Министърът на образованието Йорданка Фандъкова призна пред Pro.bg, че единствените хубаво написани учебници, са тези по чужди езици, а досега промените в образованието касаят само формата, а не и съдържанието в училищата.
"Гледа се повече как да са облечени децата и как да се държат в час, а не какво точно учат", заяви Фандъкова.
Децата до четвърти клас няма да повтарят учебната година – това предвиждат приетите от кабинета промени в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. По думите на министъра на образованието - когато ученикът не се справя в малките класове, не означава, че ще отпадне от системата.
40 % от учениците в 9 до 12 клас във Варна са употребявали наркотик. Това стана ясно на пресконференция по повод борбата с наркоманиите.
На пресконференцията специалисти изнесоха информация и за предпочитаните от младежите наркотици, като челните места заемат така наречените синтетични наркотици, сред които са амфетамини, екстази и други, информира агенция Фокус.
Марихуаната е на първо място при младите хора, коментираха още специалисти. Оказа се, че употребата на хероин във Варна намалява, тъй като тийнейджърите смятали, че този вид наркотик е за пропаднали хора.
В училището, в което преподавам, групичка приятелки обслужват сексуално два-три фургона с работници като срещу това получават дребни подаръци". Горчивите признания са на педагога от столично училище Красимира Найденова, направени днес на кръглата маса, организирана от КТ“Подкрепа.
"Шокиращ е фактът, че при вчерашното сбиване между ученици във Варна е имало много хора и всички са били свидетели, но никой не се е намесил". Това каза пред журналисти в 56-то СОУ министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова. Тя коментира темата за вчерашния трагичен инцидент, при който момче почина след сбиване със свой съученик във Варна, като инцидентът е станал извън училището в района на супермаркет. Според министър Фандъкова, темата за агресията трябва да бъде подложена на обществен дебат. Тя посочи, че всички трябва да помислим - учители, родители и обществото, за да не се случват подобни инциденти. "Нашето желание е да се повиши ролята на възпитателната дейност в училище, както и ролята на педагогическите съветници и на психолозите, които да разговарят с децата и да се работи превантивно с агресията", посочи министърът. Тя определи вчерашния трагичен случай като невероятна проява на агресия. По-рано днес стана ясно, че боят между двамата ученици във Варна е бил организиран предварително. Това заяви директорът на Професионална техническа гимназия във Варна инж. Ирма Дукова. Директорът на гимназията е подчертала, че на този етап няма информация, какъв е бил поводът за възникналия бой между младежите. Тя е била категорична, че подобни инциденти на територията на училището преди този случай е нямало, но няма и да има за в бъдеще. Ирма Дукова добави, че по информация, която има от свидетелите на драмата, по време на боя е имало и спрени автомобили, от които други хора са наблюдавали боя между тийнейджърите.
СV-то е Вашият първи контакт с работодателя и до голяма степен от автобиографията Ви зависи дали ще Ви поканят на интервю. Обикновено HR специалистите сканират CV-тата и им отнема не повече от 20 секунди, за да решат дали да разгледат по-детайлно документите на определен кандидат. Затова е изключително важно как ще изглежда автобиографията, с която се представяте, и каква информация ще съдържа.
Ако спазвате няколко основни правила, може да представите информацията за себе стегнато, структурирано, по убедителен начин и да предизвикате интереса на специалиста по подбор към Вашата кандидатура.
Придържайте се СV-то Ви да не е повече от две страници формат А4. Някои специалисти дори препоръчват то да не надвишава една страница А4 и това е типичното т.нар. резюме, което обикновено се изисква за високи мениджърски позиции.
Автобиографията Ви трябва да изглежда чисто и подредено, без излишна информация и фантазия. Почти сигурно е, че ще отпадне още на етап скрининг на документи, ако HR специалистът види правописни грешки в документите Ви. Затова задължително прегледайте за грешки CV-то си, преди да го изпратите.
За всяка позиция, за която кандидатствате, създавайте ново CV, като отделите време да проучите компанията и да наблегнете в автобиографията си на умения и отговорности, които са релевантни за позицията, за която кандидатствате.
Има различни формати CV-та, които може да намерите в Интернет и да стъпите на тях, за да създадете Вашата автобиография. Те са структурирани по различен начин, но съдържат следната информация:
Лични данни Задължително е да посочите имената си и контакт за обратна връзка – имейл или телефон. Допълнителна информацията като възраст, семейно положение, националност, адрес не е задължително да присъства в документите Ви.
Трудов опит Опишете трудовия си опит, като започнете от последната си месторабота, и продължете в хронологичен ред назад. Отбележете от кога до кога сте били на съответната длъжност, като посочвате месеца и годината. За всяка позиция опишете синтезирано, честно и позитивно Вашите основни задължения, отговорности и постижения. Ако в момента сте все още студент, отбележете образованието си на първо място преди професионалния опит, ако имате такъв.
Образование Избройте периодите, учебните заведения и специалностите, които сте завършили, както и допълнителни квалификации, които сте придобили, в хронологичен ред от последната към първата. Ако току-що завършвате, трябва да започнете Вашето CV с тази информация. Допълнителни умения Посочете умения като компютърна грамотност, езици и други, като отбележите нивото, на което сте – начално, средно, високо. Ако изрично в обявата за свободната позиция не е посочено изискване за притежание на свидетелство за управление на МПС, не е задължително да отбелязвате тази информация. Референции Не е задължително да посочвате лица и контакти за референции, но тази информация прави добро впечатление на специалистите по подбор. Можете да посочите, че ще предоставите референции при поискване. Бъдете готови да дадете такива на следващ етап. Добре е, преди да посочите хора, които да дадат референции за Вас, да ги помолите за разрешение преди потенциалните работодатели да се свържат с тях. Ако кандидатствате за работа за първи път и нямате трудов опит, може да посочите Ваши преподаватели като референти – академичните референции са важно и печелившо начало за Вашия професионален път. Хоби/Интереси Включването на тази информация не е задължително и ако решите да дадете такава, направете го кратко. Избройте сфери и занимания, към които проявявате интерес. Ще направите добро впечатление, ако хобито и интересите Ви са свързани с желаната работа. Целта е да дадете повече информация за себе си, която след това да обсъдите с HR специалиста по време на интервюто. Снимка Ако изрично не се изисква да приложите снимка, решението дали CV-то Ви да има такава е Ваше. Снимката към автобиография носи допълнителна информация за човека и улеснява специалистите по подбор да се ориентират по-лесно в документите на различните кандидати, защото дават по-добра възможност за визуализиране. Ако решите да приложите снимка, то най-добре е тя да е паспортен формат. Очаквано възнаграждение Посочването на очакваното от Вас възнаграждение не е задължително и сами трябва да прецените дали да дадете такава информация на работодателя. Ако искате да ориентирате работодателя, но не и да фиксирате конкретна сума, срещу която бихте приели позицията, посочете месечното възнаграждение на последната длъжност, която сте заемали.
Мотивационното писмо вече е почти задължителна част от документите за кандидатстване. Неговата основна функция е да подчертае желанието Ви да заемете конкретната позиция, а не да преповтаря информацията от автобиографията. С него получавате шанс да представите Вашите умения, опит и лични качества като перфектните за позицията и е начин да се отличите от всички останали кандидати. С мотивационното писмо трябва да демонстрирате увереност. Спазвайте деловия тон, но се стремете към индивидуален стил на изразяване. Изложете мотивите си стегнато, в рамките на една страница А4 и в не повече от три основни параграфа.
Подходете към Вашето писмо като към "търговско" средство. Понякога целта на мотивационното писмо е само една – да провокира HR специалиста да разгледа Вашето CV. Затова е изключително важно как ще го структурирате и каква информация ще съдържа то, защото мотивационното писмо може както да Ви даде шанс, така и да затвори вратите пред Вас, ако не е индивидуализирано и е пълно с грешки.
Има няколко задължителни принципа, които винаги трябва да спазвате - Създавайте ново мотивационно писмо за всяка позиция, за която кандидатствате. Никога не трябва да изпращате едно и също мотивационно писмо на различни работодатели и за различни позиции.
