Р. Дж. Ръшдуни обяснява най-общо какво означава християнска реконструкция.
Клипът е качен с любезното съдействие на блог "Парчета Разум".
събота, 28 април 2012 г.
петък, 27 април 2012 г.
Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария
Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.
Това е Швейцария.
Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”. Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .
Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.
След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи. Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок. От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки. От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици. След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок. От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки. От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици. След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.
Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от “Банковата Асоциация” , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.
Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е около 5 млрд долара , което е 1,2% от БВП на страната, но много от разходите за отбрана са вторични и минават по други пера.
Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.
Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.
Как преминава службата във Швейцарската армия ?
Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.
вторник, 17 април 2012 г.
Конференция Библейски Мироглед 2012
Говорители:
Джоел Макдърмън е част от екипа на American Vision и е автор на много статии относно практическото приложение на библейския мироглед в съвременното общество. Той е автор и на няколко книги, сред тях Biblical Logic in Theory and Practice (Библейска логика на теория и практика) и God Versus Socialism (Бог срещу социализма).
Луи Боне (с българско име Любомир Стоянов) пише книги срещу еволюционната теория. Още като ученик в София е предизвикан от лъжата за еволюцията. На 25 години използва предоставила му се възможност да се избави от социалистическия „рай”. Завършва образованието си в Дания и Франция, и се заселва в Южна Франция, където създава семейство и работи. На български е издаден първият му труд: „Голямата лъжа: еволюционизмът във всичките му проявления”.
Марш Мойл е от Лестър, Англия. През последните пет години работи в Английското Л'абри (института основан от Франсис Шефър) като лектор и съветник. Като мисионер към ОМ, Марш (тогава Ричард) посещава България още през 80-те години. През 1988 – 1991 организира християнски издателства в бившите страни от Соцлагера. Той е в основата и на създаването на Издателство „Нов човек“ през 1990 г. Участва в борда на издателството до 1998 г.
Джеймс У. Сайър (доктор по философия и богословие към университета в Мисури) е работил като главен редактор в издателство „Интервърсити прес” и лектор към „Интервърсити крисчън фелоушип”. Той е автор на няколко книги, които привличат вниманието на образованите читатели по целия свят – Вселената до нас, Навиците на ума, Защо изобщо да вярваме в нещо? (издадени и на български от „Нов човек”) и др.
Джоел Макдърмън е част от екипа на American Vision и е автор на много статии относно практическото приложение на библейския мироглед в съвременното общество. Той е автор и на няколко книги, сред тях Biblical Logic in Theory and Practice (Библейска логика на теория и практика) и God Versus Socialism (Бог срещу социализма).
Луи Боне (с българско име Любомир Стоянов) пише книги срещу еволюционната теория. Още като ученик в София е предизвикан от лъжата за еволюцията. На 25 години използва предоставила му се възможност да се избави от социалистическия „рай”. Завършва образованието си в Дания и Франция, и се заселва в Южна Франция, където създава семейство и работи. На български е издаден първият му труд: „Голямата лъжа: еволюционизмът във всичките му проявления”.
Марш Мойл е от Лестър, Англия. През последните пет години работи в Английското Л'абри (института основан от Франсис Шефър) като лектор и съветник. Като мисионер към ОМ, Марш (тогава Ричард) посещава България още през 80-те години. През 1988 – 1991 организира християнски издателства в бившите страни от Соцлагера. Той е в основата и на създаването на Издателство „Нов човек“ през 1990 г. Участва в борда на издателството до 1998 г.
Джеймс У. Сайър (доктор по философия и богословие към университета в Мисури) е работил като главен редактор в издателство „Интервърсити прес” и лектор към „Интервърсити крисчън фелоушип”. Той е автор на няколко книги, които привличат вниманието на образованите читатели по целия свят – Вселената до нас, Навиците на ума, Защо изобщо да вярваме в нещо? (издадени и на български от „Нов човек”) и др.
петък, 13 април 2012 г.
