Select Language

петък, 23 ноември 2012 г.

Истината за убийството и абортите!

Отделете 30 минути за да видите това видео! То може да промени виждането ви за аборта. От него ще проумеете простата истина, че истината винаги е една, колкото и да искаме понякога да я преиначим, да я назовем с друго име, само и само да заблудим умът си, че истината не съществува. Вижте как тези хора, водени от пътя на логиката променят своето отношение към аборта! Видеото е със субтитри. Натиснете CC, за да изберете български субтитри. 

сподели ме   Споделете това видео!

вторник, 9 октомври 2012 г.

Правилният възглед за капитализма

Това клипче е продължение на това: Американската форма на управление. И двете са изключително ценни за самообразование. Изгледайте го и решете сами дали някога сме минали през капитализъм:

Правилният възглед за капитализма


вторник, 25 септември 2012 г.

11 неща, които учениците няма как да научат в училище!

Бил Гейтс говори за това, как политически коректното образование създаде поколения деца с никаква представа за реалността и как тази концепция ги обрича на провал в реалният свят.
ПРАВИЛО 1: Животът не е справедлив, свикнете с това!
ПРАВИЛО 2: Светът не го е грижа за вашето самочувствие! Светът ще очаква от вас да постигнете нещо, ПРЕДИ да се чувствате добре!
ПРАВИЛО 3: Вие няма да направите $60000 веднага след като завършите гимназията! Няма да бъдете заместник директори с телефон в колата, докато не ги притежавате и двете!
ПРАВИЛО 4: Ако си мислите, че вашият учител е строг- изчакайте докато ви назначат и имате шеф!
ПРАВИЛО 5: Правенето на бургери не е под вашето достойнство! Вашите баба и дядо имат различна дума за правенето на бургери, те я наричат възможност!
ПРАВИЛО 6: Ако нещо се обърка, то не е по вина на вашите родители, така че не оплаквайте грешките си, а се учете от тях!
ПРАВИЛО 7: Преди да се родите, вашите родители не са били толкова скучни, колкото сега! Те са станали такива поради плащането на вашите сметки, почистването на вашите дрехи и слушайки ви да говорите за това колко сте готини! Така, че преди да спасявате дъждовни гори от паразитите на поколението на родителите ви, опитайте се да обезпаразитите гардероба в собствената си стая!
ПРАВИЛО 8: Във вашето училище може да няма победители и победени, но в живота НЕ Е ТАКА! В някои училища имат специални класове за изоставащи и те ще ви дадат достатъчно време, за да достигнете до правилният отговор. Това по никакъв начин не ви помага в реалният живот!!!
ПРАВИЛО 9: Животът не е  разделен на семестри! Нямате лятна ваканция и много малко работодатели са заинтересовани да ви помогнат за да откриете себе си. Направете го в свободното си време!
ПРАВИЛО 10: Телевизията НЕ Е истинският живот!!! В реалният живот всъщност хората трябва да излязат от кафенето и да отидат на работа!
ПРАВИЛО 11: Бъдете вежливи към умниците! Има много голяма вероятност да започнете работа за такъв!

сподели ме

петък, 21 септември 2012 г.

Как мислят богатите (част1)

