Библейският възглед за държавата.

Божидар Маринов обяснява Библейският възглед за държавата и нейното място между другите институции в обществото.

1.Как църквата трябва да гледа на отношението между държавата и християнската вяра?

2. Какво е правилното място на държавата в обществото според Библията?

3. По какви морални стандарти трябва да действа държавата?

4. Трябва ли християните да се противят на държавата?

5. Държавата и семейството.

6. Какви са законните функции на държавата?

7. Централизирана или не централизирана държава?

8. Данъците.

9. Държавата и образованието.

10. Бъдещето.

сподели ме

Пред чий образ ще се поклониш?

Живеем в интересни времена, но общо взето нищо не се е променило. Днес майката държава се опитва да изземе влиянието на родителите върху децата и да изгради поколение по калъп- консуматори. Въпросът пред нас е дали ще допуснем това. Ние като родители християни, хора, на които божията благодат е открила истината на божието Слово, трябва ревностно да застанем зад библейските ценности и да защитим семействата си от посегателството върху децата ни. Имаме божията заповед да възпитаме и обучим децата си в божият път и да направим от тях едни зрели християни, познаващи божието Слово, прилагащи го във всяка сфера от живота. Второзаконие 6 глава 6-7 стих: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;  и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.” Как обаче ще стане това, ако оставим децата си под попечителството на държавата?! Днес държавата задължава родителите, като ги плаши със санкции, да пращат задължително децата си в държавното училище и то още от 4 годишна възраст! За съжаление много хора, дори християни, с желание изпращат децата си в тези училища! Какъв е проблема? Не знам дали знаете, но в българското законодателство училищата са определени като светски! Тоест, законово е определено, че тези училища не са под юрисдикцията на Бог (поне така си мислят). Идеята е, че тези училища са определени като НЕ християнски и като цяло не религиозни! Питам тогава, как вие, родители християни ще научите прилежно чадата си на божието Слово, като пращате децата си в антибожно учреждение, където божиите принципи са пренебрегнати и цари атеизъм??? Как вашите деца, прекарвайки повече време с атеисти,  отколкото с вас самите, ще приемат божиите принципи?  Как вие ще изпратите децата си на 4 годишна възраст, без изграден мироглед в такова атеистично учебно заведение, за да бъде то „социализирано” от малко. Под социализирано, разбирайте неговата индивидуалност да бъде потъпкана и от него да бъде изграден консуматор, по калъп, без ориентираност към бъдещето!!! Държавата не иска личности, тя иска хора консуматори, без ориентация за бъдещето! За това е изградила държавни, светски училища.

Спомнете си случая с Данаил, как князете и сатрапите се опитваха да намерят у него причина относно делата на царството (държавата) и като не намериха такава си рекоха: Данаил 6 глава 5ти стих: „5 И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.” Да продължим да четем следващите стихове: 6 Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! 7 Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. 8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

Днес държавата се опитва да направи същото, да измести Бог от най-високото място в йерархията и да постави себе си на негово място. Днес държавата изисква от родителите да се покорят на образа на „великата” държава! Но какво направи Данаил, да прочетем в 10ти стих: „10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.” Пред нас стои изборът, избор, който стоеше и пред Данаил, да се покорим ли на нечестивият държавен закон или да се покорим на Бог. Да, ще има последици, може би санкции, но да видим какво се случи с Данаил след като остана непоклатим: 11 Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. 2 Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. 13 Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден. 16 Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. 17 После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила. Предполагам, всички знаят какво се случи след това.  19ти стих: „ И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. 20 И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? 21 Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! 22 Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. 23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

Нека да прочетем и 3та глава на Данаил:

1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област. 2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. 3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил. 4 Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, 5 щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; 6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 7 Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил. 8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, 9 като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века! 10 Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, 11 а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

Ето, и в тази ситуация виждаме как божиите хора имаха същият проблем, да се поклонят ли пред образа на държавата или да се поклонят, чрез вярност на своят Бог. Да прочетем какво се случи по-нататък: Данаил 3 глава от 13ти стих: 13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя. 14 Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? 

Какво беше решението на Седрах, Мисах и Авденаго?
16 Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме. 

