Американската форма на управление

Клипът с БГ субтитри ще намерите ТУК.

Истинската същност на робството- от Божидар Маринов

Не, робството не е принудителен труд. Не е и юридическо понятие. Не е форма на собственост. Не е расизъм или национализъм. Тези неща са симптоми на робството, но не са същността на робството.

Не е и „обществено-икономическа формация”. Нито е „исторически етап в развитието на човечеството”. Това са само удобни думички, използвани от хора, които искат да скрият истинската същност на робството.

Същността на робството е в друго. Малцина я съзнават и са склонни я признаят публично. Единици са тези, които застават против него.

Същността на робството може да се види ясно в опита на библейския патриарх Мойсей с неговите сънародници. Народът на Израел беше в робство в Египет, бяха подложени на тежък изнурителен труд, с жестоки надзиратели, без никакви човешки права, децата им биваха избивани от египтяните... И когато Мойсей ги изведе от земята на робството, за да ги заведе в Обещаната земя на свободата, те се разбунтуваха и проплакаха: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”.

Братя Стругацки виждат същността на робството по същия начин в своя роман Второто нашествие на марсианците. „Първото нашествие на марсианците” в романа на Хърбърт Уелс - Война на световете - марсианците идват с оръжия и принуда. Марсианците в романа на Стругацки обаче познават добре естеството на човека и същността на робството. Вместо да завладяват насила, те осигуряват всичко, от което хората се нуждаят. Безплатно! И робството побеждава!

Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите. То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.

На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.

В Конституцията, която казва, че република България е „социална държава.” В митата, които дават сигурност на неефективните български производители. В трудовото законодателство, което притиска работодателите и дава на работниците сигурност независимо от тяхното трудолюбие и способности. В държавните доживотни атестации за университетски професори, които желаят сигурност срещу конкуренцията от млади, ефективни и амбициозни учени. В държавното лицензиране на цели отрасли от икономиката, което дава сигурност на старите гилдии срещу ефективните новаци на пазара. В предизборните обещания за безплатни кифли и банички за учениците или безплатни пломби за пенсионерите. И така нататък.

Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!

Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.

Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия.

бутони за социални мрежи

Либертарианството- Една одисея в света на свободата, морала и просперитета- от Божидар Маринов

Либертарианството е идеология на свободата. Свобода в пълния смисъл на тази дума – право и възможност на всеки човек да разполага със своя живот и собственост, без насилствената намеса на външни лица, били те частни престъпници или държавни чиновници. Разбира се, свобода, при условие че не нарушава свободата на другите хора. Либертарианството не е анархизъм; то не е свобода на престъпленията. То е свобода на личната реализация, растеж и стремеж към щастие. То е идеология на ограничената държава, власт на закона (а не власт на бюрокрацията), свещената частна собственост и свободния пазар.

Историята на свободата е кратка. По-голямата част от историята е замърсена с тирани, царе, войни, бюрокрации и общества, разкъсвани от насилие. Едва през последните няколко столетия в Западна Европа и Северна Америка идеите за свободата на индивида стават популярни и оказват огромно влияние върху формирането на обществените институции.

Св. Августин и Исидор от Севиля са първите мислители в историята, които отправят открито предизвикателство срещу античния възглед за “божественото право” на политическите управници да разполагат с живота, свободата и собствеността на своите поданици.

На основата на техните трудове Карл Велики – смятан за един от патроните на съвременна обединена Европа – се опитва да изгради в своята империя традицията на разделението на институциите, ограничената политическа власт и свободата на индивидите. Макар че неговите новаторски реформи са ограничени, те имат сериозно влияние върху средновековната история на Европа.

В началото на XIII век в Англия крал Джон е принуден от благородниците и народа да подпише Великата Харта на свободите (Магна харта), която ограничава абсолютната кралска власт. Хартата, заедно с развиващото се Английско общо право, става юридическата основа на развитието на либертарианските идеи и практики в Англия и нейните колонии.

Ограничени идеи за свободата – лична и обществена – от държавна принуда и насилие са съществували в средновековната история на Европа. Те са основани предимно върху възгледа за “естественото право” в Summa Theologiae, фундаменталния труд на най-изтъкнатия теолог на средновековна Европа Тома Аквински. През XV и XVI век идеите за икономическата свобода на индивидите биват защитавани от късносхоластическите испански теолози от т.нар. Школа от Саламанка - Франсиско Гарсия, Луис Саравия де ла Кале, Диего де Коварубиас и Лейва и други. Испанските теолози много преди Карл Менгер стигат до изводите за субективната същност на икономическата стойност и логично отхвърлят държавната намеса на пазара като опит за насилствено налагане върху поданиците на личните икономически предпочитания на владетеля.

