Има ли социализация в държавното училище?

Разказ на Кирил Захариев:
ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ В УЧИЛИЩЕ НЕ Е СОЦИАЛИЗАЦИЯ, НЕ Е РАЗНООБРАЗИЕ
Разнообразен социален статус? Колко процента от децата в училище слушат нещо различно от посредствена поп-музика и чалга и колко слушат разнообразни стилове музика (джаз, класика, рокендрол, рок, блус)? Колко деца гледат безценни филми, и колко деца ходят единствено по кината в моловете, да гледат без да подбират? Колко деца четат нещо, дори свръх популярно, извън програмата по литература – Хемингуей, Айзък Азимов, Толкин, Реймънд Чандлър, Петя Дубарова, Борис Виан, Ремарк и колко въобще разбират дори това, което им е дадено да четат по програма? Колко деца извършват каквато и да е извън учебна дейност, различна от учене на език или някакъв спорт? Колко деца започват да практикуват навреме, нещо „различно“ и колко време изобщо им остава, за да го правят пълноценно? В училището няма разнообразие – това не е разнообразие на култура, това не е разнообразие на социален и житейски опит. Това са унифицирани същества, които единствено могат да изберат да се съгласят с това или да не се съгласят. Но те са там. Няма мърдане. Няма алтернатива, камоли разумна такава.
Нещо повече – разнообразие ли е да минаваш всеки ден, по един и същ маршрут, в един и същ час, за да стигнеш на едно и също място, да се видиш с едни и същи хора, да седиш в една и съща стая, на един и същ чин, до един и същ съученик, да преживееш всички есени, зими и пролети на детството си и юношеството си, под знака на сивото училище, без да можеш да прекараш повече от един уикенд където и да е, освен в училище и вкъщи? Разнообразие и социализация ли е да не можеш да поживееш в друг град през есента, да се видиш с деца от други квартали през седмицата, да не можеш да обикаляш един цял есенен ден из центъра на града, да не можеш да отидеш в работата на майка ти, баща ти, защото си на училище?
Училището е антипод на „социализиране“ и „разнообразие“. И със сигурност не е „подготовка за реалния живот“. В училище се сблъсках с няколко основни неща. Много по-основни от предметите. Много по-жизнеутвърждаващи от всичко друго в живота ми. За съжаление, нито едно от тях не е позитивно. Говоря основно за гимназията, макар, че много от тези неща са практика от 4-ти клас, а набират сила още с влизане в тази институция. Ако можеха да видят, пипнат и повярват на тези неща, родителите не биха си и помислили да изпращат детето си на училище. А децата, особено в пубертета, разбира се, никога няма да ви споменат дори за една цигара или бира, камоли пък за всичко останало.
1/Първото нещо, което направих в 8-ми клас - намерих едно момче, което ми изглеждаше най-подходящо за общуване. На този етап всички други също мигновено се разделиха на микро-групи от по двама до четирима. Много социално, няма що! Оставана няколко „аутсайдера“, които бяха подложени на постоянен тормоз, и то не само от учениците.
2/Второто, което се научаваш е, че една година разлика е нещо фатално. Всички ученици в по-горни класове не ти обръщат внимание, често те третират като заек (по низш, недостоен, слаб), а в нередки случаи те малтретират. По-големите момчета пък масово се възползват от този изкуствено създаден комплекс, за да се уредят лесно с момиче, или да насадят порочните си практики на по малките, като нещо „готино“, „модерно“ , което ги приобщава и ги прави достойни. Това означава отнемане на девствеността на всяко готино момиче между 13 и 16 години, за всички общовалидно – пушенето на коз, липа, ганджа, чадел, трева или - както се изразяват родителите по далечната и непонятна тема – марихуана и индийски коноп. Това обаче е най-лекия и безвреден наркотик, а в класацията съвсем не изостават по популярност гнусните супер вредни амфетамини, екстазито, като едно от най-пристрастяващите вещества, психотропни и халюциногенни гъби увреждащи почти перманентно в по-голяма или по-малка степен психиката, LSD, което е най-мощния халюциноген и който остава в кръвта повече от колкото можеш да доживееш и всякакви други разнообразни субстанции. Алкохола и тютюна не ги споменавам, защото те са задължителна рутина на всеки навършил 12 години ученик и остават такава за повечето до края на живота им.
3/ Третото нещо, което научаваш е че секса е предмет, който се преподава най-качествено от най-отворените (научили и използващи най-добре първа и втора точка) ученици, но той е нещо срамно, смешно и глупаво когато трябва да бъде преподаван или четен в медицинска литература, както го възприемат и повечето учители. Затова си набавяш информацията от обсъждане със също толкова неграмотни по темата връстници, от интернет, от списания и от порно. Така почти всички ученици излизат от училище като абортирали, мастурбиращи, изнасилени или поне крайно заблудени в сексуално отношение. Но при всички положения малко излизат девствени, но си остават първокласници в една от най-важните сфери на живота им, а живота на много от тях се превръща в пълна самоизолация на тази тема или в поредица от неуспешни връзки, провалени ранни бракове, нежелани бременности, всякакви полови болести и т.н.
4/ Четвъртото, което ти се случва в училище, е това, че вместо да отделиш достатъчно време на любимия си предмет, да станеш много добър в това, в което те бива, ти трябва да отделяш крайно много време да наизустяваш неща, които нито те вълнуват, нито можеш да запаметяваш лесно, нито ще ти вършат каквато и да е полза в живота. Най-малкото – всички тонове задължително назубрени уроци, биват забравени веднага след завършване на училище.
Ако се противопоставиш на задълженията, те санкционират, потискат, комплексират. Ти се озлобяваш и прекаляваш с наркотиците, секса/мастурбацията, учителите ти изграждат образ на престъпник, без да могат да се справят по какъвто и да е поне малко адекватен начин. Отгоре на всичкото те провалят пред родителите ти, пред приятелите ти и имаш ниски оценки, с които, дори да си прекрасно талантлив, не можеш да се класираш по-натам в системата.
Ако се подчиниш, се превръщаш в зубър, колкото и банално да звучи. Вярно, научаваш се на дисциплина, но нямаш време нито да откриеш кой си, нито какъв е света около теб, нито да помислиш какво е призванието ти в тоя живот. Пускаш се по пързалката на системата супер успешно, засилваш се и в повечето случаи, след 10 – 15 години установяваш, че си се гмурнал безвъзвратно в общество, което страда от тежка самозаблуда (99%), психопатия (12%), и депресия (близо 50%). Синдроми, които се дължат на това, че си прекарал 12 години от живота си в колба, в която не си имал възможност дори да вкусиш от живота.
5/Пето. Масовите, квартални училища, допълнително ограничават социализирането на учениците до границите на района, в който живеят. И като цяло - училищата откъсват учениците от реалността, правят ги враждебни и плахи към всяко друго училище, към всеки друг квартал. Правят ги асоциални и агресивни. Карат ги да се сравняват, да се отъждествяват с училището, в което учат, според „статута“ му спрямо другите училища. Това става излишна тежест или безпочвена гордост, за всеки ученик и тя остава налична години след завършване.
6/ Шесто. Установяваш, че учителите, които ти преподават са били от най-неталантливите и от най-слабите ученици. Установяваш, че те са комплексирани, агресивни, депресирани, немотивирани, не са обучени да се държат адекватно и не са дори на средно педагогическо ниво. Тези, които виждат това и не вярват, веднага трябва да повярват в обратното. Много пагубно, учителите се превръщат в техни идоли, във връх на образоваността. Така за тези ученици, нивото на целите в живота пада главоломно, без да разберат. Другите, които вярват и виждат какво е нивото на образованието, започват да се борят, но излишно. Отново агресия, която среща агресия. И пак няма никакво адекватно решение. Защото това е система. Тя има на разположение добри и лоши оценки, отсъствия, забележки и преместване в друго училище.
Няма как да овладееш хиляда млади, жизнени души, да ги събереш на едно място, да ги вкараш в една стая за 12 години, да им казваш каквото са ти казали да им казваш и те да се измъкнат невредими. Такава е и целта на образованието според мен, но това е повод за една нова тема.
П.С. Съжалявам ако има много правописни грешки - аз бях от алтернативния тип ученици и завърших с диплома отличен 5,53, без да съм учил цял 12-ти клас:) А и бързах:) 

