скоро спасението работи да възстанови земята като цяло. Божията Свята Планина (Градината) ще расте, докато изпълни целия свят. 
6. Бог благославя покорството и проклина непокорството; този модел ще стане господствуващ с напредването на историята. 
7. Чрез поколения на покорство праведните ще стават все повече способни и могъщи, докато нечестивите ще стават слаби и безсилни. 
8. Първо нечестивите биват “грабнати” (т.е., изхвърлени от земята и лишени от наследство), докато праведните все повече завладяват всички неща. 
9. Исус Христос дойде като Човешкия Син (Втория Адам), за да установи Божието Царство на земята. 
10. Библейските пророчества, че Христос ще владее като Цар, бяха изпълнени в Христовото възцаряване при Неговото Възнасяне. 
11. Данаиловото пророчество за Човешкия Син “идещ с облаците” беше изпълнено при Възнасянето на Христос. 
12. Исус Христос първоначално победи и върза Сатана и демоните в Своето Изкупление, Възкресение и Възнасяне. 
13. Царството беше установено по време на Първото Пришествие на Христос (включително Съда през 70 от Хр.); то сега се развива и ще нараства до края на света. 
14. Етническият Израел беше отлъчен заради своето отстъпление и никога вече няма да бъде Божие Царство. 
15. Царството сега е съставено от всички онези (юдеи и езичници), които са били изкупени от Исус Христос. 
16. Църквата е сега Божият Храм, тъй като на Петдесятница Святият Дух е влязъл да обитава в нея, и е напълно установена при разрушаването на стария Храм през 70 от Хр. 
17. Беседата на Елеонския хълм (Матей 24, Марк 13 и Лука 21) не е за Второто Пришествие на Христос. Тя е пророчество за разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр. 
18. Голямата Скръб става при Падането на Израел. Тя няма да бъде повторена и следователно не е бъдещо събитие (макар християните от всяка епоха да трябва да преминават през страдания заради вярата). 
19. Библията не пророкува, че някакъв бъдещ буквален Храм или жертвена система ще бъдат установени в Ерусалим. Библейските пророчества за Храма се отнасят за Христос и Неговата Църква, първоначално, прогресивно и окончателно. 
20. Макар Израел някой ден да се възстанови към истинската вяра, Библията не казва за някакъв бъдещ план за Израел като специален народ. 
21. Библейският език за разпадане на създанието (“стопяването на вселената”) символизира Божия съд, особено напомняйки за Потопа и за язвите върху Египет при Изхода. 
22. Антихрист е понятие използвано от Йоан да опише широкоразпространеното отстъпление на християнската Църква преди Падането на Ерусалим. Като цяло всеки отстъпил учител или система могат да бъдат наречени “антихрист”; но думата не се отнася за някакъв “бъдещ Фюрер.” 
23. “Голямото Отстъпление” става през първи век. Затова нямаме библейско основание да очакваме все по-голямо отстъпление с напредването на историята; вместо това трябва да очакваме нарастващото християнизиране на света. 
24. Последните дни е библейски израз за периода между Христовото Пришествие и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.: “последните дни” на Израел. 
25. Преди Второто Пришествие на Христос голямото мнозинство от евреите и езичниците ще бъдат обърнати към християнската вяра. (14)
26. Всички Христови врагове постепенно биват покорявани под Неговото царуване от небето. Той ще остане на небето докато всички врагове бъдат победени. Последният враг, Смъртта, ще бъде победена, когато Той се върне. 
27. Исус Христос ще се върне в Последния Ден, когато ще се извършат Възкресението и Последния Съд. 
28. Грабването и Второто Пришествие ще станат заедно.
29. Ще има едно Възкресение за всички хора; праведните ще бъдат възкресени за вечен живот, а нечестивите ще бъдат възкресени за съд. 
30. Основната загриженост на пророчеството е етичното поведение: покорството към Божиите заповеди.
31. Канонът на Писанието е бил завършен през 70 от Хр., когато Старият Завет е преминал. 
32. Книгата Откровение не трябва да бъде тълкувана “футуристично”; за нейните читатели от първи век нейното послание е било съвременно, и времето за неговото изпълнение е било “близо.” 
33. “Звярът” от Откровение е символ конкретно на Нерон и общо на Римската империя. 
34. “Лъжепророкът” символизира юдейските религиозни водачи. (20)
35. “Блудницата” символизира отстъпилия Ерусалим, който е престанал да бъде Божий Град.
36. “Милениумът” е Царството на Исус Христос, което Той установи при Своето Първо Пришествие. 
37. “Първото Възкресение” е Духовно възкресение: нашето оправдание и новорождение в Христос. 
38. “Хилядата години” от Откровение 20 символизират огромно число години – най-вероятно много хиляди
39. Всички християни са свещеници в тази епоха; всички християни сега седят в небесни места в Христос. 