Но истинската история на свободата започва през XVII и XVIII век с възхода в Шотландия и Англия на идеологията, която днес наричаме класически либерализъм. Ранни либерали са икономистът Адам Смит, философите Джон Лок и Дейвид Хюм и други. В своя труд “Два трактата за управлението” Джон Лок очертава политическата философия на класическия либерализъм, която изисква ролята на държавата да е ограничена тясно до съгласието на управляваните.

Този възглед е напълно различен от тоталитарната утопия на Жан-Жак Русо. Именно затова е толкова различен резултатът от двете революции в края на XVIII век – американската и френската. Американската, повлияна от Лок, довежда до свободно общество с ограничена държава и икономически просперитет, докато Френската, повлияна от Русо, създава тоталитарни чудовища и разруха за целия континент.

Най-значителното събитие в историята на либертарианството е Американската революция (1775-1783). По думите на Ричард Уийвър, “идеите имат последствия.” И наистина, идеите на класическия либерализъм, и особено политическата философия на Джон Лок, стават много популярни в северноамериканските колонии. Конституциите на първоначалните колонии са първите юридически документи в историята, които определят, че “всеки човек има неотнемаеми права, основните между които са живот, свобода и собственост.”

Тези думи по-късно се превръщат в основополагащи за идеологията на всички либертарианци, независимо от какви идеологически позиции произхождат. Декларацията за Независимостта на Томас Джеферсън заявява открито правото на управляваните да сменят управлението, дори със сила. Резултатите от революцията са създаване на свободно общество, в което държавната власт е ограничена до защитата на собствеността от вътрешни и външни престъпници. Новообразуваният съюз става първата страна в историята, в която се дава пълна свобода на личната икономическа, творческа и обществена енергия на индивидите.

Днес последствията от практикуването на тази свобода са повече от очевидни.

През XIX век идеите на класическия либерализъм биват развивани от велики мислители и икономисти като Джон Стюарт Мил, Лизандър Спунър, Хенри Дейвид Торо, и убеденият защитник на индивидуализма Хърбърт Спенсър. Голямо влияние на европейския континент имат памфлетите на забележителния френски икономист и предприемач, Фредерик Бастиа. През 1835-40 френският политолог Алексис дьо Токвил издава във Франция своя труд “Демокрацията в Америка”, който оказва голямо влияние върху европейската политическа мисъл в продължение на няколко десетилетия. През 1848 швейцарските кантони съставят своята Конституция по модела на американската и на основата на принципите на либертарианството и Швейцария тръгва по пътя на стабилността и икономическия възход.

Във Великобритания силно влияние оказват идеите на убедения римокатолик лорд Джон Актън, който изгражда идеология на справедливата съпротива срещу съвременната държава, била тя авторитарна, демократична или социалистическа. На лорд Актън дължим известния афоризъм, “Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.” Идеите на лорд Актън оказват силно влияние през XX век на друг британски римокатолик, Дж. Р. Р. Толкин, чийто класически бестселър “Властелинът на пръстените” е отчасти алегория в защита на свободата и против политическата власт.

През 1871 австрийският икономист Карл Менгер поправя една съществена грешка в идеите на класическата икономика на Адам Смит, като публикува своята теория за субективното естество на икономическата стойност. (Същата година в Англия Уилиам Стенли Джевънс създава своята теория, която на практика не се различава от тази на Менгер.) Така той поставя началото на най-последователното философско и идеологическо течение в историята на либертарианството – Австрийската икономическа школа. Либертарианството вече има икономическа обосновка, която далеч превъзхожда всички аргументи на привържениците на централното планиране и държавната намеса: Ако икономическата стойност е субективна, тогава няма научно-обективен начин да се определи кои икономически действия са най-добри за обществото. Ако икономическата стойност е субективна, тогава контролът върху икономиката е всъщност контрол върху хората, върху техните лични предпочитания и решения. На основата на откритието на Менгер други двама велики австрийски икономисти, Фридрих фон Визер и Ойген фон Бьом-Баверк развиват теориите за пределната полезност и за цените, създавайки завършена икономическа теория.

Но най-силният принос на Австрийската школа към либертарианството идва от трудовете на двамата най-влиятелни наследници на Менгер, Лудвиг фон Мизес (1881-1973) и Фридрих Хайек (1899-1992). Тяхното влияние до голяма степен се дължи на факта, че те обикновено достигат до своите заключения чрез разбираема словесна логика, вместо чрез сложни статистически и математически формули. Мизес очертава един много сериозен проблем на “професионалната” икономическа наука – икономистите приемат като даденост, че всички участници на пазара имат съвършено познание за икономическите факти и икономиката винаги се намира в съвършено равновесие. Никой няма съвършено познание за пазара, следователно всеки участник на пазара прави икономически грешки. Грешките на отделните хора се заплащат от самите тях; грешките на бюрокрацията се заплащат от хората. Хайек е известен със своето определение за пазара като “спонтанен ред,” продукт на взаимодействието между хората, но не и на човешки планове. Той не се ограничава до чисто икономически теми и в много свои трудове отправя предупреждения срещу нарастването на държавния контрол върху икономиката и личния живот ("Пътят към робството"), а също дава политическа и юридическа обосновка на свободното общество ("Право, законодателство и свобода" и "Конституция на свободата").