Най-богатата жена в света Джина Райнхарт наскоро разкритикува обикновените хора, като им каза да не завиждат на богатите“ и ги посъветва да прекарват по-малко време в пиене, пушене и излизане навън и повече време в работа. С това си изказване тя си навлече гнева на много хора
Какво обаче, ако е права?
Стив Сиболд, автор на "Как мислят богатите хора," е прекарал близо три десетилетия интервюирайки милионери по цял свят, за да разбере какво ги отделя от всички останали.
Всичко това няма почти нищо общо със самите пари, споделя той пред Business Insider. Става въпрос за техния начин на мислене.
Повечето хора мислят, че в парите се корени всичкото зло на света. Богатите хора смятат, че всичкото зло се корени в беднотията.
"Мозъкът на средностатистическият човек е промиван така че той да си мисли, че богатите хора са късметлии или са нечестни," пише Сиболд.
По тази причина по-бедните хора свързват забогатяването с един вид срам.
"Богатите знаят, че да ако имаш пари това не ти гарантира щастие, но прави живота ти по-лесен и по-приятен."
Повечето хора смятат, че егоизмът е порок. Богатите хора смятат, че егоизмът е добродетел.
"Богатите просто се опитват да се направят щастливи. Те не се опитват да се преструват, че искат да спасят света," казва Сиболд.
Проблемът е че хората от средната класа гледат на това като на нещо негативно и затова продължават да са бедни.
"Ако не се погрижиш за себе си, не си в положение да помогнеш на някой друг. Не можеш да дадеш, това, с което не разполагаш."
Повечето хора очакват да спечелят от тотото, докато богатите просто действат, за да забогатеят.
"Докато масата чака да уцели точните числа и се моли за благосъстояние, великите хора разрешават проблеми," пише Сиболд.
Повечето хора смятат, че пътят към богатството е постлан с формално образование. Богатите хора вярват в придобиването на конкретни познания.
"Много изпълнители от световна величина имат малко формално образование и са натрупали богатството си посредством придобиването и последващата продажба на конкретни знания," пише Сиболд.
"В същото време масата смята, че магистърските степени и докторантурите са пътят към богатството, основно защото са в капана на праволинейното мислене, което...Богатите не се интересуват от средствата, а само от целта."
Повечето хора страдат по добрите стари времена. Богатите хора мечтаят за бъдещето.
"Милионерите, които сами са натрупали богатството си, а не са го наследили, са забогатели, защото са били готови да заложат на себе си и да проектират техните мечти, цели и идеи в неясното бъдеще," пише Сиболд.
"Хората, които смятат, че най-добрите им дни са зад гърба им, рядко забогатяват и често са нещастни и страдат от депресия."
Повечето хора виждат пари с очите на емоцията. Богатите хора мислят за парите логично.
"Един умен, добре образован и иначе успял човек може за миг да се превърне в страхливец, който мисли за икономии и чиято най-голяма финансова цел е да се пенсионира безпроблемно," пише той. 
"Богатите виждат парите такива каквито са и такива каквито не са посредством очите на логиката. Те знаят, че парите са важен инструмент, който предоставя възможности."
Повечето хора изкарват парите си като правят неща, които не им харесват. Богатите хора следват тяхната страст.
"Са повечето хора изглежда, че богатите работят постоянно," казва Сиболд. "Една от най-умните стратегии на богатите обаче е да се занимават с това, което обичат и да намират начин да им се плаща за това."
От друга страна хората от средната класа приемат работи, които не им носят удоволствие, "защото имат нужда от парите и са учени в училище и притискани от обществото да живеят в свят с линейно мислене, в който парите се свързват с физически или мисловни усилия."
Повечето хора имат малки очаквания, така че никога да не се разочароват. Богатите хора от друга страна са готови за предизвикателства.
"Психолозите и други експерти по умствено здраве чест съветват хората да имат ниски очаквания за живота си, за да не се разочароват," пише Сиболд.
"Никой, никога няма да забогатее и да изживее мечтите си без големи очаквания."
Повечето хора смятат, че човек трябва да направи нещо, за да збаогатее. Богатите хора смятат, че човек трябва да бъде някой, за да забогатее.
"По тази причина хора като Доналд Тръмп се превръщат от милионери в длъжници с 9 млрд. долара задължения, след което се връщат по-богати от всякога".
"Докато масата е концентрирана върху това, което прави и върху непосредствените резултати от нейните действия, богатите се учат и израстват с всяко преживяване, независимо дали е успех или провал, тъй като знаят че истинското им възнаграждение се превръща в машина на успеха, която в крайна сметка дава забележителни резултати."
Повечето хора смятат, че човек трябва да има пари, за да прави пари. Богатите хора използват парите на другите.
Правоправолинейното мислене може да съветва хората да направят пари, за да спечелят повече, но според Сиболд богатите не се страхуват да финансират бъдещето си с пари от джобовете на другите.
"Богатите хора знаят, че това дали си достатъчно платежоспособен, за да си позволиш лично нещо, не е от значение. Истинският въпрос е 'Това нещо заслужава ли си да се купи, инвестира в него или преследва?" пише Сиболд.

сподели ме

Как мислят богатите (част 2)