40. Новото Създание вече е започнало: Библията описва нашето спасение в Христос, сега и във вечността, като “ново небе и нова земя.” 
41. “Новият Ерусалим,” Божият Град, е Църквата, сега и завинаги. 
42. Центърът на християнското обновление на света е Църквата. Същността на библейската религия и изворът на християнското общество е поклонението към Бога. 
43. Църковното поклонение и власт са официално признати в небесния Съд. Когато Църквата произнася справедливи присъди, те биват изпълнявани на земята, в историята, чрез Божието провиденческо управление на света. 
44. Християнската цел за света е световно развитие на библейски теократични републики, в които всяка област на живота е изкупена и поставена под господството на Исус Христос и управлението на Божия закон. 
45. Християнският стандарт за етика във всяка област – за отделни хора, семейства, бизнес организации и правителства – е библейският закон. Християнинът не може да се задоволи с “плурализъм,” защото неговото призвание е да работи за господството на Исус Христос и Неговото Царство по целия свят. Благоденствието на света ще дойде от Исус Христос, и само от Исус Христос.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме

неделя, 11 септември 2016 г.

Хиляда поколения


За сатаниста времето е голямо проклятие. С напредването на историята силите на злото усещат, че тяхнотовреме изтича (ср. Откр. 12:12). Затова Сатана толкова често работи чрез революция: той трябва да свърши своето дело сега, докато има възможност. Не може да си позволи да чака, защото времето работи против него. Той е обречен на поражение, и знае това.
Но християнинът не трябва да се страхува от хода на времето, защото времето е на наша страна. Историята се движи към нашите цели. Всеки ден ни довежда по-близо до осъществяването на “знанието за Бога ще покрие целия свят.” Народите ще се покланят и ще се покоряват на единия истинен Бог, и ще престанат да воюват; земята ще бъде променена, възстановена в Едемскот осъстояние; и хората ще бъдат благословени с продължителен и щастлив живот – толкова дълъг, всъщност, че ще бъде необичайно някой да умре на младата възраст от 100 години (Ис. 65:20)!
Вижте това обещание в закона: “И тъй да знаеш, че Господ твоя Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му” (Вт. 7:9). Богът на Завета каза на Своя народ, че ще ги благослови до хилядното поколение на техните наследници. Това обещание е направено (по груби изчисления) преди около 3,400 години. Ако изчислим библейското поколение на около 40 години, хиляда поколения е четиридесет хиляди години. Имаме още 36,600 години преди това обещание да бъде изпълнено!
Някои може да ме обвинят, че изпадам в непоследователен “буквализъм” по този въпрос, като вземам хилядабуквално във Второзаконие, но не и в Откровение. Не е така. Аз съм съгласен, че когато Бог използва думатахиляда, той говори за необятност, а не за конкретно число. След като признаем това, обаче, нека да погледнем отблизо начина, по който тази дума е използвана в символизма. Когато Бог казва, че притежава добитъка на хиляда хълма, Той има предвид голям брой добитък на голям брой хълмове – но има повече от 1000 хълма. Библията обещава, че Божиите хора ще бъдат царе и свещеници за хиляда години, означавайки голяма необятност от години – но християните са били царе и свещеници за повече от хиляда години (почти 2000 години досега). Същността на това, което казвам, е: думата хиляда често е използвана символично в Писанието, за да изрази необятност; но тази необятност в действителност е много повече от колкото буквалното хиляда.
Бог обещава, че ще благослови Своя народ за хиляда поколения. Така, по аналогията на Писанието това означава, че числото четиридесет хиляди години е само минимум. Този свят има пред себе си десетки хиляди, може би стотици хиляди години на увеличаващо се благочестие, преди Второто Пришествие на Христос.
Не обичам да поставям дати. Няма да се опитам да изчислявам датата на Второто Пришествие. Библията не я разкрива, и това не е наша работа. Това, което Библията наистина разкрива, е нашата отговорност да работим за Божието Царство, нашето задължение да доведем себе си, нашите семейства, и всичките си области на влияние под господството на Исус Христос. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Вт. 29:29). Бог не ни е казал кога ще стане Второто Пришествие. Но Той действително ни е казал, че има много работа, която трябва да се свърши, и че очаква ние да се захванем с нея.