Отново имаше последици: 19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. 20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. 21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. 22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. 23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

Но какво се случи? 24 Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. 25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. 26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях. 28 Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29 Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 

Днес, пред нас родителите християни стои същата дилема, същият проблем: Да се поклоним ли пред образа на противобожната държава или да останем верни на Живия Бог. Да се покорим ли на Него и да спазим заповедта Му да обучим децата и на божият закон или да оставим държавните чиновници да направят от децата ни деца по калъп, деца без ориентираност към бъдещето, деца без морални ценности и бъдеще!!! Нека да осъзнаем отговорността на своето решение и да кажем така както казаха Седрах, Мисах и Авденаго: „Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, Той ще ни избави; 18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме!!!” Да, може би ще има санкции, но нашият Бог, Комуто ние служим е Бог верен и праведен и Неговото Царство ще тържествува до века! Нека да кажем като Исус Навин, Исус Навин 24:15: „Но аз и моят дом ще служим Господу!”
сподели ме

Разрешаване на конфликт между християни

от Натаниел Дарнел

Колко църкви са разделят, не заради различия в доктрините, но заради лични обиди? Какво казва Библията за да ни помогне да избягваме конфликтите помежду си, така че да не се „хапем” и „ядем“ един друг (Виж Галатяни 5:15)? Тъй като дори и най-доброто от нас все още има грешна природа наследена от Адам, неизбежно е, че християните ще се настъпват, обиждат един друг, и ще изобличават недостатъците си. Как християните да се справят с тези неща като в същото време насърчават мир, любов и единство в Христовото тяло. Ще разгледаме два вътрешни аспекта в похвата от Матей гл. 18, които са от първостепенно значение.

Същият основен граждански похват даден в Стария завет в пасажи като Второзаконие 17 е обявен от Исус Христос за справяне с междуличностните спорове в Църквата (виж Матей 18:15-17). Конкретно, изискването да няма порицаване или наказание без процедурата на доказване от устата на двама или трима свидетели.Тези процедури са приложими за Стария и за Новия завет, както за граждански така и за междуличностни нарушения, защото заедно те са приложение на святия и любящ характер на Бога и Неговия план за Неговите хора. Заради тези предпазни мерки нашите бащи основатели са включили в съдебното изискване за страната ни, че един човек е „невинен до доказване на противното”. Много нации преди Америка не са имали такава предпазна мярка, но християнското влияние на Реформацията и на Пуританите довежда Англия до две граждански войни с крал Чарлз I отчасти заради този въпрос, а след това Съединените Щати прилагат това наследство. Божият закон по-скоро би позволил виновен човек да избяга ненаказан, отколкото да позволи невинен човек да пострада поради грешка.

Християнинът, над когото Божия Дух почива и в когото обитава (I Петър 4:14; I Йоан 4:13), Божието слово също учи на важни истини за нашата вътрешна проверка. Когато започнем да говорим за „вътрешни” отговорности на християните, човек може реши, че се подхлъзваме към пиетизъм. Тук е разликата между пиетизма и християнското благочестие. Пиетизмът се опитва да направи връзката ни с Бога изцяло вътрешна и личностна, и често субективна и номинална. Благочестието от другата страна изисква нашето посвещение към Христос да бъде толкова силно, че да прелива към другите ни взаимоотношения и да трансформира начина по който живеем в нашите домове, църкви и правителства. Нека нашето истинско християнско благочестие промени начина на разрешаване на конфликти с нашите ближни, както ни води да прилагаме вярно Божиите заповеди във всяка една област на живота. „Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди”(Йоан 14:15).

Статията е взета от Блог "Парчета разум"
Превод: Божидар Велинов

сподели ме

Мястото на младите хора в Църквата

   

Божидар Маринов отговаря на въпроси свързани с настоящото състояние на протестантската църква в България и мястото на младите хора в нея.

Програма за четене: http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/bmrrl.htm

сподели ме

Образователни концлагеристи

Монополната "образователна" бюрокрация не съществува, за да се услужи на хората, като им даде достъп до образование, каквото те желаят и искат, а цели да бъдат натикани от деца, без избор на родителите, в една система, която да ги формира съгласно идеологията на управляващия елит. Елитът не иска за народ критично мислещи личности, които могат да управляват себе си, семейството си и респективно – обществените демократични процеси. Лидерът иска маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните, но вълнуващи месиански политически обещания.