Ето още няколко примера за това как богатите мислят по-различно:
Повечето хора смятат, че пазарите се движат от логика и стратегия. Богатите хора знаят, че в основата им са емоцията и алчността.
Успешните инвестиции на борсата не опират само до някаква сложна математическа формула.
"Богатите знаят, че основните емоции, които движат финансовите пазари са страхът и алчността и те ги отчитат във всички сделки и тенденции, които наблюдават," пише Сиболд.
"Това познаване на човешката природа и припокриващият се ефект върху търговията им дават стратегическо предимство при натрупването на по-голямо състояние чрез ливъридж."
Повечето хора харчат повече, отколкото могат да си позволят. Богатите хора харчат по-малко.
"Ето как да харчите по-малко, отколкото можете да си позволите и да откриете тайната, която богатите използват от векове – забогатейте, за да можете да си го позволите," пише той.
"Богатите живеят според средствата си не защото са толкова умни, а защото изкарват толкова много пари, че могат да си позволят да живеят като царе, като въпреки това им остават много пари и за бъдещето."
Повечето хора учат децата си как да оцеляват. Богатите хора учат децата си как да станат богати.
Богатите родители учат децата си от ранна възраст за света на "хората, които имат" и "хората, които нямат," казва Сиболд. Дори той признава, че много хора са го обвинявали, че подкрепя идеята за елитарното общество.
Той обаче не е съгласен.
"Хората казват, че богатите учат децата си да пренебрегват масата, защото е бедна. Това не е вярно," пише той. "Това, което учат децата си, е да виждат света през погледа на обективната реалност –– начинът, по който е устроено обществото."
Ако децата разберат богатството от ранна възраст, е по-вероятно да се борят за него на по-късен етап в живота.
Повечето хора позволяват на парите да ги стресират. Богатите намират успокоение в богатството.
Причината богатите да печелят повече е, че не се страхуват да признаят, че парите могат да разрешат повечето проблеми, казва Сиболд.
"Средната класа гледа на парите като на никога не свършваща необходимо зло, което трябва да бъде търпяно като част от живота. Богатите гледат на парите като на големия освободител и с достатъчно количество от тях те могат да си купят финансово спокойствие."
Повечето хора предпочитат да бъдат забавлявани, вместо обучавани. Богатите хора предпочитат да бъдат обучавани, вместо забавлявани.
Богатите не вярват много на формалното образование за трупане на пари, но оценяват силата на обучението далеч след завършването на университета, казва Сиболд.
"Ако влезете в дома на някой богат човек едно от първите неща, които ще забележите, е голямата библиотека с книги, които е използвал за да се образова как да стане по-успял," пише Сиболд.
"Средната класа чете романи, таблоиди и забавни списания."
Повечето хора смятат богатите за сноби. Богатите хора просто искат да са заобиколени от хора, които мислят като тях.
Негативното мислене по отношение на парите, което трови средната класа, е това, което кара богатите да общуват с богати, казва той.
"Богатите хора не могат да си позволят посланията за провал и мрачни прогнози," пише той. "Това често е интерпретирано от масата като снобизъм“.
Заклеймявайки богатите като сноби, е поредният начин средната класа да се чувства по-добре относно себе си и избрания от нея път на посредствеността."
Повечето хора се фокусират върху пестенето. Богатите хора се фокусират върху изкарването на пари.
Според теорията на Сиболд богатите се концентрират върху това, което ще спечелят, ако рискуват, вместо върху това как да запазят това, което имат.
"Масата е толкова концентрирана върху това да изрязва купони за храна и да живее пестеливо, че изпуска големи възможности," пише той.
"Дори и в разгара на парична криза, богатите отхвърлят мисленето на дребно на масата. Те са майстори на това да се концентрират умствената си енергия там, където трябва – върху големите пари."
Повечето хора играят на сигурно с парите. Богатите хора знаят кога да рискуват.
"Паролата на богатите е ливъридж," пише Сиболд.
"Всеки инвеститор губи пари от време на време, но богатите знаят, че каквото и да се случи, те винаги ще могат да спечелят повече."
Повечето хора обичат да се чувстват спокойни. Богатите хора намират спокойствие в несигурността.
В повечето случаи е нужна смелост, за да се поемат рисковете, с които се става милионер – предизвикателство, с което повечето представители на средната класа не могат да се справят.
"Физическият, психологическият и емоционалният комфорт е основната цел в начина на мислене на средната класа," пише Сиболд.
Богатите научават отрано, че да се стане милионер не е лесно и че необходимостта от спокойствие може да бъде пагубна. Те се научават да бъдат спокойни, докато действат в условия на постоянна несигурност."
Повечето хора смятат, че трябва да избират между хубаво семейство и това да бъдеш богат. Богатите знаят, че човек може да има и двете.
Идеята, че богатството трябва да дойде за сметка на семейното време, не е нищо повече от оправдание, казва Сиболд.
"Мозъците на масата са промити да вярва, че в случая положението е или/или," пише той. "Богатите знаят, че човек може да има всичко, което има, ако подходи към предизвикателството с начин на мислене, който се корени в любовта и богатството."

сподели ме

Има ли свободна воля?

 
 Джери Джонсън говори относно "свободната воля".
Специални благодарности на Филип и Васко Папратилови за превода.

сподели ме

събота, 15 септември 2012 г.

Любовта, сексът и срещите

част 1
част 2
част 3
част 4
                                    Лектор Данаил Танев  сподели ме

петък, 14 септември 2012 г.

Разрешаване на конфликт между християни

от Натаниел Дарнел
Колко църкви са разделят, не заради различия в доктрините, но заради лични обиди? Какво казва Библията за да ни помогне да избягваме конфликтите помежду си, така че да не се „хапем” и „ядем“ един друг (Виж Галатяни 5:15)? Тъй като дори и най-доброто от нас все още има грешна природа наследена от Адам, неизбежно е, че християните ще се настъпват, обиждат един друг, и ще изобличават недостатъците си. Как християните да се справят с тези неща като в същото време насърчават мир, любов и единство в Христовото тяло. Ще разгледаме два вътрешни аспекта в похвата от Матей гл. 18, които са от първостепенно значение.
Същият основен граждански похват даден в Стария завет в пасажи като Второзаконие 17 е обявен от Исус Христос за справяне с междуличностните спорове в Църквата (виж Матей 18:15-17). Конкретно, изискването да няма порицаване или наказание без процедурата на доказване от устата на двама или трима свидетели.Тези процедури са приложими за Стария и за Новия завет, както за граждански така и за междуличностни нарушения, защото заедно те са приложение на святия и любящ характер на Бога и Неговия план за Неговите хора. Заради тези предпазни мерки нашите бащи основатели са включили в съдебното изискване за страната ни, че един човек е „невинен до доказване на противното”. Много нации преди Америка не са имали такава предпазна мярка, но християнското влияние на Реформацията и на Пуританите довежда Англия до две граждански войни с крал Чарлз I отчасти заради този въпрос, а след това Съединените Щати прилагат това наследство. Божият закон по-скоро би позволил виновен човек да избяга ненаказан, отколкото да позволи невинен човек да пострада поради грешка.

Християнинът, над когото Божия Дух почива и в когото обитава (I Петър 4:14; I Йоан 4:13), Божието слово също учи на важни истини за нашата вътрешна проверка. Когато започнем да говорим за „вътрешни” отговорности на християните, човек може реши, че се подхлъзваме към пиетизъм. Тук е разликата между пиетизма и християнското благочестие. Пиетизмът се опитва да направи връзката ни с Бога изцяло вътрешна и личностна, и често субективна и номинална. Благочестието от другата страна изисква нашето посвещение към Христос да бъде толкова силно, че да прелива към другите ни взаимоотношения и да трансформира начина по който живеем в нашите домове, църкви и правителства. Нека нашето истинско християнско благочестие промени начина на разрешаване на конфликти с нашите ближни, както ни води да прилагаме вярно Божиите заповеди във всяка една област на живота. „Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди”(Йоан 14:15).
Статията е взета от Блог "Парчета разум"
Превод: Божидар Велинов
сподели ме

петък, 7 септември 2012 г.