Посланието на трите кръста.
В деня когато Исус беше разпнат, освен неговата смъртна присъда бяха изпълнение още две (Лука 22:32-33).
32 "И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. 33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво".
На Голгота, „хълмът на черепа“ (лобното място) бяха издигнати три кръста. Освен Исус, там бяха разпнати още двама души. За разлика от Исус, те бяха справедливо осъдени криминални престъпници. Лука ги нарича злодейци. С това обстоятелство се изпълниха пророческите думи на Исая, че „гробът му ще бъде определен между злодеите“ (Исая 53:9), и че „ще бъде причислен към престъпниците“ (Исая 53:12). Ако вникнем в текста и ситуацията, лесно можем да видим, че всеки от тези три кръста носи своето значение.
- Кръстът на предизвикателния злодеец изявява човешката твърдоглавост, заслепение и бунт срещу Бога.
- Кръстът на Божият Агнец ни говори за Божията безгранична любов и за изкуплението, което Той ни осигури с Неговата саможертва.
- Третият кръст — този на смиреният злодеец ни показва покаянието на един човек, който беше спасен от смъртта и греха на същия ден.
Всеки един от тези кръстове ни носи послание:
КРЪСТЪТ НА БУНТА
Нека да си представим сцената. Голгота — хълмът на екзекуциите — мястото където се изпълняваха смъртните присъди. И трите кръста вече са издигнати. В средата е Исус. Той е жертва. Осъден е несправедливо. С нищо не е заслужил непоносимите страдания, на които е подложен. От двете му страни са двамата престъпници, които понасят справедливо наказание за своите злодеяния. Ние не знаем техните имена, възраст, и престъпленията които са извършили. Но Лука ни дава ясно да разберем, че са виновни. Те са извършили криминални престъпления, заслужаващи смъртна присъда. Около кръстовете са римските войници, които ги пазят. Там е и тълпата, която е дошла за да стане свидетел на унижението на разпнатите. А те висят в предсмъртна агония. Неимоверни болки пронизват телата им. Времето им изтича. Стенат в мъките си и животът ги напуска. И все пак, в тези последни мигове от живота си те намират сили да разменят няколко думи помежду си.
Разговорът започва единият от злодейците. Той подхвърля язвителна забележка към Исус: „Нали ти си помазаника? Избави себе си и нас!“ (Лука 23:39). Като че ли тези думи бяха последният опит на Сатана да разколебае Исус да отиде до край и да завърши нашето изкупление. Но също така те свидетелстват за характера на човека, който ги изрича. Всъщност този злодеец не иска да бъде спасен. Смята, че няма друга алтернатива освен смъртта. В думите му звучи безнадеждност и бунт. Решил е да не се поддава на натиска на тълпата и на болката. Горд и предизвикателен, той е твърдо решен да остане „силен“ до край. Държи се „мъжкарски“ — не допуска да бъде пречупен, сломен и смълчан от мъченията си. Много хора в този свят може би биха се гордели с неговата непреклонност пред лицето на смъртта. От човешка гледна точка той се държеше като герой. Независимо от болката, унижението и страданието беше запазил хладнокръвие. Беше способен дори да се заяжда със своя колега по съдба, който беше разпнат до него.
Но има нещо, което е отвъд този живот. И то е смъртта. След няколко часа този горд, самоуверен и корав човек щеше да издъхне и да се отпусне в ледената прегръдка на смъртта. Неговата сила беше временна. Това, че беше жилав не можеше да му помогне. Нито пък гордият му и независим дух. Неговата твърдоглавост го беше накарала да живее сам и да умре сам — без Бога. И сега той умираше в греховете си и отиваше в ада.