Може би именно затова никой не казва, че царят е гол. Тоест, че българското образование е колабирала система,  която не дава нито адекватно образование, нито ценности, и която не трябва да се поддържа, а да се преосмисли и преуреди. Образователната система на държавата (и под "държава" тук нямам предвид "обществото", а държавната администрация) е място, където децата щели да се социализират. Ако ефектът на тази "социализация" е този, който наблюдаваме в сегашното поколение ученици, въпросът е нужна ли е въобще някому такава "социализация"?

Инерцията в концепцията за образованието като за "народоформиращ" идеологически фактор е толкова силна, че никакви разумни аргументи не са в състояние да предизвикат мисъл в различна посока. И затова въпросът е не в качеството на образованието – въпрос, който интересува родителите. Целта е да се запази възможността за унифициране и интегриране на бъдещите поколения в една ценностна система, която е дирижирана от управляващите.

За тази цел – монополът на образованието следва да се запази непокътнат, дори при доказана неспособност да осигури именно функциите, за които съществува – четене, писане, смятане и базови ценности. Следва да отбележим, че това не е конспиративна теория. Това са фактите за начина на уреждане на образованието към настоящия момент в юридическо, философско и практично отношение.

Именно поради академичния и морален колапс на българската държавна образователна система, и поради участието на българите в по-широкия международен културен и идеен обмен, домашното образование придоби популярност. И ще придобива още по-голяма. Но като алтернатива и философия тази образователна форма се сблъсква с непробиваемата държавна монополна претенция върху образованието.

В България няма частно образование. Към момента държавата контролира всички училища – своите и частните. Така се очаква да бъде и по новия образователен закон. Министърът на образованието Сергей Игнатов директно заяви на първото обсъждане на законопроекта в парламента през април, че с този законопроект трябва да се "засили ролята на държавата". Това изказване е направено на фона на целия доказан провал на държавната "система". "Системата" е като магаре на мост, което се е запънало и няма мърдане. За съжаление по-меки или по-чувствителни сравнения не отразяват същността на непреодолимото упорство на бюрокрацията да обслужи себе си, а не образователните нужди на децата и техните родители. Децата били в "най-естествената си среда в училище", по думите на зам.-министърка на образованието пред една от големите телевизии преди няколко месеца. Естествена, но за кого?

Казусът на Филип Костов от Видин е може би най-драматичният пример за безумието на системата и подмяната на ценности. Поради насилие от съученици бащата на Филип го отписва от държавното училище през февруари и го обучава вкъщи, докато проучи въпроса със записването на детето в международна дистанционна програма. След месец "Закрила на детето" се свързва с бащата и преминава към директни заплахи, че детето е в риск, че трябва да говорят насаме с него, че трябва да влязат в жилището на семейството. Филип трябвало да бъде закрилян, защото бил "в риск", защото бил "отпаднал от училище".

Бащата отказва да съдейства, възмутен от нахалството на държавните служители, социални и образователни, които без да вникнат в ситуацията, защитават насилника и преследват жертвата. "Закрила на детето" изпраща сигнал на прокуратурата за извършено престъпление от родителите срещу собственото им дете по чл. 182 от НК – престъпно неглижиране на дете от родител. "Закрилят" детето от собствения му баща, който единствен адекватно се грижи за сигурността му и подходящото за него образование. Кой ще закриля това дете и родителите му от "Закрила на детето"?

Какво е посланието от властите в този казус? Детето ти е наше, дори да го пребиват в училище, дори в академично и морално отношение там да е в риск, ние ще го "социализираме", и вие, някакви си родители, нямате право да се месите. Прекалено засилена ли е квалификацията "образователен концентрационен лагер" в тази ситуация?

Училище без право на алтернатива без право на изход, без право на защита или глас от майката и бащата?

В своя годишен доклад омбудсманът изрази тезата, че нямало задължение българската държава да въвежда домашното образование, тоест образованието, контролирано изцяло от родителите, а не от така наречената "система" на "народната просвета".

