Детето – враг?

Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще!

Най-нелепият образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата или роднини на бременната жена. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?

Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави.  В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позицията “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената  да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наречем едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова  убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.

За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил  подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация спрямо човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава  всъщност собственото им бъдеще.

Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и други особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота –  Бог. Днес, генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.

Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.

А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, защото нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.

От кадрите на направен още през 1983г. документален филм се вижда как при извършване на аборт на 12 седмично дете в утробата на майката, то панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак го настига, прави го на парчета и го изхвърля от утробата като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта.

Да извика не за отмъщение, а за покаяние.

Шизофренията на диспенсационализма.

Матей  7:21-23  Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.  (22)  В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?  (23)  Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. 

Тук става въпрос за сблъсък на две теологии, Библейската реформистка теология срещу извратената и шизофринична диспенсационалистическа теология,  изповядвана от повечето петдесятни християни. 

Спoред всеки диспенционалист, Бог в историята съди човека по различни начини и правила. Той разделя историята на различни времеви участъци наречени диспенсации, в които Бог всеки път, без изключение се проваля в опитите си да спаси човека. Ако някой се интересува повече от тази извратена теология може да прочете Диспенсационализмът на издателство Нов Човек - http://goo.gl/DyhnH . Дори сега живеейки в последните времена, според тази теология, след грабването, за да бъде спасен човек, трябва да заплати със собствената си кръв! Нормалният въпрос е, а нима Христовата кръв не е достатъчна? И каква по-голяма ерес може да измисли човек? Противоречията са много и смайващи, но бих искал да ви покажа основните на тази извратена теология. 

1)      Библията поставя Бог като върховен да убива, съживява, наранява и изцелява без външна причина за своите решения от страна на човека (Вт. 32:39); Предопределя хората за спасение или съд (Пр. 16:4; Йоан6:44);  Предопределя дните на живот на човек преди още да се е появил на този свят (Пс.139:16); Предопределя жизненият статут на човека преди още да се е родил и преди да е извършил каквото и да е добро или зло дело (Рим. 9:11). Всичко това показва върховният Бог на библията (Вт. 32:39а). От друга страна диспенсационалистите отхвърлят Бог като върховен поставяйки го в една категория с човек и дори по-ниско от него. Бог няма силата и властта да спаси човек, освен ако самият човек не пожелае това. Бог не знае бъдещето или в най-добрия случай може само да го предполага. Човек е господар сам на себе си, който има силата да изкове собствената си съдба. Тази ерес се нарича с галеното „свободна воля.” С други думи, Бог през цялото време стои с гумичка и молив над книгата на живота и ту записва, ту отписва името на определен човек. И до ден днешен няма отговор на един елементарен въпрос: Ако Бог няма силата и властта да спаси човека, защо диспенсационалистите се молят за спасението на човек?

 2)      Библията твърди, че след идването на Христос, Сатана беше изхвърлен от небето (Откр. 12:10; Лк 10:18). Христос вече установи своето царство и то расте прогресивно в историята (Лк.11:20; Мат.12:28; Мат. 16:28). От друга страна диспенсационалистите твърдят, че в момента ние живеем в царството на Сатана и Исус трябва лично да се върне, за да установи своето хиляда годишно царство. Отново елементарен въпрос: Ако Исус трябва лично да присъства, за да установи царството си, то къде в момента е физическият престол на Сатана?

 3)      Библията твърди, че Божият закон (Изх. 20) е постоянен и неотменим (Мат. 5:17). Бог съди човека според неговото покорство към закона (2 Кoр.5:10). Божия закон е не само стандарт в настоящи свят, но и в бъдещият (Откр. 11:19).         Диспенсационалистите отхвърлят Божият закон като средство за праведен живот (стандарт) и освещение. Тяхното твърдение е: Ние не сме под закон, а под благодат. Елементарен въпрос: Ако те не са под закон, как и защо тогава съдят в историята?  

4)    Библията ни казва, че живеем в причинно – следствен свят. Свят на санкции - благословения и проклятия. Ако човек се покорява на закона бива благославян, ако не – прокълнат (Вт. 28). Диспенсационалистите отхвърлят причинно-следствената връзка основана на закона. Те се съсредоточават върху положителни изповеди, чудеса, пророчества, видения и сънища, за да променят света около тях. Ако те нямат пари, то решението е полагане на ръце върху портфейл и правилна изповед (баене) за богатство. Може да посетите и някой пророк за повече информация. Елементарен въпрос: Ако изповедите, пророчествата, чудесата и знаменията са признаци на истинското християнство, то защо Христос отхвърли всички търсещи и вършещи такива неща твърдейки, че никога не е имал общо с тях (Матей.7:21-23)?

5)      Библията ни каза, че царството вече е установено и християните като негови представители ще увеличават своята власт и влияние в история (Вт. 28). Колкото повече те са покорни на Божият закон толкова повече те имат власт и обратното, колкото повече църквата отстъпва от законите на Бога, толкова по-слаба ще става.    Диспенсационалистите твърдят, че ние живеем в последните времена, където някакъв измислен личностен антихрист ще се възкачи да управлява света, а църквата ще отслабва повече и повече в историята, докато Бог не се намеси чудодейно чрез грабване да я избави от злото. Елементарен въпрос: Ако властта произхожда от праведността, то как тогава антихрист ще управлява света, а църквата ще отслабва?

Тези въпроси показват шизофриничната теология изповядвана от повечето петдесятни църкви, които застъпват идеята за диспенсационализмът.

от Явор Русинов