- Може да потърсете образци в интернет, но никога не изпращайте стандартно мотивационно писмо. Само един поглед на специалист по подбор е достатъчен, за да квалифицира писмото Ви като „шаблонно”, което е по-скоро знак за липса на желание да заемете позицията, щом не сте положили минимално старание.
- Наблегнете на това с какво сте допринесли за компанията на предишната Ви длъжност и с какво ще сте полезни за организацията, ако Ви изберат за позицията. Ако позицията, за която кандидатствате, е в различна сфера от тази, която сте заемали до този момент, открийте и посочете връзки между двете.
- Покажете, че се интересувате от компанията и че сте я проучили, но не преразказвайте съдържанието от корпоративната интернет страница. Обяснете защо желаете да получите работата и как тя се вписва във Вашия план за кариерно развитие.
- Трябва да сте сигурни, че адресирате мотивационното писмо до точния човек и внимавайте да изпишете позицията и името му правилно.
- Подготвяйки мотивационното писмо, Вие се стремите към следващия етап в процеса - интервю. Ако Ви се налага пътуване или друга заетост, тактично обяснете това и посочете дати, в които ще можете да се отзовете на покана за интервю.
- Мотивационното писмо не е мястото, където да посочите каква заплата очаквате. Възнаграждението е тема на друг разговор и работодателят не трябва да остава с впечатлението, че основната причина за желаното назначение е работната заплата.
При структурирането на мотивационното писмо следвайте следните стъпки
Как да започнем: Започнете мотивационното писмо, като задължително го адресирате до конкретна личност. Ако в обявата не е посочено лице за контакт, проучете кой е HR мениджърът на компанията. В случай, че организацията няма самостоятелно структурно звено по HR, можете да адресирате писмото до управителя на фирмата или ръководителя на отдела, за който кандидатствате. Във въвеждащия параграф уточнете за коя точно позиция кандидатствате. Пояснете откъде знаете за свободната длъжност. След това изложете мотивите си да се насочите към точно тази обява - обяснете защо кандидатствате, демонстрирайте желание за работа, разбиране към изискванията на длъжността и интерес към фирмата.
Как да продължим: Вторият, "маркетингов", параграф на Вашето мотивационно писмо трябва да подчертае качествата и способностите Ви. Избройте силните си страни, но без да прекалявате с хвалбите. Не забравяйте, че Вашата цел е да стигнете до следващия етап – интервюто, където преувеличените Ви достойнства лесно могат да бъдат разкрити. Наблегнете на тези Ваши умения, които са пряко свързани с бъдещата Ви дейност, разкажете накратко как сте приложили на практика придобитата квалификация в заеманите досега длъжности. Добавете и Вашите предложения за това, което бихте направили за бъдещия успех на фирмата.
Пример: Смятам, че съм подходящ/а за длъжността "Маркетинг мениджър", защото съм завършил/а специалност „Маркетинг” в един от най-добрите ни икономически университети в страната - и то с отличен успех. Имам две години опит на позиция „Маркетинг специалист” и съм убеден/а, че с придобия опит ще допринеса за развитието на Вашата фирма. Досегашният ми трудов стаж ми е дал опит за работа в екип и смятам, че лесно бих се вписал/а и сработил/а с екипа на компанията. Комуникативен/а съм и имам опит с говорене пред публика, което ми помага при водене на преговори, презентации и бизнес срещи. Участвал/а съм в работата по международни проекти, свързани с управление на бюджети за маркетингови проучвания и реклама, което ми дава увереност, че ще се справя на позицията „Маркетинг мениджър”. Имам креативно мислене и с нови идеи бих могъл/а да допринеса за развитието и налагането на компанията на пазара. Как да завършим:Отбележете, че сте на разположение за интервю и улеснете обратната връзка, като оставите координати: телефон или електронна поща. Най-отдолу отбележете датата и Вашето име. Не забравяйте:Никога не подценявайте стойността на мотивационното писмо – то е начин да привлечете вниманието към себе си и Вашите силни страни, дори и да нямате нужния опит.
Естонският филм "Клас" е заснет по действителен случай (за огромно съжаление) и отразява реалната, деградирала обстановка в държавно субсидираните училища показвайки резултатите от родителската безотговорност. Филмът е изключително въздействащ и на места отблъскващ!
Рецензия: Всички в класа са против неудачника Йосеп. По една нелепа случайност Каспар се превръща от негов мъчител, в приятел и защитник. Но всеки път неговата помощ донася повече злини, отколкото полза на новият му приятел. Всеки иска своето: Каспар - старите си приятелите и момичето, а Йосеп, достойнството да бъде нормално момче. Съучениците им обаче не мислят така. С безпощадно постоянство те отиват все по-далеч в гаврите си. Но те не знаят, че бащата на Йосеп е военен и държи оръжие в къщата си...
Желаещите да изтеглят филма, могат да използват заглавието на статията за линк към zamunda.net
Шокиращи факти за средното образование у нас разкри репортаж на bTV, след като репортер на медията става под прикритие учител за един месец в столично училище.
Репортерът на телевизията Стоян Георгиев "учителства" по английски език в 85-о СОУ "Отец Паисий" в столичния квартал "Враждебна" на ученици в 5, 6, 7 и 8 клас. В часовете децата играят комар, бият се, пускат си музика, а говоренето в час е почти задължително. Учителят под прикритие става свидетел дори и на "гладиаторски" женски бой, предаде Агенция БЛИЦ. "Господине, скубете ли си веждите?", го пита чаровна девойка в първия му час. Вече никой не се страхува от контролни, а ученичка в 5-и клас е напълно наясно какво означава думата "курва". Учениците масово твърдят, че нямат учебници и тетрадки. "Учителят" Стоян Георгиев получава и уроци по сваляне на момиче. "Вижте как се ухажва момиче. Първо един шамар, после "циганската" ляга по гръб, вдигаш й краката, клатиш и после пак", обяснява компетентно петокласник. "Тройка ще правим ли, господине?", любопитна е друга ученичка. В клас децата размахват ножове и се разхождат между чиновете. При изпитването положението става още по-трагично. "Какъв е отговорът на Good morning?", пита учителят. Ученичката отговаря: "Добро утро". На подканата, че трябва да го каже и напише на английски тя казва: "Не мога да пиша на английски". Ученичка, която учи английски от 4 години, смята, че отговорът на въпроса "How are you?" е "Fain tanky". Друго момче пък се оказва, че за 4 години учене на английски е научило точно 4 думи. Сред тях, разбира се, са "bastards" и "fuck", установява "учителят" Георгиев.
5 март 2004 г. 14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова убиват по особено жесток начин съученичката си Маргарита Гергененова. Пловдивският окръжен съд ги признава за виновни и ги осъжда съответно на 8 и 9 години лищаване от свобода.
28 октомври 2005 г. Красимир Славов е наръган с нож в гърба от съученика си Илхан Шакиров. Инцидентът е става в 11-и клас на Професионалната гимназия по електротехника и строителство в Търговище.
6 октомври 2006 г. 17-годишно момиче от Професионалната гимназия по строителство архитектура и геодезия във Велико Търново сцепва главата на своя съученичка с метален бокс.
23 февруари 2007 г. 18-годишният Николай Русев пребива с чук 17-годишния си съученик Костадин Ангелов в двора на СОУ "Васил Левски" в Димитровград. „Всичко стана, защото Ники обиди сестра ми", казва оцелелият след инцидента Костадин.
12 април 2007 г. 13-годишният Едуард Красимиров е ранен с джобно ножче от съученика си – шестокласника Александър Радославов.
17 април 2007 г. 16-годишната Лорета бе жестоко пребита от съученичката си - десетокласничката Виктория от 44-о СОУ. Не се знае каква е причината за свадата между двете момичета.
6 юни 2007 г. 14-годишната Алесандра Киркова от Варна бе пребита от съученици. Седмокласничката в училище "Васил Априлов" се опитвала да предпази своя приятелка от пушенето на марихуана.