Статията е взета от На училище... но вкъщи.

Основно образование

от Р. Дж. Ръшдуни

Образованието трябва да засяга основите на живота, иначе ще бъде подвеждащо и ограбващо. Трите основни сфери са: първо, религиозно образование. Тъй като Триединният Бог Е Създателят и най-важният факт в живота, защото Той Е Живот (Йоан 14:6), да Го пренебрегваме в нашите училища означава да преподаваме невежество.

Второ, семейството е централната и основна институция на земята. То е нашето първо училище, църква, работно място, правителство и т.н. Да бъдем невежи относно важността на семейството означава да бъдем образовани като глупаци. То представлява нашите основни човешки взаимоотношения и е от основнo значение за личностното и национално благоуспяване. Пренебрегването му е равностойно на престъпление.

Трето, образованието трябва да набляга на основните умения за учене. Тези умения и знание са инструментите за всекидневния живот. Да образоваш лошо едно дете е като да пратиш войник в битка без оръжие.
Това е причината Писанието да набляга толкова силно на важността на образованието. Във Второзаконие Мойсей дава резюме на Божия закон за семейството. В Притчи имаме инструкции за младежа. Навсякъде в Писанието се набляга на напътствията за цялостния човек.

Ако искаме да изчезнем като нация, просто трябва да пренебрегнем основното образование. Всъщност точно това правят много хора. Произвеждаме незряло поколение от наркоманизирани младежи, които се препъват в живота, запътили се към смъртта. Сигурно това искаме, след като толкова много от нас работят за него и плащат за него.

Текста е взет от блога: Парчета разум