Семейството като средство за господство

 Лектор: Божидар Маринов
сподели ме

Наследяване на земята

 Лектор: Божидар Маринов
сподели ме

Съставен растеж на Царството

Съставен растеж на Царството: Какво могат да направят за вас 2% на година? Лектор: Джоел Макдърмън  сподели ме

Още не сте се съпротивили до кръв

 
Лектор: Джоел Макдърмън
сподели ме

Бедност или преуспяване

четвъртък, 6 септември 2012 г.

Революцията в образованието

Мястото на младите хора в Църквата


   

Божидар Маринов отговаря на въпроси свързани с настоящото състояние на протестантската църква в България и мястото на младите хора в нея.
Програма за четене: http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/bmrrl.htm
сподели ме

четвъртък, 30 август 2012 г.

Не мразеше ли Бог неродения Исав?

от Гари Норт
Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече ѝ се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих
(Рим. 9:11-13).
Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.
Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”
Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).
Павел цитира Мал. 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят…”

Вероятен отговор

“Бог всъщност не осъди Исав преди някой от синовете да бъде роден. Той осъди Исав, защото Той предвиди злите дела, които Исав щеше да извърши по-късно. Така че Бог не е несправедлив. Исав пропадна поради собствените си зли дела.”
Моят отговор: Но текстът е ясен. Бог осъди Исав преди да беше сторил нещо зло. Текстът не споменава бъдещите дела на Исав. Въпросът е: всички хора са осъдени автоматично преди да са родени. Това е, което учението за първоначалния грях означава. Исав беше син на бунтовния Адам, точно както и всички нас, и следователно беше по рождение зъл и омразен на Бога, точно както и всички ние, преди да беше сторил нещо морално или неморално. Забележителният факт е не че Бог намрази Исав. Забележителният факт е, че Бог възлюби Яков!
Не каза ли Бог на Ревека, че по-големият ще служи на по-малкия? Можеше ли Исав да е живял добър живот и да промени това обещание? Исак мислеше така и беше готов да даде благословението на Исав (Бит. 27:4). Но Исак сгреши: Бог направи възможно за Яков да получи благословението въпреки действието на непокорство на баща му (Бит. 27:6-29).
Беше ли Исав безпомощен? Да. Беше ли неизбежно Яков да получи благословението? Това е, което Бог каза на Ревека (Бит. 25:23). Можеше ли тя да разчита на Божието обещание? Абсолютно. Имаше ли Исав шанс да преодолее Божието обещание? Никакъв шанс. Въпрос: Има ли някакъв смисъл думата “шанс” в Божия план?
____________________
За допълнително изучаване: Пс. 5:5; 11:5; Рим. 11:7-10; Еф.2:3; Евр. 12:16-17
Въпрос 1 от книгата 75 библейски въпроса (Които вашите учители се молят да не зададете), Гари Норт

сподели ме

неделя, 22 юли 2012 г.

Магарето и селянинът

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.
Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!
В живота си всеки ще се среща с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.
Отърси се и тръгни нагоре.

сподели ме

събота, 14 юли 2012 г.

Как домакините-християни могат да променят света

от Карол Демар
Докато четях за пътешествието на Лея Смит от движен от страх бунтовен тинейджър до смел и отговорен възрастен, осъзнах, че тревогата, която някога я е осакатявала, все още засяга много от днешните млади хора, дори и тези, които твърдят, че са християни.
Благодарение на благословено възпитание и чудесен брак със силен, реформиран съпруг, през по-голямата част от живота си аз съм вярвала в теологията, която Лея споделя с читателите си. Мнозинството от днешните християни обаче не са имали тази привилегия и техните разбирания за бъдещето вече са влошени и изкривени от всичко – от опасно неверни „пророчества“ за последното време до правителствени политики, които рискуват стабилността на нашата нация и добруването на утрешните семейства. Докато нашата култура продължава да подкрепя все по-лошо поведение, независимо от последствията, и радикални еколози крещят предсказания за цялостно унищожаване на „майката природа“, християните или се скриваме зад измислената безопасност на църковните стени – и никога не се ангажираме със света, или ставаме от света в безсмислен опит на културен реверанс. И двата подхода игнорират словото на Бог и по-специално пасажите, писани специално за да подпомогнат вярващите във воденето на война с настоящите сили на тъмнината и да преодолеят истинските предизвикателства на нашето време.