11 декември 2007 г. 14-годишно момче почина след сбиване в двора на ОУ “Никола Икономов” в Разград. Няколко осмокласници са участвали в побоя.
13 декември 2007 г.13-годишният Ясен Чирийски от Самоков наръгва с джобно ножче в гърба 12-годишния си съученик Светослав Янов, след като двамата се скарват на тема прякори. За щастие, инцидентът завършва без фатални последици.
29 януари 2008 г.Осмокласници стрелят със самоделна ловна пушка из класната си стая в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив. Училището е огласено от куршумите около 11 ч на 29.01.08 г., между третия и четвъртия учебен час. Тримата приятели решават по този начин да отмъстят на по-големите ученици, които ги тормозели и обиждали. Идеята да се направи самоделна пушка била на 14-годишния Иван Ненчев.
14 март 2008 г.17-годишният Станислав Иванов от гимназията по машиностроене във Враца е наръган с нож от 16-годишния Стефан Емилов, по прякор Мачката. Нападението е заради момиче. Станислав е опериран по спешност.
18 април 2008 г.Синът на щангиста Гълъбин Боевски – Пол се самонаранява с газов пистолет, с който ходи в училище. Инцидетът става рано сутринта в 18-то училище в столицата, където учи Пол Боевски. Съучениците на Пол твърдят, че той от два месеца идва на училище с пистолет, но бащата Гълъбин Боевски и учителите научиха за това чак на 18.04.08 г.
Същия ден десетгодишният Александър Манчев намушква със стъкло в ръката 15-годишния Румен Попов. Инцидентът става в двора на Дома за деца лишени от родителска грижа "Рада Киркович" в Пловдив. Двамата се скарват заради радиоапарат. Случаят е докладван в полицията и Детската педагогичска стая в града.
15 май 2008 г.Иван Инджов и Атанас Митев на 18 и 19 години пребиват с метален бокс 17-годишния Виктор Сарандев и двама негови приятели пред хуманитарната химназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив. Побойниците са задържани в ареста на 4-то РПУ.
19 май 2008 г.19-годишният Николай Ивов Арабаджиев убива и разчленява тялото на своя съученик Атанас Христов Атанасов. След това изхвърля частите от тялото в кофа за смет в столичния квартал "Гевгелийски".
21 май 2008 г.Осемгодишно момче стреля с въздушна пушка и ранява ученик в двора на бургаското училище "Св.св. Кирил и Методий". Инцидентътстава около 18.30 часа на 21 май 2008г. Пострадалият четвъртокласник е ранен в дясната ръка и след оказана първа помощ е освободен за домашно лечение.
1 юни 2008 г.Навръх 1 юни няколко момичета гасят фасове по врата и ръцете на 15-годишно момче в училище в София. Преди това по-големите ученички набили и откраднали телефона на детето. Грозният екшън станал в училище в столичния квартал "Дружба", съобщават от "Пирогов". За случая е известена Детска педагогическа стая.
5 октомври 2009 г.
16-годшният Георги Чакъров от Варна умира след сбиване със съученик. И двете момчета са от Техническата гимназия.
Преди да разгледаме темата „за или против свободния пазар”, трябва да накратко разгледаме темата за личностната вселена, тъй като тази тема, както ще разберем по-късно е тясно свързана с темата за свободния пазар. Като начало нека да прочетем следните стихове:
“В началото Бог създаде небето и земята.” (Бит. 1:1)
“Това е произходът на небето и земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.” (Бит. 2:4)
“Понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16-17)
Библията започва с твърдението, че светът е създаден. Нищо от съществуващите сега неща не е съществувало преди един определен момент във времето, когато Бог, Който е абсолютно върховен, независим, всемогъщ и всезнаещ, единствено чрез Своето слово, в продължение на шест буквални дни заповядва всичко, което сега съществува, да дойде в съществуване. Личностното Слово на личностния Бог е произходът на всички неща. Иоана 1:1: В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Нищо не е произлязло само по себе си; всичко е създадено. Никъде в създанието не съществуват автономни съзидателни сили, които сами по себе си да са способни да творят и дават съществуване извън личната воля и личния декрет на Създателя. Това е библейското учение за сътворението.
Нещо повече, не само че светът е получил съществуването си чрез личната воля и заповед на личностния Бог Създател, но също във всеки момент от своето съществуване вселената е лично управлявана и поддържана от Бога Създател. Коосяни 1:17“Всичко чрез Него се сплотява”. Бог е този, който държи вселената свързана; без Неговото непрекъснато действие на “сплотяване” на вселената тя би се разпаднала. Бог във всеки момент управлява всичко, което става – от въртенето на всеки електрон около атомното ядро до движението на звездните купове и галактиките. Вселената не е механистична, т.е. тя не е гигантски часовник, чиято пружина е била навита в момента на създанието и в момента той е оставен да “тиктака” сам по себе си. Бог не се е оттеглил от управлението на вселената след нейното създаване; Той активно я управлява в най-малките подробности. Не съществува такова нещо като автономни природни закони – всичко е управлявано лично от Бога. Това, което наблюдаваме като закономерности в създанието около нас, не са някакви присъщи на самата природа законови качества. Както казва теологът Джеймс Джордан, “природните закони в най-добрия случай са просто статистическо наблюдение на най-честия начин, по който Бог действува в определени повтарящи се ситуации.”* Това означава, например, че обикновено реката тече надолу, без да спира, но в даден случай тя спира да тече и определено място от нея остава сухо, за да мине по него един близо двумилионен народ, но това не означава, че Бог е нарушил някакви природни закони, защото не съществува такова нещо като “природни закони”; Той просто действува във всеки момент както Му е угодно и в този момент решава да действува не както е действувал винаги преди това – да прави реката да тече надолу. Същото се отнася и за обществото и закономерностите в живота на обществото – не съществува такова нещо като “обществени или социални закони”; Бог управлява всеки един момент от живота на обществото според Своята върховна воля. Това е библейското учение за провидението.
Нещо повече, създанието не само е направено и поддържано личностно от Бога, но то има и цел и предназначение, които са вложени в него от същата Личност, която го е създала и го поддържа. Цялото създание е предназначено да служи за слава на Бога (Пс. 19:1) и да свидетелствува за Бога (Рим. 1:20). Всичко е направено от Бога и е за Бога: “всичко чрез Него и за Него бе създадено” (Кол. 1:16). Създанието има личностно предназначение; това е библейското учение за телеологията
Цялото създание е неизбежно личностно и теоцентрично. Във вселената няма нищо, което да е извън личностния контрол и воля на Бога и всичко е подчинено на Него, всяко нещо, във всеки момент. Автономната, безличностна реалност е мит. Реалността е такава, каквато Бог я обявява и прави. Това е учението за космическия персонализъм.
В пълна противоположност на библейския персонализъм стои езическият възглед за имперсонализмана вселената. Падналият човек винаги е настоявал да вярва, че цялата реалност е безличностна, че няма личностен Бог, който лично да управлява вселената съобразно Своята лична воля. Езическите митове за началото в древността се повтарят в основната си тема: те гласят,че светът е възникнал от хаос, без вътрешна подреденост и предназначение. В тази мисловна рамка няма създател, няма го и разграничението Създател-създание, което Библията утвърждава. Няма личностна реалност, няма вложено личностно предназначение във вселената, няма и личностно управлявани природни процеси и закони. Няма съществена разлика между боговете и хората. Развитието на човека е еволюционно – той постепенно, с течение на времето, се научава как все по-умело да манипулира тази реалност, използвайки нейните закони. Няма го, върховният Създател и Съдия, който налага върху човека лична отговорност за неговите действия и Който ще съди всички хора в един определен ден в края на историята. Човекът е законодател сам по себе си и сам воюва срещу хаоса.
И сега нека да разгледаме Дебатът за свободния пазар
Всичко в живота на човека е неизбежно религиозно. Религията на човека определя неговите всекидневни действия. В какъв бог вярваш определя какъв икономически избор правиш. Всяка религия носи със себе си съответната морална система, а всяка морална система управлява целия живот, включително и икономическите действия на хората. Следователно, очакваме хората, които изграждат своите икономически теории на основата на Библията, да имат съвсем различен подход при вземането на икономически решения от тези, които отхвърлят Библията. Също, очакваме обществата, които се основават на Библията, да вземат напълно различни икономически решения от обществата, които се противопоставят на Библията.