Периодът между двете световни войни е време на възход на социалистическите идеи - не само в Съветска Русия, но и в Европа и Северна Америка. В САЩ държавната намеса в икономиката и особено в паричното предлагане води до Голямата Депресия, най-тежката икономическа криза в историята на страната, а в Европа тоталитарните идеологии довеждат до нова световна война. Защитниците на свободното общество са малко. Един от най-забележителните трудове е романът на Олдъс Хъксли “Прекрасният нов свят” който поставя началото на ново антитоталитарно течение в литературата, достигнало своята кулминация в съвършената антиутопия на Оруел “1984”.

През този период британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува своята Обща теория на заетостта, лихвата и парите, книгата, която повече от всички други икономически трудове през XX век нанася поражения върху идеологията на свободата, като защитава и обосновава контрола на държавата върху паричното предлагане и икономическите решения на хората. Въпреки привидната строга математическа обосновка, Кейнс признава, че всъщност целта му е събаряне на традиционната за Англия пуританска етика на икономическия индивидуализъм. В предговора към немското издание на своята книга (в нацистка Германия през 30-те) той признава, “Аз напълно осъзнавам, че моята теория може да бъде най-добре приложена в условията на тоталната държава.” До началото на Втората световна война всички правителства в Европа възприемат кейнсианските икономически практики.

След видимия исторически провал на едната тоталитарна идеология на европейския континент – фашизма и национал-социализма – либертарианското движение започва сериозен възход.

През 40-те и 50-те години американската писателка от руски произход Айн Ранд публикува своите първи романи, в които излага философията на обективизма. Макар че обективизмът е повече морална философия, отколкото практическа идеология, някои негови основни етични презумпции – издигането на личния интерес и личните постижения като единствената основа на прогреса – откровено водят към защита на свободното пазарно общество. През 60-те Айн Ранд развива практическите следствия от своята етика и философия към идеологическа защита на капитализма и антиколективизма. Въпреки предимно философското и психологическо ударение на обективизма на Ранд, тя има силен принос към развитието на идеите на свободата.

Особено значение за развитието на либертарианските идеи през втората половина на XX век имат двете големи икономически школи в САЩ - Чикагската икономическа школа и икономическата школа на “Обществения избор.” Чикагската школа – носителите на Нобелова награда за икономика Милтън Фридмън, Джордж Стиглър, Роналд Коуз и Гари Бекър – дава своя принос с теорията за парите и паричното предлагане, а също с обосноваването на това как намесата на държавата в паричното предлагане създава стагнация и кризи. На тях дължим също обяснението на причините за Голямата депресия в САЩ през 30-те и разбиването на социалистическите и кейнсиански митове за същността на парите и паричното предлагане.

Друг Нобелов лауреат – Джеймс Бюканън – е най-изявеният икономист от школата на “Обществения избор” (“Public Choice”). Съсредоточавайки се върху психологията на държавните плановици и бюрократите, той показва, че дори пазарът да има своите недостатъци, държавата има много повече недостатъци, тъй като не е възможно чиновникът да се откаже от собствените си интереси и да търси само обществените интереси.

Сам по себе си институция в света на либертарианското икономическо и политическо мислене е Мъри Ротбард. След като през 1949 прочита книгата на Мизес “Човешката дейност” той посвещава живота си на популяризиране и развиване на идеите на Австрийската икономическа школа. В продължение на четири десетилетия той пише огромен брой книги, брошури и статии по широк обхват от теми, защитавайки индивидуалната и икономическата свобода във всяка област от живота. Освен развитието на “Австрийската” епистемология и икономика, той засяга важни идеологически въпроси като етиката на свободата, митологията на икономическата ефективност, разрушителното действие на данъците върху икономиката, създаването на частни съдилища и арбитражни институции, пазарното решение на проблема със замърсяването и др. След смъртта на своя учител, Лудвиг фон Мизес, през 1973, Мъри Ротбард създава Mises Institute, където продължава своята дейност по защита и обосновка на идеите на свободата.