Всяко поколение е трябвало да се бори със страха. Моето поколение се страхуваше, че приятели и роднини, пратени да воюват във Виетнам, няма да се завърнат. Страхът може да ни парализира когато му позволим да контролира ума ни и открадне радостта ни. Лея разказва за своето преминаване от страх към свобода – от неспокоен бунтовник към християнска жена и майка, която се е научила да се доверява на Господ във всички неща. Преди тя се е страхувала да има деца понеже е вярвала, че светът ще свърши всеки момент и не е искала те да страдат по време на „Голямата скръб“. Докато е изучавала сама Писанието, тя осъзнала, че много от страховете и са резултат от нейни собствени погрешни разбирания. Колко от нас с цяло сърце са вярвали на думите на другите – били те пастори, приятели или родители, без да проверяват фактите? Вижте объркването, което произтича когато пропускайки да проверим фактите относно твърдения в някое верижно писмо, ние несъзнателно удължаваме живота на невярната информация като го препращаме на всичките си приятели и семейство. Повечето от тези мейли са фалшиви, както са и най-популярните разбирания за Божието слово. Ние никога не трябва да приемаме на сляпо нечия чужда интерпретация на Библията – трябва да сме готови старателно да изучаваме темите сами.
Лея представя склад, пълен с ценна информация за млади жени. Без значение какво нашата култура се опитва да ни каже, семейството – баща и майка с деца, е изключително важно за здравото общество и неговото бъдеще понеже това е начинът, който Бог е наредил. Набожна майка, упражняваща вярата си чрез нейното разбиране на Божията истина, има силно влияние върху своя съпруг и деца, а дори и върху нейната нация. Ние винаги чуваме, че децата са нашето бъдеще. Какво ще представлява бъдещето ни ако децата ни не прегърнат истината? А как ще я прегърнат ако не са я чували… ако умовете им не са били потопени в словото на Бог? Ние вече жънем каквото сме посели. Майки не са служили на Господ Исус Христос и са отгледали деца, които презират Създателя и Неговия закон. Картината все още не е завършена, но дори в момента е ясно, че слагаме финалните щрихи на нашето собствено унищожение.
Ситуацията трябва да се промени, но това няма да се случи освен ако родителите християни не започнат отново да представят библейски Христос за децата си. Книгата на Лея „Памперси, чинии и господство“ ще окуражат другите млади съпруги и майки, които има съмнения и страхове за живота си. Собственият живот на Лея е започнал да се преобръща когато сърцето и разбрало стихът в Йоан 8:32 „Тогава ще познаеш истината и истината ще те направи свободен“. Моля се книгата и да е благословение за тези, които я четат. Нека Бог я използва за да помогне на други жени да се отърват от страховете си, така че да могат да бъдат използвани мощно в Неговото царство.
Прочетете цялата книга онлайн безплатно тук: Памперси, чинии и господство

сподели ме

Образователни концлагеристи

Монополната "образователна" бюрокрация не съществува, за да се услужи на хората, като им даде достъп до образование, каквото те желаят и искат, а цели да бъдат натикани от деца, без избор на родителите, в една система, която да ги формира съгласно идеологията на управляващия елит. Елитът не иска за народ критично мислещи личности, които могат да управляват себе си, семейството си и респективно – обществените демократични процеси. Лидерът иска маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните, но вълнуващи месиански политически обещания.

Може би именно затова никой не казва, че царят е гол. Тоест, че българското образование е колабирала система,  която не дава нито адекватно образование, нито ценности, и която не трябва да се поддържа, а да се преосмисли и преуреди. Образователната система на държавата (и под "държава" тук нямам предвид "обществото", а държавната администрация) е място, където децата щели да се социализират. Ако ефектът на тази "социализация" е този, който наблюдаваме в сегашното поколение ученици, въпросът е нужна ли е въобще някому такава "социализация"?

Инерцията в концепцията за образованието като за "народоформиращ" идеологически фактор е толкова силна, че никакви разумни аргументи не са в състояние да предизвикат мисъл в различна посока. И затова въпросът е не в качеството на образованието – въпрос, който интересува родителите. Целта е да се запази възможността за унифициране и интегриране на бъдещите поколения в една ценностна система, която е дирижирана от управляващите.

За тази цел – монополът на образованието следва да се запази непокътнат, дори при доказана неспособност да осигури именно функциите, за които съществува – четене, писане, смятане и базови ценности. Следва да отбележим, че това не е конспиративна теория. Това са фактите за начина на уреждане на образованието към настоящия момент в юридическо, философско и практично отношение.

Именно поради академичния и морален колапс на българската държавна образователна система, и поради участието на българите в по-широкия международен културен и идеен обмен, домашното образование придоби популярност. И ще придобива още по-голяма. Но като алтернатива и философия тази образователна форма се сблъсква с непробиваемата държавна монополна претенция върху образованието.

В България няма частно образование. Към момента държавата контролира всички училища – своите и частните. Така се очаква да бъде и по новия образователен закон. Министърът на образованието Сергей Игнатов директно заяви на първото обсъждане на законопроекта в парламента през април, че с този законопроект трябва да се "засили ролята на държавата". Това изказване е направено на фона на целия доказан провал на държавната "система". "Системата" е като магаре на мост, което се е запънало и няма мърдане. За съжаление по-меки или по-чувствителни сравнения не отразяват същността на непреодолимото упорство на бюрокрацията да обслужи себе си, а не образователните нужди на децата и техните родители. Децата били в "най-естествената си среда в училище", по думите на зам.-министърка на образованието пред една от големите телевизии преди няколко месеца. Естествена, но за кого?

Казусът на Филип Костов от Видин е може би най-драматичният пример за безумието на системата и подмяната на ценности. Поради насилие от съученици бащата на Филип го отписва от държавното училище през февруари и го обучава вкъщи, докато проучи въпроса със записването на детето в международна дистанционна програма. След месец "Закрила на детето" се свързва с бащата и преминава към директни заплахи, че детето е в риск, че трябва да говорят насаме с него, че трябва да влязат в жилището на семейството. Филип трябвало да бъде закрилян, защото бил "в риск", защото бил "отпаднал от училище".