Дебатът за пазара и неговата способност да работи за целите на хората съществува още преди въобще да е имало ясно обособена икономическа наука. Трябва ли пазарът да бъде оставен свободен, сам на себе си, или трябва да се контролира от някаква човешка агенция или институция? Трябва ли на отделните хора да се позволи да влизат безпрепятствено в каквито искат икономически взаимоотношения, или трябва да има обществен регулатор на икономическите взаимоотношения? Но когато някаква собственост е моя, имам ли аз право да правя каквото си поискам с нея, доколкото не нарушавам нечия чужда собственост, или обществото трябва да ме регулира, за да я използвам според целите на обществото? Моителични цели ли са определящи при вземането на икономически решения с моятасобственост, или “целите” на обществото, които са дефинирани от някакъв колективен планиращ орган?
Като цяло в историята на икономиката са се оформили два лагера, възприели различен подход по тези въпроси. От едната страна са икономическите индивидуалисти – защитниците на свободния пазар и нулевата държавна намеса. Техни представители са предимно икономистите от т.нар. Австрийска школа – Лудвиг фон Мизес, Ф. А. Хайек, Израел Кирцнер – и Чикагска школа – Мъри Ротбард и др. Пазарът, според тях, трябва да бъде оставен сам на себе си, без никаква намеса на някакъв регулиращ орган, като всеки икономически участник има право да взема всякакво икономическо решение, което пожелае, когато става въпрос за неговата собственост, доколкото пазарът позволява това да стане. Пазарът е безличностна съвкупност от личните икономически решения на всеки един от участниците, като всеки участник сам за себе си взема решения, от които получава печалби или понася загуби. Тази безлична характеристика на пазара, позната от класическия период в икономиката като “невидимата ръка” на пазара, по някакъв начин дава на хората реална представа за стойността на нещата и дава възможност чрез индивидуалното постигане или непостигане на личните цели да бъде постигнато благосъстоянието на цялото общество. Пазарът е един огромен аукцион, на който стотиците милиони индивидуални участници срещат и съвместяват своите лични индивидуални планове, амбиции, ценности, мечти и т.н. Само в свободната размяна между хората цялото общество може да види постигнати своите обществени цели.
В пълна противоположност на този възглед стоят идеите на икономическите колективисти, представени от доста по-голям спектър от икономически учени и доктрини: това са всички форми на социализъм (фашизъм, марксизъм, социалдемокрация), теориите за “държавата на благосъстоянието”, Кейнс и кейнсианството, съвременните политико-икономически идеологии на “новия обществен договор,” социалното пазарно стопанство и т.н. Макар и различни по външен вид, те всички споделят една основна характеристика: обществото само по себе си е организъм, който би могъл да има цели и ценности, различни от тези на отделните индивиди, и в даден момент целите на обществото като цяло могат дори да бъдат противоположни на отделните цели на част от участниците в икономическия процес. Обществото не е просто сбор от индивиди, то е цялостен организъм, и следователно целта на икономическата наука трябва да бъде търсене и постигане на тези “обществени цели.” Разбира се, тези цели трябва да бъдат определяни и налагани от някакъв обществен елит (научен, партиен, идеологически и т.н.), който да има в ръцете си пълната власт за вземане на икономически решения от името на обществото. Пазарът не може да бъде свободен, защото в даден момент съвкупният сбор от свободните икономически решения на отделните участници може да се обърне срещу целите на “обществото.” Елитът, чрез най-силната обществена институция, държавата, трябва да определя какви са обществените цели и да ги налага на отделните икономически участници.
Парадоксът на практиката и теорията
В този дебат между двете основни икономически течения съществува един любопитен парадокс. В икономическата история на човечеството обществата, които са основавали своята икономика на идеите на свободния пазар, винаги са били по-проспериращи, по-гъвкави, по-малко подложени на икономически кризи, и като цяло са били обществено и политически по-стабилни. Обратно, обществата, действуващи според икономиката на държавната намеса, се характеризират с повече икономически кризи, бедност, икономически хаос, инфлации и обществена нестабилност. Обществото, основано на свободния пазар, рядко има някакви сериозни “обществени” проблеми. Обществото, основано на централизираната намеса на пазара, обикновено е общество на пълен обществен хаос и обща бедност. Въпреки очевидните разлики между двете общества и въпреки очевидните предимства на свободния пазар, обаче, мнението на голяма част от учените икономисти остава в полза на държавната намеса и регулация на пазара. Политическите действия на държавните ръководства на повечето страни в света също показват непрекъсната тенденция към увеличаване на държавната намеса в икономиката; Мненията на обикновените хора също клонят към одобряване на тази намеса. Всичко това на един страничен наблюдател би изглеждало като някаква масова лудост: Всички данни посочват, че максималната освободеност на пазара води до максимално благосъстояние както за индивида, така и за обществото, но голямата част от учените, политиците и обществото като цяло подкрепя държавната намеса.
В Древен Египет, смятан за най-централизираната, бюрократична, робовладелска държава в древния свят, съвкупният данък върху цялото производство е бил 20%, както показва Бит. 47:24, като се има предвид, че земята, зърното и животните, тоест цялата капиталова база, принадлежеше на Фараона. Днес, в така наречените демокрации, държавата конфискува 50-60% от общото производство на нацията, без да е инвестирала нищо в него. Не можем да говорим за връщане към свободния пазар, преди да видим рязко намаляване на общия данък поне до “робовладелското” египетско ниво- т.е. 20%.
Каква е причината за този парадокс? Как е възможно икономистите да продължават да препоръчват някаква държавна намеса на пазара? Как да разбираме привързаността на избирателите към държавната намеса? Защо икономическите защитници на свободния пазар не успяват да убедят обществото в предимствата на своята система, въпреки тоновете доказателства в нейна полза?
Проблемът на безличностната вселена
Фундаменталният проблем на икономическата наука е нейната сляпа религиозна вяра в безличностността на вселената. Икономистите на свободния пазар не могат да убедят мнозинството от хората в предимствата на свободния пазар поради своето настояване, че светът е възникнал, а не създаден, и следователно свободният пазар е безличностна институция, която сама по себе си няма цел, предназначение и смисъл. Привържениците на държавната намеса имат сериозен аргумент срещу свободния пазар. Те казват следното:
“След като пазарът сам по себе си е безличностно образование, откъде следва, че оставен сам по себе си, той истински ще служи на целите на отделния човек и на цялото общество? Пазарът е също толкова стихиен, колкото са земетресенията, приливите и отливите, вулканите, ветровете или кое да е друго стихийно явление, възникнало в случайната вселена. Тогава да очакваме, че този лишен от цел, безличностен, стихиен пазар ще служи на целите на хората е същото като да очакваме, че всяка природна стихия, оставена сама на себе си, ще служи на целите на хората и обществото. Да, обикновено свободният пазар създава по-голямо благосъстояние, но не можем да припишем това на някаква склонност на свободния пазар да служи на хората; това е просто резултат от случайност, както понякога природните стихии водят до благоприятни за хората резултати като минералните извори дължащи се на вулкан. Но за да можем истински да подчиним пазара на човешките цели, ние трябва да подчиним тази безличностна стихия на личностните цели на хората, представени от някакъв човешки елит – държавната власт.”
Този аргумент е напълно валиден, ако се вземат като верни презумпциите на съвременната наука за възникнал по случайност свят, лишен от вътрешен смисъл и предназначение; за възникнало по случайност общество, лишено от вътрешен смисъл и предназначение.
Но защо все пак свободният пазар води до по-голямо благосъстояние?
Нека да разгледаме Библейската защита на свободния пазар
Библията е единственият истински защитник на свободата на хората да работят и да търгуват свободно със своята собственост. Библейското икономическо учение изцяло защитава свободния пазар от посегателствата на държавните бюрократи, именно защото Библията отхвърля грешната теза за безличността на пазара.