Предизвикателният злодеец беше пропилял дните си в злотворство. Животът го беше огорчил и закоравил. Сега той щеше да срещне окончателното поражение — физическата, а после и вечната смърт. А спасението беше само на една ръка разстояние. Или, може би по-точно на един метър смирение. Този затворник беше в самото присъствие на Бога. Кръстът му беше до този на Божия Син. Но бунтът в сърцето му го беше направил сляп за духовната истина. Макар, че беше толкова близко до Спасителя, той умря в греха си, в една ужасна агония на духа — пълен с омраза, злоба и безнадеждност. Неговото тяло беше погребано в един бедняшки гроб, а душата му отиде в ада.
Положението на този самоуверен бунтар е наистина окаяно. Но нека да погледнем на следващия кръст:
КРЪСТЪТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО
Исус влезе в Ерусалим като Божий Помазаник, за да умре на кръст като Божий Агнец и на третия ден да възкръсне като Божий Син. Когато той започваше своето служение Йоан Кръстител го представи на учениците си с думите: „Ето Божият Агнец, който носи греха на света“ (Йоан 1:29,36). Това наименование можеше да се изтълкува само по един единствен начин. Агнетата се колеха като жертва за грях. Грешникът изповядваше вината си пред Бога и Го молеше да приеме смъртта на агнето вместо неговата собствена смърт. Грехът може да се заплати единствено със смърт. А смъртта на животно не е достатъчна за да го покрие. В Евреи 10:4 се казва:
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
Затова в своята любов към нас Бог Отец изпрати Своя единороден Син, който да умре вместо нас. Той стана жертвата, Божият Агнец, който умря за греховете на света.
Великият пророк Исая писа за това как Бог ще направи помазаника жертва за нашите грехове. Той щеше да се натовари с нашата вина. Ще умре вместо нас като наш заместител, за да бъдем ние свободни от греха (Исая 53:3-12). Това пророчество се изпълни в деня в който Исус беше разпнат между двамата злодейци (1 Петрово 2:24; 1:18-20).
Някои хора питат: „Защо трябваше да умре Исус? Не можеше ли Бог да ни спаси по някакъв друг начин като избегне смъртта?“ Отговорът на този въпрос се крие в Божието естество. Бог е свят и справедлив. Неговата святост не може да търпи греха. Справедливостта му изисква той да бъде наказан. Затова всички хора, всички всички ние, които сме грешници бяхме осъдени на смърт. Трябваше безгрешен да умре, но такъв човек нямаше, защото всички хора родени на тази земя бяха грешни. Нужен беше един втори Адам – безгрешен и невинен, който да се съгласи да умре вместо първия Адам и всички негови потомци. И Исус го направи. През онзи ужасен ден Той умираше на кръстът, който беше по средата заради нас. Той не умираше във греха, защото беше безгрешен. Исус умираше заради греха — заради нашия грях, който Той като Божий Агнец бе понесъл вместо нас.
КРЪСТЪТ НА ПОКАЯНИЕТО
Между двамата злодейци, които бяха разпнати заедно с Исус имаше коренна разлика. Другият престъпник не беше толкова безскрупулен и жлъчен като първия. Той беше тих. Неговият поглед също беше насочен към Човекът в средата. Той го наблюдаваше, но мълчаливо. Чак след известно време той проговори. Най-напред се опита да вразуми колегата си от другата страна на Исусовия кръст като го накара да види очевидното — това, че той е невинен, докато те са заслужили наказанието си.
39 И един от разпнатите злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
Малко след това той направи една изключителна изповед на вяра (ст.42):
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
Той наблюдаваше Исус. Забеляза надписа над кръста Му: „Този е Юдейския Цар“. Чу молитвата Му: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“. И изведнъж духовните му очи се отвориха и той видя как всички парченца от мозайката идват на мястото си.
- „Отче“ — Бог като баща на Исус — следователно човекът до него е Божият Син. А и надписът над главата му Потвърждаваше, че той е Помазаника;
- „прости им“ — грях, милост, прошка;
- „понеже те не знаят какво правят“ — човешкото невежество и заслепение.