Бащата отказва да съдейства, възмутен от нахалството на държавните служители, социални и образователни, които без да вникнат в ситуацията, защитават насилника и преследват жертвата. "Закрила на детето" изпраща сигнал на прокуратурата за извършено престъпление от родителите срещу собственото им дете по чл. 182 от НК – престъпно неглижиране на дете от родител. "Закрилят" детето от собствения му баща, който единствен адекватно се грижи за сигурността му и подходящото за него образование. Кой ще закриля това дете и родителите му от "Закрила на детето"?

Какво е посланието от властите в този казус? Детето ти е наше, дори да го пребиват в училище, дори в академично и морално отношение там да е в риск, ние ще го "социализираме", и вие, някакви си родители, нямате право да се месите. Прекалено засилена ли е квалификацията "образователен концентрационен лагер" в тази ситуация?

Училище без право на алтернатива без право на изход, без право на защита или глас от майката и бащата?

В своя годишен доклад омбудсманът изрази тезата, че нямало задължение българската държава да въвежда домашното образование, тоест образованието, контролирано изцяло от родителите, а не от така наречената "система" на "народната просвета".

Той сочи практика на Европейския съд по правата на човека, в която цитира, че "училището представлява общество и е в интерес на децата да бъдат част от това общество, както и че поради възрастта си децата не биха били в състояние да предвидят последствията от решението на родителите да не посещават училище." Аргументът на съда обаче важи и в обратната посока. Не само държавното училище представлява "общество", но и семейството. И децата не са в състояние да предвидят последствията от решението на държавата да ги лиши от образование и ценности, които биха им дали родителите.

Освен това, тези аргументи, които омбудсманът посочва, са по решение за ДОПУСТИМОСТТА на казуса, а не по съществото му. Европейският съд има над 200 000 дела, които да гледа и не гледа всички. Затова съдиите решават кои да допуснат и кои не. Още нещо. Внимателният анализ на решението "Конрад с-у Германия", показва, че съдийката, решила делото, неправилно е перифразирала текст на Конвенцията, в защита на тезата си.

На трето място, монополът в образованието е тоталитарна, а не демократична практика.

На четвърто място, омбудсманът не може да защитава "правата на децата" в нарушение на неприкосновеността на семейния и личния живот и на правото на родителите да избират най-доброто образование и възпитание за децата си, съгласно своите убеждения. "Най-добрият интерес" на децата се решава от родителите, а не от държавния чиновник.

В обобщение: България има задължения по международното право да защитава основните човешки права и демокрацията, която включва плурализъм в образованието, а не държавния монопол, тоталитаризма, "образователните концлагери" и нарушението на семейните права на родители и деца. В полза на омбудсмана ще отбележим, че той все пак споменава за диалог с привържениците на домашното образование.

Време е да си отговорим на фундаменталния въпрос от обществено значение: кой пред кого отговаря за образованието и възпитанието на децата. Родителите пред държавната бюрокрация или бюрократите пред родителите на децата? Нека да осигурим сигурност на децата в училище и право на родителите да са част от образованието на децата си, било то държавно, частно или домашно.

*Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор по философия. Издател на сайта "Свобода за всеки" – www.svobodazavseki.org


сподели ме

сряда, 11 юли 2012 г.

Визуализация - от зачеване до раждане

Изобразителят Александър Циарас споделя вълнуваща медицинска визуализация, показваща развитието на човека от зачеването до раждането и след това. Александър Циарас е художник и технолог, чиято работа изследва невидимото човешкото тяло. Той разработва научен софтуер за визуализация, за да има възможност чрез него да "нарисува" анатомията на човека с помощта на голямо количество данни.
Вижте същото видео със субтитри на български в сайта TED
сподели ме

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Величието на Великото поръчение

Във Величието на Великото поръчение Кенет Джентри представя цялостно библейско изложение на Божието всеобхватно спасение и възстановяване в историята. Грехът е всеобхватен; Божията изцелителна благодат е също толкова всеобхватна. Навсякъде, където грехът царува днес, Бог говори към грешния човек и дава път за избавление. Да твърдим, че Великото поръчение не се отнася за всяка страна на съвременните общества – цялото царство на Сатана – означава да твърдим, че няма изходен път за много области от живота.
Войната между Божието царство (цивилизация) на земята и сатанинското царство (цивилизация) на земята обхваща всяка област от живота. Великото поръчение призовава Църквата (в тази "Епоха на Църквата") да започне цялостна атака против съвременната хуманистична цивилизация, но винаги на основата на позитивно послание и практическа програма: по-добър начин на живот във всяка област. Това е величието на Великото поръчение. То не трябва да бъде стеснявано, за да изключва обществото от Божията специална благодат. Тази книга в HTML  
сподели ме

събота, 23 юни 2012 г.

Голямата лъжа

„Ето една книга, каквато несъмнено много хора очакваха от дълго време.
Луи Боне е автор, който не се страхува да навлезе в големия въпрос „Сътворение или еволюция?” Той взема за основа библейската истина и убедено изявява, че Бог е Създателят  на всичко, че Той е сътворил небесата и земята за шест дена, и че ние не сме плод на случайност.
Книгата е съставена последователно, изобилства от справочни източници и бележки, за да поощри сериозни размисли. Авторът нe само излага фактите на научните открития; той проверява също тяхната достоверност.
Още от самото начало авторът предизвиква и въвлича читателя във вълнуващо следване на истината като я противопоставя на суеверията, предразсъдъците и откровените лъжи...
Това е  книга за четене и  препрочитане!”