Като начало ще кажем, че никъде в Библията, нито в Стария, нито в Новия Завет, не виждаме някакво споменаване за държавна собственост, нито че Бог по някакъв начин е възложил собствеността в ръцете на някакъв обществен комитет. Единствената форма на собственост в Библията е семейната собственост: Исус Навиев разпредели земята не на държавни комитети, а на семействата. Тя също трябваше да се връща на семействата на всеки петдесет години. Единствените случаи, в които се споменава някаква държавна намеса в икономическите дейности, са белязани със силно негативното отношение на Бога към подобна намеса: Това са предупрежденията на Самуил срещу желанието на евреите да имат цар в 1 Царе 8:10-17:
Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си. Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си. И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи. Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
Защитата на свободния пазар в Библията, обаче, е основана най-силно върху уникалното библейско учение за космическия персонализъм. Ние не вярваме, че пазарът е безличностен. Той изглежда безличностен за милионите участници в него, но пазарът, както и всичко останало в обществото и в създанието, е създаден. Той е личностно творение на личностния Бог и следователно служи на личностните цели на този Бог. Свободният пазар не е хаотичен и стихиен; той работи за изпълнението на Божия план в историята. На пазара Бог дава възможност на всеки човек да изработва своето икономическо спасение или проклятие със страх и трепет. Всемогъщият и всезнаещ Бог, чрез икономическите действия и икономическия избор на хората изпитва сърцето на всеки човек и определя Своите върховни санкции според покорството или непокорството на човека. Тези санкции на пазара биват позитивни – дългосрочна печалба и благосъстояние – когато хората правят своя икономически избор в покорство пред Бога на Библията, и негативни – дългосрочни загуби и бедност (макар и да са възможни краткосрочни печалби като прелюдия към дългосрочна бедност) – когато хората в своя икономически избор презират Бога на Библията.
Свободният пазар е библейска икономическа система, защото той дава възможност на всеки човек да изработва своето спасение или проклятие на основата на библейския закон. Това означава, че личностният Бог, собственик и управител на целия пазар, винаги ще носи икономическо благословение на свободния пазар, дори когато мнозинството от хората в обществото не са вярващи. Това е причината за богатството на обществата, построили своята икономика на основата на свободния пазар.
Съответно, държавната намеса на пазара представлява опит от страна на грешния човек да упражнява контрол върху нещо, което е изключително Божия собственост, чрез човешки институции. Тази намеса е опит за предпазване на грешния човек от икономическите последствия от неговите морални действия. Такава система е противна на Божиите цели за пазара и следователно тя винаги ще бъде под Божието проклятие което е икономически хаос и дългосрочна бедност.
Има една история за ловец, който година след година непрекъснато носил на пазара големи количества глиганско месо. Никой не разбирал как го прави. Накрая, на неговото смъртно легло, някои от неговите приятели го попитали как го е правил.
“Това изискваше голямо планиране. Първо, поставях хранилки. Възрастните глигани не се приближаваха в началото, но младите идваха и душеха наоколо, и накрая започваха да ядат. Оставях ги да правят това в продължение на месец. Дори и старите глигани започваха да се присъединяват към по-младите на хранилката. Тогава аз построявах ограда зад хранилката. Това ги плашеше в началото, но те откриваха, че е по-лесно да ядат тук, отколкото сами да търсят храна, така че се връщаха. Тогава построявах втора ограда ……. Отнемаше им известно време за да свикнат с това, но накрая свикваха. После правех третата страна и накрая задната страна. Поставях голяма врата на тази последна част от оградата и беше винаги широко отворена. Тя беше на панти. Глиганите продължаваха да идват. Все пак това беше безплатна храна за всички до един. Когато достатъчно от тях влизаха за своята безплатна храна, аз просто затварях вратата. Останалото е лесно.”
Точно това е стратегията, използвана от мразещите Бога хуманисти срещу християните. Безплатната храна се нарича “безплатно образование.” Но хуманистите са дори по-умни от ловеца. Те карат възрастните християни глигани да плащат за ограждането и за хуманистичната помия в хранилките. Тази система се нарича данъчно облагане. Късогледите прасета плащат за клането на своите собствени деца. Прасетата обичат своята безплатна помия, дори когато тя не е безплатна. Предупредете ги, че помията в хранилките е примка за техните прасенца, и ще чуете доста грубо квичене. Ще си създадете много врагове.
Митът за неутралността
Коя е била най-успешната лъжа в историята на християнството? Не може да има съмнение в това отношение, това е митът за неутралността. Този мит е възпирал християните от развиването на ясно формулирани и изключително библейски отговори на своите проблеми в продължение на две хиляди години. Поколение след поколение те са се обръщали към гръцката, римската и съвременната философия и институции, с предположението, че Бог и Сатана, доброто и злото, християните и нехристияните споделят определени основни вярвания, или поне споделят определени схващания за света около тях. Но истината е , че те не ги споделят. Всеки факт е тълкуванфакт. Дяволът тълкува света по свой начин, докато Бог го тълкува по друг начин. Сатана гледа на този свят като законно негов, а не на Бога; Бог гледа на него като законно негов, а не на Сатана. Не може да има помиряване между тези два възгледа. Всички опити за помиряването им неизбежно водят до сатанинския възглед: че Бог няма право да ни каже как да тълкуваме Неговия свят.
Няма неутралност. Може да има безразличие. Някой може да не се интересува кой спортен отбор печели играта, но той не може да бъде неутрален за това чие творение е направило играта възможна. Неутралността е най-успешния мит на дявола. Той го използва върху Ева. Той я склони да стане неутрален експериментатор. Тя би могла да изпита Божието Слово, за да види дали ще умре или не в деня, когато изяде плода. “Просто неутрален научен експеримент”, подметна дяволът. “Какво ще загубиш?” Отговорът е всичко.
Съвременната институция, която е съзнателно изградена от гледна точка на мита за неутралността е “общественото” училище, т.е. държавното училище, т.е. финансираното от данъци училище. Неговата законова основа е митът за неутралността. Никакви религиозни или сектантски схващания не трябва да се преподават в държавното училище, защото хората с много различни религиозни вярвания са заставени от закона да го поддържат финансово. Разходите на парите от данъците се предполага, че са неутрални, не религиозни разходи.
Целият този разговор за неутрално образование е чиста глупост. Вие не можете да преподавате без основни схващания за истинско и лъжливо. Наречете една идея лъжлива - еволюирането на вселената от случайна материя, която е експлодирала с голям взрив преди 15 милиарда години - и вие сте атакували дълбоките религиозни убеждения на някои данъкоплатци. Наречете друга идея истина - еволюцията на човека от по-низши животни, например - и вие сте атакували дълбоко вярваните религиозни възгледи на друг данъкоплатец. Вие използвате неговите пари за да промените доктрините в главите на неговите деца с идеи, които той презира. Без изключение, най-големите жертви днес са консервативните християни, чиито деца са под предумишлените религиозни и интелектуални атаки на данъчно-финансираните училища.
Защо християните са се съгласявали с това очевидно ограбване чрез злоупотреба с доверието им? Поради три причини:
На първо място защото те вече са приели мита за социалистическото образование, именно, че е морална и финансова отговорността на държавата да образова децата, а не морална и финансова отговорност на родителите.
Второ, християните искат своята религия, но не искат тя да им струва скъпо. Те отказват да дават десятък на църквата, но те с желание плащат „десятък” (и то много повече от десет процента) на държавата. Те са дали своите деца десятъкна държавата! “Безплатно образование! Безплатно образование!” Прасетата продължават да изпращат своите деца на касапина.
Трето, християните са се страхували да отхвърлят мита за неутралността в сферите на политиката и гражданското право. Те са се страхували да не бъдат наречени “теократи” от техните мразещи Бога врагове, така че са се съгласили… с партийната линия относно неутралността. Тази партийна линия е партийната линия на хуманистите. Те са се съгласили с нея първо по отношение на гражданското право, така че е било лесна стъпка за хуманистите да ги измамят в областта на образованието.