Какво бихте казали, ако сте наели работник, дали сте му подробни инструкции, и всичко, което той прави, е седи и се чуди кога ще изсвири звънецът за края на работния ден? Ще го счетете ли за верен работник? Бог счита ливас за верен работник за Неговото Царство? Повтарям: целта на пророчеството е етична. Това е Божието уверение, че историята е под Негов контрол, че Той изработва Своите вечни намерения във всяко събитие, и че Неговият първоначален план за Неговото създание ще бъде изпълнен. Той ни е поставил в голямата война за световната история, с абсолютната гаранция, че ние ще победим. Дори ако Той трябва да накара цялата вселена да застине заради нас (Ис.Нав. 10:12-13), денят ще трае достатъчно дълго за нас, за да постигнем победа. Времето е на наша страна. Царството е дошло, и светът е започнал отначало.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме

Литургията


Знаем разказа за Израел. Бог принуди Фараона да ги пусне, и те излязоха, за да наследят Обещаната Земя. Но истински важната страна на цялото събитие на Изхода, доколкото става въпрос за дейността на хората, бешепоклонението. Правилната християнска вяра не може да бъде сведена до лични преживявания, академични дискусии, или обществено-полезна дейност – колкото и важни да са тези неща в различна степен. Същността на библейската религия е поклонението пред Бога. И под поклонение нямам предвид само слушане на проповеди, макар проповядването със сигурност да е необходимо и важно. Имам предвид организирани, сборни молитви, хваление и празнуване на тайнствата. Това още означава, че реформацията на Църковното управление е жизнено важна за библейското господство. Истинската християнска реконструкция на обществото е далеч от това да е просто гласуване на закон Х и избиране на депутат У. Християнството не е политически култ. То е божествено отредено поклонение на Всевишния Бог.
Затова Книгата Откровение започва с видение за Христос и продължава да говори за управлението (“ангелите,” или служителите) на Църквата. Цялото пророчество, всъщност, е построено като служба на поклонение в Господния Ден (Откр. 1:10). През цялата книга виждаме повтарящ се модел: първо, “ангелите” водят светиите в организирано поклонение; второ, Бог отговаря на поклонението на Своя народ като довежда съд към спасение. Например, Йоан ни показва мъчениците, събрани при олтара на тамяна, умоляващи Бог да възмезди за тях върху техните гонители (Откр. 6:9-11). Малко след това “ангел” официално принася техните молитви пред Бога, и след това взема въглени от олтара и ги хвърля на земята: резултатът е опустошение и гибел върху Израел; земята се запалва; горяща планина е хвърлена в морето (Откр. 8:1-8). Това е само един от многото примери на централната истина в Откровение: неразделната връзка между литургията и историята. Книгата Откровение показва, че Божиите съдби в историята са преки отговори на официалното поклонение на Църквата. Когато Църквата в нейното официално положение произнася справедливи присъди, тези присъди се зачитат във Върховния Съд на небето (Мат. 16:19; Йоан 20:23), и самият Бог изпълнява присъдите на Църквата.
Всъщност, Исус конкретно заповяда на Своите хора да се молят Планината на Израел да бъде хвърлена в морето (Мат. 21:21-22), и точно това (преобразно) стана. Това е важен урок за Църквата днес. Нашият основен отговор на гонението и подтисничеството не трябва да бъде политически. Това е да положим упованието си в Държавата. Основният отговор на Църквата към гонението трябва да бъде литургичен. Ние трябва да семолим за това, лично, по семейства, и в огранизираното общностно поклонение на Църквата, чиито служители са божествено упълномощени да съдят. Разбира се, това означава, че Църквата трябва да се завърне към ортодоксалната практика да пее и да се моли с Проклинащи псалми срещу Божиите врагове. (“Проклинащите Псалми” са Псалмите, които се състоят основно от клетви, или проклятия, срещу нечестивите; примери са това са Псалми 35, 55, 59, 69, 79, 83, 94, 109 и 140). Църковните служители трябва да произнасят присъди срещу угнетителите, а християните трябва да следват това с верни молитви за това угнетителите да се покаят или да бъдат погубени.
Да вземем друг пример: Какво трябва да направи Църквата за съвременната форма на човешко жертвоприношение, всекидневната мерзост, позната като аборт? Ако нашият главен отговор е обществено или политическо действие, ние сме принципно атеисти; ние изповядваме нашата вяра в човешкото действие като окончателно предопределящо историята. Наистина, ние трябва да работим за забраната на абортите: убийците трябва да получат смъртно наказание (Изх. 21:22-25). Ние също трябва да работим, за да спасим живота на невинните и беззащитните. Но нашите основни действия трябва да бъдат управленски и литургични. Църковните служители трябва да произнесат присъда над аборционистите – да назоват и прокълнат видни защитници на убийствата, съдии, доктори и издатели.
Ако Църквата вярно призовава Бога да съди убийците и гонителите, какво ще стане? Отговорът е даден в цялата Книга Откровение: Божиите ангели ще хвърлят огън върху земята, и нечестивите ще бъдат погълнати. Но ние трябва да помним, че въглените на Божието отмъщение трябва да дойдат от олтара. Божият огнен гняв излиза от Неговия престол, където Го срещаме в публично поклонение. Едно “съпротивително движение,” което не е съсредоточено в поклонението, ще дойде под Божия съд. Принципно, това е като принасянето на “чужд огън” от Надав и Авиуд (Лев. 10:1-2).