Книгата може да бъде закупена на цена от 14,90лв от Издателство "Нов човек"   

сподели ме

Предимствата на домашното образование

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)
Домашното образование е училищна форма, където родителите определят посоката на образование за децата си, целите на тяхното обучение, методите, с които ще се преподава, предметите, които ще учат през годините. Обикновено родителят (родителите) преподават на децата си различни предмети, като наемат специалисти за областите, в които не се чувстват компетентни. В съвременния си вариант тази форма на образование се възражда в САЩ като едно от противодействията на християнските семейства срещу посегателствата на държавата над децата им. В момента тя се развива динамично и е доказала предимствата си над централизираната държавна образователна система.

Защо е необходимо домашното образование?

Когато разглеждаме семейната структура в Библията се забелязва лесно приемствеността, която трябва да съществува между родители и деца. Най-важното нещо, което е трябвало да бъде съхранено в семейството и предадено в поколенията, е вярата в Бога, но често приемствеността е надхвърляла чисто моралното си измерение и се е простирала и в професионалната насоченост, призванието, служението. Често синовете на пророците бяха пророци, на свещениците – свещеници. Исус преди да започне своето служение като Месия беше дърводелец в работилницата на баща си. Децата често приемаха призванието на родителите си. За да се осъществи тази приемственост, децата трябва да израснат около семейството си, и това със сигурност е било така в библейски времена. Когато говорим за съвремието ни, можем да кажем, че приемствеността между родители и деца често отсъства, за което не малка роля има централизираната училищна система. Не става въпрос само за професионалната насоченост, но за моралните възгледи, за почитта на децата към родителите. Този проблем има и огромни демографски и социални измерения: децата от село често са принудени да отиват в града, за да учат основно и средно образование, и след това не се връщат на село при семейството си, за да поемат грижата над земята и животните, но остават в града за да търсят “някаква работа”.
Приемствеността между поколенията има много страни, и тя се създава постепенно и бавно, чрез ежедневното общуване между родители и деца. Ние, родителите, имаме една от най-отговорните мисии в света – да научим хората, които Бог дава под наше настойничество – децата ни – да ходят занапред в завета на Бога. Всеки родител знае колко усилия и посвещение са необходими за да се изгради от едно бебе едно отговорно дете, което само да се обслужва. Колко по-важно е да изградим един човек, който да знае как да живее в света, който го заобикаля, да знае как да работи, как да управлява семейството си, как да се бори с греха в обществото, как да разширява благотворното влияние на Евангелието на Исус Христос. За да изпълним тази мисия се нуждаем от време с децата ни, а те се нуждаят от образование и среда, които да подкрепят семейните ценности.
Домашното образование се е възродило наново именно за да изпълни тази потребност. Слава на Бога, че е имало много християни, които са казали: “Аз съм настойник над децата си и аз ще поема отговорностите, които Библията ми казва да направя”. Никъде в Библията не се дават пълномощия на държавните институции да правят “безплатно обществено образование”, финансирано от високо прогресивно данъчно облагане, и откъснато от родителския надзор. В такава среда, а в някои случаи и много по-лоша, много християнски родители най-накрая са прозрели, че играта на “религиозна неутралност”, която се води в съвременните училища, е само прикритие за либералната хуманистична пропаганда, и това ги е подтикнало да намерят друг начин да образоват децата си.

Възпитателни предимства на домашното образование

Процесът на образование включва не само предаване на информация, но и възпитаване в ценности, в характер, и научаване на умения. Тъй като всяка част от живота е зависима от религиозните разбирания на един човек - няма морална неутралност – то успешното образование изгражда човек както в интелектуално, така и в морално и практическо отношение. По пътя на своето израстване едно дете се сблъсква неизбежно с проблемите, които идват от греховното естество на човека, и в процеса на образование те се проявяват в значителна степен: мързел, ленивост, непокорство, своеволие, упорство, нехайство, измама, глупост и пр. Като християни, ние сме призвани да ги изкореняваме чрез правилна дисциплина и грижа. Неизпълнението на домашната работа, или преписването по време на изпит не получават адекватна санкция в обществената училищна система. В домашното образование родителят има възможност да прекъсне урока, за да се справи с появилия се проблем в характера на детето.
В средата на домашното образование родителят има възможност да оптимизира времето за изграждане на детето си. Проблемите, които възникват в отношенията между деца и родители, когато децата се образоват от обществената образователна система, въобще не стоят в семействата, където има домашно училище. Това се свидетелства от 100% от родителите, които се занимават с домашно образование. Традицията на бунтарско младо поколение, което живее в коренен разрив с морала на “дъртите”, както се наричат родителите, отсъства в семействата, които си учат децата сами. Причината за това е, че те са средата, в която се социализират децата им, а не дискотеката, задименото от цигари кафе, или даже клюкарската група на момичетата, които обсъждат новите обувки на Л., новата прическа на Т., новото гадже на И. и пр. Въпросът със социализацията е едно от най-честите възражения, които се изтъкват срещу домашното образование, и затова ще му отделим по-голямо място в следващите броеве. В настоящия ще се задоволим само да обобщим, че семейството осигурява по-добра социализация от обществената училищна система.