Да разгледаме в карция и Гражданското право
Всеки закон е религиозен. Всеки закон казва на определени хора, че не им е позволено да правят определени неща, или че трябва да правят други неща. Всеки закон е основан на схващането за правилно срещу неправилно. Правилно и неправилно са следователно морални концепции, а всеки морал е религиозен. Но митът за т.н. неутрален закон - общ закон, обща етика - е свършил своята работа в областта на гражданското право. Християните не търсят Божието откровение в Библията за да им каже кои закони са законни и кои не. Така че християните са предали закона и политиката на своите съперници, които също действат от гледна точка на религия - религията на хуманизма, която бива защитавана навсякъде от гледна точка на мита за неутралността.
Има ли неутрално място между небето и ада? Ще могат ли тези в ада да гласуват за това, което става в небето? Ще даде ли Бог “равнопоставено време на Сатана” през вечността? Трябва ли християните да бъдат заставяни да оставят атеистите да имат същото време на амвона всяка неделя? Ако християните не искат да се надигне проблемът с “еднаквото време за Сатана”, те трябва да започнат да ограничават държавата. Те трябва да започнат да гласуват за ограничаване на парите, които държавата може да вземе като данъци и да изразходи за одобрени от държавата проекти.
Всичко на земята е битка между принципите на Библията и анти-библейските принципи. Тази война е в ход. Но християните са отказвали да видят този факт в областта на образованието. Това включва да се откажем от “безплатната” хуманистична помия в хранилката.
Никъде тази война не напредва така ясно, както в битката за умовете на хората. И най-голямото бойно поле е полето на данъчно-финансираното образование. Хората воюват за предаността и подчинението на следващото поколение. И в продължение на стотици години християните са губили тази битка. Защо? Защото те са решили да приемат основната позиция на своите съперници: митът за неутралността. Те са приели като морално законно - дори морално предпочитано - данъчно-поддържаното задължително училище. От 1837 г. в Съединените Щати, тази институция е била целта, за която са се борили мразещите Бога, похитители хуманисти, започвайки с Хорас Ман от Масачузетс, който използва мразещата Бога, защитаваща човека, зла учебна система на отстъпилата от вярата Прусия, като свой модел за държавните училища. На 20 април, 1837 сенаторът на щата Масачусетс Хорас Ман успява да види своя епохален законопроект за образованието приет за закон в този щат. Преди това училищата в този щат са били децентрализирани и спонсорирани на местно ниво. Местно спонсорирани означава местно контролирани. Дълбоко вкоренените ценности на родителите и техните пастори лесно е можело да се предават по време на учебните часове в училище. Законопроектът на Хорас Ман затвърждава държавния контрол над училищата Под влиянието на Ман през 1839 излиза постановление учебната година да бъде минимум 6 месеца. Задължителното образование стартира и набира скорост. Хорас Ман споделяйки своите виждания, казва: “Това, което църквата е била за средновековния човек, сега училището трябва да стане за демократичния и рационален човек. Сега след повече от 170 години от времето когато Хорас Ман постигна своя триумф, неговото влияние може да се види във всяко училиище. Училищата около нас са се превърнали в храмове на Религиозния Хуманизъм, където се почита и прославя не Бог, а човекът.
Мартин Лутер беше прав когато отбеляза, че ” … университетите и училищата ще се окажат врати към ада, освен ако не се потрудят прилежно да обясняват Светото Писание и да го изписват в сърцата на младото поколение. Лутер казва: „ Аз ви съветвам никой да не поставя детето си на място, където Писанието не царува върховно”.
Мисията на Хорас Ман е била да премахне от класната стая Божието слово, като по този начин освободи малките момичета и момчета от Божиите изисквания. Според Хорас Ман спасението на обществото би трябвало да почива върху корпоративното просвещение на човешкия ум.
Много тогавашни пастири се противопоставят на усилията на Ман, но всички те са нямали никаква представа за това колко дълбоко ще се вкорени в човешките нрави тази вяра в хуманизма. Днес Бог не е добре дошъл в класните стаи на държавните училища. Неговото слово е забранено. „Свещенниците на човешките постижения” променят доктрините в главите на децата, обучават ги в поклонение пред олтарите на човешкото удобство.
Думите на Христос в Матей 12:30 ни показват ужасното състояние на държавното образование, където се казва : “Който не е с мен, той е против мен …” Божиите хора трябва да се отделят от системата, която задушава духовния живот на техните деца. Но християните искат образование, и те го искат евтино. Така че това им е струвало почти всичко, както струваше на Адам и Ева.
ФИЛОСОФИЯ НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Като християни нашата философия се формира от Библията, за която вярваме, че е непогрешимото съвършено Слово на Всемогъщия Бог. Писанието ни дава Божието откровение и Неговия план за човечеството.
Притчи 9:10: “Страх от Господа е начало на мъдростта, и познаването на Святия е разум”.
Притчи 1:7: “Страх от Господа е начало на мъдростта, но безумните презират мъдростта и поуката”.
Библията е основа и задължителен фактор за доброто и правилно обучение!
Ние вярваме, че нашите деца трябва да бъдат добре подготвени за да бъдат успешни участници в техния свят. За тази цел те трябва да разбират света, в който живеят. Техният “светоглед” трябва да отразява факта, че Божието Царство (в което Христос е Цар) е над всичко. Християнската философия на образованието обхваща всички области на науката. Истинското християнско образование не е просто учебна програма, която включва час за изучаване на Библията. Това е начин на преподаване, при който Божието слово формира и управлява всеки предмет. Децата трябва да се научат да мислят библейски.
Нека да разгледаме предметире, пречупени през мирогледа на библията:
Наука – Божиите закони над Вселената и изучаване на творението.
Математика – Божията непроменливост в променящия се свят.
История – Божият план за света и изкуплението на Неговите хора.
Управление – гражданско управление, като определено от Бога да изпълнява определени специфични цели.
Език – да се предаде истината за Бога и на другите хора.
Литература – да се прилагат християнските стандарти към писаното слово.
Икономика – Божият ред, както е описан в Стария и Новия завет.
Изкуства – приемане на Божиите дарби като музиката, драмата, изкуството и танца, и завладяването на всички тези области от християните като средство за поклонение на Бога.
Здраве и физически упражнения – откриване на Божия план за хранене и здраве.
Като реформирани християни, ние вярваме, че всяко дете е надарено по някакъв уникален начин! В процеса на обучение трябва да се откриват тези дарби и да се съдейства за развитието им.
По този начин децата могат да служат на хората около тях. Така те почитат Христос, който призовава Своите ученици да станат служители на всички – за това се говори в Матея 23:11-12:
А по-големият между вас нека ви бъде служител.
Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
Ние реформирани християни вярваме, че трябва да се възстановят тези неща, които съвременните мислители са изтрили от своите философии на образованието, а именно:
1. Интерес към бъдещото занимание на детето (чрез чиракуване или друг вид обучение).
2. Интерес към библейското обучение (познаване и спазване на Божия закон).
3. Интерес към базираното у дома обучение (когато родителите поемат пълна отговорност за духовното, емоционалното и интелектуалното благополучие на техните деца).
И ще завърша проповедта си с думите на Притчи 22:6:
“Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него нито когато остарее.”
“Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее . . . над цялата земя. . .” (Бит. 1:26)
Стиховете в Битие 1:26-28, макар да са централни за нашето разбиране за човека, неговото естество, цели и предназначение, рядко биват проповядвани в църквите в България. Затова може би толкова много християни биват изненадани, когато им се каже за първоначалното намерение на Бога при създаването на човека. Това, което виждаме, е, че Божието първоначално намерение за човека е било в основата си икономическо.