Може би, разбирайки всичко това, смиреният злодеец си зададе въпроса: „Ами аз? Какво ще стане с мен?“. Може би страх от Бога изпълни сърцето му и когато чу язвителната забележка на колегата си, той се изплаши за последствията, които би могло да има едно такова богохулство. Той осъзнаваше вината и греха си и приемаше наказанието си като нещо заслужено. Едно такова отношение е белег на искрено покаяние, а именно покаянието е актът чрез който можем да обърнем гръб на греха и да умрем към него. И така, в този критичен момент каещият се престъпник намери само няколко думи за да изрази това, което чувстваше: „Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.“ Тези думи са една наистина забележителна изповед. В тях се съдържа вяра, че Исус ще живее и след кръста — и не само ще живее, но и ще царува — ще завърши това, което е започнал като Божий Помазаник.
Отговорът на Исус също е впечатляваш — едни думи, които би желал да чуе всеки човек: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Това е едно обещание, което щеше да се изпълни само след момент.
Тази реплика на Исус ни дава отговор на много от въпросите, които си задаваме по отношение на смъртта:
- Къде ще отидем след като умрем? Възможностите са две — или в рая или в ада.
- Кога ще отидем там? В деня на нашата смърт. Няма чакане, няма чистилище, няма прераждане.
- Кой може да отиде в рая? Онзи, който вярва в Исус — онзи, който се покае за греховете си и положи упованието си в Божия Агнец.
Това обещание на Исус ни дава едно дълбоко разбиране за спасението. Първо, от него разбираме, че спасението е единствено и само чрез Христос (1 Тимотей 2:5). След думите на Исус покаялият се злодей си отдъхна. Разговорът беше приключен. Нямаше какво повече да бъде добавено. Въпросът беше уреден, и то уреден завинаги. Защото въпросът за спасението е въпрос, който само Исус може да уреди. И Той го направи. За разлика от бунтаря, покаялият се злодей влезе във вечността с Исус е сега е с Него.
Второ, от думите на Исус разбираме, че спасението е само по благодат — „не чрез дела“ (Ефесяни 2:8-9). Той нямаше време да извърши каквото и да било добро дело. И въпреки това беше спасен. Спасението е само по благодат и само чрез вяра.
Трето, спасението е моментално. То е завършено в момента в който човек повярва. Повярваш със сърцето си, правиш добрата изповед на вяра и си спасен. Няма чакане, няма изпитателен срок. Вярата действа моментално. Това се казва в Римляни 10:9-10:
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.Картината с трите кръста, издигнати на Голготския хълм ни поставя пред избор. Въпросът е: „Кой от двата крайни кръста изразява твоята собствена позиция спрямо Бога?“.
понеделник, 9 април 2012 г.
сряда, 4 април 2012 г.
Смелостта да възпитаваш
Много от съвременните родители нямат ясна представа какво означава да бъдат добри майки и бащи, как да разбират децата си и как да се справят с техните всекидневни предизвикателства. Подходът на д-р Добсън се корени в здравите традиции на юдео-християнската ценностна система. Просто казано, здрави и щастливи деца обикновено растат в домове, в които родителите са постигнали равновесие между обич и контрол. Книгата е одобрена от Министерството на образованието като учебно пособие за педагогическите институти. Книгата може да бъде закупена на цена от 6,90лв от издателство "Нов Човек.
вторник, 3 април 2012 г.
Библейската доктрина за детското кръщение
Пиер Марсел разглежда наболели проблеми за кръщението в Църквата изчерпателно, открито и библейски.
Пиер Марсел е пастир във Френската реформирана църква, главен редактор на La Revue Rforme и вицепрезидент на Калвинисткото общество във Франция. Той е изнасял лекции в Свободния богословски факултет на Парижкия университет и перото му е забележително плодоносно и ефективно за написване на книги, актуални за богословската ситуация в днешно време. /Филип Е. Хюз/. Книгата може да бъде закупена на цена от 6,90лв от издателство "Нов Човек".
Абонамент за:
Публикации (Atom)