У. С. Плъмър пише за силата на проклинащите молитви на Църквата: “От тридесет римски императори, управители на провинции и други на висок пост, които се отличават със своето ревностно и яростно гонение на ранните християни, един бива убит със своя собствен меч, друг ослепява, очите на един изскачат от главата му, друг е удавен, друг удушен, друг умира в позорен плен, друг умира по начин, който не можем да опишем, друг умира от толкова гнусна болест, че няколко от неговите лекари биват умъртвени, защото не могат да изтърпят вонята, която изпълва неговата стая, двама се самоубиват, трети прави опит за самоубийство, но трябва да вика за помощ, за да свърши работата, петима биват убити от своите собствени хора или слуги, петима други умират от най-позорна и мъчителна смърт, някои от тях с неописуемо ужасни болести, а осем биват убити в битка или след като са пленени. Между тях е Юлиан Отстъпник. За него се казва, че в дните на своето благоденствие е сочел с кинжала си към небето, хулейки Божия Син, Когото наричал често Галилеянина. Но когато бива ранен в битка, вижда, че с него е свършено, събира съсирената си кръв и я хвърля във въздуха, възкликвайки, ‘О, Галилеянино, Ти победи.’”
Разбира се, Църковното поклонение не е основно негативно, а позитивно: ние трябва да принасяме молби за обръщането на света. Ние трябва да молим Бога да накара всички народи да се стекат към Неговия Храм, молейки се Неговата Планина да расте и да изпълва земята все повече и повече, и нашето време да види нарастваща победа за Благовестието във всяка област на живота. Няма причина да не очакваме победа; ако сме верни на Божието Слово, имаме всяко основание да приемем, че силите на тъмнината ще бъдат поразявани пред нашето настъпление. Портите на ада трябва и ще паднат пред агресивната, воюваща Църква (Мат. 16:18).
Белег на нашето неверие е да уповаваме на хора и на князе, вместо на Божия Дух. Кое е по-силно – човешката извратеност или Божието върховенство? Може ли Бог да обърне света? Разбира се! Повече от това, Той обеща, че наистина ще обърне света! Той ни каза, че “земята ще се изпълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Ис. 11:9). До каква степен водите покриват морето? Има ли някаква част от морето, което да не е покрито с вода? Точно това е същността: един ден хората навсякъде ще познават Господа. Всички народи ще Му служат.
Спасението на света беше причината Исус да дойде, както сам Той каза на Никодим:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него (Йоан 3:16-17).
За да бъде светът спасен! Това е един от най-често цитираните стихове в цялата Библия, и толкова често пропускаме същността. Исус Христос дойде, за да спаси света – не просто по някой грешник тук и там. Той иска от нас да научим народите – не просто неколцина отделни човека. Господ Исус няма да бъде задоволен от успеха на Своята мисия, докато цялата земя не пее Неговите хваления. На основата на Божиите непогрешими обещания, Църквата трябва да се моли и да работи за разширяването на Царството, с очакването, че Бог ще изпълни Своята Църква с “голямо множество, което никой не може да изброи, от всички народи и племена и люде и езици” (Откр. 7:9).
Ние трябва да спрем да действуваме така, като че ли сме завинаги предопределени да бъдем подчинено общество. Ние сме определени за господство; трябва да укрепнем и да започнем да действуваме по този начин. Нашият живот и поклонение трябва да отразяват нашето очакване за господство и нарастващата ни способност за отговорност. Не трябва да се виждаме като самотни укрепления, обградени от все по-враждебен свят; по такъв начин даваме лъжливо свидетелство срещу Бога. Истината е точно противоположна на това. Дяволът е този, който бяга, езичеството е това, което е обречено на изчезване. Християнството е в крайна сметка господствуващото общество, предопределено да бъде окончателната и световна религия. Църквата ще изпълни земята.
Великият св. Августин е разбирал това. Говорейки за онези, които гледат на себе си като на последен остатък от Църквата, която отива към неизбежен упадък, той се присмива: “Облаците гърмят, че Господният Дом ще бъде изграден по цялата земя: а тези жаби седят в тяхното блато и квакат – Ние сме единствените християни!”
Ние творим световната история. Бог ни е възстановил по Неговия образ за световно господство; Той е излял върху нас Своя Дух, със “сила отгоре” (Лука 24:49); Той ни е поверил Благовестието на Царството, и ни е възложил да завземем света. Ако уповаваме на Него и се покорим, няма възможност за провал.
 Извадка от книгата "Възстановеният рай" на Дейвид Чилтън. 
сподели ме