Когато някой попита какво означава, че човекът е създаден по Божия образ, малко християни имат еднозначен и обоснован отговор. Обикновено в отговор на този въпрос се казва, че Божият образ в човека означава, че човекът има дух, или че може да говори, или че е морално отговорен, или че може да мисли и т.н. проблемът е, че тези отговори не са основани на нито един стих в Библията, който конкретно да потвърждава който и да е отговор. Разбира се, можем да кажем, че Божият образ в човека се състои в това, че човекът има дух, но ангелите също са духове
Евреи. 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Никой не казва, че ангелите са по Божия образ и подобие. Ако просто кажем, че човекът е морално отговорен пред Бога и в това се състои Божият образ в него, то както ангелите, така и животните са морално отговорни пред Бога. Ако някой се замисля, каква е моралната отговорност на животните пред Бога, ще им прочета:
Битие. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
и още:
Изход. 21:28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
Човекът може да говори и да мисли, но това важи и за ангелите, а понякога и за животните.
Битие 3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Числа 22:28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
Наистина, рядко някой християнин поглежда точно стиховете, в които се говори за създаването на човека по Божия образ и подобие, за да разбере какво означава “по Божия образ и подобие.” Стихът в Битие 1:26 казва ясно: “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее. . .” Най-близкото определение за Божия образ в човека е това: нека владее.
Божият образ в човека, се изразява във вложения от Бога в човека импулс към господство над създанието. Бог е върховен Господар на цялата вселена и човекът, като направен по Божия образ, трябва да подражава на Бога, като упражнява господство над Божието създание. Този импулс към господство е характерен само за човека; не го притежават нито животните, които трябва да се покоряват на човека и да се страхуват от него, за това четем в:
Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
Битие 1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
нито ангелите, които са служебни духове, чиято задача е да слугуват на вярващите
Евреи 1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
С други думи, Божият образ в човека е икономически – импулсът към господство над земята и земните ресурси.
Битие 2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
В Бит. 2:5 се заявява, че по земята нямаше никакво растение, защото Бог още не е изпратил дъжд на земята и е нямало човек, който да я обработва. Това ни дава информация какво представлява един напълно развит според Божието намерение свят: Бог изпраща дъжд на земята, а човекът обработва земята.
За да осигури първоначалния старт на икономическата дейност на човека, Бог му дава и първоначален капитал: градина с дървета, река, която напоява градината, злато и скъпоценни камъни. След това, Бог засели човека в тази градина, като постави пред него изисквания, да я обработва и да я пази. Нещо повече, четирите реки изтичаха от градината, което е трябвало да бъде достатъчно напомняне от страна на Бога Създател, че Той не очаква хората да останат да живеят в тесните рамки на градината, а, след известно време на обучение и придобиване на опит, да излязат извън градината в необработените и пусти местности, където чрез труд да въведат Божия ред, който са видели в градината и на който са се научили по време на своя престой в градината.
Нека разгледаме и първата конкретна задача, поставена пред човека от Бога: Адам трябваше да наименова животните, които Бог доведе пред него, тоест, да използва Божия образ в себе си, за да даде предназначение на всяко животно. Разбира се, че животните са били с предназначение преди Адам да ги наименова. Бог е създал всяко животно с определена цел и Адам, на основата на тази уникална характеристика в себе си – Божият образ – трябваше да потвърди Божието предназначение за всяко животно.
От заповедта да “владеят земята” до наименоването на животните виждаме действията на един върховен Бог, който създава света, създава същество по Своя образ и след това възлага на това същество определени отговорности по управлението на света. Тези отговорности са икономически и именно тази икономическа задача е в основата на първоначалното намерение на Бога при създаването на човека.
Заветът на господството
След като Адам и Ева съгрешиха, те бяха лишени от първоначалния капитал, който Бог им беше предоставил. Ако Бог ги лиши от първоначалния капитал, дали ги освободи и от поставената им задача? Очевидно, не. Заповедта към човека да владее земята не беше свързана с градината, а с Божия образ вътре в човека. Човекът съгреши, с което изврати Божия образ вътре в себе си, но, дори и в това извратено състояние, той си остана създание по Божия образ. Това ясно се вижда в думите на Бога към Ной в:
Битие 9:6: “Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее, защото по Своя образ направи Бог човека.”
Ако някой още се колебае дали християните трябва да изискват смъртно наказание за убийците, нека обърне внимание, че Библията изисква смъртно наказание не поради някаква вътрешна ценност в човека, а поради Божия образ в него. Убиецът е посегнал на Божия образ; това е достатъчна причина да бъде представен веднага пред Божия съд. Бог и Неговият образ трябва да са първостепенна грижа на християните, а не въображаемото право на престъпника да живее.
Но тъй като Божият образ в човека означава задача за господство над земята, тогава и след Падението човекът е длъжен да продължи да изпълнява задачата, поставена му в началото: да владее над земята. Земята е създадена за да бъде дом на човека и той трябва да продължи да я обработва и да я покорява през цялата вечност. Падението не променя тази задача и никъде не виждаме Бог да е променил първоначалното Си намерение и да е решил да изпрати човека на небето. Небето не е мястото, на което човекът ще отиде; небето е върховната морална реалност, която човекът, чрез труд и покорство пред Бога, трябва да доведе на земята.
Вярно е, че сега човекът е променен. Той вече не носи съвършено в себе си Божия образ. Той продължава да носи този образ в себе си, но вече в извратен и несъвършен вид. Божият образ в човека продължава да свидетелствува на човека за задачата, поставена му от самото начало, но сега човекът се опитва или да подтисне това свидетелство в себе си, като дезертира от задачата си да покорява земята, или да покорява земята, но без да го прави според Божиите изисквания. Затова Бог направи задачата на човека по-трудна: Той му отне първоначалните капиталови активи, а освен това въведе промени в анатомията на жената – тя вече ще ражда в болки – и в “анатомията” на земята – на усиления труд на Адам тя ще отговаря с тръни и бодили. След Падението задачата за господство над земята остава валидна; но сега тя е по-трудна за изпълнение.
Божият завет
Ние наричаме тази задача към човека да завладява земята завет за господство. В предната си проповед ви представих темата за божият завет. Сега накратко ще припомня какво разбираме под понятието Божий завет. Божият завет е понятието, с което определяме взаимоотношенията между Бога и Неговото създание, конкретно между Бога и човечеството като представител на цялото създание пред Бога.
Библейският завет има петточкова структура, която обобщава тези взаимоотношения в едно:
1. Личността на Бога т.е. Върховенството на Бога;
2. Йерархия, власт, представителство
3. Етика, закон, господство
4. Клетва, съд, санкции
5. Наследство, продължителност, приемственост
И така, Бог сключи завет с Адам, при който 1) Бог създаде цялата вселена и човека- виждаме върховенството на Бога- точка 1, 2) Бог постави човека да владее над създанието като представител на Бога- вибдаме йерархия, представителство- точка 2, 3) Човекът е длъжен да спазва правилата (законите), установени от Бога за господство над земята- виждаме законите- точка 3; 4) според покорството или непокорството на човека под Бога той ще получи позитивни санкции или негативни санкции- виждаме санкциите- точка 4; 5)В крайна сметка праведните ще наследят земята и вечен живот, а неправедните ще бъдат отсечени от земята- виждаме наследството- точка 5.
Този завет е вечен. Падението на човека не може да го освободи от условията на завета за господството. То го доведе под санкциите на този завет, лиши Адам от законните му права на наследство над земята, но по никакъв начин не освободи Адам или неговите наследници от задължението да завладяват земята под Бога. Виждаме това ясно в историческото развитие веднага след Падението: Битие 4 гл. Още първото поколение след Адам – синовете му Каин и Авел – започнаха да изпълняват своята задача за господство, обработвайки земята и грижейки се за домашните животни.
Битие 4:20-22 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък. 21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво.
Каин, макар и изгонен, съгради град, а в следващите поколения хората постепенно се учеха да отглеждат добитък (ст. 20), да правят музикални инструменти и да свирят на тях (ст. 21), и да обработват металите (ст. 22). Малко повече от хилядолетие след Сътворението уменията на човечеството са достатъчно развити, за да може Ной да построи от дърво ковчега, а малко след Потопа започва и строежът на първата пирамида в Египет
Изкуственото разделение “икономика срещу морал”
В Библията няма никакво разделение между “духовните” и “материалните” задължения на човека пред Бога. Бог е създал и духовния, и материалния свят. Нашите задължения в материалния свят – икономическото завладяване на земята за Божията слава – са също толкова духовни, колкото и “чисто духовните,” религиозни задължения – поклонение, хваление, молитва и т.н. Всъщност, работната седмица, установена още от началото в Библията, изисква човекът да отделя шест пъти повече време за икономическата си дейност, отколкото за прякото поклонение пред Бога в църквата.