80-те години на XX век са “златен век” за либертарианските идеи. През 1979 във Великобритания първи министър става Маргарет Татчър, а през 1981 Роналд Рейгън става президент на САЩ. И двамата са дълбоко привързани към либертарианските идеи и са решени да използват поверената им политическа власт, за да ги приложат на практика в своите страни. Няколко години преди това в Чили генерал Пиночет сваля от власт тоталитарното социалистическо управление на Алиенде и съставя икономически екип от икономисти от Чикагската школа. Няколко бедни азиатски страни – Тайван, Сингапур, Южна Корея, Хонгконг – известни днес като “азиатските тигърчета,” възприемат идеите на свободата и ограничената държавна намеса и драстично намаляват данъците и бюрокрацията си. Множество малки островни страни в Карибския регион възприемат политика на офшорни убежища, давайки възможност на бизнеса в Западна Европа да избягва тежките социалистически данъци. Резултатът навсякъде е един и същ – освобождаването на творческата и икономическата енергия на хората от държавната намеса води до истински дългосрочен просперитет.

Днес либертарианското движение е широко разпространено по целия свят и е представено от множество различни организации. Фондации и институти в Америка и Европа развиват на практика следствията от идеите на Австрийската и Чикагската школи – Foundation of Economic Education, Mises Institute, Cato Institute и др. През 1989 е основано Международното общество за индивидуална свобода (International Society for Individual Liberty, ISIL), което провежда редовни годишни конференции с елитни лектори-икономисти на свободния пазар. В България най-изявените и професионални защитници на свободата и свободното общество са групата учени и икономисти от Института за Пазарна икономика – Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Георги Стоев, Георги Ангелов, Мартин Димитров и др.

Съвременните либертарианци тръгват от много различни философски основи – някои са икономисти, които просто изследват пазара и икономическата история; други стъпват върху теологичната – протестантска или римокатолическа обосновка на индивидуалната свобода; има привърженици на обективизма или екзистенциалния индивидуализъм. Въпреки тези различни отправни точки, обаче, всички те са посветени на ценностите на свободното общество, в което всеки човек може сам да избере, без външна принуда, да приложи на практика своите уникални личностни умения, и никой човек няма правото чрез принуда – частна или държавна – да налага на другите хора да плащат за неговия субективен избор. Всички те са единни, че социализмът във всичките му форми не само се проваля на практика, но е и дълбоко неморален, тъй като унищожава свободата и личното достойнство на хората.
 Източник "Още инфо"

Тази сладка дума: СВОБОДА

Свобода, равенство, братство – това са трите принципа, на които се гради, или поне приемаме, че се гради съвременната държава от Френската революция насам. Така или иначе, те са пред нас. Любопитно би било да вникнем в някои техни свойства, особености и взаимни връзки, особено тези, които имат отношение към нашата практика на граждани.

Най-често обсъжданото отношение е това между свободата и равенството. На пръв поглед те изглеждат взаимно изключващи се категории - т.е., колкото повече свобода има в едно общество, толкова по-малко е равенството в него и обратно: равенство може да се осъществи само в ущърб на свободата. Някои дори приемат тези категории като основа на съвременната политическата двуделност – дясното (би трябвало да) поставя в основата на политическите си виждания свободата, а лявото – равенството.

Неприемливостта на последното допускане личи дори само от факта, че горните принципи не са химически елементи, които могат да бъдат изолирани в чист вид, а са състояния, постижими само при определени условия. Така например, равенството в правата (а то е единственото реално постижимо равенство) може да съществува само при наличието на достатъчно свобода. Други споменавани видове равенство – като равенството на възможностите или равенството на резултатите - на практика са невъзможни. Те са и безмислени, защото именно неравенството в тези области създават “потенциалната разлика” между индивидите, която движи общественото развитие. Но опитите да бъдат наложени такива “равенства" върху част от дадено общество винаги са водели до чудовищна несвобода и неравенство в правата. Така, че зависимостта между свобода и равенство е по-скоро права, отколкото обратна.

Свободата, от своя страна, също бива разбивана на различни видове ”свободи”: лична свобода, икономическа свобода, свобода на словото, на печата, дори на мисълта (!?). Всички те, обаче произтичат от една основна свобода (и могат да бъдат сведени до нея): това, изглежда, е т.н. “свобода (или право) на себепритежаване, т.е., свободата човек да притежава себе си (а от там и продуктите на своя труд).

Така стигаме до третия прицип – братството. Бихме могли да го дефинираме като солидарност, породена от любов към ближния. Така определено, то среща възражения. Някои теоретици на държавата не го допускат в тройката поради факта, че то не е обект на правото и, следователно, не може да бъде налагано принудително!

Източник: Media Times Review (извадка от статията на Веселин Кандимиров)
 бутон за споделяне


Jonathan Gullible Rap

Download the mp3: The Jonathan Gullible Rap.mp3
View the lyrics: JG Rap Lyrics

Философия на свободата

Смятате ли, че живеете в свободно общество??? Вижте този клип и помислете отново!!!

ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА!

бутон за споделяне