Той сочи практика на Европейския съд по правата на човека, в която цитира, че "училището представлява общество и е в интерес на децата да бъдат част от това общество, както и че поради възрастта си децата не биха били в състояние да предвидят последствията от решението на родителите да не посещават училище." Аргументът на съда обаче важи и в обратната посока. Не само държавното училище представлява "общество", но и семейството. И децата не са в състояние да предвидят последствията от решението на държавата да ги лиши от образование и ценности, които биха им дали родителите.

Освен това, тези аргументи, които омбудсманът посочва, са по решение за ДОПУСТИМОСТТА на казуса, а не по съществото му. Европейският съд има над 200 000 дела, които да гледа и не гледа всички. Затова съдиите решават кои да допуснат и кои не. Още нещо. Внимателният анализ на решението "Конрад с-у Германия", показва, че съдийката, решила делото, неправилно е перифразирала текст на Конвенцията, в защита на тезата си.

На трето място, монополът в образованието е тоталитарна, а не демократична практика.

На четвърто място, омбудсманът не може да защитава "правата на децата" в нарушение на неприкосновеността на семейния и личния живот и на правото на родителите да избират най-доброто образование и възпитание за децата си, съгласно своите убеждения. "Най-добрият интерес" на децата се решава от родителите, а не от държавния чиновник.

В обобщение: България има задължения по международното право да защитава основните човешки права и демокрацията, която включва плурализъм в образованието, а не държавния монопол, тоталитаризма, "образователните концлагери" и нарушението на семейните права на родители и деца. В полза на омбудсмана ще отбележим, че той все пак споменава за диалог с привържениците на домашното образование.

Време е да си отговорим на фундаменталния въпрос от обществено значение: кой пред кого отговаря за образованието и възпитанието на децата. Родителите пред държавната бюрокрация или бюрократите пред родителите на децата? Нека да осигурим сигурност на децата в училище и право на родителите да са част от образованието на децата си, било то държавно, частно или домашно.

*Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор по философия. Издател на сайта "Свобода за всеки" – www.svobodazavseki.org

сподели ме

Движение за либерализация на образованието

Повече от 20 години след демократичните промени у нас образователната система остава изцяло тоталитарна. Държавното образование е задължително, законова алтернатива не съществува – нито в лицето на частните училища, чиито програми са изцяло подчинени на Министерството на образованието, нито в лицето на независима неучилищна форма на образование, каквато е домашното, нито в лицето на независими системи за сертифициране на знания. Университетите не могат сами да избират образователните критерии за прием в своите учебни заведения.

 Движението призовава за либерализация на образованието на основание на:

- Чл. 18,4 от Конституцията на България, който не допуска държавен монопол в сферата на образованието;

- Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.

- Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си съгласно своите религиозни и философски възгледи.

- Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който "Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца."

- Чл.18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права - "Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.   

Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при положение, че те не са изгубили статута си на суверен вследствие на престъпно поведение.

Нещо повече, алтернативата на държавното образование в лицето на независимите частни училища и домашното образование не е нещо ново и присъства в повечето от развитите страни – Великобритания, Ирландия, Шотландия, Канада, Америка, Нова Зеландия, Австралия, Дания, Белгия, Франция, Италия, Норвегия, Швейцария, Чехия, Унгария, Полша, Финландия, Латвия, Русия, Тайван, Сингапур, Израел и др. Наличието на конкуриращи се и независими форми на образование е признак за наистина демократично общество и гаранция за съвременно, добро и успешно образование, което да стане основа на бъдещ просперитет за цялото общество.

Christopher Hitchens vs. Douglas Wilson

Дебат между Christopher Hitchens и Douglas Wilson на тема: "Християнството добро ли е за света?"

Трейлър Christopher Hitchens vs Douglas Wilson част 1

част 2

 част 3

част 4

част 5

част 6

част 7

част 8

част 9

част 10

част 11

част 12

Книгата с дебата 

IS CHRISTIANITY GOOD FOR THE WORLD? A DEBATE BETWEEN CHRISTOPHER HITCHENS AND DOUGLAS WILSON в pdf формат, можете да намерите ТУК!

Пет истини от Гари Демар

1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.
Статията е взета от Блог "Парчета разум"