Библията изисква от нас да спазваме завета си с Бога навсякъде, както в църковните служби, така и в бизнеса и работата си. Нещо повече, икономическите действия на хората показват каква религия са възприели тези хора. Начинът, по който хората работят и вземат икономически решения, показва в кой бог вярват. Разликата между християнското господство над земята и езическото господство над земята е Божият закон като средство за господство.
Средство за господство
Средството за господство е Божият Закон! Бог не остави човека без конкретни инструкции как да завладява и управлява земята и нейните ресурси. Дори преди Падението, когато човекът беше безгрешен и Божият образ в него не беше извратен от греха, той се нуждаеше от постоянно общение с Бога, за да може да изпълнява своята задача за господството. След Сътворението Бог не е напуснал Своята вселена, оставяйки я да “тиктака” като гигантски часовник; във всяка секунда Той управлява всичко, което става. Следователно, Той не е оставил човека сам по себе си да владее земята. Заветът за господството включва в себе си и условието човекът да владее земята според Божиите изисквания, а не според своите автономни решения.
Библията ни дава тази конкретна инструкция за завладяване на земята. Цялата Библия и особено книгите от Изход до Второзаконие дават на човечеството “правилата за поведение” в Божията собственост. Адам трябваше да спазва Божия закон, ако иска да получи просперитет и господство над Божията земя. Същото важи и за неговите потомци днес – ако искат да изпълняват Божия завет, да упражняват господство над земята и получат в наследство цялата земя и вечен живот, те трябва да спазват Божия закон.
Божият закон: Божият характер на практика
За съжаление християните в България не разбират мястото на Божия закон в Божия план за историята. Почти навсякъде в българските протестантски църкви пасторите тълкуват неправилно стиха “не сте под закон, а под благодат” (Рим. 6:14), като твърдят, че Павел иска да каже, че старозаветният (Мойсеевият) закон вече не е валиден днес. Създават изкуственото разделение Стар срещу Нов Завет, като Новият Завет отхвърля Стария, като че ли Исус не каза, че дойде да изпълни закона, а не да го разруши, и че всяка йота и точка от закона ще бъдат валидни дори и след като небето и земята преминат (Мат. 5:17-18).
Грешката на пасторите е, че вместо да търсят предназначението на човека там, където то е посочено, а именно, в Битие 1:26-28, те предпочитат да смятат, че по някакъв начин Бог е променил Своето първоначално намерение и сега, вместо да изисква от човека да изпълнява своята задача за господство, дадена му в началото чрез Адам, Бог има намерение да спаси част от хората, като ги заведе на небето. Бягството от земята става първостепенна грижа на християните, а не покоряването на земята под Божиите закони. И тъй като “спасението към небето” става централна грижа на християните, думите на Павел, че “не сме под закон, а под благодат,” се тълкуват, че въобще вече не трябва да се покоряваме на Божия закон, нито сме под неговите изисквания. Но тогава защо Исус казва, че не трябва да нарушаваме закона (Мат. 5:19)?
Тъй като всички ние сме родени в грях и сме съгрешили, Божият закон ни носи единствено смърт. Това означава ли, че Божият закон е зъл или неправеден? Не: законът е свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Нашето лошо естество е това, което прави закона заплаха за нас. Никой от нас не може да се спаси по закона, защото всички по закона заслужаваме смърт. Затова Бог ни дава спасението Си чрез заместителската жертва на Исус Христос, който умря за нас, за да бъдем ние спасени. Ние вече не сме под закона, защото не сме под проклятието на закона, а сме под Божията благодат. Тази жертва на Исус отхвърля ли закона? Не, както самият Исус каза (Мат. 5:17). Жертвата на Исус Христос на кръста отнема от нас онова, което е довеждало върху нас смъртното наказание, изисквано от закона – нашето грешно естество. Но изискванията на закона остават върху нас. Ние вече не спазваме закона, за да се спасим (така или иначе не можем). Ние спазваме закона именно защото вече сме спасени и спокойно можем да за почнем да изпълняваме изискванията на закона, без да се страхуваме от проклятието на закона.
В Еремия 31:33 казва: “Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го изпиша в сърцата им.”
Разликата между Стария и Новия Завет не се състои в утвърждаването или отхвърлянето на закона – законът е неизбежна реалност и в двата завета – а в мястото на закона – каменни плочи срещу живо сърце.
Божият закон е Божият характер. Той ни показва как Бог би постъпил във всяка ситуация. И тъй като Божият характер (образ) в човека се изразява в импулса на човека към господство над земята, Божият закон ни показва как Бог иска от нас да упражняваме господство над Неговата земя. Следователно, Божият закон е нашето средство за праведно господство над планетата земя и нейните ресурси.
Омразата към Божия закон
Грехът извращава човечеството и скоро след Падението хората започват да стремят да избягнат задълженията си по завета за господството. Като цяло можем да разделим отхвърлянето на завета за господство на две основни течения.
Едната част от падналото човечество продължава да упражнява господство над земята, но отхвърляйки правилата, по които Бог изисква това да става. Ориентираните към власт грешни хора се покоряват на импулса към господство, вложен в тях, но не искат да се покоряват на Божия закон. Тъй като не може да няма никакъв закон, те създават свои собствени закони, с които заместват Божия закон. Тези закони са бледа имитация на Божия закон; те често дори следват Божия закон в някои от предписанията му, но цялата същност на езическите закони е насочена против властта на Бога върху действията на човека.
Друга част от човечеството, в стремежа си да отхвърли Божия завет, отхвърля въобще самата задача за господството. Съществуват множество религии и философии, които препоръчват оттеглянето от участие в материалния свят като “върховна мъдрост” и проява на морална зрялост. Светът не е създаден, за да бъде управляван от човека. Сама по себе си материята е зла и, за да избяга човекът от това зло, той трябва максимално да освободи себе си от “вплитане” в материалните дела. Бягството от земята (чрез нирвана и т.н.) се смята за върховна цел и освобождение на човечеството.
Общото между двете религии е омразата им към Божия закон, защото той свидетелствува за Божия характер, за Бога, който ще съди всеки човек според неговото съобразяване с Божия завет. И двете религии отричат, че Бог иска земята да бъде управлявана според Неговите стандарти, и затова се съюзяват срещу всеки, който настоява, че заветът за господството е още валиден.
За съжаление, църквата в България днес е на страната на религията на бягството. Християните не само не вярват, че могат да владеят земята според Божия закон, но и яростно отхвърлят всеки, който твърди, че заветът на господството е валиден и днес и християните трябва да започнат да завладяват земята, покорявайки всяка област от живота на човечеството на изискванията на Божия закон. “Ние сме под благодат, не под закон,” папагалски повтарят те, без да осъзнават, че отричайки властта на Божия закон, те всъщност поставят себе си под езическия закон. Езичниците, от своя страна, които искат да владеят земята, но не според Божия закон, налагат своите икономически правила и закони, които са в бунт против истинския закон на вселената. За съжаление днес пасторите на съвременните църкви в България по-скоро биха се съюзили с езическата държава, отколкото да проповядват валидността на Божия завет за господството и, заедно с него, на Божия закон като средство за господство.
Църквите трябва да възстановят проповядването на Божия закон като единственото средство за господство върху земята. Християните трябва да осъзнаят своите задължения по завета за господството и да започнат да изискват Божията земя и ресурси за Бога и Неговите законни представители на земята – църквата. Бог няма да позволи никаква форма на бягство (грабване и т.н.) от заветните задължения на християните; те ще трябва да се заемат на работа и да покорят всичките Му врагове за Негово подножие (да лишат враговете Му от всякаква власт над земните ресурси). Възстановяването на властта на християните над земята е истинската добра новина на благовестието.