Образователни предимства на домашното образование

В аспекта на образованието като преподаване на информация домашното училище също има много добри страни. Разбира се, за да може родителите да осигурят качествено и компетентно образование за децата си трябва или да са много начетени с обширно поле от познания, или да плащат на съответните хора, които да обучават децата им. Това се приема от мнозина като лоша страна на домашното училище, доколкото родителите не са съгласни да плащат за образование, тъй като не го възприемат в сферата на своята отговорност към децата си. Тези, които желаят да платят цената разбират, че материалът в началното и основното училище по повечето предмети не е недостъпен за тях, както и че има много творчески решения. Бог е верен да помогне в нашата недостатъчност. Какви са обаче предимствата, които се признават от защитници и противници на домашното образование?
На първо място индивидуализираният подход при преподаването дава по-добра ефикасност на учебния процес. В обществените училища се учи по учебен план, одобрен от Министерството и валиден за цялата страна. Децата, обаче, са уникални личности, и не винаги интересите им съвпадат със спуснатия от Министерството учебен план. Обикновено в класната стая активно работят само част от учениците, докато останалите изчакват да приключи часа или пасивно наблюдават учебния процес. При домашното училище родителят няма този проблем. Той може да нагажда учебната програма с интересите на всяко едно от децата, да се възползва от образователна възможност като екскурзия, посещение на някаква изложба, на експозиция в музей с по-голяма свобода, отколкото могат да правят това учителите в държавните училища. Домашният ученик свиква да работи активно във всеки учебен час.
Ако едно дете се развива по-бързо от очакваното според програмата, родителят може да продължи напред с материала, въпреки, че според стандартите той е за по-голям клас. Обратното, ако едно дете се затруднява с даден предмет, родителят може да забави темпото, за да се достигне ниво, на което детето да разбира и да усвоява материала. В училищната среда на този проблем не се обръща необходимото внимание и учителят се придържа към програмата за сметка на напредналите и изоставащите деца.
Друго предимство на домашното образование е възможността на родителя да има точна преценка за нивото на усвояване от ученика. В обществените училища един ученик се изпитва от два до пет пъти на учебен срок, а това не позволява на учителя да има точна преценка за актуалното ниво на ученика. В домашното училище родителят проверява знанията на детето си всеки учебен час и има възможност да комбинира проверката – например докладът по биология отразява и писмената култура на детето. Родителят има възможност да интегрира познанията на детето си. Той може да обобщи с детето си едно явление от гледна точка на физиката, химията, биологията. Може да проследи една идея как се е развивала във философията, литературата, науката, как се е отразила върху историята на дадена нация и пр.
В държавните училища се учат предметите според преобладаващата методологическа рамка, която е марксизъм, еволюционизъм и хуманизъм, което води до създаване на вражески на Бога мироглед. В домашното училище родителят може да изследва предметите от правилния мироглед: креационизъм, провиденциализъм, теоцентризъм. В крайна сметка има значение дали фактите са създадени от Бога или са случайни, дали животът е развиващ се, или е сътворен от Бога, дали законите са трансцендентни или се подчиняват на ситуативната етика. Родителят има възможност да съобрази учебния материал с Божието слово, да преподава по християнски учебници, да изучава с детето си предмети, които са жизнено важни за всеки човек, като право и икономика, но не се изучават в държавната образователна система.

Практически предимства на домашното образование

В областта на предаване на умения домашното образование има явно предимство пред училищната система. Часовете по трудово обучение, където децата се учат на готварство, шиене, на електротехника, дърводелство и пр. съвсем не постигат целта си, доколкото никой от нас не може да си служи с иглата, черпака и поялника в ежедневния си живот еднакво добре. Семейството, напротив, не само, че може да научи децата на практични умения за водене на домакинство и основни ремонти, но дори е длъжно да го направи. Притчи 31 глава ни представя образа на жена, която е добре запозната с домашните занаяти. Поради откъсването на децата от семейната среда в настоящето шиенето, плетенето, бродирането – все повече са умения на “бабите”, защото младото поколение не ги владее. Все по-малко момчета са способни да бъдат добри “домашни майстори”, да не говорим за градинарството, земеделието, животновъдството. По същия начин стоят нещата в училищната система и когато говорим за уменията да се работи с компютър, позна ването на езици, работа в Интернет. Компютърната грамотност се превръща в задължителна квалификация за обикновения човек, както е умението да се пише с ръка, но дори и в това отношение училищната система не може да се справи. Семейството, напротив, има по-голям ресурс да научи децата си на практически умения да използват компютри и да общуват с чуждоезични хора. Самият семеен живот е полезна образователна среда за практическите умения. Нещо повече, гъвкавата програма на домашното образование позволява на младежа да има работен опит още в юношеските си години, което ще му помогне да се интегрира по-добре към семейния капитал и да овладее по-добра работна етика.
* * *
Домашното образование подпомага приемствеността в семейството, дава възможност на родителите да имат по-близък контрол над учебната програма, по която учат децата им, има гъвкава програма и позволява учебният процес да се интегрира с работен опит, научаване на професионални умения, да се използват повече възможности при обучението на един човек. Всичко това го прави да се предпочита от все повече родители в САЩ. В началото и там не е било легално, но много семейства са платили цената, за да докажат, че плодовете им са по-добри от тези на обществената образователна програма. В България все още тази форма на образование не е масово позната, нито легална. Вярваме, че няма винаги да е така. От нас зависи бъдещето на децата ни.
Статията е взета от бюлетин на "Училище в дома".